Korincare 20 mg prolonged-release tablets

• Профилактика на хронична стабилна стенокардия като монотерапия или в комбинация с

β-блокер;

• Лечение на лека до умерена есенциална хипертония.

Началната доза е 20 mg веднъж дневно с последващо титриране на дозата в зависимост от терапевтичния отговор.

Обичайната поддържаща дневна доза е 2 пъти дневно по 20 mg (2 пъти дневно по 1 таблетка с удължено освобождаване).

Ако се налага по-висока доза, възможно е постепенно повишаване на дневната доза до максимум 2 пъти дневно по 40 mg (2 пъти дневно по 2 таблетки с удължено освобождаване).

Максималната дневна доза не трябва да превишава 80 mg дневно (4 таблетки с удължено освобождаване).

Продължителност на лечението

Лекуващия лекар ще определи продължителността на лечението.

Допълнителна информация за специални групи пациенти

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на нифедипин при деца под 18 години не е установена.

Понастоящем наличните данни за приложение на нифедипин при хипертония са описани в точка 5.1.

Пациенти в старческа възраст (>65 години)

Фармакокинетиката на нифедипин се изменя при пациенти в старческа възраст, така че за тях може да са необходими по-ниски поддържащи дози.

Пациенти с бъбречно увреждане

Въз основа на фармакокинетичните данни за пациенти с увредена бъбречна функция не се изисква корекция на дозата (вижте т. 5.2).

Пациенти с чернодробни увреждания

Нифедипин се метаболизира главно в черния дроб. Затова е необходимо лечението на пациентите с чернодробно увреждане да бъде внимателно проследявано, а в тежки случаи може да се наложи намаляване на дозата. Фармакокинетиката на нифедипин при пациенти с тежко чернодробно увреждане не е изследвана (вижте т. 4.4 и т. 5.2).

Едновременната употреба на нифедипин с CYP 3А4 инхибитори или CYP ЗА4 индуктори може да наложи корекция на дозата на нифедипин или спиране на употребата му изобщо (вижте т. 4.5).

Перорално приложение.

Таблетките трябва да се поглъщат цели с чаша вода, със или без храна. Таблетките трябва да се вземат на 24-часови интервали, т.е. винаги по едно и също време на деня, за предпочитане ½ час преди закуска. Таблетките Коринкер трябва да се поглъщат цели, като при никакви обстоятелства не трябва да се дъвчат или чупят.

Коринкер 20 mg таблетки с удължено освобождаване не трябва да се приемат със сок от грейпфрут (вижте т.4.5).

Този лекарствен продукт е противопоказан при пациенти с известна свръхчувствителност към активното вещество или други дихидропиридини (поради риск от кръстосана реактивност), или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Нифедипин е противопоказан при бременност и по време на кърмене (вижте т. 4.4, 4.6 и 5.3).

Нифедипин е противопоказан при пациенти с кардиогенен шок, клинично значима аортна стеноза, нестабилна стенокардия, по време на или в рамките на един месец от прекаран инфаркт на миокарда.

Нифедипин не трябва да се използва за лечение на остри пристъпи на стенокардия.

Безопасността на нифедипин при пациенти с малигнена хипертония не е установена.

Нифедипин не трябва да се използва за вторична профилактика на миокарден инфаркт.

Поради продължителността на действие на таблетката, нифедипин не трябва да се прилага при пациенти с чернодробно увреждане.

Нифедипин не трябва да се прилага при пациенти с анамнеза за стомашно-чревна обструкция, езофагеална непроходимост, или някаква степен на намален диаметър на лумена на стомашно- чревния тракт.

Нифедипин не трябва да се използва при пациенти с джоб по Kock (илеостомия след проктоколектомия).

Нифедипин е противопоказан при пациенти с възпалително заболяване на червата или болест на Крон.

Нифедипин не трябва да се използва в комбинация с рифампицин, защото не може да се постигнат ефективни плазмени нива на нифедипин, поради ензимна индукция (вж. точка 4.5).

Таблетките нифедипин трябва да се поглъщат цели, като при никакви обстоятелства не трябва да се дъвчат или чупят.

Нифедипин трябва внимателно да се прилага при пациенти с много ниско кръвно налягане (тежка хипотония със систолно налягане по-ниско от 90 mm Hg), в случаи на изявена сърдечна недостатъчност и на тежка аортна стеноза.

