Paracofdal tablets

За облекчаване на слаба до средно изразена болка (главоболие, постоперативни състояния, зъбобол, невралгии и неврити, болезнена менструация), понижаване на висока температура и успокояване на суха кашлица.

Паракофдал се прилага при пациенти на възраст над 14 години за облекчаване на остра, средно изразена болка, за която се счита, че не се облекчава от други аналгетици като парацетамол или ибупрофен (самостоятелно).

Възрастни

По 1 таблетка 3 пъти дневно. Максимална дневна доза 3 таблетки.

Педиатрична популация

Деца на възраст от 14 до 18 години

По 1 таблетка 3 пъти дневно. Максимална дневна доза 3 таблетки.

Паракофдал не трябва да се използва при деца под 14 годишна възраст поради наличието на кодеин в състава и възможен риск от опиоидна токсичност в резултат на вариабилния и непредвидим метаболизъм на кодеин до морфин (вж. точка 4.4).

Деца под 14-годишна възраст

Безопасността и ефективността на Паракофдал при деца под 14-годишна възраст не е установена, поради което употребата му при деца под 14 години не се препоръчва.

Специални популации

Популация в старческа възраст, изтощени пациенти и пациенти с намален креатининов клирънс Дозата трябва да се намали при пациенти в старческа възраст, при изтощени пациенти и при пациенти с намален креатининов клирънс, тъй като елиминирането на метаболитните продукти на метамизол може да се удължи.

Чернодробно или бъбречно увреждане

Тъй като скоростта на елиминиране е намалена, когато бъбречната или чернодробната функция е нарушена, многократни високи дози трябва да се избягват. Не се налага намаляване на дозата, когато се прилага само за кратко време. Към днешна дата няма достатъчно опит с дългосрочната употреба на метамизол при пациенти с тежко чернодробно и бъбречно увреждане.

Таблетките се приемат с вода след хранене.

Лечението с Паракофдал не трябва да продължава повече от 3 последователни дни. Употребата му за по-продължителен период от време е възможна само след консултация с лекуващия лекар.

• Свръхчувствителност към активните вещества или някое от помощните вещества на Паракофдал изброени в точка 6.1;

• Тежки бъбречни и/или чернодробни заболявания;

• Нарушения на сърдечния ритъм;

• Нарушения на хемопоетичната система;

• Язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника;

• Тежко главоболие с повръщане;

• Остра чернодробна порфирия;

• Глюкозо-6-фосфатдехидрогеназна недостатъчност;

• Бременност и кърмене;

• Деца под 14-годишна възраст;

• При всички педиатрични пациенти (на възраст 0-18 години), които се подлагат на тонзилектомия и/или аденоидектомия по повод на синдром на обструктивна сънна апнея, поради повишен риск от развитие на сериозни и животозастрашаващи нежелани реакции (вж. точка 4.4);

• При пациенти, за които е известно, че са свръхбързи метаболизатори на CYP2D6 (вж. точка 4.4).

В състава на лекарствения продукт е включен кодеин (опиоиден аналгетик), който макар и в по-слаба степен от другите представители на тази група, може да да предизвиква лекарствена зависимост. Употребата на Паракофдал трябва да се избягва при лица с данни за лекарствена зависимост, а продължителността на непрекъснатото лечение да не превишава 2-3 дни.

Кодеин се метаболизира чрез чернодробния ензим CYP2D6 в морфин, негов активен метаболит. Ако даден пациент има дефицит или пълна липса на този ензим, няма да бъде постигнат адекватен обезболяващ ефект. Изчисления показват, че до 7% от европеидната популация може да имат този дефицит. Ако пациентът е екстензивен или свръхбърз метаболизатор обаче, съществува повишен риск от развитие на нежелани лекарствени реакции с опиоидна токсичност, дори при обичайно предписваните дози. Тези пациенти превръщат кодеина в морфин бързо, което води до по-високи от очакваните серумни нива на морфин.

Общите симптоми на опиоидна токсичност включват обърканост, сънливост, повърхностно дишане, свити зеници, гадене, повръщане, запек и липса на апетит. При тежки случаи това може да включва симптоми на потискане на циркулацията и дишането, които могат да бъдат животозастрашаващи и много рядко фатални.

