Enap 1.25 mg/ml solution for injection

Артериална хипертония когато пероралното лечение не е възможно.

Дозировка

Възрастни

Обичайната доза за лечение на хипертония е 1 ампула (1,25mg) през 6 часа.

Когато се преминава от перорално лечение с Eнап таблетки към лечение с Eнап инжекционен разтвор, обичайната доза е 1 ампула (1,25mg) на всеки шест часа.

При пациенти на лечение с диуретици, началната доза е ½ ампула (0,625mg). Ако след един час клиничният отговор не е достатъчен, същата доза може да се повтори и лечението да продължи с пълната доза (1 ампула през интервали от 6 часа) след 6 часа.

Лечението с еналаприлат обикновено продължава 48 часа. Пациентът трябва да продължи лечението с таблетки Енап.

При преминаване от парентерално лечение с от Енап инжекционнен разтвор към на перорална терапия с таблетки Енап, препоръчителната начална доза е 5 мг дневно за пациентите, които получават 1 ампула (1,25mg) еналаприлат на всеки 6 часа. Ако е необходимо, дозата може да бъде увеличена. За пациентите, които първончално са лекувани с половината от началната доза на еналаприлат, препоръчителната доза при преминаването към перорално лечение е 2,5mg еналаприл дневно.

Пациенти с бъбречно увреждане:

При пациенти с креатининов клирънс > 0,5ml/s (серумен креатинин до 265 µmol/l), началната доза е 1 ампула (1,25mg) през 6 часа. При пациенти с креатининов клирънс < 0,5ml/s (серумен креатинин над 265 µmol/l), началната доза е ½ ампула (0,625mg). Ако след един час клиничният отговор не е достатъчен, същата доза може да се повтори и лечението да продължи с пълната доза (1 ампула през интервали от 6 часа) след 6 часа.

Дозировка при хемодиализа:

Еналаприлат може да бъде диализиран. Дозировката през недиализните дни трябва да се коригира в зависимост от повлияването на кръвното налягане.

При пациенти на хемодиализа, препоръчваната доза е ½ ампула (0,625mg) през 6 часа.

Пациенти в старческа възраст

Дозата трябва да бъде в съответствие с бъбречната функция на пациента в старческа възраст (вж.точка 4.4)

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Eнап инжекионен разтвор при деца под 18-годишна възраст все още не са установени. Няма налични данни.

Начин на приложение

Енап инжекционен разтвор се прилага интравенозно в спешни случаи и когато пероралното лечение не е възможно.

• Свръхчувствителност към еналаприл и/или eналаприлат или към някое от помощните вещества (изброени в точка 6.1) или към други АСЕ-инхибитори.

• Анамнеза за ангиоедем, свързан с предишно лечение с АСЕ-инхибитор.

• Наследствен или идиопатичен ангиоедем.

• Втори и трети триместър от бременността (вж. точка 4.4 и 4.6).

• Едновременната употреба на Енап инжекционен разтвор с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60ml/min/1,73 m2) (вж. точки 4.5 и 5.1).

Симптоматична хипотония

Симптоматична хипотония се наблюдава рядко при пациенти с неусложнена хипертония. При пациенти с хипертония, получаващи Енап инжекционен разтвор, по-вероятно е да възникне симптоматична хипотония, ако пациентът е с намален обем на течности, например при диуретична терапия, диета с ограничен прием на сол, диализа, диария или повръщане (вж.точки 4.5 и 4.8). Наблюдавана е симптоматична хипотония при пациенти със сърдечна недостатъчност, с или без бъбречна недостатъчност. Това е най-вероятно да се появят при тези пациенти с по-тежка степен на сърдечна недостатъчност, като реакция от използването на високи дози бримкови диуретици, хипонатриемия или функционално бъбречно увреждане. При тези пациенти, терапията трябва да започне под лекарско наблюдение и пациентите трябва да бъдат следени отблизо, когато се коригира дозата на Енап инжекционен разтвор и/или диуретик. Подобни съображения могат да се прилагат при пациенти с исхемична болест на сърцето или мозъчносъдова болест, при които прекомерното повишаване на кръвното налягане може да доведе до инфаркт на миокарда или мозъчносъдов инцидент.

