Ozurdex 700 µg - Intravitreal implant in applicator
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Ozurdex 700 µg
OZURDEX е показан за лечение на възрастни пациенти с:
-
нарушение на зрението поради диабетен оток на макулата (diabetic macular oedema, DME), които са с псевдофакия или се счита, че не се повлияват достатъчно или са неподходящи за некортикостероидна терапия
-
оток на макулата след оклузия на разклонение на ретиналната вена (Branch Retinal Vein Occlusion, BRVO) или оклузия на централната ретинална вена (Central Retinal Vein Occlusion, CRVO) (вж. точка 5.1)
-
възпаление на задния очен сегмент, проявяващо се като неинфекциозен увеит
OZURDEX трябва да се прилага от квалифициран офталмолог с опит в интравитреалните инжекции.
Дозировка
Препоръчителната доза е един имплантат OZURDEX, приложен интравитреално в засегнатото око. Не се препоръчва приложение в двете очи едновременно (вж. точка 4.4).
DME
При пациенти, лекувани с OZURDEX, които първоначално са се повлияли от лечението и по мнението на лекаря могат да имат полза от повторно лечение, без да се излагат на значителен риск, трябва да се обмисли повторно лечение.
Повторно лечение може да се проведе след приблизително 6 месеца, ако при пациента настъпи намаление на зрението и/или увеличение в дебелината на ретината, вторичен до рецидивиращ или влошаващ се диабетен оток на макулата.
Понастоящем няма опит по отношение на ефикасността и безопасността на повторно приложение на повече от 7 имплантата при DME.
RVO и увеит
Трябва да се обмисли приложение на повторни дози, когато полученият отговор към лечението при пациента е последван от загуба на зрителна острота, и според мнението на лекаря може да има полза от повторно лечение, без да бъде изложен на значителен риск (вж. точка 5.1).
Пациентите, при които е настъпило и се е запазило подобрение на зрението, не трябва да бъдат лекувани повторно. Пациентите, при които е настъпило влошаване на зрението, което не е забавено от OZURDEX, не трябва да бъдат повторно лекувани.
Налице е само много ограничена информация относно периоди на повторно приложение по-малки от 6 месеца (вж. точка 5.1).
За информация относно актуалния опит във връзка с безопасността при повторно приложение на повече от 2 имплантата при неинфекциозен увеит на задния очен сегмент и оклузия на ретиналната вена вижте точка 4.8.
След инжектирането пациентите трябва да бъдат наблюдавани, за да има възможност за ранно лечение, в случай че настъпи инфекция или повишено вътреочно налягане (вж. точка 4.4).
Специални популации
Пациенти в старческа възраст (≥65 години)
Не се налага корекция на дозата за пациенти в старческа възраст.
Бъбречно увреждане
OZURDEX не е проучван при пациенти с бъбречно увреждане, но при тази популация не са нужни специални съображения.
Чернодробно увреждане
OZURDEX не е проучван при пациенти с чернодробно увреждане, но при тази популация не са нужни специални съображения.
Педиатрична популация
Няма съответна употреба на OZURDEX в педиатричната популация при
-
диабетен оток на макулата
-
оток на макулата след оклузия на разклонение на ретиналната вена (BRVO) или оклузия на централната ретинална вена (CRVO)
Безопасността и ефикасността на OZURDEX при увеит при педиатричната популация не са установени. Няма налични данни.
Начин на приложение
OZURDEX е интравитреален имплантат в апликатор за еднократна употреба само за интравитреално приложение.
Всеки апликатор може да бъде използван за лечението само на едно око.
Процедурата на интравитреално инжектиране трябва да се осъществява в контролирани асептични условия, които включват използване на стерилни ръкавици, стерилен хирургически чаршаф и стерилен клепачен спекулум (или еквивалентен инструмент).
Пациентът трябва да бъде инструктиран да си поставя сам широкоспектърни противомикробни капки всеки ден в продължение на 3 дни, преди и след всяка инжекция. Преди инжектирането трябва да бъдат дезинфекцирани кожата около окото, клепача и очната повърхност (като се използват например капки повидон йод 5% разтвор върху конюнктивата, както е направено по време на клиничните проучвания за разрешаване за употреба на OZURDEX) и трябва да бъде приложена адекватна локална анестезия. Извадете торбичката от фолио от картонената
опаковка и огледайте за повреда (вж. точка 6.6). След това я отворете в стерилно поле и внимателно поставете апликатора върху стерилен поднос. След отваряне на торбичката от фолио апликаторът трябва да бъде използван незабавно.
Направете подробна визуална проверка на апликатора, включително се уверете, че задействащият бутон не е натиснат и предпазителят е на мястото си. Внимателно отстранете пластмасовата предпазна капачка, като внимавате да не докосвате върха на иглата. Преди употреба проверете върха на иглата за повреди. Запушалката за задържане на имплантата може да се вижда в скосената част и не трябва да се отстранява. Хванете апликатора с една ръка и издърпайте направо предпазителя от него. Не го извивайте или прегъвайте.
