Ciprofloxacin Ecopharm 500 mg film - coated tablets
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Взаимодействия с
Ограничения за употреба
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Ciprofloxacin 500 mg
Ципрофлоксацин Екофарм 500 mg филмирани таблетки са предназначени за лечение на следните инфекции (вж. точки 5.1). Преди започване на лечението трябва да се обърне специално внимание на наличната информация за резистентност към ципрофлоксацин.
Възрастни
-
Инфекции на долните дихателни пътища с Грам-отрицателни бактерии
-
бронхо-пулмонални инфекции при кистозна фиброза или при бронхиектазна болест
-
пневмония
-
Хронично супуративно възпаление на средното ухо
-
Остра екзацербация на хроничен синуит, особено ако е причинена от Грам-отрицателни бактерии
-
Остър пиелонефрит
-
Усложнени инфекции на пикочните пътища
-
Бактериален простатит
-
Инфекции на гениталния тракт
-
гонококов уретрит и цервицит, причинени от чувствителни към ципрофлоксацин Neisseria gonorrhoeae
-
орхиепидидимит, включително случаи, причинени от чувствителни към ципрофлоксацин Neisseria gonorrhoeae
-
възпалително заболяване на тазовите органи, включително случаи, причинени от чувствителни към ципрофлоксацин Neisseria gonorrhoeae
-
Инфекции на стомашно-чревния тракт (т.н. диария на пътешествениците)
-
Интраабдоминални инфекции
-
Инфекции на кожата и меките тъкани, причинени от Грам-отрицателни бактерии
-
Малигнен външен отит
-
Инфекции на костите и ставите
-
Профилактика на инвазивни инфекции, причинени от Neisseria meningitides
-
Инхалаторен антракс (профилактика след експозиция и лечение)
Ципрофлоксацин може да бъде използван при лечение на неутропенични пациенти с повишена температура, когато се предполага, че причината е бактериална инфекция.
При следните показания Ципрофлоксацин Екофарм 500 mg филмирани таблетки трябва да се използва само, когато се счита за неподходяща употребата на други антибактериални средства, които обичайно се препоръчват за лечение на тези инфекции:
-
Обостряне на хронична обструктивна белодробна болест
-
Неусложнен остър цистит
Педиатрична популация
-
Бронхо-пулмонални инфекции при кистозна фиброза, причинени от Pseudomonas aeruginosa
-
Усложнени инфекции на пикочните пътища и остър пиелонефрит
-
Инхалаторен антракс (профилактика след експозиция и лечение)
Ципрофлоксацин може да се използва за лечение на тежки инфекции при деца и юноши, когато се счита, че това е необходимо.
Лечението трябва да бъде започнато само от лекари с опит в лечението на кистозна фиброза и/или тежки инфекции при деца и юноши (вж. точки 5.1).
Трябва да се има предвид официалното ръководство за подходящо използване на антибактериални средства.
Дозировка
Дозировката се определя от показанията, тежестта и мястото на инфекцията, чувствителността на причинителя към ципрофлоксацин, бъбречната функция на пациента и телесното тегло при деца и юноши.
Продължителността на лечението зависи от тежестта на заболяването, от клиничното протичане и бактериологичното развитие.
Лечението на инфекции, причинени от определени бактерии (напр. Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter или Staphylococci), може да изисква по-високи дози ципрофлоксацин и едновременното приложение на други подходящи антибактериални средства.
Лечението на някои инфекции (напр. възпалително заболяване на тазовите органи, интраабдоминални инфекции, инфекции при неутропенични пациенти и инфекции на костите и ставите) може да изисква едновременно прилагане на други подходящи антибактериални средства в зависимост от съответните патогени.
