Bronchitol 40 mg - Inhalation powder, hard capsule

Bronchitol е показан за лечение на кистозна фиброза (КФ) при възрастни на 18 и повече години, като допълнителна терапия към най-добрите стандартни грижи.

Дозировка

Оценка на началната доза

Преди започване на лечение с Bronchitol всички пациенти трябва да бъдат оценени за бронхиален свръхотговор към инхалаторен манитол по време на приложението на началната доза (вж. точки 4.4 и 5.1).

Началната доза Bronchitol трябва да се приложи от пациента под наблюдението и контрола на лекар с опит или друг медицински специалист, който е преминал съответно обучение и разполага с необходимото оборудване за спирометрия, за мониториране на кислородната сатурация (SpO2) и за овладяване на остър бронхоспазъм (вж. точки 4.4 и 4.8), което включва съответна употреба на реанимационна апаратура.

Пациентът трябва предварително да получи бронходилататор 5-15 минути преди началната доза, но след изходното измерване на ФЕО1 и SpO2 (кислородна сатурация на кръвта). Всяко измерване на ФЕО1 и мониториране на SpO2 трябва да се извършват 60 секунди след инхалиране на дозата.

По време на оценката на началната доза е важно пациентът да бъде обучен да прилага правилна техника на инхалиране.

Оценката на началната доза трябва да се извърши в следните стъпки:

Стъпка 1: Изходните стойности на ФЕО1 и SpO2 на пациента се измерват преди началната доза

Стъпка 2: Пациентът инхалира 40 mg (1 капсула x 40 mg) и се мониторира SpO2

Стъпка 3: Пациентът инхалира 80 mg (2 капсули x 40 mg) и се мониторира SpO2 Стъпка 4: Пациентът инхалира 120 mg (3 капсули x 40 mg), ФЕО1 се измерва и SpO2 се

мониторира

Стъпка 5: Пациентът инхалира 160 mg (4 капсули x 40 mg), ФЕО1 се измерва и SpO2 се мониторира

Стъпка 6: Стойността на ФЕО1 на пациента се измерва 15 минути след началната доза.

Пациентите с астма може да получат обратим, временен, лек бронхоспазъм след като преминат оценката на началната доза и затова всички пациенти трябва да бъдат мониторирани, докато техните стойности на ФЕО1 се върнат до изходно ниво.

Терапевтична схема на прилагане

Терапевтичният дозов режим не трябва да бъде предписван, докато не бъде извършена оценка на началната доза. Пациентът трябва да завърши и премине успешно оценката на началната доза преди започване на лечението с Bronchitol.

От 5 до 15 минути преди всяка доза Бронхитол трябва да бъде приложен бронходилататор.

Препоръчителната доза Bronchitol е 400 mg два пъти дневно. Това изисква инхалиране на съдържанието на десет капсули чрез инхалатор два пъти дневно. Дозите трябва да се взимат сутрин и вечер, като вечерната доза трябва да е 2-3 часа преди лягане.

При пациенти, подложени на няколко вида респираторна терапия, препоръчителният ред е:

1. Бронходилататор

2. Bronchitol

3. Физиотерапия/упражнения

4. Дорназа алфа (ако е приложимо)

5. Инхалационни антибиотици (ако е приложимо) Специални популации

Пациенти в старческа възраст (≥65 години)

Няма достатъчно данни при тази популация, за да се подкрепи препоръка за или против корекция на дозата.

Бъбречно или чернодробно увреждане

Bronchitol не е проучван формално при пациенти с нарушена бъбречна и чернодробна функция. Наличните данни от проучвания DPM-CF-301 и 302 предполагат, че няма нужда от корекции на дозата за тези пациентски популации.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Bronchitol при деца и юноши на възраст от 6 до 18 години не са установени. Наличните понастоящем данни са описани в точка 4.8, 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.

Безопасността и ефикасността на Bronchitol при деца под 6-годишна възраст не са установени. Липсват данни.

Начин на приложение

Bronchitol е предназначен за инхалация, като се използва инхалатора, предоставен в опаковката. Не трябва да се прилага по друг начин или с друг инхалатор. Капсулите не трябва да се гълтат.

Всяка капсула се зарежда в инхалатора поотделно. Съдържанието на капсулите се инхалира чрез инхалатора с едно или две вдишвания. След инхалация всяка празна капсула се изхвърля преди да се постави следващата капсула в инхалатора, с възможно най-кратък интервал между капсулите.

Инхалаторът трябва да се подменя след едноседмична употреба. Ако инхалаторът трябва да се почисти, задължително се уверете, че е празен, след което трябва да бъде изплакнат с топла вода и оставен да изсъхне напълно на въздух преди повторна употреба.

В листовката за пациента има подробни инструкции как се използва инхалаторът. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да ги прочетат внимателно.

Свръхчувствителност към активното вещество.

Бронхиален свръхотговор на инхалаторен манитол (вж. точка 4.4).

