Docetaxel Bulgermed 20 mg/ml concentrate for solution for infusion

Рак на гърдата

Доцетаксел в комбинация с доксорубицин и циклофосфамид е показан за адювантно лечение на пациентки с:

• операбилен рак на гърдата със засягане на лимфните възли

• операбилен рак на гърдата без засягане на лимфните възли

За пациенти с операбилен рак на гърдата без засягане на лимфните възли, адювантното лечение трябва да бъде ограничено до пациенти, които са подходящи за химиотерапия, съгласно международно установените критерии за първична терапия на ранен рак на гърдата (вж. точка 5.1).

Доцетаксел в комбинация с доксорубицин е показан за лечение на пациенти с локално напреднал или метастатичен рак на гърдата, които преди това не са пoлyчaвaли цитоксично лечение по този повод.

Доцетаксел като монотерапия е показан за лечение на пациенти с локално напреднал или метастатичен рак на гърдата след неуспех на цитотоксичното лечение. Предходната химиотерапия трябва да е включвала антрациклин или алкилиращ агент.

Доцетаксел в комбинация с трастузумаб е показан за лечение на пациенти с метастатичен рак на гърдата, чиито тумори свръхекспресират HER2 и които преди това не са били на химиотерапия за метастатично заболяване.

Доцетаксел в комбинация с капецитабин е показан за лечение на пациенти с локално напреднал или метастатичен рак на гърдата след неуспех на цитотоксична химиотерапия. Предходната терапия трябва да е включвала антрациклин.

Недребноклетъчен белодробен рак

Доцетаксел е показан за лечение на пациенти с локално напреднал или метастатичен недребноклетъчен белодробен рак след неуспех на предходна химиотерапия.

Доцетаксел в комбинация с цисплатин е показан за лечение на пациенти с неоперабилен, локално напреднал или метастатичен недребноклетъчен белодробен рак при пациенти, които преди това не са били на химиотерапия за това заболяване.

Рак на простатата

Доцетаксел в комбинация с преднизон или преднизолон е показан за лечение на пациенти с рефрактерен на хормони метастатичен рак на простатата.

Стомашен аденокарцином

Доцетаксел в комбинация с цисплатин и 5-флуороурацил е показан за лечение на пациенти с метастатичен стомашен аденокарцином, включително аденокарцином на гастроезофагеалната връзка, които преди това не са били на химиотерапия за метастатично заболяване.

Рак на главата и шията

Доцетаксел в комбинация с цисплатин и 5-флуороурацил е показан за индукционно лечение на пациенти с локално напреднал сквамозно-клетъчен карцином на главата и шията.

Употребата на доцетаксел трябва да бъде ограничена до заведения, специализирани в прилагането на цитотоксична химиотерапия и трябва да се прилага само под контрол на лекар, квалифициран в прилагането на противоракова химиотерапия (вж. точка 6.6).

За рак на гърдата, недребноклетъчен белодробен рак, карцином на стомаха и на главата и шията, може да се използва премедикация, състояща се от перорален кортикостероид, като дексаметазон 16 mg дневно (напр. 8 mg два пъти дневно) в продължение на 3 дни, като се започне 1 ден преди прилагането на доцетаксел, освен ако няма противопоказания (вж. точка 4.4). При рак на простатата, имайки предвид съпътстващото приложение на преднизон или преднизолон, препоръчваната схема на премедикация е перорален дексаметазон 8 mg, 12 часа, 3 часа и 1 час преди инфузията на доцетаксел (вж. точка 4.4).

За понижаване на риска от хематологична токсичност, може да се използва профилактично гранулоцитен колонистимулиращ фактор (G-CSF).

Доцетаксел се прилага като едночасова инфузия на всеки три седмици.

Рак на гърдата

При адювантно лечение на операбилен рак на гърдата със или без засягане на лимфните възли, препоръчителната доза на доцетаксел е 75 mg/m² приложен 1 час след доксорубицин 50 mg/m² и циклофосфамид 500 mg/m² на всеки 3 седмици с продължителност 6 цикъла (ТАС режим) (вж. също Корекции на дозата по време на лечение).

За лечение на пациенти с локално авансирал или метастатичен рак на гърдата, препоръчваната доза на доцетаксел е 100 mg/m² като монотерапия. Като първа линия на терапия, доцетаксел 75 mg/m² се прилага в комбинация с доксорубицин (50 mg/m²).

В комбинация с трастузумаб, препоръчителната доза на доцетаксел е 100 mg/m² на всеки три седмици, като трастузумаб се прилага ежеседмично. По време на пилотното изпитване, първоначалната инфузия на доцетаксел е започвана в деня след първата доза трастузумаб. Следващите дози доцетаксел са прилагани незабавно след приключване на инфузията с трастузумаб, ако предходната доза трастузумаб е била понесена добре. За дозировката и приложението на трастузумаб, вижте кратката характеристика на продукта трастузумаб.

В комбинация с капецитабин, препоръчителната доза на доцетаксел е 75 mg/m² на всеки 3 седмици заедно с капецитабин в доза I 250 mg/m² два пъти дневно (в рамките на 30 минути след хранене) в продължение на 2 седмици, последвани от 1-седмичен период на почивка. За изчисляване дозата на капецитабин според телесната повърхност, вижте кратката характеристика на продукта капецитабин.

Недребноклетъчен белодробен рак

При пациенти, започващи химиотерапия за недребноклетъчен белодробен рак, препоръчваният дозов режим е доцетаксел 75 mg/m², последван непосредствено от цисплатин 75 mg/m² в продължение на 30-60 минути. За лечение след неуспех на предходна химиотерапия, основаваща се на платина, препоръчваната доза е 75 mg/m² като монотерапия.

Рак на простатата

Препоръчителната доза на доцетаксел е 75 mg/m². Преднизон или преднизолон 5 mg перорално два пъти дневно се прилага непрекъснато (вж. точка 5.1).

Стомашен аденокарцином

Препоръчваната доза доцетаксел е 75 mg/m² като 1-часова инфузия, последвана от цисплатин 75 mg/m², като 1- до 3-часова инфузия (и двете само в ден 1), последвани от 5-флуороурацил 750 mg/m² дневно, приложен като 24-часова непрекъсната инфузия за 5 дни, която започва след края на инфузията с цисплатин. Лечението се повтаря на всеки три седмици. Пациентите трябва да получат премедикация с антиеметици и подходяща хидратация за приложението на цисплатин. За снижаване на риска от хематологична токсичност, трябва да се използва профилактично G-CSF (вж. също Корекции на дозата по време на лечение).

Рак на главата и шия

Пациентите трябва да получат премедикация с антиеметици и подходяща хидратация (преди и след прилагането на цисплатин). За снижаване на риска от хематологична токсичност, трябва да се използва профилактично G-CSF. Всички пациенти в рамото на доцетаксел в изпитванията TAX 323 и TAX 324 са получавали антибиотична профилактика.

