Teizeild 1 mg/ml - Concentrate for solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Teizeild 1 mg/ml
Teizeild е показан да забави началото на стадий 3 на диабет тип 1 (ДТ1) при възрастни и педиатрични пациенти на 8-годишна възраст и по-големи с ДТ1 стадий 2.
Teizeild трябва да се прилага от медицински специалист с достъп до подходяща медицинска помощ за овладяване на потенциални тежки нежелани реакции.
Лабораторна оценка и ваксинации преди започване на лечение
-
Преди започване на лечение с Teizeild, трябва да се направи пълна кръвна картина и изследване на чернодробните ензими.
-
Използването на Teizeild не се препоръчва при пациенти с (вж. точка 4.4):
-
брой на лимфоцитите по-малко от 1,0 x 109 лимфоцити/l
-
хемоглобин по-малко от 100 g/l
-
брой на тромбоцити по-малко от 100 x 109 тромбоцити/l
-
абсолютен брой неутрофили по-малко от 1,5 x 109 неутрофили/l
-
повишена аланин аминотрансфераза (ALT) или аспартат аминотрансфераза (AST) повече от 2 пъти над горната граница на нормата (ГГН) или билирубин повече от 1,5 пъти над ГГН
-
лабораторни или клинични доказателства за остра инфекция с вируса на Epstein-Barr (EBV) или цитомегаловирус (CMV)
-
активна сериозна инфекция или хронична активна инфекция, различна от локализирани кожни инфекции.
-
-
Всички подходящи за възрастта ваксинации трябва да бъдат приложени преди започване на лечение с Teizeild (вж. точка 4.4 за подробни указания).
Премедикация
Премедикация трябва да се приложи преди инфузията на Teizeild през първите 5 дни на прилагане с прием на: (1) нестероидно противовъзпалително средство (НСПВС) или парацетамол, (2) антихистамин и (3) трябва да се обмисли употребата на антиеметик (вж. точка 4.4). Допълнителни дози премедикация трябва да се приложат, ако е необходимо.
Дозировка
Teizeild трябва да се прилага чрез интравенозна инфузия (в продължение на минимум
30 минути), като се използва дозировка въз основа на телесната повърхност (body surface area, BSA), веднъж дневно в продължение на 14 последователни дни, както следва:
-
Ден 1: 65 микрограма/m2
-
Ден 2: 125 микрограма/m2
-
Ден 3: 250 микрограма/m2
-
Ден 4: 500 микрограма/m2
-
Ден 5 до 14: 1 030 микрограма/m2
Пропусната(и) доза(и)
Ако се пропусне планирана инфузия на Teizeild, приложението на дозите трябва да се възобнови чрез прилагане на всички оставащи дози в последователни дни, за да се завърши 14-дневния курс на лечение.
Прекратяване на лечението
В зависимост от тежестта на лабораторните отклонения може да се наложи временно прекратяване на лечението. Въз основа на клинична преценка, лечението трябва да бъде временно прекратено, ако броят на тромбоцитите, броят на неутрофилите или нивото на хемоглобина се понижат значително.
Прекратяването на приложението не трябва да надвишава 3 дни. Приложението може да се възобнови чрез прилагане на всички оставащи дози в последователни дни, за да се завърши
14-дневния курс на лечение (напр., ако приложението е пропуснато на 4-ти и 5-ти ден, то може да се възобнови на 6-ти ден при дозовото ниво, определено за 4-ти ден).
Лечението трябва да бъде окончателно прекратено при:
-
повишени чернодробни ензими (ALT или AST повече от 5 пъти над ГГН) или билирубин повече от 3 пъти над ГГН
-
продължителна тежка лимфопения (< 0,5 x 109 лимфоцити/l в продължение на 1 седмица или по-дълго)
-
клинично значимо (решение на лекаря въз основа на индивидуалните данни на пациента) понижение на броя на тромбоцитите, броя на неутрофилите или нивото на хемоглобина в продължение на 3 последователни дни
-
развитие на сериозна инфекция.
За допълнителна информация вижте точки 4.4 и 4.8. Специални популации
Старческа възраст
Клиничните проучвания не са включвали пациенти в старческа възраст (65-годишна възраст и по-възрастни).
Бъбречно увреждане
Не са провеждани проучвания при пациенти с бъбречно увреждане (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Не са провеждани проучвания при пациенти с чернодробно увреждане (вж. точка 5.2).
Телесно тегло
Необходимо е дозиране въз основа на телесната повърхност, за да се нормализира експозицията на Teizeild спрямо телесното тегло (вж. Дозировка и точка 5.2).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Teizeild при деца на под 8-годишна възраст не са установени. Начин на приложение
Teizeild трябва да се прилага чрез интравенозна инфузия в продължение на минимум 30 минути.