Оценка на разпространението на свръхбързи мегаболизатори сред различни популации са обобщени по-долу:

Следоперативна употреба при деца

В публикуваната литература са съобщени случаи, в които даваният следоперативно кодеин при деца след тонзилектомия и/или аденоидектомия по повод на обструктивна сънна апнея е довел до редки, но животозастрашаващи нежелани реакции, включително смърт (вж. също точка 4.3). Всички деца са получавали дози кодеин в подходящия дозов диапазон. Има данни, че тези деца са били или свръхбързи, или екстензивни метаболизатори по отношение на тяхната способност да метаболизират кодеин до морфин.

Деца с компрометирана дихателна функция

Кодеин не се препоръчва за употреба при деца, чиято дихателна функция може да бъде компрометирана, включително с невромускулни нарушения, тежки сърдечни или дихателни заболявания, инфекции на горните дихателни пътища или на белите дробове, с множествена травма или тежки хирургични процедури. Тези фактори могат да влошат симптомите на токсичност на морфина.

• Паракофдал трябва да се прилага с внимание при пациенти, страдащи от алергични заболявания, при данни за свръхчувствителност към храни и медикаменти, пациенти с аспиринова астма поради повишен риск от алергични реакции и астматични пристъпи.

• Паракофдал трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с черепно-мозъчни травми, повишено интракраниално налягане, пациенти в напреднала възраст, изтощени пациенти, хипотиреоидизъм, болест на Адисон, хипертрофия на простатата или стриктура на уретрата.

• При пациенти с коремни оплаквания приемането на продукта може да замъгли клиничната картина на остър корем.

• Поради съдържанието на кофеин в продукта може да се наблюдават безсъние, нервност. По тази причина допълнителният прием на кофеин с кафе или чай трябва да бъде съобразен.

• Приемането му при остри бактериални инфекции може да потисне такива симптоми, като температура и болка и по този начин да затрудни диагнозата.

• Да не се прилагат други лекарствени продукти, съдържащи парацетамол, за да се предотврати евентуално предозиране и явления на интоксикация.

• Паракофдал се прилага с внимание при хроничен алкохолизъм поради риск от токсични ефекти върху черния дроб.

• Лекарствено индуцирано чернодробно увреждане. Съобщени са случаи на остър хепатит, предимно от хепатоцелуларен тип, при пациенти, лекувани с метамизол, с начало от няколко дни до няколко месеца след започване на лечението. Признаците и симптомите включват повишени чернодробни ензими в серума със или без жълтеница, често в контекста на други реакции на свръхчувствителност към лекарството (напр. кожен обрив, кръвни дискразии, повишена температура и еозинофилия) или придружени от характеристики на автоимунен хепатит. Повечето пациенти са се възстановили при прекратяване на лечението с метамизол; въпреки това в отделни случаи има съобщения за прогресия до остра чернодробна недостатъчност, налагаща чернодробна трансплантация.

Механизмът на индуцираното от метамизол чернодробно увреждане не е изяснен напълно, но данните показват имуно-алергичен механизъм.

Пациентите трябва да бъдат инструктирани да се свържат със своя лекар в случай на поява на симптоми, предполагащи чернодробно увреждане. При такива пациенти употребата на метамизол трябва да се преустанови и да се оцени чернодробната функция.

Метамизол не трябва да се въвежда повторно при пациенти с епизод на чернодробно увреждане по време на лечение с метамизол, при които не е установена друга причина за чернодробното увреждане.

• При провеждане на медицински тестове се препоръчва спиране приема на Паракофдал 3-4 дни преди тестването.

• Поради съдържанието на парацетамол в продукта може да се повлияят лабораторните резултати от изследването на кръвната захар и пикочната киселина.

• Кодеин повишава серумните нива на амилазата.

• Кофеин може да повлияе резултатите от тестове с използване на аденозин или дипиридамол, поради което Паракофдал не трябва да се приема най-малко 12 часа преди теста.

• Пшеничното нишесте в това лекарство съдържа само много малки количества глутен, счита се, че не съдържа глутен и е малко вероятно да предизвика проблеми, ако имате цьолиакия (непоносимост към глутен). Една таблетка съдържа не повече от 2,48 микрограма глутен. Ако пациента има алергия към пшеница (състояние, различно от цьолиакия), не трябва да приема това лекарство.

• Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

• Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) в една таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

• Антиацидните лекарствени продукти могат да забавят резорбцията на Паракофдал.

• Едновременното приложение с метоклопрамид и домперидон може да ускори резорбцията на парацетамол.

