Seffalair Spiromax 12.75 µg + 202 µg - Inhalation powder
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Seffalair 12.75 µg / 202 µg
Seffalair Spiromax е показан за редовно лечение на астма при възрастни и юноши на възраст 12 и повече години, при които не е постигнат адекватен контрол с инхалаторни кортикостероиди и краткодействащи β2-агонисти, използвани при нужда.
Дозировка
Пациентите трябва да бъдат посъветвани да приемат Seffalair Spiromax всеки ден, дори когато нямат симптоми.
Ако възникнат симптоми в периода между дозите, трябва да се използва инхалаторен краткодействащ бета2-агонист за незабавно облекчаване.
Когато се избира количество на активните вещества за началната доза Seffalair Spiromax (средна доза инхалаторен кортикостероид [ИКС] 12,75/100 микрограма или висока доза ИКС
12,75/202 микрограма), трябва да се вземат под внимание тежестта на заболяването на пациентите, предишната им терапия за астма, включително дозата ИКС, както и текущия контрол на техните симптоми на астма.
Редовно трябва да се прави преоценка на състоянието на пациентите от лекар така, че количеството салметерол/флутиказонов пропионат, което получават с дозата, да остане оптимално и да се променя единствено по лекарско предписание. Дозата трябва да се титрира до най-ниската доза, при която се поддържа ефективен контрол на симптомите.
Обърнете внимание, че доставяните дози при Seffalair Spiromax се различават от други продукти, съдържащи салметерол/флутиказон, които са на пазара. Различните количества на активните вещества в доза (средни/високи дози флутиказон) при различните продукти не си съответстват непременно едни на други, така че продуктите не са взаимнозаменяеми на базата на съответните количества на активните вещества в доза.
Възрастни и юноши на 12 и повече години
Една инхалация с 12,75 микрограма салметерол и 100 микрограма флутиказонов пропионат два пъти дневно.
или
Една инхалация с 12,75 микрограма салметерол и 202 микрограма флутиказонов пропионат два пъти дневно.
След като се постигне контрол на астмата, лечението трябва да се преразгледа и да се обмисли дали пациентите трябва да минат на по-лека терапия със салметерол/флутиказонов пропионат със съдържание на по-ниска доза на инхалаторния кортикостероид и след това, евентуално, на лечение само с инхалаторен кортикостероид. Важно е пациентите да се преоценяват редовно при преминаване на по-лека терапия.
Ако отделен пациент се нуждае от дози извън препоръчителната схема, трябва да се предпишат подходящи дози β2-агонист и/или инхалаторен кортикостероид.
Специални популации
Старческа възраст
Не се налага коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст.
Бъбречно увреждане
Не се налага коригиране на дозата при пациенти с бъбречно увреждане.
Чернодробно увреждане
Липсват данни за употребата на Seffalair Spiromax при пациенти с чернодробно увреждане.
Педиатрична популация
Дозировката при пациенти на 12 и повече години е същата като дозировката при възрастни. Безопасността и ефикасността при педиатрични пациенти под 12-годишна възраст не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
За инхалаторно приложение.
Устройството представлява задействан от дишането, работещ с помощта на инспираторния поток инхалатор, което означава, че активните вещества се доставят в дихателните пътища, когато пациентът вдишва през мундщука.
Необходимо обучение
Този лекарствен продукт трябва да се използва правилно, за да се постигне ефективно лечение. Затова пациентите трябва да бъдат посъветвани да прочетат внимателно листовката за пациента и да спазват указанията за употреба, както са описани подробно в листовката. На всички пациенти трябва да се осигури обучение от предписващия медицински специалист за това как да използват този лекарствен продукт. Целта е да се гарантира, че те разбират как правилно да използват инхалатора, така че са наясно с необходимостта да вдишват силно, когато инхалират, за да получават необходимата доза. Важно е да вдишват силно, за да се гарантира оптимално дозиране.
Употребата на този лекарствен продукт следва 3 прости стъпки: отваряне, вдишване и затваряне, които са описани по-долу.
Отваряне: Хванете инхалатора с капачето на мундщука надолу и отворете капачето, като го натиснете надолу, докато се отвори напълно, при което се чува 1 щракване.
Вдишване: Издишайте напълно. Не издишвайте през инхалатора. Поставете мундщука в устата си и затворете устните си плътно около него. Вдишайте силно и дълбоко през мундщука. Извадете инхалатора от устата и задръжте дишането в продължение на 10 секунди или токова дълго, колкото можете, без да усещате дискомфорт.
Затваряне: Издишайте внимателно и затворете капачето на мундщука.
Пациентите в никой момент не трябва да запушват въздушните отвори или да издишват през инхалатора, когато се приготвят за стъпката "Вдишване". От пациентите не се изисква да разклащат инхалатора преди употреба.
Пациентите трябва да бъдат посъветвани да си изплакват устата с вода и да я изплюват и/или да си измиват зъбите с четка след инхалация (вж. точка 4.4).
Пациентите могат да усетят вкус, когато използват този лекарствен продукт, което се дължи на помощното вещество лактоза.
Пациентите трябва да бъдат посъветвани да държат инхалатора си винаги сух и чист, като забърсват внимателно мундщука със суха кърпа или хартиена салфетка, ако е необходимо.
Свръхчувствителност на към активните вещества или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Влошаване на заболяването
Салметерол/флутиказонов пропионат не трябва да се използва за лечение на остри астматични симптоми, за които се изисква бързо- и краткодействащ бронходилататор. Пациентите трябва да бъдат посъветвани винаги да носят със себе си своя спасителен инхалатор, за да го използват за облекчаване при остър астматичен пристъп по всяко време.
Пациентите не трябва да започват лечение със салметерол/флутиказонов пропионат при обостряне или ако имат значимо влошаване или остро влошаваща се астма.
