Nyvepria 6 mg - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Nyvepria 6 mg
Намаляване продължителността на неутропенията и честотата на фебрилна неутропения при възрастни пациенти, лекувани с цитотоксична химиотерапия поради злокачествени заболявания (с изключение на хронична миелоидна левкемия и миелодиспластичен синдром).
Терапията с Nyvepria трябва да бъде започната и наблюдавана от лекар с опит в онкологията и/или хематологията.
Дозировка
За всеки химиотерапевтичен цикъл се препоръчва една доза 6 mg (една предварително напълнена спринцовка) Nyvepria, приложена най-малко 24 часа след цитотоксичната химиотерапия.
Специални популации
Бъбречно увреждане
Не се препоръчва промяна на дозата при пациенти с бъбречно увреждане, включително и при
тези с терминален стадий на бъбречна болест.
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на пегфилграстим при деца и юноши все още не са установени. Наличните понастоящем данни са описани в точки 4.8, 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.
Начин на приложение
Nyvepria се инжектира подкожно.
Инжекциите трябва да се поставят в бедрото, корема или горната част на ръката.
За указания относно работата с лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Ограничени клинични данни предполагат сравним ефект относно времето за възстановяване от тежка неутропения за пегфилграстим, отнесен към филграстим, при пациенти с de novo остра миелоидна левкемия (ОМЛ) (вж. точка 5.1). Въпреки това, дългосрочните ефекти на пегфилграстим не са установени при ОМЛ; по тази причина трябва да се използва с внимание при тази популация пациенти.
Гранулоцит-колония стимулиращият фактор (G-CSF) може да спомогне за растежа на миелоидни клетки in vitro и сходен ефект може да се наблюдава при някои немиелоидни клетки in vitro.
Безопасността и ефикасността на пегфилграстим не са изследвани при пациенти с миелодиспластичен синдром, хронична миелоидна левкемия и при пациенти с вторична ОМЛ; поради това не трябва да се използва при такива пациенти. Специално внимание трябва да се обърне за разграничаване на диагнозата бластна трансформация при хронична миелоидна левкемия от ОМЛ.
Безопасността и ефикасността на приложението на пегфилграстим при пациенти с de novo
ОМЛ на възраст < 55 години с цитогенетика t(15;17) не са установени.
Не са изследвани безопасността и ефикасността на пегфилграстим при пациенти, получаващи високи дози химиотерапия. Този лекарствен продукт не трябва да се използва за повишаване на дозата на цитотоксичната химиотерапия над установените схеми на прилагане.
Белодробни нежелани реакции
След прилагане на G-CSF се съобщава за белодробни нежелани реакции, по-специално интерстициална пневмония. Пациенти с настояща анамнеза за белодробни инфилтрати или пневмония са изложени на по-висок риск (вж. точка 4.8).
Появата на белодробни симптоми като кашлица, повишена температура и диспнея, придружени
от рентгенологични данни за белодробни инфилтрати и нарушаване на белодробните функции, заедно с увеличен брой на неутрофилите, могат да бъдат първите белези на остър респираторен дистрес синдром (Acute Respiratory Distress Syndrome, ARDS). При такива обстоятелства приложението на пегфилграстим трябва да се прекрати по преценка на лекаря и да се започне подходящо лечение (вж. точка 4.8).
Гломерулонефрит
Има съобщения за гломерулонефрит при пациенти, приемащи филграстим и пегфилграстим. Като цяло, събитията на гломерулонефрит преминават след намаляване на дозата или прекратяване на лечението с филграстим и пегфилграстим. Препоръчва се проследяване на урината.
Синдром на нарушена капилярна пропускливост
Съобщава се за синдром на нарушена капилярна пропускливост след прилагане на G-CSF и се характеризира с хипотония, хипоалбуминемия, оток и хемоконцентрация. Пациенти, които развиват симптоми на синдром на нарушена капилярна пропускливост, трябва да се наблюдават внимателно и да получават стандартно симптоматично лечение, което може да включва необходимост от реанимация (вж. точка 4.8).