Хипотонията и тежките й последици са редки и преходни. Тя може да се избегне с преустановяване на лечението с диуретици и диетата с ниско съдържание на сол преди началото на лечението с Енап, ако това е възможно. При другите гореспоменати състояния или в случай, че лечението с диуретици не може да се преустанови, се препоръчва лечението да се започне с половината доза (1/2 ампула) eналаприлат.

При възникване на хипотония пациентът трябва да се сложи в легнало положение, с главата върху ниска възглавница. При необходимост, плазменият обем трябва да се коригира с вливане на 0,9% разтвор на натриев хлорид. Преходната хипотония не е противопоказание като следващите дози, които може да се прилагат трябва да стане след като кръвното налягане се е повишило след увеличаване на обема.

При някой пациенти със сърдечна недостатъчност, които имат нормално или ниско кръвно налягане, може да се появи допълнително понижаване на системното кръчно налягане след приложението на Енап инжекционен разтвор. Този ефект е предвидим и обикновено не е причина за прекратяване на лечението. Ако хипотонията стане симптоматична, може да се наложи намаляване на дозата и/или прекратяване на диуретика и/или Енап инжекционен разтвор.

Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РAAС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Стеноза на аортната или митралната клапа/хипертонична кардиомиопатия

Както при всички вазодилататори, АСЕ-инхибиторите трябва да се прилагат с повишено внимание при пациенти с левокамерна клапна обструкция и обструкция при оттичането и да се избягват в случай на кардиогенен шок и хемодинамично значима обструкция.

Увреждане на бъбречната функция

В случай на бъбречно увреждане (креатининов клиърънс <80ml/min), първичната доза еналаприл трябва да се коригира според креатининовия клиърънс на пациента (вж. точка 4.2) и в зависимост от отговора на пациента към лечението. Рутинното проследяване на калий и креатинин трябва да са част от обичайната медицинска практика при тези пациенти.

Има съобщения за бъбречна недостатъчност във връзка с приложение на еналаприл главно при пациенти с тежка сърдечна недостатъчност или прилежащо бъбречно заболяване, включително стеноза на бъбречната артерия. Ако бъде диагностицирана навреме и се лекува по подходящ начин, бъбречната недостатъчност, когато е свързана с терапията с еналаприл обикновено е обратима.

Някои пациенти с хипертония, без очевидно предшестващо бъбречно заболяване са развли повишение на кръвната урея и креатинин, когато еналаприл е бил даван едновременно с диуретик. Може да се изисква намаляване на дозата на еналаприл и/или прекратяване на диуретика. Тази ситуация се засилва при стеноза на бъбречната артерия (вж. точка 4.4, реноваскуларна хипертония).

Реноваскуларна хипертония

Налице е повишен риск от хипотония и бъбречна недостатъчност, когато пациенти с двустранна стеноза на бъбречната артерия или стеноза на aртерията на единствен функциониращ бъбрек са лекувани с АСЕ-инхибитори. Загуба на бъбречна функция може да се появи само с леки промени в серумния креатинин. При тези пациенти лечението трябва да започне под строг медицински контрол с ниски дози, внимателно титриране и проследяване на бъбречната функция.

Бъбречна трансплантация

Няма опит по отношение на приложението на Енап инжекционен разтвор при пациенти със скорошна бъбречна трансплантация. Затова лечението с Енап инжекционен разтвор не се препоръчва.

Чернодробно увреждане

Рядко АСЕ-инхибитори са били свързани със синдром, който започва с холестатична жълтеница или хепатит и прогресира до фулминантна чернодробна некроза и (понякога) смърт. Механизмът на този синдром не е изяснен. Пациентите, полуаващи АСЕ-инхибитори, които развиват жълтеница или значително повишаване на чернодробните ензими трябва да прекратят лечението с АСЕ-инхибитори и да получат подходящо медицинско проследяване.

