Pergoveris (300 IU +150 IU)/ 0.48 ml - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Pergoveris (300 IU / 150 IU)/ 0.48 ml
Pergoveris е показан за стимулиране на фоликулното развитие при възрастни жени с тежък дефицит на LH и FSH.
Терапията с Pergoveris трябва да започне под наблюдение на лекар, с опит в лечението на нарушения на фертилитета.
Дозировка
При жени с дефицит на LH и FSH целта на терапията с Pergoveris е да се стимулира
фоликулното развитие, последвано от окончателна матурация след прилагане на човешки хорион-гонадотропин (hCG). Pergoveris трябва да се прилага като курс от ежедневни инжекции.
Ако пациентката има аменорея и ниска ендогенна секреция на естроген, лечението може да започне по всяко време.
Схемата на лечение започва с препоръчителната дневна доза Pergoveris, съдържаща 150 IU r-hFSH/75 IU r-hLH. Ако се използва по-малка от препоръчителната дневна доза Pergoveris, фоликуларният отговор може да бъде незадоволителен поради недостатъчно количество лутропин алфа (вж. точка 5.1).
Лечението трябва да се съобрази с индивидуалния отговор на всяка пациентка, оценен след измерване на големината на фоликула чрез ултразвук и естрогенния отговор.
Ако е уместно увеличение на дозата на FSH, препоръчва се адаптирането на дозата да се извършва през 7 до 14-дневни интервали и за предпочитане с увеличение от 37,5 IU до 75 IU, като се използва разрешен препарат с фолитропин алфа. Допуска се увеличаване продължителността на стимулацията при всеки един цикъл до пет седмици максимум.
При постигане на оптимален отговор, трябва да се приложи еднократна инжекция от 250 микрограма r-hCG или 5 000 IU до 10 000 IU hCG в интервала от 24 до 48 часа, след
последната инжекция Pergoveris. На пациентката се препоръчва да осъществи коитус в деня на прилагането на hCG, и на следващия ден. Като алтернатива може да се приложи вътрематочно осеменяване или друга медицински асистирана репродуктивна процедура по лекарска
преценка, според клиничния случай.
Поддържане на лутеиновата фаза на цикъла трябва да се има предвид, тъй като липсата на вещества с лутеотропно действие (LH/hCG) след овулацията може да доведе до
преждевременно обратно развитие на жълтото тяло.
При ексцесивен отговор лечението трябва да се преустанови и hCG да се спре. Терапията
трябва да се възобнови през следващия цикъл с по-ниска доза на FSH от предходния цикъл (вж. точка 4.4).
Специални популации
Старческа възраст
Няма съответно показание за употреба на Pergoveris при популацията в старческа възраст.
Безопасността и ефикасността на този лекарствен продукт при пациентки в старческа възраст не са установени.
Бъбречно и чернодробно увреждане
Безопасността, ефикасността и фармакокинетичните свойства на този лекарствен продукт при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане не са установени.
Педиатрична популация
Няма съответна употреба на този лекарствен продукт в педиатричната популация. Начин на приложение
Pergoveris е предназначен за подкожно приложение. Първата инжекция трябва да се извърши под пряко лекарско наблюдение. Приложение от пациента трябва да бъде извършвано само от пациенти, които са добре мотивирани, подходящо обучени и могат да се консултират със специалист.
За указания относно употребата на този лекарствения продукт, вижте точка 6.6.
Pergoveris е противопоказан при пациентки със:
-
свръхчувствителност към активните вещества или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
-
тумори на хипоталамуса и хипофизата.
-
увеличен размер на яйчника или овариална киста, които не са свързани с овариално заболяване и са с неизвестен произход.
-
гинекологични кръвотечения с неизвестен произход.
-
карцином на яйчника, матката или гърдата.
Pergoveris не трябва да бъде прилаган при невъзможност за постигане на ефективен отговор, например:
-
първична овариална недостатъчност
-
малформации на половите органи, несъвместими с бременност
-
фиброзни тумори на матката, несъвместими с бременност.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Общи препоръки
Pergoveris съдържа мощни гонадотропни вещества и може да предизвика леки до тежки нежелани лекарствени реакции и трябва да се прилага само от лекари, изцяло запознати с проблемите на безплодието и тяхното разрешаване.
