Privigen 100 mg/ml - Solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Privigen 100 mg/ml
Заместителна терапия при възрастни, деца и юноши (0-18 години) при:
-
Синдроми с първичен имунодефицит (СПИ) с нарушена синтеза на антитела (вж. точка 4.4).
-
Вторични имунодефицити (ВИД) при пациенти, страдащи от тежки или рецидивиращи инфекции, неефективно антимикробно лечение и или доказана специфична недостатъчност на антитела (proven specific antibody failure, PSAF)*, или серумно ниво на IgG <4 g/l.
* PSAF = невъзможност да се постигне поне 2-кратно увеличение на титъра на IgG антитела към ваксини с пневмококови полизахариди и полипептидни антигени.
Профилактика на морбили преди/след експозиция при податливи на инфекция възрастни, деца и юноши (0-18 години), при които активната имунизация е противопоказана или не се препоръчва.
Трябва да се вземат предвид и официалните препоръки за употреба на интравенозни човешки имуноглобулини за профилактика на морбили преди/след експозиция и активна имунизация.
Имуномодулация при възрастни, деца и юноши (0-18 години) при:
-
първична имунна тромбоцитопения (ПИТ) при пациенти с висок риск за кървене или преди хирургични интервенции с цел коригиране на броя на тромбоцитите.
-
синдром на Guillain-Barré.
-
болест на Kawasaki (в комбинация с ацетилсалицилова киселина; вж. точка 4.2).
-
хронична възпалителна демиелинизираща полирадикулоневропатия (ХВДПНП). Съществува само ограничен опит от употреба на интравенозни имуноглобулини при деца с ХВДПНП.
-
мултифокална моторна невропатия (ММН)
-
Терапията с i.v. Ig трябва да се започне и да се проследява под наблюдението на лекар с опит в лечението на нарушения на имунната система.
Дозировка
Дозата и схемата на приложение зависят от показанията.
Може да се наложи индивидуализиране на дозата при всеки пациент в зависимост от клиничния отговор. Дозата, определена на база телесно тегло може да изисква коригиране при пациенти с поднормено или наднормено тегло.
Като указание са дадени следните схеми на приложение.
Заместителна терапия при синдроми на първичен имунодефицит (СПИ)
Схемата на приложение трябва да постигне най-ниско ниво на IgG (измерено преди следващата инфузия) от поне 6 g/l или в рамките на нормалните референтни граници за възрастта на популацията. Необходими са 3-6 месеца след началото на лечението за настъпване на равновесие (нива на IgG в стационарно състояние). Препоръчителната начална доза е 0,4 до 0,8 g/kg телесно тегло (ТТ) приложена еднократно, последвана от поне
0,2 g/kg ТТ на всеки 3-4 седмици.
Необходимата доза за постигане на най-ниско ниво на IgG от 6 g/l е от порядъка на 0,2 - 0,8 g/kg ТТ/месец. Интервалът на прилагане на дозата, когато е достигнато стационарно състояние на плазмените концентрации, варира от 3 - 4 седмици.
Най-ниските нива на IgG трябва да се измерят и оценят във връзка с честота на инфекция. За да се намали степента на бактериални инфекции, може да се наложи да се увеличи дозата и да се целят по-високи най-ниски нива.
Заместителна терапия при вторични имунодефицити (според дефинираното в 4.1)
Схемата на прилагане трябва да постигне най-ниско ниво на IgG (измерено преди следващата инфузия) от поне 6 g/l или в рамките на нормалните референтни граници за възрастта на популацията. Препоръчителната доза е 0,2 - 0,4 g/kg телесно тегло на всеки 3-4 седмици.
Ниски нива на IgG трябва да се измерват и оценяват в комбинация с честотата на възникване на инфекции. Дозата трябва да се коригира според необходимото, за да се постигне оптимална защита срещу инфекции, като при пациенти с персистираща инфекция може да е необходимо повишаване; намаляване на дозата може да се обмисли, когато пациентът няма инфекции.
Профилактика на морбили иреди/след експозиция
Профилактика след експозиция
Ако податлив пациент е бил в контакт с морбили, доза от 0,4 g/kg, приложена при първа възможност и в рамките на 6 дни от експозицията, трябва да осигури серумно ниво
>240 mIU/ml антитела срещу морбили за най-малко 2 седмици. Серумните нива трябва да се проверят след 2 седмици и да се документират. Може да е необходима допълнителна доза 0,4 g/kg, евентуално повторена след 2 седмици, за да се поддържа серумното ниво
>240 mIU/ml.
Ако пациент с PID/SID е бил в контакт с морбили и редовно получава инфузии с i.v. Ig, трябва да се обмисли приложение на допълнителна доза i.v. Ig при първа възможност и в рамките на 6 дни от експозицията. Доза 0,4 g/kg трябва да осигури серумно ниво >240 mIU/ml антитела срещу морбили за най-малко 2 седмици.
Профилактика преди експозиция
Ако пациент с PID/SID е в риск от бъдещ контакт с морбили и получава поддържаща доза
i.v. Ig по-малка от 0,53 g/kg на всеки 3-4 седмици, тази доза трябва да се увеличи еднократно до 0,53 g/kg. Това трябва да осигури серумно ниво >240 mIU/ml антитела срещу морбили за най-малко 22 дни след инфузията.
Имуномодулация при:
Първична имунна тромбоцитопения (ПИТ)
Съществуват две алтернативни схеми на лечение:
-
0,8 - 1 g/kg ТТ приложени на ден 1; тази доза може да се повтори един път в рамките на
3 дни
-
0,4 g/kg ТТ прилагани ежедневно за 2- 5 дни. Лечението може да се повтори при настъпване на рецидив.
Синдром на Guillain-Barré
0,4 g/kg ТТ/ден в продължение на 5 дни (възможно е повтаряне на дозата в случай на рецидив).
Болест на Kawasaki
Трябва да се приложат 2,0 g/kg ТТ като еднократна доза.
Пациентите трябва да получават съпътстваща терапия с ацетилсалицилова киселина.
Хронична възпалителна демиелинизираща полирадикулоневропатия (ХВДП)*
Начална доза: 2 g/kg, разделени в 2-5 последователни дни.
Поддържащи дози: 1 g/kg, разделени на 1-2 последователни дни на всеки 3 седмици. Ефектът от лечението трябва да се оценява след всеки цикъл; ако след 6 месеца не се наблюдава ефект от лечението, лечението трябва да се преустанови.