Възможно е по време на лечението със салметерол/флутиказонов пропионат да се появят сериозни нежелани събития, свързани с астмата, и обостряния. Пациентите трябва да бъдат помолени да продължат лечението, но да потърсят съвет от лекар, ако астматичните симптоми останат неконтролирани или се влошат след започване на лечение със салметерол/флутиказонов дипропионат.
Повишената нужда от облекчаващи лекарства (краткодействащи бронходилататори) или по-слабия отговор към облекчаващи лекарства показват влошаване на контрола на астмата и пациентите трябва да бъдат прегледани от лекар.
Внезапното и прогресиращо влошаване на контрола на астмата може да е потенциално животозастрашаващо и пациентът трябва да бъде подложен на лекарска оценка по спешност. Трябва да се обмисли интензифициране на инхалаторната кортикостероидна терапия.
Спиране на терапията
Лечението със салметерол/флутиказонов пропионат не трябва да се спира рязко при пациенти с астма поради риск от обостряне. Терапията трябва да се титрира низходящо под лекарски надзор.
Съпътстващи заболявания
Салметерол/флутиказонов пропионат трябва да се прилага внимателно при пациенти с активна или латентна белодробна туберкулоза и гъбични, вирусни и други инфекции на дихателните пътища.
Своевременно трябва да се започне подходящо лечение, ако е показано. Сърдечносъдови ефекти
Рядко салметерол/флутиказонов пропионат може да причини сърдечни аритмии, например суправентрикуларна тахикардия, екстрасистоли и предсърдно мъждене, и леко преходно намаляване на нивото на серумния калий при високи терапевтични дози. Салметерол/флутиказонов пропионат трябва да се използва внимателно при пациенти с тежки сърдечносъдови нарушения или ритъмни нарушения на сърцето и при пациенти с тиреотоксикоза.
Хипокалиемия и хипергликемия
Лекарства, съдържащи бета-адренергични агонисти, могат да предизвикат значима хипокалиемия при някои пациенти, вероятно чрез вътреклетъчно изместване, която има потенциал да причинява нежелани сърдечносъдови ефекти. Намаляването на серумния калий обикновено е преходно и не изисква добавяне на калий. Клинично значими промени на серумния калий са наблюдавани нечесто по време на клинични проучвания при приложение на салметерол/флутиказонов пропионат при препоръчителни дози (вж. точка 4.8). Има нечести съобщения за повишавания на нивата на кръвната захар (вж. точка 4.8) и това трябва да се има предвид, когато се предписва на пациенти с анамнеза за захарен диабет.
Салметерол/флутиказонов пропионат трябва да се използва внимателно при пациенти със захарен диабет, некоригирана хипокалиемия или пациенти, предразположени към ниски нива на серумния калий.
Парадоксален бронхоспазъм
Възможно е да възникне парадоксален бронхоспазъм с незабавно засилване на хриповете и задуха след прием на дозата, който може да е животозастрашаващ (вж. точка 4.8). Той трябва да бъде лекуван незабавно с краткодействащ инхалаторен бронходилататор. Приемът на салметерол/флутиказонов пропионат трябва да се преустанови незабавно, пациентът трябва да се оцени и да се приложи алтернативна терапия, ако е необходимо.
Бета-2-адренорецепторни агонисти
Има съобщения за фармакологични ефекти от лечението с β2-агонисти като тремор, палпитации и главоболие, но те обичайно са преходни и отслабват успоредно с редовната терапия.
Системни ефекти
Възможно е да се проявят системни ефекти при приложение на инхалаторни кортикостероиди, особено при високи дози, предписани за дълги периоди. Вероятността за поява на тези ефекти е много по-малка в сравнение с пероралните кортикостероиди. Възможните системни ефекти включват Синдром на Cushing, кушингоиден хабитус, потискане на надбъбречната функция, намаляване на костната минерална плътност, катаракта и глаукома и по-рядко - спектър от психологически или поведенчески ефекти, включително психомоторна хиперреактивност, нарушения на съня, тревожност, депресия или агресия (особено при деца) (вж. подточка Педиатрична популация по-долу за информация за системните ефекти на инхалаторните кортикостероиди при деца и юноши). По тази
причина е важно пациентите да се преоценяват периодично и дозата на инхалаторния кортикостероид да се намали до най-ниската доза, при която се поддържа ефективен контрол на астмата.
Нарушение на зрението
Може да има съобщения за нарушение на зрението при системно и локално приложение на кортикостероиди. Ако пациентът има прояви на симптоми като замъглено зрение или други нарушения на зрението, трябва да се помисли за насочването му към офталмолог за оценка на възможните причини, които могат да включват катаракта, глаукома или редки заболявания като централна серозна хориоретинопатия (ЦСХР), за които се съобщава след употреба на системни и локални кортикостероиди.
Функция на надбъбречните жлези
Продължително лечение на пациенти с високи дози инхалаторни кортикостероиди може да доведе до потискане на функцията на надбъбречните жлези и остра надбъбречна криза. Описани са също много редки случаи на потискане на функцията на надбъбречните жлези и остра надбъбречна криза при дози флутиказонов пропионат между 500 микрограма и по-малко от 1 000 микрограма. Ситуациите, които потенциално биха отключили остра надбъбречна криза, включват травма, хирургична операция, инфекция или всяко бързо намаляване на дозата. Симптомите, с които се проявява, обикновено са неопределени и могат да включват анорексия, коремна болка, загуба на тегло, умора, главоболие, гадене, повръщане, хипотония, замъгляване на съзнанието, хипогликемия и гърчове.
Трябва да се обмисли допълнително лечение със системни кортикостероиди през периоди на стрес или при елективна хирургична интервенция.
