Rilutek 50 mg - Film-coated tablet
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Rilutek 50 mg
RILUTEK е показан за удължаване живота или времето до механична вентилация на пациенти с амиотрофична латерална склероза (АЛС).
Клиничните изпитвания показват, че RILUTEK удължава преживяемостта при пациенти с АЛС (вж. точка 5.1). Преживяемостта беше дефинирана като живи пациенти, не интубирани за механична вентилация и без трахеотомия.
Няма доказателства RILUTEK да проявява терапевтичен ефект върху двигателната функция, белодробната функция, фасцикулациите, мускулната сила и моторната симптоматика. Не беше доказана ефективност на RILUTEK в късните стадии на АЛС.
Безопасността и ефикасността на RILUTEK е изследвана само при АЛС. Ето защо, RILUTEK не трябва да се прилага при никоя друга форма на болест на моторния неврон.
Лечението с RILUTEK трябва да се започне само от специалист лекар с опит в овладяването на болести на моторния неврон.
Дозировка
Препоръчваната дневна доза при възрастни или лица в старческа възраст е 100 mg (50 mg на всеки 12 часа).
Не може да се очаква значимо увеличение на положителния ефект от по-високи дневни дози.
Специални популации:
Увредена бъбречна функция
RILUTEK не се препоръчва за приложение при пациенти с увредена бъбречна функция, тъй като не са провеждани изследвания при многократно дозиране при тази популация (вж. точка 4.4).
Лица в старческа възраст
На база фармакокинетичните данни, няма специални указания за прилагането на RILUTEK
сред тази популация.
Увредена чернодробна функция
Педиатрична популация
RILUTEK не се препоръчва за употреба при педиатричната популация, поради липса на данни за безопасността и ефикасността на рилузол при невродегенеративни заболявания при деца или юноши.
Начин на приложение Перорално приложение
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Чернодробно заболяване или ниво на трансаминазите над 3 пъти горната граница на нормата преди лечението.
Бременни или кърмещи пациентки.
Чернодробно увреждане
Рилузол трябва да се предписва с внимание при пациенти с анамнеза за патологична чернодробна функция, или при пациенти с леко завишени нива на серумни трансаминази (АЛАТ/СГПТ, AСАТ/СГОТ до 3 пъти горна граница на нормата (ГГН)), билирубин и/или гама- глутамил трансфераза (ГГT). Повишението преди лечението на няколко функционални чернодробни изследвания (особено увеличен билирубин) би трябвало да изключи употребата на рилузол (вж. точка 4.8).
Поради опасността от хепатит, трябва да се изследват серумните трансаминази, включително АЛАТ, преди и по време на лечението с рилузол. АЛАТ трябва да се изследва всеки месец през първите 3 месеца от лечението, на всеки 3 месеца през остатъка от първата година, и периодично след това. Нивата на АЛАТ трябва да се изследват по-често при пациенти, които са развили повишение на стойностите на АЛАТ.
Рилузол трябва да се прекрати, ако нивата на АЛАТ се повишат до 5 пъти ГГН. Няма опит с понижаване на дозата или повторно включване на терапията при пациенти с които са развили повишение на АЛАТ до 5 ГГН. В този случай не може да се препоръча повторно прилагане на рилузол при тези пациенти.
Неутропения
Пациентите трябва да бъдат предупредени да съобщават на своите лекари за всякакъв вид фебрилни състояния. Съобщението за фебрилно заболяване трябва да подскаже на лекаря да провери белия кръвен ред и да прекрати рилузол в случай на неутропения (вж. точка 4.8).
Интерстициална белодробна болест
Съобщавани са случаи на интерстициална белодробна болест, някои от които сериозни, при пациенти, лекувани с рилузол, (вж. точка 4.8). Ако се развият респираторни симптоми, като суха кашлица и/ или диспнея, е необходима гръдна рентгенография, и в случай на находка, показваща интерстициална белодробна болест (напр. двустранни дифузни белодробни засенчвания), приемът на рилузол трябва да бъде прекратен незабавно. В по-голяма част от съобщаваните случаи симптомите отшумяват след спиране на лекарствения продукт и симптоматично лечение.
Бъбречно увреждане
Не са провеждани изследвания при многократно дозиране при пациенти с увредена бъбречна функция (вж. точка 4.2).
Натрий
Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Не са провеждани клинични проучвания за оценка на взаимодействията на рилузол с други лекарствени продукти.
In vitro изследванията върху човешки чернодробни микрозомални препарати сочат, че CYP1А2 е основният изоензим участващ в първоначалния окислителен метаболизъм на рилузол.
Инхибиторите на CYP1A2 (напр. кофеин, диклофенак, диазепам, ницерголин, кломипрамин, имипрамин, флувоксамин, фенацетин, теофилин, амитриптилин и хинолони) потенциално биха могли да забавят скоростта на елиминиране на рилузол, докато индукторите на CYP1A2 (напр. цигарен дим, храните пушени на въглища, рифампицин и омепразол) биха могли да увеличат скоростта на елиминиране на рилузол.
