Plegridy 125 µg - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Plegridy 125 µg
Plegridy е показан при възрастни пациенти за лечение на пристъпно-ремитентна множествена склероза (вж. точка 5.1).
Лечението трябва да се започне под наблюдението на лекар с опит в лечението на множествена склероза.
Plegridy може да бъде приложен подкожно посредством предварително напълнената писалка или предварително напълнената спринцовка за еднократна употреба, или интрамускулно посредством предварително напълнената спринцовка за еднократна употреба.
Ефикасността на пегинтерферон бета-1a, приложен подкожно, е доказана спрямо плацебо. Липсват директни сравнителни данни за пегинтерферон бета-1a спрямо непегилиран интерферон бета или данни за ефикасността на пегинтерферон бета-1a след преминаване от непегилиран интерферон бета. Това трябва да се има предвид при преминаване на пациентите от пегилиран към непегилиран интерферон и обратно (вж. точка 5.1).
Дозировка
Препоръчителната доза на Plegridy е 125 микрограма, инжектирани подкожно или интрамускулно на всеки 2 седмици (14 дни).
Започване на лечението
Като общо правило се препоръчва пациентите да започнат подкожното или интрамускулното лечение с 63 микрограма при доза 1 (на ден 0), да повишат до 94 микрограма при доза 2 (на ден 14), да достигнат пълната доза от 125 микрограма при доза 3 (на ден 28) и да продължат с пълната доза (125 микрограма) на всеки 2 седмици (14 дни) след това (вж. Таблица 1а за подкожно приложение или Таблица 1б за интрамускулно приложение).
Подкожно приложение
Предлага се опаковка за започване на лечението, съдържаща първите 2 дози (63 микрограма и
94 микрограма).
Таблица 1а: Схема за титриране при започване на лечението чрез подкожно приложение
| Доза | Време* | Количество (микрограми) | Етикет на спринцовката |
| Доза 1 | Ден 0 | 63 | Оранжев |
| Доза 2 | Ден 14 | 94 | Син |
| Доза 3 | Ден 28 | 125 (пълна доза) | Сив |
*Прилага се на всеки 2 седмици (14 дни)
Интрамускулно приложение
Една опаковка с доза за приложение съдържа пълната доза от 125 микрограма в
1 предварително напълнена спринцовка.
Клипсовете за титриране на Plegridy, проектирани за употреба с предварително напълнената спринцовка, са предназначени да ограничат прилаганата доза до 63 микрограма (доза 1
(1/2 доза), жълта скоба за титриране) и 94 микрограма (доза 2 (3/4 доза), лилава скоба за титриране) съответно на ден 0 и ден 14. Всяка скоба за титриране на Plegridy трябва да бъде използвана еднократно, след което да бъде изхвърлена с остатъка от лекарствения продукт. Пациентите трябва да използват пълната доза от 125 микрограма (не се изисква скоба) от ден 28 нататък (прилагана на всеки 14 дни).
Таблица 1б: Схема за титриране при започване на лечение посредством интрамускулно приложение
| Доза | Време* | Количество (микрограми) | Скоба за титриране |
| Доза 1 | Ден 0 | 63 | Жълта |
| Доза 2 | Ден 14 | 94 | Лилава |
| Доза 3 | Ден 28 | 125 (пълна доза) | Не се изискват скоби |
*Прилага се на всеки 2 седмици (14 дни)
Титрирането на дозата при започване на лечението може да помогне за облекчаване на грипоподобните симптоми, които могат да се появят в началото на лечението с интерферони. Профилактичната и едновременната употреба на противовъзпалителни, аналгетични и/или антипиретични лекарства може да предотврати или облекчи грипоподобните симптоми, които пациентите понякога получават по време на лечението с интерферон (вж. точка 4.8).
Преминаването от подкожно към интрамускулно приложение и обратно не е изпитвано. Въз основа на доказаната биоеквивалентност при двата пътя на въвеждане не се очаква да е необходимо титриране на дозата при преминаване от подкожно към интрамускулно лриложение и обратно (вж. точки 5.1 и 5.2).
При пропускане на доза тя трябва да се приложи колкото може по-скоро.
-
Ако остават 7 или повече дни до следващата планирана доза: Пациентите трябва да приложат пропуснатата доза незабавно. Лечението може след това да продължи със следващата доза по график, както е планирана.
-
Ако остават по-малко от 7 дни до следващата планирана доза: Пациентите трябва да започнат нова 2-седмична схема на прилагане, като започнат от деня, в който са си приложили пропуснатата доза. Пациентът не трябва да прилага две дози пегинтерферон бета-1a в рамките на интервал от 7 дни.
Специални популации
Популация в старческа възраст
Безопасността и ефикасността на пегинтерферон бета-1a при пациенти над 65-годишна възраст не са достатъчно добре проучени поради ограничения брой на включените в клинични проучвания такива пациенти.
Бъбречно увреждане
Не са необходими корекции на дозата при пациенти с бъбречно увреждане на базата на данни от проучвания при леко, умерено и тежко бъбречно увреждане и при терминална бъбречна недостатъчност (вж. точки 4.4 и 5.2).
Чернодробно увреждане
Пегинтерферон бета-1a не е проучван при пациенти с чернодробно увреждане (вж. точка 4.4).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на пегинтерферон бета-1a при деца и юноши на възраст от 10 до под 18 години не са напълно установени при множествена склероза. Наличните понастоящем данни са описани в точки 4.8, 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.
Безопасността и ефикасността на пегинтерферон бета-1a при деца на възраст под 10 години не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
Препоръчва се медицинският специалист да обучава пациентите на правилната техника за самостоятелно прилагане на подкожни инжекции с помощта на предварително напълнената спринцовка/предварително напълнената писалка за подкожно приложение или интрамускулни инжекции с помощта на предварително напълнените спринцовки за интрамускулно приложение, според случая. Пациентите трябва да се съветват да редуват местата на подкожните или интрамускулните инжекции, поставяни на всеки две седмици. Обичайните места за подкожни инжекции включват корема, ръката и бедрото. Обичайното място за интрамускулни инжекции е бедрото.
Всяка предварително напълнена писалка/спринцовка Plegridy за подкожно приложение се доставя с предварително прикачена игла. Предварително напълнената спринцовка Plegridy за интрамускулно приложение се доставя като предварително напълнена спринцовка с отделна игла за интрамускулно приложение.
Предварително напълнените спринцовки за подкожно и интрамускулно приложение и предварително напълнените писалки за подкожно приложение са само за еднократна употреба и трябва да се изхвърлят след употреба.
Предпазни мерки, които трябва да бъдат взети преди работа със или приложение на лекарствения продукт
След като се извади от хладилника, Plegridy трябва да се остави да се затопли до стайна температура (до 25°C) за около 30 минути преди инжектиране. Външни източници на топлина, например гореща вода, не трябва да се използват за затопляне на лекарствения продукт.