Възрастни
| Показания | Дневна доза в mg | Обща продължителност на лечение (потенциално включващо начално парентерално лечение с ципрофлоксацин) | |
| Инфекции на долните дихателни пътища | 500 mg два пъти дневно до 750 mg два пъти дневно | 7 до 14 дни | |
| Инфекции на горните дихателни пътища | Остро обостряне на хроничен синуит | 500 mg два пъти дневно до 750 mg два пъти дневно | 7 до 14 дни |
| Хронично супуративно възпаление на средното ухо | 500 mg два пъти дневно до 750 mg два пъти дневно | 7 до 14 дни | |
| Малигнен външен отит | 750 mg два пъти дневно | 28 дни до 3 месеца | |
| Инфекции на пикочните пътища (виж точка 4.4) | Неусложнен остър цистит | 250 mg два пъти дневно до 500 mg два пъти дневно | 3 дни |
| При жени в пременопауза може да се използва 500 mg еднократна доза | |||
| Усложнени инфекции на пикочните пътища | 500 mg два пъти дневно | 7 дни | |
| Усложнен пиелонефрит | 500 mg два пъти дневно до 750 mg два пъти дневно | минимум 10 дни, може да бъде продължено до повече от 21 дни в определени случаи (напр. абсцеси) | |
| Бактериален простатит | 500 mg два пъти дневно до 750 mg два пъти дневно | 2 до 4 седмици (остър) 4 до 6 седмици (хроничен) | |
| Инфекции на гениталния тракт | Гонококов уретрит и цервицит | 500 mg като еднократна доза | 1 ден (еднократна доза) |
| Орхиепидидимит и възпалителни заболявания на тазовите органи | 500 mg два пъти дневно до 750 mg два пъти дневно | най-малко 14 дни | |
| Инфекции на стомашно-чревния тракт и интраабдоминални инфекции | Диария, причинена от бактерии, вкл. Shigella spp. различни от Shigella dysenteriae тип I и емпирично лечение на тежка диария на пътешествениците | 500 mg два пъти дневно | 1 ден |
| Диария, причинена от Shigella dysenteriae тип I | 500 mg два пъти дневно | 5 дни | |
| Диария, причинена от Vibrio cholerae | 500 mg два пъти дневно | 3 дни | |
| Тифоидна треска | 500 mg два пъти дневно | 7 дни | |
| Интраабдоминални инфекции, причинени от Грам-отрицателни бактерии | 500 mg два пъти дневно до 750 mg два пъти дневно | 5 до 14 дни | |
| Инфекции на кожата и меките тъкани | 500 mg два пъти дневно до 750 mg два пъти дневно | 7 до 14 дни | |
| Инфекции на костите и ставите | 500 mg два пъти дневно до 750 mg два пъти дневно | максимално 3 месеца | |
| Неутропенични пациенти с повишена температура, когато се предполага, че причината е бактериална инфекция. Ципрофлоксацин трябва да се комбинира с други подходящи антибактериални средства в съответствие с официалното ръководство. | 500 mg два пъти дневно до 750 mg два пъти дневно | Лечението трябва да продължи през целия период на неутропенията | |
| Профилактика на инвазивни инфекции с Neisseria meningitidis | 500 mg като еднократна доза | 1 ден (еднократна доза) | |
| Инхалаторен антракс - за вторична профилактика след експозиция, както и за лечение на лица, които могат да се лекуват чрез перорално приложение. Прилагането на лекарството трябва да започне колкото е възможно по-скоро след подозиран или потвърден контакт. | 500 mg два пъти дневно | 60 дена след потвърждаване на експозиция на Bacillus anthracis | |
Педиатрична популация
| Показания | Дневна доза в mg | Обща продължителност на лечение (потенциално включващо начално парентерално лечение с ципрофлоксацин) |
| Кистозна фиброза | 20 mg/kg телесно тегло два пъти дневно до максимум 750 mg на доза. | 10 до 14 дни |
| Усложнени инфекции на пикочните пътища и остър пиелонефрит | 10 mg/kg телесно тегло два пъти дневно до 20 mg/kg телесно тегло два пъти дневно до максимум 750 mg на доза | 10 до 21 дни |
| Инхалаторен антракс — за вторична профилактика след експозиция, както и за лечение на лица, които могат да се лекуват чрез перорално приложение, когато е клинично показано. Прилагането на лекарството трябва да започне колкото е възможно по-скоро след подозиран или потвърден контакт | 10 mg/kg телесно тегло два пъти дневно до 15 mg/kg телесно тегло два пъти дневно с максимум 500 mg на доза | 60 дена след потвърждаване на експозиция на Bacillus anthracis |
| Други тежки инфекции | 20 mg/kg телесно тегло два пъти дневно до максимум 750 mg на доза. | В зависимост от вида на инфекциите |
Пациенти в старческа възраст
Пациентите в старческа възраст трябва да получават доза, подбрана според тежестта на инфекцията и креатининовия клирънс на пациента.