Ако лечението е ефективно, дългосрочното лечение трябва да зависи от преценката на лекарите въз основа на отговора на пациента и поддържането на отговора. Може да се наложи дозата и интервалите да бъдат адаптирани в зависимост от индивидуалния ход на заболяването.
Мултифокална моторна невропатия (ММН)
Начална доза: 2 g/kg, разделени на 2-5 последователни дни.
Поддържаща доза: 1 g/kg на всеки 2- 4 седмици или 2 g/kg на всеки 4- 8 седмици. Терапевтичният ефект трябва да се оценява след всеки цикъл. Ако се наблюдава липса на терапевтичен ефект след 6 месеца, лечението трябва да се прекрати.
Ако лечението е ефективно, лекарят трябва да вземе решение за дългосрочно лечение въз основа на отговора на пациента и отговора на поддържащата терапия. Дозировката и интервалите може да трябва да се адаптират според индивидуалния ход на заболяването.
Препоръките за дозиране са обобщени в следващата таблица:
| Показание | Доза | Честота на инжектиране |
| Заместителна терапия | ||
| Синдроми с първичен имунодефицит(СПИ)Вторични имунодефицити (според дефинираното в 4.1) | Начална доза: 0,4 – 0,8 g/kgПоддържаща доза: 0,2 – 0,8 g/kg0,2 – 0,4 g/kg | на всеки 3- 4 седмицина всеки 3- 4 седмици |
| Профилактика преди/след експозиция на морбили | ||
| Профилактика след експозиция при податливи на инфекция пациентиПрофилактика след експозиция при пациенти с PID/SIDПрофилактика преди експозиция при пациенти с PID/SID | 0,4 g/kg0,4 g/kg0,53 g/kg | При първа възможност и в рамките на 6 дни, евентуално да се повтори веднъж след 2 седмици, за да се запази серумното ниво на антитела срещу морбили > 240 mIU/mlВ допълнение към поддържаща терапия, приложени като една допълнителна доза в рамките на 6 дни след експозициятаАко даден пациент получава поддържаща доза по-малко от 0,53 g/kg на всеки 3 - 4 седмици, тази доза трябва да бъде повишена еднократно до най-малко 0,53 g/kg |
| Имуномодулация | ||
| Първична имунна тромбоцитопения(ПИТ) | 0,8 – 1 g/kgили0,4 g/kg ден | в ден 1, по възможност еднократно повторение в рамките на 3 дниза 2- 5 дни |
| Синдром на Guillain-BarréБолест на Kawasaki | 0,4 g/kg /ден2 g/kg | за 5 дниеднократно в комбинация с ацетилсалицилова киселина |
| Хронична възпалителна демиелинизиращаполирадикулоневропатия (ХВДП)* | Начална доза: 2 g/kg | в отделни дози в продължение на 2-5 дни |
| Поддържаща доза:1 g/kg | на всеки 3 седмици разделени на отделни дози+в продължение на 1-2 дни | |
| Мултифокална моторна невропатия(ММН) | Начална доза: 2 g/kg | в отделни дози в продължение на 2- 5 последователни дни |
| Поддържаща доза:1 g/kgили | на всеки 2 4 седмициили | |
| 2 g/kg | на всеки 4- 8 седмици разделени наотделни дози в продължение на 2-5 дни |
*Дозата се основава на дозата, използвана в клиничните проучвания, проведени с Privigen. Продължителността на лечението след 24 седмици трябва да бъде предмет на преценка от страна на лекарите, въз основа на отговора на пациента и поддръжка в дългосрочен план. Възможно е да се наложи промяна в дозировката и интервалите на приложение, в зависимост от протичането на заболяването при отделния пациент.
Педиатрична популация
Дозировката при деца и юноши (0-18 години) не се различава от тази при възрастни, понеже дозировката за всяко отделно показание се определя от телесното тегло и трябва да се коригира в зависимост от клиничния резултат по отношение на гореспоменатите състояния.
Чернодробно увреждане
Няма налични доказателства, които да изискват корекция на дозата.
Бъбречно увреждане
Не се изисква корекция на дозата, освен ако това не е клинично оправдано (вижте точка 4.4).
Старческа възраст
Не се изисква корекция на дозата, освен ако това не е клинично оправдано (вижте точка 4.4).
Начин на приложение
За интравенозно приложение.
Privigen трябва да се прилага интравенозно с начална скорост на вливане от 0,3 ml/kg/час за приблизително 30 минути. Ако се понася добре (вж. точка 4.4), скоростта на вливане може постепенно да бъде увеличена до 4,8 ml/kg/час.
При пациенти с СПИ, които са понесли добре скорост на вливане от 4,8 ml/kg/час, скоростта може допълнително постепенно да бъде увеличена до максимум 7,2 ml/kg/час.
Ако се налага разреждане преди прилагане на трансфузията, Privigen може да се разреди с 5 % разтвор на глюкоза до крайна концентрация 50 mg/ml (5 %). За указания относно разреждането вижте точка 6.6.
Свръхчувствителност към активното вещество (човешки имуноглобулини) или към някое от помощните вещества (вж. точки 4.4 и 6.1).
Пациенти със селективен IgA дефицит, които са развили антитела към IgA, тъй като прилагането на продукт, съдържащ IgA, може да доведе до анафилаксия. Пациенти с хиперпролинемия тип I или II.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидния номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Някои тежки нежелани реакции могат да бъдат свързани със скоростта на инфузия. Препоръчваната скорост на инфузия, посочена в точка 4.2, трябва стриктно да се спазва. Пациентите трябва да бъдат непосредствено следени и внимателно наблюдавани за всякакви симптоми по време на инфузията.
Някои нежелани реакции могат да настъпят по-често:
-
при висока скорост на инфузия,
-
при пациенти с хипогамаглобулинемия или агамаглобулинемия, със или без дефицит на
IgA.
-
при пациенти, които получават нормален човешки имуноглобулин за първи път, или в редките случаи, когато се сменя прилаганият нормален човешки имуноглобулин, или когато е изминал продължителен период от предишната инфузия.
Потенциални усложнения често могат да бъдат избегнати, като се установи дали пациентите:
-
не са свръхчувствителни към нормален човешки имуноглобулин чрез първоначално бавно инжектиране на продукта (0,3 ml/kg ТТ/час);
-
и се осигури те да бъдат следени внимателно за всякакви симптоми по време на периода на инфузията. По-специално пациенти, които не са получавали нормален човешки имуноглобулин, и пациенти, преминали от алтернативен i.v.Ig продукт, или когато е изминал продължителен период от предходната инфузия, трябва да се проследяват по време на първата инфузия и в продължение на първия час след първата инфузия, за да бъдат забелязани потенциални нежелани признаци. Всички останали пациенти трябва да бъдат наблюдавани поне 20 минути след приложението.
