Kаnilad 150 mg film - coated tablets
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Взаимодействия с
Ограничения
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Kаnilad 150 mg
КАНИЛАД е показан за монотерапия при лечение на парциални гърчове със или без вторична генерализация при възрастни, юноши и деца, навършили 4-годишна възраст с епилепсия.
КАНИЛАД е показан за допълваща терапия:
-
при лечението на парциални пристъпи със или без вторична генерализация при възрастни, юноши и деца, навършили 4-годишна възраст, с епилепсия.
-
при лечението на първично генерализирани тонично-клонични пристъпи при възрастни, юноши и деца, навършили 4-годишна възраст, с генерализирана идиопатична епилепсия.
Лакозамид трябва да бъде приеман два пъти дневно (обикновено веднъж сутрин и веднъж вечер)
Ако бъде пропусната доза, пациентът трябва да е инструктиран веднага да приеме пропуснатата
доза и след това да приеме следващата доза лакозамид в обичайното време по график. Ако пациентът забележи, че е пропуснал дозата в рамките на 6 часа преди следващата, той/ тя трябва да е инструктиран да изчака приема на следващата доза лакозамид в обичайното време по график. Пациентите не трябва да приемат двойна доза.
Юноши и деца с тегло50 kgи повече и възрастни
Следващата таблица обобщава препоръчителната дозировка при юноши и деца с тегло 50 kg и повече и при възрастни. Повече подробности са предоставени в таблицата по-долу.
| Монотерапия | Допълваща терапия | |
| Начална доза | 100 mg/ ден или 200 mg/ ден | 100 mg/ден |
| Единична натоварваща доза (ако е приложимо) | 200 mg | 200 mg |
| Титриране (нарастващи стъпки) | 50 mg два пъти дневно (100 mg/ ден)на седмични интервали | 50 mg два пъти дневно (100 mg/ ден)на седмични интервали |
| Максимална препоръчителна доза | до 600 mg/ ден | до 400 mg/ден |
Монотерапия (при лечението на парциални пристъпи)
Препоръчителната начална доза е 50 mg два пъти дневно, която след седмица трябва да бъде увеличена до начална терапевтична доза от 100 mg два пъти дневно.
Лакозамид може да се започне също с доза 100 mg два пъти дневно по преценка на лекаря за необходимостта от намаляване на пристъпите спрямо потенциалните нежелани реакции.
В зависимост от отговора и поносимостта, поддържащата доза може да бъде допълнително увеличавана на седмични интервали с 50 mg два пъти на ден (100 mg /ден) до максимално препоръчителна дневна доза 300 mg два пъти на ден (600 mg/ден).
При пациенти, достигнали доза по-голяма от 400 mg /ден и които се нуждаят от допълнителен антиепилептичен лекарствен продукт, трябва да се спазва дозировката по-долу, която се препоръчва за допълваща терапия.
Допълваща терапия (при лечението на парциални пристъпи или лечението на първично генерализирани тонично-клонични пристъпи)
Препоръчителната начална доза е 50 mg два пъти дневно, която след една седмица трябва да бъде повишена до начална терапевтична доза от 100 mg два пъти дневно.
В зависимост от индивидуалния отговор на пациента и поносимостта, подържащата доза може да бъде допълнително повишавана на седмични периоди с 50 mg два пъти дневно (100 mg/ ден), до максимална препоръчителна дневна доза от 400 mg (200 mg два пъти дневно).
Започване на лечение с лакозамид с натоварваща доза (начална монотерапия или преминаване към монотерапия в лечението на парциални пристъпи или допълваща терапия в лечението на парциални пристъпи, или допълваща терапия в лечението на първично генерализирани тонично- клонични пристъпи)
Лечението с лакозамид може да бъде започнато и с единична натоварваща доза от 200 mg, последвана от преминаване към схема с поддържаща доза от 100 mg два пъти дневно (200 mg/ дневно) приблизително 12 часа по-късно. Последващи корекции на дозата трябва да се правят съгласно индивидуалния отговор и индивидуалната поносимост, както е описано по-горе. С натоварваща доза може да се започне лечение при пациенти в ситуации, при които лекарят определи, че бързото достигане на стационарна плазмена концентрация и терапевтичен ефект са оправдани. Тя трябва да се прилага под медицинско наблюдение като се има предвид възможността за повишена честота на сериозна сърдечна аритмия и нежеланите реакции от страна на централната нервна система (вижте точка 4.8). Прилагането на натоварваща доза не е проучено при остри състояния като статус епилептикус.
Преустановяване на лечението
Съобразно настоящата клинична практика, ако лечението с лакозамид трябва да бъде
преустановено, това трябва да става постепенно (например понижаване на дозата с по 200 mg седмично).
При пациенти, които развият сериозна сърдечна аритмия, трябва да се направи оценка на клиничната полза/ риск и, при необходимост, трябва да се преустанови приема на лакозамид.
Специални популации
Пациенти в старческа възраст (над 65 години)
Не е необходимо понижаване на дозата при пациенти в старческа възраст. Свързаното с възрастта понижение на бъбречния клирьнс с повишение на нивата на AUC трябва да се вземат под внимание при пациенти в старческа възраст (вижте следващия параграф „Бъбречно увреждане“ и точка 5.2). Съществуват ограничени клинични данни при пациенти в старческа възраст с епилепсия, специално на дози по-големи от 400 mg/ден (вж. точки 4.4,4.8 и 5.1).
