Tafamidis Accord 61 mg - Capsule, soft
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП

Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Tafamidis 61 mg
Тафамидис Accord е показан за лечение на наследствена транстиретинова амилоидоза при възрастни пациенти с кардиомиопатия (ATTRh-CM).
Лечението трябва да се започне под наблюдението на лекар с опит в лечението на пациенти с амилоидоза или кардиомиопатия.
При съмнение при пациенти със специфична анамнеза или признаци на сърдечна недостатъчност или кардиомиопатия, преди започване на тафамидис етиологичната диагноза трябва да бъде поставена от лекар с опит в лечението на амилоидоза или кардиомиопатия, за да се потвърди ATTRh-CM и да се изключи лековерижна амилоидоза (AL амилоидоза), като се използват подходящи диагностични методи, като например: костна сцинтиграфия и изследване на кръв/урина и/или хистологична оценка чрез биопсия, както и генотипизиране за транстиретин (TTR), за да се характеризира като наследствена.
Дозировка
Препоръчителната доза е една капсула Тафамидис Accord 61 mg (тафамидис) перорално един път дневно (вж. точка 5.1).
Тафамидис Accord 61 mg (тафамидис) съответства на 80 mg тафамидис меглумин. Тафамидис и тафамидис меглумин не са взаимнозаменяеми на база mg (вж. точка 5.2).
Тафамидис Accord трябва да се започне възможно най-рано в хода на заболяването, когато клиничната полза по отношение на прогресията на заболяването може да бъде по-изразена. Обратно, когато свързаното с амилоид сърдечно увреждане е по-напреднало, като например при клас III по NYHA, решението за започване или продължаване на лечението трябва да се
вземе по преценка на лекар с опит в лечението на пациенти с амилоидоза или кардиомиопатия (вж. точка 5.1). Клиничните данни при пациенти с клас IV по NYHA са ограничени .
В случай на повръщане след прием, при което е повърната цяла капсула Тафамидис Accord, трябва да се приеме допълнителна доза Тафамидис Accord, ако е възможно. Ако не се открива цяла капсула, не е необходима допълнителна доза, като лечението продължава с обичайния прием на следващия ден.
Специални популации
Старческа възраст
Не се налага коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст (≥ 65 години) (вж. точка 5.2).
Чернодробно и бъбречно увреждане
Не се налага коригиране на дозата при пациенти с бъбречно или с лека и умерена степен на чернодробно увреждане. Наличните данни при пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане (креатининов клирънс под или равен на 30 ml/min) са ограничени. Тафамидис не е проучван при пациенти с тежка степен на чернодробно увреждане и се препоръчва повишено внимание (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Няма съответна употреба на тафамидис в педиатричната популация. Начин на приложение
Перорално приложение.
Меките капсули трябва да се поглъщат цели и да не се разчупват или разрязват (тъй като съдържат суспензия, вж. точка 3). Тафамидис Accord може да се приема със или без храна.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Жени с детероден потенциал трябва да използват подходяща контрацепция, когато приемат тафамидис, и да продължат да използват подходяща контрацепция в продължение на 1 месец след спирането на лечението с тафамидис (вж. точка 4.6).
Тафамидис трябва да се добави към стандартните грижи за лечението на пациенти с транстиретинова амилоидоза. Лекарите трябва да проследяват пациентите и да продължат да оценяват нуждата от друга терапия, включително необходимостта от трансплантация на орган, като част от стандартните грижи. Тъй като няма налични данни относно употребата на тафамидис при трансплантация на орган, приемът на тафамидис трябва да се прекрати при пациенти, които подлежат на трансплантация на орган.
Може да настъпи повишаване на показателите за чернодробна функция и понижаване на тироксина (вж. точки 4.5 и 4.8).
Едновременното приложение на тафамидис със субстрати на протеина на резистентност на рак на гърдата (BCRP) може да повиши експозицията на BCRP субстрата. В случай на
едновременно приложение пациентите трябва да се проследяват за нежелани реакции, свързани с BCRP субстрата, и може да се обмисли намаляване на дозата на BCRP субстрата (вж.
точка 4.5).