• Индукционна химиотерапия последвана от лъчетерапия (TAX 323)

За индукционно лечение на неоперабилен локално авансирал сквамозно-клетъчен карцином на главата и шията (SCCHN), препоръчваната доза доцетаксел е 75 mg/m² като 1-часова инфузия, последвана от цисплатин 75 mg/m² в продължение на повече от 1 час, в ден първи, последвани от 5-флуороурацил 750 mg/m² дневно като непрекъсната инфузия за пет дни. Тази схема се прилага на всеки 3 седмици за 4 цикъла. След химиотерапия, пациентите трябва да получат лъчетерапия.

• Индукционна химиотерапия последвана от химиолъчетерапия (TAX 324)

За индукционно лечение на пациенти с локално авансирал (практически невъзможно хирургично отстраняване, малка вероятност за хирургично лечение и с цел запазване на органа) сквамозно-клетъчен карцином на главата и шията (SCCHN), препоръчваната доза доцетаксел е 75 mg/m² като 1-часова инфузия в ден 1, последвана от цисплатин 100 mg/m² като 30-минутна до 3-часова инфузия, последвани от 5-флуороурацил 1 000 mg/m² дневно като продължителна инфузия от ден 1 до ден 4. Тази схема се прилага на всеки 3 седмици за 3 цикъла. След химиотерапия, пациентите трябва да получат химиолъчетерапия.

За корекции на дозата на цисплатин и 5-флуороурацил, вижте съответната кратка характеристика на продукта.

Корекции на дозата по време на лечението

Общи

Доцетаксел трябва да се прилага, когато броят на неутрофилите е ≥ 1 500 клетки/mm³. При пациенти, развили фебрилна неутропения, брой на неутрофилите < 500 клетки/mm³ в продължение на повече от една седмица, тежки или кумулативни кожни реакции или тежка периферна невропатия по време на лечението с доцетаксел, дозата на доцетаксел трябва бъде намалена от 100 mg/m² на 75 mg/m² и/или от 75 на 60 mg/m². Ако пациентът продължи да проявява тези реакции при доза от 60 mg/m², лечението трябва да бъде преустановено.

Лдювантна терапия при рак на гърдата

Първична профилактика с G-CSF трябва да се взима предвид при пациенти, които са лекувани с доцетаксел, доксорубицин и циклофосфамид (ТАС) адювантна терапия за рак на гърдата. При пациентите, развиваващи фебрилна неутропения и/или неутропенична инфекция, дозата на доцетаксел трябва да бъде намалена до 60 mg/m² във всички последващи курсове (вж. точки 4.4 и 4.8). При пациенти, развили стоматит 3-та или 4-та степен, дозата трябва да бъде намалена до 60 mg/m².

В комбинация с цисплатин

При пациенти с първоначална доза 75 mg/m² доцетаксел в комбинация с цисплатин, на които най-ниският брой на тромбоцитите по време на предишния курс на терапия е бил < 25 000 клетки/mm³, или при пациенти с фебрилна неутропения, или при пациенти със сериозна нехематологична токсичност, дозата на доцетаксел в следващите цикли трябва да бъде намалена до 65 mg/m². За корекция на дозата на цисплатин, вижте съответната кратка характеристика на продукта.

В комбинация с капецитабин

• За корекция на дозата на капецитабин, вижте кратка характеристика на продукта капецитабин.

• При пациенти, развиващи първи прояви на токсичност Степен 2, който персистира по време на следващия курс терапия с доцетаксел/капецитабин, терапията трябва да бъде отложена до затихване на проявите до степен 0-1 и да бъде възобновена при 100% от първоначалната доза.

• При пациенти, развиващи втори прояви на токсичност от Степен 2, или първи прояви на токсичност от Степен 3, по което и да е време от терапевтичния цикъл, терапията трябва да се отложи до възстановяване на състоянието до степен 0-1 и да се продължи лечението с доцетаксел в доза от 55 mg/m².

• При всички последващи епизоди на токсичност, или каквато и да е проява на токсичност от Степен 4, прекратете лечението с доцетаксел.

За корекция на дозата на трастузумаб, вижте кратката характеристика на продукта трастузумаб.

В комбинация с цисплатин и 5-флуороураиил

Ако възникне епизод на фебрилна неутропения, продължителна неутропения или неутропенична инфекция въпреки приложението на G-CSF, дозата на доцетаксел трябва да бъде намалена от 75 на 60 mg/m². Ако възникнат последващи епизоди на усложнена неутропения, дозата на доцетаксел трябва да бъде намалена от 60 на 45 mg/m². В случай на тромбоцитопения от Степен 4, дозата на доцетаксел трябва да бъде намалена от 75 на 60 mg/m². Пациентите не трябва да бъдат подлагани на нови цикли с доцетаксел, докато неутрофилите се възстановят до ниво > 1 500 клетки/mm³, а тромбоцитите се възстановят до ниво > 100 000 клетки/mm³. Преустановете лечениено, ако тези токсични реакции персистират. (вж. точка 4.4).

Препоръчителни корекции на дозата при токсичност при пациенти, лекувани с доцетаксел в комбинация с цисплатин и 5-флуороурацил (5-FU):

За корекция на дозата на цисплатин и 5-флуороурацил, вижте кратките характеристики на съответните продукти.

При основни SCCHN изпитвания, пациенти, които са развили усложнена неутропения (включително продължителна неутропения, фебрилна неутропения или инфекция), е препоръчано да използват G-CSF за профилактика (напр. 6-15 ден) във всички следващи цикли.

Специални популации

Пациенти с чернодробно увреждане

Въз основа на фармакокинетичните данни за доцетаксел в доза 100 mg/m² като самостоятелен агент, при пациенти с едновременно повишение на трансаминазите (ALT и/или AST) над 1,5 пъти горната граница на нормата (ГГН) и алкална фосфатаза над 2,5 пъти ГГН, препоръчителната доза на доцетаксел е 75 mg/m²(вж. точки 4.4 и 5.2). При пациентите със серумен билирубин > ГГН и/или ALT и AST > 3,5 пъти ГГН заедно с алкална фосфатаза > 6 пъти ГГН, не може да се препоръча редукция на дозата и доцетаксел не трябва да бъде прилаган, освен при стриктни показания.

В комбинация с цисплатин и 5-флуороурацил за лечение на пациенти със стомашен аденокарцином, пилотното клинично изпитване е изключило пациенти с ALT и/или AST > 1,5 пъти ГГН заедно с алкална фосфатаза > 2,5 пъти ГГН и билирубин > 1 пъти ГГН; при тези пациенти не може да се препоръча редукция на дозата и доцетаксел не трябва да се прилага, освен при стриктни показания. Няма налична информация за пациенти с чернодробно увреждане, лекувани с доцетаксел в комбинация при другите показания.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на доцетаксел при назофарингеален карцином при деца на възраст от 1 месец до възраст под 18 години не е установена.

Няма релевантна употреба на доцетаксел при педиатрична популация при рак на гърдата, недребноклетъчен белодробен рак, рак на простатата, стомашен карцином и рак на главата и шията, без да се включват тип II и III по-малко диференциран назофарингеален карцином.