Като държите иглата със скосената част нагоре, над склерата, вкарайте иглата на около
1 mm в склерата, след което я насочете към центъра на окото в кухината на стъкловидното тяло, докато обвивката не достигне конюнктивата. Бавно натиснете задействащия бутон, докато не чуете и/или усетите щракване. Преди да извадите апликатора от окото, се уверете, че задействащият бутон е натиснат докрай и е застопорен наравно с повърхността на апликатора. Извадете иглата в същата посока, в която е вкарана в стъкловидното тяло.
За указания относно приложението на интравитреалния имплантат, вижте точка 6.6.
Непосредствено след инжектирането на OZURDEX използвайте индиректна офталмоскопия в квадранта на инжектиране, за да потвърдите успешното имплантиране. В повечето случаи е възможна визуализация. В случаите, когато имплантатът не може да бъде визуализиран, вземете стерилен памучен тампон и внимателно натиснете над мястото на инжектиране, за да се види.
След интравитреалната инжекция пациентите трябва да продължат да се лекуват с широкоспектърни противомикробни капки.
-
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
-
Активна очна или периокуларна инфекция или съмнение за такава, включително повечето вирусни заболявания на роговицата и конюнктивата, което включва активен кератит вследствие на епителен херпес симплекс (дендритен кератит), инфекция с Vaccinia вирус, варицела, микобактериални инфекции и гъбични заболявания.
-
Напреднала глаукома, която не може да бъде овладяна в достатъчна степен само с лекарствени продукти.
-
Афакични очи с разкъсана задна капсула на лещата.
-
Очи с вътреочна леща в предната камера (Anterior Chamber Intraocular Lens, ACIOL), фиксирана към ириса или през склерата вътреочна леща и разкъсана задна капсула на лещата.
Интравитреалните инжекции, включително тези с OZURDEX, може да бъдат свързани с ендофталмит, вътреочно възпаление, повишено вътреочно налягане и отлепване на ретината. Винаги трябва да се използват подходящи асептични техники за инжектиране. Освен това пациентите трябва да бъдат наблюдавани след инжектирането, за да има възможност за ранно лечение, ако се прояви инфекция или повишено вътреочно налягане. Наблюдението може да се състои в проверка на перфузията на главата на зрителния нерв незабавно след инжектирането, тонометрия до 30 минути след инжектирането и биомикроскопия между два и седем дни след инжектирането.
Пациентите трябва да бъдат инструктирани незабавно да съобщават всякакви симптоми, които указват ендофталмит или което и да било от гореспоменатите събития, напр. болка в окото, замъглено зрение и др. (вж. точка 4.8).
Всички пациенти с разкъсване на задната капсула, като тези със задни лещи (напр. поради операция за катаракта) и/или такива с ирис, отварящ се към кухината на стъкловидното тяло (например вследствие на иридектомия) със или без анамнеза за витректомия, са изложени на риск от миграция на имплантата в предната камера. Мигрирането на имплантата към предната камера може да доведе до роговичен оток и/или декомпенсация на роговицата, които, ако персистират, могат да прогресират до необходимост от роговична трансплантация. Освен пациентите с противопоказания (вж. точка 4.3), при които OZURDEX не трябва да се използва, OZURDEX трябва да се използва с повишено внимание и само след внимателна оценка на риска и ползата. Тези пациенти трябва да бъдат внимателно наблюдавани, за да може рано да се диагностицира и третира миграция на изделието.
Използването на кортикостероиди, включително OZURDEX, може да предизвика катаракти (включително задна субкапсуларнa катарактa), повишено ВОН, глаукома, предизвикана от стероиди, и да доведе до вторични очни инфекции.
В 3-годишните клинични проучвания при DME 59% от пациентите с факично изпитвано око, лекувано с OZURDEX, са били оперирани за катаракта в изпитваното око (вж. точка 4.8).
След първото инжектиране, честотата на катаракта изглежда по-висока при пациентите с неинфекциозен увеит на задния сегмент спрямо пациентите с BRVO/CRVO. При клинични проучвания при BRVO/CRVO катаракта се съобщава по-често при пациентите с факична леща, на които е била поставена втора инжекция (вж. точка 4.8). Само при 1 от 368 пациенти се е наложила операция на катаракта по време на първото лечение и при 3 от 302 пациенти – по време на второто. При проучването при неинфекциозен увеит при 1 от 62-мата факични пациенти е направена операция на катаракта след еднократно инжектиране.
Честотата на конюнктивална хеморагия при пациентите с неинфекциозен увеит на задния очен сегмент изглежда по-висока спрямо пациентите с BRVO/CRVO и DME. Това може да се дължи на процедурата на интравитреално инжектиране или на съпътстващо приложение на локални и/или системни кортикостероидни или нестероидни противовъзпалителни лекарства. Не се налага лечение, тъй като настъпва спонтанно обратно развитие.
Както се очаква при лечение на очите със стероиди и интравитреални инжекции, може да се наблюдава повишаване на вътреочното налягане (ВОН). Повишеното ВОН обикновено се лекува с лекарства за понижаване на ВОН (вж. точка 4.8). От пациентите, които са имали повишаване на ВОН от ≥10 mmHg спрямо изходното, най-голям процент показват такова повишаване на ВОН между 45 и 60 дни след инжектирането. Ето защо се налага редовно наблюдение на ВОН, независимо от изходната му стойност, и всяко повишение трябва да се лекува по подходящ начин след инжектирането, ако е необходимо. Пациентите на възраст по-малко от 45 години с оток на макулата след оклузия на ретиналната вена или възпаление на задния очен сегмент, проявяващо се като неинфекциозен увеит, е по-вероятно да имат повишаване на ВОН.