• Фенотиазиновите производни предизвикват хипотермия и едновременното им приемане с Паракофдал може да доведе до засилването й.

• Хроничната употреба на алкохол може да повиши хепатотоксичността на влизащия в състава на Паракофдал парацетамол.

• Циметидин намалява клирънса на токсичния метаболит на парацетамол.

• Едновременното приложение с алкохол или лекарства - ензимни индуктори, като фенитоин, карбамазепин, фенобарбитал, сулфинпиразон, рифампицин, изониазид може да предизвика тежки чернодробни увреждания.

• Продължителното редовно приемане на парацетамол може да усили антикоагулантния ефект на кумариновите антикоагуланти и да повиши риска от кървене при едновременното им приложение.

• Паракофдал не трябва да се приема с алкохол и лекарства, потискащи ЦНС (наркотични аналгетици, общи анестетици, седативни и хипнотици), поради засилване на депресивните ефекти върху ЦНС.

• Метамизол индуцира чернодробните ензими и понижава активността на кумариновите антикоагуланти.

• Хлорамфеникол и други миелотоксични лекарства засилват токсичните ефекти на метамизол върху хемопоезата.

• Антихолинергични лекарства, приети едновременно с кодеин, могат да доведат до засилване на потискащия ефект на кодеин върху перисталтиката.

• При едновременен прием метамизол може да намали ефекта на ацетилсалициловата киселина върху тромбоцитната агрегация. Следователно, тази комбинация трябва да се използва с повишено внимание при пациенти, приемащи ниска доза аспирин за кардиопротекция.

• Фармакокинетично взаимодействие - индуциране на лекарство-метаболизиращи ензими. Метамизол може да индуцира лекарство-метаболизиращи ензими, включително CYP2B6 и CYP3A4.

Едновременното приложение на метамизол с бупропион, ефавиренц, метадон, валпроат

циклоспорин, такролимус или сертралин може да доведе до намаляване на плазмените концетрации на тези лекарства с потенциално намаляване на клиничната ефикасност. Поради това се препоръчва повишено внимание при едновременно приложение на метамизол; клиничният отговор и/или нивата на лекарствата трябва да се проследяват по подходящ начин.

Не се препоръчва приемането на Паракофдал по време на бременност. Кодеин преминава през плацентарната бариера. Употребата му във високи дози и непосредствено преди термина, може да причини потискане на дишането на новороденото.

Метамизол

Налични са само ограничени данни за употребата на метамизол при бременни жени.

Въз основа на публикуваните данни от бременни жени с експозиция на метамизол през първия триместър (n= 568), не са установени тератогенни или ембриотоксични ефекти. В отделни случаи, когато не съществуват други възможности за лечение, прилагането на единични дози метамизол може да се допусне през първия и втория триместър. По принцип не се препоръчва прилагането на метамизол през първия и втория триместър. Употребата по време на третия триместър е свързана с фетотоксичност (бъбречно увреждане и констрикция на дуктус артериозус) и следователно употребата на метамизол е противопоказана по време на третия триместър на бременността (вж. точка 4.3). При случайно прилагане на метамизол по време на третия триместър амниотичната течност и дуктус артериозус трябва да се контролират чрез ултразвук и ехокардиография.

Метамизол преминава през плацентарната бариера.

При животни метамизол индуцира репродуктивна токсичност, но не и тератогенност (вж. точка 5.3).

Парацетамол

Значително количество данни при бременни жени не показват нито малформативна, нито фето/неонатална токсичност. Резултатите от епидемиологичните проучвания върху неврологичното развитие на деца с експозиция на парацетамол in utero са неубедителни. Ако е необходимо от клинична гледна точка, парацетамол може да се прилага по време на бременност, но трябва да се използва най-ниската ефективна доза за възможно най-кратко време и с възможно най-ниската честота.

Всички съставки на Паракофдал се секретират в млякото в ниски концентрации, включително кодеин и неговият активен метаболит, но е малко вероятно да повлияят неблагоприятно на кърмачето. Въпреки това, ако пациентът е свръхбърз метаболизатор на CYP2D6, по-високи нива на активния метаболит морфин могат да преминат в кърмата и в много редки случаи да доведат до симптоми на опиоидна токсичност при кърмачето, която може да бъде фатална. Не трябва да се приема Паракофдал по време на кърмене или кърменето трябва да се спре при необходимост от лечение с него.