Спленомегалия и руптура на слезката
След прилагане на пегфилграстим се съобщава за случаи на спленомегалия, които обикновено са безсимптомни и случаи на руптура на слезката, включително някои с летален изход (вж. точка 4.8). Затова големината на слезката трябва да се проследява внимателно (напр. клинично изследване, ултразвук). Диагнозата руптура на слезката трябва да бъде подозирана при пациенти, съобщаващи за болка в лявата горна част на корема или болка високо в рамото.
Тромбоцитопения и анемия
Самостоятелното лечение с пегфилграстим не изключва тромбоцитопения и анемия, защото пълната доза миелосупресивна химиотерапия се поддържа по назначена схема. Препоръчва се редовно наблюдение на броя на тромбоцитите и на хематокрита. Необходимо е специално внимание, когато се прилагат самостоятелно или в комбинация химиотерапевтични средства, за които е известно, че причиняват тежка тромбоцитопения.
Миелодиспластичен синдром и остра миелоидна левкемия при пациенти с карцином на млечната жлеза и белия дроб
В условията на постмаркетингово обсервационно проучване пегфилграстим в комбинация с химиотерапия и/или лъчетерапия се свързва с развитието на миелодиспластичен синдром (МДС) и остра миелоидна левкемия (ОМЛ) при пациенти с карцином на млечната жлеза и белия дроб (вж. точка 4.8). Да се наблюдават пациентите с карцином на млечната жлеза и белия дроб за признаци и симптоми на МДС/ОМЛ.
Сърповидно-клетъчна анемия
Сърповидно-клетъчни кризи са били свързвани с употребата на пегфилграстим при пациенти с носителство на признака на сърповидни клетки или сърповидно-клетъчна болест (вж. точка 4.8). Затова лекарите трябва да бъдат внимателни, когато предписват пегфилграстим при пациенти с носителство на признака на сърповидни клетки или сърповидно-клетъчна болест, да следят подходящите клинични параметри и лабораторния статус и да бъдат внимателни за възможна връзка на този лекарствен продукт с увеличаване на слезката и вазо-оклузивни кризи.
Левкоцитоза
При по-малко от 1% от пациентите, получаващи пегфилграстим, е наблюдаван брой на белите
кръвни клетки (WBC) от 100 × 109/l или повече. Не са съобщавани нежелани събития, които директно могат да се обяснят със степента на левкоцитозата. Такова увеличение на белите кръвни клетки е преходно, типично се наблюдава 24-48 часа след приложението и е в съответствие с фармакодинамичните ефекти на този лекарствен продукт. В съответствие с клиничните ефекти и вероятността от левкоцитоза, броят на WBC трябва да се проследява на редовни интервали по време на лечението. Ако броят на левкоцитите надхвърли 50 × 109/l след очаквания надир, този лекарствен продукт трябва да се прекрати незабавно.
Свръхчувствителност
Има съобщения за свръхчувствителност, включително анафилактични реакции, възникващи при начално или последващо лечение при пациенти, лекувани с пегфилграстим. Преустановете окончателно лечението с пегфилграстим при пациенти с клинично значима свръхчувствителност. Не прилагайте пегфилграстим при пациенти с анамнеза за свръхчувствителност към пегфилграстим или филграстим. Ако се появи сериозна алергична реакция, трябва да се приложи подходящо лечение и пациента да се проследява внимателно за няколко дни.
Синдром на Stevens-Johnson
Синдром на Stevens-Johnson, който може да е животозастрашаващ или с летален изход, се съобщава рядко във връзка с лечението с пегфилграстим. Ако пациентът развие синдром на Stevens-Johnson при употребата на пегфилграстим, лечението с пегфилграстим никога не трябва да се започва отново при този пациент (вижте също точка 4.8).
Имуногенност
Както при всички терапевтични протеини съществува потенциал за имуногенност. Степента на образуване на антитела спрямо пегфилграстим обикновено е ниска. Свързващи антитела се появяват, както се очаква при всички биологични продукти; към настоящия момент обаче, те не са свързани с неутрализираща активност.