Нифедипин не трябва да се използва по време на бременност, освен ако клиничното състояние на пациентката не изисква лечение с нифедипин. Нифедипин трябва да се използва при жени с тежка форма на хипертония, които не се повлияват от стандартното лечение (вижте т.4.6).

Необходимо е внимателно проследяване на кръвното налягане при едновременно приложение на нифедипин и магнезиев сулфат (приложен интравенозно), поради вероятност от допълнително понижаване на кръвното налягане, което може да увреди и майката, и фетуса.

За подробна информация относно употребата при бременност, вижте точка 4.6.

Приложението на нифедипин по време на кърмене не се препоръчва, защото има съобщения, че той се екскретира в човешката кърма и ефектът върху новороденото не е известен (вж. точка 4.6).

Пациентите с нарушена чернодробна функция трябва да бъдат под постоянно лекарско наблюдение. Може да се наложи намаляване на дозировката.

При едновременна употреба на нифедипин с p-блокери или други антихипертензивни средства е необходимо внимателно наблюдение на пациентите, поради възможен риск от постурална хипотония. Нифедипин не може да предотврати евентуален „ребаунд” ефект при прекратяване на лечението с друго антихипертензивно средство.

Нифедипин трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с нарушена сърдечна функция. Понякога може да се наблюдава влошаване на сърдечна недостатъчност.

При пациенти с диабет е необходим стриктен медицински контрол по време на лечението с нифедипин.

При пациенти на диализа с малигнена хипертония и хиповолемия може да настъпи изразен спад в кръвното налягане.

Нифедипин се метаболизира чрез системата цитохром Р450 ЗА4. Лекарствата, за които е известно, че инхибират или индуцират тази ензимна система, могат да променят ефекта на първо преминаване или клирънса на нифедипин (вж. точка 4.5).

Лекарства, които са инхибитори на системата цитохром Р450 ЗА4 и следователно могат да доведат до повишени плазмени концентрации на нифедипин, са:

• макролидни антибиотици (напр. еритромицин);

• анти-HIV протеазни инхибитори (напр. ритонавир);

• азолови антимикотици (напр. кетоконазол);

• антидепресантите нефазодон и флуоксетин;

• квинупристин/далфопристин;

• валпроева киселина;

• циметидин.

При едновременно приложение с тези лекарства кръвното налягане трябва да се мониторира и ако е необходимо, трябва да се има предвид редукция на дозата.

Лекарства, които повлияват нифедипин

Нифедипин се метаболизира чрез системата цитохром Р450 3А4, локализирана в чревната мукоза и в черния дроб. Лекарствата, за които е известно, че инхибират или индуцират тази ензимна система, могат да променят ефекта на първо преминаване (след перорално приложение) или клирънса на нифедипин (вж. точка 4.4).

Степента, както и продължителността на взаимодействията трябва да се имат предвид, когато нифидипин се прилага заедно със следните лекарства:

Рифампицин

Рифампицин силно индуцира системата цитохром Р450 3А4. При едновременно приложение с рифампицин, бионаличността на нифедипин е значително редуцирана и по този начин неговата ефикасност отслабва. Поради това, употребата на нифедипин в комбинация с рифампицин е противопоказана (вж. точка 4.3).

При едновременно приложение на нифедипин с инхибитори на системата цитохром Р450 3А4 е необходимо внимателно проследяване на кръвното налягане, като при необходимост дозата на нифедипин може да се намали (вж. точки 4.2 и 4.4). В по-голяма част от случаите не са провеждани проучвания за оценка на възможните взаимодействия между нифедипин и изброените лекарства.

Лекарства, които повишават плазмената концентрация на нифедипин:

• макролидни антибиотици (напр. еритромицин);

• анти-HIV протеазни инхибитори (напр. ритонавир);

• азолови антимикотици (напр. кетоконазол);

• флуоксетин;

• нефазодон;

• квинупристин/далфопристин;

• цизаприд:

• валпроева киселина;

• циметидин;

• дилтиазем.

При едновременното приемане на индуктори на системата цитохром Р450 3А4, клиничният отговор на нифедипин трябва да се мониторира, и ако е необходимо, да се обмисли увеличаване на дозата на нифедипин. Ако дозата на нифедипин се повиши по време на едновременното приложение на двете лекарства, трябва да се обмисли намаляване на дозата на нифедипин, когато лечението се прекрати.