Ползите от инхалаторната терапия с флутиказонов пропионат трябва да сведат до минимум нуждата от перорални стероиди, но пациентите, които преминават от лечение с перорални стероиди е възможно да останат с повишен риск от нарушен надбъбречен резерв по-продължително време. По тази причина тези пациенти трябва да бъдат лекувани с особено внимание и е необходимо редовно проследяване на надбъбречната функция. Възможно е пациенти, които в миналото са имали нужда от спешна терапия с висока доза кортикостероид, също да са с повишен риск. Тази възможност за остатъчно нарушение винаги трябва да се има предвид при спешни ситуации и елективни процедури, които е вероятно да доведат до стрес, и трябва да се обмисли подходящо лечение с кортикостероид. Степента на надбъбречното увреждане може да налага консултация със специалист преди елективни процедури.
Взаимодействие с други лекарствени продукти
Ритонавир може да повиши значително концентрацията на флутиказонов пропионат в плазмата. Затова трябва да се избягва съпътстваща употреба, освен ако потенциалната полза за пациента надвишава риска от системни кортикостероидни нежелани реакции. Също така при комбиниране на флутиказонов пропионат с други мощни инхибитори на CYP3A има повишен риск от системни нежелани ефекти (вж. точка 4.5).
Съпътстващата употреба на системен кетоконазол повишава значимо системната експозиция на салметерол. Това може да доведе до увеличаване на честотата на системните ефекти (напр. удължаване QTc-интервала и палпитации). По тази причина трябва да се избягва съпътстващо лечение с кетоконазол или други мощни инхибитори на CYP3A4, освен ако ползата надвишава потенциално повишения риск от системни нежелани ефекти от лечението със салметерол (вж. точка 4.5).
Педиатрична популация
Този лекарствен продукт е показан за употреба при юноши на възраст 12 и повече години (вж.
точка 4.2). Трябва обаче да се отбележи, че децата и юношите на възраст под 16 години, които приемат високи дози флутиказонов пропионат (обичайно ≥1 000 микрограма/ден) е възможно да са с особен риск. Възможно е да възникнат системни ефекти, особено при високи дози, предписани за дълги
периоди. Възможните системни ефекти включват синдром на Cushing, кушингоиден хабитус, потискане на надбъбречната функция, остра надбъбречна криза и забавяне на растежа при деца и юноши и по-рядко - спектър от психологически или поведенчески афекти, включително психомоторна хиперактивност, нарушения на съня, безпокойство, депресия или агресия. Трябва да се помисли за насочване на детето или юношата към специалист педиатър-пулмолог. Препоръчително е ръстът на децата, получаващи продължително лечение с инхалаторни кортикостероиди, да се следи редовно.
Дозата на инхалаторния кортикостероид трябва винаги да се намалява до най-ниската доза, при която се поддържа ефективен контрол на астмата.
Инфекции на устната кухина
Поради компонента флутиказонов пропионат при някои пациенти е възможно да се появят дрезгавост на гласа и кандидоза (млечница) на устната кухина и гърлото и рядко на хранопровода (вж.
точка 4.8). Както дрезгавият глас, така и разпространението на кандидозата в устната кухина и гърлото могат да бъдат овладени чрез изплакване на устата с вода и изплюване на водата и/или измиване на зъбите с четка след употребата на продукта. Симптоматичната кандидоза на устната кухина и гърлото може да се лекува с локална антимикотична терапия, докато лечението със салметерол/флутиказонов пропионат все още продължава.
Съдържание на лактоза
Този лекарствен продукт съдържа лактоза (вж. точка 4.3). Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт. Помощното вещество лактоза може да съдържа малки количества млечни протеини, които могат да причинят алергични реакции при пациенти с тежка свръхчувствителност или алергия към млечен протеин.
Взаимодействия с бета блокери
Бета-адренергичните блокери могат да отслабят или антагонизират ефекта на салметерол. Както неселективните, така и селективните β-блокери трябва да се избягват, освен ако няма належащи причини за тяхната употреба. Терапията с β2-агонисти може да доведе до потенциално сериозна хипокалиемия(вж. точка 4.4). Препоръчва се особено внимание при остра тежка астма, тъй като този ефект може да се усили от съпътстващо лечение с ксантинови производни, стероиди и диуретици.
Салметерол
Мощни CYP3A4 инхибитори
Едновременното приложение на кетоконазол (400 mg перорално един път дневно) и салметерол
(50 микрограма, инхалирани два пъти дневно) при 15 здрави участници в продължение на 7 дни води до значително повишаване на плазмената експозиция на салметерол (1,4 пъти на Cmax и 15 пъти на AUC). Това може да доведе до увеличаване на честотата на други системни ефекти от лечението със салметерол (напр. удължаване на QTc интервала и палпитации) в сравнение с лечението само със салметерол или само с кетоконазол (вж. точка 4.4).
Не са наблюдавани клинично значими ефекти върху кръвното налягане, сърдечната честота, кръвната захар и нивата на калий в кръвта. Едновременното приложение с кетоконазол не повишава елиминационния полуживот на салметерол и не увеличава кумулирането на салметерол при многократно прилагане.
Трябва да се избягва съпътстващо приложение на кетоконазол, освен ако ползата не надвишава потенциално повишения риск от системни ефекти от лечението със салметерол. Възможно е да съществува подобен риск от взаимодействие с други мощни инхибитори на CYP3A4 (напр. итраконазол, телитромицин, ритонавир).
Умерени CYP 3A4 инхибитори
Едновременното приложение на еритромицин (500 mg перорално 3 пъти дневно ) и салметерол
(50 микрограма, инхалирани два пъти дневно) при 15 здрави участници в продължение на 6 дни води до леко, но статистически незначимо повишаване на експозицията на салметерол (1,4 пъти на Cmax и 1,2 пъти на AUC). Едновременното приложение с еритромицин не е свързано със сериозни нежелани ефекти.
Флутиказонов пропионат
При нормални обстоятелства се постигат ниски плазмени концентрации на флутиказонов пропионат след инхалаторно приложение на дозата, дължащо се на екстензивния метаболизъм при първо преминаване и високия системен клирънс, медииран от цитохром Р450 3А4 в червата и черния дроб. Следователно малко вероятни са клинично значими лекарствени взаимодействия, медиирани от флутиказонов пропионат.