Предварително напълнената спринцовка Plegridy не трябва да се използва, ако течността е оцветена, мътна или съдържа плаващи частици. Течността в спринцовката трябва да е бистра и безцветна.
Предварително напълнената писалка Plegridy не трябва да се използва, ако не се виждат зелените ивици в прозореца за състоянието на инжекцията, намиращ се върху писалката. Предварително напълнената писалка Plegridy не трябва да се използва, ако течността е оцветена, мътна или съдържа плаващи частици. Течността в прозореца за лекарството трябва да е бистра и безцветна.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Чернодробно увреждане
Повишени нива на серумните чернодробни трансаминази, хепатит, автоимунен хепатит и редки случаи на тежка чернодробна недостатъчност са съобщавани за лекарствени продукти, съдържащи интерферон бета. При приложение на пегинтерферон бета-1a са наблюдавани повишения на чернодробните ензими. Пациентите трябва да се следят за признаци на чернодробно увреждане (вж. точка 4.8).
Депресия
Пегинтерферон бета-1a трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с предишни депресивни разстройства (вж. точка 4.3). Депресия възниква с повишена честота при популацията с множествена склероза и във връзка с използването на интерферон. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да съобщават незабавно всички симптоми на депресия и/или суицидна идеация на лекуващия си лекар.
Пациентите с прояви на депресия трябва да се следят стриктно по време на лечението и да се лекуват по подходящ начин. Трябва да се обмисли прекратяване на лечението с пегинтерферон бета-1a (вж. точка 4.8).
Реакции на свръхчувствителност
Сериозни реакции на свръхчувствителност, включително случаи на анафилаксия, са съобщавани като рядко усложнение на лечението с интерферон бета, включително с пегинтерферон бета-1a. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да прекратят лечението с пегинтерферон бета-1a и да потърсят незабавна медицинска помощ, ако получат признаци и симптоми на анафилаксия или тежка реакция на свръхчувствителност. Лечението с пегинтерферон бета-1a не трябва да се подновява (вж. точка 4.8).
Реакции на мястото на инжектиране
Реакции на мястото на инжектиране, включително некроза на мястото на инжектиране, са съобщавани при подкожно приложение на интерферон бета. За да се сведе до минимум рискът от реакции на мястото на инжектиране, пациентите трябва да бъдат инструктирани да използват асептична техника на инжектиране. Процедурата за самостоятелно приложение от пациента трябва да се преразглежда периодично, особено ако са се появили реакции на мястото на инжектиране. Ако пациентът получи разкъсване на кожата, което може да бъде съпроводено с подуване или изтичане на течност от мястото на инжектиране, той трябва да бъде посъветван да се консултира с лекаря си. Един пациент, лекуван в клинични проучвания с пегинтерферон бета-1a, получава некроза на мястото на инжектиране на пегинтерферон бета-1a за подкожно приложение. Решението дали да се прекъсне лечението след поява на некроза на единично място зависи от степента на некрозата (вж. точка 4.8).
Понижен брой на клетките в периферната кръв
Понижен брой на клетките от всички клетъчни линии в периферната кръв, включително рядка панцитопения и тежка тромбоцитопения, е съобщаван при пациенти, получаващи интерферон бета. Цитопении, включително рядка тежка неутропения и тромбоцитопения, са наблюдавани при пациенти, лекувани с пегинтерферон бета-1a. Пациентите трябва да се следят за симптоми или признаци на понижен брой на клетките в периферната кръв (вж. точка 4.8).
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Нефротичен синдром (ефекти на класа лекарства)
Случаи на нефротичен синдром с различни обуславящи го нефропатии, включително колабираща фокална сегментна гломерулосклероза (FSGS), заболяване с минимални изменения (MCD), мембранопролиферативен гломерулонефрит (MPGN) и мембранна гломерулопатия
(MGN), са съобщавани по време на лечението с продукти, съдържащи интерферон бета. Съобщени са събития в различни времеви точки по време на лечението, които могат да възникнат след няколко години на лечение с интерферон бета. Препоръчва се периодично проследяване за ранни признаци или симптоми, напр. оток, протеинурия и нарушена бъбречна функция, особено при пациенти с повишен риск от бъбречно заболяване. Изисква се незабавно лечение на нефротичния синдром и трябва да се обмисли прекратяване на лечението с пегинтерферон бета-1a.
Тежко бъбречно увреждане
Прилагането на пегинтерферон бета-1a при пациенти с тежко бъбречно увреждане трябва да става с повишено внимание.
Тромботична микроангиопатия (ТМА) (ефекти на класа лекарства)
Случаи на тромботична микроангиопатия, проявяваща се като тромботична тромбоцитопенична пурпура (TTP) или хемолитично-уремичен синдром (HUS), включително смъртни случаи, са съобщавани при приложение на продукти, съдържащи интерферон бета. Съобщени са събития в различни времеви точки по време на лечението, които могат да възникнат от няколко седмици до няколко години след започването на лечението с интерферон бета. Ранните клинични прояви включват тромбоцитопения, нововъзникнала хипертония, повишена температура, симптоми от страна на централната нервна система (напр. объркване, пареза) и нарушена бъбречна функция. Лабораторните находки, предполагащи TMA, включват намален брой на тромбоцитите, повишена серумна лактатдехидрогеназа (LDH) поради хемолиза и шистоцити (фрагментирани еритроцити) в натривка от периферна кръв. Поради това, ако се наблюдават клинични прояви на TMA, се препоръчва допълнително изследване на кръвните нива на тромбоцитите, серумната LDH, натривките от периферна кръв и бъбречната функция. При диагностициране на TMA се изисква своевременно лечение (евентуално с плазмафереза) и се препоръчва незабавно прекратяване на лечението с пегинтерферон бета-1a.
Отклонения в лабораторните показатели
Употребата на интерферони е свързана с отклонения в лабораторните показатели. Освен лабораторните изследвания, които се изискват обичайно за проследяването на пациенти с множествена склероза, преди започването и на редовни интервали след въвеждането на терапия с пегинтерферон бета-1a, както и периодично след това при липса на клинични симптоми се препоръчват пълна кръвна картина и диференциално броене, брой на тромбоцитите и кръвна биохимия, включително изследвания на чернодробната функция (напр. аспартат аминотрасфераза (AST), аланин аминотрасфераза (ALT)).
Пациенти с миелосупресия може да се нуждаят от по-интензивно проследяване на пълната кръвна картина с диференциално броене и брой на тромбоцитите.
При употреба на продукти, съдържащи интерферон бета, са наблюдавани хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм. Редовни изследвания на функцията на щитовидната жлеза се препоръчват при пациенти с анамнеза за тиреоидна дисфункция или по клинични показания.
Припадък
Пегинтерферон бета-1a трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с анамнеза за припадъци, при получаващите лечение с антиепилептични средства, особено ако тяхната епилепсия не е адекватно контролирана с антиепилептичните средства (вж. точка 4.8).