Паииенти с бъбречно и чернодробно увреждане
Препоръчителни начални и поддържащи дози при пациенти с нарушена бъбречна функция:
| Креатининов клирънс [ml/min/1,73 m2] | Серумен креатинин | Интравенозна доза |
| >60 | <124 | Вижте обичайните дози. |
| 30-60 | 124 до 168 | 250-500 mg на всеки 12 h |
| <30 | >169 | 250-500 mg на всеки 24 h |
| Пациенти на хемодиализа | >169 | 250 - 500 mg на всеки 24 h (след диализа) |
| Пациенти на перитонеална диализа | >169 | 250-500 mg на всеки 24 h |
Не се налага коригиране на дозата при пациенти с нарушена чернодробна функция.
Няма проучвания за прилагане при деца с увредена бъбречна и/или чернодробна функция.
Начин на приложение
Таблетките трябва да се гълтат с течност без да се дъвчат. Могат да се приемат с или без храна. Ако се приемат на празен стомах, резорбцията на активното вещество става по-бързо. Калцият, съдържащ се в нормалните храни, не повлиява значимо абсорбцията. Таблетките ципрофлоксацин не трябва да се приемат само с млечни продукти (напр. прясно мляко, кисело мляко) или обогатени на минерали плодови сокове (напр. обогатен на калций портокалов сок) (вж. точка 4.5).
При тежки случаи или при невъзможност на пациента да поглъща таблетки (например при пациенти на ентерално хранене) се препоръчва терапията да бъде започната с интравенозна форма на ципрофлоксацин. След интравенозното приложение лечението може да продължи перорално.
-
Свръхчувствителност към ципрофлоксацин или други хинолонови продукти, както и към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
-
Едновременно прилагане на ципрофлоксацин и тизанидин (вж. точка 4.5).
Тежки инфекции и смесени инфекции с Грам-положителни и анаеробни патогени
Монотерапия с ципрофлоксацин не е подходяща за лечение на тежки инфекции и инфекции, които биха могли да се дължат на Грам-положителни или анаеробни патогени. При подобни инфекции ципрофлоксацин трябва да се прилага едновременно с други подходящи антибактериални средства.
Стрептококови инфекции (включително стрептококова пневмония)
Ципрофлоксацин не се препоръчва за лечение на стрептококови инфекции поради недостатъчна ефикасност.
Инфекции на гениталния тракт
Гонококов уретрит, цервицит, орхиепидидимит и възпалително заболяване на тазовите органи могат да се причинят от изолати на флуорохинолон-резистентни Neisseria gonorrhoeae. По тази причина ципрофлоксацин трябва да се прилага за лечение на гонококов уретрит или цервицит само, ако може да се изключат ципрофлоксацин-резистентни Neisseria gonorrhoeae.
При орхиепидидимит и възпалителни болести на тазовите органи емпирична yпотреба на
ципрофлоксацин може единствено да се обмисли в комбинация с друго подходящо
антибактериално средство (напр. цефапоспорин), ако се изключат резистентни на ципрофлоксацин Neisseria gonorrhoeae. Ако не се постигне клинично подобрение след тридневно лечение, терапията трябва да се преоцени.
Инфекции на пикочните пътиша
Резистентността към флуорохинолони на Escherichia coli, най-честите патогени, причиняващи инфекции на пикочните пътища, варира в целия Европейски съюз. Препоръчително е предписващите лекари да вземат предвид разпространението на локалната резистентност на Escherichia coli към флуорохинолони.
