Ventavis 10 µg/ml - Nebuliser solution

Лечение на възрастни пациенти с първична белодробна хипертония, функционален клас ІІІ по NYHA, за подобряване на физическата активност и облекчаване на симптомите.

Ventavis трябва да се прилага и мониторира само от лекар с опит в лечението на белодробна хипертония.

Дозировка

Доза на инхалаторна процедура

При започване на лечение с Ventavis дозата за първата инхалация трябва да бъде

2,5 микрограма илопрост, освобождавани от мундщука на небулизатора. При добра поносимост на дозата, дозирането трябва да бъде увеличено до 5 микрограма илопрост и да се поддържа тази доза. В случай на лоша поносимост на дозата от 5 микрограма, дозата трябва да се редуцира до 2,5 микрограма илопрост.

Дневна доза

Дозата за една инхалаторна процедура трябва да се прилага 6 до 9 пъти дневно съобразно индивидуалната нужда и поносимост.

Продължителност на лечението

Продължителността на лечението зависи от клиничния статус и преценката на лекаря. При влошаване на състоянието на пациента при тази терапия трябва да се обсъди интравенозното приложение на простациклин.

Специални популации

Чернодробно увреждане

Елиминирането на илопрост e намалено при пациенти с чернодробна дисфункция (вж. точка 5.2).

За избягване на нежелано кумулиране през деня, трябва да се обръща специално внимание на тези пациенти по време на началното титриране на дозата. В началото трябва да се прилагат дози от 2,5 микрограма илопрост, като се използва Ventavis 10 микрограма/ml, на интервали от 3-4 часа (отговаря на максимално 6 приложения дневно). След това, интервалът между приложенията може да бъде скъсяван внимателно въз основа на индивидуалната поносимост. Ако е показана доза до 5 микрограма илопрост, отново в началото трябва да се избере интервал от 3-4 часа между приложенията и да се скъсява според индивидуалната поносимост.

Кумулиране на илопрост в резултат от лечение в продължение на няколко дни е малко вероятно поради прекъсването на приложението на лекарствения продукт през нощта.

Бъбречно увреждане

Няма нужда от адаптиране на дозата при пациенти с креатининов клирънс > 30 ml/min (изчислен по формулата на Cockroft – Gault на база серумен креатинин). При клиничните изпитвания не са изследвани пациенти с креатининов клирънс ≤ 30 ml/min. Данните от интравенозното приложение на илопрост показват, че елиминирането му е намалено при пациенти с бъбречна недостатъчност, които имат нужда от диализа. По тази причина трябва да се прилагат същите препоръки за дозиране както при пациентите с чернодробно увреждане (вж. по-горе).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Ventavis при деца на възраст до 18 години все още не са установени. Липсват данни от контролирани клинични изпитвания.

Начин на приложение

Ventavis е показан за инхалаторно приложение чрез небулизатор.

За да се сведе до минимум случайната експозиция, се препоръчва помещението да се поддържа добре проветрено.

Готовият за употреба разтвор за небулизатор Ventavis се прилага с подходящо устройство за инхалация (небулизатор) (вж. по-долу и точка 6.6).

Пациентите, стабилизирани с даден модел небулизатор не трябва да преминават на друг небулизатор без наблюдение от лекуващия лекар, тъй като е доказано, че другите небулизатори произвеждат аерозоли с леко различаващи се физични характеристики и доставяне на разтвора, което може да бъде по-бързо (вж. точка 5.2).

• Breelib

  Breelib е малка, преносима, захранвана с батерии, активираща се при вдишване, технологична система с вибрираща мембрана.

  Ventavis 10 микрограма/ml (1 ml ампула ) и Ventavis 20 микрограма/ml разтвор за небулизатор

  Ventavis 10 микрограма/ml разтвор за небулизатор (1 ml ампула) освобождава 2,5 микрограма и Ventavis 20 микрограма/ml освобождава 5 микрограма от мундщука на Breelib небулизатор.