Бъбречно увреждане
Не е необходимо адаптиране на дозата при възрастни и педиатрични пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (CLcr > 30 ml/min). При педиатрични пациенти с тегло 50 kg или повече и при възрастни пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане, може да се обмисли прилагане на натоварваща доза 200 mg дневно, но бъдещо титриране ( >200 mg дневно) трябва да се извършва с повишено внимание. При педиатрични пациенти с тегло 50 kg и повече и при възрастни пациента с тежко бъбречно увреждане (CLcr ≤30 ml/min) или терминална бъбречна недостатъчност е препоръчителна максимална дневна доза 250 mg дневно и титриране на дозата трябва да се извършва с повишено внимание. Ако е необходима натоварваща доза, през първата седмица трябва да се използва начална доза 100 mg, последвана от доза 50 mg два пъти дневно. При педиатрични пациенти с тегло по-малко от 50 kg с тежко бъбречно увреждане (CLcr ≤30 ml/min) и при тези с терминална бъбречна недостатъчност се препоръчва намаляване на максималната доза с 25%. При всички пациенти, които се нуждаят от хемодиализа се препоръчва добавяне на до 50% от определената дневна доза, непосредствено след приключване на хемодиализата. Лечение на пациенти с терминална бъбречна недостатъчност трябва да се извършва с повишено внимание поради малкия клиничен опит и кумулиране на метаболита (с неизвестна фармакологична активност).
Чернодробно увреждане
Препоръчва се максимална доза 300 mg дневно при педиатрични пациенти с тегло 50 kg или повече и при възрастни пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане.
Титрирането на дозата при тези пациенти трябва да се извършва с повишено внимание като се има предвид и възможността от съпътстващо бъбречно увреждане. При юноши и възрастни с тегло 50 kg или повече може да се обмисли прилагане на натоварваща доза 200 mg, но бъдещо титриране на дозата (>200 mg дневно) трябва да се извършва с повишено внимание. Въз основа на данни за възрастни, при педиатрични пациенти с тегло по-малко от 50 kg с леко до умерено тежко чернодробно увреждане трябва да се приложи намаляване на максималната доза с 25%. Фармакокинетиката на лакозамид не е проучвана при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вижте точка 5.2). Лакозамид трябва да се прилага при възрастни и педиатрични пациенти с тежко чернодробно увреждане, само когато се прецени, че очакваните терапевтични ползи надвишават възможните рискове. Може да се наложи коригиране на дозата, като внимателно се наблюдава активността на заболяването и възможните нежелани реакции на пациента.
Педиатрична популация
Лекарят трябва да предпише най-подходящата форма и дозировка според теглото и дозата.
Деца и юноши с тегло 50kgили повече
Дозировката при юноши и деца с тегло 50 kg или повече е същата като при възрасти (вижте по- горе).
Деиа (навършили 4-годишна възраст) и юноши с тегло по-малко от 50kg
Дозата се определя въз основа на телесното тегло. Поради това се препоръчва започване на
лечението със сироп и преминаване към таблетки по желание.
Монотерапия (при лечението на парциални пристъпи)
Препоръчителната начална доза е 2 mg/kg/ден и може да бъде увеличена до начална терапевтична доза 4 mg/kg/ден след една седмица.
В зависимост от отговора и поносимостта поддържащата доза може да бъде допълнително увеличавана с 2 mg/kg/ден всяка седмица. Дозата трябва да се увеличава постепенно до достигане на оптимален отговор. При деца с тегло по-малко от 40 kg се препоръчва максимална доза до 12 mg/kg/ден. При деца с тегло от 40 до 50 kg се препоръчва максимална доза 10 mg/kg/ден.
Следващата таблица обобщава препоръчителната дозировка за монотерапия при деца и юноши с тегло по-малко от 50kg.
| Начална доза | 2 mg/kg/ден |
| Единична натоварваща доза | Не се препоръчва |
| Титриране (нарастващи стъпки) | 2 mg/kg/ден всяка седмица |
| Максимална препоръчителна доза при пациенти <40 kg | до 12 mg/kg/ден |
| Максимална препоръчителна доза при пациенти ≥40 kg до <50 kg | до 10 mg/kg/ден |
Допълваща терапия (при лечението на парциални пристъпи или при лечението на първично генерализирани тонично-клонични пристъпи)
Препоръчителната начална доза е 2 mg/kg/ден, която трябва да се увеличи до начална терапевтична доза 4 mg/kg/ден след една седмица.
В зависимост от отговора и поносимостта поддържащата доза може да бъде допълнително увеличавана до 2 mg/kg/ден всяка седмица. Дозата трябва да се адаптира постепенно до достигане на оптималния отговор. При деца с тегло по-малко от 20 kg, поради увеличения клирънс в сравнение с възрастни се препоръчва максимална доза 12 mg/kg/ден. При деца с тегло от 20 kg до 30 kg се препоръчва максимална доза 10 mg/kg/ден и при деца с тегло от 30 до 50 kg се препоръчва максимална доза 8 mg/kg/ден, въпреки че в отворени проучвания (вижте точки 4.8 и 5.2) при малък брой от тези деца е използвана доза до 12 mg/kg/ден.
Следващата таблица обобщава препоръчителната дозировка за допълваща терапия при деца и юноши с тегло по-малко от 50kg.
| Начална доза | 2 mg/kg/ден |
| Единична натоварваща доза | Не се препоръчва |
| Титриране (нарастващи стъпки) | 2 mg/kg/ден всяка седмица |
| Максимална препоръчителна доза при пациенти <20 kg | до 12 mg/kg/ден |
| Максимална препоръчителна доза при пациенти ≥20 kg до <30 kg | до 10 mg/kg/ден |
| Максимална препоръчителна доза при пациенти ≥30 kg до <50 kg | до 8 mg/kg/ден |
Натоварваща доза
Прилагането на натоварваща доза не е проучвано при деца. Използването на натоварваща доза не се препоръчва при юноши и деца с тегло по-малко от 50 kg.
Деиа на възраст под 4 години
Безопасността и ефикасността на лакозамид при деца на възраст под 4 години не са установени.
Липсват данни.
Начин на приложениеЛакозамид филмирани таблетки са за перорално приложение. Лакозамид може да бъде приеман със или без храна.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Данни за втора или трета степен предсърдно-камерен (AV) блок.
Суицидна идеация и поведение
Суицидна идеация и поведение са съобщавани при пациенти, лекувани с антиепилептичен лекарствен продукт при различни показания. Мета анализ на рандомизирани, плацебо контролирани клинични проучвания на антиепилептични лекарствени продукта също показва леко повишен риск от суицидна идеация и поведение. Механизмът на този риск не е известен, а наличните данни не изключват възможността от повишен риск при лакозамид. Поради това пациентите трябва да бъдат проследявани за признаци на суицидна идеация и поведение и трябва да се обмисли подходящо лечение. Пациентите (и хората, които се грижат за тях) трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако се появят признаци на суицидна идеация или поведение (вижте точка 4.8).