Преди започване на лечението причините за безплодие на двойката трябва да бъдат оценени по подходящ начин, както и да бъдат определени евентуалните противопоказания за бременност. По-специално пациентките трябва да бъдат изследвани за хипотиреоидизъм, адренокортикална недостатъчност, хиперпролактинемия и да бъде назначено подходящото специфично лечение.
Лечението с гонадотропин изисква от лекарите и другите медицински специалисти да отделят достатъчно време на пациентките, както и да разполагат с подходящо оборудване за
проследяването им. При жените безопасното и ефективно приложение на Pergoveris налага проследяване на повлияването на яйчниците поне с помощта на ултразвук, като за
предпочитане е комбинирането му с редовно измерване на серумните нива на естрадиол. Може да има интериндивидуална вариабилност в степента на повлияване при прилагане на FSH/LH, като при някои пациентки отговорът към FSH/LH може да е слаб. При жените трябва да бъдат използвани най-ниските ефективни дози, съобразени с целите на лечението.
Порфирия
Пациентки с порфирия или фамилна анамнеза за порфирия трябва да бъдат внимателно проследявани по време на лечението с Pergoveris. При тези пациентки Pergoveris може да
увеличи риска от остри пристъпи. Влошаване на състоянието им или развитие на порфирия за пръв път може да изисква прекратяване на лечението.
Синдром на овариална хиперстимулация (СОХС)
Очакван ефект от контролираната овариална стимулация е известно уголемяване на яйчниците.
Той се среща по-често при жени със синдром на поликистозни яйчници и обикновено отшумява без лечение.
За разлика от неусложнения увеличен размер на яйчника, СОХС е състояние, който може да се прояви в различни степени на тежест. Той включва подчертано увеличен размер на яйчника, високи нива на полови хормони в серума и повишаване на съдовия пермеабилитет, което може да доведе до задръжка на течности в перитонеалната и плевралната кухина и рядко, в перикарда.
При тежки случаи на СОХС може да бъдат наблюдавани следните симптоми: болка в корема, раздуване на корема, значителна овариална хиперплазия, повишаване на телесното тегло, диспнея, олигурия и гастроинтестинални симптоми, включващи гадене, повръщане и диария.
Клиничното изследване може да покаже хиповолемия, хемоконцентрация, електролитен
дисбаланс, асцит, хемоперитонеум, плеврални изливи, хидроторакс или остър респираторен дистрес и тромбоемболични събития.
Много рядко тежкият СОХС може да бъде усложнен от торзио на яйчника или
тромбоемболични събития като белодробна емболия, исхемичен инсулт или инфаркт на миокарда.
Независимите рискови фактори за развитие на СОХС включват млада възраст, ниска телесна маса, синдром на овариална поликистоза, по-високи дози екзогенни гонадотропини, високи абсолютни или бързо повишаващи се серумни нива на естрадиол (> 900 pg/ml или
> 3 300 pmol/l при ановулация) предшестващи епизоди на СОХС и голям брой развиващи се овариални фоликули (> 3 фоликула с диаметър ≥ 14 mm при ановулация).
Придържането към препоръчваните за Pergoveris и FSH дози и схема на приложение биха свели до минимум риска от овариалната хиперстимулация. Проследяването на циклите на
стимулация с ултразвуково изследване, както и измерването на нивата на естрадиол са препоръчителни за ранно разпознаване на рисковите фактори.
Има доказателства, позволяващи да се предположи, че hCG играе ключова роля в предизвикването на СОХС и че този синдром може да бъде по-тежък и продължителен, ако настъпи бременност. Затова, ако се появят признаци на овариална хиперстимулация като
серумно ниво на естрадиол > 5 500 pg/ml или > 20 200 pmol/l и/или общо ≥ 40 фоликула, е препоръчително да не се прилага hCG и пациентката да бъде посъветвана да се въздържа от полови сношения или да използва бариерни методи на контрацепция в продължение поне на 4 дни. СОХС може да се развие бързо (в рамките на 24 часа) или за няколко дни и да се превърне в сериозен клиничен проблем. Най-често той се развива след спиране на хормоналното лечение и достига максимума си около седем до десет дни след лечението.
Обикновено СОХС преминава спонтанно с началото на менструацията. Затова след прилагането на hCG пациентите трябва да бъдат проследявани за период от поне 2 седмици.