  При започване на лечение с Ventavis или при преминаване на пациента от алтернативно устройство, първата инхалация трябва да се направи с 1 ml ампула от Ventavis

  10 микрограма/ml, (вж. точка 4.4). Ако има добра поносимост към инхалиране с Ventavis 10 микрограма/ml, дозата трябва да бъде увеличена чрез използване на Ventavis

  20 микрограма/ml.Тази доза трябва да се поддържа. В случай на лоша поносимост на Ventavis 20 микрограма/ml, дозата трябва да се редуцира чрез използване на 1 ml ампула от Ventavis 10 микрограма/ml (вж. точка 4.4).

  Продължителността на една инхалаторна процедура с Breelib небулизатор е приблизително 3 минути, което отразява по-голямата скорост, с която небулизаторът Breelib доставя лекарството в сравнение с другите небулизатори.

  Пациенти, започващи лечение с Ventavis или преминаващи от алтернативно устройство към Breelib, трябва да бъдат внимателно наблюдавани от лекуващия лекар, за да се гарантира, че дозата и скоростта на инхалация са добре поносими.

  При употреба на небулизатора Breelib, моля спазвайте инструкциите за употреба, предоставени с устройството.

  Напълнете лекарствената камера с Ventavis непосредствено преди употреба.

  • I-Neb AAD

    I-Neb AAD системата представлява портативна, преносима, небулизираща технологична система с вибрираща мембрана. Системата образува капки с помощта на ултразвук, който изтласква течността през мембраната. Доказано е, че небулизаторът I-Neb AAD е подходящ за приложение на Ventavis 10 микрограма/ml (1 ml ампула) и 20 микрограма/ml разтвор за небулизатор. Медианата на размера на аеродинамичния диаметър (Mass Median Aerodynamic Diameter, MMAD) на аерозола, измерен с помощта на I-Neb небулизиращи системи, оборудвани с ниво на мощност 10 диска е сходен при Ventavis 20 микрограма/ml (златна програма) и Ventavis 10 микрограма/ml (лилава програма) разтвори за небулизатор (т.е. около 2 микрометра), но с по-бързо доставяне при използването на Ventavis 20 микрограма/ml.

    Контролът на дозата, доставена от системата I-Neb AAD, се осъществява от лекарствената камера и контролния диск. Всяка лекарствена камера е с цветна маркировка и има контролен диск с цветна маркировка, която съответства на тази на камерата.

    Ventavis 10 микрограма/ml разтвор за небулизатор (1 ml ампула)

    При започване на лечение с I-Neb системата първата инхалация трябва да бъде 2,5 микрограма илопрост, освобождавани от мундщука на небулизатора, използвайки 1 ml ампула от Ventavis

    10 микрограма/ml. При добра поносимост на дозата, дозирането трябва да бъде увеличено до 5 микрограма илопрост, използвайки 1 ml ампула от Ventavis 10 микрограма/ml и да се

    поддържа тази доза. В случай на лоша поносимост на дозата от 5 микрограма, дозата трябва да се редуцира до 2,5 микрограма илопрост.

    Небулизаторът следи дишането на пациента, за да определи времето на аерозолния пулс, необходимо за осигуряване на предварително зададената доза от 2,5 или 5 микрограма илопрост.

    За дозата 2,5 микрограма Ventavis 10 микрограма/ml се използва лекарствената камера с червено капаче и червен контролен диск.

    За дозата 5 микрограма на Ventavis 10 микрограма/ml се използва лекарствената камера с лилаво капаче и лилав контролен диск.

    За всяка инхалаторна процедура с I-Neb-AAD, съдържанието на една ампула от 1 ml Ventavis 10 микрограма/ml, с два цветни пръстена (бял - жълт), се прехвърля в лекарствената камера непосредствено преди употреба.