Сърдечно заболяване
Влошаване на сърдечно заболяване е съобщавано при пациенти, получаващи интерферон бета. Честотата на сърдечносъдовите събития е подобна при пегинтерферон бета-1a (125 микрограма на всеки 2 седмици) и групите за третиране с плацебо (7% във всяка група). Не са съобщени
сериозни сърдечносъдови събития при пациенти, които получават пегинтерферон бета-1a в проучването ADVANCE. Въпреки това, пациенти с вече съществуващо значимо сърдечно заболяване – например застойна сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето или аритмия – трябва да бъдат проследявани за влошаване на кардиологичния им статус, особено по време на започване на лечението.
Имуногенност
Пациентите могат да развият антитела срещу пегинтерферон бета-1a. Данни от пациенти, лекувани до 2 години с пегинтерферон бета-1a, прилаган подкожно, дават основание да се смята, че по-малко от 1% (5/715) развиват персистиращи неутрализиращи антитела към частта на интерферон бета-1a в пегинтерферон бета-1a. Неутрализиращите антитела имат потенциала да намалят клиничната ефикасност. Развитието на антитела срещу частта на интерферон в пегинтерферон бета-1a обаче няма видим ефект върху безопасността или клиничната ефикасност, въпреки че анализът е ограничен от ниската честота на имуногенност.
Три процента от пациентите (18/681) развиват персистиращи антитела към частта на ПЕГ в пегинтерферон бета-1a. В проведеното клинично проучване развитието на антитела срещу частта на ПЕГ в пегинтерферон бета-1a няма видим ефект върху безопасността или клиничната ефикасност (включително върху честотата на пристъпите на годишна база, лезиите при ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и прогресията на инвалидността).
Чернодробно увреждане
Изисква се повишено внимание и стриктно проследяване при прилагането на пегинтерферон бета-1a при пациенти с тежко чернодробно увреждане. Пациентите трябва да се следят за признаци на чернодробно увреждане и да се обръща особено внимание, когато интерферони се използват едновременно с други лекарствени продукти, причиняващи чернодробно увреждане (вж. точки 4.8 и 5.2).
Съдържание на натрий
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg), т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Не са провеждани проучвания за взаимодействията. Клиничните проучвания показват, че пациентите с множествена склероза могат да получават пегинтерферон бета-1a и кортикостероиди по време на пристъпите. Има съобщения, че интерфероните намаляват активността на чернодробните цитохром P450-зависими ензими при хора и животни.
Необходимо е повишено внимание, когато пегинтерферон бета-1a се прилага в комбинация с лекарствени продукти с малък терапевтичен индекс и чийто клирънс в голяма степен зависи от цитохром P450-системата на черния дроб, напр. някои класове антиепилептични средства и антидепресанти.
Бременност
Голям обем данни (за изхода на повече от 1 000 случая на бременност) от регистри и постмаркетинговия опит не показват повишен риск за големи вродени аномалии след експозиция на интерферон бета преди зачеване или такава експозиция по време на първия триместър от бременността. Въпреки това продължителността на експозицията по време на първия триместър не е установена, защото данните са събрани, когато употребата на интерферон бета е била противопоказана по време на бременност, а лечението най-вероятно е
било прекъснато, когато бременността е била установена и/или потвърдена. Опитът с експозиция по време на втория и третия триместър е много ограничен.
Въз основа на данни от проучвания при животни (вж. точка 5.3), съществува възможен повишен риск от спонтанен аборт. Рискът от спонтанни аборти при бременни жени, с експозиция на интерферон бета, не може да бъде оценен адекватно на база настоящите налични данни, но засега данните не предполагат повишен риск.
При клинична необходимост, употребата на пегинтерферон бета-1a може да се обмисли по време на бременност.
Кърмене
Ограничената налична информация относно преминаването на интерферон бета-1а/пегинтерферон бета-1a в кърмата, както и химичните/физиологичните характеристики на интерферон бета предполагат, че количествата на интерферон бета-1а/пегинтерферон бета-1a, екскретирани в кърмата, са незначителни. Не се очакват вредни ефекти върху новородените/кърмачетата на естествено хранене.
Пегинтерферон бета-1a може да се използва в периода на кърмене. Фертилитет
Липсват данни за ефектите на пегинтерферон бета-1a върху фертилитета при хора. При животни са наблюдавани ановулаторни ефекти при много високи дози (вж. точка 5.3). Няма налична информация относно ефектите на интерферон бета-1а върху фертилитета на мъжки животни.
Пегинтерферон бета-1a не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.
Резюме на профила на безопасност
Най-честите нежелани лекарствени реакции (НЛР) (с по-висока честота в сравнение с плацебо) при подкожно приложение на пегинтерферон бета-1a 125 микрограма на всеки 2 седмици са еритем на мястото на инжектиране, грипоподобно заболяване, пирексия, главоболие, миалгия, втрисане, болка на мястото на инжектиране, астения, пруритус на мястото на инжектиране и артралгия.
Най-често съобщаваната нежелана реакция, водеща до прекратяване на лечението при пациенти, лекувани с пегинтерферон бета-1a 125 микрограма подкожно на всеки 2 седмици, е грипоподобно заболяване (<1%).
Табличен списък на нежелани лекарствени реакции при подкожно приложение
В клинични проучвания общо 1 468 пациенти получават пегинтерферон бета-1a подкожно за период до 278 седмици с обща експозиция, еквивалентна на 4 217 човекогодини.
1 285 пациенти получават продукта най-малко 1 година, 1 124 пациенти го получават най-малко 2 години, 947 пациенти го получават най-малко 3 години, а 658 пациенти го получават най-малко 4 години. Опитът в рандомизираната, неконтролирана фаза (година 2) на проучването ADVANCE и в продължението на проучването ATTAIN (лечение, продължаващо максимум 4 години) е в съответствие с опита в 1-годишната плацебо-контролирана фаза на проучването ADVANCE.
Таблица 2 обобщава НЛР (честота над тази за плацебо и с обоснована вероятност за причинно-следствена връзка) при 512 пациенти, лекувани с пегинтерферон бета-1a 125 микрограма подкожно на всеки 2 седмици, и при 500 пациенти, които получават плацебо за период до
48 седмици, и от постмаркетинговите данни.