Неутропения/агранулоцитоза

Неутропения/агранулоцитоза, тромбоцитопения и анемия са докладвани при пациенти, приемащи АСЕ-инхибитори. При пациенти с нормална бъбречна функция и без други усложняващи фактори, неутропения се среща рядко. Еналаприл трябва да се използва с изключително внимание при пациенти с колагенова съдова болест, едновременно с имуносупресивна терапия, лечение с алопуринол или прокаинамид или комбинация от тези усложняващи фактори, особено ако имапредварително съществуваща нарушена бъбречна функция. Някои от тези пациенти развиват сериозни инфекции, които в някои случаи не се поддават на интензивна антибиотична терапия. Ако еналаприл се използва при такива пациенти, се препоръчва периодично проследаване на броя на белите кръвни клетки и пациентите трябва да бъдат инструктирани да съобщават за всеки признак на инфекция.

Свръхчувствителност/ангионевротичен оток

Ангионевротичен оток на лицето, крайниците, устните, езика, глотиса и/или ларинкса е съобщаван при пациенти, лекувани с инхибитори на ангиотензин-конвертиращият ензим, включително Енап инжекционен разтвор. Това може да стане по всяко време по време на лечението. В такива случаи, Енап инжекционен разтвор трябва да се преустанови незабавно и трябва да започне подходящ мониторинг, за да се осигури пълно изчезване на симптомите, преди да бъде освободен пациентът. Дори и в този случай, където е налице само оток на езика, без респираторен дистрес, пациентите могат да изискват продължително наблюдение, тъй като лечението с анти-хистамини и кортикостероиди може да не бъде достатъчно.

Много рядко, има съобщения за смъртни случаи поради ангиоедем, свързан с оток на ларинкса или оток на езика. Пациенти, при които е засегнат езика, глотиса или ларинкса изпитват затруднено дишане, особено тези с анамнеза за операция на дихателните пътища. Когато има засягане на езика, глотиса или ларинкса, което може да причини обструкция на дихателните пътища, подходящо лечение е прилагането на адреналин 1:1000 (0,3ml до 0,5ml) подкожно и/или да се приложат своевременно мерки, които да осигурят проходимостта на дихателните пътища.

Има съобщения, че чернокожите пациенти, получаващи АСЕ инхибитори развиват с по-висока честота на ангиоедем, в сравнение с останалите раси.

Пациенти с анамнеза за ангиоедем, несвързан с терапията с АСЕ инхибитор, могат да бъдат изложени на повишен риск от ангиоедем, докато получават АСЕ-инхибитори. (Също така вижте точка 4.3)

Едновременно приложение на mTOR инхибитори (напр.сиролимус, еверолимус, темсиролимус)

Пациенти със съпътстващо лечение на АСЕ-инхибитор с mTOR (таргети на рапамицин при бозайници) инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) може да са изложени на повишен риск от ангиоедем (напр.оток на дихателните пътища или езика, със или без респираторно нарушение) (вж. точка 4.5).

Анафилактични реакции по време на LDL афреза

Рядко пациенти, получаващи АСЕ инхибитори по време LDL афереза на липопротеин с ниска плътност с декстранов сулфат са развили животозастрашаващи реакции. Тези реакции се избягват чрез временно спиране на АСЕ-инхибитора преди всяка афереза.

Пациенти на хемодиализа

Анафилактични реакции са докладвани при пациенти на диализа с high-flux мембрани (напр. AN 69 ®) и лекувани едновременно с АСЕ инхибитор. При тези пациенти трябва да се обмисли използването на различен тип диализна мембрана или различен клас антихипертензивно лекарство.

Хипогликемия

Пациенти с диабет, лекувани с перорални антидиабетни лекарства или инсулин, при които се започва лечение с АСЕ-инхибитори, трябва да бъдат предупредени да следят отблизо за хипогликемия, особено през първия месец на комбинираната употреба. (вж. точка 4.5.)

Кашлица

Има съобщения за кашлица при употребата на АСЕ-инхибитори. Характерно е. че кашлицата е непродуктивна, продължителна и отзвучава след прекратяване на лечението. Кашлицата, предизвикана от АСЕ-инхибитор трябва да се разглежда като част от диференциалната диагноза на кашлица.