В случай на нежелани лекарствени реакции трябва или да се намали скоростта на приложение, или да се спре инфузията. Необходимото лечение зависи от естеството и тежестта на нежеланата реакция.
При всички пациенти приложението на i.v.Ig изисква:
-
адекватна хидратация преди започване на инфузията на i.v.Ig
-
проследяване на диурезата
-
проследяване на серумните нива на креатинина
-
избягване на едновременната употреба на бримкови диуретици (вж. точка 4.5).
За пациенти, страдащи от захарен диабет и изискващи разреждане на Privigen до по-ниски концентрации, трябва да се отчита наличието на глюкоза в препоръчвания разредител.
Свръхчувствителност
Истинските реакции на свръхчувствителност са редки. Те се проявяват при пациенти с анти-IgA антитела.
i.v.Ig не е показан при пациенти със селективен IgA дефицит, при които IgA дефицитът е единственото отклонение.
Рядко, нормалният човешки имуноглобулин може да индуцира спад на артериалното налягане с анафилактоидна реакция, дори при пациенти, които са толерирали предходно лечение с нормален човешки имуноглобулин.
В случай на шок, трябва да се прилага стандартното медицинско лечение за шок.
Хемолитична анемия
i.v.Ig продуктите може да съдържат кръвно групови антитела, които могат да действат като хемолизини и да предизвика покриване на еритроцитите с имуноглобулин in vivo, което причинява положителна директна антиглобулинова реакция (тест на Coombs) и рядко хемолиза. След терапия с i.v.Ig може да се развие хемолитична анемия, поради повишено секвестиране на еритроцитите. Производственият процес на Privigen включва етап на имуноафинитетна хроматография (IAC), който специфично намалява антителата на кръвна група А и В (изоаглутинини А и В). Клиничните данни с Privigen, произведен с IAC етап, показват статистически значимо намаляване на хемолитичната анемия (вж. точка 4.8 и точка 5).
Има изолирани случаи на свързана с хемолиза бъбречна дисфункция/бъбречна недостатъчност или дисеминирана интраваскуларна коагулация и смърт.
Следните рискови фактори са свързани с развитието на хемолиза: високи дози, независимо дали като еднократно приложение или на няколко пъти в рамките на няколко дни; кръвна
група различна от 0; подлежащо възпалително състояние. Препоръчва се повишено внимание, тъй като това явление се съобщава често при пациенти с кръвна група различна от 0, които получават високи дози по показания, различни от СПИ. Редки са съобщенията за хемолиза при пациенти, на които се прилага заместителна терапия за СПИ.
Пациентите, на които се прилага i.v.Ig, трябва да бъдат наблюдавани за клинични признаци и симптоми на хемолиза. Ако по време на или след инфузия на i.v.Ig се развият признаци и/или симптоми на хемолиза, лекуващият лекар трябва да обмисли прекратяване на лечението с i.v.Ig (вж. също точка 4.8).
Синдром на асептичен менингит (САМ)
За синдрома на асептичния менингит се съобщава, че се развива във връзка с лечение с i.v.Ig (вж. точка 4.8). Синдромът обикновено започва в рамките на няколко часа до 2 дни след лечение с i.v.Ig. Симптомите могат да включват силно главоболие, нухална ригидност, сънливост, треска, фотофобия, гадене и повръщане. Изследванията на цереброспинална течност често са положителни с плеоцитоза до няколко хиляди клетки на mm3, обикновено от гранулоцитния ред, и повишени нива на белтъците до няколко стотин mg/dl.
САМ може да се проявява по-често във връзка с лечение с i.v.Ig във високи дози (2 g/kg ТТ) и/или бърза инфузия (вж. точки 4.2 и 4.4).
Пациентите, проявяващи такива признаци и симптоми, трябва да преминат задълбочен неврологичен преглед, включително изследвания на цереброспиналната течност, за да се изключат други причини за менингит.
Преустановяването на лечението с i.v.Ig е довело до ремисия на САМ в рамките на няколко дни без последствия.
Пациенти с рецидив на САМ във връзка с лечение с i.v.Ig трябва да бъдат наблюдавани за поява или влошаване на симптоми, потенциално прогресиращи до мозъчен оток (церебрален оток). Мозъчният оток (церебрален оток) крие риск от летален изход.
Тромбоемболия
Съществуват клинични данни за връзка между приложението на i.v.Ig и тромбоемболични събития като инфаркт на миокарда, мозъчно-съдови инциденти (включително инсулт), белодробна емболия и тромбози на дълбоките вени, за които се предполага, че са свързани с относителното повишаване на вискозитета на кръвта, дължащо се на голямото натрупване на имуноглобулин при рискови пациенти. Необходимо е повишено внимание при назначаване и вливане на i.v.Ig при пациенти със затлъстяване и при пациенти с налични рискови фактори за тромботични събития (като напреднала възраст, хипертония, захарен диабет и анамнеза за съдово заболяване или тромботични епизоди, пациенти с придобити или наследствени нарушения, дължащи се на тромбофилия, пациенти с продължителни периоди на обездвижване, пациенти с тежка хиповолемия, пациенти със заболявания, които повишават вискозитета на кръвта).
При пациенти с риск за тромбоемболични нежелани реакции, i.v.Ig продуктите трябва да се прилагат с най-ниските приложими скорост на инфузия и доза въз основа на клинична преценка.
Остра бъбречна недостатъчност
Съобщени са случаи на остра бъбречна недостатъчност при пациенти на лечение с i.v.Ig. В повечето случаи са идентифицирани рискови фактори като: съществуваща бъбречна недостатъчност, захарен диабет, хиповолемия, наднормено тегло, едновременно приемане на нефротоксични лекарствени продукти и възраст над 65 години.
Бъбречните параметри трябва да бъдат оценени преди инфузията на i.v.Ig, особено при пациенти, за които се преценява, че имат потенциално повишен риск от развитие на остра бъбречна недостатъчност, и да продължат да се оценяват на подходящи интервали.