НЛР са представени като предпочитани термини по MedDRA в системо-органни класове по MedDRA. Нежеланите реакции по-долу са представени в следните категории според честотата:
- Много чести (≥1/10)
- Чести (≥1/100 до <1/10)
- Нечести (≥1/1 000 до <1/100)
- Редки (≥1/10 000 до <1/1 000)
-
Много редки (<1/10 000)
-
С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
| Системо-органни класове поMedDRA | Нежелана реакция | Категория по честота |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Тромбоцитопения | Нечести |
| Тромботична микроангиопатия, включително тромботична тромбоцитопенична пурпура/хемолитично-уремичен синдром* | Редки | |
| Нарушения на имунната система | Ангиоедем | Нечести |
| Свръхчувствителност | ||
| Анафилаксия1 | С неизвестна честота | |
| Психични нарушения | Депресия | Чести |
| Нарушения на нервната система | Главоболие | Много чести |
| Припадък | Нечести | |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Белодробна артериална хипертония┼ | С неизвестна честота |
| Стомашно-чревни нарушения | Гадене | Чести |
| Повръщане | ||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Алопеция$ | Чести |
| Пруритус | ||
| Уртикария | Нечести | |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Миалгия | Много чести |
| Артралгия | ||
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Нефротичен синдром, гломерулосклероза | Редки |
| Грипоподобно заболяване | Много чести |
| Системо-органни класове поMedDRA | Нежелана реакция | Категория по честота |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Пирексия | |
| Втрисане | ||
| Еритем на мястото на инжектиране | ||
| Болка на мястото на инжектиране | ||
| Пруритус на мястото на инжектиране | ||
| Астения | ||
| Хипертермия | Чести | |
| Възпаление на мястото на инжектиране | ||
| Болка | ||
| Хематом на мястото на инжектиране | ||
| Подуване на мястото на инжектиране | ||
| Оток на мястото на инжектиране | ||
| Обрив на мястото на инжектиране | ||
| Затопляне на мястото на инжектиране | ||
| Промяна на цвета на мястото на инжектиране | ||
| Некроза на мястото на инжектиране | Редки | |
| Повишени стойности на аланин аминотрансферазата | Чести | |
| Повишени стойности на аспартат аминотрансферазата | ||
| Повишени стойности на гама-глутамилтрансферазата | ||
| Намален брой на левкоцитите | ||
| Понижени стойности на хемоглобина | ||
| Повишена телесна температура | ||
| Намален брой на тромбоцитите Нечести | ||
*Присъща на класа продукти, съдържащи интерферон бета (вж. точка 4.4).
┼ Присъща на класа продукти, съдържащи интерферон, вижте Белодробна артериална хипертония.
$ Присъща на класа продукти, съдържащи интерферон
1 Нежелани лекарствени реакции, съобщавани само от постмаркетинговия опит Описание на избрани нежелани реакции при подкожно приложение
Грипоподобни симптоми
Грипоподобно заболяване са имали 47% от пациентите, получаващи пегинтерферон бета-1a 125 микрограма на всеки 2 седмици, и 13% от пациентите, получаващи плацебо. Честотата на грипоподобните симптоми (напр. грипоподобно заболяване, втрисане, хиперпирексия, мускулно-скелетни болки, миалгия, болка, пирексия) е най-висока при започване на лечението и обикновено намалява в течение на първите 6 месеца. От пациентите, които съобщават за грипоподобни симптоми, 90% ги определят като леки или умерени по тежест. Никакви симптоми не са сметнати за сериозни по своята същност. По-малко от 1% от пациентите, които получават пегинтерферон бета-1a по време на плацебо-контролираната фаза на проучването ADVANCE, прекратяват лечението поради грипоподобни симптоми. Едно открито проучване при пациенти, които преминават от прием на интерферон бета на прием на
пегинтерферон бета-1a, оценява началото и продължителността на профилактично лекуваните грипоподобни симптоми. При пациенти, които имат грипоподобни симптоми, медианата на времето до началото е 10 часа (интерквартилен диапазон, 7 до 16 часа) след инжектиране, а
медианата на продължителността е 17 часа (интерквартилен диапазон, 12 до 22 часа).
Реакции на мястото на инжектиране (РМИ)
Реакции на мястото на инжектиране (напр. еритем, болка, пруритус или оток на мястото на инжектиране) са съобщени от 66% от пациентите, които получават пегинтерферон бета-1a 125 микрограма на всеки 2 седмици, в сравнение с 11% от пациентите, получаващи плацебо.
Еритемът е най-често съобщаваната реакция на мястото на инжектиране. От пациентите, които получават реакции на мястото на инжектиране, 95% ги съобщават като леки или умерени по тежест. Един от 1 468 пациенти, които получават пегинтерферон бета-1a в клинични проучвания, получава некроза на мястото на инжектиране, която оздравява със стандартно медицинско лечение.
Отклонения в стойностите на чернодробните трансаминази
Честотата на повишени стойности на чернодробните трансаминази е по-голяма при пациенти, получаващи пегинтерферон бета-1a, в сравнение с плацебо. По-голямата част от повишените стойности на ензимите са <3 пъти горната граница на нормата (ГГН). Повишени стойности на аланин аминотрансферазата и аспартат аминотрансферазата (>5 пъти ГГН) са съобщени съответно при 1% и <1% от пациентите, третирани с плацебо, и при 2% и <1% от пациентите, лекувани с пегинтерферон бета-1a. Повишени стойности на серумните чернодробни трансаминази в комбинация с повишени стойности на билирубина са наблюдавани при двама пациенти с вече съществуващи отклонения в резултатите от чернодробни изследвания преди получаване на пегинтерферон бета-1a в клиничните проучвания. И двата случая се подобряват след прекратяване на лечението с лекарствения продукт.
Хематологични нарушения
Намаляване на броя на левкоцитите (WBC) от порядъка на <3,0 х 109/l е наблюдавано при 7% от пациентите, получаващи пегинтерферон бета-1a, и при 1% от получаващите плацебо.
Средният брой на левкоцитите (WBC) остава в границите на нормата при пациенти, лекувани с пегинтерферон бета-1a. Намаленият брой на левкоцитите (WBC) не е свързван с повишен риск от инфекции или сериозни инфекции. Честотата на потенциално клинично значимо намаляване на броя на лимфоцитите (<0,5 х 109/l) (<1%), на броя на неутрофилите (≤1,0 х 109/l) (<1%) и на броя на тромбоцитите (≤100 х 109/l) (≤1%) е подобна при пациентите, лекувани с пегинтерферон бета-1a, при сравняване с пациентите, третирани с плацебо. Два сериозни случая са съобщени при пациенти, лекувани с пегинтерферон бета-1a: един пациент (<1%) получава тежка тромбоцитопения (брой на тромбоцитите <10 х 109/l), друг пациент (<1%) получава тежка неутропения (брой на неутрофилите <0,5 х 109/l). И при двамата пациенти броят на клетките се възстановява след прекратяване на лечението с пегинтерферон бета-1a.
Леко намаление на средния брой на еритроцитите (RBC) е наблюдавано при пациентите, лекувани с пегинтерферон бета-1a. Честотата на потенциално клинично значимото намаляване на броя на еритроцитите (<3,3 x 1012/l) е подобна при пациентите, лекувани с пегинтерферон бета-1a, при сравняване с пациентите, третирани с плацебо.