При едно проучване за взаимодействията при здрави участници с приложение на интраназален флутиказонов пропионат, ритонавир (много мощен инхибитор на цитохром P450 3A4), прилаган при доза 100 mg два пъти дневно, увеличава плазмените концентрации на флутиказонов пропионат няколкостотин пъти, което води до значително намаляване на серумните концентрации на кортизол. Липсва информация за такова взаимодействие при приложение на инхалаторен флутиказонов пропионат, но се очаква значително увеличаване на плазмените нива на флутиказонов пропионат.
Има съобщения за случаи на синдром на Cushing и потискане на функцията на надбъбречните жлези. Комбинацията трябва да се избягва, освен ако ползата надвишава повишения риск от системни глюкокортикоидни нежелани ефекти (вж. точка 4.4).
В едно малко проучване при здрави доброволци малко по-слабият инхибитор на CYP3A кетоконазол повишава експозицията на флутиказонов пропионат след единична инхалация със 150%. Това води до по-силен спад на нивото на плазмения кортизол в сравнение със самостоятелното приложение на флутиказонов пропионат. Едновременното лечение с други мощни CYP3A инхибитори, като итраконазол, и умерени CYP3A инхибитори, като еритромицин, също се очаква да повиши системната експозиция на флутиказонов пропионат и риска от системни нежелани ефекти.
Препоръчва се повишено внимание и ако е възможно, трябва да се избягва продължително лечение с такива лекарства.
Едновременното лечение с CYP3A инхибитори, включително продукти, съдържащи кобицистат, се очаква да повиши риска от системни нежелани реакции. Комбинацията трябва да се избягва, освен ако ползата надвишава повишения риск от системни кортикостероидни нежелани реакции, в който случай пациентите трябва да бъдат проследявани за системни кортикостеродни ефекти.
Взаимодействие с инхибитори на P-гликопротеина
Както флутиказонов пропионат, така и салметерол са слаби субстрати на P-гликопротеина (P-gp). Флутиказон не показва инхибиторен потенциал спрямо P-gp при проучвания in vitro. Няма налична информация за инхибиторен потенциал на салметерол спрямо P-gp. Не са провеждани клинични фармакологични проучвания със специфичен P-gp инхибитор и флутиказонов пропионат/салметерол.
Симпатомиметични лекарствени продукти
Съпътстващото приложение на други симпатомиметични лекарствени продукти (самостоятелно или като част от комбинирана терапия) може да има потенциално адитивен ефект.
Бременност
Неголям обем данни за бременни жени (за изхода от 300 до 1 000 случая на бременност) не показват малформативна или фетална/неонатална токсичност на салметерол и флутиказонов пропионат.
Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност след приложение на β2-адренорецепторни агонисти и глюкокортикостероиди (вж. точка 5.3).
Този лекарствен продукт трябва да се използва по време на бременност, само ако очакваната полза за пациентката оправдава потенциалния риск за фетуса.
Кърмене
Не е известно дали салметерол и флутиказонов пропионат/метаболитите се екскретират в кърмата.
Проучванията показват, че салметерол и флутиказонов пропионат, както и техните метаболити се екскретират в млякото на плъхове в период на лактация.
Не може да се изключи риск за кърмените новородени/кърмачетата. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови терапията със салметерол/флутиказонов пропионат, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
Няма данни за фертилитета при хора. Проучванията при животни, обаче, не показват ефекти на салметерол или флутиказонов пропионат върху фертилитета (вж. точка 5.3).
Този лекарствен продукт не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.
Обобщение на профила на безопасност
Тъй като този лекарствен продукт съдържа салметерол и флутиказонов пропионат, могат да се очакват същите нежелани реакции по вид и тежест като тези, свързани с всяко от активните вещества. Не се наблюдава повишена честота на нежеланите реакции след едновременно приложение на двете съединения.
Най-често съобщаваните нежелани реакции са назофарингит (6,3%), главоболие (4,4%), кашлица (3,7%) и орална кандидоза (3,4%).
Списък на нежеланите реакции в табличен вид
Нежеланите реакции, които се свързват със салметерол/флутиказонов пропионат, са представени по-долу, изброени по системо-органен клас и честота. Честотата е дефинирана като: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до < 1/1 000), много редки (<1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). Честотата е получена от данни от клинични изпитвания.
Таблица 1: Списък на нежеланите реакции в табличен вид| Системо-органен клас | Нежелана реакция | Честота |
| Инфекции и инфестации | Орална кандидозаа | Чести1 |
| Грип | Чести | |
| Назофарингит | Чести | |
| Ринит | Чести | |
| Синузит | Чести | |
| Фарингит | Нечести | |
| Инфекция на дихателните пътища | Нечести | |
| Кандидоза на хранопровода | Редки |
| Системо-органен клас | Нежелана реакция | Честота |
| Нарушения на ендокринната система | Синдром на Cushing, кушингоиден хабитус, потискане на функцията на надбъбречните жлези и забавяне на растежа при деца и юноши | Редки1 |
| Нарушения на метаболизма и храненето | Хипокалиемия | Чести2 |
| Хипергликемия | Нечести | |
| Психични нарушения | Тревожност | Нечести |
| Безсъние | Нечести | |
| Поведенчески промени, включително хиперактивност и раздразнителност, особено при деца | Нечести | |
| Нарушения на нервната система | Главоболие | Чести |
| Замаяност | Чести | |
| Тремор | Нечести | |
| Нарушения на очите | Катаракта | Нечести |
| Глаукома | Редки1 | |
| Замъглено зрение | С неизвестна честота1 | |
| Сърдечни нарушения | Палпитации | Нечести1 |
| Тахикардия | Нечести | |
| Предсърдно мъждене | Нечести | |
| Сърдечни аритмии (включително надкамерна тахикардия и екстрасистоли) | Редки | |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Кашлица | Чести |
| Дразнене на гърлото | Чести | |
| Дрезгав глас/дисфония | Чести | |
| Орофарингеална болка | Чести | |
| Алергичен ринит | Нечести | |
| Назална конгестия | Нечести | |
| Парадоксален бронхоспазъм | Редки1 | |
| Стомашно-чревни нарушения | Болка в горната част на корема | Нечести |
| Диспепсия | Нечести | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Контактен дерматит | Нечести |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Болки в гърба | Чести |
| Миалгия | Чести | |
| Болка в крайниците | Нечести | |
| Наранявания, отравяния и усложнения, възникналив резултат на интервенции | Лацерация | Нечести |
-
Включва орална кандидоза, орална гъбична инфекция, орофарингеална кандидоза и гъбичен орофарингит
-
Вижте точка 4.4.