Лекарства, които намаляват плазмената концентрация на нифедипин:

• рифампицин (виж горе);

• фенитоин;

• карбамазепин;

• фенобарбитал.

Влияние на нифедипин върху други лекарства:

Нифедипин може да засили хипотензивния ефект на едновременно прилагани антихипертензивни лекарствата.

Когато нифедипин се прилага едновременно с β-блокери, пациентите трябва да се проследяват внимателно, тъй като в отделни случаи може да се предизвика влошаване на сърдечната недостатъчност,

Дигоксин

Едновременното приложение на нифедипин и дигоксин може да доведе до намаляване на клирънса на дигоксин и от там до повишаване на плазмената му концентрация. Като предпазна мярка пациентът трябва да се проверява за симптоми на дигоксиново предозиране и, ако е необходимо, дозата на глюкозида трябва да бъде намалена.

Хинидин

Едновременното приложение на нифедипин с хинидин може да понижи концентрацията на хинидин и след прекратяване приема на нифедипин, в отделни случаи може да се наблюдава значително повишаване на плазмената концентрация на хинидин. Следователно, когато нифедипин се включва допълнително или се прекрати приложението му, се препоръчва мониторинг на плазмената концентрация на хинидин и ако е необходимо, се коригира дозата му. Кръвното налягане трябва внимателно да се мониторира и при необходимост дозата на нифедипин трябва да се намали.

Такролимус

Такролимус се метаболизира чрез системата цитохром Р450 3А4. Публикуваните съвременни данни показват, че в отделни случаи дозата на такролимус, приложена едновременно с нифедипин, може да се намали. При едновременно приложение на двете лекарства плазмените концентрации на такролимус трябва да се мониторират и ако е необходимо, дозата на такролимус да се намали.

Взаимодействия лекарство-храна

Сок от грейпфрут

Сокът от грейпфрут инхибира системата цитохром Р450 3А4. Приложението на нифедипин заедно със сок от грейпфрут води до повишени плазмени концентрации на нифедипин и удължено време на действие, дължащи се на понижен метаболизъм при първо преминаване или намален клирънс. В последствие, ефектът на понижаване на кръвното налягане може да бъде засилен. След редовен прием на сок от грейпфрут този ефект може да продължи най-малко 3 дни след последния прием на сока от грейпфрут. Следователно приемът на грейпфрут/сок от грейпфрут трябва да се избягва, по време на употребата на нифедипин (вж. точка 4.4).

Други форми на взаимодействие

Нифедипин може да доведе до фалшиво повишени спектрофотометрични стойности на ванилил-бадемовата киселина в урината. Измерванията с HPLC не се повлияват.

Нифедипин не трябва да се използва по време на бременност, освен ако клиничното състояние на пациентката не изисква лечение с нифедипин (вижте т .4.4).

При проучвания с животни е доказано, че нифедипин причинява ембриотоксични, фетотоксични и тератогенни ефекти (вижте т. 5.3).

Няма проведени адекватни, добре контролирани проучвания при бременни жени.

Няма клинични доказателства за установен специфичен пренатален риск, въпреки че се наблюдава увеличена честота на перинатална асфиксия, на ражданията с цезарово сечение както и на преждевременните раждания и забавяне растежа на плода в матката. Не е ясно дали тези случаи се дължат на първична хипертония, нейното лечение или на специфичен ефект на лекарството.

Наличните данни не са достатъчни, за да се изключат нежеланите лекарствени реакции при нероденото и новороденото дете. Поради това употребата при бременност е оправдана само след внимателна оценка на съотношението полза/риск и ако всички други варианти за лечение са противопоказани или са се оказали неефективни.

Наблюдаван е остър белодробен оток, когато блокери на калциевите канали, между които и нифедипин, са използвани като токолитичен агент по време на бременност (вж. точка 4.8), особено в случаите на многоплодна бременност (близнаци или повече), с интравенозна и/или съпътстваща употреба на β2-агонисти.

Нифедипин преминава в майчиното мляко. Концентрацията на нифедипин в кърмата е почти сравнима с концентрацията в серума на майката. При формите с незабавно освобождаване се препоръчва забавяне на кърменето или изцеждането на кърмата с 3 до 4 часа след приложението на лекарството, за да се намали експозицията на кърмачето на нифедипин (вж. точка 4.4).