Кортикостероидите трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с анамнеза за очна вирусна (напр. херпес симплекс) инфекция и не трябва да се използват при активен очен херпес симплекс.
Безопасността и ефикасността на OZURDEX, приложен едновременно в двете очи, не са проучени. Затова не се препоръчва приложение в двете очи едновременно.
OZURDEX не е проучен при пациенти с макуларен едем вследствие на оклузия на ретиналната вена (RVO) със значителна ретинална исхемия. Ето защо OZURDEX не се препоръчва.
Ограничен брой участници с диабет тип 1 са проучени в проучванията фаза 3, като отговорът към лечението с OZURDEX при тези участници не се е различавал съществено от този при участници с диабет тип 2.
Антикоагулантно лечение при RVO е използвано при 2% от пациентите, получаващи OZURDEX. Няма съобщения за хеморагични нежелани реакции при тях. При DME антикоагулантно лечение е използвано при 8% от пациентите. Сред пациентите, използвали антикоагулантно лечение, честотата на хеморагични нежелани събития в групата на OZURDEX е сходна при сравнение с групата на плацебо (29% спрямо 32%). Сред пациентите, които не са използвали антикоагулантно лечение, 27% от лекуваните с OZURDEX пациенти съобщават за хеморагични нежелани събития в сравнение с 20% при третираните в групата на плацебо. За кръвоизлив в стъкловидното тяло се съобщава при по-голяма част от пациентите, лекувани с OZURDEX, които са получили антикоагулантно лечение (11%), в сравнение с тези, които не са получавали антикоагулантно лечение (6%).
По време на клиничните проучвания при до 56% от пациентите на определен етап са използвани антитромботични лекарствени продукти, като например клопидогрел. При пациентите, използващи съпътстващо антитромботично лечение, хеморагични нежелани събития се съобщават при малко по-голям процент от пациентите, инжектирани с
OZURDEX (до 29%) в сравнение с групата на плацебо (до 23%), независимо от показанията или броя на леченията. Най-често съобщаваното хеморагично нежелано събитие е конюнктивална хеморагия (до 24%).
OZURDEX трябва да се използва с повишено внимание при пациенти, приемащи антикоагулантни или антитромботични лекарствени продукти.
Нарушение на зрението
Нарушение на зрението може да се съобщава при използване на системни и локални кортикостероиди. Ако при даден пациент се проявяват симптоми като замъглено зрение или други нарушения на зрението, обмислете оценяване на възможните причини, които може да включват катаракта, глаукома или редки заболявания, като централна серозна хориоретинопатия (central serous chorioretinopathy, CSCR), които са съобщавани след използване на системни и локални кортикостероиди.
Не са провеждани проучвания за взаимодействията.
Системната резорбция е минимална и взаимодействия не се очакват.
Бременност
Проучванията при животни показват тератогенен ефект след локално очно приложение (вж. точка 5.3). Няма достатъчно данни от употребата на интравитреално приложен
дексаметазон при бременни жени. Продължителното системно лечение с глюкокортикоиди по време на бременност увеличава риска от забавяне на вътрематочния растеж и надбъбречна недостатъчност у новороденото. Затова, въпреки че се очаква системната експозиция на дексаметазон след локално, вътреочно лечение да бъде много ниска, OZURDEX не се препоръчва по време на бременност, освен ако потенциалната полза не оправдава потенциалния риск за фетуса.
Кърмене
Дексаметазон се екскретира в кърмата. Поради пътя на въвеждане и произтичащите системни нива не се очакват ефекти върху детето. Все пак не се препоръчва OZURDEX да се прилага в периода на кърмене, освен в случай на категорична необходимост.
Фертилитет
Липсват данни за фертилитета.
OZURDEX може да повлияе в умерена степен способността за шофиране и работа с машини. След приложение на OZURDEX посредством интравитреална инжекция, пациентите може да изпитат временно отслабено зрение (вж. точка 4.8). Те не трябва да шофират или да работят с машини, докато това не отзвучи.
Обобщение на профила на безопасност
Най-често съобщаваните нежелани събития след лечение с OZURDEX са онези, които често се наблюдават при лечение с офталмологични кортикостероиди или интравитреални инжекции (повишено ВОН, образуване на катаракта и конюнктивална хеморагия или съответно кръвоизлив в стъкловидното тяло).
По-рядко съобщаваните, но по-сериозни нежелани реакции, включват ендофталмит, некротизиращ ретинит, отлепване на ретината и разкъсване на ретината.
Не са идентифицирани системни нежелани реакции при употреба на OZURDEX, с изключение на главоболие и мигрена.