    Лекарст- венпродукт	Цветен пръстен на ампулата	Доза	I-Neb AAD		Изчисле- но време за инхалация
    			Капаче на лекарственатакамера	Конт- ролендиск
    Ventavis 10 μg/ml	Ампула 1 ml бял - жълт пръстен	2,5 μg	червено	червен	3,2 мин
    		5 μg	лилаво	лилав	6,5 мин

    Ventavis 20 микрограма/ml разтвор за небулизатор

    Само пациенти, които се поддържат на доза 5 микрограма и които са получавали многократно продължителни инхалации с Ventavis 10 микрограма/ml, което може да доведе до непълна инхалация, може да се смятат за подходящи за преминаване на Ventavis 20 микрограма/ml.

    Необходимо е непосредствено наблюдение от лекуващия лекар при преминаване от Ventavis 10 микрограма/ml на Ventavis 20 микрограма/ml, за да се контролира острата поносимост по отношение на по-бързото доставяне на илопрост с двойна концентрация.

    Небулизаторът следи дишането на пациента, за да определи времето на аерозолния пулс, необходимо за осигуряване на предварително зададената доза от 5 микрограма илопрост. За дозата 5 микрограма Ventavis 20 микрограма/ml се използва лекарствената камера със

    „златно” капаче и „златен” контролен диск.

    За всяка инхалаторна процедура с I-Neb-AAD, съдържанието на една ампула от 1 ml Ventavis 20 микрограма/ml, с два цветни пръстена (жълт - червен), се прехвърля в лекарствената камера непосредствено преди употреба.

    Лекарствен продукт	Цветен пръстен на ампулата	Доза	I-Neb AAD
    			Капаче налекарствената камера	Контролен диск
    Ventavis 20 μg/ml	Ампула 1 ml жълт - червен пръстен	5 μg	„златно”	„златeн”

  • Venta-Neb

Venta-Neb, портативният ултразвуков, захранван с батерии небулизатор е подходящ за приложението на Ventavis 10 микрограма/ml разтвор за небулизатор (2 ml ампула). Измереният MMAD на аерозолните капчици е 2,6 микрометра.

При започване на лечение на Ventavis с Venta-Neb дозата за първата инхалация трябва да бъде 2,5 микрограма илопрост, освобождавани от мундщука на небулизатора, използвайки 2 ml ампула на Ventavis 10 микрограма/ml. При добра поносимост на дозата, дозирането трябва да бъде увеличено до 5 микрограма илопрост използвайки 2 ml ампула на Ventavis

10 микрограма/ml и да се поддържа тази доза. В случай на лоша поносимост на дозата от 5 микрограма, дозата трябва да се редуцира до 2,5 микрограма илопрост.

За всяка инхалаторна процедура с Venta-Neb съдържанието на една 2 ml ампула от Ventavis

10 микрограма/ml, с два цветни пръстена (бял – розов), се прехвърля в лекарствената камера на небулизатора непосредствено преди употреба.

Може да се работи с две програми:

P1 Програма 1: 5,0 микрограма активно вещество при мундщука, 25 инхалаторни цикъла. P2 Програма 2: 2,5 микрограма активно вещество при мундщука, 10 инхалаторни цикъла. Изборът на предварително зададената програма се извършва от лекаря.

Venta-Neb подсказва на пациента със зрителен и звуков сигнал кога да инхалира. Уредът спира автоматично, след като предварително зададената доза бъде приложена.

За да се постигне оптимален размер на капката на прилагания Ventavis 10 микрограма/ml разтвор за небулизатор, трябва да се използва зеления ограничител. Повече подробности можете да получите от инструкциите за употреба на небулизатора Venta-Neb.

Други небулизиращи системи

Ефикасността и поносимостта на инхалирания илопрост, приложен с други небулизиращи системи, които осигуряват различни характеристики на небулизация на разтвора на илопрост, не са установени.

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Състояния, при които ефектите на Ventavis върху тромбоцитите могат да увеличат риска от хеморагия (напр. активни пептични язви, травма, интракраниална хеморагия).

• Тежка форма на ИБС или нестабилна стенокардия.