Реакции на свръхчувствителност
Събития, свързани със свръхчувствителност, са съобщени при 16% от пациентите, лекувани с пегинтерферон бета-1a 125 микрограма на всеки 2 седмици, и при 14% от пациентите, които получават плацебо. При по-малко от 1% от пациентите, лекувани с пегинтерферон бета-1a, настъпва сериозно събитие, свързано със свръхчувствителност (напр. ангиоедем, уртикария), като те се възстановяват бързо след лечение с антихистамини и/или кортикостероиди. От постмаркетинговия опит се съобщават сериозни събития, свързани със свръхчувствителност, след приложението на пегинтерферон бета-1a, включително случаи на анафилаксия (с неизвестна честота).
Белодробна артериална хипертония
При прием на продукти, съдържащи интерферон бета, са съобщени случаи на белодробна артериална хипертония (БАХ). Събитията са съобщени в различни времеви точки, включително до няколко години след началото на лечението с интерферон бета.
Интрамускулно приложение
В открито кръстосано проучване са включени 136 участници за оценка на биоеквивалентността на единични дози от 125 микрограма пегинтерферон бета-1a, прилаган като подкожна и интрамускулна инжекция на здрави доброволци. Най-често съобщаваните нежелани събития (с честота >10% в което и да е рамо) през двата периода на лечение са втрисане (35,6% при интрамускулно приложение спрямо 26,9% при подкожно), болка (22,0% при интрамускулно приложение спрямо 14,2% при подкожно), болка на мястото на инжектиране (11,4% при интрамускулно приложение спрямо 14,9% при подкожно), еритем на мястото на инжектиране (2,3% при интрамускулно приложение спрямо 25,4% при подкожно) и главоболие (35,6% при интрамускулно приложение спрямо 41,0% при подкожно). Реакции на мястото на инжектиране са съобщавани с по-ниска честота при интрамускулно приложение (14,4%) в сравнение с подкожно (32,1%).
Абнормен белтък в урината е съобщен при 1/130 (0,8%) в рамото с подкожно приложение и при 4/131 (3,1%) в групата с интрамускулно приложение, без свързани нежелани лекарствени реакции.
Педиатрична популация
Безопасността на пегинтерферон бета-1а при педиатрични пациенти на възраст от 10 до под
18 години е проучена в открито, рандомизирано, активно контролирано педиатрично проучване с 152 педиатрични пациенти с пристъпно-ремитентна МС (пегинтерферон бета-1a n=75; интерферон бета-1a n=77). 66 пациенти от групата на пегинтерферон бета-1а завършват това
48-седмично проучване. Следните нежелани събития, които са много чести при възрастната популация, са съобщавани като много чести и при педиатричната популация: еритем на мястото на инжектиране, грипоподобно заболяване, главоболие и пирексия.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Plegridy 125 µg
Фармакотерапевтична група: Антинеопластични и имуномодулиращи средства, имуностимуланти, интерферони, ATC код: L03AB13
Пегинтерферон бета-1a е интерферон бета-1а, конюгиран с единична линейна молекула метоксиполи(етиленгликол)-O-2-метилпропионалдехид с тегло 20 000 Da (20 kDa
mPEG-O-2-methylpropionaldehyde) при степен на субституция 1 mol полимер/mol протеин. Средното молекулно тегло е приблизително 44 kDa, от които протеиновата част съставлява приблизително 23 kDa.
Механизъм на действие
Точният механизъм на действие на пегинтерферон бета-1а при множествена склероза (МС) не е известен. Пегинтерферон бета-1a се свързва с интерфероновия рецептор тип І на повърхността на клетките и предизвиква каскада от вътреклетъчни събития, водещи до регулация на експресията на интерферон-чувствителния ген. Биологичните ефекти, които могат да бъдат медиирани от пегинтерферон бета-1a, включват възходяща регулация на противовъзпалителни цитокини (напр. IL-4, IL-10, IL-27), низходяща регулация на провъзпалителни цитокини (напр. IL-2, IL-12, IFN-γ, TNF-α) и инхибиране на миграцията на активирани Т-клетки през кръвномозъчната бариера; възможно е обаче включването на допълнителни механизми. Дали механизмът на действие на пегинтерферон бета-1a при МС се медиира от същия(те) път(ища), както гореописаните биологични ефекти, не е известно, тъй като патофизиологията на МС е само частично изяснена.
Фармакодинамични ефекти
Пегинтерферон бета-1a е интерферон бета-1a, конюгиран към единична линейна молекула метоксиполи(етиленгликол) с тегло 20 kDa при алфа-аминогрупата на N-терминалния аминокиселинен остатък.
Интерфероните са група естествено срещащи се протеини, които се индуцират от клетките в отговор на биологични или химични стимули и медиират многобройни клетъчни отговори, класифицирани като антивирусни, антипролиферативни и имуномодулаторни по същността си. Фармакологичните свойства на пегинтерферон бета-1a съответстват на свойствата на интерферон бета-1а и се смята, че се медиират от протеиновата част на молекулата.
Фармакодинамичните отговори са оценени чрез измерване на индукцията на
интерферон-чувствителни гени, включително на кодиращите 2′,5′-олигоаденилатсинтетаза (2′,5′-OAS), протеин А на резистентността към миксовируси (МхА) и няколко хемокини и цитокини, както и неоптерин (D-еритро-1, 2, 3,-трихидроксипропилптерин) – продукт на интерферон-индуцируемия ензим GTP-циклохидролаза I. Генната индукция при здрави хора е по-голяма по отношение на пиковото ниво и експозицията (площта под кривата на ефекта) за пегинтерферон бета-1a, в сравнение с непегилиран интерферон бета-1а (IM), когато и двата продукта са дадени в еквивалентна доза според активността (6 MIU). Продължителността на този отговор е устойчива и удължена за пегинтерферон бета-1a, с повишени стойности, откривани до 15 дни спрямо 4 дни за непегилиран интерферон бета-1а. Повишени концентрации на неоптерин са наблюдавани както при здрави участници, така и при пациенти с множествена склероза, лекувани с пегинтерферон бета-1a, с устойчиво и удължено повишаване на стойностите за 10 дни спрямо 5 дни за непегилиран интерферон бета-1а. Концентрациите на неоптерин се връщат до изходните нива след двуседмичния период на прилагане.
Клинична ефикасност и безопасност при подкожно приложение
Ефикасността и безопасността на пегинтерферон бета-1a са оценени по данни от плацебо-контролираната първа година на 2-годишно рандомизирано, двойносляпо клинично проучване при пациенти с пристъпно-ремитентна форма на множествена склероза (проучването ADVANCE). 1 512 пациенти са рандомизирани и получават доза от 125 микрограма пегинтерферон бета-1a, инжектиран подкожно на всеки 2 (n=512) или 4 (n=500) седмици, спрямо плацебо (n=500).
Първичната крайна точка е честотата на пристъпите на годишна база (annualised relapse rate, ARR) в продължение на 1 година. Дизайнът на проучването и демографските данни на пациентите са представени в Таблица 3.
Липсват данни от клинични проучвания за ефикасност/безопасност, директно сравняващи пегилиран с непегилиран интерферон бета-1а при възрастни, или от пациенти, които преминават от прием на непегилиран към прием на пегилиран интерферон и обратно.
