Irprestan 300 mg film-coated tablets

Лечение на есенциална хипертония при възрастни.

Лечение на бъбречно заболяване при възрастни пациенти с хипертония и захарен диабет тип 2 като част от лечението с антихипертензивни лекарствени продукти (вж. точки 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1)

Обичайната препоръчителна начална и поддържаща доза е 150 mg веднъж дневно. Приемът на Ирпрестаи в доза от 150 mg веднъж дневно обикновено осигурява по-добър 24-часов контрол на кръвното налягане, отколкото доза от 75 mg. Лечение с начална доза от 75 mg може да се прилага при пациенти на хемодиализа и при пациенти над 75 години.

При пациенти, при които не се постига достатъчен контрол с доза от 150 mg веднъж дневно дозата на Ирпрестаи може да се повиши до 300 mg или могат да се добавят други антихипертензивни лекарствени продукти (вж. точки 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1). По-cпециално, добавянето на диуретик ( например хидрохлоротиазид) има адитивен ефект към ирбесартан (вж. точка 4.5).

При пациенти с хипертония и диабет тип 2, терапията трябва да започне със 150 mg ирбесартан веднъж дневно и дозата да се титрира до 300 mg веднъж дневно, която е предпочитаната поддържаща доза за лечението на бъбречно заболяване. Доказателствата за благоприятния ефект на ирбесартан върху бъбреците при пациенти с хипертония и диабет тип 2 се базират на изпитвания, при които ирбесартан се използва като допълнение към други антихипертензивни средства, по необходимост, за да се достигне прицелното ниво на кръвното налягане (вж. точки 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1).

Бъбречно увреждане

При пациенти с увреждане на бъбречната функция не се налага корекция на дозата. По-ниската доза (75 mg) може да се използва при пациенти на хемодиализа (вж. точка 4.4).

Чернодробно увреждане

При пациенти с лека до умерена степен на чернодробно увреждане не се налага корекция на дозата. Няма клиничен опит при пациенти с тежко чернодробно увреждане.

Пациенти в старческа възраст

Въпреки че при пациенти над 75 години може да се помисли за прилагане на начална терапия със 75 mg, обикновено не се налага кореция на дозата при пациенти в старческа възраст.

Педиатрична популация

Не са установени безопасността и ефикасността на ирбесартан при деца на възраст от 0 до 18 години. Наличните към момента данни са описани в точки 4.8, 5.1 и 5.2, но препоръка за дозировката не може да бъде направена.

Таблетката трябва да се поглъща с достатъчно количество течност (напр. една чаша вода). Таблетката може да се приема със или без храна.

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Втори и трети триместър на бременността (вж. точки 4.4 и 4.6).

Едновременната употреба на Ирпрестаи с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m²) (вж. точки 4.5 и 5.1).

Намален вътресъдов обем

Възможно е да настъпи симптоматична хипотония, особено след първата доза, при пациенти с намален обем и/или изчерпване на натрия вследствие на засилена терапия с диуретици

хранителен режим с ограничаване на солта, диария или повръщане. Подобни състояния трябва

да се коригират преди приложението на Ирпрестаи.

Реноваскуларна хипертония

Съществува повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатъчност, когато пациенти с билатерална стеноза на бъбречната артерия или стеноза на артерията на единствения функциониращ бъбрек се лекуват с лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин- алдостероновата система. И макар, че това не е документирано при ирбесартан, подобен ефект трябва да се очаква при ангиотензин-II рецепторните антагонисти.

Бъбречно увреждане и трансплантация на бъбрек

Когато Ирпрестаи се използва при пациенти с увредена бъбречна функция, препоръчително е периодично да се следят нивата на калия и серумния креатинин. Няма опит от приложението на ирбесартан при пациенти с наскоро извършена трансплантация на бъбрек.

Пациенти с хипертония ис диабет тип 2 и бъбречно заболяване

Ефектът на ирбесартан както върху бъбречните, така и върху сърдечно-съдовите събития не е еднакъв при всички подгрупи, както е показано в анализ, направен в хода на изпитване при пациенти с напреднало бъбречно заболяване. Тези ефекти изглежда са по-неблагоприятни при жени и пациенти, които не са от бялата раса (вж. точка 5.1).

Двойно блокиране на ренин ангиотензин -алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане .АСЕ инхибитори и ангиотензин II- рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Хиперкалиемия

Както и при другите лекарствени продукти, които влияят върху ренин-ангиотензин- алдостероновата система, хиперкалиемия може да настъпи по време на лечението с Ирпрестаи, особено при наличие на бъбречно увреждане, протеинурия в резултат на диабетна нефропатия и/или сърдечна недостатъчност. Препоръчва се внимателно проследяване на серумния калий при рискови пациенти (вж. точка 4.5).