Табличен списък на нежеланите реакции
Нежеланите реакции, които се считат за свързани с лечението с OZURDEX, от клинични проучвания фаза III (DME, BRVO/CRVO и увеит) и спонтанни съобщения, са представени по системно-органни класове съгласно MedDRA в таблицата по-долу, като е използвана следната конвенция:
Много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до
<1/1 000), много редки (<1/10 000). При всяко групиране в зависимост от честотата нежеланите реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Таблица 1 Нежелани реакции
| Системо-органен клас | Честота | Нежелана реакция |
| Нарушения на нервнатасистема | Чести | Главоболие |
| Нечести | Мигрена | |
| Нарушения на очите | Много чести | Повишено вътреочно налягане**, катаракта**, конюнктивална хеморагия* |
| Чести | Очна хипертония, субкапсуларна катаракта, хеморагия в стъкловидното тяло**, намалена зрителна острота*, увреждане/нарушение на зрението, отлепване на стъкловидното тяло*, плаващи частици в стъкловидното тяло*, помътняване на стъкловидното тяло*, блефарит, болка в окото*, фотопсия*, оток наконюнктивата*, хиперемия на конюнктивата* | |
| Нечести | Некротизиращ ретинит, ендофталмит*, глаукома, отлепване на ретината*, разкъсване на ретината*, очна хипотония*, възпаление на предната камера*, клетки/проблясъци впредната камера*, необичайно усещане в |
| окото*, пруритус на клепачите, хиперемия на склерата* | ||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Нечести | Изместване на изделието* (мигриране на имплантата) със или без оток на роговицата/декомпенсация на роговицата (вж. също точка 4.4), усложнение от поставянето на изделието, водещо до нараняване на тъканитена окото* (неправилно поставяне на имплантата) |
* означава нежелани реакции, които се считат за свързани с процедурата на интравитреално инжектиране (честотата на тези нежелани реакции е пропорционална на броя на приложените лечения)
** в 24-месечно обсервационно проучване в реални условия за лечение на оток на макулата след RVO и неинфекциозен увеит, засягащ задния очен сегмент, тези нежелани събития са съобщавани по-често при пациенти, получили >2 инжекции, в сравнение с пациенти, получили ≤2 инжекции: формиране на катаракта (24,7% в сравнение със 17,7%), прогресия на катаракта (32,0% в сравнение с 13,1%), хеморагия в стъкловидното тяло (6,0% в сравнение с 2,0%) и повишено ВОН (24,0% в сравнение с 16,6%).
Описание на избрани нежелани реакции
Диабетен оток на макулата
Клиничната безопасност на OZURDEX при пациенти с диабетен оток на макулата е оценявана в две рандомизирани, двойнослепи, плацебо-контролирани проучвания фаза 3. В двете проучвания общо 347 пациенти са рандомизирани да получават OZURDEX, а 350 пациенти получават плацебо.
За целия период на проучването най-често съобщаваните нежелани реакции в изпитваното око на пациентите, получавали OZURDEX, са катаракта и повишено ВОН (вж. по-долу).
В 3-годишните клинични проучвания при DME, на изходно ниво, 87% от пациентите с факично изпитвано око, лекувано с OZURDEX, са имали помътняване на лещата/ранна катаракта в някаква степен. Честотата на всички наблюдавани видове катаракта (т.e. кортикална катаракта, диабетна катаракта, нуклеарна катаракта, субкапсуларна катаракта, лентикуларна катаракта, катаракта) е била 68% при пациентите, лекувани с OZURDEX, с факично изпитвано око за
3-годишния период на проучванията. При 59% от пациентите с факично изпитвано око се е наложила операция за катаракта към момента на последното посещение в края на 3-та година, като повечето от операциите са направени през 2-та и 3-та година.
Средното ВОН в изпитваното око на изходното ниво е било еднакво и при двете лекувани групи (15,3 mm Hg). Средното повишение спрямо изходната стойност на ВОН не е надвишавало 3,2 mm Hg при всички посещения в групата на OZURDEX, като средната стойност на ВОН е достигнала максимални нива при посещението на месец 1,5 след инжектирането и се е върнала приблизително до изходните нива до месец 6 след всяко инжектиране. Честотата и величината на повишението на ВОН след лечение с OZURDEX не нарастват при повторно инжектиране на OZURDEX.
28% от пациентите, лекувани с OZURDEX, са имали повишение с ≥10 mm Hg на ВОН спрямо изходната стойност при едно или повече посещения по време на проучването. На изходното ниво 3% от пациентите са се нуждаели от лекарство(a) за понижаване на ВОН. Като цяло, 42% от пациентите са имали нужда от лекарства за понижаване на ВОН в изпитваното око на определен етап от 3-годишните проучвания, като по-голяма част от пациентите са имали нужда от повече от едно лекарство. Най-голяма употреба (33%) е наблюдавана през първите 12 месеца и е останала подобна през годините.
Общо 4 пациенти (1%), лекувани с OZURDEX, са имали процедури в изпитваното око за лечение на повишено ВОН. При един пациент, лекуван с OZURDEX, се е наложила хирургична
инцизия (трабекулоектомия) за овладяване на индуцирано от стероиди повишаване на ВОН, 1 пациент е имал трабекулектомия поради блокиране с фибрин на оттичането на течност от предната камера, което е довело до повишаване на ВОН, 1 пациент е имал иридотомия за
тесноъгълна глаукома и 1 пациент е имал иридектомия поради операция за катаракта. При нито един пациент не се е наложило отстраняване на имплантата чрез витректомия за контрол на ВОН.