Таблица 3: Дизайн на проучването
| Дизайн на проучването | |
| История на заболяването | Пациенти с пристъпно-ремитентна МС, с най-малко 2 пристъпа в рамките напредшестващите 3 години и 1 пристъп в предходната година, с EDSS скор ≤5,0 |
| Проследяване | 1 година |
| Популация на проучването | 83% нелекувани пациенти47% с ≥2 пристъпа в предходната година38% с най-малко 1 Gd+ лезия на изходното ниво 92% с ≥9 T2 лезии на изходното ниво16% с EDSS ≥417% лекувани преди проучването |
| Изходни характеристики | |
| Средна възраст (години) | 37 |
| Средна/Медиана на продължителност на заболяването (години) | 3,6/2,0 |
| Среден брой на пристъпите в рамките на последните 3 години | 2,5 |
| Среден EDSS скор на изходното ниво | 2,5 |
Пристъпно-ремитентна МС: пристъпно-ремитентна множествена склероза EDSS: разширена скала за инвалидния статус
Gd+: усилена с гадолиний
Пегинтерферон бета-1a на всеки 2 седмици значимо намалява честотата на пристъпите на годишна база (ARR) с 36%, в сравнение с плацебо (р=0,0007), за една година (Таблица 4), с постоянни намаления на ARR, отбелязани в подгрупите, определени по демографски и изходни болестни характеристики. Пегинтерферон бета-1a също така намалява значимо риска от пристъп с 39% (р=0,0003), риска от устойчива прогресия на инвалидността, потвърден след
12 седмици, с 38% (р=0,0383), а след 24 седмици (post hoc анализ) с 54% (р=0,0069), броя на новите или наново разширяващите се Т2 лезии с 67% (р<0,0001), броя на Gd-усилените лезии с 86% (р<0,0001) и броя на новите хипоинтензни Т1 лезии, в сравнение с плацебо, с 53% (р<0,0001). Ефект от лечението е наблюдаван още след 6 месеца при пегинтерферон бета-1a 125 микрограма на всеки 2 седмици, показващ 61% намаляване (р<0,0001) в новите или наново разширяващите се Т2 лезии, в сравнение с плацебо. По отношение на крайните точки за пристъпи и ЯМР, пегинтерферон бета-1a 125 микрограма на всеки две седмици показва числено по-голям ефект от лечението спрямо схемата на прилагане на пегинтерферон бета-1a на всеки четири седмици след година 1.
Резултатите за 2 години потвърждават, че ефикасността се поддържа и след плацебо-контролираната първа година на проучването. Пациентите с експозиция на пегинтерферон бета-1a на всеки 2 седмици показват статистически значими намаления, в сравнение с пациентите с експозиция на пегинтерферон бета-1a на всеки 4 седмици в продължение на 2 години, в post hoc анализ за крайните точки, включително ARR (24%, р=0,0209), риск от
рецидив (24%, р=0,0212), риск от прогресия на инвалидността с 24-седмично потвърждение (36%, р=0,0459) и крайни точки за ЯМР (нови/разширяващи се T2 60%, Gd+ 71% и нови хипоинтензивни Т1 лезии 53%, р<0,0001 за всички). В продължението на проучването ATTAIN дългосрочната ефикасност с пегинтерферон бета-1a се запазва при непрекъснато лечение до максимум 4 години, както показват клиничните и ЯМР измервания на активността на заболяването МС. От общо 1 468 пациенти, 658 пациенти продължават лечението с пегинтерферон бета-1a за най-малко 4 години.
Резултатите за това проучване са показани в Таблица 4.
Таблица 4: Клинични и ЯМР резултати
| Плацебо | Пегинтерферон бета-1a125 микрограма на всеки2 седмици | Пегинтерферон бета-1a125 микрограма на всеки4 седмици | |
| Клинични крайни точки | |||
| N | 500 | 512 | 500 |
| Честота на пристъпите на годишна база | 0,397 | 0,256 | 0,288 |
| Съотношение на честотите 95% CIP-стойност | 0,640,50 – 0,83 p=0,0007 | 0,720,56 – 0,93 p=0,0114 | |
| Дял на участниците с пристъп | 0,291 | 0,187 | 0,222 |
| HR 95% CIP-стойност | 0,610,47 – 0,80 p=0,0003 | 0,740,57 – 0,95 p=0,020 | |
| Дял с 12-седмична потвърдена прогресия на инвалидността* | 0,105 | 0,068 | 0,068 |
| HR 95% CIP-стойност | 0,620,40 – 0,97 p=0,0383 | 0,620,40 – 0,97 p=0,0380 | |
| Дял с 24-седмична потвърдена прогресия на инвалидността* | 0,084 | 0,040 | 0,058 |
| HR 95% CIP-стойност | 0,46(0,26 – 0,81) p=0,0069 | 0,67(0,41 – 1,10) p=0,1116 | |
| Крайни точки за ЯМР | |||
| N | 476 | 457 | 462 |
| Среден [Медиана на] брой на нови или наново разширяващи сехиперинтензни T2 лезии (диапазон) | 13,3 [6,0](0 – 148) | 4,1 [1,0](0 – 69) | 9,2 [3,0](0 – 113) |
| средно съотношение на лезиите (95% CI)P-стойност | 0,33 (0,27; 0,40) p≤0,0001 | 0,72 (0,60; 0,87) р=0,0008 | |
| Среден [Медиана на] брой на Gd-усилени лезии (диапазон) | 1,4^ [0,0](0 – 39) | 0,2 [0,0](0 – 13) | 0,9 [0,0](0 – 41) |
| % намаление спрямо плацебоP-стойност | 86 p<0,0001 | 36p=0,0738 | |
| Среден [Медиана на] брой на новихипоинтензни T1 лезии (диапазон) | 3,8 [1,0](0 – 56) | 1,8 [0,0](0 – 39) | 3,1 [1,0](0 – 61) |
| % намаление спрямо плацебоP-стойност | 53p<0,0001 | 180,0815 | |
HR: Коефициент на риск CI: Доверителен интервал
* Устойчивата прогресия на инвалидността се определя като увеличение с най-малко 1 точка от изходно ниво по EDSS ≥ 1 или с 1,5 точка за пациенти с изходно ниво по EDSS = 0, поддържано в продължение на 12/24 седмици.
^n=477
Пациентите с предшестващо неуспешно лечение за МС не са включвани в проучването.
Подгрупите на пациентите с по-висока активност на заболяването са определени по критериите за пристъп и ЯМР, както е посочено по-долу, със следните резултати за ефикасност:
-
При пациенти с ≥1 пристъп в предходната година и ≥9 Т2 лезии или ≥1 Gd+ лезия (n=1 401) годишната честота на пристъпите след 1 година е 0,39 за плацебо, 0,29 за пегинтерферон бета-1a на всеки 4 седмици и 0,25 за пегинтерферон бета-1a на всеки 2 седмици.