В случай на бъбречно увреждане трябва да се обмисли спиране на i.v.Ig. Въпреки че съобщенията за бъбречна дисфункция и остра бъбречна недостатъчност се свързват с приложението на много от разрешените за употреба i.v.Ig продукти, съдържащи различни помощни вещества като захароза, глюкоза и малтоза, тези, които съдържат като стабилизатор захароза, са причина за по-големия дял от общия брой случаи. При рискови пациенти може да се обмисли приложението на i.v.Ig продукти, които не съдържат захароза. Privigen не съдържа захароза, малтоза или глюкоза.
При пациенти с риск за остра бъбречна недостатъчност i.v.Ig продуктите трябва да се прилагат при минимална скорост на инфузия и в минималната възможна доза въз основа на клинична преценка.
Свързано с трансфузията остро белодробно увреждание (СТОБУ)
Докладвани са някои случаи на остър некардиогенен белодробен оток [свързано с трансфузията остро белодробно увреждане (СТОБУ)] при пациенти, получаващи i.v.Ig, СТОБУ се характеризира с тежка хипоксия, диспнея, тахипнея, цианоза, повишена температура и хипотония. Симптомите на СТОБУ обикновено се развиват по време или в рамките на 6 часа след трансфузията, често в рамките на 1-2 часа.
Поради това, получателите на i.v.Ig трябва да бъдат наблюдавани инфузията на и i.v.Ig трябва незабавно да бъде спряна в случай на белодробни нежелани реакции. TRALI е потенциално животозастрашаващо състояние, което изисква незабавно лечение в интензивно отделение..
Повлияване на резултатите от серологични изследвания
След прилагането на имуноглобулин преходното увеличение на различните пасивно предадени антитела в кръвта на пациента може да доведе до подвеждащо положителни резултати при серологично изследване.
Пасивното предаване на антитела към еритроцитни антигени, напр. А, В и D, може да повлияе резултатите от някои серологични тестове за еритроцитни антитела, например директния антиглобулинов тест (direct antiglobulin test - DAT, директен тест на Coombs).
Трансмисивни причинители
Privigen е произведен от човешка плазма. Стандартните мерки за предпазване от инфекции в резултат от използване на лекарствени продукти, получени от човешка кръв или плазма, включват подбор на донорите, скрининг на отделните дарения и сборната плазма за специфични маркери на инфекция и включването в производствения процес на ефективни стъпки за инактивиране/премахване на вирусите. Въпреки това, при прилагането на получени от човешка кръв или плазма лекарствени продукти не може напълно да се изключи възможността за предаване на инфекциозни агенти. Това се отнася и за непознати или наскоро появили се вируси и други патогени.
Приема се, че приложените мерки са ефективни по отношение на вирусите с обвивка като вируса на човешкия имунен дефицит (HIV), вируса на хепатит B (HBV) и вируса на хепатит C (HCV), и за вирусите без обвивка като вируса на хепатит A (HAV) и парвовирус B19.
Съществува насърчителен клиничен опит по отношение на липсата на предаване на хепатит A или парвовирус B19 с имуноглобулини и също така се приема, че съдържанието на антитела има важно значение за вирусната безопасност.
Съдържание на натрий
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 2,3 mg натрий на 100 ml. Това количество е еквивалентно на 0,12% от препоръчителния максимален дневен прием 2 g натрий на СЗО за възрастен.
Педиатрична популация
Въпреки че има ограничени данни, се очаква същите предупреждения, предпазни мерки и рискови фактори да се отнасят и за педиатричната популация. От съобщения, получени след получаване на разрешение за употреба, се вижда, че показанията за прилагане на високи дози
i.v.Ig при деца, особено с болест на Kawasaki, са свързани с по-голяма честота на съобщения за хемолитични реакции в сравнение с другите показания за прилагане на i.v.Ig при деца.
Живи атенюирани вирусни ваксини
Приложението на имуноглобулин може да намали ефикасността на живи атенюирани вирусни ваксини като тези срещу морбили, рубеола, заушка, и варицела за период от минимум
6 седмици до 3 месеца. След прилагането на този лекарствен продукт трябва да има интервал от 3 месеца преди ваксиниране с живи атенюирани вирусни ваксини. В случая с морбили това намаляване на ефикасността може да трае до 1 година. По тази причина при пациентите, получаващи ваксина за морбили, трябва да се провери статуса на антителата.
Бримкови диуретици
Избягване на съпътстващата употреба на бримкови диуретици.
Педиатрична популация
Въпреки че има ограничени данни, очаква се, че при педиатричната популация могат да възникнат същите взаимодействия.
Бременност
Безопасността на този лекарствен продукт за приложение при бременни жени не е установена в контролирани клинични проучвания и следователно той трябва да се прилага с повишено внимание при бременни жени и майки кърмачки. Установено е, че i.v.Ig преминават през плацентата, в по-висока степен през третия триместър. Клиничният опит с имуноглобулини предполага, че не трябва да се очакват вредни въздействия върху хода на бременността или върху фетуса и новороденото.
Експериментални проучвания на помощното вещество L-пролин, проведени при животни, не показват пряка или непряка токсичност, влияеща върху бременността, ембрионалното или феталното развитие.
Кърмене
Имуноглобулините се екскретират в кърмата и могат да допринесат за предпазването на новороденото от патогени, които навлизат през лигавиците.
Фертилитет
Клиничният опит с имуноглобулини подсказва, че не трябва да се очакват вредни ефекти върху фертилитета.
Privigen може да повлияе в малка степен способността за шофиране и работа с машини, напр. може са се появи замаяност (вж. точка 4.8). Пациентите, които получават нежелани реакции по време на лечение трябва да изчакат отзвучаването им преди да шофират или да работят с машини.
Обобщение на профила на безопасност
Нежелани реакции като втрисане, главоболие, замаяност, повишена температура, повръщане, алергични реакции, гадене, артралгия, ниско кръвно налягане и умерена болка в кръста понякога могат да се наблюдават във връзка с интравенозното приложение на човешки имуноглобулини.
Рядко нормалните човешки имуноглобулини могат да причинят внезапно спадане на кръвното налягане и в отделни случаи – анафилактичен шок, дори когато пациентът не е проявил признаци на свръхчувствителност при предишно приложение.
Наблюдавани са случаи на обратим асептичен менингит и редки случаи на преходни кожни реакции (включително кожен лупус еритематозус — с неизвестна честота) при прилагане на нормален човешки имуноглобулин.
Наблюдавани са реакции на обратима хемолиза при пациенти, особено при тези с кръвни групи А, В и АВ при имуномодулиращо лечение. Рядко може да се развие хемолитична анемия, която налага трансфузия, след лечение с i.v.Ig (вж. точка 4.4).