Пациенти в старческа възраст

Въз основа на популационен фармакокинетичен анализ, няма специални указания за употреба при пациенти в старческа възраст.

В комбинация с капецитабин, при пациенти на възраст над 60 години, се препоръчва намаляване на началната доза на капецитабин на 75% (вж. кратката характеристика на продукта капецитабин).

За указания относно приготвянето и приложението на продукта вижте точка 6.6.

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Доцетаксел Булгермедне трябва да се използва при пациенти с изходен брой ннеутрофили < 1 500 клетки/mm³.

Доцетаксел Булгермедне трябва да се използва при пациенти с тежко чернодробно нарушение (вж. точки4.2 и 4.4).

Противопоказанията за прилагане на другите продукти също важат, когато се комбинират с доцетаксел.

При рак на гърдата и при недребноклетъчен белодробен рак, премедикация, състояща се от перорален кортикостероид, като дексаметазон 16 mg дневно (напр. 8 mg два пъти дневно) в продължение на 3 дни, с начало 1 ден преди прилагането на доцетаксел, освен ако не е противопоказано, може да намали честотата и тежестта на задържането на течности, както и тежестта на реакциите на свръхчувствителност. При рак на простатата, премедикацията е перорален дексаметазон 8 mg, 12 часа, 3 часа и 1 час преди инфузията на доцетаксел (вж. точка 4.2).

Хематология

Неутропенията е най-честата нежелана лекарствена реакция на доцетаксел. Най-ниските нива на неутрофилите се наблюдават средно на 7- мия ден, но този интервал може да е по-къс при пациенти с агресивна предходна терапия. При всички пациенти, получаващи доцетаксел трябва да се извършва често проследяване на пълната кръвна картина. Пациентите могат да получат следващ курс с доцетаксел, когато неутрофилите достигнат до ниво ≥ 1 500 клетки/mm² (вж. точка 4.2).

В случай на тежка неутропения (< 500 клетки/mm³ в продължение на 7 или повече дни) в хода на лечението с доцетаксел, се препоръчва намаляване на дозата при следващите курсове на лечение или предприемане на подходящи симптоматични мерки (вж. точка 4.2).

При пациенти, лекувани с доцетаксел в комбинация с цисплатин и 5-флуороурацил (TCF), фебрилната неутропения и неутропенични инфекции се появяват по-рядко, когато пациентите са получавали профилактично G-CSF. Пациентите, лекувани с TCF трябва да получават профилактично G-CSF, за да се понижи рискът от развитие на усложнена неутропения (фебрилна неутропения, продължителна неутропения или неутропенична инфекция). Пациентите, получаващи TCF трябва да бъдат строго наблюдавани (вж. точки 4.2 и 4.8).

При пациенти, получаващи доцетаксел в комбинация с доксорубицин и циклофосфамид (ТАС), фебрилна неутропения и/или неутропенична инфекция се появяват по-рядко, когато пациентите получават първична профилактика с G-CSF. Първична профилактика с G-CSF трябва да се обмисли при пациенти, които получават адювантна терапия с ТАС за лечение на рак на гърдата, за да се намали рискът от усложнена неутропения (фебрилна неутропения, пролонгирана неутропения или неутропенична инфекция). Пациентки, получаващи ТАС терапия, трябва да бъдат внимателно мониторирани (вж. точки 4.2 и 4.8).

Стомашно-чревни реакции

Препоръчва се повишено внимание при пациенти с неутропения, особено при риск от развитие на стомашно-чревни усложнения. Въпреки че по-голямата част от случаите са настъпили по време на първия или втория цикъл на схемата, съдържаща доцетаксел, ентероколит може да се развие по всяко време и може да доведе до смърт още на първия ден от появата. Пациентите трябва да се наблюдават внимателно за ранни прояви на сериозна стомашно-чревна токсичност (вж. точки 4.2, 4.4 Хематология и 4.8).

Реакции на свръхчувствителност

Пациентите трябва да бъдат под непосредствено наблюдение за реакции на свръхчувствителност, особено по време на първата и втората инфузии. Реакциите на свръхчувствителност могат да се проявят в рамките на няколко минути след започване на инфузията с доцетаксел, поради което е необходимо наличието на оборудване за лечение на хипотония и бронхоспазъм. Ако се появят реакции на свръхчувствителност, незначителните симптоми като зачервяване или локални кожни реакции не налагат прекъсване на терапията. Тежките реакции, обаче, като тежка хипотония, бронхоспазъм или генерализиран обрив/еритем, налагат незабавно прекратяване на терапията с доцетаксел и започване на подходящо лечение. Пациентите, развили тежки реакции на свръхчувствителност, не трябва да бъдат излагани отново на контакт с доцетаксел. Пациентите, които преди това са имали реакция на свръхчувствителност към паклитоксел, могат да бъдат изложени на риск от развитие на реакция на свръхчувствителност към доцетаксел, включително по-тежка реакция на свръхчувствителност. Тези пациенти трябва да бъдат наблюдавани внимателно пру започване на лечението с доцетаксел.

Кожни реакции

Наблюдавани са локализиран еритем по кожата на крайниците (дланите на ръцете и ходилата на краката) с оток, последвани от десквамация. Има съобщения за тежки симптоми като ерупции, последвани от десквамация, които водят до прекъсване или прекратяване на лечението с доцетаксел (вж. точка 4.2).

Задържане на течности

Пациентите, които задържат течности, като например плеврален излив, перикарден излив и асцит, трябва да бъдат строго наблюдавани.

Респираторни нарушения

Съобщава се за остър респираторен дистрес синдром, интерстициална пневмония/пневмонит, интерстициална белодробна болест, белодробна фиброза и дихателна недостатъчност, които може да са свързани с фатален изход. Има съобщения за случаи на радиационен пневмонит при пациенти, получаващи съпътстваща лъчетерапия.

Ако се развият нови или се влошат белодробните симптоми, пациентите трябва да се наблюдават внимателно, да се изследват незабавно и да се лекуват подходящо. До поставяне на диагноза се препоръчва прекъсване на терапията с доцетаксел. Ранното прилагане на поддържащи мерки може да помогне за подобряване на състоянието. Трябва внимателно да се оцени ползата от възобновяване на лечението с доцетаксел.

Пациенти с чернодробно увреждане

При пациенти, лекувани самостоятелно с доцетаксел в доза 100 mg/m², при които серумните нива на трансаминазите (ALT и/или AST) са над 1,5 пъти ГГН едновременно със серумни нива на алкалната фосфатаза над 2,5 пъти ГГН, е налице по-висок риск от развитие на тежки нежелани реакции като например смърт от интоксикация, включително сепсис и гастроинтестинален кръвоизлив, който може да бъде фатален, фебрилна неутропения, инфекции, тромбоцитопения, стоматит и астения. Поради това препоръчителната доза на доцетаксел при пациентите с повишени стойности на функционалните чернодробни изследвания (ФЧИ) е 75 mg/m² и ФЧИ трябва да се извършват преди началото на лечението и преди всеки цикъл (вж. точка 4.2).