Хирургия/анестезия

При пациенти, подложени на голяма операция или по време на анестезия с лекарства, които предизвикват хипотония, еналаприл блокира ангиотензин ІІ образуването с компенсаторно освобождаване на ренин. При поява на хипотония и когато се счита, че тя се дължи на този механизъм, тя може да се коригира чрез увеличаване на обема на течностите.

Хиперкалиемия

Повишаване на серумния калий се наблюдава при някой пациенти, лекувани с АСЕ-инхибитори, вклюително еналаприл. Рискови фактори за развититето на хиперкалиемия са бъбречна недостатъчност, хипоалдостеронизъм, влошаване на бъбречната функция, възраст (> 70 години), захарен диабет, интеркурентни събития, по-специално дехидратиране, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза и едновременна употреба на калий-съхраняващи диуретици ( напр. спиронолактон, еплеренон, триамтерен или амилорид), калиеви добавки, калий-съдържащи заместители на солта, или при пациенти, приемащи други лекарства, свързани с повишаване на серумния калий (напр. хепарин, ко-тримоксазол, познат също като триметоприм/сулфаметаксазол. Използването на калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици или съдържащи калий заместители на солта, особено при пациенти с нарушена бъбречна функция, може да доведе до значително повишаване на серумния калий.

Хиперкалиемията може да причини сериозни, понякога фаталани аритмий. Ако едновременното прилагане на еналаприл и някое от гореспоменататите лекарства се счита за целесъобразно, те трябва да се използват с повишено внимание и при често мониториране на серумния калий. (Вж. точка 4.5)

Литий

Като прваило, комбинацията от литий и еналаприл не се препоръчва (вж. точка 4.5).

Педиатрична популация

Ефективността и безопасността на eналаприл при деца не са установени.

Бременност и кърмене

АСЕ-инхибитори не трябва да се назначават по време на бременност. Освен, ако продължаването на лечението с АСЕ инхибитор не се счита за жизнено важно, пациентките, планиращи бременност трябва да преминат на алтернатично антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност при употреба на бременност. Когато е диагностицирана бременност, лечението с АСЕ-инхибитори трябва да бъде преустановено незабавно, и ако е необходимо, да започне алтернативно лечение (вж.точки 4.3 и 4.6).

Етнически различия

Както и при останалите лекарства, инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим, еналаприл е очевидно по-малко ефективен за понижаване на кръвното налягане при черната раса в сравнение с останалите раси, вероятно поради по-високо разпространение на популация с нисък ренин при чернокожите хипертоници.

Eнап инжекционен разтвор съдържа бензилов алкохол, който може да предизвика токсични реакции и анафилактични реакции при кърмачета и деца до 3-годишна възраст. Не трябва да се прилага на недоносени бебета и новородени.

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23mg) на доза, т.е. пренебрежимо ниско количество на натрий.

Eналаприлат е метаболит на eналаприл. Следователно, по време на лечение с Eнап инжекционен разтвор могат да възникнат същите взаимодействия, както и при употребата на Eнап таблетки.

Калий-съхраняващи диуретици или калиеви добвки

АСЕ инхибиторите намаляват загубата на калий предизвикана от диуретиците. Калий-съхраняващи диуретици ( напр. спиронолактон, еплеренон, триамтерен или амилорид), калиеви добавки, заместителите на солта, съдържащи калий могат да доведат до значително повишаване на серумния калий (вж. точка 4.4)

Диуретици (тиазидни и бримкови диуретици)

Лечението с високи дози диуретици може да доведе до хиповолемия и риск от хипотония при започване на лечение с еналаприл (вж. точка 4.4). Хипотензивните ефекти могат да бъдат намалени при спиране на диуретика, чрез увеличаване на обема на течностите или приема на сол или от започване на лечение с половината от дозата (1/2 ампула) eналаприлат.