Наблюдавани са увеличение на серумното ниво на креатинина и/или остра бъбречна недостатъчност.
Много рядко: Свързано с трансфузията остро белодробно увреждание (СТОБУ) и тромбоемболични реакции като миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, белодробна емболия и тромбози на дълбоките вени.
Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции
Проведени са седем клинични проучвания с Privigen, които включват пациенти с СПИ, ПИТ и ХВДП. В пилотното проучване с СПИ 80 пациенти са включени и лекувани с Privigen. От тях 72-ма са завършили лечение с продължителност 12 месеца. В продължението на проучването с СПИ 55 пациенти са включени и лекувани с Privigen. Друго клинично проучване в Япония е включвало 11 пациенти с СПИ. Две проучвания с ПИТ е направено с 57 пациенти. Две проучвания с ХВДП обхващат съответно 28 и 207 пациенти.
Повечето нежелани лекарствени реакции (НЛР), наблюдавани в седемте клинични проучвания, са леки до умерени.
В следващата таблица е представен преглед на НЛР, наблюдавани в седемте клинични проучвания, категоризирани съгласно системо-органната класификация (СОК и предпочитан термин за ниво) по MedDRA и честотата.
Честотите са оценени съгласно следните конвенции: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до
<1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000). Спонтанните НЛР след получаване на разрешение за употреба са категоризирани с неизвестна честота.
Във всяка група по честота, нежеланите реакции са представени с намаляваща честота.
| Системно-органни класове (СОК) поMedRA | Нежелана реакция | Честота на пациент | Честота на инфузия |
| Инфекции и инфестации | Асептичен менингит | Нечести | Редки |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Анемия, хемолиза (включително хемолитична анемия) левкопения, | Чести | Нечести |
| Анизоцитоза (включителномикроцистоза) | Нечести | Нечести | |
| Тромбоцитоза | Редки | ||
| Намален брой неутрофили | С неизвестна честота | С неизвестна честота | |
| Нарушения на имунната система | Свръхчувствителност | Чести | Нечести |
| Анафилактичен шок | С неизвестна честота | С неизвестна честота |
| Системно-органни класове (СОК) по MedRA | Нежелана реакция | Честота на пациент | Честота на инфузия |
| Нарушения на нервната система | Главоболие (включителносинусно главоболие, мигрена, дискомфорт в главата, тензионно | Много чести | Много чести |
| Замаяност (включителносветовъртеж) | Чести | Нечести | |
| Сомнолентност | Нечести | Нечести | |
| Тремор | Редки | ||
| Сърдечни нарушения | Палпитации, тахикардия | Нечести | Редки |
| Съдови нарушения | Xипертония, зачервяване (включително горещи вълни,хиперемия) | Чести | Нечести |
| Хипотония | Редки | ||
| Тромбоемболични събития, васкулит (включително периферни съдови нарушения) | Нечести | Редки | |
| Свързано с трансфузията остробелодробно увреждане | С неизвестначестота | С неизвестначестота | |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Диспнея (включително болка в областта на гърдите, дискомфортв областта на гърдите, болезнено дишане) | Чести | Нечести |
| Стомашно-чревни нарушения | |||
| Повръщане, диария | Чести | Чести | |
| Болки в корема | Нечести | ||
| Хепатобилиарни нарушенияs | Хипербилирубинемия | Чести | Редки |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Нарушения на кожата (включително обрив, пруритус, уртикария, макулопапулозен обрив, еритема, ексфолиация на кожата) | Чести | Чести |
| Нарушения на мускулно-скелетната система исъединителната тъкан | Миалгия (включително мускулни спазми, скованост на скелетните мускули, мускулно-скелетна болка) | Чести | Нечести |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Протеинурия, увеличаване на креатинина в кръвта | Нечести | Редки |
| Остра бъбречна недостатъчност | С неизвестна честота | С неизвестна честота | |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Болка (включително болка в гърба, болка в крайниците, артралгия, болка във врата, лицева болка), пирексия (включително втрисане), , грипоподобно заболяване ( включително назофарингит, фаринго-ларингеална болка,отофарингеални мехури, стягане в гърлото) | Много чести | Чести |
| Умора | Чести | Чести | |
| Астения, (включително мускулна слабост) | Нечести |
| Системно-органни класове (СОК) по MedRA | Нежелана реакция | Честота на пациент | Честота на инфузия |
| Болка на мястото на инжектиране (включителнодискомфорт на мястото на инфузия) | Нечести | Редки | |
| Изследвания | Намален хемоглобин (включително намален брой на червените кръвни клетки, намален хематокрит) Положителен (директен) тест на Coombs,повишена аланинаминотрансфераза, повишена аспартатаминотрансфераза, повишена кръвналактатдехидрогенеза | Чести | Нечести |
β Честотата е изчислена въз основа на проучвания, завършени преди прилагането на етапа на редукция на изоаглутинин чрез имуноафинитетна хроматография (IAC) в производството на Privigen. В постмаркетингово проучване за безопасност (PASS): „Употреба на Privigen и хемолитична анемия при възрастни и деца и профил на безопасност на Privigen при деца с ХВДП - Наблюдателно кохортно проучване, базирано в болница в САЩ“, оценяващо данни на 7 759 пациенти, които са получили Privigen, идентифициращо 4 случая на хемолитична анемия след IAC, сравнено с 9 439 пациенти, които са получили Privigen, идентифициращо 47 случая на хемолитична анемия преди IAC (изходно ниво), демонстрирано е статистически значимо намаляване с 89% на общия процент на вероятна хемолитична анемия въз основа на съотношението на честота от 0,11 коригирано за амбулаторни условия, възраст, пол, доза Privigen и индикация за употреба на Privigen (едностранна р-стойност <0,01). Вероятните случаи на хемолитична анемия са дефинирани чрез болничен код за изписване, специфичен за хемолитична анемия съгласно Международната класификация на болестите (ICD) -9 или ICD-
10. Възможните случаи на хемолитична анемия се състояли от неуточнена трансфузионна реакция, идентифицирана чрез кодове за изписване от ICD-9 или ICD-10 или чрез преглед на описанията на болничните такси във времева асоциация с хаптоглобин, директен антиглобулинов тест или индиректен антиглобулин, извършени при справянето с хемолитична анемия.
За информация във връзка с безопасността по отношение на трансмисивни агенти и допълнителна информация относно рисковите фактори, моля вижте точка 4.4.
Педиатрична популация
В клинични проучвания с Privigen при педиатрични пациенти честотата, естеството и тежестта на нежеланите лекарствени реакции при деца и възрастни не са се различавали.