Очаква се еднократната доза ципрофлоксацин, която може да се използва при неусложнен цистит при жени в пременопауза, да е свързана с по-ниска ефикасност в сравнение с продължителното лечение. Това също трябва да се вземе предвид, тъй като има отношение към увеличаващото се ниво на резистентност на Escherichia coli към хинолони.
Интраабдоминални инфекции
Има ограничени данни за ефикасността на ципрофлоксацин при лечението на постхирургични интраабдоминални инфекции.
Диария на пътешествениците
При избора на ципрофлоксацин трябва да се има предвид информацията за резистентността към ципрофлоксацин на съответните патогени в посетените страни.
Инфекции на костите и ставите
Ципрофлоксацин трябва да се използва в комбинация с други антимикробни средства в зависимост от резултатите от микробиологичните изследвания.
Инхалаторен антракс
Използването при хора се основава на данните за чувствителността in vitro и експериментални данни при животни заедно с ограничени данни при хора. Лекуващите лекари трябва да се съобразят с националните и/или международни консенсусни документи по отношение на лечението на антракс.
Педиатрична популация
При употребата на ципрофлоксацин при деца и юноши трябва да се спазва наличното официално ръководство. Лечението с ципрофлоксацин трябва да се назначава само от лекари, които имат опит при лечение на кистозна фиброза и/или тежки инфекции при деца и юноши.
Установено е, че ципрофлоксацин предизвиква артропатия на носещите телесната маса стави при незрели животни. Данните за безопасност от рандомизираио, двойно-сляпо проучване за прилагането на ципрофлоксацин при деца (група на ципрофлоксацин: n = 335, средна възраст = 6,3 години; контролна група: n = 349, средна възраст = 6,2 години; възрастов диапазон = 1 до 17 години) показват честота на вероятно свързана с лекарството артропатия (установена на база клинични симптоми и оплаквания, свързани със ставите) до ден +42 от 7,2% и 4,6%.
Съответно честотата на свързаната с лекарството артропатия след едногодишно проследяване е била 9,0% и 5,7%. Увеличението на честотата на вероятно свързаната с лекарството артропатия не се различава статистически значимо между групите. Лечението трябва да се започва само след внимателна оценка на съотношението полза/риск, поради вероятността от нежелани реакции, свързани със ставите и/или околните тъкани (виж точка 4.8).
Бронхо-пулмонални инфекции при кистозна Фиброза
В клиничните проучвания са били обхванати деца и юноши на възраст между 5-17 години. Съществува по-ограничен опит при лечението на деца на възраст между 1 и 5 години.
Усложнени инфекции на пикочните пътища и остър пиелонефрит
Лечение с ципрофлоксацин при инфекции на пикочните пътища трябва да се обмисли, когато
не може да се приложи друго лечение и трябва да се базира на резултатите от микробиологичните изследвания.
В клиничните проучвания са включени деца и юноши на възраст между 1 и 17 години.
Други специфични тежки инфекции
Други тежки инфекции съгласно официалното ръководство или след внимателно оценяване на съотношението полза/риск, когато не може да се използва друго лечение или след неуспех на конвенционалната терапия и когато резултатите от микробиологичните изследвания подкрепят използването на ципрофлоксацин.
Използването на ципрофлоксацин при определени тежки инфекции, различни от отбелязаните по-горе, не е оценено в клинични проучвания или клиничният опит е ограничен. По тази причина се препоръчва повишено внимание при лечение на такива пациенти.
Употребата на ципрофлоксацин трябва да се избягва при пациенти, които са имали сериозни нежелани реакции в миналото при употреба на продукти, съдържащи хинолони или флуорохинолони (вж. точка 4.8). Лечението на тези пациенти с ципрофлоксацин трябва да се започва само при липса на алтернативни възможности за лечение и след внимателна оценка на съотношението полза/риск (вж. също точка 4.3).
Свръхчувствителност
Свръхчувствителност и алергични реакции, включително анафилаксия и анафилактоидни реакции могат да се появят след еднократна доза (вж. точка 4.8) и могат да са животозастрашаващи. При поява на такава реакция приемът на ципрофлоксацин трябва да се прекрати и е необходимо адекватно медицинско лечение.