Свръхотговор на манитол

Пациентите трябва да бъдат проследявани за бронхиална хиперреактивност към инхалаторен манитол по време на оценката на началната доза, преди започване на терапевтичната схема на прилагане на Bronchitol. Ако пациентите не могат да направят спирометричен тест или да завършат оценката на началната доза, не трябва да им се предписва Bronchitol. На пациентите с хиперреактивност не трябва да се предписва терапевтичната схема на прилагане на Бронхитол (вж. точка 4.3). Важат обичайните предпазни мерки относно проследяването за бронхиална хиперреактивност (вж. точка 4.2).

Пациентите се определят като хиперреактивни към инхалаторен манитол и не трябва да им се предписва терапевтичната схема на прилагане, ако по време на оценката на началната доза е налице някоя от следните промени:

• ≥10% спад на SpO2 спрямо изходно ниво във всеки момент от оценката;

• Спад на ФЕО1 спрямо изходно ниво ≥20% при кумулативна доза от 240 mg;

• ФЕО1 има спад с 20-<50% (спрямо изходно ниво) в края на оценката и не се връща към

  <20% в рамките на 15 минути;

• ФЕО1 има спад с ≥50% (спрямо изходно ниво) в края на оценката.

Ако има съмнение за реакция на свръхотговор, предизвикана от терапията, приемът на Bronchitol трябва да се прекрати.

Всички пациенти трябва да бъдат наблюдавани, докато нивото на ФЕО1 се върне до изходното. Бронхоспазъм

Бронхоспазъм може да настъпи при инхалиране на лекарствен продукт, като е съобщено при прилагане на Bronchitol в клинични проучвания, дори при пациенти, които нямат свръхотговор на началната доза на инхалаторен манитол (вж. точка 4.8). Бронхоспазмът трябва да се лекува с бронходилататор или съгласно медицинските показания.

Ако има данни за бронхоспазъм, предизвикан от терапията, лекарят трябва внимателно да оцени дали ползите от продължителната употреба на Bronchitol превишават рисковете за пациента.

Всички пациенти трябва да бъдат прегледани формално след приблизително шест седмици лечение с Bronchitol, за да се оценят признаците и симптомите, които предполагат бронхоспазъм, предизвикан от активна съставка. Оценката на началната доза, описана в точка 4.2, трябва да се повтори, ако съществуват съмнения.

Астма

Безопасността/ефикасността на Bronchitol при пациенти с астма не са официално проучени. Пациентите с астма трябва да бъдат внимателно проследявани за влошаващи се признаци и симптоми на астма след началната доза на Bronchitol.

Пациентите трябва да се съветват да съобщават на своя лекар за влошаващи се признаци и симптоми на астма по време на лечението. Ако има данни за бронхоспазъм, предизвикан от терапията, лекарят трябва внимателно да оцени дали ползите от продължителната употреба на Bronchitol превишават рисковете за пациента. Бронхоспазмът трябва да се лекува с бронходилататор или съгласно медицинските показания.

Хемоптиза

В клинични проучвания често се съобщава за хемоптиза при Bronchitol. Bronchitol не е проучван при пациенти с анамнеза за значими епизоди на хемоптиза (>60 ml) през последните три месеца. Затова тези пациенти трябва да бъдат внимателно проследявани, а приемът на Bronchitol трябва да бъде спрян в случай на масирана хемоптиза. За масирана/сериозна хемоптиза се счита:

• остро кървене ≥240 ml за 24 часа

• повтарящо се кървене ≥100 ml/ден за няколко дни

Повторното започване или спирането на приема на Bronchitol след по-незначителни епизоди на хемоптиза трябва да се основават на клинична преценка.

Кашлица

За поява на кашлица се съобщава често при употреба на Bronchitol в клинични проучвания (вж. точка 4.8).

Пациентите трябва да бъдат обучени да прилагат правилната инхалационна техника по време на лечение и да бъдат посъветвани да съобщят на своя лекар, ако имат постоянна кашлица при употреба на Bronchitol.

Нарушена белодробна функция

Безопасността и ефикасността не са доказани при пациенти с ФЕО1 под 30% от предвидените стойности (вж. точка 5.1). Употребата на Bronchitol не се препоръчва при тези пациенти.

Бронхиектазия, която не е свързана с кистозна фиброза

Ефикасността и безопасността не са установени при пациенти с бронхиектазия, която не е свързана с кистозна фиброза. Затова лечение с Bronchitol не се препоръчва.

Не са провеждани официални проучвания за взаимодействията.

Bronchitol обаче е използван в клинични проучвания заедно със стандартни терапии за кистозна фиброза, като муколитици, антибиотици (включително тобрамицин и колистиметат натрий), бронходилататори, панкреатични ензими, витамини, инхалационни кортикостероиди и кортикостероиди за системно приложение, и аналгетици.

Липсват данни относно съвместна употреба с хипертоничен солеви разтвор с Бронхитол, тъй като е изключен от проучванията Фаза 3.

Бременност

Има ограничени данни за употребата на манитол при бременни жени. Проучванията при животни не показват преки или косвени вредни ефекти по отношение на репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Тъй като ефектите на възможна реакция на свръхотговор върху майката и/или плода не са известни, се изисква повишено внимание при предписване на Bronchitol на бременни жени. Препоръчително е да се избягва употребата на Bronchitol по време на бременност, като предпазна мярка.