При пациентите с нива на серумен билирубин > ГГН и/или ALT и AST >3,5 пъти ГГН, едновременно с нива на серумна алкална фосфатаза > 6 пъти ГГН, не може да се препоръча намаляване на дозата и доцетаксел не трябва да се прилага, освен при стриктни показания. В комбинация с цисплатин и 5-флуороурацил за лечение на пациенти със стомашен аденокарцином, пилотното клинично изпитване е изключило пациенти с ALT и/или AST > 1,5 пъти ГГН с алкална фосфатаза > 2,5 пъти ГГН и билирубин > 1 път ГГН; при тези пациенти не може да се препоръча намаляване на дозата и доцетаксел не трябва да се прилага, освен при стриктни показания. Няма данни за пациенти с чернодробно увреждане, лекувани с доцетаксел в комбинация при другите показания.

Пациенти с бъбречно увреждане

Няма данни за пациенти с тежко увреждане на бъбречната функция, лекувани с доцетаксел.

Нервна система

Развитието на тежка периферна невротоксичност изисква намаляване на дозата (вж. точка 4.2).

Кардиотоксичност

При пациенти, получаващи доцетаксел в комбинация с трастузумаб, е наблюдавана сърдечна недостатъчност, особено след химиотерапия, включваща антрациклин (доксорубицин или епирубицин). Тя може да бъде умерена до тежка и е била свързана със смъртни случаи (вж. точка 4.8).

Когато пациентите са кандидати за лечение с доцетаксел в комбинация с трастузумаб, те трябва да бъдат подложени на първоначална кардиологична оценка. След това, в хода на лечението, сърдечната функция трябва да се проследява (напр. на всеки 3 месеца) с оглед откриването на пациенти, които биха могли да развият сърдечна дисфункция. За повече подробности, вижте кратката характеристика на продукта трастузумаб.

Има съобщения за камерна аритмия, включително камерна тахикардия (понякога с летален изход) при пациенти, лекувани с доцетаксел в комбинирани схеми, включващи доксорубицин, 5-флуороурацил и/или циклофосфамид (вж. точка 4.8).

Препоръчва се оценка на сърдечната функция преди започване на лечението.

Нарушения на зрението

Съобщава се за цистоидна макуларна едема (СМО) при пациенти, лекувани с доцетаксел. Пациенти с нарушено зрение трябва да преминат незабавен и пълен офталмологичен преглед. В случай на диагностициране на цистоидна макуларна едема, лечението с доцетаксел трябва да бъде преустановено и да се започне подходящо лечение (вижте точка 4.8).

Вторична поява на първични злокачествени заболявания

Има съобщения за вторична поява на първични злокачествени заболявания, когато доцетаксел е прилаган в комбинация с противоракови лечения, за които е известно че са свързани с вторична поява на първични злокачествени заболявания. Вторична поява на първични злокачествени заболя вания (включително остра миело идна левкемия, миелодиспластичен синдром и неходжкинов лимфом) може да настъпи няколко месеца или години след терапия, съдържаща доцетаксел. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за вторична поява на първични злокачествени заболявания (вж. точка 4.8).

Други

Контрацептивни мерки трябва да се прилагат и от мъже, и от жени по време на лечението и поне 6 месеца след прекратяването на лечението (вж. точка 4.6).

Трябва да се избягва съпътстващата употреба на доцетаксел със мощни CYP3 А4 инхибитори (напр. кетоконазол, итраконазол, кларитромицин, индинавир, нефазодон, нелфинавир, саквинавир, телитромицин и вориконазол) (вижте точка 4.5).

Допълнителни предупреждения за употреба при адювантно лечение на рак на гърдата

Усложнена неутропения

При пациенти с усложнена неутропения (продължителна неутропения, фебрилна неутропения или инфекция), трябва да се обмисли прилагането на G-CSF и намаляване на дозата (вж. точка 4.2).

Гастроинтестинални реакции

Симптоми като ранна коремна болка или чувствителност, треска, диария със или без неутропения, могат да бъдат ранни прояви на тежка стомашно-чревна токсичност и трябва да бъдат оценени и лекувани незабавно.

Застойна сърдечна недостатъчност (ЗСН)

Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за симптоми на застойна сърдечна недостатъчност по време на лечението и в хода на периода на проследяване. При пациенти, лекувани със схемата ТАС за рак на гърдата със засягане на лимфните възли, е установен по-висок риск от ЗСН по време на първата година след лечението (вж. точки 4.8 и 5.1).

Пациенти с 4+ лимфни възли

Тъй като ползата, наблюдавана при пациенти с 4+лимфни възли, не е статистически значима по отношение на преживяемостта без заболяване (DFS) и общата преживяемост (OS), положителното съотношение полза/риск за ТАС при пациенти с 4+ лимфни възли не е напълно доказано при окончателния анализ (вж. точка 5.1).

Пациенти в старческа възраст

Има ограничени данни за пациенти на възраст > 70 години относно употребата на доцетаксел в комбинация с доксорубицин и циклофосфамид.

При проучване върху рак на простатата при 333 пациенти, лекувани с доцетаксел на всеки 3 седмици, 209 пациенти са били на възраст 65 или повече години и 68 пациенти са били на възраст над 75 години. При пациентите, лекувани с доцетаксел на всеки 3 седмици, честотата на свързаните с лечението промени в ноктите е била ≥ 10% по-висока при пациентите на възраст 65 и повече години, в сравнение с по-младите пациенти. Честотата на свързаните с лечението фебрилитет, диария, анорексия и периферен едем е била ≥10% по-висока при пациентите на възраст 75 и повече години в сравнение с тези под 65 години.

От 300 (221 пациенти във фаза 111 частта от проучването и 79 пациенти във фаза II частта) пациенти, лекувани с доцетаксел в комбинация с цисплатин и 5-флуороурацил при проучването за стомашен рак, 74 са били на възраст 65 или повече години и 4 пациенти са били на възраст 75 или повече години. Честотата на сериозните нежелани събития е била по-висока при пациентите в старческа възраст в сравнение с по-младите пациенти. Следните нежелани събития (всички степени): летаргия, стоматит, неутропенична инфекция, са възникнали с честота ≥ 10% по-висока при пациентите на възраст 65 или повече години в сравнение с по- младите пациенти.

Пациентите в старческа възраст, лекувани с TCF, трябва да бъдат строго наблюдавани.

Помощни вещества

Флакон от 1 ml:

Този лекарствен продукт съдържа 50 об. % етанол (алкохол), тоест до 395 mg (0,5 ml) за флакон, еквивалентен на 10 ml бира или 4 ml вино за флакон.

Флакон от 4 ml:

Този лекарствен продукт съдържа 50 об. % етанол (алкохол), тоест до 1580 mg (2 ml) за флакон, еквивалентен на 40 ml бира или 16 ml вино за флакон.

Флакон от 8 ml:

Този лекарствен продукт съдържа 50 об. % етанол (алкохол), тоест до 3,160 mg (4 ml) за флакон, еквивалентен на 80 ml бира или 33 ml вино за флакон.

Вредно за страдащите от алкохолизъм.