При развитие на тежък СОХС, лечението с гонадотропин, ако все още продължава, трябва да бъде прекратено. Пациентът трябва да постъпи в болница и да бъде започната специфична за СОХС терапия. Този синдром се проявява по-често при пациенти с овариална поликистоза.
При подозрения за риск от СОХС трябва да се обмисли преустановяване на лечението. Торзия на яйчника
Съобщават се случаи на торзия на яйчника след лечение с други гонадотропини. Това може да бъде свързано с други рискови фактори, като напр. СОХС, бременност, предходна коремна операция, предходен случай на усукване на яйчника, предходна или настояща киста на яйчника и синдром на поликистозните яйчници. Увреждането на яйчника поради намален приток на кръв може да бъде ограничено чрез ранна диагноза и незабавна деторзия.
Многоплодна бременност
При пациентки подложени на стимулиране на овулацията, честотата на многоплодната
бременност и раждане е повишена в сравнение със зачеване по естествен път. Повечето случаи на многоплодна бременност са с близнаци. Многоплодната бременност, особено с голям брой ембриони, носи висок риск както за майката, така и за перинатални усложнения.
С цел минимизиране на риска от многоплодна бременност се препоръчва внимателно проследяване на овариалния отговор.
Пациентките трябва да бъдат предупредени за потенциалния риск от раждане на повече от едно дете преди започване на лечението. При подозрения за риск от многоплодна бременност трябва да се обмисли преустановяване на лечението.
Загуба на бременността
Честотата на загуба на бременността, вследствиe на спонтанен аборт, е по-висока при пациентки, подложени на стимулиране на фоликулното развитие за предизвикване на овулация, отколкото при нормална бременност.
Ектопична бременност
При жени с анамнеза за тубарно заболяване има риск от ектопична бременност, независимо дали тя е резултат от спонтанно зачеване или специфично лечение поради безплодие.
Съобщената честота на ектопична бременност след асистирани репродуктивни технологии (АРТ) е по-висока от тази в общата популация.
Неоплазми на органите на възпроизводителната система
Има съобщения за овариални и други неоплазми на възпроизводителната система, както
доброкачествени, така и злокачествени, при жени, прилагали многократно схеми на лечение поради безплодие. Все още не е установено дали лечението с гонадотропни хормони повишава риска от развитие на такива тумори при безплодните жени.
Вродени малформации
Честотата на вродените малформации след АРТ е малко по-висока от тази след спонтанно зачеване. Смята се, че това се дължи на разликата в характеристиките на родителите (напр. възраст на майката, характеристики на спермата), както и на многоплодната бременност.
Тромбоемболични събития
При жени с тромбоемболични заболявания, протекли неотдавна или настоящи, или жени с общоприети рискови фактори за тромбоемболични събития, като лична или фамилна анамнеза, тромбофилия или тежко затлъстяване (индекс на телесна маса > 30 kg/m2), лечението с гонадотропини може допълнително да увеличи риска от влошаване или поява на подобни събития. При такива жени ползата от прилагането на гонадотропини трябва да бъде съобразена с рисковете. Трябва да се отбележи, обаче, че самата бременност, както и СОХС, също носят повишен риск от тромбоемболични събития.
Натрий
Pergoveris съдържа натрий, по малко от 1 mmol (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Pergoveris инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка не трябва да се прилага смесен в една и съща спринцовка с други лекарствени продукти.
Pergoveris инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка може да се прилага
едновременно с разрешен за употреба препарат с фолитропин алфа като отделна инжекция.
Бременност
Няма съответни показания за употреба на Pergoveris по време на бременност. Данните от ограничен брой случаи на експозиция по време на бременност показват липса на нежелани реакции на фолитропин алфа и лутропин алфа върху бременността, ембрионалното или феталното развитие, раждането или постнаталното развитие след контролирана овариална
стимулация. Проучванията при животни не показват тератогенен ефект на тези гонадотропини. В случай на експозиция по време на бременност клиничните данни не са достатъчни, за да изключат тератогенния ефект на Pergoveris.
Кърмене
Pergoveris не е показан в периода на кърмене. Фертилитет
Pergoveris е показан за употреба при безплодие (вж точка 4.1).
Pergoveris не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.