Сърдечен ритъм и проводимост
При клиничните проучвания на лакозамид е наблюдавано свързано с дозата удължаване на PR- интервала. Лакозамид трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с подлежащи проаритмични състояния, като пациенти с известни проблеми на сърдечната проводимост или тежко сърдечно заболяване (напр. исхемия/инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност, структурно сърдечно заболяване или сърдечни натриеви каналопатии) или пациенти, лекувани с лекарствени продукти, засягащи сърдечната проводимост, включително антиаритмични средства и антиепилептични лекарствени продукти, блокиращи натриевите канали (вж.точка 4.5), както и при пациенти в старческа възраст.
При тези пациента трябва да се обмисли извършване на ЕКГ преди увеличение на дозата на лакозамид над 400 mg/ден и след като лакозамид се титрира до стационарно състояние.
В плацебо-контролирани проучвания с лакозамид при пациенти с епилепсия не се съобщава за предсърдно мъждене или трептене, но се съобщава в отворени проучвания за епилепсия и при постмаркетинговия опит.
В постмаркетинговия опит има съобщение за AV блок (включително AV блок втора степен или по-висока). При пациента с проаритмични състояния е съобщена вентрикуларна тахиаритмия. В редки случаи тези събития са довели до асистолия, сърдечен арест и смърт при пациенти с подлежащи проаритмични състояния.
Пациентите трябва да са запознати със симптомите на сърдечна аритмия (напр. бавен, бърз или неравномерен пулс, палпитации, задух, чувство на замаяност, припадък). Пациентите трябва да се посъветват да търсят незабавно медицинска помощ, ако тези симптоми се появят.
Замаяност
Лечението с лакозамид се свързва със замаяност, която може да повиши появата на инцидентни наранявания или падания. Поради това, пациентите трябва да бъдат посъветвани да са внимателни докато се запознаят с всички потенциални ефекти на лекарството (вижте точка 4.8).
Потенциал за възобновяване или влошаване на миоклонични пристъпи
Съобщено е възобновяване или влошаване на миоклонични пристъпи както при възрастни, така и при педиатрични пациента с ПГТКП, по-специално по време на титриране. Прие пациенти с повече от един тип пристъпи, наблюдаваните ползи от контролирането на пристъп от един тип, трябва да се съпостави с всички наблюдавани признаци на влошаване по отношение на пристъп от друг тип.
Потенциал за електро-клинично влошаване при специфични синдроми на педиатрична епилепсия Безопасността и ефикасността на лакозамид при педиатрични пациенти със синдроми на епилепсия, при които е възможно едновременно съществуване на фокални и генерализирани пристъпи, не е установена.
Лакозамид трябва да бъде прилаган с повишено внимание при пациенти, лекувани с лекарствени продукти, за които е известно, че се асоциират с удължаване на PR интервала (включително антиепилептични лекарствени продукти, блокиращи натриевите канали), и при пациенти, лекувани с антиаритмици. Въпреки това, анализът по подгрупи при клиничните изпитвания не установява повишено удължаване на PR-интервала при съвместна употреба на карбамазепин или ламотригин.
In vitroданни
Най-общо данните показват, че лакозамид има нисък потенциал на взаимодействие с други лекарствени продукти. In vitro проучванията показват, че ензимите CYP1A2, CYP2B6 и CYP2C9 не се индуцират и, че CYP1 Al, CYP1А2, CYP2A6, CYP2B6, CYP2C8, CYP2C9, CYP2D6 и CYP2E1 не се инхибират от лакозамид при плазмените концентрации, наблюдавани при клиничните проучвания. In vitro проучване показва, че лакозамид не се транспортира от Р- гликопротеин в червата. In vitro данните показват, че CYP2C9, CYP2C19 и CYP3A4 могат да катализират образуването на О-дезметил метаболита.
In vivoданни
Лакозамид не инхибира или ицдуцира CYP2C19 и CYP3A4 до клинично значима степен.
Лакозамид не повлиява AUC на мидазолам (метаболизиран от CYP3A4, при прием на лакозамид 200 mg два пъти на ден), но Сmax на мидазолам се повишава леко (30%). Лакозамид не повлиява фармакокинетиката на омепразол (метаболизиран от CYP2C19 и CYP3A4, при прием на лакозамид 300 mg два пъти на ден).
Инхибиторът на CYP2C19 омепразол (40 mg веднъж дневно) не повишава експозицията на лакозамид в клинично значима степен. Поради това, умерените инхибитори на CYP2C19 е малко вероятно да повлияят системната експозиция на лакозамид в клинично значима степен.
Препоръчва се повишено внимание при съвместно приложение на мощни инхибитори на CYP2C9 (например флуконазол) и CYP3A4 (например итраконазол, кетоконазол, ритонавир, кларитромицин), което може да доведе до повишена системна експозиция на лакозамид. Такива взаимодействия не са установени in vivo, но са възможни въз основа на in vitro данните.
Мощните ензимни индуктори като рифампицин или жълт кантарион (Hypericum perforatum) могат умерено да понижат системната експозиция на лакозамид. Поради това, започване или спиране на лечение с тези ензимни индуктори трябва да се извършва с повишено внимание.
Антиепилептични лекарствени продукти
При проучванията за взаимодействия лакозамид не повлиява значимо плазмените концентрации на карбамазепин и валпроева киселина. Плазмените концентрации на лакозамид не се повлияват от карбамазепин и валпроева киселина. Популационнни фармакокинетични анализи в различни възрастови групи установяват, че съвместното приложение с други антиепилептични лекарствени продукти, за които е известно, че са ензимни индуктори (карбамазепин, фенитоин, фенобарбитал, в различни дози), намаляват общата системна експозиция на лакозамид с 25% при възрастни и 17% при педиатрични пациенти.