Скелетно-мускулна система
По правило ципрофлоксацин не трябва да се прилага при пациенти с анамнестични данни за заболявания/нарушения на сухожилията, свързани с лечение с хинолони. Въпреки това в много редки случаи след микробиологично доказване на етиологичния причинител и преценка на съотношението полза/риск е възможно предписването на ципрофлоксацин на такива пациенти за лечение на определени тежки инфекции, особено в случаите на неуспех на стандартната терапия или бактериална резистентност, когато микробиологичните данни подкрепят използването на ципрофлоксацин.
Продължителни, инвалидизиращи и потенциално необратими сериозни нежелани лекарствени реакции
Съобщава се за много редки случаи на продължителни (продължаващи месеци или години), инвалидизиращи и потенциално необратими сериозни нежелани лекарствени реакции, засягащи различни, понякога много системи в организма (мускулно-скелетна, нервна система, психика и сетивни органи) при пациенти, получаващи хинолони и флуорохинолони, независимо от тяхната възраст и вече съществуващите рискови фактори. Ципрофлоксацин трябва да се спре незабавно при първите признаци или симптоми на всяка сериозна нежелана реакция като пациентите трябва да се посъветват да се свържат с техния лекар, предписал лекарството, за съвет.
Тендинит и разкъсване на сухожилие
Тендинит или разкъсване на сухожилие (по-специално ахилесово сухожилие, но без да се ограничава само до него), понякога двустранно, може да се получи още в рамките на 48 часа от започване на лечението с хинолони и флуорохинолони, като има съобщения за такива, развили се дори няколко месеца след прекратяване на лечението. Рискът от тендинит и разкъсване на сухожилие се повишава при по-възрасни пациенти, пациенти с бъбречно увреждане, пациенти с трансплантиран солиден орган и такива, лекувани съпътстващо с кортикостероиди. По тази причина съпътстващата употреба на кортикостероиди трябва да се избягва.
При първия признак на тендинит (напр. болезнено подуване, възпаление), лечението с ципрофлоксацин трябва да се прекрати и да се обмисли алтернативно лечение. крайник(ци) трябва да бъде(ат) лекуван(и) по подходящ начин (напр. обездвижване). Не трябва да се използват кортикостероиди, ако се появат признаци на тендинопатия.
Ципрофлоксацин трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с миастения гравис, защото симптомите могат да се обострят (вж. точка 4.8).
Фоточувствителност
Установено е, че ципрофлоксацин причинява реакции на фоточувствителност. Пациентите, които приемат ципрофлоксацин, трябва да бъдат посъветвани да избягват директно излагане на силна слънчева светлина, както и на ултравиолетово облъчване по време на лечението (вж. точка 4.8).
Централна нервна система
Известно е, че ципрофлоксацин, както и други хинолони, провокира гърчове или понижава прага за поява на гърчове. Съобщава се за случаи на status epilepticus. Ципрофлоксацин трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с нарушения на ЦНС, които евентуално са предразположени към гърчове. Лечението с ципрофлоксацин трябва да бъде преустановено и незабавно трябва да се потърси консултация с лекар при поява на гърчове (вж. точка 4.8). Възможна е появата на психични реакции след първото прилагане на ципрофлоксацин. В редки случаи е възможно депресията или психозата да прогресират до суицидни намерения/мисли, завършващи в опит за самоубийство или самоубийство. Ако съществува такава вероятност, лечението с ципрофлоксацин трябва да се прекрати.
Периферна невропатия
Съобщава се за случаи на сензорна или сензомоторна полиневропатия, водещи до парестезии, хипоестезия, дизестезия или слабост при пациенти, приемащи хинолони и флуорохинолони. Пациентите, които приемат ципрофлоксацин, трябва да бъдат посъветвани да информират своя лекар, преди да продължат лечението, ако се появят симптоми на невропатия, като болка, усещане за парене, мравучкане, изтръпване или слабост, за да се предотврати развитието на потенциално необратимо заболяване (вж. точка 4,8).