Аортит
При здрави доброволци и при пациенти с онкологично заболяване се съобщава за аортит след приложение на G-CSF. Изпитаните симптоми включват треска, коремна болка, неразположение, болка в гърба и повишени маркери на възпалението (напр., С-реактивен протеин и брой на WBC). В повечето случаи аортитът се диагностицира чрез компютърна томография (КТ) и обикновено отшумява след спиране на G-CSF (вижте също точка 4.8).
Други предупреждения
Безопасността и ефикасността на Nyvepria за мобилизиране на кръвни прогениторни клетки при пациенти или здрави донори не са адекватно оценени.
Повишената хемопоетична активност на костния мозък в отговор на терапията с растежен фактор се свързва с преходни позитивни образни находки на костите. Това трябва да се има предвид при интерпретацията на резултатите от образно изследване на костите.
Сорбитол
Nyvepria съдържа 30 mg сорбитол във всяка предварително напълнена спринцовка, които са еквивалентни на 50 mg/ml. Трябва да се има предвид адитивният ефект на съпътстващо прилагани лекарствени продукти, съдържащи сорбитол (или фруктоза), както и хранителният прием на сорбитол (или фруктоза).
Натрий
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза 6 mg, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Поради потенциалната чувствителност на бързо делящите се миелоидни клетки към цитотоксичната химиотерапия, пегфилграстим трябва да се прилага най-малко 24 часа след прилагането на цитотоксична химиотерапия. В клинични проучвания, Nyvepria е бил прилаган безопасно 14 дни преди химиотерапията. Съпътстващото приложение на пегфилграстим с друг химиотерапевтичен агент не е било изследвано при пациентите. При животински модели съпътстващото приложение на пегфилграстим и 5-флуороурацил (5-FU) или други антиметаболити показва потенциране на миелосупресия.
Възможните взаимодействия с други хемопоетични растежни фактори и цитокини не са били конкретно изследвани в клиничните проучвания.
Потенциалът за взаимодействие с литий, който също спомага за освобождаването на неутрофили, не е изследван конкретно. Не съществуват данни, че такова взаимодействие може да бъде вредно.
Безопасността и ефикасността на пегфилграстим не са оценявани при пациенти, получаващи химиотерапия, свързана със забавена миелосупресия напр. произвoдни на нитрозоуреята.
Метаболитни проучвания или такива за специфични взаимодействия не са провеждани, обаче, клиничните проучвания не показват взаимодействие на пегфилграстим с други лекарствени продукти.
Бременност
Липсват или има ограничени данни за употребата на пегфилграстим при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Пегфилграстим не се препоръчва по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция.
Кърмене
Има недостатъчна информация за екскрецията на пегфилграстим/метаболитите в кърмата и не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/не се приложи лечението с пегфилграстим, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
Пегфилграстим не повлиява репродуктивните способности или фертилитета при мъжки или женски плъхове в кумулативни седмични дози, приблизително 6 до 9 пъти по-високи от препоръчителната доза при хора (въз основа на телесната повърхност) (вж. точка 5.3).
Резюме на профила на безопасност
Най-често съобщаваните нежелани реакции са костна болка (много чести [≥ 1/10]) и мускулно-скелетна болка (чести [≥ 1/100 до < 1/10]). В повечето случаи костната болка е с лека до умерена тежест, преходна и може да се контролира при повечето пациенти със стандартни аналгетици.
Реакции на свръхчувствителност, включително кожен обрив, уртикария, ангиоедем, диспнея, еритем, зачервяване на лицето и хипотония, са настъпвали при начално или последващо лечение с пегфилграстим (нечести [≥ 1/1 000 до < 1/100]). Сериозни алергични реакции, включително анафилаксия, могат да се появят при пациенти, получаващи пегфилграстим (нечести) (вж. точка 4.4).