Обобщен профил на безопасност
Най-често съобщаваните нежелани реакции са главоболие, овариални кисти и локални реакции на мястото на инжектиране (напр. болка, еритема, хематом, подуване и/или възпаление на
мястото на инжектиране). Често съобщаван e лек до умерен СОХС, който трябва да се счита за риск, свързан с процедурата на стимулиране. Тежкият СОХС е нечест (вж. точка 4.4).
Тромбоемболия може да се прояви много рядко, обикновено свързана с тежък СОХС (вж точка 4.4).
Списък на нежеланите реакции в табличен вид
По-долу са изброени нежеланите реакции по системо-органен клас по MedDRA и по честота. Използваните категории за честота са: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Нарушения на имунната система
Много редки: Леки до тежки реакции на свръхчувствителност, включително анафилактични реакции и шок
Нарушения на нервната система
Много чести: Главоболие
Съдови нарушения
Много редки: Тромбоемболизъм, обикновено свързана с тежка СОХС
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Много редки: Екзацербация или обостряне на астма
Стомашно-чревни нарушения
Чести: Коремна болка, раздуване на корема, коремен дискомфорт, гадене, повръщане, диария
Нарушения на възпроизводителната система и гърдата
Много чести: Овариални кисти
Чести: Болки в гърдата, болки в таза, лек или умерен СОХС (включително свързаните с него симптоми)
Нечести: Тежък СОХС (включително свързаните с него симптоми) (вж точка 4.4) Редки: Усложнения на тежък СОХС
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Много чести: Леки до умерени реакции на мястото на инжектиране (напр. болка, еритема, хематом, подуване и/или възпаление на мястото на инжектиране)
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в
Приложение V.
Симптоми
Ефектите след предозиране на Pergoveris са неизвестни. Въпреки това, би могло да се очаква развитие на СОХС, описан в точка 4.4.
Овладяване
Лечението е симптоматично.
Фармакологични свойства - Pergoveris (300 IU / 150 IU)/ 0.48 ml
Фармакотерапевтична група: Полови хормони и лекарствени продукти, повлияващи половата система, гонадотропини, ATC код: G03GА30.
Pergoveris е лекарствен продукт, съдържащ рекомбинантен човешки фоликулостимулиращ хормон (фолитропин алфа, r-hFSH) и рекомбинантен човешки лутеинизиращ хормон (лутропин алфа, r-hLH), получени в овариални клетки на китайски хамстер (CHO) чрез рекомбинантна
ДНК технология.
Механизъм на действие
Лутеинизиращият хормон (LH) и фоликулостимулиращият хормон (FSH) се секретират от предната част на хипофизната жлеза в отговор на гонадотропин-освобождаващия хормон
(GnRH) и играят допълващи се роли във фоликулното развитие и овулацията. В тека клетките LH стимулира секрецията на андрогени, които се пренасят до гранулозните клетки, за да се преобразуват до естрадиол (E2) чрез ароматаза. В гранулозните клетки FSH стимулира развитието на овариални фоликули, докато действието на LH е свързано с фоликулното развитие, стероидогенезата и матурацията.
Фармакодинамични ефекти
Нивата на инхибин и естрадиол се повишават след приложение на r-hFSH с последващо индуциране на фоликулното развитие. Серумните нива на инхибин се повишават бързо и това може да се наблюдава още на третия ден от приложението на r-hFSH, докато за серумните нива на естрадиол е необходимо повече време и повишаване се наблюдава едва от четвъртия ден на лечението. Общият фоликуларен обем започва да се повишава около 4 до 5 дни след започване на ежедневно прилагане на r-hFSH и, в зависимост от отговора на пациентката, максимален
ефект се постига около 10 дни след началото на приложението на гонадотропин. Основният ефект от приложението на r-hLH е свързано с дозата увеличение на Е2 секрецията, което
засилва ефекта на r-hFSH върху фоликулния растеж.
Клинична ефикасност
В клиничните проучвания пациентките с тежък FSH и LH дефицит са определени по ендогенно серумно ниво на LH < 1,2 IU/l, измерено в централна лаборатори. В тези проучвания процентът на овулация на цикъл е 70 до 75%. Въпреки това трябва да се имат предвид вариациите в резултатите от измерванията на LH в различните лаборатории.