Перорални контрацептиви
При проучване за взаимодействия не е установено клинично значимо взаимодействие между лакозамид и пероралните контрацептиви етинилестрадиол и левоноргестрел. Концентрациите на прогестерон не са повлияни при съвместен прием на лекарствените продукти.
Други
Проучвания за взаимодействия показват, че лакозамид не повлиява фармакокинетиката на дигоксин. Няма клинично значимо взаимодействие между лакозамид и метформин.
Съвместното приложение на варфарин и лакозамид не предизвиква клинично значими промени
във фармакокинетиката и фармакодинамиката на варфарин.
Въпреки че фармакокинетични данни за взаимодействие между лакозамид и алкохол не са налични, не може да се изключи фармакодинамичен ефект.
Лакозамид има нисък потенциал на свързване с плазмените протеини, по-малко от 15%. Поради това се считат за малко вероятни проявите на клинично значимо конкурираме с други лекарства за свързващото място на протеините.
Риск, свързан с епилепсията и антиепилептичните лекарствени продукти като цяло
При всички антиепилептични лекарствени продукти е установена два до три пъти по-висока честота на малформациите в поколението на жени, лекувани за епилепсия, в сравнение с честота от около 3% в общата популация. В лекуваната популация повишената честота на малформации е установена при прилагане на повече от един лекарствен продукт (политерапия), въпреки това, не е установено до каква степен това се дължи на лечението и/ или на заболяването.
От друга страна, ефективното лечение на епилепсията не трябва да бъде прекъсвано, тъй като влошаването на болестта е вредно както за майката, така и за плода.
Риск, свързан с лакозамид
Няма достатъчно данни относно употребата на лакозамид при бременни жени. Проучванията при животни не показват никакви тератогенни ефекти при плъхове или зайци, но е наблюдавана ембриотоксичност при плъхове и зайци при токсични за майката дози (вижте точка 5.3).
Потенциалният риск при хора не е установен.
Лакозамид не трябва да се прилага при бременност, освен в случай на абсолютна необходимост (ако ползата за майката категорично надхвърля потенциалния риск за плода). В случай че жените желаят да забременеят, употребата на този продукт трябва внимателно да се преоцени.
КърменеНе е известно дали лакозамид се екскретира в кърмата. Не може да се изключи риск за новородените/ кърмачетата. Проучванията при животни показват екскреция на лакозамид в кърмата. Като предпазна мярка трябва да се преустанови кърменето при лечение с лакозамид.
ФертилитетНе са наблюдавани нежелани реакции по отношение на мъжкия или женски фертилитет или репродуктивността при плъхове при дози, водещи до плазмена експозиция (AUC) до приблизително 2 пъти плазмената AUC при хора при максималната препоръчителна доза за хора (МПДХ).
Лакозамид повлиява в малка до умерена степен способността за шофиране и работа с машини. Лечението с лакозамид се свързва със замаяност или замъглено зрение.
В съответствие с това пациентите трябва да бъдат посъветвани да не шофират или работят с други потенциално опасни машини докато не се запознаят с ефектите на лакозамид върху способността им да извършват такива дейности.
Обобщение на профила на безопасност
Въз основа на анализ на сборни плацебо контролирани клинични проучвания като допълваща терапия при 1 308 пациенти с парциални пристъпи, общо 61,9% от пациентите, рандомизирани на лакозамид, и 35,2% от пациентите, рандомизирани на плацебо са съобщили поне 1 нежелана лекарствена реакция. Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции (≥ 10%) при лечение с лакозамид са замаяност, главоболие, гадене и диплопия. Обичайно те са били леки до умерени по интензитет. Някои са били дозозависими и са подлежали на облекчение при понижаване на дозата. Честотата и тежестта на нежеланите лекарствени реакции от страна на централната нервна система (ЦНС) и гастроинтестиналния тракт (ГИТ) обикновено са намалели с времето.
Във всички тези контролирани проучвания честотата на преустановяване на лечението поради нежелани лекарствени реакции е била 12,2% за пациенти, рандомизирани на лакозамид, и 1,6% за пациенти, рандомизирани на плацебо. Най-честата нежелана реакция, водеща до преустановяване на лечението с лакозамид е била замаяност.
Честотата на нежелани лекарствени реакции от страна на ЦНС като замаяност може да бъде по- висока след прилагане на натоварваща доза.
Въз основа на анализа на данни от неинфериорно клинично проучване за монотерапия, сравняващо лакозамид и карбамазепин с контролирано освобождаване (controlled release - CR), най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции (≥10%) при лакозамид са били главоболие и световъртеж. Процентът на отпадане от лечение поради нежелани реакции е 10,6% при пациентите, лекувани с лакозамид, и 15,6% при пациентите, лекувани с карбамазепин CR.
Профилът на безопасност на лакозамид, съобщен в проучване, проведено върху пациенти на 4- годишна възраст или по-големи с генерализирана идиопатична епилепсия с първично генерализирани тонично-клонични пристъпи (ПГТКП), съвпада с профила на безопасност, съобщен от сборни плацебо-контролирани клинични проучвания върху парциални пристъпи. Допълнителни нежелани реакции, съобщени при пациенти с ПГТКП са миоклонична епилепсия (2,5% при групата, лекувана с лакозамид и 0% при плацебо групата) и атаксия (3,3% при групата, лекувана с лакозамид и 0% при плацебо групата). Най-честите нежелани лекарствени реакции са замаяност и сънливост. Най-честите нежелани реакции, водещи до преустановяване на лечението с лакозамид, са замаяност и суицидна идеация. Честотата на преустановяване на лечението поради нежелани реакции е 9,1 % в групата, лекувана с лакозамид, и 4,1 % в плацебо групата.
Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции
В таблицата по-долу е представена честотата на нежеланите лекарствени реакции, съобщени по време на клиничните проучвания и в постмаркетинговия опит. Честотата е дефинирана както следва: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100) и с неизвестна честота (честотата не може да бъде оценена от наличните данни). При всяко групиране по честота нежеланите лекарствени реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност
| Система орган клас | Много чести | Чести | Нечести | С неизвестна честота |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Агранулоцитоза(1) | |||
| Нарушения на имунната система | Лекарствена свръхчувствителност(1) | Лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS)(1,2) | ||
| Психични нарушения | Депресия Състояние на обърканост Безсъние(1) | Агресия(1) Възбуда(1) Еуфорично настроение(1) Психотично разстройство(1) Опит за самоубийство(1) Суицидна идеация Халюцинации(1) | ||
| Нарушения на нервната система | Замаяност Главоболие | Миоклонични пристъпи(3) Атаксия Нарушено равновесие Увреждане на паметта Когнитивни нарушения Сънливост Тремор Нистагъм Хипоестезия Дизартрия Нарушение на вниманието Парестезия | Синкоп(2) Нарушена координация Дискинезия | Конвулсии |
| Нарушения на очите | Диплопия | Замъглено зрение | ||
| Нарушения на ухото и лабиринта | Вертиго Гинитус | |||
| Сърдечни нарушения | Атриовентрикуларен блок(1,2) Брадикардия(1,2) Предсърдно мъждене(1,2) Предсърдно трептене(1,2) | Вентрикуларна тахиаритмия(1) | ||
| Стомашно-чревни нарушния | Гадене | Повръщане Запек Флатуленция Диспепсия Сухота в устата Диария | ||
| Хепатобнлиарни нарушения | Отклонения в резултатите от изследване на чернодробната функция(2) Повишени чернодробни ензими (>2xULN)(1) | |||
| Нарушения на кожната и подкожната тъкан | Пруритус Обрив(1) | Ангиоедем(1) Уртикария(1) | Синдром на Стивънс-Джонсън(1) Токсична епидермална некролиза(1) | |
| Нарушения на мускулно- скелетната система и съединителната тъкан | Мускулни спазми | |||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Нарушение на походката Астения Умора Раздразнителност Чувство на опиянение | |||
| Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали в резултат на интервенции | Падане Кожна лацерация Контузия |
(1)Нежелани лекарствени реакции, съобщени в постмаркетинговия опит.
(2) Вижте Описание на избрани нежелани реакции.
(3) Съобщени в проучвания на ПГТКП.
Описание на избрани нежелани реакции
Употребата на лакозамид се асоциира с дозозависимо удължение на PR интервала. Може да се появят нежелани реакции, свързани с удължаване на PR интервала (например атриовентрикуларен блок, синкоп, брадикардия).
При допълващи клинични пручвания при пациенти с епилепсия честотата на съобщаване на първа степен AV блок е нечеста и е съответно 0,7%, 0%, 0,5% и 0% за лакозамид 200 mg, 400 mg, 600 mg и плацебо. При тези проучвания не е наблюдаван AV блок втора или по-висока степен. Въпреки това, случаи на втора или по-висока степен AV блок, свързани с лечение с лакозамид са съобщавани в постмаркетинговия опит.
При клинично проучване като монотерапия, сравняващо лакозамид с карбамазепин CR, степента на удължаване на PR интервала е сравнима между лакозамид и карбамазепин.
Появата на синкоп, която се съобщава от сборни клинични проучвания за допълваща терапия се наблюдава нечесто и не се различава при пациентите с епилепсия (n=944), лекувани с лакозамид (0,1%) и пациентите с епилепсия (n=364), лекувани с плацебо (0,3%).
В клиничното проучване за монотерапия, сравняващо лакозамид с карбамазепин CR, синкоп се съобщава при 7/444 (1,6%) пациенти на лакозамид и 1/442 (0,2%) пациенти на карбамазепин CR.
Предсърдно мъждене или трептене не са съобщавани при краткосрочните клинични роучвания. Въпреки това, и двете са съобщавани при отворени проучвания на епилепсия и в постмаркетинговия опит.
Отклонения в лабораторните показатели
Отклонения в изследванията на чернодробната функция са наблюдавани при плацебо контролирани проучвания с лакозамид при възрастни пациенти с парциални пристъпи, които са приемали едновременно 1 до 3 антиепилептични лекарствени продукта. Повишение на ALT до ≥3 х ULN е наблюдавано при 0,7% (7/935) от пациентите на лакозамид и при 0% (0/356) от пациентите на плацебо.
Мултиорганни реакции на свръхчувствителност
Мултиорганни реакции на свръхчувствителност (познати като лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми, DRESS) са съобщавани при пациенти, лекувани с антиепилептични лекарствени продукти. Тези реакции са с разнообразна проява, но типично се съпровождат от висока температура и обрив и могат да се асоциират със засягането на различни органни системи. Ако се подозира мултиорганна реакция на свръхчувствителност, лечението с лакозамид трябва да се преустанови.
Педиатрична популация
Профилът на безопасност на лакозамид в плацебо-контролирани (вж. подробности за проучването в точка 5.1) и в открити проучвания (n=408) на допълваща терапия при деца на възраст от 4 години с парциални пристъпи е в съответствие с профила за безопасност, наблюдаван при възрастни, въпреки че честотата на някои нежелани реакции (сомнолентност, повръщане и конвулсии) е била повишена и са съобщени допълнителни нежелани реакции (назофарингит, пирексия, фарингит, намален апетит, летаргия и абнормно поведение) при педиатрични пациенти: назофарингит (15,7%), повръщане (14,7%), сомнолентност (14,0%), замайване (13,5%), пирексия (13,0%), конвулсии (7,8%), намален апетит (5,9%), фарингит (4,7%), летаргия (2,7%) и абнормно поведение (1,7%).
Общо 67,8% от пациентите, рандомизирани на лакозамид, и 58,1% от пациентите, рандомизирани на плацебо, съобщават поне 1 нежелана реакция.
Поведенческите, когнитивни и емоционални функции, са били измерени чрез въпросниците Achenbach CBCL и BRIEF, прилагани на изходно ниво и по време на проучванията, и са били основно стабилни в хода на проучванията.