Това трябва да се вземе под внимание при бременни или кърмещи жени, деца и високорискови групи, като пациенти с чернодробно заболяване или епилепсия.

Трябва да се има предвид възможните ефекти върху централната нервна система.

Количеството алкохол в този лекарствен продукт може да промени действието на други лекарствени прподукти.

Invitro проучванията са показали, че метаболизмът на доцетаксел може да се промени при едновременно прилагане на вещества, които индуцират, инхибират или се метаболизират от (поради което могат конкурентно да инхибират ензимите) цитохром Р450-3А като например циклоспорин, кетоконазол и еритромицин. Поради това, при лечение на пациенти, получаващи едновременно тези лекарствени продукти, трябва да се проявява повишено внимание, тъй като е налице потенциал за значимо взаимодействие.

В случай на комбинация с CYP3A4 инхибитори, появата на нежелани ефекти от доцетаксел може да се увеличи в резултат на повишен метаболизъм. Ако съпътстващата употреба на силен CYP3A4 инхибитор (напр. кетоконазол, итраконазол, кларитромицин, индинавир, нефазодон, нелфинавир, ритонавир, саквинавир, телитромицин и вориконазол) не може да бъде избегнато, трябва да се гарантира постоянно клинично наблюдение и коригиране на дозата на доцетаксела може да бъде подходящо по време на лечението със силния CYP3A4 инхибитор (вижте точка 4.4). Във фармакокинетично изследване със 7 пациента, едновременното приложение на доцетаксел заедно със силен CYP3A4 инхибитор кетоконазол води до значително намаляване на клирънса на доцетаксел с 49 %.

Фармакокинетиката на доцетаксел в присъствието на преднизон е била изследвана при пациенти с метастатичен рак на простатата. Доцетаксел се метаболизира от CYP3 А4, а за преднизон е известно, че индуцира CYP3А4. Не е наблюдаван статистически значим ефект на преднизон върху фармакокинетиката на доцетаксел.

Доцетаксел се свързва във висока степен с протеините (> 95%). Въпреки, че евентуалните invivo взаимодействия на доцетаксел с едновременно прилагани лекарствени продукти не са били официално изследвани, invitro взаимодействията със свързаните във висока степен с протеините лекарства като еритромицин, дифенхидрамин, пропранолол, пропафенон, фенитоин, салицилати, сулфаметоксазол и натриев валпроат не са повлияли свързването на доцетаксел с протеините. Освен това, дексаметазон не е повлиял свързването на доцетаксел с протеините. Доцетаксел не повлиява свързването на дигитоксин.

Фармакокинетиката на доцетаксел, доксорубицин и циклофосфамид не е била повлияна от едновременното им приложение. Ограничени данни от единично неконтролирано проучване допускат взаимодействие между доцетаксел и карбоплатин. При комбиниране с доцетаксел, клирънсът на карбоплатина е бил с около 50% по-висок от стойностите, съобщени преди това при монотерапия с карбоплатин.

Няма информация относно употребата на доцетаксел при бременни жени. Доказано е, че доцетаксел е ембриотоксичен и фетотоксичен при зайци и плъхове и понижава фертилитета при плъхове. Както и други цитотоксични лекарствени продукти, така и доцетаксел може да предизвика увреждане на фетуса при прилагане върху бременни жени. Поради това, доцетаксел не трябва да се използва по време на бременност, освен ако не е изрично показан.

Жените в детеродна възраст, получаващи доцетаксел, трябва да бъдат съветвани да избягват забременяване, както и да уведомят лекуващия си лекар незабавно, ако това се случи.

Доцетаксел е липофилно вещество, но не е известно дали се екскретира в кърмата. Следователно, поради потенциала за нежелани реакции при кърмачета, кърменето трябва да се преустанови по време на лечение с доцетаксел.

Контрацепция при мъже и жени

По време на лечението трябва да се използва ефективен метод за контрацепция.

При неклинични проучвания, доцетаксел има генотоксични ефекти и може да повлияе мъжкия фертилитет (вж. точка 5.3). Поради това се препоръчва на мъжете, лекувани с доцетаксел, да не създават поколение по време на лечението и 6 месеца след прекратяването му и да потърсят за замразяване на сперма преди началото на лечението.

Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Количеството алкохол в този лекарствен продукт и нежеланите реакции на продукта могат да нарушат способността за шофиране или работа с машини (вж. точки 4.4 и 4.8). Поради това, пациентите трябва да бъдат предупредени за потенциалното въздействие на количеството алкохол и нежеланите реакции на този лекарствен продукт върху способността за шофиране и работа с машини, и да бъдат съветвани да не шофират или използват машини, ако получат тези нежелани реакции по време на лечението.

Резюме на профила на безопасност за всички показания

Нежеланите реакции, приети за възможно или вероятно свързани с прилагането на доцетаксел, са получени при:

• 1 312 и 121 пациенти, които са получавали съответно 100 mg/m² и 75 mg/m² доцетаксел като монотерапия;

• 258 пациенти, които са получавали доцетаксел в комбинация с доксорубицин;

• 406 пациенти, които са получавали доцетаксел в комбинация с цисплатин;

• 92 пациенти, които са получавали доцетаксел в комбинация с трастузумаб;

• 255 пациенти, които са получавали доцетаксел в комбинация с капецитабин;

• 332 пациенти, които са получавали доцетаксел в комбинация с преднизон или преднизолон (представени са клинично значимите свързани с лечението нежелани лекарствени реакции);

• 1 276 пациенти (744 в TAX 316 и 532 в GEICAM 9 805), които са получавали доцетаксел в комбинация с доксорубицин и циклофосфамид (представени са клинично значимите свързани с лечението нежелани лекарствени реакции);

• 300 пациенти със стомашен аденокарцином (221 пациенти във фаза III от изпитването и 79 пациенти във фаза II), които са получавали доцетаксел в комбинация с цисплатин и 5- флуороурацил (представени са клинично значимите свързани с лечението нежелани лекарствени реакции);

• 174 и 251 пациенти с рак на главата и шията, които са получавали доцетаксел в комбинация с цисплатин и 5-флуороурацил (представени са клинично значимите свързани с лечението нежелани лекарствени реакции);

Тези реакции са описани посредством Общите Критерии за Токсичност на NCI (степен 3 = G3; степен 3-4 = G3/4; степен 4 = G4) и терминологията на COSTART и на MedDRA. По честота са дефинирани като: много чести (≥ 1/10); чести (≥1/100 до < 1/10); нечести (≥1/1 000 до < 1/100); редки (≥1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тежестта.

Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции на доцетаксел самостоятелно са: неутропения (която е била обратима и некумулативна; денят медиана на най-ниска стойност е бил 7-ми, а средната продължителност на тежка неутропения (< 500 клетки/mm³) е била 7 дни), анемия, алопеция, гадене, повръщане, стоматит, диария и астения. Тежестта на нежеланите реакции на доцетаксел може да бъде увеличена, когато доцетаксел се прилага в комбинация с други химиотерапевтични агенти.