От съобщения след получаване на разрешение за употреба се вижда, че делът на случаите на хемолиза, във всички съобщени случаи при деца, е малко по-висок от този при възрастни.
Моля вижте точка 4.4 за подробности относно рисковите фактори и препоръки за проследяване.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Предозирането може да доведе до прекомерна задръжка на течности и хипервискозитет, особено при пациенти с повишен риск, в това число кърмачета, пациенти в старческа възраст или пациенти със сърдечно или бъбречно увреждане (вж. точка 4.4)..
Фармакологични свойства - Privigen 100 mg/ml
Фармакотерапевтична група: имунни серуми и имуноглобулини: имуноглобулини, нормални човешки, за интраваскуларно приложение, ATC код: J06BA02.
Нормалният човешки имуноглобулин съдържа основно имуноглобулин G (IgG) с широк спектър от антитела срещу инфекциозни агенти.
Нормалният човешки имуноглобулин съдържа IgG антителата, налични в нормалната популация. Обикновено се приготвя от сборна плазма от не по-малко от 1 000 дарители. Разпределението на подкласовете на имуноглобулин G в него е строго пропорционално на това в нативната човешка плазма. Подходящи дози от този лекарствен продукт могат да възстановят абнормно ниските нива на имуноглобулин G до нормалните стойности, подпомагайки по този начин справянето с инфекции.
Механизмът на действие при показания, различни от заместителна терапия, не е напълно изяснен, но включва имуномодулаторни ефекти.
Безопасността и ефикасността на Privigen са проучени в 7 проспективни, отворени, многоцентрови проучвания с по едно рамо, проведени в Европа (проучвания при ПИТ, СПИ и ХВДП), Япония (проучвания СПИ и ХВДП) и в САЩ (проучвания при СПИ и ХВДП).
СПИ
Основното проучване при СПИ включва общо 80 пациенти на възраст между 3 и 69 години. 19 деца (от 3 до 11 години), 12 юноши (от 12 до 16 години) и 49 възрастни са били лекувани с
Privigen в продължение на 12 месеца. Приложени са 1038 инфузии, 272 (при 16 пациенти) в 3-седмичната схема и 766 (при 64 пациенти) в 4-седмичната схема. Средните дози, прилагани в 3-седмичната и 4-седмичната схема на лечение са били почти еднакви (428,3 и
440,6 mg IgG/ kg ТТ). Продължението на проучването при СПИ включва общо 55 пациенти на възраст между 4 и 81 години. 13 деца (от 3 до 11 години), 8 юноши (от 12 до 15 години) и 34 възрастни са били лекувани с Privigen в продължение на 29 месеца. Приложени са 771 инфузии и медианата на прилаганата доза е била 492,3 mg IgG/kg ТТ.
ПИТ
В основното проучване при ПИТ, общо 57 пациенти на възраст между 15 и 69 години са били лекувани с 2 инфузии Privigen за общо 114 инфузии. При всички пациенти стриктно се е спазвала дозата по схема от 1 g/kg телесно тегло на инфузия (средно 2 g IgG/kg телесно тегло).
Във второто проучване при ПИТ, 57 пациенти с ПИТ (изходно ниво на броя на тромбоцитите
≤ 30×109/l) на възраст между 18 и 65 години са лекувани с Privigen от 1 g/kg ТТ. На 3-тия ден пациентите можели да получат втора доза от 1 g/kg ТТ, за пациентите, чийто брой на тромбоцитите е < 50×109/l на 3-тия ден, тази втора доза е задължителна. Общо, при 42 участници (74%) броя на тромбоцитите е увеличен поне веднъж до ≥ 50×109/l в рамките на 6 дни след първата инфузия, което е добре в очаквания диапазон. Втората доза при участниници, чийто брой на тромбоцитите е ≥ 50×109/l след първата инфузия, осигурява съответна допълнителна полза в рамките на по-високо и по-продължително увеличение на броя на тромбоцитите в сравнение с еднократната доза. При участници, чийто брой на тромбоцитите е < 50×109/l след първата доза, 30% показват тромбоцитен отговор от ≥ 50×109/l след задължителната втора доза.
ХВДП
При първото проучване ХВДП, едно проспективно многоцентрово открито проучване (Въздействие на Privigen върху мобилност и автономия - проучване PRIMA), 28 пациента (13 случая, които в миналото са получавали i.v.Ig и 15 случая, които не са получавали) са били лекувани с натоварваща доза Privigen от 2g/kg ТТ, приложена в продължение на 2-5 дни, последвана от 6 поддържащи дози от 1g/kg ТТ в продължение на 1-2 дни на всеки три седмици. Преди да се започне лечение с Privigen, при пациентите с предходно лечение, е спряно приложението на i.v.Ig до настъпване на потвърдено влошаване. Наблюдавано е клинично значимо подобрение от поне 1 точка по коригираната 10-точкова скала INCAT (Причина за възпалителна невропатия и лечение) в 25-та седмица от лечението в сравнение с изходното ниво при 17 от 28 пациенти. Оценката на отговора по INCAT при пациентите с отговор е била 60,7% (95% доверителен интервал [42,41, 76,4]). При 9 пациенти има отговор след прилагане на началната доза до седмица 4, а при 16 пациенти – до седмица 10.
Мускулната сила, измерена чрез индекса MRC (Съвет за медицински изследвания), се подобрява при всички пациенти с 6,9 пункта (95% доверителен интервал [4,11, 9,75], при лекувани в миналото пациенти – с 6,1 пункта (95% доверителен интервал [2,72, 9,44]) и при нелекувани пациенти- със 7,7 пункта (95% доверителен интервал [2,89, 12,44]). Честотата на отговор по MRC, повишение с поне 3 пункта, е била 84,8% което е сходно при лекуваните в миналото (81,5% [58,95, 100,00]) и нелекуваните (86,7% [69,46, 100,00]) пациенти.
При пациенти с липса на отговор според INCAT, мускулната сила се е повишила с 5,5 пункта (95% доверителен интервал [0,6, 10,2]) в сравнение с тези, които имат отговор според INCAT (7,4 пункта (95% доверителен интервал [4,0, 11,7])
При второто проспективно, многоцентрово, рандомизирано, плацебо-контролирано клинично проучване (Полиневропатия и лечение с Hizentra, изпитване PATH), 207 участници с ХВДП са лекувани с Privigen във фазата на проучването преди рандомизиране . Участниците, всички с предварително лечение с IVIg поне 8 седмици и зависими от лечението с IVIg, потвърдено от клинично доказано влошение по време на фаза на отнемане на IVIg с продължителност до 12 седмици, са получили натоварваща доза Privigen 2g/kg телесно тегло, последвана от до 4 поддържащи дози Privigen 1 g/kg телесно тегло на всеки 3 седмици до 13 седмици.