Хипогликемия

Ирбесартан може да предизвика хипогликемия, особено при пациенти с диабет. При пациенти, лекувани с инсулин или антидиабетни средства, трябва да се обмисли подходящо проследяване на кръвната захар. Когато е показано, може да се наложи коригиране на дозата инсулин или на антидиабетните средства (вж. точка 4.5).

Литий

Комбинацията от литий и Ирпрестаи не е препоръчителна (вж. точка 4.5).

Стеноза на аортата и митоалната клапа, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия

Както и при други вазодилататори, необходимо е повишено внимание при пациенти, които страдат от стеноза на аортата или митралната клапа, или от обструктивна хипертрофична

кардиомиопатия.

Първичен алдостеронизъм

Пациенти с първичен алдостеронизъм обикновено не показват отговор към антихипертонивни

лекарствени продукти, които действат чрез инхибиране на системата ренин-ангиотензин. По тази причина употребата на Ирпрестан не се препоръчва.

Обши

При пациенти, чиито съдов тонус и бъбречна функция зависят основно от активността на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (например пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност или основно бъбречно заболяване, включително стеноза на бъбречната артерия), лечението с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим или ангиотензин-II- рецепторни антагонисти, което повлиява тази система, се свързва с остра хипотония, азотемия, олигурия или в редки случаи остра бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.5). Както и при всички антихипертензивни средства, прекомерното понижение на кръвното налягане при пациенти с исхемична кардиопатия или исхемична сърдечносъдова болест могат да доведат до инфаркт на миокарда или инсулт.

Както се наблюдава при АСЕ-инхибиторите, ирбесартан и другите ангиотензин антагонисти са очевидно по-малко ефективни за понижаване на кръвното налягане при чернокожи пациенти, отколкото при не-чернокожи, вероятно поради преобладаване на състояние с ниско ниво на ренин при чернокожи пациенти с хипертония (вж. точка 5.1).

Педиатрична популация

Ирбесартан е проучван при деца от 6 до 16 години, но настоящите данни са недостатъчни в подкрепа на употребата му при деца докато не бъдат получени допълнителни данни (вж. точки 4.8, 5.1 и 5.2).

Бременност

По време на бременност не трябва да се започва терапия с ангиотензин II рецепторни антагонисти (АIIРА). Пациентките, планиращи бременност, трябва да преминат на алтернативни антихипертензивни лекарствени продукти с доказан профил на безопасност по време на бременност, освен ако от първостепенно значение е терапията с ангиотензин II - рецепторни блокери да се продължи. Когато се установи бременност, лечението с АIIРА трябва незабавно да бъде прекратено и при необходимост да се започне алтернативна терапия (вж. точки 4.3 и 4.6).

Помощни вещества

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) във филмирана таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Диуретипи и други антихипертензивни средства

Други антихипертензивни лекарствени продукти могат да засилят хипотензивните ефекти на ирбесартан; ирбесартан, обаче, е бил прилаган безопасно заедно с други антихипертензивни средства като бета-блокери, калциеви антагонисти с продължително действие и тиазидни диуретици. Предишно лечение с диуретици във високи дози може да доведе до намаляване на обема и риск от хипотония, когато започне терапия с Ирпрестаи (вж. точка 4.4).

Калиеви добавки и калий-съхраняващи диуретици

Въз основа на опита от употреба на други лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин, едновременната употреба на калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, заместители на солта съдържащи калий или други лекарствени продукти, които могат да повишат нивата на серумния калий (например хепарин) може да доведе до повишаване на серумния калий и затова не се препоръчва (вж. точка 4.4).

Литий

При едновременна употреба на литий с АСЕ-инхибитори се съобщава за обратимо повишение на серумните концентрации на литий и токсичност. До този момент за подобни ефекти се съобщава много рядко при употребата на ирбесартан. Затова тази комбинация не се препоръчва (вж. точка 4.4). Ако комбинацията се окаже необходима, препоръчително е да се проследяват серумните нива на литий.

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)

Когато ангиотензин II антагонисти се прилагат едновременно с нестероидни противовъзпалителни средства (т.е. селективни СОХ-2 инхибитори, ацетилсалицилова киселина (> 3 g/дневно) и неселективни НСПВС)), може да настъпи отслабване на антихипертензивния ефект.

Както при АСЕ-инхибиторите, едновременната употреба на ангиотензин II антагонисти и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция, включително и възможна остра бъбречна недостатъчност и повишение на серумния калий, особено при пациенти с нарушена бъбречна функция. Комбинацията трябва да се прилага с повишено внимание, особено при пациенти в старческа възраст. Пациентите трябва да бъдат достатъчно хидратирани, бъбречната функция трябва редовно да се проследява след започване на едновременната терапия и периодично след това.