Резултатите в тази подгрупа съответстват на тези в общата популация.
-
При пациенти с ≥2 пристъпа в предходната година и най-малко 1 Gd+ лезия (n=273) годишната честота на пристъпите след 1 година е 0,47 за плацебо, 0,35 за пегинтерферон бета-1a на всеки 4 седмици и 0,33 за пегинтерферон бета-1a на всеки 2 седмици.
Резултатите в тази подгрупа числено съответстват на тези в общата популация, но не са статистически значими.
Проучване за биоеквивалентност при интрамускулно и подкожно приложение
В открито кръстосано проучване са включени 136 участници за оценка на биоеквивалентността на единични дози от 125 микрограма Plegridy, прилаган като подкожна и интрамускулна инжекция на здрави доброволци.
Серумната концентрация на неоптерин, маркер за активността на бета интерферона, след интрамускулно и подкожно приложение на 125 микрограма пегинтерферон бета-1a е измерена за фармакодинамичен (ФД) анализ.
Серумната концентрация на неоптерин спрямо времевите профили след приложение на единични дози от 125 микрограма пегинтерферон бета-1a подкожно или 125 микрограма пегинтерферон бета-1a интрамускулно са подобни, с максимални концентрации (Epeak), достигнати при медиана на ETmax, съответно 40,1 часа и 44,0 часа. Средно геометричните нива на неоптерин са се повишили в подобна степен от изходното ниво до максимална концентрация при двата инжекционни пътя на въвеждане с повишение от 8,0 до 22,6 nmol/l при подкожно приложение и от 8,1 до 23,2 nmol/l при интрамускулно приложение. Общата системна експозиция на неоптерин (EAUC0-336h и EAUC0-504h) също е подобна при двата пътя на въвеждане.
Тъй като биоеквивалентността при интрамускулно и подкожно приложение е доказана, се очаква интрамускулният и подкожният пегинтерферон бета-1a да имат сходни профили на ефикасност.
Педиатрична популация
Безопасността и ефективността на пегинтерферон бета-1а при пристъпно-ремитентна МС при педиатрични пациенти са оценени в едно рандомизирано, открито, активно контролирано (интерферон бета-1а) проучване с паралелни групи при пациенти с пристъпно-ремитентна МС на възраст от 10 до под 18 години.
152 пациенти са рандомизирани в съотношение 1:1 за лечение с пегинтерферон бета-1а, прилаган в доза 125 μg s.c. на всеки 2 седмици, или интерферон бета-1а, прилаган в доза 30 μg
i.m. веднъж седмично в продължение на 48 седмици. 124 пациенти (пегинтерферон бета-1а n=66; интерферон бета-1а n=58) завършват 48 седмици от проучването.
Първичната крайна точка, коригираната честота на пристъпите на годишна база (annualized relapse rate, ARR) на седмица 48, е по-ниска като цифрово изражение при пациентите, лекувани с пегинтерферон бета-1а (0,386), в сравнение с пациентите, които получават интерферон бета-1а (0,521).
Основната вторична крайна точка на седмица 48 е броят на участниците без нови или увеличени съществуващи Т2 хиперинтензивни лезии на ЯМР изображенията на мозъка. На седмица 48 0,136 (95% CI: 0,064; 0,243) участници в групата на пегинтерферон бета-1а нямат нови или увеличени съществуващи Т2 хиперинтензивни лезии в сравнение с участниците в групата на интерферон бета-1а 0,065 (95% CI: 0,018; 0,157).
Серумният полуживот на пегинтерферон бета-1а е удължен в сравнение с непегилиран интерферон бета-1а. Серумната концентрация на пегинтерферон бета-1а е пропорционална на дозата в диапазона от 63 до188 микрограма, както се наблюдава в проучване с единична доза и при многократно прилагане при здрави участници. Фармакокинетичните характеристики при пациенти с множествена склероза са в съответствие с наблюдаваните при здрави участници.
Абсорбция
При подкожно приложение на пегинтерферон бета-1a при пациенти с множествена склероза пикова концентрация се достига между 1 и 1,5 дни след прилагането. Наблюдаваната Cmax (средна стойност ± SE) е 280 ± 79pg/ml след многократно прилагане на 125 микрограма на всеки две седмици.
Подкожно приложеният пегинтерферон бета-1а води до приблизително 4, 9 и 13 пъти
по-високи стойности на експозицията (AUC168h) и приблизително 2, 3,5 и 5 пъти по-висока Cmax, след единични дози съответно от 63 (6 MIU), 125 (12 MIU) и 188 (18 MIU) микрограма, в сравнение с интрамускулното приложение на 30 (6 MIU) микрограма непегилиран бета-1a.
Разпределение
След многократно подкожно приложение на дози от 125 микрограма на всеки две седмици некоригираният за бионаличност обем на разпределение (средна стойност ± SE) е 481 ± 105 l.
Биотрансформация и елиминиране
Уринарният (бъбречният) клирънс се приема като основен път за екскреция на пегинтерферон бета-1a. Процесът на ковалентно конюгиране на частта на ПЕГ към протеин може да промени in vivo свойствата на непроменения протеин, включително намален бъбречен клирънс и намалена протеолиза, като по този начин се удължава полуживотът в циркулиращата кръв.
Поради това полуживотът (t1/2) на пегинтерферон бета-1а е приблизително 2 пъти по-дълъг в сравнение с непегилиран интерферон бета-1а при здрави доброволци. При пациенти с множествена склероза t1/2 (средна стойност ± SE) на пегинтерферон бета-1а е 78 ± 15 часа в стационарно състояние. Средният клирънс на пегинтерферон бета-1а в стационарно състояние е 4,1 ± 0,4 l/час.
Специални популации
Пациенти в старческа възраст
Клиничният опит при пациенти на възраст над 65 години е ограничен. Въпреки това резултатите от популационен фармакокинетичен анализ (при пациенти до 65 години) дават основание да се смята, че възрастта не оказва влияние върху клирънса на пегинтерферон бета-1а.
Педиатрична популация
Фармакокинетиката на пегинтерферон бета-1а при педиатричната популация е проучена в открито, рандомизирано, активно контролирано проучване с паралелни групи, включващо пациенти с пристъпно-ремитентна МС на възраст от 10 до под 18 години. Популационният фармакокинетичен анализ показва, че индивидуалните експозиции в стационарно състояние при педиатрични пациенти значително се припокриват с нивата при възрастни, въпреки че
средните експозиции в стационарно състояние при педиатрични пациенти са приблизително 2,5 пъти по-високи от експозициите при възрастни пациенти с пристъпно-ремитентна МС.