При комбинацията с трастузумаб са представени нежеланите лекарствени реакции (всички степени) съобщени при ≥10%. Отчетена е повишена честота на сериозни НЛР (40% спрямо 31%) и НЛР степен 4 (34% спрямо 23%) при рамото на комбинация с трастузумаб в сравнение с монотерапията с доцетаксел.

При комбинацията с капецитабин са представени най-честите нежелани лекарствени реакции, свързани с лечението (≥ 5%), съобщени при изпитване фаза III при пациенти с рак на гърдата с неуспешно лечение с антрациклин (вж. кратката характеристика на продукта капецитабин).

Следните нежелани лекарствени реакции са често наблюдавани с доцетаксел:

Нарушения на имунната система

В повечето случаи, реакциите на свръхчувствителност възникват в рамките на няколко минути след началото на инфузията с доцетаксел и обикновено са леки до умерени. Най-често съобщаваните симптоми са зачервяване, обрив с или без сърбеж, стягане в гърдите, болки в гърба, диспнея и треска или студени тръпки. Тежките реакции се характеризират с хипотония и/или бронхоспазъм или генерализиран обрив/еритем (вж. точка 4.4).

Нарушения на нервната система

Развитието на тежка периферна невротоксичност налага редукция на дозата (вж. точки 4.2 и 4.4). Леките до умерени невросензорни признаци се характеризират с парестезия, дизестезия или болка, включително парене. Невромоторните събития се характеризират главно със слабост.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Наблюдавани са обратими кожни реакции, които по принцип са приемани за леки до умерени. Реакциите се характеризират с обрив, включително локални ерупции главно по стъпалата и дланите (включително тежък синдром ръка-крак), а също и по целите ръце, лицето или гръдния кош и често свързани със сърбеж. Обикновено ерупциите възникват в рамките на 1 седмица след инфузията на доцетаксел. Не толкова често са съобщавани тежки симптоми като ерупции последвани от десквамация, които в редки случаи са довели до прекъсване или прекратяване на лечението с доцетаксел (вж. точки 4.2 и 4.4). Тежките увреждания на ноктите се характеризират с хипо- или хиперпигментация и понякога болка и онихолиза.

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Обикновено реакциите на мястото за инфузия са леки и се състоят в хиперпигментация, възпаление, зачервяване или сухота на кожата, флебит, екстравазация и отток на вената. Задържането на течности включва събития като периферни отоци и по-рядко плеврална ефузия, перикардиална ефузия, асцит и наддаване на тегло. Периферните отоци обикновено започват в по долните крайници и могат да се генерализират с наддаване на тегло 3 kg и повече.

Задържането на течности е кумулативно по честота и тежест (вижте точка 4.4).

Табличен списък на нежеланите реакции на Доцетаксел 100mg/m²като монотерапия при рак на гърдата

Описание на избрани нежелани реакции на Доцетаксел 100mg/m²като монотерапия при рак на гърдата

Нарушения на кръвта и лимфната система

Редки: епизоди на кървене, свързани с тромбоцитопения 3/4 степен.

Нарушения на нервната система

Данни за обратимост са налице при 35,3% от пациентите развили невротоксичност след лечение с доцетаксел 100 mg/m² като монотерапия. Събитията са отзвучали спонтанно в рамките на 3 месеца.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Много редки: един случай на алопеция необратима в края на проучването. 73% от кожните реакции са обратими в рамките на 21 дни.

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Медианата на кумулативната доза до прекратяване на лечението е била повече от 1,000 mg/m² и медианата на времето до възстановяване от задържането на течности е било 16,4 седмици (в рамките от 0 до 42 седмици). Началото на умерено до тежко задържане е забавено (медиана на кумулативната доза: 818,9 mg/m²) при пациенти с премедикация в сравнение с пациенти без премедикация (медиана на кумулативната доза: 489,7 mg/m²); при някои пациенти, обаче, е съобщено в ранните курсове на лечението.

Табличен списък на нежеланите реакции на Доцетаксел 75mg/m²като монотерапия при недребноклетъчен рак на белия дроб.

Табличен списък на нежеланите реакции на Доцетаксел 75mg/m²в комбинация с доксорубицин при рак на гърдата

Табличен списък на нежеланите реакции на Доцетаксел 75mg/m²в комбинация с цисплатин при при недребноклетъчен рак на белия дроб.

Табличен списък на нежеланите реакции на Доцетаксел 100mg/m²в комбинация с трастузумаб при рак на гърдата

Описание на избрани нежелани реакции на Доцетаксел 100mg/m²в комбинация с трастузумаб при рак на гърдата

Нарушения на кръвта и лимфната система

Много чести: Хематологичната токсичност е увеличена при пациенти получаващи трастузумаб и доцетаксел, в сравнение с доцетаксел като монотерапия (32% степен 3/4 неутропения спрямо 22%, отчетени по NCI-CTC критерии). Да се отбележи, че е вероятно това да е недооценено, тъй като е известно, че доцетаксел като монотерапия в доза от 100 mg/m² води до неутропения при 97% от пациентите, 76% степен 4, на базата на най-ниската стойност на броя на кръвните клетки. Честотата на фебрилна неутропения/неутропеничен сепсис също е повишена при пациенти, лекувани с Херцептин плюс доцетаксел (23% спрямо 17% при пациенти, лекувани с доцетаксел като монотерапия).

Сърдечни нарушения

Симптоматична сърдечна недостатъчност е докладвана при 2,2% от пациентите, получили доцетаксел плюс трастузумаб в сравнение с 0% от пациентите, получили доцетаксел като монотерапия. В рамото на доцетаксел плюс трастузумаб, 64% са получавали предходна антрациклинова адювантна терапия, в сравнение с 55% в рамото на доцетаксел, приложен като монотерапия.

Табличен списък на нежеланите реакции на Доцетаксел 75mg/m²в комбинация с капецитабин при рак на гърдата

Табличен списък на нежеланите реакции на Доцетаксел 75 mg/m² в комбинация с преднизон или преднизолон при рак на простата.

Табличен списък на нежеланите реакции при адювантна терапия с доцетаксел 75mg/m²в комбинация с доксорубицин и циклофосфамид при пациенти с рак на гърдата със засягане на лимфните възли(TAX316) и без засягане на лимфните възли(GEICAM9805) - сборни данни

Описание на избрани нежелани реакции при адювантна терапия с Доцетаксел 75mg/m²в комбинация с доксорубицин и циклофосфамид при пациенти с рак на гърдата със засягане на лимфните възли(TAX316) и без засягане на лимфните възли(GEICAM9805)

Нарушения на нервната система

При проучването ТАХЗ16, периферна сензорна невропатия, започнала по време на периода на лечение и персистираща в периода на проследяване е наблюдавана при 84 пациенти (11 рЗ%) в ТАС рамото и 15 пациенти (2%) във FAC рамото. В края на периода на проследяване (медиана на периода на проследяване 8 години), периферна сензорна невропатия, която продължава е наблюдавана при 10 пациенти (1,3%) в ТАС рамото и при 2 пациенти (0,3%) във FAC рамото. При проучването GEICAM 9805, периферна сензорна невропатия, започнала по време на периода на лечение, е персистирала в периода на проследяване при 10 пациенти (1,9%) в ТАС рамото и 4 пациенти (0,8%) във FAC рамото. В края на периода на проследяване (медиана на периода на проследяване 10 години и 5 месеца), периферна сензорна невропатия, която продължава, е наблюдавана при 3 пациенти (0,6%) в ТАС рамото и при 1 пациент FAC рамото.

