Tecovirimat SIGA 200 mg - Capsule, hard
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Tecovirimat 200 mg
Tековиримат SIGA е показан за лечение на следните вирусни инфекции при възрастни и при деца с телесно тегло най-малко 13 kg:
-
Едра шарка
-
Кравешка шарка
Също така Tековиримат SIGA е показан за лечение на усложнения, дължащи се на репликация на ваксинален вирус след ваксинация срещу едра шарка при възрастни и при деца с телесно тегло най-малко 13 kg (вж. точки 4.4 и 5.1).
Tековиримат SIGA трябва да се използва съгласно официалните препоръки.
Дозировка
Лечението с тековиримат трябва да започне възможно най-скоро след диагностициране (вж. точка 4.1).
Възрастни и деца с тегло най-малко 13 kg.
Препоръчителните дози са описани в таблица 1.
Таблица 1: Препоръчителна доза в зависимост от телесното тегло
| Телесно тегло | Дозировка | Брой капсули |
| от 13 kg до по-малко от 25 kg | 200 mg на 12 часа в продължение на 14 дни | Една капсула Tековиримат 200 mg |
| от 25 kg до по-малко от 40 kg | 400 mg на 12 часа в продължение на 14 дни | Две капсули Tековиримат 200 mg |
| от 40 kg до по-малко от120 kg | 600 mg на 12 часа впродължение на 14 дни | Три капсули Tековиримат200 mg |
| 120 kg и повече | 600 mg на 8 часа в продължение на 14 дни | Три капсули Tековиримат 200 mg |
Повторно прилагане на доза в случай на повръщане
При повръщане в рамките на 30 минути след прием на тековиримат твърди капсули незабавно може да се приложи друга доза. При повръщане след повече от 30 минути след прием на тековиримат твърди капсули не трябва да се прилага допълнителна доза, а приемът трябва да продължи след 12 часа, както е обичайно.
Специални популации
Старческа възраст
Не се изисква корекция на дозата (вж. точка 5.2).
Бъбречно увреждане
Не се изисква корекция на дозата (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Не се изисква корекция на дозата (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Tековиримат не трябва да се прилага при деца с телесно тегло под 13 kg. Няма установени препоръки за дозата за деца с телесно тегло под 13 kg.
Начин на приложение
Перорално приложение.
Tековиримат твърди капсули трябва да се приема 30 минути след прием на храна с умерено или високо съдържание на мазнини (вж. точка 5.2).
За пациенти, които не могат да преглътнат тековиримат твърди капсули, капсулите може да се отворят и съдържимото да се смеси с приблизително 30 ml течност (напр. мляко) или мека храна (напр. кисело мляко) и да се погълне в рамките на 30 минути след прием на храна (вж. точки 5.2 и 6.3).
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Едновременно приложение с други лекарствени продукти
Едновременното приложение на репаглинид и тековиримат може да причини лека до умерена хипогликемия (вж. точка 4.5). При приложение на тековиримат с репаглинид трябва да се следи кръвната захар и за симптоми на хипогликемия.
Едновременното приложение на мидазолам и тековиримат може да намали ефективността на мидазолам (вж. точка 4.5). При приложение на тековиримат с мидазолам трябва да се следи ефективността на мидазолам.
Бъбречно увреждане
Tековиримат трябва да се използва внимателно при пациенти с бъбречно увреждане в тежка степен, тъй като при тази популация има ограничени клинични данни и при тях може да се наблюдават по-високи нива на несвързано лекарство и на метаболити (вж. точки 4.2 и 5.2).
Чернодробно увреждане
Tековиримат трябва да се използва внимателно при пациенти с чернодробно увреждане в тежка степен, тъй като при тази популация има ограничени клинични данни и при тях може да се наблюдават по-високи нива на несвързано лекарство и на метаболити (вж. точки 4.2 и 5.2).
Популация на имунокомпрометирани лица
Безопасността и ефикасността на тековиримат не са оценени при имунокомпрометирани лица. Неклинични проучвания с използване на животински модели показват, че ефикасността на тековиримат може да е намалена при имунокомпрометирани лица. (Вижте точка 5.1).
Помощни вещества
Това лекарство съдържа лактоза. Пациентите с редки наследствени проблеми като непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
Това лекарство съдържа сънсет жълто (E110). Може да причини алергични реакции.