Пациенти в старческа възраст
В проучването за монотерапия, сравняващо лакозамид с карбамазепин CR, видът нежелани реакции, свързани с лакозамид при пациенти в старческа възраст (≥ 65 години) е сходен с този, наблюдаван при пациенти на възраст под 65 години. Въпреки това, по-висока честота (разлика ≥5%) на падане, диария и тремор са съобщени при пациенти в старческа възраст спрямо по- млади възрастни пациенти. Най-честата свързана със сърцето нежелана реакция в старческа възраст спрямо по-млади възрастни популация е AV блок първа степен.
Тя се съобщава при 4,8% (3/62) при пациентите на лакозамид в старческа възраст спрямо 1,6% (6/382) при по-млади възрастни пациенти. Прекъсване на лечението поради нежелани реакции, наблюдавани с лакозамид е 21,0% (13/62) при пациенти в старческа възраст спрямо 9,2% (35/382) при по-младите възрастни пациенти. Тези разлики между пациенти в старческа възраст и по- млади възрастни пациенти са сходни с тези, наблюдавани при активната група за сравнение.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване: Изпълнителна агенция по лекарствата ул.,Дамян Груев” № 8 1303 София тел.: +359 28903417 уебсайт: www.bda.bg
Симптомите, наблюдавани след случайно или преднамерено предозиране на лакозамид са свързани главно с ЦНС и стомашно-чревна система.
-
Видовете нежелани реакции, наблюдавани при пациенти, приели дози над 400 mg до 800 mg, не са били клинично различни от тези при пациенти, приемали препоръчителните дози лакозамид.
-
Реакции, съобщени след прием на над 800 mg са замаяност, гадене, повръщане, припадъци (генерализирани тонично-клонични припадъци, статус епилептикус). Нарушения на сърдечната проводимост, шок и кома също са били наблюдавани. Смъртни случаи са съобщавани при пациенти след остро еднократно предозиране с няколко грама лакозамид
Няма специфичен антидот при предозиране с лакозамид. Лечението на предозиране с лакозамид трябва да се състои от общи поддържащи мерки и може да включва хемодиализа при необходимост (вижте точка 5.2).
Фармакологични свойства - Kаnilad 150 mg
Фармакотерапевтична група: антиепилептици, други антиепилептици, АТС код: N03AX18
Механизъм на действиеАктивното вещество лакозамид (R-2-ацетамидо-N-бензил-3-метоксипропионамид) е функционализирана аминокиселина.
Точният механизъм, по който лакозамид оказва антиепилептичния си ефект при хора все още не е напълно изяснен.
In vitro електрофизиологични проучвания показват, че лакозамид селективно повишава бавното инактивиране на волтаж-зависимите натриеви канали, което води до стабилизиране на свръхвъзбудимите невронални мембрани.
Фармакодинамични ефектиЛакозамид предотвратява появата на пристъпи в обширен диапазон от животински модели на парциални и първично генерализирани пристъпи и забавя развитието на огнището на свръхвъзбудимост.
По време на неклинични експериментални проучвания лакозамид в комбинация с левитирацетам, карбамазепин, фенитоин, валпроат, топирамат или габапентин показва синергични или адитивни ефекти на антиконвулсант.
Клинична ефикасност и безопасност (парциални пристъпи)Популация за възрастни
Монотерапия
Ефикасността на лакозамид като монотерапия е установена в двойносляпо, паралелно групово, сравнение за неинфериорност с карбамазепин CR при 886 пациенти на възраст 16 или повече години с новопоявила се или наскоро диагностицирана епилепсия. Пациентите е трябвало да бъдат с непредизвикани парциални пристъпи, със или без вторична генерализация. Пациентите са рандомизирани на карбамазепин CR или лакозамид, под формата на таблетки, в съотношение 1:1. Дозата е била определена от зависимостта доза-отговор и варира между 400-1200 mg /ден за карбамазепин CR и 200-600 mg /ден за лакозамид. Продължителността на лечението е до 121 седмици в зависимост от отговора.
Липса на пристъпи за 6 месеца се оценява при 89,8% от пациентите приемащи лакозамид и при 91,1% от пациентите приемащи карбамазепин, като се използва методът за анализ на преживяемостта по Kaplan-Meier. Коригираната абсолютната разлика между леченията е -1,3% (95% CI: -5,5,2,8). Оценените резултати по Kaplan-Meier за липса на пристъпи за периодите 12 месеца са 77,8% при пациентите, лекувани с лакозамид и 82,7% при пациентите, лекувани с карбамазепин CR.
Липсата на пристъпи за 6 месеца при пациенти в старческа възраст на 65 и повече години (62 пациенти на лакозамид и 57 пациенти на карбамазепин CR) е била сравнима между двете групи на лечение. Нивата също са били сравними с тези, наблюдавани в общата популация. В старческата популация, поддържащата доза лакозамид е 200 mg /ден при 55 пациенти (88,7%), 400 mg /ден при 6 пациенти (9,7%), като дозата е повишена до над 400 mg /ден при 1 пациент (1,6%)
Преминаване към монотерапия
Ефикасността и безопасността на лакозамид при преминаване към монотерапия
в исторически-контролирано, многоцентрово, двойносляпо, рандомизирано проучване. В това проучване, 425 пациенти на възраст от 16 до 70 години е неконтролирани парциални пристъпи приемащи постоянни дози от 1 или 2 разрешени за употреба антиепилептици са били рандомизирани да преминат на монотерапия с лакозамид (или 400 mg/ден или 300 mg/ден в съотношение 3:1). При лекуваните пациенти, преминали през титриране и започнали да спират антиепилептиците (съответно 284 и 99) е поддържана монотерапия при 71,5% и 70,7% от пациентите, съответно за 57-105 дни (медиана 71 дни), в целевия период на наблюдение 70 дни.