Този лекарствен продукт съдържа не повече от 25 mg сорбитол във всяка капсула. Сорбитолът е източник на фруктоза.
Трябва да се има предвид адитивният ефект на съпътстващо прилагани продукти, съдържащи сорбитол (или фруктоза), както и хранителният прием на сорбитол (или фруктоза).
Съдържанието на сорбитол в лекарствени продукти за перорално приложение може да повлияе бионаличността на други перорални лекарствени продукти, които се прилагат съпътстващо.
В едно клинично проучване при здрави доброволци 20 mg тафамидис меглумин не индуцира, нито инхибира цитохром Р450 ензима CYP3A4.
Тафамидис инхибира in vitro ефлуксния транспортер BCRP при доза от 61 mg/ден тафамидис с IC50=1,16 µM и може да предизвика лекарствени взаимодействия при клинично значими концентрации със субстрати на този транспортер (напр. метотрексат, розувастатин, аторвастатин, апиксабан, ривароксабан, иматиниб). В клинично проучване при здрави участници, експозицията на BCRP субстрата розувастатин се повишава приблизително 2-кратно след многократни ежедневни дози 61 mg тафамидис. Следователно пациентите трябва да се проследяват за нежелани реакции, свързани с BCRP субстрат, когато се използват съпътстващо с тафамидис. Може да се обмисли намаляване на дозата на BCRP субстрата (вж. точка 4.4).
Също така тафамидис инхибира ъптейк транспортерите OAT1 и OAT3 (транспортери на органични аниони) със съответно IC50=2,9 µM и IC50=2,36 µM, и може да предизвика лекарствени взаимодействия при клинично значими концентрации със субстрати на тези транспортери (напр. нестероидни противовъзпалителни средства, буметанид, фуроземид, ламивудин, метотрексат, озелтамивир, тенофовир, ганцикловир, адефовир, цидофовир, зидовудин, залцитабин). Въз основа на in vitro данни максималните прогнозирани промени на AUC на OAT1 и OAT3 субстратите са определени като по-малко от 1,25 за дозата от 61 mg тафамидис, следователно инхибирането на OAT1 или OAT3 транспортерите от тафамидис не се очаква да доведе до клинично значими взаимодействия.
Не са провеждани проучвания за взаимодействия, които да оценяват ефекта на други лекарствени продукти върху тафамидис.
Отклонение в резултатите от лабораторни изследвания
Тафамидис може да намали серумните концентрации на общия тироксин без придружаваща промяна в свободния тироксин (T4) или тироид-стимулиращия хормон (TSH). Това наблюдение относно стойностите на общия тироксин вероятно може да се дължи на намаляване на свързването на тироксин към TTR или изместване поради високия афинитет за свързване на тафамидис към рецептора за тироксин на TTR. Не са наблюдавани съответни клинични находки, отговарящи на тироидна дисфункция.
Жени с детероден потенциал
Жени с детероден потенциал трябва да използват контрацептивни мерки по време на лечението с тафамидис и до един месец след спиране на лечението поради дългия полуживот.
Бременност
Липсват данни за употребата на тафамидис при бременни жени. Проучванията при животни показват токсичност за развитието (вж. точка 5.3). Тафамидис не се препоръчва по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция.
Кърмене
Наличните данни при животни показват екскреция на тафамидис в млякото. Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата. Тафамидис не трябва да се използва в периода на кърмене.
Фертилитет
Не е наблюдавано увреждане на фертилитета при неклинични проучвания (вж. точка 5.3).
Въз основа на фармакодинамичния и фармакокинетичния профил се смята, че тафамидис не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.
Резюме на профила за безопасност
Данните за безопасност отразяват експозицията на 176 пациенти с ATTR-CM на 80 mg тафамидис меглумин (прилаган в доза 4 x 20 mg), прилаган ежедневно в 30-месечно плацебо-контролирано проучване при пациенти с диагноза ATTR-CM (вж. точка 5.1).
Честотата на нежеланите събития при пациенти, лекувани с 80 mg тафамидис меглумин, като цяло е сходна и съпоставима с тази на плацебо.