В единични случаи на in vitro оплождане калциеви антагонисти, като нифедипин са свързани с обратими биохимични промени в областта на главата на сперматозоида, което може да доведе до нарушена функция на сперматозоидите. При мъже с неколкократни неуспешни опити да станат бащи чрез оплождане in vitro и ако няма друго обяснение, като възможна причина за това могат да се приемат калциевите антагонисти като нифедипин.

Реакциите към това лекарство, които варират по интензитет при отделните пациенти, може да повлияят на способността за шофиране или работа с машини. Това се отнася особено за началото на лечението, при промяна на лечението, и при едновременната употреба с алкохол.

Нежеланите лекарствени реакции (НЛР), основаващи се на плацебо-контролирани клинични проучвания с нифедипин, подредени според категориите за честота на CIOMS III (база данни от клинично проучване: нифедипин n=2661; плацебо n=1486; статус 22 февруари, 2006 г., и клиничното проучване ACTION: нифедипин n=3825; плацебо n=3840) са представени на таблицата по-долу:

НЛР, представени като „чести”, са наблюдавани с честота под 3%, с изключение на оток (9,9 %) и главоболие (3,9 %).

Честотата на съобщаваните НЛР с нифедипин са обобщени в таблицата по-долу. При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Реакциите са определени като: чести (> 1/100 до < 1/10), нечести (> 1/1 000 до ≤ 1/100) и редки (> 1/10 000 до ≤ 1/1 000). НЛР, определени само въз основа на продължаващото постмаркетингово наблюдение, и тези, чиято честота не може да бъде оценена, са представени „с неизвестна честота”.

*Може да бъде животозастрашаващо

**Съобщавани са случаи при употреба на токолитик по време на бременност (вж. точка 4.6) При пациенти на диализа със злокачествена хипертония и хиповолемия може да се появи значително понижаване на кръвното налягане в резултат на вазодилатация.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани лекарствени реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София,

Тел.:+359 2 8903417

уебсайт: www.bda.bg

При тежко отравяне с нифедипин се наблюдават следните симптоми: замъгляване на съзнанието до кома, спадане на кръвното налягане, тахикардия, брадикардия, хипергликемия, метаболитна ацидоза, хипоксия, кардиогенен шок с белодробен оток.

Терапевтично преди всичко трябва да се елиминира интоксикацията и да се възстанови стабилното състояние на сърдечно-съдовата система. Елиминирането трябва да бъде максимално пълно, включително от тънките черва, за да се предотврати последваща абсорбция на активното вещество.

Ползата от стомашната промивка е несигурна.

1. Да се има предвид прилагане на активен въглен (50 g за възрастни, 1 g/kg за деца) до 1 час след прием на потенциално токсично количество.

2. Като алтернатива при възрастни може да се направи стомашна промивка до 1 час след потенциално животозастрашаващо предозиране.

3. В случай, че е прието клинично значимо количество от лекарствена форма със забавено освобождаване, да се имат предвид последващи дози активен въглен на всеки 4 часа и еднократна доза осмотичен лаксатив (напр. сорбитол, лактулоза или магнезиев сулфат).

4. Асимптоматичните пациенти трябва да бъдат наблюдавани поне 4 часа след прием, а в случай на прием на лекарствена форма със забавено освобождаване за период от 12 часа.

Хемодиализата е безпредметна, тъй като нифедипин не се диализира, но се препоръчва плазмафереза (значително свързване с протеина, относително малък обем на разпределение).

Хипотонията като следствие от кардиогенен шок и артериална вазодилатация се лекува с калций (10-20 ml 10% калциев глюконат, приложен интравенозно за 5-10 min). Ако ефектът от лечението не е адекватен, същото може да се продължи, като се следи и ЕКГ. Ако с калций не се постигне задоволително повишаване на кръвното налягане, трябва да се приложат вазоконстрикторни симпатиком кметици като допамин или норадреналин. Дозировката на тези лекарства трябва да се определя индивидуално, в зависимост от реакцията на пациента.

Брадикардията се лекува симптоматично с атропин и/или β-симпатикомнметици, но при животозастрашаваща форма на брадикардия се налага временно поставяне на пейсмейкър.

Допълнителни течности и обемни заместители трябва да се прилагат внимателно поради опасност от претоварване на сърцето.