При клинично проучване при жени с хипогонадотропен хипогонадизъм и ендогенна серумна концентрация на LH под 1,2 IU/l, е изследвана подходящата доза на r-hLH. Дневна доза от 75 IU r-hLH (в комбинация с 150 IU r-hFSH) води до адекватно фоликулно развитие и продукция на
естроген. Дневна доза от 25 IU r-hLH (в комбинация със 150 IU r-hFSH) води до недостатъчно фоликулно развитие.
Следователно приложението на дневна доза Pergoveris, съдържаща по-малко от 75 IU r-hLH, може да доведе до недостатъчна LH активност за осигуряване на адекватно фоликулно развитие.
Клиничните проучвания с Pergoveris са проведени с лиофилизирана форма. Едно сравнително клинично проучване между лиофилизираната и течната форма показва биоеквивалентност
между двете форми.
Няма фармакокинетично взаимодействие между фолитропин алфа и лутропин алфа при едновременно приложение.
Фолитропин алфа
Разпределение
След интравенозно приложение фолитропин алфа се разпределя в екстрацелуларната течност при начален полуживот от около 2 часа и се елиминира от организма с терминален полуживот от 14 до 17 часа. Стационарният обем на разпределение е в интервала от 9 до 11 l.
След подкожно приложение абсолютната бионаличност е 66 % и привидният терминален полуживот е в интервала от 24 до 59 часа. Пропорционалност на дозата след подкожно
приложение е доказана до 900 IU. При многократно приложение фолитропин алфа кумулира трикратно, постигайки стационарно състояние за 3-4 дни.
Елиминиране
Общият клирънс е 0,6 l/h, като около 12 % от фолитропин алфа се екскретира в урината. Лутропин алфа
Разпределение
След интравенозно приложение, лутропин алфа се разпределя бързо, с начален полуживот от приблизително един час и се елиминира от организма с терминален полуживот около 9 до
11 часа. Стационарният обем на разпределение е в интервала от 5 до 14 l. Лутропин алфа показва линейна фармакокинетка, определената чрез площта под кривата (AUC), която е правопропорционална на приложената доза.
След подкожно приложение, абсолютната бионаличност е 56 % и привидният терминалният полуживот е в интервала от 8 до 21 часа. Пропорционалност на дозата след подкожно
приложение е доказана до 450 IU. Фармакокинетиката на лутропин алфа след еднократното и многократното му приложение е сравнима и степента на кумулация на лутропин алфа е минимална.
Елиминиране
Общият клирънс е в интервала от 1,7 до 1,8 l/h, и по-малко от 5 % от дозата се екскретира в урината.
Фармацевтични данни - Pergoveris (300 IU / 150 IU)/ 0.48 ml
Захароза
Аргининов монохидрохлорид Полоксамер 188
Метионин Фенол
Динатриев фосфат дихидрат
Натриев дихидрогенфосфат монохидрат Натриев хидроксид (за корекция на pH)
Фосфорна киселина, концентрирана (за корекция на pH) Вода за инжекции
3 години
Показана е химическа и физическа стабилност след първо отваряне в продължение на 28 дни при 25°C.
Веднъж отворен продуктът може да се съхранява в продължение на максимум 28 дни при 25°C. Отклоненията от посочените време и условия на съхранение след първо отваряне са отговорност на потребителя.
Да се съхранява в хладилник (2°C- 8°C). Да не се замразява.
Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина. За условията на съхранение след първо отваряне вижте точка 6.3.
Безцветен стъклен патрон 3 ml (боросилициево стъкло тип I, със сива запушалка на буталото от бромботилува гума и обкатка, направена от преграда за сивата гумена запушалка и алуминий), поставен предварително в предварително напълнена писалка.
Всяка Pergoveris (300 IU + 150 IU)/0,48 ml предварително напълнена писалка съдържа 0,48 ml инжекционен разтвор и може да достави две дози Pergoveris 150 IU/75 IU.
Опаковка с 1 Pergoveris (300 IU + 150 IU)/0,48 ml предварително напълнена писалка и 5 инжекционни игли.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
Трябва да се използва само безцветен разтвор без частици. Неизползваният разтвор трябва да се изхвърли не по-късно от 28 дни след първоначалното отваряне.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
За указания относно употребата на този лекарствен продукт вижте листовката и "Указанията за употреба”.