Следните нежелани събития са съобщавани по-често при пациенти, лекувани с тафамидис меглумин 80 mg, в сравнение с плацебо: флатуленция [8 пациенти (4,5%) спрямо 3 пациенти (1,7%)] и повишени показатели за чернодробна функция [6 пациенти (3,4%) спрямо 2 пациенти (1,1%)]. Причинно следствена връзка не е установена.
Данните за безопасност за тафамидис 61 mg са налични от неговото открито дългосрочно продължение на проучването.
Списък на нежеланите реакции в табличен вид
Нежеланите реакции са описани по-долу по MedDRA системо-органни класове (СОК) и групирани по честота съгласно стандартната класификация: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10) и нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100). В групите по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност. Нежеланите реакции, изброени в таблицата по-долу, са от кумулативни клинични данни при участници с ATTR-CM.
| Системо-органен клас | Чести |
| Стомашно-чревни нарушения | Диария |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Обрив Пруритус |
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Симптоми
Клиничният опит при предозиране е минимален. При клинични изпитвания двама пациенти, диагностицирани с ATTR-CM, случайно приемат единична доза тафамидис меглумин 160 mg без поява на каквито и да е свързани нежелани събития. Най-високата доза тафамидис меглумин, приложена на здрави доброволци в клинично изпитване, е 480 mg като единична доза. Съобщено е едно свързано с лечението нежелано събитие на лек хордеолум при тази доза.
Лечение
В случай на предозиране трябва да се приложат стандартните поддържащи мерки според необходимостта.
Фармакологични свойства - Tafamidis 61 mg
Фармакотерапевтична група: Други лекарства за лечение на нервната система, ATC код: N07XX08
Механизъм на действие
Тафамидис е селективен стабилизатор на TTR. Тафамидис се свързва към TTR в местата за свързване на тироксин, стабилизирайки тетрамера и забавяйки дисоциацията до мономери – ограничаващата скоростта стъпка в амилоидогенния процес.
Фармакодинамични ефекти
Транстиретиновата амилоидоза е тежко инвалидизиращо заболяване, индуцирано от кумулиране на различни неразтворими фибриларни протеини или амилоид в тъканите в достатъчни количества за нарушаване на нормалната функция. Разпадането на транстиретиновия тетрамер до мономери е скоростоопределящата стъпка в патогенезата на транстиретиновата амилоидоза. Нагънатите мономери претърпяват частична денатурация, за да се получат алтернативно нагънати мономерни амилоидогенни междинни продукти. След това от тези междинни продукти се образуват разтворими олигомери, профиламенти, филаменти и амилоидни нишки. Тафамидис се свързва с отрицателна кооперативност с двете тироксин-свързващи места на нативната тетрамерна форма на транстиретин, като по този начин предотвратява разпадането до мономери. Инхибирането на дисоциацията на TTR тетрамера е основата за употребата на тафамидис при пациенти с ATTRh-CM.
Тест за стабилизиране на TTR е използван като фармакодинамичен маркер и е оценена стабилността на TTR тетрамера.
Тафамидис стабилизира тетрамерите на 14 TTR варианта, изследвани клинично след прилагане на тафамидис веднъж дневно. Тафамидис също така стабилизира TTR тетрамера на
25 варианта, изследвани ex vivo, като така е доказано стабилизиране на TTR на
40 амилоидогенни TTR генотипа.
В многоцентрово, международно, двойносляпо, плацебо-контролирано, рандомизирано проучване (вж. раздел „Клинична ефикасност и безопасност“) се наблюдава стабилизиране на TTR на месец 1, което се поддържа до месец 30.
Биомаркерите, свързани със сърдечна недостатъчност (NT-proBNP и тропонин I), са в полза на тафамидис спрямо плацебо.
Клинична ефикасност и безопасност
Ефикасността е доказана в многоцентрово, международно, двойносляпо, плацебо-контролирано, рандомизирано проучване с 3 рамена при 441 пациенти, от които 106 пациенти с ATTRh-CM.