Допълващо лечение
Ефективността на лакозамвд като допълваща терапия при препоръчителни дози (200 mg дневно, 400 mg дневно) е установена при 3 многоцентрови, рандомизирани, плацебо котролирани клинични проучвания с 12-седмичен поддържащ период. Лакозамвд 600 mg дневно също показва ефективност при контролирани проучвания като допълваща терапия, но ефикасността му е сходна с тази на 400 mg дневно и пациентите по-трудно понасят тази доза, поради проявата на нежелани реакции, свързани с ЦНС и гастроинтестиналния тракт. Поради това доза от 600 mg дневно не се препоръчва. Максимална препоръчителна доза е 400 mg дневно. Тези проучвания, включващи 1 308 пациенти със средна продължителност на парциалните пристъпи 23 години са разработени да оценят ефикасността и безопасността на лакозамид, когато се приема едновременно с 1 до 3 антиепилептични лекарствени продукта при пациента с неконтролирани парциални гърчове със или без вторична генерализация. Общото съотношение на пациентите с 50% намаление на честотата на пристъпите е 23%, 34% и 40% съответно за плацебо, лакозамид 200 mg дневно и лакозамид 400 mg дневно.
Педиатрична популация
Припадъците с парциално начало имат подобно клинично изразяване при деца, навършили 4- годишна възраст и при възрастни. Ефикасността на лакозамвд при деца, навършили 4-годишна възраст е екстраполирана от данни за юноши и възрастни с припадъци с парциално начало, за които се очаква подобен отговор, приемайки, че адаптирането на педиатричната доза е установено (вижте точка 4.2) и безопасността е демонтрирана (вижте точка 4.8).
Ефикасността, подкрепена от горепосочения принцип на екстраполация, се потвърждава от двойносляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано проучване. Проучването включва 8- седмичен базов период, последван от 6-седмичен период на титриране. Пригодните пациенти със стабилна схема на прилагане от 1 до ≤ 3 антиепилептични лекарствени продукти, които все още са имали поне 2 парциални пристъпа през периода от 4 седмици преди скрининга с фаза, свободна от пристъпи, не по-дълга от 21 дни през 8-седмичния период преди навлизане в базовия период, са рандомизирани да получават или плацебо (n=172), или лакозамид (n=171).
Прилагането е започнало в доза от 2 mg/kg/ден при участници с тегло под 50 kg или 100 mg/ден при участници с тегло 50 kg или повече, в 2 разделени дози. По време на периода на титриране, дозите лакозамид са били коригирани с увеличение от 1 или 2 mg/kg/ден при участници с тегло под 50 kg или 50 или 100 mg на ден при участници с тегло 50 kg или повече на седмични интервали, за да се постигне дозовият диапазон на целевия период на поддържане.
Участниците трябва да са постигнали минималната целева доза за категорията си на телесно тегло за последните 3 дни от периода на хитруване, за да бъдат допуснати за влизане в 10- седмичния период на поддържащо лечение. Участниците трябва да останат на стабилна доза лакозамид през целия период на поддържащо лечение или да са били изтеглени и включени в заслепения период на намаляване на дозата.
Между групата на лакозамид и групата на плацебо е наблюдавано статистически значимо (р = 0,0003) и клинично значимо намаление на честотата на пристъпите с парциално начало за 28 дни от базовото ниво до периода на поддържащо лечение. Процентното намаление спрямо плацебо въз основа на анализ на ковариацията е било 31,72% (95% ДИ: 16,342,44,277).
Като цяло процентът на участниците с най-малко 50% намаление на честотата на пристъпите с парциално начало за 28 дни от базовото ниво до периода на поддържащо лечение е бил 52,9% в групата на лакозамид в сравнение с 33,3% в групата на плацебо.
Качеството на живот, оценено по индекса за качество на живот при деца (Pediatric Quality of Life Inventory), показва, че пациентите от групата на лакозамид и тези на плацебо имат подобно и стабилно качество на живот, свързано със здравето, през целия период на лечение.
Клинична ефикасност и безопасност (първично генерализирани тонично-клонични пристъпи) Ефикасността на лакозамвд като допълваща терапия при пациенти на 4-годишна възраст или по- големи, с генерализирана идиопатична епилепсия, с прояви на първично генерализирани тонично-клонични пристъпи (ПГТКП) е установена в 24-седмично двойно-сляпо, рандомизирано, плацебо-конгролирано, паралелно-групово, многоцентрово пpоучване. Проучването се е състояло от 12-седмичен период на историческо изходно ниво, 4-седмичен период на проспективно изходно ниво и 24-седмичен период на лечение (който е включвал титриране в продължение на 6-седмичен период и 18-седмичен поддръжащ период). Отговарящите на условията пациенти, с назначена установена доза от 1 до 3 антиепилептични лекарства, получаващи поне 3 документирани ПГТКП по време на 16-седмичния изходен период на титриране, са рандомизирани в съотношение 1 към 1 да получават лакозамид или плацебо (пациенти в набора за пълен анализ: лакозамид n=l 18, плацебо n=121: от тях 8 пациенти в групата на ≥ 4 до < 12-годишна възрасти 16 пациенти в групата ≥ 12 до < 18-годишна възраст са лекувани с LCM, а 9 и 16 пациенти - съответно с плацебо).
Пациентите са титрирани до целева доза за поддържащия период от 12 mg/kg/ден при пациенти с тегло под 30 kg, 8 mg/kg/ден при пациенти с тегло от 30 до по-малко от 50 kg или 400 mg/ден при пациенти с тегло 50 kg и повече.
| Променлива ефикасност Параметър | Плацебо N=121 | Лакозамид N=118 |
| Време до втори ПГТКП | ||
| Медиана (дни) | 77,0 | - |
| 95% CI | 49,0,128,0 | - |
| Лакозамид - Плацебо | ||
| Съотношение на риск | 0,540 | |
| 95% CI | 0,377,0,774 | |
| р-стойност | <0,001 | |
| Отсъствие на пристъпи | ||
| Оценка по метода на Kaplan-Meier (%) | 17,2 | 31,3 |
| 95% CI | 10,4,24,0 | 22,8, 39,9 |
| Лакозамид - Плацебо | 14,1 | |
| 95% CI | 3,2,25,1 | |
| р-стойност | 0,011 | |
Забележка: За групата, лекувана с лакозамид, средното време до появата на втори ПГТКП не може да бъде изчислено по методите на Kaplan-Meier, тъй като >50% от пациентите не са получили втори ПГТКП до ден 166.