BRVO/CRVO
Клиничната безопасност на OZURDEX при пациенти с оток на макулата след оклузия на централната ретинална вена или разклонение на ретиналната вена е оценена при две рандомизирани, двойнослепи, плацебо-контролирани проучвания фаза III. Общо 427 пациенти са рандомизирани да приемат OZURDEX и 426 – плацебо в двете проучвания фаза III. Общо 401 пациенти (94%), рандомизирани и лекувани с OZURDEX, са завършили началния период на лечение (до ден 180).
Общо 47,3% от пациентите са получили най-малко една нежелана реакция. Най-често съобщаваните нежелани реакции при пациентите, приемали OZURDEX, са повишено вътреочно налягане (24,0%) и конюнктивална хеморагия (14,7%).
Профилът на нежеланите реакции за пациентите с BRVO е сходен с този, наблюдаван при пациенти с CRVO, въпреки че общата честота на нежеланите реакции е по-висока при подгрупата пациенти с CRVO.
Повишеното вътреочно налягане (ВОН) при лечението с OZURDEX е най-високо на ден 60 и се връща до изходните нива към ден 180. Повишенията на ВОН не налагат лечение или се лекуват с временно използване на понижаващи ВОН лекарствени продукти за локално приложение. По време на началния период на лечение при 0,7% (3/421) от пациентите, получили OZURDEX, е имало нужда от лазерни или хирургични процедури за лечение на повишено ВОН в изпитваното око спрямо 0,2% (1/423) при получилите плацебо.
Профилът на нежеланите реакции при 341 пациенти, анализиран след втора инжекция на OZURDEX, е сходен с този след първата инжекция. Общо 54% от пациентите са изпитали най-малко една нежелана реакция. Честотата на повишено ВОН (24,9%) е сходна с тази, наблюдавана след първата инжекция и също така се връща към изходните стойности към ден 180 на откритата фаза. Общата заболеваемост от катаракта е по-висока след 1 година спрямо началните 6 месеца.
Увеит
Клиничната безопасност на OZURDEX при пациенти с възпаление на задния очен сегмент, проявяващо се като неинфекциозен увеит, е оценена при едно многоцентрово, сляпо, рандомизирано проучване.
Общо 77 пациенти са рандомизирани да получат OZURDEX, а 76 – плацебо. Общо 73 (95%) от пациентите, рандомизирани и лекувани с OZURDEX, са завършили 26-седмичното проучване.
Най-често съобщаваните нежелани реакции в изпитваното око на пациентите, получили OZURDEX, са конюнктивална хеморагия (30,3%), повишено вътреочно налягане (25,0%) и катаракта (11,8%).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Ozurdex 700 µg
Фармакотерапевтична група: Офталмологични, противовъзпалителни средства. ATC код: S01BA01
Установено е, че дексаметазон, мощен кортикостероид, потиска възпалението чрез инхибирането на отока, отлагането на фибрин, ексудацията от капилярите и миграцията на фагоцити при възпалителния отговор. Съдовият ендотелен растежен фактор (Vascular Endothelial Growth Factor, VEGF) е цитокин, който се експресира в повишени концентрации в условията на оток на макулата. Той е мощен промотор на съдовата пропускливост.
Установено е, че кортикостероидите инхибират експресията на VEGF. Освен това, те предотвратяват освобождаването на простагландини, за някои от които е установено, че са медиатори на цистоидния макуларен едем.
Клинична ефикасност и безопасност
Диабетен оток на макулата
Ефикасността на OZURDEX е оценена при две 3-годишни, многоцентрови, двойнослепи, рандомизирани, плацебо-контролирани паралелни проучвания с еднакъв дизайн, които заедно обхващат 1 048 пациенти (проучвания 206207-010 и 206207-011). Общо 351 пациенти са рандомизирани на OZURDEX, 347 на дексаметазон с доза 350 µg и 350 пациенти на плацебо.
Пациентите са отговаряли на критериите за повторно лечение при дебелина на ретината
>175 микрона в централно подполе, измерена с оптична кохерентна томография (OCT), или при интерпретация на OCT от изследователя, свързана с данни за остатъчен оток на ретината, състоящ се от интраретинални кисти, или някакви участъци с увеличена дебелина на ретината във или извън централното подполе. Пациентите са получили до 7 лечения през интервали, не по-малки от приблизително 6 месеца.
Спасителна терапия по решение на изследователя е разрешена във всеки етап, но това е довело до последващо оттегляне от проучването.
Общо 36% от лекуваните с OZURDEX пациенти са преустановили участието си в проучването поради някаква причина, в сравнение с 57% от пациентите на плацебо. Честотата на преустановяване на участието поради нежелана реакция е сходна при лекуваните групи и тези на плацебо (13% с/у 11%). Преустановяването на участие поради липса на ефикасност е по-рядко в групата на OZURDEX в сравнение с тази на плацебо (7% с/у 24%).
Първичната и основните вторични крайни точки за проучвания 206207-010 и 011 са представени на Таблица 2. Подобрението на зрението в групата на ДЕКС700 е смутено от образуването на катаракта. Подобрението на зрението е възстановено след отстраняването на катарактата.