Пациентите са рандомизирани да получават тафамидис меглумин 20 mg (n=88) или 80 mg [прилагани в доза четири капсули тафамидис меглумин по 20 mg] (n=176), или съответстващо плацебо (n=177) един път дневно, в допълнение към стандартните грижи (напр. диуретици) за 30 месеца. Разпределянето на лечение е стратифицирано според наличието или липсата на вариант на TTR генотип, както и според изходната тежест на заболяването (клас по NYHA). Таблица 1 описва демографските и изходните характеристики на пациентите.
Таблица 1: Демографски и изходни характеристики на пациентите
| Характеристика | Обединена група на тафамидисN=264 | ПлацебоN=177 |
| Възраст – години | ||
| Средна стойност (стандартно отклонение) | 74,5 (7,2) | 74,1 (6,7) |
| Медиана (минимум, максимум) | 75 (46; 88) | 74 (51; 89) |
| Пол – брой (%) | ||
| Мъже | 241 (91,3) | 157 (88,7) |
| Жени | 23 (8,7) | 20 (11,3) |
| TTR генотип – брой (%) | ||
| ATTRm | 63 (23,9) | 43 (24,3) |
| Други | 201 (76,1) | 134 (75,7) |
| Клас по NYHA – брой (%) | ||
| Клас I по NYHA | 24 (9,1) | 13 (7,3) |
| Клас II по NYHA | 162 (61,4) | 101 (57,1) |
| Клас III по NYHA | 78 (29,5) | 63 (35,6) |
Съкращения: ATTRm = вариантна транстиретинова амилоидоза; NYHA = Нюйоркска кардиологична асоциация.
Първичният анализ използва йерархична комбинация чрез прилагане на метода на Finkelstein-Schoenfeld (F-S) към смъртността по всякаква причина и честотата на хоспитализациите, свързани със сърдечносъдови причини, която се определя като броя пъти, в които даден участник е хоспитализиран (т.е. приет в болница) поради сърдечносъдова заболеваемост.
Методът сравнява всеки пациент с всеки друг пациент във всяка страта по двойки, като сравнението се извършва йерархично, първо въз основа на смъртността по всякаква причина, последвана от честотата на хоспитализациите, свързани със сърдечносъдови причини, когато пациентите не могат да бъдат разграничени въз основа на смъртността.
Този анализ показва значимо намаление (p=0,0006) на смъртността по всякаква причина и честотата на хоспитализациите, свързани със сърдечносъдови причини, в групата на тафамидис 20 mg и 80 mg спрямо плацебо (Таблица 2).
Таблица 2: Първичен анализ чрез метода на Finkelstein-Schoenfeld (F-S) на смъртността по всякаква причина и честотата на хоспитализациите, свързани със сърдечносъдови причини
| Първичен анализ | Група на тафамидис N=264 | ПлацебоN=177 |
| Брой (%) участници, живи* на месец 30 | 186 (70,5) | 101 (57,1) |
| Среден брой хоспитализации, свързани със сърдечносъдови причини, за 30 месеца (на пациент за година) сред участниците, живи на месец 30† | 0,297 | 0,455 |
| p-стойност по метода F-S | 0,0006 | |
* Сърдечната трансплантация и имплантирането на механично устройство за подпомагане на сърдечната дейност се считат за показатели за наближаване на терминален стадий. Поради това тези участници се разглеждат в анализа като еквивалентни на смърт. Следователно такива участници не са включени в броя на „живите участници“ на месец 30, дори ако са живи въз основа на оценката на жизнения статус при проследяването на месец 30.
† Описателна средна стойност сред участниците, живи на месец 30.
Анализът на отделните компоненти на първичния анализ (смъртност по всякаква причина и хоспитализации, свързани със сърдечносъдови причини) също показва статистически значимо намаление за тафамидис спрямо плацебо.
Коефициентът на риск от модела на Cox за пропорционалност на риска за смъртност по всякаква причина за групата на тафамидис е 0,698 (95% CI 0,508; 0,958), което показва 30,2% намаление на риска от смърт спрямо групата на плацебо (p=0,0259). Криви на Каплан-Майер за времето до настъпване на събитие за смъртност по всякаква причина са представени на
Фигура 1.