Репаглинид

Ирбесартан има потенциал да инхибира ОАТР1В1. В клинично проучване се съобщава, че ирбесартан повишава Сmax и AUC на репаглинид (субстрат на ОАТР1В1) съответно с 1,8 пъти и 1,3 пъти, когато се прилага 1 час преди репаглинид. В друго проучване не се съобщава за съответно фармакокинетично взаимодействие при едновременно приложение на двете лекарства. Поради това може да се наложи коригиране на дозата на антидиабетното лечение, като напр. на репаглинид (вж. точка 4.4).

Допълнителна информация за взаимодействията на ирбесартан

При клинични изпитвания фармакокинетиката на ирбесартан не се повлиява от хидрохлоротиазид. Ирбесартан се метаболизира основно с помощта на CYP2C9 и в по-малка степен чрез глюкурониране. Не са наблюдавани значителни фармакокинетични или фармакодинамични взаимодействия при едновременна употреба на ирбесартан с варфарин, лекарствен продукт, който се метаболизира от CYP2C9. Ефектите на CYP2C9 индукторите като рифампицин върху фармакокинетиката на ирбесартан не са оценявани. Фармакокинетиката на дигоксин не се променя при едновременна употреба на ирбесартан.

Алискирен-съдържаши продукти или АСЕ-инхибитори

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин-ангиотензин- алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РААС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Епидемиологичните данни относно риска от тератогенност след експозиция на АСЕ инхибитори по време на първия триместьр на бременността, не са заключителни; все пак не може да се изключи леко повишен риск. И макар, че няма контролирани епидемиологични данни за риска от прилагане на ангиотензин II рецепторни антагонисти (АIIРА), подобни рискове могат да съществуват за този клас лекарствени продукти. Освен в случаите при които е наложително да бъде продължена терапията с АIIРА, пациентките, които планират бременност трябва да преминат на алтернативни антихипертензивни лекарства, които имат доказан профил на безопасност по време на бременност. Когато се установи бременност лечението с АIIРА трябва незабавно да бъде прекратено и да започне алтернативна терапия при необходимост.

Има данни, че експозицията на АIIРА по време на втория и третия триместьр води до фетотоксичност при хора (намалена бъбречна функция, олигохидроамниос, забавяне на осификацията на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3).

Ако експозицията на АIIРА е настъпила след втория триместьр на бременността се препоръчва наблюдение с ултразвук на бъбречната функция и черепа.

Кърмачета, чиито майки са приемали АIIРА, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за поява на хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).

Кърмене

Тъй като няма информация относно употребата на Ирпрестаи по време на кърмене, Ирпрестан не се препоръчва по време на кърмене. По време на кърмене, особено при кърмене на новородено или недоносено бебе се предпочитат алтернативни лекарствени продукти с доказан профил на безопасност,.

Не е известно дали ирбесартан или неговите метаболити се екскретират в човешкото мляко. Налични фармакодинамични и токсикологични данни при плъхове показват екскреция на ирбесартан или на неговите метаболити в млякото (за подробности вижте точка 5.3).

Ирбесартан не оказва ефект върху фертилитета на третирани плъхове и тяхното потомство до нивата на дози, предизвикващи появата на първите признаци на токсичност при родителя (вж. точка 5.3).

Въз основа на фармакодинамичните му свойства, няма вероятност ирбесартан да окаже влияние върху способността за шофиране и работата с машини. При шофиране или работа с машини трябва да се вземе под внимание факта, че е възможно да настъпи замайване или умора по време на лечението.

При плацебо-контролирани изпитвания върху пациенти с хипертония, общата честота на нежелани лекарствени реакции не се различава между групите на ирбесартан (56,2 %) и на плацебо (56,5 %). Отпадане от лечението поради клинични или лабораторни нежелани реакции се наблюдава по-рядко в групата на лекувани с ирбесартан пациенти (3,3 %) отколкото в групата пациенти на плацебо (4,5 %). Честотата на нежеланието реакции не е свързана с дозата (в препоръчвания дозов диапазон), пола, възрастта или продължителността на лечението.

При диабетици с хипертония и микроалбуминурия и с нормална бъбречна функция, има съобщения за ортостатично замайване и ортостатична хипотония в 0,5 % от пациентите (т.е. нечести), но повече отколкото при плацебо.