Бременност
RILUTEK е противопоказан по време на бременност (вж. точки 4.3 и 5.3). Липсва клиничен опит с рилузол при бременни жени.
Кърмене
RILUTEK е противопоказан при кърмещи жени (вж. точки 4.3 и 5.3). Не е известно дали рилузол се екскретира в човешкото мляко.
Фертилитет
Проучвания по отношение на фертилитета при плъхове показват леко нарушение на репродуктивните способности и фертилитета при дози 15 mg/kg/ден (които са по-високи от терапевтичната доза), вероятно поради седация и летаргия.
Пациентите трябва да бъдат предупредени за възможността от замайване и световъртеж, и да бъдат съветвани да не шофират и работят с машини, ако се появят подобни симптоми.
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.
Обобщение на профила на безопасност
По време на фаза ІІІ клинични проучвания, проведени при АЛС, най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции бяха астения, гадене и отклонения във функционалните чернодробни показатели.
Табличен списък на нежеланите реакции
Нежеланите ефекти, класифицирани в зависимост от честотата, са изброени по-долу, като се използва следната конвенция: много чести (> 1/10), чести (> 1/100 до <1/10), нечести (>1/1 000 до <1/100), редки (>1/10 000 до <1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
| Много чести | Чести | Нечести | С неизвестна честота | |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Анемия | Тежка неутропения (вж. точка 4.4) | ||
| Нарушения на имунната система | Анафилактоидна реакция, ангиоедем | |||
| Нарушения на нервната система | Главоболие, замайване, оралнапарестезия, сънливост | |||
| Сърдечни нарушения | Тахикардия | |||
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Интерстициална белодробна болест (вж. точка 4.4) | |||
| Стомашно- чревни нарушения | Гадене | Диария, коремна болка, повръщане | Панкреатит | |
| Нарушения на кожата иподкожната тъкан | Обрив | |||
| Хепатобилиарни нарушения | Отклонения във функционалните чернодробнипоказатели | Хепатит | ||
| Общи нарушения и ефекти на мястото наприложение | Астения | Болка |
Описание на избрани нежелани реакции
Хепатобилиарни нарушения
Повишенията на аланин аминотрансферазата обикновено се явяваха в рамките на 3 месеца след началото на терапията с рилузол; бяха обичайно преходни и се връщаха до под 2 пъти ГГН след 2 до 6 месеца докато лечението е в ход. Тези повишения биха могли да бъдат свързани с жълтеница. При пациенти (n=20) от клинични изпитвания с повишения на AЛT до над 5 пъти ГГН, лечението е спряно и нивата са се върнали до под 2 пъти ГГН след 2 дo 4 месеца в повечето случаи (вж. точка 4.4).
Данни от изпитване показват, че пациентите от азиатски произход може да са по-податливи на отклонения във функционалните чернодробни показатели − 3,2% (194/5995) от пациентите от азиатски произход и 1,8% (100/5641) от пациентите от бялата раса.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Rilutek 50 mg
Фармакотерапевтична група: други лекарства за нервната система, ATC код: NO7XX02
Механизъм на действие
Въпреки че патогенезата на АЛС не е напълно изяснена, се предполага, че глутаматът (първичният възбуден невротрансмитер в централната нервна система) играе роля за клетъчната смърт при заболяването.
Приема се, че рилузол действа чрез блокиране на глутаматните процеси. Начинът на действие е неясен.
Клинична ефикасност и безопасност
В едно проучване, 155 пациенти бяха рандомизирани на 100 mg/ден рилузол (50 mg два пъти дневно) или плацебо, и бяха проследени в продължение на 12 до 21 месеца. Преживяемостта, както е дефининирана във втория параграф на точка 4.1, беше значително удължена при пациентите получаващи рилузол в сравнение с пациентите получаващи плацебо. Средното време на преживяемост беше 17,7 месеца спрямо 14,9 месеца съответно за рилузол и плацебо.
При проучване с варираща доза, 959 пациенти с АЛС бяха рандомизирани в една от четири терапевтични групи: рилузол 50, 100, 200 mg/ден, или плацебо и бяха проследени в продължение на 18 месеца. При пациентите лекувани със 100 mg/ден рилузол, преживяемостта беше значително по-висока в сравнение с пациентите получаващи плацебо. Ефектът на рилузол 50 mg/ден не беше статистически значим в сравнение с плацебо и ефектът на рилузол
200 mg/ден беше по същество сравним с този от 100 mg/ден. Средното време на преживяемост приближаваше 16,5 месеца спрямо 13,5 месеца съответно при рилузол 100 mg/ден и плацебо.
При паралелно групово проучване предназначено да оцени ефикасността и безопасността на рилузол при пациенти в късните стадии на заболяването, времето на преживяемост и двигателната функция с рилузол не се различаваха значително от тези при плацебо. При това проучване, мнозинството от пациентите имаха витален капацитет под 60%.