Две дози не трябва да се прилагат в един и същи ден.
За указания относно приготвянето на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6 и в края на листовката за пациента.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Синдром на освобождаване на цитокини
Синдром на освобождаване на цитокини (Cytokine release syndrome, CRS) е наблюдаван в клинични проучвания при пациенти, лекувани с теплизумаб, по време на периода на лечение и до 28 дни след последното приложение (вж. точка 4.8). Симптомите на CRS включват
повишена температура, гадене, умора, главоболие, миалгия, артралгия, повишена ALT, повишена AST и повишен общ билирубин. Тези симптоми обикновено се появяват през първите 5 дни от лечението (вж. точка 4.8).
За намаляване на CRS:
-
антипиретици, антихистамини и/или антиеметици трябва да се приложат преди лечението (вж. точка 4.2).
-
чернодробните ензими и билирубинът трябва да се проследят по време на лечението, по-често през първата седмица. Лечението трябва да се прекрати при пациенти, които развият повишени ALT или AST повече от 5 пъти над горната граница на нормата (ГГН) или билирубин повече от 3 пъти над ГГН.
-
Симптомите на CRS трябва да се лекуват с антипиретици, антихистамини и/или антиеметици. Ако се развие тежък CRS, трябва да се обмисли временно прекъсване на приложението за 1-2 дни (като останалите дози, за да завършите пълния 14-дневен курс, трябва да се приложат в последователни дни). Ако CRS не се подобри или ако CRS се развие отново въпреки паузата, може да се наложи прекратяване на лечението.
Сериозни инфекции
При пациенти, лекувани с Teizeild, са наблюдавани бактериални и вирусни инфекции, включително гастроентерит, целулит, пневмония, абсцес, сепсис (вж. точка 4.8). Употребата на Teizeild не се препоръчва при пациенти с активна сериозна инфекция или хронична инфекция, различна от локализирани кожни инфекции. Пациентите трябва да се наблюдават за признаци и симптоми на инфекция по време на и след лечението. Ако се развие сериозна инфекция, трябва да се осигури подходящо лечение и лечението с Teizeild трябва да се прекрати.
Лимфопения
В клинични проучвания 75% от пациентите, лекувани с Teizeild, развиват лимфопения. При повечето пациенти, които са развили лимфопения, нивата на лимфоцитите започват да се възстановяват след петия ден от лечението и се връщат до стойностите преди лечението в рамките на две седмици след завършване на лечението и без прекъсване на приложението (вж. точка 4.8).
Броят на белите кръвни клетки трябва да се наблюдава по време на периода на лечение. Ако се развие продължителна тежка лимфопения (< 0,5 x 109 клетки/l, продължаваща 1 седмица или повече), лечението с Teizeild трябва да се прекрати (вж. точка 4.8).
Реакции на свръхчувствителност
Остри реакции на свръхчувствителност, включващи серумна болест, ангиоедем, уртикария, обрив, повръщане и бронхоспазъм, са наблюдавани при пациенти, лекувани с Teizeild.
Генерализирани кожни реакции и анафилаксия са се появили при поне един пациент (вж. точка 4.8). Ако се появят тежки реакции на свръхчувствителност, лечението с Teizeild трябва да се прекрати и да се осигури незабавно лечение.
Ваксинации
Безопасността на имунизация с живи атенюирани ваксини при пациенти, лекувани с Teizeild, не е проучена. Освен това Teizeild може да повлияе на имунния отговор към ваксинацията и да намали ефикасността на ваксината.
-
Всички подходящи за възрастта ваксинации трябва да се приложат преди започване на лечение с Teizeild (вж. точка 4.2).
-
Инактивирани или mRNA ваксини не се препоръчват в рамките на 2 седмици преди лечение, по време на лечението или до 6 седмици след завършване на лечението.
-
Живи атенюирани ваксини не се препоръчват в рамките на 8 седмици преди започване на лечението, по време на лечението или до 52 седмици след завършване на лечението.
Мониториране на глюкозата
Глюкозата в кръвта, както и признаците и симптомите на хипогликемия или хипергликемия, трябва да се наблюдават и диабетът да се контролира съгласно настоящите практически ръководства.
Други съображения
Пациентите не трябва да имат диабет тип 2 (ДТ2) или вторична дисгликемия, свързана със заболяване, различно от ДТ1 (напр. вторичен диабет в резултат на лекарствени продукти или хирургическа намеса, моногенен диабет).
Обучителни материали/Съвети за безопасност
Медицинските специалисти, участващи в лечението на пациенти, лекувани с Teizeild, трябва да са запознати с наличните ръководства за безопасна употреба на този лекарствен продукт и да информират пациентите за потенциалните рискове, свързани с употребата на Teizeild.