Фигура 1: Смъртност по всякаква причина*
* Сърдечните трансплантации и механичните устройства за подпомагане на сърдечната дейност се разглеждат като смърт. Коефициент на риск от модела на Cox за пропорционалност на риска с лечение, TTR генотип (TTR вариант и друг) и изходна класификация по Нюйоркската кардиологична асоциация (New York Heart Association ,NYHA) (класове I и II по NYHA, обединени, и клас III по NYHA) като фактори.
Налице са значимо по-малко хоспитализации, свързани със сърдечносъдови причини, при
тафамидис в сравнение с плацебо, с 32,4% намаление на риска (Таблица 3).
Таблица 3: Честота на хоспитализациите, свързани със сърдечносъдови причини
| Група на тафамидисN=264 | ПлацебоN=177 | |
| Общ брой (%) участници с хоспитализации, свързани със сърдечносъдови причини | 138 (52,3) | 107 (60,5) |
| Хоспитализации, свързани със сърдечносъдовипричини, на година* | 0,4750 | 0,7025 |
| Разлика между групата на тафамидис и плацебо(относителен коефициент на риск)* | 0,6761 | |
| p-стойност* | < 0,0001 | |
Съкращение: NYHA = Нюйоркска кардиологична асоциация.
* Този анализ се основава на модел на Поасонова регресия с лечение, TTR генотип (вариантен и друг), изходна класификация по Нюйоркската кардиологична асоциация (NYHA) (класове I и II по NYHA, обединени, и клас III по NYHA), взаимодействие между лечението и TTR генотипа и взаимодействие между лечението и изходната класификация по NYHA като фактори.
Ефектът от лечението с тафамидис върху функционалния капацитет и здравния статус е оценен съответно чрез 6-минутния тест за ходене (6MWT) и общия резултат по въпросника за кардиомиопатия на Канзас Сити (Kansas City Cardiomyopathy Questionnaire-Overall Summary, KCCQ-OS) (съставен от домейните общи симптоми, физическо ограничение, качество на живот и социално ограничение). Значим ефект от лечението в полза на тафамидис се наблюдава за първи път на месец 6 и остава постоянен до месец 30 както по отношение на разстоянието при 6MWT, така и по отношение на резултата по KCCQ-OS (Таблица 4).
Таблица 4: 6MWT и KCCQ-OS и резултати по отделните домейни
| Крайни точки | Средна изходна стойност(SD) | Промяна от изходното ниво до месец 30, средна стойност по LS (SE) | Разлика в лечението спрямо плацебо средна стойност по LS(95% CI) | p-стойност | ||
| Група на тафамидис N=264 | ПлацебоN=177 | Група на тафамидис | Плацебо | |||
| 6MWT* | 350,55 | 353,26 | -54,87 | -130,55 | 75,68 | p< 0,0001 |
| (метра) | (121,30) | (125,98) | (5,07) | (9,80) | (57,56; 93,80) | |
| KCCQ-OS* | 67,27 | 65,90 | -7,16 | -20,81 | 13,65 | p< 0,0001 |
| (21,36) | (21,74) | (1,42) | (1,97) | (9,48; 17,83) | ||
* По-високите стойности показват по-добър здравен статус.
Съкращения: 6MWT = 6-минутен тест за ходене; KCCQ-OS = общ резултат по въпросника за кардиомиопатия на Канзас Сити; LS = най-малки квадрати; CI = доверителен интервал.
Резултатите по метода F-S, представени чрез коефициента на превъзходство (win ratio) за комбинираната крайна точка и нейните компоненти (смъртност по всякаква причина и честота на хоспитализациите, свързани със сърдечносъдови причини), последователно са в полза на тафамидис спрямо плацебо по дози и във всички подгрупи (вариантен и друг TTR генотип; класове I и II по NYHA и клас III по NYHA), с изключение на честотата на хоспитализациите, свързани със сърдечносъдови причини, при клас III по NYHA (Фигура 2), която е по-висока в групата, лекувана с тафамидис, в сравнение с плацебо (вж. точка 4.2). Анализите на 6MWT и KCCQ-OS също са в полза на тафамидис спрямо плацебо във всяка подгрупа.