Ефект на други лекарства върху тековиримат
Тековиримат е субстрат на UGT1A1, 1A3 и 1A4. Не се очаква едновременното приложение на тековиримат със силни инхибитори или индуктори на тези UGT да има клинично значим ефект върху експозициите на тековиримат.
Тековиримат е проучен при хора за взаимодействия с фосфат-свързващи вещества, като резултатите показват леко повишаване на експозицията на тековиримат. Вижте таблица 2 за резултатите.
Таблица 2: Взаимодействия и препоръки за дозиране на тековиримат
| Лекарствен продукт по терапевтична областa | Ефект върху нивата на тековиримат.Средна процентна промяна в AUC,Cmax | Препоръка относно едновременното приложение с тековиримат |
| Фосфат-свързващи веществаa: | ||
| Калциев ацетат | Тековиримат: AUC: ↑ 16%Cmax: ↑ 9% | При едновременна употреба с фосфат-свързващи вещества не може да се изключи риск от повишаване на плазмените концентрации на тековиримат. Проследявайте за признаци или симптоми на нежелани реакции, когато Tecovirimat SIGA се прилага едновременно с фосфат-свързващи вещества. |
| Лантанов карбонат | Тековиримат: AUC: ↑ 23%Cmax: ↑ 21% | |
| Севеламеров карбонат | Тековиримат: AUC: ↑ 27%Cmax: ↑ 16% | |
| Сукроферинов оксихидроксид | Тековиримат: AUC: ↑ 21%Cmax: ↑ 15% | |
aТези взаимодействия са проучени при здрави възрастни.
Ефект на тековиримат върху други лекарствени продукти
Тековиримат и неговият метаболит M4 са индуктори на цитохром P450 (CYP)3A и CYP2B6. Едновременното приложение с тековиримат може да доведе до понижени плазмени експозиции на чувствителни субстрати на CYP3A4 или на CYP2B6, потенциално водейки до намаляване на ефектите им. Препоръчва се мониториране при едновременно приложение на тековиримат със субстрати на CYP3A4 и на CYP2B6, които имат тесен терапевтичен диапазон. Вижте таблица 3 за някои примери.
Тековиримат е слаб инхибитор на CYP2C8 и CYP2C19. Едновременното приложение с тековиримат може да доведе до повишени плазмени експозиции на чувствителни субстрати на CYP2C8 или на CYP2C19, потенциално водейки до нарастване на нежеланите реакции.
Препоръчва се мониториране при едновременно приложение на тековиримат със субстрати на CYP2C8 и на CYP2C19, които имат тесен терапевтичен диапазон. Вижте таблица 3 за някои примери.
Таблица 3: Взаимодействия и препоръки за дозиране с други лекарствени продукти
| Лекарствен | Ефект върху нивата | Препоръка относно едновременното |
| продукт по | на лекарствените | приложение с Tековиримат |
| терапевтична | продукти. | |
| областa | Среден процент на | |
| промяна в AUC, Cmax | ||
| Антидепресанти: | ||
| Бупропионa | Понижава нивата на | Не се изисква корекция на дозата. |
| (150 mg) | бупропион | Ефективността на бупропион трябва да се |
| AUC: ↓ 15 % | следи. | |
| Cmax: ↓ 14 % | ||
| Антидиабетни средства: | ||
| Репаглинидa (2 mg) | Репаглинид: AUC: ↑ 27 %Cmax: ↑ 27 % | Тековиримат е слаб инхибитор на CYP2C8 и предизвиква нарастване на плазмените концентрации на репаглинид.Едновременното приложение на репаглинид и тековиримат може да причини лека до умерена хипогликемия. Когато тековиримат се прилага с репаглинид при пациентите трябва да се следи кръвната захар и за симптоми на хипогликемия. |
| Противогъбични средства | ||
| Вориконазол | Взаимодействията не са проучениОчаквани AUC: ↑Cmax: ↑ | Не може да се изключи риск от повишаване на плазмените концентрации на вориконазол (субстрат на CYP2C19).Комбинацията от тековиримат и вориконазол трябва да се използва внимателно. |
| Антивирусни - ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза | ||
| Рилпивирин | Взаимодействията не са проучени.Очаквани AUC: ↓Cmax: ↓ | Не може да се изключи риск от намаляване на плазмените концентрации на рилпивирин (субстрат на CYP3A4).Комбинацията от тековиримат и рилпивирин трябва да се използва внимателно. |
| Антагонисти на CCR5 | ||