-
Ръководство за свеждане на риска до минимум за медицински специалисти: Ръководство за медицински специалисти
-
Ръководство за свеждане на риска до минимум за пациенти: Ръководство за пациенти – да се предостави на пациентите от медицинските специалисти
Помощни вещества с известен ефект
Натрий
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на флакон, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий. Teizeild се прилага в натриев хлорид 0,9% разтвор за интравенозно приложение (вж. точка 6.6).
Полисорбат 80
Този лекарствен продукт съдържа 0,10 mg полисорбат 80 във всеки флакон 2 ml и 0,025 mg полисорбат 80 във всеки флакон 0,5 ml, които са еквивалентни на 0,05 mg/ml. Полисорбатите могат да причинят алергични реакции.
Не са провеждани проучвания за взаимодействията.
Teizeild трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти, приемащи съпътстващо лекарствени продукти, свързани със значителни чернодробни отклонения, цитопении, и други имуномодулатори.
Синдром на освобождаване на цитокини, придружен от леко и преходно повишаване на концентрациите на IL-6, може да възникне при Teizeild.
Teizeild не се очаква да има някакви значими взаимодействия от типа лекарство-лекарство, медиирани от цитохром P450.
Teizeild може да повлияе на имунния отговор при ваксинация (вж. точка 4.4).
Жени с детероден потенциал
Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечение с теплизумаб и в продължение на 30 дни след последната доза от лечението. Teizeild не се препоръчва при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция.
Бременност
Липсват данни от употребата на теплизумаб при бременни жени. Проучвания при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Teizeild не се препоръчва по време на бременност.
Кърмене
Не е известно дали теплизумаб се екскретира в кърмата. Токсикологичните данни при животни показват екскреция на теплизумаб в млякото на мишки в период на лактация (вж. точка 5.3). Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата. Кърменето трябва да се преустанови по време на лечение с теплизумаб и в продължение на 30 дни след последната доза от лечението.
Фертилитет
Липсват клинични данни за ефектите на теплизумаб върху фертилитета. Фертилитетът и репродуктивната функция не са били засегнати при женски и мъжки мишки, третирани със сурогатно анти-мише CD3 антитяло (вж. точка 5.3).
Teizeild повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. Съобщавана е умора (вж. точка 4.8).
Обобщение на профила на безопасност
Най-често съобщаваните нежелани реакции са лимфопения (75%), левкопения (58%), неутропения (37%) и обрив (36%). Най-честата сериозна нежелана реакция е синдром на освобождаване на цитокини (0,9%). Други сериозни нежелани реакции включват повишена аланин аминотрансфераза (0,2%), повишена аспартат аминотрансфераза (0,2%), лимфопения (0,2%), неутропения (0,2%) и инфекция (0,2%).
Табличен списък на нежеланите реакции
Нежеланите реакции, наблюдавани при пациенти в сборния анализ за безопасност от клинични проучвания и в постмаркетингови условия са показани в Таблица 1 системо-органен клас по MedDRA, представени по категории по честота: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). В рамките на всяка група по честота, нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на сериозността.
Taблица 1. Нежелани реакции
| Системо-органен клас | Честота | |||
| Много чести | Чести | Нечести | Снеизвестна честота | |
| Инфекции и инфестации | Инфекции1 | Реактивация на вируса на Epstein-Barr | ||
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Лимфопения, Тромбоцитопения Левкопения, Неутропения, Пониженхемоглобин | Еозинофилия | ||
| Нарушения на имунната система | Синдром на освобождаванена цитокини | Свръхчувст вителност1 | ||
| Нарушения на нервната система | Главоболие | |||
| Стомашно-чревнинарушения | Повръщане, Гадене | Диария,Коремна болка | ||
| Хепатобилиарни нарушения | Повишена аланин аминотрансфераза, Повишена аспартатаминотрансфераза | Повишен билирубин | ||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Обрив, Сърбеж | Макуло-папулозен обрив, Сърбящ обрив, Уртикария, Лющене накожата | ||
| Общи нарушения иефекти на мястото на приложение | Пирексия, Умора | Втрисане | Болка,Неразполо жение | |
1 Съобщени като сериозни – вижте “Описание на избрани нежелани реакции”.
Описание на избрани нежелани реакции
Синдром на освобождаване на цитокини (CRS)
В проучването TN-10 CRS е съобщен при 2% от пациентите, лекувани с Teizeild.
В сборните данни от 7 клинични проучвания 6% от пациентите, лекувани с Teizeild, са развили CRS. При 14% от тези пациенти CRS е съобщен като сериозен (вж. точка 4.4). Повишени чернодробни трансаминази са наблюдавани по-често при пациенти, лекувани с Teizeild, които са развили CRS.