Сърдечни нарушения
Трябва да се внимава при използването на флуорохинолони, включително ципрофлоксацин, при пациенти с известни рискови фактори за удължаване на QT-интервала, като например:
-
синдром на вродено удължаване на QT-интервала;
-
едновременна употреба на лекарства, за които се знае, че удължават QT-интервала (например клас IA и III антиаритмици, трициклични антидепресанти, макролиди, антипсихотици);
-
некоригиран електролитен дисбаланс (напр. хипокалиемия, хипомагнезиемия);
-
сърдечно заболяване (напр. сърдечна недостатъчност, инфаркт на миокарда, брадикардия).
Пациентите в старческа възраст и жените могат да бъдат по-чувствителни към лекарства, удължаващи QTc-интервала. Следователно флуорохинолоните, включително ципрофлоксацин, трябва да бъдат прилагани с повишено внимание при тези групи пациенти. (Виж точка 4.2 Пациенти в старческа възраст, точка 4.5, точка 4.8, точка 4.9).
Повишен риск от аневризма и дисекация на аортата и регургитаиия/недостатъчност на сърдечните клапи
Епидемиологичните проучвания показват повишен риск от аневризма и дисекация на аортата, особено при пациенти в старческа възраст, както и от регургитация на аортната и митралната клапа след прием на флуорохинолони.
Съобщени са случаи на аневризма и дисекация на аортата, понякога усложнени, поради разкъсване (включително с летален изход) и регургитация/недостатъчност на някои от сърдечните клапи при пациенти, приемащи флуорохинолони (вж. точка 4.8).
Затова флуорохинолоните трябва да се използват само след внимателна оценка на съотношението полза/риск и след разглеждане на други терапевтични възможности при пациенти с положителна фамилна анамнеза за аневризма или вродено заболяване на сърдечните клапи, или при пациенти, диагностицирани с предшестваща аневризма и/или дисекация на аортата или заболяване на сърдечните клапи или при наличие на други рискови фактори или заболявания, предразполагащи
-
както за аневризма, така и за дисекация на аортата и за регургитация/недостатъчност на сърдечните клапи (напр. нарушения на съединителната тъкан, напр. синдром на Marfan или синдром на Ehlers-Danlos, синдром на Turner, болест на Behcet, хипертония, ревматоиден артрит) или допълнително
-
при аневризма и дисекация на аортата (напр. съдови нарушения, напр. артериит на Тakayasu, гигантоклетьчен артериит или известна атеросклероза или синдром на Sjogren), или допълнително
-
при регургитация/недостатъчност на сърдечните клапи (напр. инфекциозен ендокардит).
Рискът от аневризма и дисекация на аортата и тяхното разкъсване може също да се повиши при пациенти, лекувани едновременно със системни кортикостероиди.
В случай на внезапна болка в корема, гръдния кош или гърба пациентите трябва да бъдат посъветвани да се консултират незабавно с лекар в спешно отделение.
Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавно медицинска помош в случай на остра диспнея, поява на сърцебиене (палпитации) или развитие на оток на корема или долните крайници.
Дисгликемия
Както при всички хинолони, има съобщения за нарушения в нивата на кръвната захар, включващи както хипогликемия, така и хипергликемия (вж. точка 4.8), обикновено при диабетици, на които се прилага съпътстваща терапия с перорални хипогликемични средства (напр. глибенкламид) или с инсулин. Съобщавани са случаи на хипогликемична кома. Препоръчва се внимателно проследяване на глюкозата в кръвта при пациенти с диабет.
Хипогликемия
Както и при другите хинолони, съобщения за хипогликемия има най-често при диабетици, особено в старческата популация. Препоръчва се внимателно проследяване на глюкозата в кръвта при всички пациенти с диабет (виж точка 4.8).