Бъбречно увреждане
Проучване с единична доза при здрави участници и при участници с различна степен на бъбречно увреждане (леко, умерено и тежко бъбречно увреждане, както и при участници с терминална бъбречна недостатъчност) показват фракционно увеличение на AUC (13–62%) и Cmax (42–71%) при участници с леко (приблизителна скорост на гломерулна филтрация от 50 до
≤80 ml/min/1,73 m2), умеренo (приблизителна скорост на гломерулна филтрация от 30 до
<50 ml/min/1,73 m2) и тежкo (приблизителна скорост на гломерулна филтрация
<30 ml/min/1,73 m2) бъбречно увреждане, в сравнение с участници с нормална бъбречна функция (приблизителна скорост на гломерулна филтрация >80 ml/min/1,73 m2). Участници с терминална бъбречна недостатъчност, нуждаещи се от хемодиализа 2–3 пъти седмично, показват подобни AUC и Cmax в сравнение с участници с нормална бъбречна функция. Всяка хемодиализа намалява концентрацията на пегинтерферон бета-1а с приблизително 24%, което предполага, че хемодиализата частично премахва пегинтерферон бета-1а от системното кръвообращение.
Чернодробна функция
Фармакокинетиката на пегинтерферон бета-1а не е оценявана при пациенти с чернодробна недостатъчност.
Пол
Полът не оказва влияние върху фармакокинетиката на пегинтерферон бета-1а според резултатите от популационен фармакокинетичен анализ.
Раса
Расата не оказва влияние върху фармакокинетиката на пегинтерферон бета-1а според популационен фармакокинетичен анализ.
Проучване за биоеквивалентност при интрамускулно и подкожно приложение Фармакокинетичните (ФК) профили след единични дози от 125 микрограма пегинтерферон бета-1a интрамускулно или 125 микрограма пегинтерферон бета-1a подкожно при здрави доброволци са подобни, с максимални концентрации, достигнати 40,0 часа след приложение (както при подкожно, така и при интрамускулно приложение), и стойности на t1/2 съответно 97,1 часа и 79,1 часа. Статистическият анализ на Cmax и AUC∞ допълнително доказва биоеквивалентността на 125 микрограма пегинтерферон бета-1a, въведен интрамускулно и подкожно. Средното геометрично съотношение (90% доверителен интервал) на интрамускулното приложение спрямо подкожното е 1,08 (0,98 до 1,20 за Cmax) и 1,09 (1,02 до 1,16) за AUC∞. Тези стойности попадат в посочения диапазон на биоеквивалентност от 0,8 до 1,25.
Фармацевтични данни - Plegridy 125 µg
Натриев ацетат трихидрат Ледена оцетна киселина Аргининов хидрохлорид Полисорбат 20
Вода за инжекции
3 години
Plegridy за подкожно или интрамускулно приложение може да се съхранява на стайна температура (до 25°C) в продължение на максимум 30 дни, като се съхранява на тъмно. Ако Plegridy е престоял при стайна температура в продължение на общо 30 дни, продуктът трябва да се използва или да се изхвърли. Ако не е ясно дали Plegridy е съхраняван при стайна температура 30 дни или повече, продуктът трябва да се изхвърли.
Да се съхранява в хладилник (2°C до 8°C). Да не се замразява.
Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.
Вижте точка 6.3 за допълнителна информация относно съхранение при стайна температура.
Предварително напълнена спринцовка/предварително напълнена писалка (подкожно) Предварително напълнена спринцовка с обем 1 ml, изработена от стъкло (тип І), със запушалка от бромобутилова гума и термопластичен полипропиленов твърд предпазител на иглата, съдържаща 0,5 ml разтвор. Спринцовката е снабдена с предварително прикрепена игла с размер 29G, 0,5 инча.
Предварително напълнената спринцовка на Plegridy е поставена в инжектор тип писалка с пружинно бутало за еднократна употреба, наречен „писалка Plegridy“. Спринцовката вътре в писалката представлява предварително напълнена спринцовка с обем 1 ml, изработена от стъкло (тип I), със запушалка от бромобутилова гума и термопластичен полипропиленов твърд предпазител на иглата, съдържаща 0,5 ml разтвор. Спринцовката е снабдена с предварително прикрепена игла с размер 29G, 0,5 инча.
Опаковки
Началната опаковка Plegridy съдържа 1x 63 микрограма предварително напълнена спринцовка (спринцовка с оранжев етикет, 1-ва доза) и 1x 94 микрограма предварително напълнена спринцовка (спринцовка със син етикет, 2-ра доза) в запечатани пластмасови гнезда.
Началната опаковка с писалка Plegridy съдържа 1x 63 микрограма предварително напълнена писалка (писалка с оранжев етикет, 1-ва доза) и 1x 94 микрограма предварително напълнена писалка (писалка със син етикет, 2-ра доза) в предпазно пластмасово гнездо.
Кутия с две или шест предварително напълнени спринцовки по125 микрограма (спринцовки със сив етикет) в запечатани пластмасови гнезда.
Кутия с две предварително напълнени писалки от 125 микрограма (писалки със сив етикет) в предпазно пластмасово гнездо.
Групови опаковки, съдържащи 6 (3 опаковки по 2) предварително напълнени писалки от 125 микрограма (писалки със сив етикет). Опаковката съдържа 3 вътрешни картонени опаковки. Всяка вътрешна картонена опаковка съдържа 2 писалки в предпазно пластмасово гнездо.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
Предварително напълнена спринцовка (интрамускулно)
Предварително напълнена спринцовка тип Luer-Lock с обем 1 ml, изработена от стъкло (тип I) със запушалка от бромобутилова гума, съдържаща 0,5 ml разтвор и снабдена с игла 23G,
1,25 инча. Една предварително напълнена спринцовка съдържа 0,5 ml разтвор Plegridy, съдържащ 125 микрограма пегинтерферон бета-1a.
Кутия с две или шест предварително напълнени спринцовки по 125 микрограма в запечатани пластмасови гнезда.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
Предварително напълнените спринцовки (за интрамускулно и подкожно приложение) и писалката (за подкожно приложение) Plegridy са само за еднократна употреба.
Преди употреба проверете дозовата форма, която ще се използва. Не трябва да има пукнатини или повреда и разтворът трябва да е бистър, безцветен и да не съдържа видими частици.
Извадена от хладилника предварително напълнената спринцовка или писалка Plegridy, която ще се използва, трябва да бъде оставена да се затопли до стайна температура (15°C до 30°C) за около 30 минути.
Не използвайте външни източници на топлина, например гореща вода, за да затоплите предварително напълнената спринцовка или писалка Plegridy
Титрирането на дозите Plegridy за пациенти, започващи лечение, е описано в точка 4.2.
Предварително напълнена спринцовка/предварително напълнена писалка (подкожно) Пациенти, започващи лечение с Plegridy посредством подкожно приложение, трябва да използват опаковките за започване на лечението.
Предварително напълнена спринцовка (интрамускулно)
Пациенти, започващи лечение с Plegridy посредством интрамускулно приложение, трябва да използват скобите за титриране на Plegridy, които могат да се прикрепват към спринцовката, за да ограничат дозата.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.