-
Вижте точка 4.5.
Описание на избрани нежелани реакции
Специфични ефекти от лечението с β2-агонисти
Има съобщения за фармакологични ефекти от лечението с β2-агонисти, като тремор, палпитации и главоболие, но те обичайно са преходни и отслабват успоредно с редовната терапия.
Парадоксален бронхоспазъм
Може да възникне парадоксален бронхоспазъм с незабавно засилване на хриповете и задуха след прием (вж. точка 4.4).
Ефекти от лечението с инхалаторни кортикостероиди
Поради наличието на компонента флутиказонов пропионат при някои пациенти е възможно да се появят дрезгавост на гласа и кандидоза (млечница) на устната кухина и гърлото, и рядко на хранопровода (вж. точка 4.4).
Педиатрична популация
Честотата, видът и тежестта на нежеланите реакции при юноши на възраст 12 и повече години се очаква да са същите като при възрастните пациенти.
Инхалаторните кортикостероиди, включително флутиказонов пропионат, компонент на Seffalair Spiromax, могат да причинят забавяне на растежа при юноши (вж. точка 4.4). Растежът на педиатричните пациенти, получаващи инхалаторни кортикостероиди, включително салметерол/флутиказонов пропионат, трябва да се проследява редовно. За да се сведат до минимум системните ефекти на пероралните инхалаторни кортикостероиди, включително салметерол/флутиказонов пропионат, дозата на всеки пациент трябва да се титрира до най-ниската доза, която контролира ефективно неговите симптоми.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
-
Няма налични данни от клинични изпитвания за предозиране на Seffalair Spiromax, обаче данни за предозиране на двете активни вещества са дадени по-долу:
Салметерол
Признаците и симптомите на предозирането със салметерол са замаяност, повишаване на систоличното кръвно налягане, тремор, главоболие и тахикардия. Ако се налага спиране на лечението със салметерол/флутиказонов пропионат поради предозиране на β2-агонистичния компонент на лекарствения продукт, трябва да се обмисли осигуряване на подходяща заместваща стероидна терапия. Освен това може да се появи хипокалиемия и затова трябва да се проследяват серумните нива на калий. Трябва да се има предвид заместване на калия.
Флутиказонов пропионат
Остро
Острото инхалиране на флутиказонов пропионат при дози, по-високи от препоръчителните, може да доведе до временно потискане на функцията на надбъбречните жлези. Това не налага спешно действие, понеже функцията на надбъбречните жлези се възстановява в рамките на няколко дни, както се потвърждава с измервания на плазмения кортизол.
Хронично предозиране
Трябва да се проследява надбъбречният резерв и може да се наложи лечение със системен кортикостероид. След стабилизиране лечението трябва да се продължи с инхалаторен кортикостероид при препоръчителната доза. (вж. точка 4.4).
В случаи както на остро, така и на хронично предозиране на флутиказонов пропионат терапията със салметерол/флутиказонов пропионат трябва да продължи при подходяща доза за контрол на симптомите.
Фармакологични свойства - Seffalair 12.75 µg / 202 µg
Фармакотерапевтична група: Лекарства за лечение на обструктивни заболявания на дихателните пътища, адренергични средства в комбинация с кортикостероиди или други лекарства, с изключение на антихолинергични средства, ATC код: R03AK06
Механизъм на действие и фармакодинамични ефекти
Seffalair Spiromax съдържа салметерол и флутиказонов пропионат, които действат по различен начин. Съответните механизмите на действие на двете активни вещества са разгледани по-долу.
Салметерол е селективен дългодействащ (12 часа) β2-адренорецепторен агонист с дълга странична верига, която се свързва с екзосайта на рецептора.
Флутиказонов пропионат, прилаган чрез инхалация при препоръчителните дози, има глюкортикоидно противовъзпалително действие в белите дробове.
Клинична ефикасност и безопасност
Клинични проучвания при астма със Seffalair Spiromax
Безопасността и ефикасността на Seffalair Spiromax са оценени при 3 004 пациенти с астма. Програмата за развитие включва 2 потвърждаващи изпитвания с 12-седмична продължителност, едно 26-седмично изпитване за безопасност и 3 изпитвания с вариращи дози. Ефикасността на Seffalair Spiromax се базира предимно на потвърждаващите проучвания, описани по-долу.