Сърдечни нарушения

При проучването ТАХЗ 16,26 пациенти (3,5%) в ТАС рамото и 17 пациенти (2,З% във FAC рамото са имали застойна сърдечна недостатъчност. Всички, с изключение на един пациенти от всяко рамо, са диагностицирани със ЗСН повече от 30 дни след периода на лечение. Двама пациенти от ТАС рамото и 4 пациенти от FAC рамото са починали поради сърдечна недостатъчност.

При проучването GEICAM 9805,3 пациенти (0,6%) в ТАС рамото и 3 пациенти (0,6%) във FAC рамото са развили застойна сърдечна недостатъчност по време на периода на проследяване. В края на периода на проследяване (действителна медиана на периода на възстановяване 10 години и 5 месеца), нито един пациент не е имал ЗСН в ТАС рамото, 1 пациент в ТАС рамото е починал поради дилатативна кардиомиопатия, а персистираща ЗСН е наблюдавана при I пациент (0,2%) във FAC рамото.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

При проучването ТАХЗ16 алопеция, персистираща по време на периода на проследяване след края на химиотерапията, е наблюдавана при 687 от 744 ТАС пациенти (92,3%) и 645 от 736 FAC пациенти (87,6%).

В края на периода на проследяване (среден период на проследяване от 8 години), алопеция е наблюдавана при 29 ТАС пациенти (3,9 %) и 16 FAC пациенти (2,2 %).

При проучванета GEICAM 9805 алопеция, която е започнала по време на периода на лечение и е персистирала в периода иа проследяване, е продължила при 49 пациенти (9,2%) в ТАС рамото и 35 пациенти (6,7%) във FAC рамото. Алопеция, свързана с изпитваното лекарство е започнала или се е влошила по време на периода на проследяване при 42 пациенти (7,9%) в ТАС рамото и 30 пациенти (5,8%) във FAC рамото. В края на периода на проследяване (медиана на периода на проследяване 10 години и 5 месеца), персистираща алопеция е наблюдавана при 3 пациенти (0,6%) в ТАС рамото и при 1 пациент (0,2%) във FAC рамото.

Нарушения на възпроизводителната система и гърдата

При проучването ТАХ316 аменорея, започнала по време на периода на лечение е персистираща в периода на проследяване след края на химиотерапията е съобщено при 202 от 744 пациенти в ТАС рамото (27,2%) и 125 от 736 пациенти нън FAC рамото (17,0%). Аменорея, която продължава в края на периода на проследяване (медиана на периода на проследяване 8 години) е наблюдавана при 121 от 744 пациенти в ТАС рамото (16,3%) и 86 пациенти във FAC рамото (11,7%).

При проучването GEICAM 9805 е наблюдавана аменорея, която е започнала при 18 пациенти (3,4%) в ТАС рамото и 5 пациенти (1,0%) във FAC рамото. В края на периода на проследяване (медиана на периода на проследяване 10 години и 5 месеца), персистираща алопеция е наблюдавана при 7 пациенти (1,3%) в ТАС рамото и при 4 пациенти (0,8%) във FAC рамото.

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

При проучването ТАХЗ 16, периферен оток, започнал по време на периода на лечение и персистиращ в периода на проследяване след края на химиотерапията, е наблюдаван при 119 от 744 пациенти в ТАС рамото (16,0%) и 23 от 736 пациенти във FAC рамото (3,1%). В края на периода на проследяване (действителна медиана на периода на проследяване 8 години), персистиращ периферен оток е наблюдаван при 19 пациенти в ТАС рамото (2,6%) и 4 пациенти от FAC рамото (0,5%).

При проучването ТАХ316, лимфедем, започнал по време на периода на лечение и персистиращ в периода на проследяване след края на химиотерапията, е съобщен при 11 от 744 пациенти в ТАС рамото (1,5%) и 1 от 736 пациенти във FAC рамото (0,1%). В края на периода на продледяване (действителна медиана на периода на проследяване 8 години), персистиращ лимфедем е наблюдаван при 6 пациенти в ТАС рамото (0,8%) и 1 пациент във FAC рамото (0,1%).

При проучването ТАХ316, астения, започнала по време на периода на лечение е персистираща в периода на проследяване след края на химиотерапията, се съобщава при 236 от 744 пациенти в ТАС рамото (31,7%) и 180 от 736 пациенти във FAC рамото (24,5%). В края на периода на проследяване (действителна медиана на периода на проследяване 8 години), персиситраща астения е наблюдавана при 29 пациенти в ТАС рамото (3,9%) и 16 пациенти във FAC рамото (2,2%).

При проучването GEICAM 9805, периферен оток, започнал по време на периода на лечение, е персистирал в периода на проследяване при 4 пациенти (0,8%) в ТАС рамото и 2 пациенти (0,4%) във FAC рамото. В края на периода на проследяване, (медиана на периода на проследяване 10 години и 5 месеца) нито един пациент (0%) не е имал периферен оток, а персистиращ периферен оток е наблюдаван при 1 пациент (0,2%) във FAC рамото. Лимфоедем, започнал по време на периода на лечение, е персистирал в периода на проследяване при 5 пациенти (0,9%) в ТАС рамото и 2 пациенти (0,4%) във FAC рамото. В края на периода на проследяване, персистиращ лимфедем е наблюдаван при 4 пациенти (0,8%) в ТАС рамото и 1 пациент (0,2%) във FAC рамото.

Астения, която е започнала по време на периода на лечение и е персистирала в периода на проследяване, е продължила при 12 пациенти (2,3%) в ТАС рамото и 4 пациенти (0,8%) във FAC рамото. В края на периода на проследяване, персистираща астения е наблюдавана при 2 пациенти (0,4%) в ТАС рамото и при 2 пациенти (0,4%) във FAC рамото.

Остра левкемия/миелодиспластичен синдром

След 10 години проследяване при проучването ТАХ316, остра левкемия е съобщена при 3 от 744 ТАС пациенти (0,4%) и при 1 от 736 FAC пациенти (0,1%). Един ТАС пациент (0,1%) и 1 FAC пациент са починали поради остра миелоидна левкемия по време на периода на проследяване (медиана на периода на проследяване 8 години). Миелодиспластичен синдром е съобщен при 2 от 744 ТАС пациенти (0,3%) и при 1 от 736 FAC пациенти (0,1%).

След 10 годишен период на проследяване в проучването GEICAM 9805, остра левкемия е настъпила при един от 532 (0,2%) от пациентите в ТАС рамото. Не са събщавани случаи при пациенти във FAC рамото. В нито една от групите не са диагностицирани пациенти с миелодиспластичен синдром.