Фигура 2: Резултати по метода F-S и компонентите му по подгрупа и доза
Съкращения: ATTRm = вариантна транстиретинова амилоидоза; F-S = Finkelstein-Schoenfeld; CI = доверителен интервал.
* Резултатите по метода F-S са представени чрез коефициент на превъзходство (въз основа на смъртността по
всякаква причина и честотата на сърдечносъдовите хоспитализации). Коефициентът на превъзходство представлява броят двойки на лекувани пациенти „превъзходство“, разделен на броя двойки на пациенти на плацебо„превъзходство“.
Сърдечните трансплантации и механичните устройства за подпомагане на сърдечната дейност се разглеждат като смърт.
При прилагане на метода F-S към всяка група на дозиране поотделно тафамидис намалява комбинацията от смъртност по всякаква причина и честота на хоспитализациите, свързани със сърдечносъдови причини, както за дозата 80 mg, така и за дозата 20 mg, в сравнение с плацебо (съответно p=0,0030 и p=0,0048). Резултатите от първичния анализ, 6MWT на месец 30 и KCCQ-OS на месец 30 са статистически значими както за дозата 80 mg тафамидис меглумин, така и за дозата 20 mg тафамидис меглумин спрямо плацебо, като резултатите са сходни за двете дози.
Данни за ефикасността на тафамидис 61 mg не са налични, тъй като тази лекарствена форма не е оценявана в двойносляпото, плацебо контролирано, рандомизирано проучване фаза ӀӀӀ. Относителната бионаличност на тафамидис 61 mg е сходна с тази на 80 mg тафамидис меглумин при стационарно състояние (вж. точка 5.2).
Супратерапевтична единична перорална доза от 400 mg тафамидис меглумин разтвор при здрави доброволци не показва удължаване на QTc интервала.
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с тафамидис във всички подгрупи на педиатричната популация с транстиретинова амилоидоза (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Абсорбция
След перорално приложение на меката капсула веднъж дневно максималната пикова концентрация (Cmax) се постига за време (tmax) с медиана 4 часа за тафамидис 61 mg и 2 часа за тафамидис меглумин 80 mg (4 x 20 mg) след прилагане на гладно. Едновременното приемане на храна с високо съдържание на мазнини, висококалорийна храна, променя скоростта на абсорбция, но не и степента на абсорбция. Тези данни подкрепят приложението на тафамидис със или без храна.
Разпределение
Тафамидис се свързва във висока степен с протеините в плазмата (> 99%). Привидният обем на разпределение при стационарно състояние е 18,5 литра.
Степента на свързването на тафамидис с плазмените протеини е оценена като е използвана плазма от животни и хора. Афинитетът на тафамидис към TTR е по-висок, отколкото този към албумин. Поради това има вероятност тафамидис да се свързва преференциално с TTR в плазмата, независимо от значително по-високата концентрация на албумин (600 μM) спрямо TTR (3,6 μM).
Биотрансформация и елиминиране
Няма категорично доказателство за билиарна екскреция на тафамидис при хора. Въз основа на предклиничните данни се предполага, че тафамидис се метаболизира чрез глюкурониране и се екскретира чрез жлъчката. Този път на биотрансформация е възможен при хора, тъй като приблизително 59% от общата приложена доза се открива във фецеса и около 22% се открива в урината. Въз основа на популационните фармакокинетични резултати привидният перорален клирънс на тафамидис е 0,263 l/h, а популационният среден полуживот е приблизително
49 часа.
Линейност на доза и време
Експозицията на тафамидис меглумин, при прием веднъж дневно, се повишава с увеличаване на дозата до 480 mg единична доза и многократни дози до 80 mg/ден. Като цяло повишенията са пропорционални или почти пропорционални на дозата и клирънсът на тафамидис е стационарен във времето.
Относителната бионаличност на тафамидис 61 mg е сходна с тази на тафамидис меглумин
80 mg при стационарно състояние. Тафамидис и тафамидис меглумин не са взаимнозаменяеми на база mg.