Други антихипертензивни лекарства

Едновременната употреба с такива лекарства може да засили хипотензивния ефект на еналаприл. Едновременното приложение с нитроглицерин и други нитрати или други вазодилататори може долълнително да понижи кръвното налягане.

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин -ангиотензин алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РAAС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Литий

Има съобщения за обратимо повишаване на серумните концентраций на литий и литиева токсичност по време на съвместно приложение на литий и АСЕ-инхибитори. Едновременната употреба с тиазидни диуретици може допълнително да увеличи литиевите нива и да повиши риска от литиева токсичност при приложението на АСЕ-инхибиторите.

Използването на еналаприл с литий не е препоръчително, но ако тази комбинация е необходима трябва да се извърши внимателно проследяване на серумните нива на литий (вж.точка 4.4).

Трициклични антидепресанти/антипсихотици/анестетици/наркотици

Едновременната употреба на някои анестетици, трициклични антидепресанти и антипсихотици с АСЕ инхибитори може да доведе до допълнително понижаване на кръвното налягане (вж. точка 4.4).

Нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС)

Продължителното приложение на нестероидни противовъзпалителни лекарства може да отслаби антихипертензивния ефект на АСЕ-инхибиторите. НСПВС (включително COX-2 инхибитори) и АСЕ-инхибиторите имат адитивен ефект върху повишаването на серумния калий и може да доведе до влошаване на бъбречната функция (като например при пациенти в старческа възраст или при такива, които са с обемен дефицит, включително и тези, на лечение с диуретици). Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани и да бъде проследявана бъбречната функция след започване на комбинираното лечение и периодично след това.

Златни препарати

Нитритоидни реакций (включват симптоми като зачервяване на лицето, гадене, повръщане и хипотония) се съобщават рядко при пациенти на лечение с инжектиране на злато (натриев уротиомалат) и съпътстваща терапия с АСЕ-инхибитори, включително еналаприл.

mTOR(таргети на рапамицин при бозайници) инхибитори

Пациентите, които приемат едновременно mTOR инхибитор (например, темсиролимус, сиролимус, еверолимус), може да са изложени на повишен риск от ангиоедем (вж. точка 4.4).

Симпатикомиметици

Симпатикомиметиците могат да намалят антихипертензивния ефект на АСЕ-инхибитори

Антидиабетични лекарства

Епидемиологичните проучвания показват, че едновременното приложение на АСЕ-инхибитори и и антидиабетични лекарства (инсулин, перорални хиогликемични средства) може да доведе засилване на ефекта на понижаване на глюкозата в кръвта с риска от хипогликемия. По вероятно е това явление да настъпи през първите седмици на комбинираното лечение и при пациенти с бъбречно увреждане. (Вж. точки 4.4 и 4.8).

Алкохол

Алкохолът увеличава хипотензивния ефект на АСЕ-инхибитори.

Ко-тримоксазол (триметоприм/сулфаметаксазол)

Пациентите, които приемат едновременно ко-тримоксазол (триметоприм/сулфаметоксазол) могат да бъдат изложени на повишен риск от развитие на хиперкалиемия (вж. точка 4.4).

Ацетилсалицилова киселина, тромболитици и блокери

Еналаприл може безопасно да се прилага едновременно с ацетилсалицилова киселина (с кардиологични дози), тромболитици и блокери.

Бременност

Епидемиологичните доказателства по отношение на риска от тератогенност след експозиция на АСЕ-инхибитори по време на първия триместър на бременността не са убедителни, но въпреки това, слабо увеличаване на риска не може да бъде изключено. Освен, ако продължаването на лечението с АСЕ инхибитор не се счита за жизнено важно,пациентките, планиращи бременност трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност при употреба по време на бременност. Когато е диагностицирана бременност, лечението с АСЕ инхибитори трябва да бъде преустановено незабавно и, ако е необходимо, да започне алтернатично лечение. Известно е, че експозицията на АСЕ инхибитор по време на втория и третия триместър индуцира при човека фетотоксичност (отслабване на бъбречната функция, олигохидрамнион, изоставане на черепната осификация) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3). Олигохидрамнион при майката, вероятно представляващ намалена ембрионална бъбречна функция се появява и може да доведе до контрактура на крайниците, черепно-лицеви деформации и хиполазия на белия дроб.