Таблица 2 Ефикасност в проучванията 206207-010 и 206207-011 (ITT популация)
| Крайна точка | Проучване 206207-010 | Проучване 206207-011 | Сборни проучвания 206207-010 и206207-011 | ||||
| ДЕКС 700N = 163 | ПлацебоN = 165 | ДЕКС 700N = 188 | ПлацебоN = 185 | ДЕКС 700N = 351 | ПлацебоN = 350 | ||
| Средна промяна на средната стойност на BCVA за период от3 години, AUC подход (букви) | 4,1 | 1,9 | 2,9 | 2,0 | 3,5 | 2,0 | |
| P-стойност | 0,016 | 0,366 | 0,023 | ||||
| ≥ 15-буквено подобрение на BCVA спрямо изходната стойност в година 3/последнопосещение (%) | 22,1 | 13,3 | 22,3 | 10,8 | 22,2 | 12,0 | |
| P-стойност | 0,038 | 0,003 | < 0,001 | ||||
| Промяна на средната стойност на BCVA спрямо изходната стойност в година 3/последнопосещение (букви) | 4,1 | 0,8 | 1,3 | -0,0 | 2,6 | 0,4 | |
| P-стойност | 0,020 | 0,505 | 0,054 | ||||
| OCT дебелина на ретината при средна промяна на средната стойност на централното подполе за период от 3 години,AUC подход (µm) | -101,1 | -37,8 | -120,7 | -45,8 | -111,6 | -41,9 | |
| P-стойност | < 0,001 | < 0,001 | < 0,001 | ||||
Първичната и основните вторични крайни точки за сборния анализ при пациенти с псевдофакия са представени в Таблица 3.
Таблица 3 Ефикасност при пациенти с псевдофакия (сборни проучвания 206207-010 и 206207-011)
| Крайна точка | ДЕКС 700N = 86 | Плацебо N = 101 | P-стойност |
| Средна промяна на средната стойност на BCVA за период от 3 години, AUC подход (букви) | 6,5 | 1,7 | < 0.001 |
| BCVA ≥ 15-буквено подобрение спрямо изходната стойност в година 3/последно посещение (%) | 23,3 | 10,9 | 0,024 |
| Промяна на средната стойност на BCVA спрямо изходната стойност в година 3/последно посещение | 6,1 | 1,1 | 0,004 |
| Средна промяна на средната дебелина на ретината в централното подполе, измерена с OCT, за период от 3 години, AUC подход (µm) | -131,8 | -50,8 | < 0,001 |
Първичната и основните вторични крайни точки за сборния анализ при пациенти с всякакво предходно лечение са представени в Таблица 4.
Таблица 4 Ефикасност при пациенти с всякакво предходно лечение (сборни проучвания 206207-010 и 206207-011)
| Крайна точка | ДЕКС 700N = 247 | Плацебо N = 261 | P-стойност |
| Средна промяна на средната стойност на BCVA за период от 3 години, AUC подход (букви) | 3,2 | 1,5 | 0,024 |
| BCVA ≥ 15 буквено подобрение спрямо изходната стойност в година 3/последно посещение (%) | 21,5 | 11,1 | 0,002 |
| Промяна на средната стойност на BCVA спрямо изходната стойност в година 3/последно посещение | 2,7 | 0,1 | 0,055 |
| OCT дебелина на ретината при средна промяна на средната стойност на централното подполе за период от 3 години, AUC подход (µm) | -126,1 | -39,0 | < 0,001 |
BRVO/CRVO
Ефикасността на OZURDEX е оценена при две многоцентрови, рандомизирани, двойнослепи, плацебо-контролирани паралелни проучвания с еднакъв дизайн, които заедно обхващат
1 267 пациенти, рандомизирани да получат лечение с имплантати с дексаметазон в доза 350 µg или 700 µg или плацебо (проучвания 206207-008 и 206207-009). Общо
427 пациенти са рандомизирани на OZURDEX, 414на дексаметазон при доза 350 µg и 426 на плацебо.
Въз основа на резултатите от сборния анализ, лечението с имплантатите OZURDEX показва статистически значима по-голяма честота на повлияване, определена като пациенти, постигнали подобрение с ≥ 15 букви спрямо изходната най-добре коригирана зрителна острота (Best Corrected Visual Acuity, BCVA), 90 дни след инжектирането на
единичен имплантат, в сравнение с плацебо (p < 0,001).
Процентът пациенти, достигнали първичната мярка за ефикасност подобрение ≥ 15 букви спрямо изходната BCVA след инжектирането на единичен имплантат, е показан в таблица 5. Ефект от лечението е отчетен при първото планирано наблюдение, на ден 30. Максималният ефект от лечението е наблюдаван на ден 60 и разликата в честотата на повлиялите се е статистически значима в полза на OZURDEX, в сравнение с плацебо във всички времеви точки до ден 90 след инжектирането. На ден 180 продължава да има числено по-голям процент повлияли се, с подобрение ≥ 15 букви спрямо изходната BCVA, при лекуваните с OZURDEX пациенти, в сравнение с плацебо.
Таблица 5 Процент пациенти с подобрение ≥ 15 букви спрямо изходната най-добре коригирана зрителна острота на изпитваното око (сборно, ITT популация)
| Посещение | OZURDEX N = 427 | Плацебо N = 426 |
| Ден 30 | 21,3% а | 7,5% |
| Ден 60 | 29,3% а | 11,3% |
| Ден 90 | 21,8% а | 13,1% |
| Ден 180 | 21,5% | 17,6% |
а Процент, значимо по-голям при лечението с OZURDEX спрямо плацебо (p < 0,001).