Кърмене

Не е известно дали манитол се екскретира в кърмата. Екскрецията на манитол в млякото не е проучвана при животни. Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата. Трябва да се вземе решение дали да се прекрати кърменето или да се прекрати терапията с Bronchitol, като се има предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията с Bronchitol за жената.

Фертилитет

Липсват клинични данни за фертилитета при употреба на манитол. Не са провеждани проучвания за репродукцията при животни с инхалационен манитол. Проучванията с перорално приложен манитол обаче не показват ефекти върху фертилитета (вж. точка 5.3).

Bronchitol не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.

Резюме на профила за безопасност

Профилът на безопасност на Бронхитол е оценен в клинични проучвания, включващи над 1200 пациенти. (вж. таблица 1).

Оценка на началната доза

Най-често наблюдаваната нежелана реакция, свързана с употребата на Bronchitol по време на оценката на началната доза, е кашлица (2,9% от пациентите) (вж. точка 4.4).

Най-важната нежелана реакция, свързана с употребата на Bronchitol по време на оценката на началната доза, е бронхоспазъм (вж. точка 4.4).

Терапевтична схема на приложение

Най-често наблюдаваната нежелана реакция, свързана с употребата на Bronchitol, е кашлица (вж. точка 4.4). Това се наблюдава при 8,3% от пациентите в сравнение с 4,0% от пациентите в контролното рамо. Кашлицата, която води до прекратяване на лечението, също се среща често и се наблюдава при 4,0% от пациентите в рамото на лечение с Bronchitol.

Най-важната нежелана реакция, свързана с употребата на Bronchitol, е хемоптиза. Процентът пациенти, които получават хемоптиза, като нежелана реакция, е съответно 7,3%, 3,3% и 3,4% в рамената с Bronchitol за проучвания 301, 302 и 303, спрямо 3,4%, 0% и 5,6% в контролните рамена. Процентът на пациентите, получили хемоптиза, включително по време на екзацербация, е 7,0 % в рамото с манитол и 7,7% в контролното рамо (вж. точка 4.4).

Списък на нежеланите реакции в табличен вид

Профилът на безопасност на Бронхитол се основава на данните за безопасност от клинични проучвания Фаза ІІІ (включително данни от оценка на началната доза).

Честотите се определят като:

Много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1,000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до

<1/1 000); много редки (≥1/100 000 до <1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

При всяко групиране по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Таблица 1: Честота на нежеланите реакции при употреба на Бронхитол в проучвания Фаза 3 (оценка на началната доза и/или фаза на лечение)

Нежелани реакции, които са настъпилисамо приоценка наначалната доза (MTT), са дехидратация, намален форсиран експираторен обем, хипоксия, диария, болки в горната коремна област, афтозен стоматит, болезнено преглъщане, болки в гърдите и увеличени нива на алкална фосфатаза в кръвта.

Описание на избраните нежелани реакции

Двадесет и седем (7,1%) от 378 пациенти, участвали в теста за поносимост към манитол (МТТ) в проучване 301, 18 (5,3%) от 341 пациенти в проучване 302 и 25 (5,1%) от 486 пациенти в проучване 303 са получили положителен резултат от теста за поносимост към манитол (MTT). В проучване 301, като цяло най-често съобщаваните нежелани реакции по време на MTT са

кашлица при 20 (5,3%) пациенти, хрипове/бронхоспазъм при седем (1,9%) пациенти и в проучване 303 най-често съобщаваните нежелани реакции от МТТ са били също кашлица при осем пациента (1,6%).

Педиатрична популация (на възраст от 6 до 17 години)

Честотата, видът и тежестта на нежеланите реакции при деца са сходни с тези, наблюдавани при възрастни.

Начална доза (6-17 годишни)

Най-често наблюдаваната нежелана реакция, свързана с употребата на Bronchitol, по време на оценката на началната доза при педиатричната популация е кашлица (4,8% от пациентите).

Най-важната нежелана реакция, свързана с употребата на Bronchitol, по време на оценката на началната доза при педиатричната популация е бронхоспазъм.

Терапевтична схема на приложение (6-17 годишни)

Най-често наблюдаваната нежелана реакция, свързана с употребата на Bronchitol, е кашлица. Това се наблюдава при 7,8% от пациентите в сравнение с 3,8% от пациентите в контролното рамо.

Най-важната нежелана реакция, свързана с употребата на Bronchitol, е хемоптиза.

Таблица 2: Честота на нежеланите реакции при употреба на Бронхитол в проучвания Фаза 3 (оценка на началната доза и/или фаза на лечение) – деца (възраст от 6 до

17 години).

Нежеланите реакции, които са настъпили само при оценка на началната доза (MTT) са бронхоспазъм, болки в гръдния кош, болезнено преглъщане и повдигане.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Чувствителните пациенти може да получат бронхоконстрикция в случай на инхалационно предозиране. Ако се появи твърде изразена кашлица и бронхоконстрикция, трябва да се приложи бета2 агонист и кислород, в случай на нужда.