• Миокарден инфаркт през последните 6 месеца.

• Декомпенсирана сърдечна недостатъчност, ако не е под строго лекарско наблюдение.

• Тежки аритмии.

• Цереброваскуларни инциденти (напр. преходен исхемичен пристъп, инсулт) през последните 3 месеца.

• Белодробна хипертония вследствие венозна оклузивна болест.

• Вродени или придобити клапни дефекти с клинично значими нарушения на миокардната функция, несвързани с белодробната хипертония.

Употребата на Ventavis не се препоръчва при пациенти с нестабилна белодробна хипертония и напреднала десностранна сърдечна недостатъчност. В случай на влошаване на десностранната сърдечна недостатъчност, трябва да се обсъди преминаване към лечение с друг лекарствен продукт.

Хипотония

При започване на лечение с Ventavis трябва да се проверява кръвното налягане. При пациенти с ниско системно кръвно налягане и при пациенти с ортостатична хипотония или получаващи лекарствени продукти, за които е известно, че намаляват кръвното налягане, трябва да се внимава, за да се избегне задълбочаване на хипотонията. Не трябва да се започва лечение с Ventavis при пациенти със систолично кръвно налягане под 85 mmHg.

Лекарите трябва да внимават за наличие на съпътстващи състояния или едновременно приемани лекарствени продукти, които биха могли да повишат риска за хипотония или синкоп (вж. точка 4.5).

Синкоп

Небулизаторният вазодилатиращ ефект на инхалирания илопрост е краткотраен (един до два часа).

Синкопът е чест симптом на самата болест и може да се появи по време на лечението. Пациенти, които получат синкоп, свързан с белодробната хипертония, трябва да избягват всякакво извънредно напрежение, например при физически усилия. Полезно е инхалиране преди физическо усилие. Повишената честота на синкоп може да отразява периоди без терапевтично покритие, недостатъчна ефективност и/или влошаване на заболяването. Трябва да се обсъди нуждата от адаптиране и/или промяна на терапията (вж. точка 4.8).

Пациенти със заболявания на дихателната система

Инхалирането на Ventavis може да бъде свързано с риск от индуциране на бронхоспазъм, особено при пациенти с бронхиална хиперактивност (вж. точка 4.8). Освен това не е установена ползата от приложението на Ventavis при болни със съпътстваща хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и тежка астма. Пациенти със съпътстващи остри белодробни инфекции, ХОББ и тежка астма трябва да бъдат внимателно проследявани.

Белодробно вено-оклузивно заболяване

Белодробните вазодилататори могат значително да влошат сърдечно-съдовото състояние при пациенти с белодробно вено-оклузивно заболяване. Ако се появят признаци на белодробен оток, следва да се разглежда възможността за съпътстващо белодробно вено-оклузивно заболяване и лечението с Ventavis трябва да се преустанови.

Прекъсване на терапията

В случай на прекъсване на терапията с Ventavis рискът от ребаунд ефект не може формално да бъде изключен. Пациентът трябва да бъде внимателно проследен след спиране на лечението с инхалаторен илопрост и трябва да се обсъди алтернативна терапия при критично болни пациенти.

Бъбречно или чернодробно увреждане

Данните от интравенозното приложение на илопрост показват, че елиминирането му е намалено при пациенти с чернодробна дисфункция и при болни с бъбречна недостатъчност, налагаща диализа (вж. точка 5.2). Препоръчва се внимателно начално титриране на дозата с интервал

между отделните приложения от 3-4 часа (вж. точка 4.2). Серумни нива на кръвната захар

Продължителното перорално лечение с илопрост клатрат при кучета в продължение на една година е показало леко увеличение на нивата на серумната глюкоза на гладно. Не може да се изключи, че това е от значение и при хора на продължителна терапия с Ventavis.

Нежелана експозиция на Ventavis

За свеждане до минимум на случайната експозиция се препоръчва употребата на Ventavis с небулизатори със системи, задействащи се от вдишването (като Breelib или I-Neb), и поддържане на помещението добре проветрено.