След клинично влошаване по време на отнемане на IVIg , клиничното подобрение на ХВДП се определя главно чрез намаляване на ≥ 1 точка при коригирания INCAT скор.
Допълнителните мерки за подобрение на ХВДП са увеличение на резултата от R-ODS (цялостна скала за инвалидност, разработена от Rasch), скор ≥ 4 точки, средно увеличение на силата на захвата с ≥ 8 kPa или увеличение на сумата от MRC ≥ 3 точки. Като цяло, 91% от участниците (188 пациенти) показват подобрение най-малко на един от критериите по-горе до седмица 13.
Чрез коригирания INCAT скор, степента на отговор през седмица 13 е 72,9% (151/207 пациента), като 149 от пациентите са реагирали вече до седмица 10. Общо 43 от 207 пациенти постигат по-добър статус на ХВДП, оценен чрез коригирания INCAT скор, в сравнение със статута им на ХВДП в момента на включване в проучването.
Средното подобрение в края на периода на лечение спрямо референтното посещение е 1,4 точки в PRIMA (1,8 точки при предварително лекуваните с IVIg участници) и 1,2 точки в проучването PATH.
В PRIMA процентът на респондерите по общ скор, съгласно Съвета за медицински изследвания (Medical Research Council, MRC) (определен като увеличение с ≥ 3 точки) е 85% (87% при нелекувани с IVIg и 82% при предварително лекувани с IVIg) и 57% в PATH. Общата медиана на времето до първия отговор по сумарен скор, съгласно MRC в PRIMA е 6 седмици (6 седмици при IVIg нетретирани и 3 седмици при предварително третирани с IVIg) и 9,3 седмици в PATH. Сумарният скор съгласно MRC в PRIMA се подобрява с 6,9 точки (7,7 точки за нелекувани IVIg и 6,1 точки за IVIg предварително третирани) и с 3,6 точки в PATH. Силата на захвата на доминиращата ръка се подобрява с 14,1 kPa (17,0 kPa при нелекувани с IVIg и 10,8 kPa при предварително лекувани с IVIg пациенти) в проучването PRIMA, докато в
PATH силата на захвата на доминиращата ръка се подобрява с 12,2 kPa. За недоминиращата ръка подобни резултати са наблюдавани и при двете проучвания, PRIMA и PATH.
Профилът на ефикасност и безопасност в проучванията PRIMA и PATH при пациенти с ХВДП е като цяло сравним.
Постмаркетингово проучване за безопасност (PASS)
В наблюдателно кохортно постмаркетингово проучване за безопасност (PASS), проведено от 1 януари 2008 г. до 30 април 2019 г, рискът от хемолитична анемия след лечение с Privigen е оценен при пациенти с различни имунологични заболявания. Рискът от хемолитична анемия е оценен преди (изходно ниво) и след прилагането на мярка за свеждане на риска до минимум, въвеждането на етап с имуноафинитетна хроматография (IAC) в производствения процес на Privigen. Вероятните случаи на хемолитична анемия са дефинирани чрез болничен код за изписване, специфичен за хемолитична анемия съгласно ICD -9 или ICD-10. (Възможните случаи на хемолитична анемия се състояли от неуточнена трансфузионна реакция, идентифицирана чрез кодове за изписване от ICD-9 или ICD-10 или чрез преглед на описанията на болничните такси във времева асоциация с хаптоглобин, директен антиглобулинов тест или индиректен антиглобулин, извършени при справянето с хемолитична анемия.)
Наблюдавано е статистически значимо намаляване с 89 % на общия процент на вероятна хемолитична анемия (въз основа на съотношението на честота от 0,11 коригирано за амбулаторни условия, възраст, пол, доза Privigen и индикация за употреба на Privigen (едностранна р-стойност <0,01) след въвеждане на етап IAC в сравнение с изходното ниво.
| Базово ниво | IAC | |
| Периодɸ | 1 януари 2008-31 декември 2012 | 1. оctober 2016-30. аpril 2019 |
| Средни анти-A титри£ | 1:32 | 1:8 |
| Средни анти-B титри£ | 1:16 | 1:4 |
| Вероятни случаи на хемолитична анемияα | 47 | 4 |
| Брой пациенти (n) | n=9439 | n=7759 |
| Необработена честота на вероятнахемолитична анемияα на 10 000 пациент-дни в риск | 0.7495% ДИ&: 0.54-0.98 | 0.0895% ДИ: 0.02-0.20 |
| Намаляване на честотата на вероятна хемолитична анемия α спрямо изходнотониво | - | 89% |
| Коригираноꝣ съотношение на честотата на хемолитична анемия спрямо изходното ниво | - | 0.1195% ДИ: 0.04-0.31,едностранна p-стойност: <0.01 |
ɸ Изключването на донори на човешка кръвна плазма с високи титри на анти-А, извършено между 1 октомври 2013 г. и 31 декември 2015 г. като първоначална мярка за минимизиране на риска от хемолитична анемия показва 38% намаление на вероятната честота на хемолитична анемия спрямо изходното ниво и впоследствие е заменено от стъпката IAC в производствения процес на Privigen, както е посочено по-горе.
£ Средни титри на изоаглутинин, измерени чрез метод на директно тестване съгласно Ph.Eur
α Вероятен случай на хемолитична анемия: дефиниран чрез код за изписване от болница по ICD-9 или ICD-10, специфичен за хемолитична анемия, и появата през времевия интервал от първата инфузия до 30 дни след последната инфузия, ако е била приложена > 1 инфузия с Privigen
& Доверителен интервал
ꝣ Коригирано за: амбулаторни условия, възраст, пол, доза Privigen и индикация за употреба на Privigen
Намаляването на честота на вероятна хемолитична анемия след прилагане на IAC спрямо изходното ниво е особено изразено при пациенти, лекувани с дози Privigen ≥ 0,75 g/kg ТТ.
В допълнение 28 педиатрични пациенти с ХВДП на възраст под 18 години са идентифицирани през целия период на изпитване от 1 януари 2008 г. до 30 април 2019 г. Никой от педиатричните пациенти с ХВДП, получили общо 486 приема Privigen, не е получил хемолитична анемия, САМ, остра бъбречна недостатъчност, тежка анафилактична реакция или тромбоемболично събитие. Двама пациенти са имали умерена анафилактична реакция, което се равнява на 0,4% от всички приложения на Privigen.