Следният списък представя нежеланите лекарствени реакции, които са съобщавани при плацебо-контролирани изпитвания, при които 1 965 пациенти са лекувани с ирбесартан. Отбелязаните със звездичка (*) нежелани лекарствени реакции са съобщени допълнително в > 2 % от диабетици с хипертония, които страдат от хронична бъбречна недостатъчност и значителна протеинурия и са повече от тези при плацебо.

Честотата на долуописаните нежелани лекарствени реакции се определя по леднуя начин

много чести (≥ 1/10);

чести (≥ 1/100, <1/10);

нечести (≥1/1 000, < 1/100);

редки (≥1/10 000, < 1/1 000);

много редки (< 1/10 000);

с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

При всяко групиране по честота, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Изброени са също нежелани реакци, докладвани допълнително от постмаркетинговия опит. Тези нежелани реакции са получени от спонтанни съобщения.

Нарушения на кръвта и лимфната система

С неизвестна честота: анемия, тромбоцитопения

Нарушения на имунната система

С неизвестна честота: реакции на свръхчувствителност, като ангиоедем, обрив,

уртикария, анафилактична реакция, анафилактичен шок

Нарушения на метаболизма и храненето

С неизвестна честота: хиперкалиемия, хипогликемия

Нарушения на нервната система

Чести: световъртеж, замаяност при изправяне*

С неизвестна честота: вертиго, главоболие

Нарушения на ухото и лабиринта

С неизвестна честота: шум в ушите

Сърдечни нарушения

Нечести: тахикардия

Съдови нарушения

Чести: ортостатична хипотония*

Нечести: зачервяване

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Нечести: кашлица

Стомашно-чревни нарушения

Чести: гадене/повръщане

Нечести: диария, диспепсия/стомашни киселини

С неизвестна честота: дисгеузия

Хепатобилиарни нарушения

Нечести: жълтеница

С неизвестна честота: хепатит, нарушена чернодробна функция

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

С неизвестна честота: левкоцитокластен васкулит

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Чести: мускулно-скелетна болка*

С неизвестна честота: артралгия, миалгия (в някои случаи е свързано с повишени

плазмени стойности на креатинкиназата), мускулни крампи

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

С неизвестна честота: увредена бъбречна функция, включително случаи на бъбречна

недостатъчност при рискови пациенти (вж. точка 4.4)

Нарушения на репродуктивната система и гърдата

Нечести: сексуална дисфункция

Обши нарушения и ефекти на мястото на приложение

Чести: умора

Нечести: болка в гърдите

Изследвания

Много чести: Хиперкалиемия* се проявява много по-често при диабетици,

лекувани с ирбесартан, отколкото с плацебо. При диабетици с хипертония и микроалбуминурия с нормална бъбречна функция, хиперкалиемия (≥ 5,5 mEq/L) настъпва при 29,4 % от пациентите в групата на ирбесартан 300 mg и 22 % от пациентите в групата на плацебо. При диабетици с хипертония с хронична бъбречна недостатъчност и изявена протеинурия, хиперкалиемия (≥ 5,5 mEq/L) настъпва при 46,3 % от пациентите в групата на ирбесартан и 26,3 % от пациентите в групата на плацебо.

Чести: Значително повишение в плазмената креатинкиназа се наблюдава

често (1,7 %) при пациенти лекувани с ирбесартан. Повишението не се свързва с клинично значими мускулно-скелетни събития. При 1,7 % от пациентите с хипертония с напреднала диабетна нефропатия лекувани с ирбесартан, се наблюдава понижение на хемоглобина*, което не е клинично значимо.

Педиатрична популация

В рандомизирано проучване на 318 деца и юноши с хипертония на възраст между 6 и 16 години, са наблюдавани следните нежелани лекарствени реакции по време на 3-седмична двойно-сляпа фаза от изпитването: главоболие (7,9 %), хипотония (2,2 %), замайване (1,9 %), кашлица (0,9 %). През 26-седмичния открит период на това изпитване най-честите лабораторни отклонения са били повишение на креатинина (6,5 %) и повишени стойности на креатинкиназата при 2 % от лекуваните деца.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка

подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул.''Дамян Груев" № 8,1303 София, тел.: 02 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

Опитът при възрастни с експозиция на дози до 900 mg дневно в продължение на 8 седмици не показва токсичност. Най-вероятните прояви на предозиране са хипотония и тахикардия; в резултат на предозиране може да настъпи и брадикардия.

Няма конкретна информация за лечение при предозиране на ирбесартан. Състоянието на пациента трябва да се следи внимателно и лечението да бъде симптоматично и поддържащо. Предлаганите мерки включват предизвикано повръщане и/или стомашна промивка. При лечение на предозиране може да се използва и активен въглен. Ирбесартан не се отстранява чрез хемодиализа.