Сериозни инфекции
В проучването TN-10 сериозни инфекции (целулит, гастроентерит, пневмония, ранева инфекция) са съобщени при 9% от пациентите, лекувани с Teizeild.
В сборните данни от 7 клинични проучвания сериозни инфекции са съобщени при 3,1% от пациентите, лекувани с Teizeild, включващи гастроентерит, целулит, пневмония, абсцес, сепсис и инфекциозна мононуклеоза.
Лимфопения
В проучването TN-10 лимфопения е съобщена при 73% от пациентите, лекувани с Teizeild. Надир на средния брой лимфоцити е настъпил на 5-ия ден от лечението, с възстановяване и връщане към изходното ниво до 6-та седмица (вж. точка 4.4).
В сборните данни от 7 клинични проучвания тежка лимфопения (< 0,5 x 109 клетки/l), продължаваща 1 седмица или повече, е наблюдавана при 2% от пациентите, лекувани с Teizeild, а 0,5% от пациентите са прекратили окончателно лечението поради лимфопения.
Обрив и реакции на свръхчувствителност
В проучването TN-10 са съобщени реакции на свръхчувствителност към Teizeild. Серумна болест е наблюдавана при 2% от пациентите, лекувани с Teizeild.
В сборните данни от 7 клинични проучвания при пациенти:
-
Анафилаксия (с хипоксия и бронхоспазъм) е наблюдавана при един пациент, лекуван с Teizeild, който е бил хоспитализиран.
-
Ангиоедем (периорбитален и лицев) е наблюдаван при 0,2% от пациентите, лекувани с Teizeild.
-
Периферен и генерализиран оток е съобщен при 1,2% от пациентите, лекувани с Teizeild.
-
Обрив е наблюдаван при 36% от пациентите, лекувани с Teizeild. 0,3% от пациентите, лекувани с Teizeild са имали сериозен обрив.
-
Уртикария е съобщена при 2,7% от пациентите, лекувани с Teizeild.
-
Реакции на свръхчувствителност са съобщени при 1% от пациентите, лекувани с Teizeild. По-малко от 0,1% от пациентите, лекувани с Teizeild, са имали сериозна реакция на свръхчувствителност.
Понижен хемоглобин и тромбоцитопения
В сборните данни от 7 клинични проучвания понижен хемоглобин е съобщен при 23% от пациентите, лекувани с Teizeild, а тромбоцитопения е съобщена при 17% от пациентите, лекувани с Teizeild; възстановяването е настъпило в рамките на 2 до 4 седмици от лечението. В клинични проучвания 1,2% от пациентите, лекувани с Teizeild, са прекратили лечението поради хемоглобин, по-нисък от 85 g/l (или понижение с повече от 20 g/l до стойност по-малка от
100 g/l), а 1% са прекратили приложението на Teizeild поради брой на тромбоцитите, по-малък от 50 x 109 тромбоцити/l.
Повишени чернодробни ензими и билирубин
Повишени чернодробни ензими и билирубин са наблюдавани при пациенти, лекувани с Teizeild, както в контекста на CRS, така и при пациенти без CRS. При лабораторен анализ 7,8% от пациентите, лекувани с Teizeild, са имали пикови стойности на ALT повече от 3 пъти над горната граница на нормата (ГГН). За AST 5,3% от пациентите, лекувани с Teizeild, са имали пикови стойности на AST повече от 3 пъти над ГГН. Повечето повишения на чернодробните ензими са били преходни и са отшумели 1-2 седмици след лечението.
Имуногенност
Наблюдаваната честота на антилекарствените антитела (ADA) е силно зависима от чувствителността и специфичността на анализа. Разликите в методите на анализ изключват значими сравнения на честотата на антилекарствените антитела в описаните по-долу проучвания с честотата на антилекарствените антитела в други проучвания.
В плацебо-контролираното проучване при пациенти на 8-годишна възраст и по-големи с ДТ1 стадий 2 (проучване TN-10) (вж. точка 5.1) приблизително 57% от пациентите, лекувани с Teizeild, са развили анти-теплизумаб антитела в хода на лечението, като 46% от тях са развили неутрализиращи антитела.
Въз основа на наличните данни не може да се направи окончателно заключение за характеризиране на ефектите на ADA върху фармакокинетиката, фармакодинамиката или ефективността на Teizeild.
Педиатрична популация
Данни за имуногенност при деца под 8-годишна възраст не са установени. Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Няма клиничен опит с предозиране на теплизумаб.
Няма известен специфичен антидот при предозиране на Teizeild. В случай на предозиране пациентът трябва да се наблюдава за признаци или симптоми на нежелани реакции и незабавно да се вземат всички подходящи мерки. Трябва да се извърши клинична преценка.