Средната промяна спрямо изходната BCVA е значимо по-висока при лечението с OZURDEX спрямо плацебо във всички времеви точки.
При всяко проучване фаза III и при сборния анализ кривите на кумулативния клиничен отговор по отношение на времето до постигане на подобрение ≥ 15 букви (3 реда) на BCVA са значимо различни при лечение с OZURDEX в сравнение с плацебо (p < 0,001), като лекуваните с OZURDEX пациенти постигат подобрение 3 реда на BCVA по-рано от лекуваните с плацебо.
OZURDEX има числено по-голяма ефикасност спрямо плацебо при предотвратяване на загубата на зрение, както показва по-малкият процент пациенти, изпитали влошаване на зрението ≥ 15 букви, в групата на OZURDEX през 6-месечния период на оценка.
При всяко от проучванията фаза III и при сборния анализ, средната дебелина на ретината е значимо по-малка и средното намаление спрямо изходната стойност е значимо по-голямо, при лечението с OZURDEX (-207,9 микрона) в сравнение с плацебо (-95,0 микрона)
на ден 90 (p < 0,001, сборни данни). Следователно, ефектът от лечението, оценен посредством BCVA на ден 90, е подкрепен и от тази анатомична находка. Към ден 180 средното намаление на дебелината на ретината (-119,3 микрона) спрямо плацебо не е значимо.
Пациентите с оценка на BCVA < 84 ИЛИ дебелина на ретината > 250 микрона, измерена чрез оптична кохерентна томография (ОCT) и при които по мнение на изследователя лечението не би довело до риск, са били подходящи да получат лечение с OZURDEX в отворено продължение на проучването. От лекуваните при отворената фаза пациенти 98% са получили инжекция OZURDEX между 5 и 7 месеца след началното лечение.
Що се отнася до началното лечение, при отворената фаза пиковият клиничен отговор се наблюдава на ден 60. Кумулативните честоти на клиничен отговор са по-високи през отворената фаза при пациентите, получили две последователни инжекции OZURDEX, спрямо онези, които не са получили инжекция OZURDEX през началната фаза.
Процентът на повлиялите се във всяка времева точка е винаги по-голям след второто лечение спрямо първото. От друга страна забавянето на лечението с 6 месеца води до по-нисък процент повлияли се във всички времеви точки от отворената фаза, в сравнение с получилите втора инжекция OZURDEX.
Увеит
Клиничната ефикасност на OZURDEX е оценена в единично, многоцентрово, сляпо, рандомизирано проучване за лечението на неинфекциозно възпаление на задния очен сегмент при пациенти с увеит.
Общо 229 пациенти са рандомизирани да получат имплантати с дексаметазон 350 µg или 700 µg или плацебо. От тях общо 77 са рандомизирани да получат OZURDEX, 76 – дексаметазон 350 µg и 76 – плацебо. Общо 95% от пациентите са завършили 26-седмичното проучване.
Процентът пациенти с оценка за помътняването на стъкловидното тяло 0 в изпитваното око на седмица 8 (първична крайна точка) е 4-пъти по-висок при лечението с OZURDEX (46,8%) спрямо плацебо (11,8%), p < 0,001. Статистически по-високата ефикасност се запазва до седмица 26 включително (p ≤ 0,014), както е показано в таблица 6.
Кривите за кумулативните честоти на клиничен отговор (време до оценка за помътняването на стъкловидното тяло 0) са значимо различни за групата на OZURDEX спрямо тази на плацебо (p < 0,001), като пациентите, получаващи дексаметазон, са показали ранно започващ и
по-изразен клиничен отговор.
Намаляването на помътняването на стъкловидното тяло е придружено от подобряване на зрителната острота. Процентът пациенти с подобрение от най-малко 15 букви спрямо
изходната BCVA в изпитваното око на седмица 8 е повече от 6-пъти по-висок при лечението с OZURDEX (42,9%) спрямо плацебо (6,6%), p < 0,001. Статистическо превъзходство се постига на седмица 3 и се запазва до седмица 26 включително (p ≤ 0,001), както е показано в таблица 6.
Процентът пациенти, които са имали нужда от спасителни лекарства от изходното ниво до седмица 8, е почти 3-кратно по-малък при лечението с OZURDEX (7,8%) в сравнение с плацебо (22,4%), p = 0,012.
Таблица 6 Процент пациенти с оценка за помътняването на стъкловидното тяло 0 и подобрение ≥ 15 букви спрямо изходната най-добре коригираната зрителна острота в изпитваното око (ITT популация)
| Посещение | Оценка за помътняването на стъкловидното тяло 0 | Подобрение на BCVA с ≥ 15 букви спрямо изходното ниво | ||
| Декс. 700N = 77 | Плацебо N = 76 | Декс. 700N = 77 | Плацебо N = 76 | |
| Седмица 3 | 23,4% | 11,8% | 32,5%а | 3,9% |
| Седмица 6 | 42,9%а | 9,2% | 41,6%а | 7,9% |
| Седмица 8 | 46,8%а | 11,8% | 42,9%а | 6,6% |
| Седмица 12 | 45,5%а | 13,2% | 41,6%а | 13,2% |
| Седмица 16 | 40,3%б | 21,1% | 39,0%а | 13,2% |
| Седмица 20 | 39,0%в | 19,7% | 40,3%а | 13,2% |
| Седмица 26 | 31,2%г | 14,5% | 37,7%а | 13,2% |
а p < 0,001, б p = 0,010, в p = 0,009, г p = 0,014
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с OZURDEX във всички подгрупи на педиатричната популация за оклузия на ретиналните съдове, както и за диабетен оток на макулата (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Плазмени концентрации са получени от подгрупа от 21 пациенти в двете 6-месечни проучвания за ефикасност при RVO преди приложение и в ден 7, 30, 60 и 90 след интравитреално инжектиране на един интравитреален имплантат, съдържащ 350 µg или 700 µg дексаметазон.