Шест дози флутиказонов пропионат, вариращи от 16 µg до 434 µg (наричани отмерени дози), прилагани два пъти дневно с многодозов инхалатор със сух прах (multidose dry powder inhaler, MDPI), и открит компаратор – флутиказонов пропионат сух прах (100 µg или 250 µg), са оценени в
2 рандомизирани, двойнослепи, плацебо-контролирани 12-седмични изпитвания. Изпитване 201 е проведено при пациенти, които са били неконтролирани на изходно ниво и които са били лекувани с краткодействащ β2-агонист самостоятелно или в комбинация с некортикостероидно лекарство за астма. Пациентите е можело да включат ниска доза инхалаторен кортикостероид (ИКС) след миниум 2-седмичен период на очистване. Изпитване 202 е проведено при пациенти, които са били неконтролирани на изходно ниво и които са били лекувани с висока доза ИКС, със или без дългодействащ бета-агонист (long-acting beta-agonist, LABA). Отмерените дози за флутиказонов пропионат Spiromax [Fp MDPI] (16, 28, 59, 118, 225 и 434 µg), използвани в Изпитване 201 и Изпитване 202, са различни от отмерените дози за продуктите компаратори (флутиказон прах за инхалация) и изследваните продукти във Фаза 3, на които се базира отмерената доза, обявена на етикета (113 и 232 µg за флутиказонов пропионат). Промените в дозите между Фаза 2 и 3 са в резултат на оптимизиране на производствения процес.
Ефикасността и безопасността на 4 дози салметеролов ксинафоат са оценени в едно двойносляпо, кръстосано проучване с 6 периода в сравнение с единична доза флутиказонов пропионат Spiromax и открит флутиказонов пропионат/салметерол 100/50 µg инхалатор със сух прах като компаратор при пациенти с персистираща астма. Проучените дози салметерол са 6,8 µg, 13,2 µg, 26,8 µg и 57,4 µg в комбинация с флутиказонов пропионат 118 µg, доставяни с MDPI (наричани отмерени дози).
Отмерените дози за салметерол (6,8; 13,2; 26,8 и 57,4 µg), използвани в това проучване, са малко по-различни от отмерените дози за продуктите компаратори (флутиказон/салметерол прах за инхалация)
и изследваните продукти във Фаза 3, на които се базира обявената на етикета отмерена доза (113 и
232 µg за флутиказонов пропионат и 14 µg за салметерол).
В следствие на оптимизацията на производствения процес продуктите от Фаза 3 и търговските продукти отговарят по-добре на количествата на активните вещества в продуктите компаратори. Взета е плазма за фармакокинетично охарактеризиране при всеки период на прилагане на дозите.
Пациенти (възрастни и юноши) на възраст 12 и повече години:
Проведени са две клинични изпитвания Фаза 3; 2 изпитвания, сравняващи комбинацията с фиксирани дози с флутиказонов пропионат, приложен самостоятелно, или плацебо (Изпитване 1 и Изпитване 2).
Изпитвания, сравняващи Seffalair Spiromax (FS MDPI) с флутиказонов пропионат, приложен самостоятелно, или плацебо
Проведени са две двойнослепи клинични изпитвания с паралелни групи, Изпитване 1 и Изпитване 2, с приложение на FS MDPI при 1 375 пациенти (възрастни и юноши) (на възраст 12 и повече години, с ФЕО1 на изходно ниво 40% до 85% от прогнозираната нормална стойност) с астма, която не е била оптимално контролирана с настоящата им терапия. Всички лечения са прилагани като 1 инхалация от инхалатора Spiromax два пъти дневно и всички поддържащи терапия са преустановени.
Изпитване 1: Това рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано, 12-седмично изпитване за ефикасност и безопасност сравнява Fp MDPI 55 µg и 113 µg (1 инхалация два пъти дневно) с FS MDPI (14/55 µg и 14/113 µg (1 инхалация два пъти дневно) и плацебо при юноши (на възраст 12 и повече години) и възрастни пациенти с персистираща симптоматична астма въпреки приложението на ниска или средна доза инхалаторен кортикостероид или терапия с инхалаторен кортикостероид/LABA. Пациентите са получавали единично заслепено плацебо MDPI и са преминали от тяхната изходна терапия с ИКС на лечение с беклометазонов дипропионат аерозол за инхалация, 40 µg два пъти дневно, по време на въвеждащия период. Пациентите са рандомизирани да получават плацебо или лечения със средна доза, както следва: 130 са получавали плацебо, 130 са получавали Fp MDPI 113 µg и 129 са получавали FS MDPI 14/113 µg. Измерванията на ФЕО1 на изходно ниво са сходни сред групите на лечение. Първичните крайни точки за това изпитване са промяната от изходно ниво в най-ниския ФЕО1 на седмица 12 за всички пациенти и стандартизираната, коригирана спрямо изходно ниво ФЕО1AUEC0-12h на седмица 12, анализирана за подгрупа от 312 пациенти, на които е направена серийна спирометрия след прием на дозата.
Таблица 2: Първичен анализ на промяната от изходно ниво в най-ниския ФЕО1 на седмица 12 по група на лечение Изпитване 1 (FAS)| Променлива Статистика | Fp MDPI | FS MDPI | |
| Плацебo(N=129) | 113 µg BID(N=129) | 14/113 µg BID(N=126) | |
| Промяна в най-ниския ФЕО1 (l) на седмица 12 | |||
| Средна стойност поLS-метода | 0,053 | 0,204 | 0,315 |
| Сравнение с плацебо | |||
| Разлика в средната стойност по LS-метода | 0,151 | 0,262 | |
| 95% ДИ | (0,057;0,244) | (0,168;0,356) | |
| p-стойност | 0,0017 | 0,0000 | |
| Сравнение с FpMDPI | |||
| В сравнение със 113 µg: | |||
| Разлика в средната стойност по LS-метода | 0,111 |
| 95% ДИ | (0,017,0,206) | ||
| p-стойност | 0,0202 |
Сравненията на комбинираната терапия с монотерапия не са контролирани за множественост. ФЕО1 = форсиран експираторен обем за 1 секунда; FAS = пълен набор за анализ; Fp MDPI = флутиказонов пропионат многодозов инхалатор със сух прах; FS MDPI = флутиказонов пропионат/салметерол многодозов инхалатор със сух прах; BID = два пъти дневно; n = брой; LS = най-малките квадрати; ДИ = доверителен интервал
Подобрение в белодробната функция настъпва в рамките на 15 минути след първата доза (15 минути след дозата разликата в промяна на средната стойност по LS-метода от изходно ниво във ФЕО1 е 0,164 l за FS MDPI 14/113 µg в сравнение с плацебо (некоригирана p-стойност <0,0001). Максимално подобрение във ФЕО1 обикновено настъпва в рамките на 6 часа при FS MDPI 14/113 µg и подобрението се запазва в продължение на 12 часа след тестването на седмици 1 и 12 (Фигура 1). Не се наблюдава намаляване на 12-часовия бронходилататорен ефект след 12-седмична терапия.