Синдром на нарушена капилярна пропускливост, който може да бъде животозастрашаващ, ако лечението се забави, се съобщава нечесто (≥ 1/1 000 до < 1/100) при онкологични пациенти, подложени на химиотерапия след приложение на G-CSFs; вижте точка 4.4 и точка „Описание на избрани нежелани реакции” по-долу.
Спленомегалията, в повечето случаи безсимптомна, е нечеста.
Руптура на слезката, включително някои случаи с летален изход, се съобщават нечесто след приложение на пегфилграстим (вж. точка 4.4).
Съобщавани са нечести белодробни нежелани реакции, включително интерстициална пневмония, белодробен оток, белодробни инфилтрати и белодробна фиброза. Нечесто някои случаи са довели до дихателна недостатъчност или ARDS, който може да бъде с летален изход (вж. точка 4.4).
Съобщавани са изолирани случаи на сърповидно-клетъчни кризи при пациенти с носителство на признака на сърповидни клетки или сърповидно-клетъчна болест (нечести при пациенти със сърповидно-клетъчна анемия) (вж. точка 4.4).
Табличен списък на нежеланите реакции
Данните в таблицата по-долу описват нежеланите реакции, съобщавани от клинични проучвания и от спонтанно съобщаване. При всяко групиране по честота, нежеланите реакции са представени в низходящ ред според сериозността.
| Системо-органен клас по MedDRA | Нежелани реакции | |||
| Много чести (≥ 1/10) | Чести(≥ 1/100 до < 1/10) | Нечести(≥ 1/1 000 до< 1/100) | Редки(≥ 1/10 000 до < 1/1 000) | |
| Неоплазми – доброкачествени, злокачествени инеопределени (вкл. кисти и полипи) | Миелодиспластичен синдром1 Остра миелоидналевкемия1 | |||
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Тромбоцитопения1 Левкоцитоза1 | Сърповидно-клетъчна анемия с криза2; Спленомегалия2; Руптура на слезката2 | ||
| Нарушения на имунната система | Реакции на свръхчувствителност;Анафилаксия | |||
| Нарушения наметаболизма и храненето | Повишаване на пикочната киселина | |||
| Нарушения на | Главоболие1 | |||
| Системо-органен клас по MedDRA | Нежелани реакции | |||
| Много чести (≥ 1/10) | Чести(≥ 1/100 до < 1/10) | Нечести(≥ 1/1 000 до< 1/100) | Редки(≥ 1/10 000 до < 1/1 000) | |
| нервната система | ||||
| Съдови нарушения | Синдром на нарушена капилярна пропускливост1 | Аортит | ||
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Остър респираторен дистрес синдром2; Белодробни нежелани реакции (интерстициална пневмония, белодробен оток,белодробни инфилтрати и белодробна фиброза); Хемоптиза | Белодробен кръвоизлив | ||
| Стомашно-чревни нарушения | Гадене1 | |||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Синдром на Sweet (остра фебрилна неутрофилнадерматоза)1,2;Кожен васкулит1,2 | Синдром на Stevens-Johnson | ||
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Костна болка | Мускулно-скелетна болка (миалгия, артралгия, болка в крайниците, болка в гърба, мускулно-скелетна болка,болка във врата) | ||
| Нарушения набъбреците и пикочните пътища | Гломерулонефрит2 | |||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Болка на мястото на инжектиране1 Гръдна болка от несърдечен произход | Реакции на мястото на инжектиране2 | ||
| Изследвания | Повишаване на лактатдехидрогеназата и алкалната фосфатаза1; Преходно повишаване наLFT’s за ALT или AST 1 | |||
1 Вижте точка “Описание на избрани нежелани реакции” по-долу.
2 Тази нежелана реакция е идентифицирана в постмаркетинговата употреба, но не е наблюдавана в рандомизирани, контролирани клинични проучвания при възрастни. Категорията по честота е оценена чрез статистическо изчисление на базата на 1 576 пациенти, получаващи пегфилграстим в девет рандомизирани клинични проучвания.