Находките в педиатричната подгрупа съответстват на резултатите от цялостната популация за първичните, вторичните и други крайни точки за ефикасността.
Лакозамид се абсорбира бързо и изцяло след перорален прием. Пероралната бионаличност на лакозамид таблетки е приблизително 100%. След перорален прием плазмената концентрация на непроменен лакозамид нараства бързо и достига около 0,5 до 4 часа след прием. Таблетките и пероралният разтвор лакозамид са биоеквивалентни. Храната не повлиява степента и скоростта на абсорбция.
РазпределениеОбемът на разпределение е приблизително 0,6 L/kg. Лакозамид се свързва с плазмените протеини по-малко от 15%.
Биотрансформация95% от дозата се ескретира в урината като лакозамид и метаболити. Метаболизмът на лакозамид не е изцяло характеризиран.
Основните вещества, отделени с урината са непроменен лакозамид (приблизително 40% от дозата) и неговият метаболит О-дезметил по-малко от 30%.
Полярната фракция, за която се предполага, че е съставена от серинови производни в урината възлиза на приблизително 20%, но е установена само в малки количества (0-2%) в плазмата на някои индивиди. Малки количества (0,5-2%) от други метаболити са открити в урината.
In vitro данните показват, че CYP2C9, CYP2C19 и CYP3A4 могат да катализират формирането на метаболита О-дезметил, но основният допринасящ изоензим не е потвърден in vivo. Не е наблюдавана клинично значима разлика в експозицията на лакозамид при сравняването на фармакокинетиката при екстензивни метаболизатори (ЕМ с функционален CYP2C19) и слаби метаболизатори (СМ без функционален CYP2C19). Освен това, проучване за взаимодействие с омепразол (СYР2С19-инхибитор) не показва клинично значими промени в плазмените концентрации на лакозамид, което показва, че значението на този метаболитен път е незначително. Плазмената концентрация на О-дезметил-лакозамид е приблизително 15% от концентрацията на лакозамид в плазмата. Този основен метаболит няма известна фармакологична активност.
ЕлиминиранеЛакозамид се елиминира от системното кръвообращение основно чрез бъбречна екскреция и биотрансформация. След перорален и интравенозен прием на радиоактивно белязан лакозамид, приблизително 95% от радиоактивността се установява в урината и по-малко от 0,5% в изпражненията. Елиминационният полуживот на лакозамид е приблизително 13 часа. Фармакокинетиката е пропорционална на дозата и константна във времето, с ниска интра- и интериндивидуална вариабилност. При дозиране два пъти дневно стационарни плазмени концентрации се постигат след 3-дневен период. Плазмената концентрация се повишава при акумулационен фактор от около 2.
Фармакокинетика при специални групи пациентиПол
Клиничните проучвания показват, че полът няма клинично значимо влияние върху плазмените концентрации на лакозамид.
Бъбречно увреждане
AUC на лакозамид е повишен с приблизително 30% при пациенти с леко до умерено увреждане и 60% при пациенти с тежко увреждане и терминална бъбречна недостатъчност, изискваща хемодиализа, в сравнение със здрави пациенти, докато Сmax остава непроменена.
Лакозамид ефективно се отстранява от плазмата чрез хемодиализа. След 4-часова хемодиализа AUC на лакозамид намалява с приблизително 50%. Следователно се препоръчва добавяне на доза след хемодиализа (вижте точка 4.2). Експозицията на метаболита О-дезметил е повишена няколко пъти при пациенти с умерено и тежко бъбречно увреждане. При липса на хемодиализа при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност нивата се повишават и продължително растат по време на 24-часовия модел. Не е известно дали повишената експозиция на метаболита при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност могат да повишат проявата на нежелани реакции, но фармакологична активност на метаболита не е установена.
Чернодробно увреждане
При пациенти с умерено чернодробно увреждане (Child-Pugh В) са наблюдавани по-високи плазмени концентрации на лакозамид (приблизително 50% по-висока AUCnorm). По-високата експозиция от части се дължи на понижената бъбречна функция на субектите в проучването. Понижението на небъбречния клирънс при пациентите в проучването води до 20% повишение на AUC на лакозамид. Фармакокинетиката на лакозамид не е проучвана при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вижте точка 4.2).
Пациенти в старческа възраст (над 65 години)
В проучване при мъже и жени в старческа възраст, включително 4 пациента над 75-годишна възраст, AUC е повишена съответно с 30% и 50% в сравнение с млади хора. Това е свързано отчасти с по-ниското телесно тегло. Обичайната разлика в теглото е съответно 26 и 23% Наблюдавана е също повишена вариабилност в експозицията. Бъбречният клирънс на лакозамид е само леко понижен при пациенти в старческа възраст при това проучване.
Обикновено не се налага понижаване на дозата, освен ако то не е показано поради понижена бъбречна функция (вижте точка 4.2).
Педиатрична популация
Педиатричният фармакокинетичен профил на лакозамид е определен в популационен фармакокинетичен анализ с използване на редки данни за плазмена концентрация» получени в едно плацебо контролирано проучване и три отворени проучвания при 414 деца на възраст от 6 месеца до 17 години. Прилаганите дози лакозамид варират от 2 до 17,8 mg/kg/ден при прием два пъти дневно, с максимум 600 mg/ден за деца с тегло 50 kg или повече.
Типичният плазмен клирьнс е оценен на 1,04 l/h, 1,32 l/h и 1,86 l/h за деца съответно с тегло 20 kg, 30 kg и 50 kg. За сравнение, плазменият клирънс е оценен на 1,92 l/h при възрастни (70 kg телесно тегло).
Популационен фармакокинетичен анализ, използващ редки фармакокинетични проби от проучване на ПГТКП, показва подобна експозиция при пациенти с ПГТКП и при пациенти с парциални пристъпи.
Документи в PDF формат
Опаковка и цена
Лекарствен списък
ДДД
G40.7: Малки припадъци [petit mal], без припадъци grand mal, неуточнени