ТЪРГОВСКО ИМЕ SPIROMAX 113/14 µg (N=60)
ФЛУТИКАЗОНОВ ПРОПИОНАТ SPIROMAX 113 µg (N=69) ПЛАЦЕБО (N=53)
Ден 1
Изходно ниво ↑
Седмица 12
Изходно ниво
Час
0.5
0.4
0.3
0.2
Средна промяна във ФЕО1 (l)
Фигура 1: Серийна спирометрия при първичния анализ: средна промяна от изходно ниво във ФЕО (l) на седмица 12 по времева точка и група на лечение Изпитване 1 (FAS; Подгрупа за серийна спирометрия)FAS = пълен набор за анализ; ФЕО1 = форсиран експираторен обем за 1 секунда
Изпитване 2: Това рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано, 12-седмично изпитване за ефикасност и безопасност сравнява флутиказонов пропионат многодозов инхалатор със сух прах (Fp MDPI) 113 µg и 232 µg (1 инхалация два пъти дневно) със салметерол/флутиказон многодозов инхалатор със сух прах (FS MDPI) 14/113 µg и 14/232 µg (1 инхалация два пъти дневно) и плацебо при юноши и възрастни пациенти с персистираща симптоматична астма въпреки приложението на инхалаторен кортикостероид или терапия с инхалаторен кортикостероид/LABA. Пациентите са получавали единично заслепено плацебо MDPI и са преминали от тяхната изходна терапия с ИКС на лечение Fp MDPI 55 µg два пъти дневно по време на въвеждащия период. Пациентите са рандомизирани да получават лечение, както следва: 145 пациенти са получавали плацебо,
146 пациенти са получавали Fp MDPI 113 µg, 146 пациенти са получавали Fp MDPI 232 µg,
145 пациенти са получавали FS MDPI 14/113 µg и 146 пациенти са получавали FS MDPI 14/232µg. Измерванията на ФЕО1 на изходно ниво са сходни при леченията: Fp MDPI 113 µg 2,069 l, Fp MDPI 232 µg 2,075 l, FS MDPI 14/113 µg 2,157 l, FS MDPI 14/232 µg 2,083 l и плацебо 2,141 l. Първичните крайни точки за това изпитване са промяната от изходно ниво в най-ниския ФЕО1 на седмица 12 при всички пациенти и стандартизираната, коригирана спрямо изходно ниво ФЕО1AUEC0-12h на
седмица 12, анализирана за подгрупа от 312 пациенти, на които е направена серийна спирометрия след приложение на дозата.
Таблица 3: Първичен анализ на промяната от изходно ниво в най-ниския ФЕО1 на Седмица 12 по група на лечение Изпитване 2 (FAS)| Променлива Статистика | Fp MDPI | FS MDPI | |||
| Плацебо(N=143) | 113 µg BID (N=145) | 232 µg BID (N=146) | 14/113 µg BID (N=141) | 14/232 µg BID (N=145) | |
| Промяна в най-нискияФЕО1 (l) на седмица 12 | |||||
| Средна стойност поLS-метода | -0,004 | 0,119 | 0,179 | 0,271 | 0,272 |
| Сравнение с плацебо | |||||
| Разлика в средната стойност по LS-метода | 0,123 | 0,183 | 0,274 | 0,276 | |
| 95% ДИ | (0,038;0,208) | (0,098;0,268) | (0,189;0,360) | (0,191,0,361) | |
| p-стойност | 0.0047 | 0.0000 | 0.0000 | 0,0000 | |
| Сравнение с Fp MDPI | |||||
| В сравнение със 113 µg: | В сравнение с 232 µg: | ||||
| Разлика в средната стойност по LS-метода | 0,152 | 0,093 | |||
| 95% ДИ | (0,066;0,237) | (0,009;0,178) | |||
| p-стойност | 0,0005 | 0,0309 | |||
Сравненията на комбинираната терапия с монотерапия не са контролирани за множественост. ФЕО1 = форсиран експираторен обем за 1 секунда; FAS = пълен набор за анализ; Fp MDPI = флутиказонов пропионат многодозов инхалатор със сух прах; FS MDPI = флутиказонов пропионат/салметерол многодозов инхалатор със сух прах; BID = два пъти дневно; n = брой; LS = най-малките квадрати; ДИ = доверителен интервал
Подобрение в белодробната функция настъпва в рамките на 15 минути след първата доза (15 минути след дозата разликата в промяна на средната стойност по LS-метода от изходно ниво във ФЕО1 е 0,160 l и 0,187 l в сравнение с плацебо съответно за FS MDPI 14/113 µg и 4/232 µg; некоригирана
p-стойност <0,0001 и за двете дози в сравнение с плацебо. Максимално подобрение във ФЕО1 обикновено настъпва в рамките на 3 часа при групите на лечение и с двете дози FS MDPI и подобрението се запазва в продължение на 12 часа след тестването на седмици 1 и 12 (Фигура 2). Не се наблюдава намаляване на 12 часовия бронходилататорен ефект и при двете дози FS MDPI, както е оценено посредством ФЕО1 след 12-седмична терапия.