| Маравирок | Взаимодействията не са проучени.Очаквани AUC: ↓Cmax: ↓ | Не може да се изключи риск от намаляване на плазмените концентрации на маравирок (субстрат на CYP3A4).Комбинацията от тековиримат и маравирок трябва да се използва внимателно. |
| Потискащи ЦНС: | ||
| Мидазоламa (2 mg) | Мидазолам: AUC: ↓ 32 %Cmax: ↓ 39 % | Тековиримат е слаб индуктор на CYP3A4 и причинява намаляване на плазмените концентрации на мидазолам,Трябва да се следи ефективността на мидазолам и дозата да се коригира съгласно необходимостта. |
| Инхибитори на HMG CO-A редуктазата | ||
| Аторвастатин | Взаимодействията не са проучениОчаквани AUC: ↓Cmax: ↓ | Не може да се изключи риск от намаляване на плазмените концентрации на аторвастатин (субстрат на CYP3A4).Комбинацията от тековиримат и аторвастатин трябва да се използва внимателно. |
| Имуносупресори | ||
| Такролимус | Взаимодействията не са проучени.Очаквани AUC: ↓Cmax: ↓ | Не може да се изключи риск от намаляване на плазмените концентрации на такролимус (субстрат на CYP3A4).Комбинацията от тековиримат и такролимус трябва да се използва внимателно. |
| Наркотични аналгетици | ||
| Метадон | Взаимодействията не са проучени. | Не може да се изключи риск от намаляване на плазмените концентрации на метадон (субстрат |
| Очаквани AUC: ↓Cmax: ↓ | на CYP2B6).Комбинацията от тековиримат и метадон трябва да се използва внимателно. | |
| Нестероидни противовъзпалителни средства | ||
| Флурбипрофенa (50 mg) | Флурбипрофен: AUC: ↔Cmax: ↔ | Не се изисква корекция на дозата. |
| ИНХИБИТОРИ НА ФОСФОДИЕСТЕРАЗА ТИП 5 (PDE-5) | ||
| Варденафил Силденафил Тадалафил | Взаимодействията не са проучени.Очаквани AUC: ↓Cmax: ↓ | Не може да се изключи риск от намаляване на плазмените концентрации на инхибитори на PDE-5 (субстрат на CYP3A4).Комбинацията от тековиримат и инхибитори на PDE-5 трябва да се използва внимателно. |
| Протеазни инхибитори (PI) | ||
| Дарунавир | Взаимодействията не са проучени.Очаквани AUC: ↓Cmax: ↓ | Не може да се изключи риск от намаляване на плазмените концентрации на дарунавир (субстрат на CYP3A4).Комбинацията от тековиримат и дарунавир трябва да се използва внимателно. |
| Инхибитори на протонната помпа: | ||
| Омепразолa (20 mg) | Омепразол AUC: ↑ 73 %Cmax: ↑ 83 % | Тековиримат е слаб инхибитор на CYP2C19 и води до нарастване на плазменитеконцентрации на омепразол. |
| Ланзопразол Рабепразол | Взаимодействията не са проучени.Очаквани AUC: ↑Cmax: ↑ | Комбинацията от тековиримат и инхибитори на протонната помпа трябва да се използва внимателно. |
a Тези взаимодействия са проучени при здрави възрастни, за да се оцени ефектът от многократно прилагане на доза тековиримат 600 mg два пъти дневно върху фармакокинетиката на единична доза от изследваните субстрати.
Ваксина
Не са провеждани проучвания за взаимодействия от типа „ваксина-лекарство“ при хора. Някои проучвания при животни показват, че едновременното приложение на тековиримат с жива ваксина срещу едра шарка (ваксиния вирус) може да намали имунния отговор към ваксината.
Педиатрична популация
Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.
Бременност
Липсват данни от употребата на тековиримат при бременни жени.
Проучванията при животни са недостатъчни по отношение на репродуктивната токсичност (вж. точка 5.3).
Tековиримат не се препоръчва по време на бременност. Кърмене
Не е известно дали тековиримат/метаболитите се екскретират в кърмата.
Наличните токсикологични данни/данни за безопасност при животни показват екскреция на тековиримат в млякото (вж. точка 5.3).
Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата.
Кърменето трябва да се преустанови по време на лечение с Tековиримат. Фертилитет
Не са проучени ефектите от тековиримат върху фертилитета при хора.
Тековиримат води до намален фертилитет поради тестикулaрна токсичност при мишки от мъжки пол (вж. точка 5.3).