Неутропенични усложнения

Таблицата по-долу показва, че честотата на неутропения, фебрилна неутропения и неутропенична инфекция от 4-та степен е намаляла при пациенти, които са получили първична профилактика с G-CSF, след като тя е станала задължителна за ТАС рамото в изпитването GEICAM 9805.

Неутропенични усложнения при пациенти, получаващи ТАС със или без първична профилактика сG-CSF(GEICAM9805).

Табличен списък на нежеланите реакции на Доцетаксел 75mg/m²в комбинация сцисплатин и5-флуороурацил при стомашен аденокарцином

Описание на избрани нежелани реакции на Доцетаксел 75mg/m²в комбинация с цисплатин и 5- флуороурацил при стомашен аденокарцином

Нарушения на кръвта и лимфната система

Фебрилна неутропения и неутропенична инфекция възникват съответно при 17,2% и 13,5% от пациентите, независимо от прилагането на G-CSF. G-CSF е използван за вторична профилактика при 19,3% от пациентите (10,7% от циклите). Фебрилна неутропения и неутропенична инфекция възникват съответно при 12,1% и 3,4% от пациентите, когато пациентите са получили профилактично G-CSF, при 15,6% и 12,9% от пациентите без профилактичен G-CSF (вж. точка 4.2).

Табличен списък на нежеланите реакции на Доцетаксел 75mg/m²в комбинация с цисплатин и 5-флуороурацил при рак на глава и шия

• Индукционна химиотерапия, последвана от лъчетерапия (TAX 323)

• Индикционна химиотерапия последвана от химиолъчетерапия (TAX 324)

Постмаркетингов опит

Неоплазми - доброкачествени, злокачествени и неопределени (вкл. кисти и полипи)

Съобщава се за вторична поява на първични злокачествени заболявания (с неизвестна честота), включително неходжкинов лимфом, във връзка с доцетаксел, прилаган в комбинация с други противоракови лечения, за които е известно, че са свързани с вторична поява на първични злокачествени заболявания. Има съобщения за остра миелоидна левкемия и миелодиспластичен синдром (с неизвестна честота) в основните клинични изпитвания при рак на млечната жлеза с ТАС схемата.

Нарушения на кръвта и лимфната система

Съобщавани са случаи на потискане на костния мозък и други хематологични нежелани реакциии. Има съобщения за дисеминирана интравазална коагулация (ДИК), често свързана със сепсис или мултиорганна недостатъчност.

Нарушения на имунната система

Съобщени са няколко случая на анафилактичен шок, понякога завършил фатално

Има съобщения за реакции на свръхчувствителност (с неизвестна честота) при употреба на доцетаксел при пациенти, които са имали предишни реакции на свръхчувствителност към паклитаксел.

Нарушения на нервната система

Редки случаи на конвулсии или преходна загуба на съзнание са наблюдавани при приложение на доцетаксел. Тези реакции понякога се появяват по време на инфузията на лекарствения продукт.

Нарушения на очите

Съобщава се за много редки случаи на преходни зрителни нарушения (проблясвания, присветвания, скотоми), обичайно възникващи по време на инфузия на лекарствения продукт и свързани с реакции на свръхчувствителност. Те са обратими след прекратяване на инфузията. Рядко са съобщавани случаи на лакримация с или без конюнктивит, както и случаи на обструкция на слъзния канал, което води до прекомерно сълзене. При пациенти, лекувани с доцетаксел, са съобщавани случаи на кистичен едем на макулата (СМО).

Нарушения на ухото и лабиринта

Съобщавани са редки случаи на ототоксичност, нарушения на слуха и/или загуба на слуха.

Сърдечни нарушения

Съобщавани са редки случаи на миокарден инфаркт.

Има съобщения за камерна аритмия, включително камерна тахикардия (с неизвестна честота), понякога с летален изход при пациенти, лекувани с доцетаксел в комбинирани схеми, включващи доксорубицин, 5-флуороурацил или циклофосфамид.

Съдови нарушения

Съобщавани са редки случаи на венозен тромбоемболизъм.

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Рядко е съобщаван остър респираторен дистрес синдром и случаи на интерстициална пневмония/пневмонит, интерстициална белодробна болест, белодробна фиброза и дихателна недостатъчност, понякога фатални. Съобщават се редки случаи на радиационен пневмонит при пациенти, получаващи съпътстваща лъчетерапия.

Стомашно-чревни нарушения

Съобщени са редки случаи на ентероколит, включително колит, исхемичен колит и неутропеничен ентероколит с възможен летален изход (с неизвестна честота).

Съобщават се редки случаи на дехидратация вследствие на стомашно-чревни събития, включително ентероколит и стомашно-чревна перфорация.

Съобщава се за редки случаи на илеус и чревна обструкция.

Хепатобилиарни нарушения

Съобщавани са много редки случаи на хепатит, понякога фатални, предимно при пациенти с подлежащи чернодробни нарушения.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Много редки случаи на кожен лупус еритематозус и булозни ерупции като еритема мултиформе, синдром на Stevens-Johnson, токсична епидермална некролиза са съобщавани при доцетаксел. В някои случаи съпътстващи фактори може да са допринесли за развититето на тези реакции. При доцетаксел са съобщавани подобни на склеродерма промени, обикновено предхождани от периферен лимфедем. Има съобщения за случаи на трайна алопения (с неизвестна честота).

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

Има съобщения за бъбречна недостатъчност. При около 20% от тези случаи не е имало рискови фактори за остра бъбречна недостатъчност като едновременна употреба на нефротоксични лекарствени продукти и стомашно-чревни нарушения.

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

В редки случаи се съобщава за феномен на радиационната памет.

Късна реакция на мястото на инжектиране (рецидив на кожна реакция в мястото на предшевстваща ексравазация след приложение на доцетаксел на различно място) е наблюдавана в мястото на предшевстващата екстравазация (с неизведтна честота). Задържането на течности не е било съпътствано от остри епизоди на олигурия или хипотония. Съобщавани са редки случаи на дехидратация и белодробен оток.

Нарушения на метаболизма и храненето

Съобщени са случаи на електролитен дисбаланс.

Съобщавани са случаи на хипонатремия, основно свързани с дехидратация, повръщане и пневмония. Наблюдавани са хипокалиемия, хипомагнезиемия и хипокалциемия, обикновено свързани със стомашно-чревни нарушения и особено с диария.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, в Изпълнителната агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев” № 8, 1303 София, Тел.: +35 928903417, уебсайт: www.bda.bg

Има няколко съобщения за предозиране. Не е известен антидот за предозиране с доцетаксел. В случай на предозиране, пациентът трябва да бъде задържан в специализирано звено и жизнените му функции да бъдат под непосредствено наблюдение. При случаи на предозиране може да се очаква екзацербация на нежеланите събития. Очакваните главни усложнения от предозирането се състоят в потискане на костния мозък, периферна невротоксичност и мукозит. Възможно най-бързо след откриване на предозирането, пациентът трябва да получи G-CSF в терапевтични дози. При необходимост трябва да се предприемат други подходящи симптоматични мерки.