Педиатрична популация
Не са наблюдавани различия във фармакодинамичните свойства и в профила на безопасност между възрастните и педиатричните пациенти в проучванията.
Абсорбция
След интравенозно приложение нормалният човешки имуноглобулин показва пълна и незабавна бионаличност в кръвообращението на реципиента.
Разпределение
Сравнително бързо се разпределя между плазмата и екстраваскуларната течност, след приблизително 3-5 дни се достига равновесието между интра- и екстраваскуларния компартмент.
Елиминиране
IgG и IgG-комплексите се разграждат в клетките на ретикуло-ендотелната система. Възможно е времето на полуживот да варира при различните пациенти.Фармакокинетичните параметри на Privigen са определени в клинично проучване върху пациенти с СПИ (вж. точка 5.1). 25 пациенти (на възраст 13-69 години) са участвали във фармакокинетичното проучване. В това проучване медианата на полуживот на Privigen при пациенти с СПИ е
36,6 дни. При продължаване на това проучване 13 пациенти с СПИ (на възраст между 3-65 години) са участвали във ФК подпроучване. Резултатите от това проучване са показали, че медианата на полуживот на Privigen е 31,1 дни (вж. таблицата по-долу).
Фармакокинетични параметри на Privigen при пациенти с СПИ
| Параметър | Основно проучване (N= 25) ZLB03_002CRМедиана (интервал) | Продължение на проучването (N=13) ZLB05_006CRМедиана (интервал) |
| Cmax (пиково ниво, g/l) | 23,4 (10,4-34,6) | 26,3 (20,9-32,9) |
| Cmin (най-ниско ниво,g/l) | 10,2 (5,8-14,7) | 12,3 (10,4-18,8) (3-седмична схема)9,4 (7,3-13,2) (4-седмична схема) |
| t½ (дни) | 36,6 (20,6-96,6) | 31,1 (14,6-43,6) |
Cmax, максимална серумна концентрация; Cmin, най-ниско ниво (минимално ниво) на серумната концентрация; t½, елиминационен полуживот
Профилактика на морбили преди/след експозиция
Не са провеждани клинични проучвания при податливи на инфекция пациенти във връзка с
Профилактика на морбили преди/след експозиция.
Privigen отговаря на минималния праг съгласно спецификацията за активност на антителата срещу морбили 0,36 x стандарта на Центъра за биологична оценка и изследвания (Center for Biologics Evaluation and Research, CBER). Определянето на дозата се базира върху
фармакокинетични изчисления, при които се вземат предвид телесното тегло, кръвният обем и полуживотът на имуноглобулините. Тези изчисления прогнозират:
-
Серумен титър след 13,5 дни = 270 mIU/ml (i.v. доза Ig: 0,4 g/kg). Това осигурява граница на безопасност повече от два пъти защитния титър на СЗО от 120 mIU/ml.
-
Серумен титър след 22 дни (t1/2) = 180 mIU/ml (i.v. доза Ig: 0,4 g/kg)
-
Серумен титър след 22 дни (t1/2) = 238,5 mIU/ml (i.v. доза Ig: 0,53 g/kg –профилактика преди експозиция)
Педиатрична популация
Не са наблюдавани различия във фармакокинетичните свойства между възрастните и педиатричните пациенти с СПИ в проучванията. Няма данни за фармакокинетичните свойства на Privigen при педиатрични пациенти с морбили или ХВДПНП.
Фармацевтични данни - Privigen 100 mg/ml
L-пролин
Вода за инжекции
Хлороводородна киселина (за коригиране на рН) Натриев хидроксид (за коригиране на рН)
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, разредители или разтворители, с изключение на посочените в точка 6.6.
3 години
Стабилност след първо отваряне:
След като флаконът се пробие, съдържанието му трябва да се използва веднага. Понеже разтворът не съдържа консервант, Privigen трябва да се инфузира незабавно.
Стабилност след разреждане:
Ако продуктът е разреден до по-ниски концентрации (вж. точка 6.6), се препоръчва незабавна употреба след разреждането. Доказано е, че приготвеният за употреба продукт Privigen, след разреждане с 5% разтвор на глюкоза до крайна концентрация 50 mg/ml (5%), е стабилен в продължение на 10 дни при температура от 30°C; обаче въпросът за микробно замърсяване не е проучен.
Да не се съхранява над 25 °C. Да не се замразява.
Съхранявайте флакона в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.
За условията на съхранение след първото отваряне на лекарствения продукт и след разреждане вижте точка 6.3.
25 ml разтвор във флакон за еднократна употреба (стъкло тип I), със запушалка (от еластомер), капачка (алуминиева обкатка), отчупващ се диск (пластмасов), етикет с вградена окачалка.
50 или 100 ml разтвор във флакон за еднократна употреба (стъкло тип I или II), със запушалка (от еластомер), капачка (алуминиева обкатка), отчупващ се диск (пластмасов), етикет с вградена окачалка.
200 или 400 ml разтвор във флакон за еднократна употреба (стъкло тип II), със запушалка (от еластомер), капачка (алуминиева обкатка), отчупващ се диск (пластмасов), етикет с вградена окачалка.
Опаковки:
1 флакон. (2,5 g/25 ml, 5 g/50 ml, 10 g/100 ml, 20 g/200 ml или 40 g/400 ml),
3 флакона (10 g/100 ml или 20 g/200 ml).
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
Privigen се доставя като готов за употреба разтвор във флакони за еднократна употреба. Преди употреба продуктът трябва да достигне стайна температура (25 C). За прилагането на Privigen трябва да се използва система с вентил. Промиването на инфузионната система с физиологичен разтвор или с 5% глюкозен разтвор е разрешено. Пробождайте запушалката винаги в центъра, в означената област.
Разтворът трябва да е бистър или слабо опалесцентен и безцветен или леко жълт. Не трябва да се използват разтвори, които са мътни или имат видими частици.
Ако е необходимо разреждане, препоръчва се да се използва 5% разтвор на глюкоза. За получаването на разтвор на имуноглобулин с крайна концентрация 50 mg/ml (5%) Privigen 100 mg/ml (10%) трябва да се разреди с равен обем на 5% глюкозен разтвор. При разреждането на Privigen трябва стриктно да се спазва асептична техника на приготвяне.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.