Описание на избрани нежелани реакции
Съобщавани са нечести случаи на синдром на Sweet, въпреки че в някои случаи роля могат да играят и подлежащи хематологични злокачествени заболявания.
Съобщавани са нечести случаи на кожен васкулит при пациенти, лекувани с пегфилграстим. Механизмът на васкулита при пациенти, получаващи пегфилграстим, е неизвестен.
Реакции на мястото на инжектиране, включително еритем на мястото на инжектиране
(нечести), както и болка на мястото на инжектиране (чести), са наблюдавани при първоначално или последващо лечение с пегфилграстим.
Съобщавани са чести случаи на левкоцитоза (WBC > 100 × 109/l) (вж. точка 4.4).
Обратими, леки до умерени повишавания на пикочната киселина и алкалната фосфатаза, без придружаващи клинични ефекти, са нечести; обратими, леки до умерени повишавания на лактатдехидрогеназата, без придружаващи клинични ефекти, са нечести при пациенти, получаващи пегфилграстим след цитотоксична химиотерапия.
Гадене и главоболие са наблюдавани много често при пациенти, получаващи химиотерапия.
При пациенти, получаващи пегфилграстим след цитотоксична химиотерапия, са наблюдавани нечести повишения в стойностите на чернодробните функционални тестове (LFTs) за аланин аминотрансфераза (ALT) или аспартат аминотрансфераза (AST). Тези повишения са преходни и стойностите се възстановяват до изходните.
Наблюдаван е повишен риск от МДС/ОМЛ след лечение с пегфилграстим съвместно с химиотерапия и/или лъчетерапия в епидемиологично проучване при пациенти с карцином на млечната жлеза и белия дроб (вж. точка 4.4).
Съобщавани са чести случаи на тромбоцитопения.
Съобщени са случаи на синдром на нарушена капилярна пропускливост при постмаркетинговата употреба на G-CSF. Те обикновено настъпват при пациенти с напреднали злокачествени заболявания, сепсис, приемащи няколко лекарства за химиотерапия или подложени на афереза (вж. точка 4.4).
Педиатрична популация
Опитът при деца е ограничен. По-висока честота на сериозни нежелани реакции е била наблюдавана при по-малки деца на възраст 0-5 години (92%), в сравнение с по-големи деца на възраст 6-11 и 12-21 години, съответно (80% и 67%) и възрастни. Най-честата съобщавана нежелана реакция е костна болка (вж. точки 5.1 и 5.2).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Nyvepria 6 mg
Фармакотерапевтична група: имуностимулатори, колония стимулиращи фактори; ATC код: L03AA13.
Nyvepria е биологично подобен лекарствен продукт. Подробна информация е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата https://www.ema.europa.eu.
Човешкият G-CSF е гликопротеин, който регулира образуването и освобождаването на неутрофили от костния мозък. Пегфилграстим е ковалентно съединение на рекомбинантния метионил човешки G-CSF (r-metHuG-CSF) с една молекула 20 kDa PEG. Поради намаления бъбречен клирънс пегфилграстим е дългозадържаща се форма на филграстим. Пегфилграстим и филграстим показват еднакъв модел на действие, причинявайки значително увеличаване на броя на неутрофилите в периферната кръв в рамките на 24 часа, с малко увеличаване на моноцитите и/или лимфоцитите. Сходно с филграстим, неутрофилите, образувани в отговор на пегфилграстим, показват нормална или увеличена функция при тестове за хемотаксична и фагоцитна функция. Както и при останалите хемопоетични растежни фактори, G-CSF показва in vitro стимулиращи свойства върху човешките ендотелни клетки. G-CSF може да стимулира растежа на миелоидни клетки, включително малигнени клетки in vitro, сходен ефект може да бъде наблюдаван in vitro и при някои немиелоидни клетки.