Деветдесет и пет процента от стойностите на плазмената концентрация на дексаметазон при групата с доза от 350 µg и 86% при групата с доза от 700 µg са под долната граница на количествено определяне (0,05 ng/ml). Най-високата плазмена концентрация 0,094 ng/ml е наблюдавана при един пациент от групата с доза 700 µg. Плазмената концентрация на дексаметазон изглежда не е свързана с възрастта, телесното тегло или пола на пациентите.
Плазмени концентрации са получени от подгрупа от пациенти в двете основни проучвания на DME преди приложение и в ден 1, 7 и 21 и месеци 1,5 и 3 след интравитреално инжектиране на един интравитреален имплантат, съдържащ 350 µg или 700 µg дексаметазон. Сто процента от стойностите на плазмената концентрация на дексаметазон при групата с доза 350 µg и 90% при групата с доза 700 µg са под долната граница на количествено определяне (0,05 ng/ml).
Най-високата плазмена концентрация 0,102 ng/ml е наблюдавана при 1 пациент от групата с доза 700 µg. Плазмената концентрация на дексаметазон изглежда не е свързана с възрастта, телесното тегло или пола на пациентите.
В 6-месечно проучване при маймуни, след едно интравитреално инжектиране на OZURDEX, Cmax на дексаметазон в стъкловидното тяло е 100 ng/ml на ден 42 и 5,57 ng/ml на ден 91 след инжектирането. Дексаметазон продължава да се открива в стъкловидното тяло на 6-ия месец
след инжектирането. Степента на концентрация на дексаметазон е: ретина > ирис > цилиарно тяло > стъкловидно тяло > преднокамерна течност > плазма.
При in vitro проучване на метаболизма, след инкубация на [14C]-дексаметазон с човешки тъкани от роговица, ирис-цилиарно тяло, хориоидея, ретина, стъкловидно тяло и склера за 18 часа не се установяват метаболити. Това съответства на резултатите от проучванията на очния метаболизъм при зайци и маймуни.
Дексаметазон се метаболизира основно до мастно- и водоразтворими метаболити, които могат да се екскретират в жлъчката и урината.
Матриксът на OZURDEX бавно се разгражда до млечна и гликолова киселина чрез проста хидролиза, след което се доразгражда до въглероден диоксид и вода.
Фармацевтични данни - Ozurdex 700 µg
50:50 поли-D,L-лактид-ко-гликолид с естерна крайна група 50:50 поли-D,L-лактид-ко-гликолид с карбоксилна крайна група Хипромелоза
Всяка опаковка съдържа:
Един стерилен имплантируем пръчковиден имплантат с продължително освобождаване, съдържащ 700 микрограма дексаметазон, разположен в иглата (неръждаема стомана) на апликатор за еднократна употреба.
Апликаторът се състои от бутало (неръждаема стомана) в игла, където имплантатът се задържа
на място от система за задържане на имплантати от хипромелоза. Буталото се контролира от лост отстрани на корпуса на апликатора. Иглата е защитена от капачка, а лостът – от предпазител.
Апликаторът, съдържащ имплантата, е опакован в запечатана торбичка от фолио, в който има сушител. Торбичката е поставена в термоформовано гнездо с капак, което е опаковано в картонена опаковка.
OZURDEX е само за еднократна употреба.
Всеки апликатор може да бъде използван за лечението само на едно око.
Апликаторът не трябва да се използва, ако запечатването на торбичката от фолио, в който се намира апликаторът, е нарушено. След отваряне на торбичката от фолио апликаторът трябва да бъде използван незабавно.
Приложение на OZURDEX
-
Дръжте дългата ос на апликатора успоредно на лимбуса.
-
Насочете апликатора, така че да докосне склерата косо под ъгъл, като скосената част на иглата е нагоре, над склерата. Вкарайте върха на около 1 mm в склерата, като го държите успоредно на лимбуса.
-
Насочете към центъра на окото в кухината на стъкловидното тяло. Това ще създаде път в склерата. Вкарвайте иглата, докато навлезе в кухината на стъкловидното тяло.
Не вкарвайте иглата след точката, в която обвивката на апликатора докосва конюнктивата.
-
Бавно натиснете бутона за активиране, докато не чуете и/или усетите щракване. Преди да извадите апликатора от окото, се уверете, че бутонът за активиране е натиснат докрай и се е заключил наравно с повърхността на апликатора.
-
Извадете апликатора в същата посока, в която сте го вкарали в стъкловидното тяло.
-
Изхвърлете апликатора безопасно веднага след лечението.
Апликаторът OZURDEX е само за еднократна употреба.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.