Фармакологични свойства - Teizeild 1 mg/ml
Фармакотерапевтична група: други лекарства за лечение на диабет, ATC код: A10XX01 Механизъм на действие
Теплизумаб се свързва с CD3 (антиген на клетъчната повърхност, представен върху Т-лимфоцитите) и забавя прогресията на заболяването при пациенти с ДТ1 стадий 2.
Механизмът може да включва частична агонистична сигнализация, водеща до деактивиране на автореактивни CD8+ Т-лимфоцити и намалено имуномедиираното разрушаване на бета клетките. Теплизумаб води до увеличаване на CD8+ Т-клетките с признаци на изтегляне в периферната кръв.
Фармакодинамични ефекти
Клинични проучвания показват, че теплизумаб се свързва с CD3 молекули на повърхността както на CD4+, така и на CD8+ Т-клетките по време на лечение, с интернализация на теплизумаб/CD3 комплекса от повърхността на Т-клетките. Фармакодинамичните ефекти включват преходна лимфопения с намаляване на циркулиращите Т-клетки, с надир на 5-ия ден от приложението, по време на 14-дневния курс на лечение с теплизумаб (вж. точка 4.4).
Връзката експозиция-отговор на теплизумаб и времевият ход на фармакодинамичния отговор по отношение на безопасността и ефективността на теплизумаб не са напълно характеризирани.
Таргетна популация пациенти
Teplizumab е показан при възрастни и педиатрични пациенти на 8-годишна възраст и по-големи, които имат диагноза ДТ1 стадий 2.
ДТ1 стадий 2 потвърден чрез:
-
поне две положителни автоантитела срещу панкреатични островни клетки
-
дисгликемия без явна хипергликемия Клинична ефикасност и безопасност
Ефективността на теплизумаб е изследвана в следното клинично проучване:
Проучване TN-10
Рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано, базирано на събития проучване, при
76 пациенти на възраст от 8 до 49-годишна възраст с ДТ1 стадий 2. ДТ1 стадий 2 е дефиниран като наличие на следните два симптома:
-
Две или повече от следните автоантитела срещу панкреатични островни клетки:
-
автоантитела срещу декарбоксилаза на глутамовата киселина 65 (GAD)
-
автоантитяло срещу инсулин (IAA)
-
автоантитяло срещу инсулином-асоцииран антиген 2 (IA-2A)
-
автоантитяло срещу цинков транспортер 8 (ZnT8)
-
автоантитяло срещу островни клетки (ICA)
-
-
Дисгликемия при перорален тест за глюкозен толеранс
В това проучване пациентите са рандомизирани 1:1 да получават теплизумаб или плацебо веднъж дневно чрез интравенозна инфузия в продължение на 14 дни. Двете групи на лечение са:
-
Група 1: Дневни интравенозни дози от 51 микрограма/m2, 103 микрограма/m2,
207 микрограма/m2 и 413 микрограма/m2 съответно на ден 0 до 3 от проучването, и 1 доза от 826 микрограма/m2 на всеки ден от проучването от ден 4 до 13. Общата доза за 14-дневния курс на лечение е била приблизително 9 034 микрограма/m2.
-
Група 2: интравенозно само плацебо.
Пациентите в групата на теплизумаб имат обща лекарствена експозиция, сравнима с общата лекарствена експозиция, постигната с препоръчителната обща доза теплизумаб (вж. точка 4.2). Първичната крайна точка за ефикасност в това проучване е времето от рандомизацията до поставянето на диагноза ДТ1 стадий 3.
Изходни характеристики на пациентите
В това проучване 45% са жени, а медианата на възрастта е 14 години (72% са < 18- годишна възраст). Характеристиките на пациентите са показани в Таблица 2.
Таблица 2. Изходни характеристики на възрастни и педиатрични пациенти на 8-годишна възраст и по-големи с ДТ1 стадий 2 (Проучване TN-10)1
| ТеплизумабN=44 | ПлацебоN=32 | |
| Възрастова група | ||
| ≥ 18 години | 34% | 19% |
| < 18 години | 66% | 81% |
| Квартили на педиатричната възрастова група | ||
| 8 до < 11 години | 21% | 25% |
| 11 до < 14 години | 27% | 31% |
| 14 до < 18 години | 18% | 25% |
| Глюкоза, mg/dl2 | ||
| медиана (мин, макс) | 165 (115, 207) | 154 (103, 200) |
| OGTT 30 минути, медиана (мин, макс) | 161 (99, 237) | 165 (121, 223) |
| Теплизумаб N=44 | Плацебо N=32 | |
| OGTT 60 минути, медиана (мин, макс) | 186 (97, 244) | 173 (77, 233) |
| OGTT 90 минути, медиана (мин, макс) | 175 (98, 242) | 159 (82, 244) |
| OGTT 120 минути, медиана (мин, макс) | 152 (87, 240) | 144 (81, 217) |
| HbA1c, % | ||
| медиана (мин, макс) | 5,2 (4,6; 6,1) | 5.3 (4,3; 5,6) |
| HLA-DR3/DR4 | ||
| DR3 и DR4 | 25% | 22% |
| само DR3 | 23% | 25% |
| само DR4 | 36% | 44% |
| Нито DR3, нито DR4 | 11% | 9% |
| Не е анализирано | 5% | 0 |
| Тип положителни автоантитела | ||
| GAD65 | 91% | 88% |
| IAA | 43% | 34% |
| IA-2A | 59% | 75% |
| ICA | 66% | 88% |
| ZnT8 | 73% | 75% |
| Положителни автоантитела (N) | ||
| 1 | 2% | 0 |
| 2 | 27% | 22% |
| 3 | 25% | 16% |
| 4 | 27% | 44% |
| 5 | 18% | 19% |
1 Intent to treat (ITT) популация
2 Данните за глюкозата са стойностите на площта под кривата концентрация-време (AUC) от пероралния тест за глюкозен толеранс.