Новородени, кърмачета и бременни жени не трябва да бъдат излагани на Ventavis във въздуха в стаята.

Контакт с кожата и очите, поглъщане през устата

Разтворът за небулизатор Ventavis не трябва да попада в контакт с кожата и очите; поглъщане през устата на разтвор Ventavis трябва да се избягва. По време на процедурата трябва да се избягва употребата на маска, като се използва само мундщук.

Ventavis съдържа етанол

Ventavis 10 микрограма/ml съдържа 0,81 mg алкохол (етанол) във всеки ml, което е еквивалентно на 0,081% (т/о). Количеството от 0,81 mg алкохол в 1 ml от това лекарство е еквивалентно на по-малко от 1 ml бира или вино.

Ventavis 20 микрограма/ml съдържа 1,62 mg алкохол (етанол) във всеки ml, което е еквивалентно на 0,162% (т/о). Количеството от 1,62 mg алкохол в 1 ml от това лекарство е еквивалентно на по-малко от 1 ml бира или вино.

Малкото количество алкохол в това лекарство няма да има някави забележими ефекти. Преминаване към небулизатора Breelib

Има ограничени данни от употребата на небулизатора Breelib. За пациенти, преминали от алтернативно устройство към небулизатора Breelib първата инхалация трябва да бъде направена с Ventavis 10 микрограма/ml (1 ml ампула), като се освобождават 2,5 микрограма илопрост от мундщука и под непосредствено медицинско наблюдение, за да е сигурно, че по-бързата инхалация доставена от Breelib е с добра поносимост. Първото прилагане трябва да се направи с 2,5 микрограма, дори ако пациентът вече е бил стабилизиран при доза 5 микрограма, инхалирана с алтернативно устройство (вж. точка 4.2).

Илопрост може да усили ефектите на съдоразширяващите и антихипертензивните средства и така да увеличи риска от хипотония (вж. точка 4.4). Препоръчва се повишено внимание при едновременно приложение на Ventavis с други антихипертензивни или съдоразширяващи средства, тъй като може да се изисква корекция на дозата.

Понеже илопрост инхибира тромбоцитната функция, употребата му заедно със следните вещества може да повиши илопрост-медиираното тромбоцитно инхибиране, което води до повишаване на риска от кървене:

• антикоагуланти, като

  • хепарин,

  • перорални антикоагуланти (или кумаринови или директни),

• или други инхибитори на тромбоцитната агрегация, като

  • ацетилсалицилова киселина,

  • нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти,

  • неселективни фосфодиестеразни инхибитори, като пентоксифилин,

  • селективни инхибитори на фосфодиестераза 3 (ФДЕ3), като цилостазол или анагрелид,

  • тиклопидин,

  • клопидогрел,

  • антагонисти на гликопротеин ІІb/IIIa, като

    • абциксимаб,

    • ептифибатид

    • тирофибан

  • дефибротид

Препоръчва се внимателно проследяване на пациентите, приемащи антикоагуланти или други инхибитори на тромбоцитната агрегация, съгласно обичайната медицинска практика.

Интравенозната инфузия на илопрост при пациенти няма ефект нито върху фармакокинетиката на многократни перорални дози дигоксин, нито върху фармакокинетиката на едновременно прилаган активатор на тъканния плазминоген (t-PA).

Въпреки че не са провеждани клинични проучвания, направените in vitro изследвания на инхибиторния потенциал на илопрост върху активността на ензимната система цитохром Р450 показват, че не трябва да се очаква съответно подтискане на лекарствения метаболизъм от тези ензими при употреба на илопрост.

Жени с детероден потенциал

Жени с детероден потенциал трябва да използват ефективни контрацептивни мерки по време на лечение с Ventavis.

Бременност

Жени с белодробна хипертония трябва да избягват забременяване, защото това може да доведе до животозастрашаващо обостряне на заболяването.