ТЪРГОВСКО ИМЕ SPIROMAX 232/14 µg (N=65)
ТЪРГОВСКО ИМЕ SPIROMAX 113/14 µg (N=57) ФЛУТИКАЗОНОВ ПРОПИОНАТ SPIROMAX 232 µg (N=55) ФЛУТИКАЗОНОВ ПРОПИОНАТ SPIROMAX 113 µg (N=56) ПЛАЦЕБО (N=41)
Ден 1
Изходно ниво ↑
Седмица 12
Изходно ниво
Час
0.5
0.4
0.3
0.2
Средна промяна във ФЕО1 (l)
Фигура 2: Серийна спирометрия при първичния анализ: средна промяна от изходно ниво във ФЕО1 (l) на седмица 12 по времева точка и група на лечение Изпитване 2 (FAS; Подгрупа за серийна спирометрия)FAS = пълен набор за анализ; ФЕО1 = форсиран експираторен обем за 1 секунда Педиатрична популация
Проучени са пациенти на възраст от 12 до 17 години. Сборните резултати и от двете потвърждаващи изпитвания за промяната от изходно ниво във ФЕО1 при пациенти на възраст 12-17 години са представени по-долу (Таблица 4). На седмица 12 промените от изходно ниво в най-ниския ФЕО1 са по-големи при всички групи на лечение с различни дози Fp MDPI и FS MDPI в сравнение с групата на плацебо при всички възрастови групи и в двете проучвания, подобно на общите резултати от изпитванията.
Таблица 4: Обобщение на действителните стойности и промяната от изходно ниво в най-ниския ФЕО1 на седмица 12 по група на лечение и възраст 12-17 години (FAS)а| Времева точкаСтатистика | Плацебо | Флутиказонов пропионатSpiromax | Seffalair Spiromax | ||
| 113 µg bid | 232 µg bid | 14/113 µg bid | 14/232 µg bid | ||
| Изходно ниво | |||||
| n | 22 | 27 | 10 | 24 | 12 |
| Средно(SD) | 2,330 (0,3671) | 2,249 (0,5399) | 2,224 (0,4362) | 2,341 (0,5513) | 2,598 (0,5210) |
| Медиана | 2,348 | 2,255 | 2,208 | 2,255 | 2,425 |
| Мин., макс. | 1,555; 3,075 | 0,915; 3,450 | 1,615; 3,115 | 1,580; 3,775 | 1,810; 3,695 |
| Промяна на Седмица 12 | |||||
| n | 22 | 27 | 10 | 24 | 12 |
| Средно(SD) | 0,09 (0,3541) | 0,378 (0,4516) | 0,558 (0,5728) | 0,565 (0,4894) | 0,474 (0,5625) |
| Медиана | 0,005 | 0,178 | 0,375 | 0,553 | 0,375 |
| Мин., макс. | -0,850; 0,840 | -0,115; 1,650 | -0,080; 1,915 | -0,265; 1,755 | -0,295; 1,335 |
а Пълен набор за анализ = FAS
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучванията със Seffalair Spiromax във всички подгрупи на педиатричната популация при лечението на астма (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
За целите на фармакокинетиката всеки компонент може да се разглежда отделно. Салметерол
Салметерол действа локално в белите дробове и следователно плазмените нива не са показателни за терапевтичния ефект. В допълнение има само ограничени данни за фармакокинетиката на салметерол в следствие на техническите затруднения при анализиране на лекарството в плазмата поради ниските плазмени концентрации при терапевтични дози (около 200 пикограма/ml или по-ниски), постигани след инхалаторно приложение
Флутиказонов пропионат
Абсолютната бионаличност на единична доза инхалаторен флутиказонов пропионат при здрави индивиди варира между около 5 до 11% от номиналната доза в зависимост от използваното устройството за инхалация. При пациенти с астма се наблюдава по-малка степен на системна експозиция на инхалаторен флутиказонов пропионат.
Абсорбция
Системната абсорбция се осъществява главно чрез белите дробове и отначало е бърза, а след това - удължена. Остатъкът от инхалираната доза флутиказонов пропионат може да бъде погълнат, но само минимално допринася за системната експозиция поради ниската водоразтворимост и предсистемния метаболизъм, водещи до перорална наличност, по-ниска от 1%. Има линейно увеличение на системната експозиция с увеличаване на инхалираната доза.
Разпределение
Диспозицията на флутиказонов пропионат се характеризира с висок плазмен клирънс (1 150 ml/min), голям обем на разпределение в стационарно състояние (приблизително 300 l) и терминален полуживот приблизително 8 часа. Свързването с плазмените протеини е 91%.
Биотрансформация
Флутиказонов пропионат се очиства много бързо от системната циркулация. Основният път е метаболизъм до неактивен метаболит, карбоксилна киселина, посредством цитохром Р450 3A4. Други неидентифицирани метаболити се откриват и в изпражненията.
Елиминиране
Бъбречният клирънс на флутиказонов пропионат е пренебрежимо нисък. По-малко от 5% от дозата се екскретира в урината, главно под формата на метаболити. Основната част от дозата се екскретира в изпражненията като метаболити и непроменено вещество.
Педиатрична популация
Направен е фармакокинетичен анализ при пациенти на възраст 12 до 17 години. Въпреки че подгрупите са малки, системната експозиция на флутиказонов пропионат и салметерол при
подгрупите от 12 до 17 години и ≥ 18 години при всички лечения не се различава значимо от общата популация в изпитването. Привидният елиминационен полуживот (t½) не се повлиява от възрастта.
Фармацевтични данни - Seffalair 12.75 µg / 202 µg
Да не се съхранява над 25°C.
Дръжте капачето на мундщука затворено след употреба.
Инхалаторът е бял с полупрозрачно жълто капаче на мундщука. Частите на инхалатора, които попадат в контакт с лекарството/лигавицата са направени от акрилонитрил-бутадиен-стирен (ABS), полиетилен (PE) и полипропилен (PP). Всеки инхалатор съдържа 60 дози и е обвит във фолио със сушител.
Опаковки по 1 инхалатор.
Групови опаковки, съдържащи 3 (3 опаковки по 1) инхалатора. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.