Съкращения: HbA1c = хемоглобин A1c, SD = стандартно отклонение, HLA = човешки левкоцитен антиген, GAD65 = автоантитяло срещу декарбоксилаза на глутамовата киселина 65 (GAD), IAA = автоантитяло срещу инсулин, IA-2A = автоантитяло срещу инсулином-асоцииран антиген 2, ZnT8 = автоантитяло срещу цинков транспортер 8, ICA = автоантитяло срещу островни клетки.
Резултати за ефикасност
В проучването TN-10 ДТ1 стадий 3 е диагностициран при 20 (45%) от пациентите, лекувани с теплизумаб, и при 23 (72%) от пациентите, лекувани с плацебо. Модел на Cox за пропорционалност на риска, стратифициран по възраст и статус по отношение на пероралния тест за глюкозен толеранс при рандомизацията, показва, че медианата на времето от рандомизация до диагностициране на ДТ1 стадий 3 е 50 месеца в групата на теплизумаб и
25 месеца в групата на плацебо, с разлика 25 месеца. При средно време на проследяване
51 месеца, терапията с теплизумаб води до статистически значимо забавяне в развитието на ДТ1 стадий 3, коефициент на риск 0,41 (95% CI: 0,22 до 0,78; p=0,0066) (Фигура 1).
Проучването TN-10 не е разработено да оцени дали има разлики в ефективността между подгрупите въз основа на демографски характеристики или характеристики на заболяването на изходно ниво.
Фигура 1: Криви на Каплан-Майер за времето до диагностициране на ДТ1 стадий 3 при възрастни и педиатрични пациенти на 8-годишна възраст и по-големи с ДТ1 стадий 2 по терапевтична група (Проучване TN-10)1
1 ITT популация Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с Teizeild, съдържащ теплизумаб, в една или повече подгрупи на педиатричната популация при превенция на захарен диабет тип 1 стадий 3, съгласно решение на Плана за педиатрично изследване (PIP) EMEA-000524-PIP02-24, за разрешеното показание (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Не се очаква достигане на стационарни концентрации на теплизумаб по време на 14-дневния курс на лечение с теплизумаб.
Абсорбция
Няма информация за абсорбцията, тъй като теплизумаб се прилага интравенозно. Разпределение
Не са провеждани проучвания за свързване с протеини, тъй като теплизумаб е моноклонално антитяло.
Метаболизъм
Очаква се теплизумаб да се метаболизира до малки пептиди чрез катаболни пътища.
Елиминиране
Привидният елиминационен полуживот на теплизумаб е приблизително 3 дни. Специални популации
Възраст
Не са наблюдавани клинично значими разлики във фармакокинетиката на теплизумаб въз основа на възрастта (от 8 до 35-годишна възраст).
Пол
Не са наблюдавани клинично значими разлики във фармакокинетиката на теплизумаб въз основа на пола.
Раса
Не са наблюдавани клинично значими разлики във фармакокинетиката на теплизумаб въз основа на расовите групи (бели, азиатци).
Телесно тегло
Дозирането въз основа на телесната повърхност нормализира експозицията на теплизумаб в зависимост от телесното тегло.
Бъбречно увреждане
Не са провеждани специални проучвания за оценка на фармакокинетиката на теплизумаб при пациенти с бъбречно увреждане.
Чернодробно увреждане
Не са провеждани специални проучвания за оценка на фармакокинетиката на теплизумаб при пациенти с чернодробно увреждане.
Педиатрична популация
Фармакокинетиката на теплизумаб при деца под 8-годишна възраст не е установена.