Tековиримат повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. Пациентите трябва да бъдат информирани за възможна поява на замаяност и трябва да бъдат предупредени да внимават при шофиране и работа с машини, докато не са наясно как им влияе тековиримат.
Обобщение на профила на безопасност
Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции са главоболие (12,3 %) и гадене (4,5 %).
Таблично обобщение на нежеланите реакции
Нежеланите реакции са класифицирани по системо-органни класове и честота. Категориите в зависимост от честота се определят като: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Таблица 4: Честота на нежеланите реакции по системо-органен клас от клинични изпитвания
| Системо-органен клас | Много чести | Чести | Нечести |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Намален хематокрит Намален хемоглобин Левкопения Тромбоцитопения | ||
| Нарушения на метаболизма ихраненето | Намален апетит | ||
| Хепатобилиарни нарушения | Повишени чернодробни функционални показатели | ||
| Психични нарушения | Безпокойство Депресия ДисфорияРаздразнителност Пристъп на паника | ||
| Нарушения на нервната система | Главоболие | Замаяност | Нарушение на вниманието ДисгеузияОтклонения в резултатитепри електроенцефалограма Безсъние |
| Мигрена Сомнолентност Парестезия | |||
| *Сърдечнинарушения | Ускорена сърдечна дейностПалпитации | ||
| Респираторни, гръдни имедиастинални нарушения | Орофарингеална болка | ||
| Стомашно-чревни нарушения | Болка в горната част на корема Абдоминален дискомфортДиарияГадене Повръщане | Абдоминална дистензия Афтозна язваНапукани устни Констипация Сухота в устата Диспепсия Еруктация Флатулентност Гастроезофагеална рефлуксна болестНечести изхождания Орална парестезия | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Палпируема пурпура Генерализиран пруритус ОбривСърбящ обрив | ||
| Нарушения на мускулно-скелетната система исъединителната тъкан | Артралгия Остеоартрит | ||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Втрисане Умора НервностНеразположение БолкаПирексия Жажда |
Педиатрична популация
Tековиримат не е проучен при педиатричната популация. Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Tecovirimat 200 mg
Фармакотерапевтична група: антивирусни средства за системна употреба, други антивирусни средства, ATC код: J05AX24.
Механизъм на действие
Тековиримат инхибира действието на ортопоксвирусния протеин VP37, който се кодира от силно консервиран ген при всички членове на рода ортопокс вируси. Тековиримат блокира взаимодействието на VP37 с клетъчната Rab9 GTP-аза и TIP47, което предотвратява образуването на способни да напуснат клетката, обвити вириони, необходими за разпространение на вируса между клетките и на дълги разстояния.
Активност в клетъчна култура
В анализи на клетъчни култури ефективните концентрации на тековиримат, които водят до 50 % намаление на индуцирания от вируса цитопатичен ефект (EC50), са 0,016-0,067 μM, 0,015 µM и 0,009 µM съответно за вирусите на едра шарка, заешка шарка и ваксиния вирус.
Резистентност
Настоящата вирусологична оценка на маймунската шарка показва данни за резистентност, като резистентност е документирана при <1% от изолатите. Тековиримат има сравнително ниска бариера за развитие на резистентност и определени субституции на аминокиселини в прицелния протеин VP37 може да доведат до голямо намаляване на антивирусната активност на тековиримат. При пациенти, получаващи продължително лечение с тековиримат за маймунска шарка, са възникнали мутации, свързани с резистентност, особено при имунокомпрометирани пациенти, като пациенти с HIV с нисък брой
CD4 Т-клетки. Възможността за развила се резистентност към тековиримат трябва да се обмисля при пациенти, които не се повлияват от терапията или имат рецидив на заболяването след първоначален период на повлияване.
Клинична ефикасност
Липсват данни за ефикасност при хора за лечение на едра шарка, кравешка шарка или усложнения, причинени от репликация на ваксиния вируса след ваксинация срещу едра шарка.