При двойно-сляпо плацебо контролирано проучване предназначено да оцени ефикасността и безопасността на рилузол сред японски пациенти, 204 пациенти бяха рандомизирани на
100 mg/ден рилузол (50 mg два пъти дневно) или плацебо и бяха проследени в продължение на 18 месеца. При това проучване, ефикасността се оценяваше по способността за самостоятелно ходене, загуба на функцията на горните крайници, трахеостомия, нужда от изкуствена вентилация, хранене със стомашна сонда или смърт. Преживяемостта без трахеостомия при пациентите лекувани с рилузол не се различаваше значително от тази при плацебо.
Способността на това проучване да открие разликите между терапевтичните групи обаче, беше
слаба. Мета-анализите включващи това проучване и описаните по-горе дадоха по-слабо впечатляващи резултати по отношение преживяемостта с рилузол в сравнение с тази при плацебо, въпреки че разликите останаха статистически значими.
Фармакокинетиката на рилузол беше оценена при здрави доброволци от мъжки пол след еднократен прием на 25 до 300 mg и след многократен перорален прием на 25 до 100 mg два пъти дневно. Плазмените нива се повишават линейно с покачване на дозата и фармакокинетичният профил е доза-независим. При многократен прием (10-дневен курс с по 50 mg рилузол два пъти дневно), непромененият рилузол кумулира в плазмата приблизително 2 пъти и стационарно състояние се достига за по-малко от 5 дни.
Абсорбция
Рилузол се абсорбира бързо след перорален прием, като максималните плазмени концентрации се постигат в рамките на 60 до 90 минути (Cmax = 173 ± 72 (sd) ng/ml). Около 90% от дозата се абсорбира и абсолютната бионаличност е 60 ± 18%.
Скоростта и степента на абсорбция се понижават, когато рилузол се приема с храни с високо мастно съдържание (понижение в Cmax от 44%, понижение на AUC от 17%).
Разпределение
Рилузол се разпределя в голяма степен из целия организъм и беше доказано, че преминава хематоенцефалната бариера. Обемът на разпределение на рилузол е около 245 ± 69 l (3,4 l/kg). Рилузол е свързан в около 97% с протеините и се свързва главно със серумния албумин и липопротеините.
Биотрансформация
Непромененият рилузол е основният компонент в плазмата и се метаболизира основно от цитохром Р450 и последващо глюкурониране. Изследванията in vitro използващи препарати от човешки черен дроб показват, че цитохром Р450 1А2 е главният изоензим участващ в метаболизма на рилузол. Метаболитите открити в урината са три фенолови производни, едно уреидо-производно и непроменен рилузол.
Основният метаболитен път за рилузол е начално окисление от цитохром Р450 1А2 до
N-хидрокси-рилузол (RPR112512), главния активен метаболит на рилузол. Този метаболит бързо се глюкуронира до О- и N-глюкурониди.
Елиминиране
Елиминационният полуживот варира между 9 до 15 часа. Рилузол се елиминира главно в урината. Общата уринарна екскреция представлява около 90% от дозата. Глюкуронидите представляват над 85% от метаболитите в урината. Само 2% от дозата на рилузол се открива в урината непроменен.
Специални популации
Увредена бъбречна функция
Няма значителна разлика във фармакокинетичните параметри между пациенти с умерена или тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс между 10 и 50 ml/min) и здрави доброволци след еднократна перорална доза от 50 mg рилузол.
Лица в старческа възраст
Фармакокинетичните параметри на рилузол след многократно дозиране (4,5 дни терапия с
50 mg рилузол два пъти дневно) не се нарушават при лицата в старческа възраст (> 70 години).
Увредена чернодробна функция
AUC на рилузол след единична орална доза от 50 mg се увеличава с около 1,7 пъти при пациенти с лека хронична чернодробна недостатъчност и с около 3 пъти при пациенти с умерена хронична чернодробна недостатъчност.
Раси
Клинично изпитване, проведено с цел оценка на фармакокинетиката на рилузол и неговия метаболит N-хидроксирилузол при многократно перорално прилагане два пъти дневно за 8 дни при 16 здрави възрастни японци от мъжки пол и 16 здрави възрастни мъже от бялата раса показва в групата на японските пациенти по-ниска експозиция на рилузол (C max 0,85 [90% CI 0,68-1,08] и AUC inf. 0,88 [90% CI 0,69-1,13] и подобна експозиция към неговия метаболит.
Клиничната значимост на тези резултати не е известна.
Фармацевтични данни - Rilutek 50 mg
Ядро:
Двуосновен калциев фосфат, безводен Микрокристална целулоза
Силициев диоксид, колоиден безводен Магнезиев стеарат
Кроскармелоза натрий
Покритие:
Хипромелоза Макрогол 6000
Титанов диоксид (Е 171)
Таблетките са опаковани в непрозрачни pvc/алуминиеви блистери. Всяка опаковка съдържа 56 таблетки.