В две рандомизирани, двойно-слепи, основни проучвания при пациенти с високорисков карцином на млечната жлеза II-IV стадий, провели миелосупресивна химиотерапия, състояща се от доксорубицин и доцетаксел, употребата на единична доза пегфилграстим през цикъла намалява по същия начин продължителността на неутропенията и честотата на фебрилна неутропения, както и наблюдаваните при ежедневната употреба на филграстим (средно 11-дневно приложение). Съобщава се, че тази схема, при липсата на подкрепа от растежен фактор, води до средна продължителност на неутропения степен 4 от 5-7 дни и 30-40% честота на фебрилна неутропения. В едно проучване (n=157), при което е използвана 6 mg фиксирана доза пегфилграстим, средната продължителност на неутропенията степен 4 за групата на пегфилграстим е 1,8 дни, в сравнение с 1,6 дни в групата на филграстим (разлика 0,23 дни, 95% доверителен интервал -0,15, 0,63). За целия период на проучването, честотата на фебрилната неутропения е била 13% при пациенти, лекувани с пегфилграстим, в сравнение с 20% при пациенти, лекувани с филграстим (разлика 7%, 95% доверителен интервал от -19%, 5%). Във второ проучване (n=310), при което се използва адаптирана спрямо теглото доза (100 μg/kg), средната продължителност на неутропения степен 4 при групата с пегфилграстим е била 1,7 дни, в сравнение с 1,8 дни при групата с филграстим (разлика 0,03 дни доверителен интервал -0,36, 0,30). Общата честота на фебрилната неутропения е била 9% при пациенти, лекувани с пегфилграстим и 18% при пациентите, лекувани с филграстим (разлика 9%, 95% доверителен интервал от -16,8%, -1,1%).
В плацебо-контролирано, двойно-сляпо проучване при пациенти с карцином на млечната жлеза, ефектът на пегфилграстим върху честотата на фебрилна неутропения е бил оценяван след прилагане на химиотерапевтична схема, свързана с фебрилна неутропения при честота 10-20% (доцетаксел 100 mg/m2 на всеки 3 седмици за 4 цикъла). Рандомизирани са били
деветстотин двайсет и осем пациенти, така че са получавали или една доза пегфилграстим, или плацебо приблизително 24 часа (ден 2) след химиотерапията при всеки цикъл. Честотата на фебрилната неутропения е била по-ниска за пациентите, рандомизирани да получават пегфилграстим, в сравнение с плацебо (1% спрямо 17%, p < 0,001). Честотата на хоспитализациите и i.v. употребата на антиинфекциозни средства, свързана с клиничната диагноза фебрилна неутропения, е била по-ниска в групата на пегфилграстим, в сравнение с групата на плацебо (1% спрямо 14%, p < 0,001; и 2% спрямо 10%, p < 0,001).
В малко (n=83), рандомизирано, двойно-сляпо проучване фаза II при пациенти, получаващи химиотерапия по повод de novo остра миелоидна левкемия, е сравняван пегфилграстим (единична доза 6 mg) с филграстим, приложени по време на индукционна химиотерапия.
Установено е, че медианата на времето за възстановяване от тежка неутропения е било 22 дни и при двете терапевтични групи. Не е изследван резултатът за продължителен период от време (вж. точка 4.4).
В многоцентрово, рандомизирано, открито проучване фаза II (n=37) при педиатрични пациенти със сарком, получаващи 100 μg/kg пегфилграстим след 1 цикъл на химиотерапия с
винкристин, доксорубицин и циклофосфамид (VAdriaC/IE), е била наблюдавана по-голяма продължителност на тежка неутропения (неутрофили < 0,5 × 109/l) при по-малки деца на възраст 0-5 години (8,9 дни), в сравнение с по-големи деца на възраст 6-11 години и 12-21 години (съответно 6 дни и 3,7 дни) и възрастни. В допълнение е била наблюдавана по-висока честота на фебрилна неутропения при по-малки деца на възраст 0-5 години (75%), в сравнение с по-големи деца на възраст 6-11 години и 12-21 години (съответно 70% и 33%) и възрастни (вж. точки 4.8 и 5.2).