Неклинична ефикасност
Проучванията за ефикасност са проведени при дългоопашати макаци, заразени с вируса на маймунска шарка, като се използва летален модел, който е широко приет като модел за човешката едра шарка, и при новозеландски бели (New Zealand White, NZW) зайци, заразени с вируса на заешка шарка. Първичната крайна точка за ефикасност в тези проучвания е преживяемостта. В проучванията с нечовекоподобни примати, дългоопашати макаци са летално заразени интравенозно с 5 x 107 единици от образуващ плака вирус на маймунска шарка. Тековиримат е прилаган перорално веднъж дневно в доза 10 mg/kg в продължение на 14 дни, започвайки на 4-я, 5-я или 6-я ден след заразяването. В проучванията с NZW зайци, те
са летално заразени интрадермално с 1 000 единици от образуващ плака вирус на заешка шарка. Тековиримат е прилаган перорално веднъж дневно в продължение на 14 дни в доза 40 mg/kg, започвайки на ден 4, 5 или 6 след заразяването. Времето на прилагане на дозата тековиримат в тези проучвания има за цел да оцени ефикасността при започване на лечение след развитие на клинични признаци на заболяването при животните, по-конкретно на кожни лезии на шарка при дългоопашатите макаците и на висока температура при зайците. Клинични признаци на заболяването са очевидни при някои животни на 2-3 ден след заразяването, като до 4-я ден след заразяването те са очевидни при всички животни. Във всеки модел преживяемостта е
проследявана 3-6 пъти по-дълго време от средното време до смъртен изход при нелекуваните животни.
Лечението с тековиримат в продължение на 14 дни води до статистически значимо подобрение на преживяемостта в сравнение с плацебо, освен когато той се прилага на дългоопашати макаци, започвайки на 6-я ден след заразяването (таблица 5).
Таблица 5: Процент на преживяемост в проучвания на лечението с Тековиримат при дългоопашати макаци и NZW зайци с клинични признаци на ортопоксвирусно заболяване
| Начало на лечениетоa | Процент на преживяемост (брой оцелели/n) | p-стойностb | Разлика в процентите на преживяемостc (95%CI)d | ||
| Плацебо | Тековиримат | ||||
| Дългоопашати макаци | |||||
| Проучване 1 | Ден 4 | 0 % (0/7) | 80 % (4/5) | 0,0038 | 80 % (20,8 %, 99,5 %) |
| Проучване 2 | Ден 4 | 0 % (0/6) | 100 % (6/6) | 0,0002 | 100 % (47,1 %, 100 %) |
| Проучване 3 | Ден 4 | 0 % (0/3) | 83 % (5/6) | 0,0151 | 83 % (7,5 %, 99,6 %) |
| Ден 5 | 83 % (5/6) | 0,0151 | 83 % (7,5 %, 99,6 %) | ||
| Ден 6 | 50 % (3/6) | 0,1231 | 50 % (-28,3 %, 90,2 %) | ||
| NZW зайци | |||||
| Проучване 4 | Ден 4 | 0 % (0/10) | 90 % (9/10) | < 0,0001 | 90 % (50,3 %, 99,8 %) |
| Проучване 5 | Ден 4 | НПe | 88 % (7/8) | НП | НП |
aДен след заразяването, в който е започнато лечение.
bp-стойността е от 1-странен тест на Boschloo (с модификация Berger-Boos на гама
= 0,000001) в сравнение с плацебо.
cПроцент на преживяемост при животни, лекувани с тековиримат, минус процент на преживяемост при животни, лекувани с плацебо.
dТочен 95 % доверителен интервал, базиран на статистическия скор за разлика в процентите на преживяемост.
eВ това проучване не е включена контролна група на плацебо.
ЛЕГЕНДА: НП = неприложимо
Връзка фармакокинетика-фармакодинамика
Разработени са ФК/ФД модели за нечовекоподобни примати и за зайци, за да се установи връзката експозиция-отговор между лечението с тековиримат и преживяемостта. Впоследствие са определени дозата и схемата на прилагане при хора, така че да се осигури експозиция, надвишаваща тези, отговаряща на изцяло ефективната доза при животни. Анализът на ФК/ФД модели показва, че Cmin и AUC са ФК параметри с най-голяма прогнозна стойност за лекарствена ефикасност.
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с тековиримат в една или повече подгрупи на педиатричната популация при лечение на ортопоксвирусно заболяване (едра шарка, кравешка шарка и болест, причинена от ваксиния вирус) (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Този лекарствен продукт е разрешен за употреба при „извънредни обстоятелства“. Това означава, че по етични причини до момента не е било възможно да се получи пълна информация за този лекарствен продукт. Всяка година Европейската агенция по лекарствата ще извършва преглед на новата информация и тази КХП съответно ще се актуализира.
Абсорбция
Тековиримат достига максимални плазмени концентрации от 4 до 6 часа след перорално приложение с храна.