В случай, че излагането на АСЕ инхибитор е възникнало през втория тримстър на бременността е препоръчителна ултразвукова проверка на бъбречната функция и черепа. Бебета, чиито майки са приемали АСЕ инхибитори трябва да бъдат внимателно наблюдавани за хипотония (вж.точки 4.3 и 4.4).

Кърмене

Ограничени фармакокинетични данни са показали много ниски концентрации в кърмата (вж. точка 5.2). Въпреки, че тези концентраций са без клинично значение, не се препоръчва приложението на Енап от кърмачки на преждевременно родени бебета, както и през първите няколко седмици след раждането, поради хипотетичния риск от сърдечно-съдови и бъбречни ефекти и тъй като няма достатъчно клиничен опит. В слуай на по-големи кърмачета, приложението на Енап при кърмещи майки може да се обмисли, ако това лечение е жизнено необходимо за майката, а детето се наблюдава за каквито и да било нежелани реакции.

Няма данни за влияние на Eнап инжекционен разтвор върху способността за шофиране и работа с машини. Трябва да се има предвид, че понякога могат да се появят замайване или умора.

• Много чести (≥1/10)

• Чести (≥1/100 дo <1/10)

• Нечести (≥1/1,000 дo <1/100)

• Редки (≥1/10,000 дo <1/1 000)

• Много редки (<1/10 000)

- С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Eналаприлат е метаболит на eналаприл. Следователно, по време на лечение с Eнап инжекционен разтвор може да възникнат подобни нежелани реакции, както и при употребата на Eнап таблетки или други инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим.

Във всяка група честота , нежеланите лекарствени реакций са представени в ред на отслабване на тяхната сериозност.

*Броят на инцидентите са сравними с тези на плацебо и групите с актвен контрол при клиничните проучвания.

**Има съобщения за комплекс от симптоми: треска, серозит, васкулит, миалгия, артралгия/артрит, положителни ANA, повишена скорост на утаяване на еритроцитите, левкоцитоза, еозинофилия, фоточувствителност, обрив или други кожни симптоми.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез

Изпълнителна агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Teл.: +35 928903417

уебсайт: www.bda.bg

Симптоми

Налични са ограничени данни за предозиране при хора. Основната последица от предозирането е хипотонията, започваща около шест часа след поглъщането на таблетките, едновременно с блокада на ренин-ангиотензиновата система и ступор. Симпомите, свързани с предозиране на АСЕ инхибитори могат да включат циркулаторен шок, електролитни нарушения, бъбречна недостатъчност, хипервентилация, тахикардия, палпитации, брадикардия, замаяност, тревожност и кашлица. Има съобщения за серумни нива на еналаприлат 100- и 200 пъти по-високи, отколкото обикновено се наблюдава след терапетични дози след прием на 300mg и 440mg еналаприл, съответно.

Поведение при предозиране

При възникване на хипотония, пациентът трябва да се постави в легнало положение, с глава върху ниска възглавница. Ако е необходимо, плазменият обем трябва да се коригира чрез вливане на 0,9% разтвор на натриев хлорид. Ако е възможно, трябва да се обмисли лечение с инфузия на ангиотензин ІІ и/или интравенозно приложение на катехоламини. Ако поглъщането е станало наскоро трябва да се предприемат мерки за отстраняването на еналаприловият малеат (напр. повръщане, стомашна промивка, прием на абсорбенти и натриев сулфат).

Eналаприлат може да се отстрани от кръвообращението чрез хемодиализа (вж. точка 4.4 ). При хемодиализа клирънсът на eналаприлат е 38 до 62ml/min, серумните концентрации на eналаприл след четиричасова хемодиализа намаляват с 45 до 57%. Поставяне на пейсмейкър е показано при устойчива брадикардия. Трябва непрекъснато да се мониторират жизнените показатели, серумните електролити и концентрацията на креатинин.