Фармацевтични данни - Teizeild 1 mg/ml
Динатриев хидрогенфосфат Натриев дихидрогенфосфат Полисорбат 80 (E433) Натриев хлорид
Вода за инжекции
При липса на проучвания за съвместимост, този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти. Teizeild не трябва да се влива едновременно през една и съща интравенозна система с други лекарствени продукти.
Несъвместими материали:
-
Инфузионни сакове от етилен-пропилен кополимер (EPC) и полипропилен (PP)
-
Комплекти за инфузия, защитени от светлина
-
За Teizeild доза < 68 микрограма: бленд полиетилен (PE) и полиолефин (PO).
-
За Teizeild доза < 240 микрограма: сакове от етилен-винилацетат (EVA).
-
Стъклени флакони или стъклени спринцовки за подготовка за крайно разреждане и инфузия.
Този лекарствен продукт трябва да се приготвя и прилага съгласно указанията в точка 4.2 и точка 6.6.
Неотворен флакон
3 години
След разреждане
Инфузионни сакове
Доказана е химична, физична и микробиологична стабилност при употреба за 6 часа при стайна температура (15 °C до 25 °C).
От микробиологична гледна точка се препоръчва продуктът да се използва незабавно. Ако не се използва незабавно, периодът на използване и условията за съхранение преди употреба са отговорност на потребителя и не трябва да надвишават 6 часа при стайна температура (15 °C до 25 °C).
Инфузии със спринцовка
Доказана е химична, физична и микробиологична стабилност при употреба за 12 часа в хладилник (2 °C до 8 °C), последвано от не повече от 6 часа при стайна температура (15 °C до 25 °C).
От микробиологична гледна точка се препоръчва продуктът да се използва незабавно. Ако не се използва веднага, периодът на използване и условията за съхранение преди употреба са отговорност на потребителя и не трябва да надвишават 12 часа в хладилник (2 °C до 8 °C), последвано от не повече от 6 часа при стайна температура (15 °C до 25 °C).
Да се съхранява в хладилник (2 °C до 8 °C). Да не се замразява.
Съхранявайте флакона в картонената опаковка, за да се предпази от светлина. Съхранявайте флакона изправен.
За условията на съхранение след разреждане на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
Teizeild се предлага във:
2 ml концентрат, съдържащ 2 mg теплизумаб, във флакон 2 ml от боросиликатно стъкло тип 1 със запушалка от бутилова гума и алуминиева обкатка със синьо полипропиленово отчупващо се капаче. Опаковки от 1, 10 или 14 флакона.
0,5 ml концентрат, съдържащ 0,5 mg теплизумаб, във флакон 2 ml от боросиликатно стъкло тип 1 със запушалка от бутилова гума и алуминиева обкатка с оранжево полипропиленово отчупващо се капаче. Опаковки от 1 флакон.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
Подготовка за интравенозно приложение
-
Teizeild трябва да се разреди преди употреба. Това изисква двуетапен процес на разреждане.
-
При подготовката за разреждане, проверете флакона(ите) визуално преди употреба (разтворът трябва да бъде бистър и безцветен). Не използвайте, ако забележите видими частици или оцветяване.
-
Пригответе като използвате асептична техника. Всеки флакон е предназначен само за единична доза.
-
Започнете инфузията веднага след разреждане. Ако не се използва веднага, съхранете разредения инфузионен разтвор (вж. точка 6.3).
Изчисляване на дозата:
-
Изчислете BSA на пациента (напр. като използвате формулата на Mosteller) преди лечение.
-
Като използвате BSA на пациента, изчислете дозата, въз основа на деня на лечение (вж. точка 4.2).
Доза (x µg) = Ниво на дневна доза ≥x µg≥ × BSA (m2)
m2
-
Определете флакона(ите), който(ито) ще се използва(т) въз основа на BSA на пациента и изчислената доза.
Стъпка 1: Първоначално разреждане (1:10)
-
Проверете етикета на флакона преди приготвяне на разредения разтвор.
Ако използвате флакон съдържащ 2 mg/2 ml:
-
Подгответе 18 ml натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор в:
-
стерилен стъклен флакон или
-
стерилен инфузионен сак от поливинилхлорид (PVC) с ди-(2-етилхексил) фталат (DEHP) ≤50 ml
или
-
стерилна спринцовка (полипропилен (PP), поликарбонат (PC) или стъкло)
Ако използвате флакон съдържащ 0,5 mg/0,5 ml:
-
-
Подгответе 4,5 ml натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор в:
-
стерилен стъклен флакон или
-
стерилен инфузионен сак от PVC с DEHP ≤25 ml
или
-
стерилна спринцовка (PP, PC или стъкло)
-
-
Отстранете капачката на флакона – това е времето на започване на приготвянето (вж. точка 6.3).
Въз основа на изискванията за дозиране според телесната повърхност може да са необходими повече от един флакон Teizeild.