Приложението на тековиримат с храна, съдържаща умерено количество мазнини и калории (~ 600 калории и ~ 25 грама мазнини) повишава лекарствената експозиция (AUC) на тековиримат с 39 % в сравнение с прием на гладно.
Разпределение
77,3-82,2 % от тековиримат е свързан с човешките плазмени протеини. След приложение на единична доза [14C]-тековиримат 600 mg при здрави участници концентрациите на общата радиоктивност са по-ниски в цяла кръв в сравнение с плазма във всички времеви точки, като съотношенията на цяла кръв към плазма варират от 0,62-0,90 във всички времеви точки.
Тековиримат има голям обем на разпределение (1356 l). Биотрансформация
Въз основа на проучвания при хора тековиримат се метаболизира до метаболитите M4 (N-{3,5-диоксо-4-азатетрацикло[5.3.2.0{2,6}.0{8,10}]додек-11-ен-4-ил}амин), M5 (3,5-диоксо-4-аминотетрацикло[5.3.2.0{2,6}.0{8,10}]додек-11-ин) и TFMBA (4 (трифлуорометил) бензоена киселина).
Нито един метаболит не е фармакологично активен.
Тековиримат е субстрат на UGT1A1 и UGT1A4. Най-разпространените компоненти в урината са първичният глюкурониден конюгат на тековиримат и глюкуронидният конюгат M4, представляващи съответно средно 24,4 % и 30,3 % от дозата. Въпреки това нито един от глюкуронидните конюгати не се открива като основен метаболит в плазмата.
Елиминиране
След приложение на единична доза [14C]-тековиримат при здрави участници приблизително 95 % от [14C]-радиоактивността се възстановява в урината и изпражненията в рамките на 192-часов период след приложение на дозата, като приблизително 73 % от приложената [14C]-радиоактивност се възстановява в урината и 23 % се възстановява в изпражненията, което показва че основният път на екскреция е през бъбреците. Бъбречната екскреция на изходното съединение е минимална, представляваща по-малко от 0,02 %. По-голямата част от лекарството, екскретирано от бъбреците, е в глюкуронирана форма. В изпражненията се екскретира основно непроменен тековиримат. Терминалният полуживот на елиминиране на тековиримат е 19,3 h.
Линейност/нелинейност
Тековиримат показва линейна фармакокинетика в дозовия диапазон 100-600 mg. Специални популации
Не са наблюдавани клинично значими разлики във фармакокинетиката на тековиримат при здрави участници по отношение на възраст, пол или раса.
Бъбречно увреждане
При участници с бъбречно увреждане (въз основа на изчислена GFR) не са наблюдавани клинично значими разлики във фармакокинетиката на тековиримат.
Чернодробно увреждане
При участници с лека, умерена или тежка степен на чернодробно увреждане (въз основа на скор A, B или C по Child Pugh) не са наблюдавани клинично значими разлики във фармакокинетиката на тековиримат. Възможно е обаче пациентите с тежка степен на чернодробно увреждане да имат по-високи нива на несвързано лекарство и на метаболити (вж. точки 4.2 и 5.2).
Педиатрични пациенти
Фармакокинетиката на тековиримат не е оценявана при педиатрични пациенти. Въз основа на популационен фармакокинетичен модел и симулация се очаква препоръчителната схема на прилагане при педиатрични пациенти с телесно тегло най-малко 13 kg да доведе до експозиции на тековиримат, сравними с тези при възрастни пациенти на възраст от 18 до 50 години.
Фармацевтични данни - Tecovirimat 200 mg
Капсулно съдържимо
Силициев диоксид, колоиден безводен Кроскармелоза натрий (E468) Хипромелоза (E464)
Лактоза монохидрат Магнезиев стеарат
Целулоза, микрокристална (E460) Натриев лаурилсулфат (E487)
Състав на капсулата
Желатин
Брилянтно синьо FCF (E133) Еритрозин (E127)
Сънсет жълто (E110) Титанов диоксид (E171)
Печатно мастило
Шеллак (E904)
Титанов диоксид (E171) Изопропилов алкохол Амониев хидроксид (E527) Бутилов алкохол Пропиленгликол Симетикон
5 години.
Капсулите, които са отворени и смесени с храна или с течност, трябва да се консумират в рамките на 30 минути (вж. точка 6.6).
Да се съхранява под 25 °C.
Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.
За условията на съхранение след смесване на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
Бутилки от полиетилен с висока плътност (HDPE) със защитена от деца полипропиленова капачка.
Опаковката съдържа 84 (2 бутилки по 42) твърди капсули.