След единична подкожна доза пегфилграстим, пикови серумни концентрации на пегфилграстим се достигат на 16 до 120 час след прилагането и серумните концентрации на пегфилграстим се поддържат през целия период на неутропения след миелосупресивна химиотерапия. Елиминирането на пегфилграстим е с нелинеен ход по отношение на дозата; серумният клирънс на пегфилграстим намалява с увеличаване на дозата. Изглежда пегфилграстим се елиминира основно чрез неутрофилно-медииран клирънс, който при по-високи дози се насища. В съответствие с механизма на саморегулация на клирънса, серумната концентрация на пегфилграстим намалява бързо в началото на неутрофилното възстановяване (вж. фигура 1).
Фигура 1. Профил на средната серумна концентрация на пегфилграстим и на абсолютния брой на неутрофилите (ANC) при пациенти, лекувани с химиотерапия, след инжектиране на единична доза 6 mg
Поради неутрофил-медиирания механизъм на клирънса, не се очаква фармакокинетиката на пегфилграстим да бъде повлияна при бъбречно или чернодробно увреждане. В едно открито проучване с единична доза (n=31) е установено, че различните стадии на бъбречно увреждане, включително терминално бъбречно заболяване, не са оказали влияние върху фармакокинетиката на пегфилграстим.
Старческа възраст
Ограничени данни показват, че фармакокинетиката на пегфилграстим при пациенти в старческа
възраст (> 65 години) е сходна с тази при възрастни. Педиатрична популация
Фармакокинетиката на пегфилграстим е била изследвана при 37 педиатрични пациенти със сарком, които са получавали 100 μg/kg пегфилграстим след приключване на VAdriaC/IE химиотерапия. Групата в най-младата възраст (0-5 години) е имала по-висока средна експозиция на пегфилграстим (AUC) (± стандартно отклонение) (47,9 ± 22,5 μg·час/ml), отколкото по-големите деца на възраст 6-11 години и 12-21 години (съответно 22,0 ± 13,1 μg·час/ml и 29,3 ± 23,2 μg·час/ml) (вж. точка 5.1). С изключение на групата в най-младата възраст (0-5 години), средната AUC при педиатрични пациенти изглежда подобна на тази при възрастни пациенти с високорисков карцином на млечната жлеза II-IV стадий и които получават 100 µg/kg пегфилграстим след приключване на доксорубицин/доцетаксел (вж. точки 4.8 и 5.1).
Фармацевтични данни - Nyvepria 6 mg
Натриев ацетат трихидрат Ледена оцетна киселина Сорбитол (Е420) Полисорбат 20
Вода за инжекции
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, особено с разтвори на натриев хлорид.
Да се съхранява в хладилник (2°C – 8°C).
Nyvepria може да се излага на стайна температура (не над 25°C) еднократно за максимален
период от 15 дни. Nyvepria, оставен на стайна температура за повече от 15 дни, трябва да се изхвърли.
Да не се замразява. Случайното излагане на температури на замръзване еднократно за период по-малък от 24 часа не повлиява неблагоприятно стабилността на Nyvepria.
Съхранявайте опаковката в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.
Предварително напълнена спринцовка (стъкло тип I) с гумена запушалка, игла от неръждаема стомана и капачка на иглата с автоматичен предпазител. Буталото на спринцовката и капачката на иглата на предварително напълнената спринцовка не съдържат естествен каучук (производно на латекс).
Всяка предварително напълнена спринцовка съдържа 0,6 ml инжекционен разтвор. Опаковка с една предварително напълнена спринцовка, поставена в картонена опаковка.
Преди употреба разтворът Nyvepria трябва да се провери визуално за наличие на частици. Трябва да се инжектира само разтвор, който е бистър и безцветен.
Прекаленото разклащане може да доведе до агрегация на пегфилграстим, правейки го биологично неактивен.
Оставете предварително напълнената спринцовка да достигне стайна температура за 30 минути преди инжектиране.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.