В този случай, за да се уверите, че цялата доза за всеки ден се съдържа в един (1) инфузионен сак или спринцовка:
-
Пригответе поотделно първоначалния разреден разтвор от всеки флакон.
-
Добавете кумулативния обем на изчислената доза към един инфузионен сак или спринцовка.
Ако използвате флакон съдържащ 2 mg/2 ml:
-
-
Отстранете 2 ml Teizeild от флакона и бавно добавете до 18 ml натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор. Смесете внимателно, като бавно завъртите флакона или разклатите инфузионния сак или спринцовката. Полученият разреден разтвор 20 ml съдържа 100 микрограма (µg)/ml теплизумаб.
Ако използвате флакон съдържащ 0,5 mg/0,5 ml:
-
Отстранете 0,5 ml Teizeild от флакона и бавно добавете до 4,5 ml натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор. Смесете внимателно, като бавно завъртите флакона или разклатите инфузионния сак или спринцовката. Полученият разреден разтвор 5 ml съдържа 100 микрограма (µg)/ml теплизумаб.
За двата вида флакони:
-
Изчислете обема на разтвора Teizeild 100 µg/ml (приготвен в Стъпка 1), който да се разреди допълнително в Стъпка 2.
Обем на първоначалния разтвор, 1:10 (ml) =
Доза (x µg) 100
Стъпка 2: Крайно разреждане
Има два различни метода за интравенозно приложение на разтвора след крайното разреждане: инфузия с използване на инфузионен сак или чрез помпа със спринцовка. Използвайте подходящото изчисление в зависимост от избрания метод.
-
Метод 1: Инфузия с използване на инфузионен сак:
-
Използвайте спринцовка с подходящ обем, изтеглете обема разтвор за разреждане, необходим за изчислената доза за този ден, от разтвора 100 µg/ml (вж. Стъпка 1: Първоначално разреждане (1:10)).
-
Бавно добавете съдържанието на спринцовката, съдържаща дозата, към инфузионен сак от PVC с DEHP, съдържащ 25 ml натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор. Внимателно разклатете инфузионния сак, за да се уверите, че разтворът е смесен достатъчно. Не разклащайте енергично.
-
Прилагането на инфузията има минимална продължителност 30 минути. Скоростта може да бъде забавена в зависимост от поносимостта на пациента.
-
-
Метод 2: Спринцовка (PP или PC) за интравенозна инфузия чрез помпа със спринцовка
[диапазон на концентрация от 15 µg/ml до 60 µg/ml с максимален инфузионен обем 60 ml]:
-
Изчислете максималния обем, който може да се приложи за изчислената доза (въз основа на деня на лечение, дозата и BSA на пациента), като използвате минимална концентрация на инфузията 15 µg/ml.
Обеминфузия(ml) =
Доза (x µg)
Минимална концентрация на инфузия 15 µg/ml
-
Изчислете обема физиологичен разтвор, който да се добави в спринцовката за инфузия:
-
Ако изчисления максимален обем за прилагане е ≤ 60 ml:
Обемфизиологичен разтвор(ml) = Обеминфузия(ml) - Обемпървоначален разтвор, 1:10 (ml)
б) Ако изчисления максимален обем за прилагане превишава 60 ml –
максималният инфузионен обем е ограничен до 60 ml.
Обемфизиологичен разтвор(ml) = 60 ml - Обемпървоначален разтвор, 1:10 (ml)
-
-
Измерете подходящият обем физиологичен разтвор и го прехвърлете в спринцовката за инфузия.
-
Използвайте спринцовка с подходящ обем, изтеглете обема разреден разтвор Teizeild, изчислен по-горе (вж. обема на първоначалния разтвор, 1:10), и го добавете в спринцовката за инфузия.
-
Внимателно разклатете спринцовката за да се уверите, че разтворът е смесен достатъчно. Не разклащайте енергично.
-
Прикачете спринцовката за инфузия към помпата. Помпата със спринцовка трябва да поддържа скорости до 1 ml/h.
-
Пуснете инфузията чрез помпата със спринцовка – не натискайте спринцовката ръчно. Изчислете скоростта на инфузията (за да осигурите минимум 30 минути). Максималната скорост на инфузията трябва да бъде 2 ml/min (максимум 120 ml/h). Действителната скорост ще варира в зависимост от обема на инфузията, както е показано по-долу.
Скорост на инфузия (ml/min) = Обеминфузия(ml)
30 min
-
Прилагането на инфузията има минимална продължителност 30 минути. Скоростта може да бъде забавена в зависимост от поносимостта на пациента.
Изхвърляне
Останалата неизползвана част от разредения разтвор Teizeild в инфузионния сак от PVC с DEHP, спринцовката или стерилния стъклен флакон трябва да се изхвърли.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
-