Фармакокинетичните параметри са подобни след еднократно и многократно приложение на доза от 20 mg тафамидис меглумин, което показва липса на индуциране или инхибиране на метаболизма на тафамидис.
Резултатите от прилагане на 15 mg до 60 mg перорален разтвор тафамидис меглумин един път дневно в продължение на 14 дни показват, че стационарно състояние се постига до Ден 14.
Специални популации
Чернодробно увреждане
Фармакокинетичните данни сочат намалена системна експозиция (около 40%) и увеличен общ клирънс (0,52 l/h спрямо 0,31 l/h) на тафамидис меглумин при пациенти с умерена степен на чернодробно увреждане (скор от 7 до 9 включително по Child-Pugh) сравнено със здрави участници поради по-високата несвързана фракция на тафамидис. Тъй като пациентите с умерена степен на чернодробно увреждане имат по-ниски нива на TTR отколкото здравите участници, не е необходимо адаптиране на дозата, тъй като стехиометрията на тафамидис с неговия прицелен протеин TTR би била достатъчна за стабилизирането на TTR тетрамера.
Експозицията на тафамидис при пациенти с тежка степен на чернодробно увреждане не е известна.
Бъбречно увреждане
Тафамидис не е специално оценен в нарочно проучване при пациенти с бъбречно увреждане. Влиянието на креатининовия клирънс върху фармакокинетиката на тафамидис е оценено при
популационен фармакокинетичен анализ при пациенти с креатининов клирънс над 18 ml/min. Фармакокинетичните оценки не показват разлика в привидния перорален клирънс на тафамидис при пациенти с креатининов клирънс под 80 ml/min в сравнение с тези с креатининов клирънс, по-голям или равен на 80 ml/min. Коригиране на дозата при пациенти с бъбречно увреждане не се счита за необходимо.
Старческа възраст
Въз основа на резултатите от популационната фармакокинетика индивиди ≥ 65 години имат средно 15% по-нисък очакван привиден перорален клирънс при стационарно състояние, сравнено с индивиди под 65-годишна възраст. Въпреки това разликата в клирънса води до
< 20% повишение на средната Cmax и AUC в сравнение с по-млади участници и не е клинично значима.
Връзки фармакокинетика-фармакодинамика
In vitro данните показват, че тафамидис не инхибира значимо цитохром P450 изоензимите CYP1A2, CYP3A4, CYP3A5, CYP2B6, CYP2C8, CYP2C9, CYP2C19 и CYP2D6. Не се очаква
тафамидис да предизвика клинично значимо лекарствено взаимодействие, дължащо се на индукция на CYP1A2, CYP2B6 или CYP3A4.
In vitro проучванията предполагат, че е малко вероятно тафамидис да предизвика лекарствени взаимодействия при клинично значими концентрации със субстрати на UDP глюкуронилтрансферазата (UGT) системно. Тафамидис може да инхибира чревната активност на UGT1A1.
Тафамидис показва нисък потенциал за инхибиране на протеина, свързан с множествена лекарствена резистентност (Multi-Drug Resistant Protein, MDR1) (познат също като P‑гликопротеин; P-gp) системно и в стомашно-чревния (СЧ) тракт, транспортера на органични катиони 2 (OCT2), мултилекарствения и токсин-екструдиращ транспортер 1 (MATE1) и MATE2K, транспортиращия органични аниони полипептид 1B1 (OATP1B1) и OATP1B3 при клинично значими концентрации.
Фармацевтични данни - Tafamidis 61 mg
Състав на капсулата
Желатин (E 441)
Глицерол (E 422)
Сорбитол, течен, частично дехидратиран (E 420) Железен оксид, червен (E 172)
Пречистена вода Капсулно съдържимо
Макрогол 400 (E 1521)
Полисорбат 20 (E 432) Повидон Бутилхидрокситолуен (E 321)
Перфорирани блистери с единични дози от PVC/OPA/Alu/PVC-хартия/PET/Alu, всеки блистер съдържа 10 x 1 меки капсули.
Видове опаковки:
Опаковка по 30 х 1 меки капсули
Групова опаковка, съдържаща 90 х 1 (3 опаковки по 30 х 1) меки капсули Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.