Метамизол

Продуктите от разграждането на метамизол преминават в кърмата в значителни количества и не може да се изключи риск за кърмачето. Поради това многократната употреба на метамизол по време на кърмене трябва да се избягва. В случай на еднократно приложение на метамизол, на майките се препоръчва да събират и изхвърлят кърмата в продължение на 48 часа след прилагането на дозата.

Паракофдал може да причини замайване и сънливост или повишена нервна възбуда, поради което не се препоръчва приемането му от шофьори и лица, работещи с машини.

Нежеланите реакции са изброени по-долу по система орган-клас.

Нарушения на кръвта и лимфната система: анемия, тромбоцитопения, левкопения, агранулоцитоза.

Нарушения на имунната система:

реакции на свръхчувствителност, които могат да включват сърбеж, уртикария, отоци (генерализирани или локални), еритема, ангиоедем, вазомоторни нарушения, бронхоспазъм, диспнея при пациенти с повишена чувствителност към ацетилсалицилова киселина и други НСПВС, алергичен шок, синдром на Stevens-Johnson, синдром на Lyell.

Психични нарушения:

лекарствена зависимост при продължителна употреба на високи дози.

Нарушения на нервната система:

световъртеж, сънливост, задълбочаване на главоболието при продължителна употреба, нервност, безпокойство, раздразнителност, безсъние.

Сърдечни нарушения:

палпитации, тахикардия, цианоза.

Съдови нарушения:

хипотония.

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения:

респираторна депресия.

Стомашно-чревни нарушения:

гадене, повръщане, коремни болки, диария, сухота в устата, запек, диспепсия, в редки случаи улцерации и кървене.

Хепато-билиарни нарушения:

лекарствено индуциране чернодробно увреждане, включително остър хепатит, жълтеница, повишени чернодробни ензими с неизвестна честота (вж. точка 4.4); остър панкреатит при пациенти след холецистектомия.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан:

зачервяване на кожата, изпотяване.

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища:

нарушение на бъбречната функция (аналгетична нефропатия) при прилагане на високи дози продължително време.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата ул., Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел.: +35 928903417, уебсайт: www.bda.bg.

Първите симптоми на предозиране с парацетамол са гадене, повръщане, коремни бoлки, обриви и сърбеж, нервна възбуда и безсъние, треперене на пръстите и сърцебиене. Могат да се наблюдвата кръв в урината и изпражненията, петехии, разязвяване на устната лигавица, бъбречна болка и намаляване количеството на урината, зачервяване на кожата и сърбеж, лесна уморяемост, температура. Треска и възпалено гърло се появяват 2-4 дни след приемане на свръхдозата поради което при съмнение за предозиране лечението трябва да започне веднага.

Симптомите на предозиране с метамизол са следните: гадене, повръщане, медена и хематемеза, обриви и алергичен шок, виене на свят, шум в ушите, клонично-тонични гърчове, агранулоцитоза, апластична или хемолитична анемия, хеморагична диатеза.

Предозирането с кодеин се проявява с поява на точковидни зеници, респираторна депресия, гърчове и загуба на съзнание.

Симптомите на предозиране с кофеин са: повишена нервна възбуда, безсъние, главоболие.

При първите симптоми на предозиране е необходимо започване на незабавно специализирано лечение.

За да се намали резорбцията на лекарството трябва незабавно да се предизвика повръщане, ако пациента е в съзнание. След изпразване на стомаха трябва да се даде перорално активен въглен. Хипотонията обикновено се повлиява чрез вливане на течности. Прилагат се съдосвиващи средства при индикации за това. Осигурява се адекватна респираторна вентилация. При тежки случаи на интоксикация се предприема перитонеална диализа или хемодиализа. При хипопротромбинемия, следствие на предозиране с парацетамол, се прилага витамин К интравенозно. Ако приетата доза на парацетамол е по-висока от 140 mg/kg, трябва да се лекува с ацетилцистеин колкото е възможно по- скоро. Метхемоглобинемията (над 30%) се третира с метиленово синьо — бавно венозно.

При тежка респираторна и кардиоваскуларна депресия парентерално се прилага налоксон (0,4 - 2 mg интравенозно през 2-3 минути, но максимум 10 mg, или 2 mg налоксон в 500 ml 5% декстроза под формата на венозна инфузия), за да предотврати респираторната депресия и кома в резултат на предозиране с кодеин.