Проучванията при животни показват ефекти върху репродукцията (вж. точка 5.3).

Има ограничени данни от употребата на илопрост при бременни жени. Ако настъпи бременност, като се вземе предвид потенциалната полза за майката, употребата на Ventavis по време на бременността може да се обмисли, само след внимателна оценка на съотношението полза/риск, при тези жени, които изберат да продължат своята бременност, въпреки известните рискове от белодробна хипертония по време на бременността.

Кърмене

Не е известно дали илопрост/метаболитите се екскретират в кърмата. Наблюдавани са много ниски нива на илопрост в млякото при плъхове (вж. точка 5.3). Не може да се изключи потенциален риск за кърмачето и е за предпочитане по време на лечение с Ventavis да се избягва кърменето.

Фертилитет

Проучванията при животни не показват вреден ефект на илопрост върху фертилитета.

Ventavis повлиява в значителна степен способността за шофиране и работа с машини при

пациенти, които имат симптоми на хипотония като замаяност.

В началото на лечението трябва да се внимава, докато не се установят някакви ефекти върху пациента.

Резюме на профила на безопасност

В допълнение на локалните ефекти, произтичащи от инхалаторното приложение на илопрост, като например кашлица, нежеланите лекарствени реакции при приложението на илопрост са свързани с фармакологичните свойства на простациклините.

Най-често наблюдаваните нежелани лекарствени реакции (≥ 20 %) при клиничните изпитвания включват вазодилатация (включително хипотония), главоболие и кашлица. Най-тежките нежелани реакции са хипотония, случаи на кървене и бронхоспазъм.

Списък на нежеланите реакции в табличен вид

Съобщените по-долу нежелани лекарствени реакции се основават на сборните данни от клинични изпитвания фаза II и III, включващи 131 пациенти, приемащи лекарствения продукт, и на данни от постмаркетинговото наблюдение. Честотите на нежеланите лекарствени реакции се дефинират като много чести (≥1/10) и чести (≥1/100 до <1/10). Нежеланите лекарствени реакции, установени само в хода на постмаркетинговото наблюдение и за които честотата не може да бъде установена от данните от клиничните изпитвания, са изброени в група "С неизвестна честота".

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

*Съобщавани са животозастрашаващи и/или фатални случаи.

§ вижте точка "Описание на избрани нежелани лекарствени реакции"

Описание на избрани нежелани лекарствени реакции

Случаите на кървене (най-вече епистаксис и хемоптизис) са много чести, както се очаква при тази група пациенти с висок дял на пациентите, приемащи едновременно антикоагуланти.

Възможно е рискът от кървене при пациентите да бъде повишен при едновременно приложение на потенциални инхибитори на тромбоцитната агрегация или антикоагуланти (вж. точка 4.5).

Фаталните случаи включват церебрална и интракраниална хеморагия.

Синкопът е чест симптом на самото заболяване, но може също да се появи по време на лечение. Повишената честота на синкоп може да се свърже с влошаване на заболяването или недостатъчна ефективност на продукта (вж. точка 4.4).

В клинични изпитвания има съобщения за периферен оток при 12,2 % от пациентите на лечение с илопрост и при 16,2 % от пациентите на плацебо. Периферният оток е много чест симптом на самото заболяване, но може също да се появи по време на лечение.

Възникването на периферен оток може да се свърже с влошаване на заболяването или недостатъчна ефективност на продукта.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Симптоми

Докладвани са случай на предозиране. Симптомите на предозиране са свързани главно с вазодилатиращия ефект на илопрост. Често наблюдавани симптоми след предозиране са замайване, главоболие, зачервяване, гадене, болка в челюстта или гърба. Възможни са също хипотония, повишаване на кръвното налягане, брадикардия или тахикардия, гадене, повръщане и болки в крайниците.

Овладяване

Не е известен специфичен антидот. Препоръчва се прекъсване на инхалацията, наблюдение и симптоматично лечение.