Стомашно-чревна система
Появата на тежка и персистираща диария по време или след лечението (включително до няколко седмици след лечението) може да е симптом на антибиотик-свързан колит (животозастрашавашо състояние с възможен фатален изход), който налага незабавно лечение (вж. точка 4.8). При такива случаи лечението с ципрофлоксацин трябва незабавно да бъде прекратено и да се започне подходяща терапия. Прилагането на антиперисталтични лекарства е противопоказано в такива случаи.
Отделителна система
Има съобщения за кристалурия, свързана с използването на ципрофлоксацин (вж. точка 4.8). Пациентите, получаващи ципрофлоксацин, трябва да бъдат добре хидратирани и трябва да се избягва прекалено алкализиране на урината.
Нарушена бъбречна функция
Тъй като ципрофлоксацин до голяма степен се екскретира непроменен през бъбреците, корекция на дозата е необходима при пациенти с нарушена бъбречна функция, както е описано в точка 4.2, за да се избегне увеличаване на нежеланите лекарствени реакции, дължащи се на натрупването наципрофлоксацин (виж точка 4.2).
Хепатобилиарна система
Има съобщения за случаи на чернодробна некроза и животозастрашаваща чернодробна недостатъчност при лечение с ципрофлоксацин (вж. точка 4.8). Лечението трябва да бъде прекратено при поява на каквито и да било белези и симптоми на чернодробно заболяване (като анорексия, иктер, тъмна урина, сърбеж или болезненост на корема).
Дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа
Съобщавани сахемолитични реакции при прилагането на ципрофлоксацин при пациенти с дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа. Ципрофлоксацин трябва да се избягва при тези пациенти, освен ако потенциалната полза превишава възможния риск. В този случай потенциалната поява на хемолитична реакция трябва да се мониторира.
Резистентност
По време или след курса на лечение с ципрофлоксацин може да се изолират бактерии, които показват резистентност към ципрофлоксацин с или без клинично изявена суперинфекция. Може да има особен риск от развитие на ципрофлоксацин-резистентни бактерии при удължаване на времето на лечение и когато се лекуват нозокомиални инфекции и/или инфекции, причинени от Staphylococcus и Pseudomonas.
Цитохром Р450
Ципрофлоксацин инхибира СYP1А2 и по този начин може да доведе до повишаване на серумните концентрации на едновременно прилагани вещества, които също се метаболизират от този ензим (напр. теофилин, клозапин, оланзапин, ропинириол, тизанидин, дулоксетин, агомелатин). Едновременното прилагане на ципрофлоксацин и тизанидин е противопоказано. По тази причина пациентите, приемащи такива вещества едновременно с ципрофлоксацин, трябва да бъдат внимателно мониторирани за клинични симптоми на предозиране и може да се наложи определяне на серумните им концентрации (напр. на теофилин) (вж. точка 4.5).
Метотрексат
Не се препоръчва едновременното прилагане на ципрофлоксацин и метотрексат (вж. точка 4.5).
Повлияване на лабораторни изследвания
Активността in vitro на ципрофлоксацин срещу Mycobacterium tuberculosis може да доведе до фалшиво-отрицателни микробиологични резултати на проби от пациенти, които понастоящем приемат ципрофлоксацин.
Зрителни нарушения
Ако зрението се наруши или се установят някакви ефекти върху очите, незабавно трябва да се проведе консултация със специалист по очни болести.
Влияние на други лекарства върху ципрофлоксацин:
Лекарства, за които е известно, че удължаватQT-интервала
Ципрофлоксацин, подобно на другите флуорохинолони, трябва да се използва с повишено внимание при пациенти, получаващи лекарства, за които е известно, че удължават QT- интервала (напр. клас IA и III антиаритмици, трициклични антидепресанти, макролиди, антипсихотици) (вж. точка 4.4).
Образуване на хелатни комплекси
Едновременното прилагане на ципрофлоксацин (перорално) и многовалентни катионсъдържащи лекарства и минерални добавки (напр. калций, магнезий, алуминий, желязо), фосфатсвързващи полимери (напр. севеламер или лантанов карбонат), сукралфат или антиацидни средства, силно буферирани лекарства (напр. таблетки диданозин), които съдържат магнезий, алуминий или калций, намаляват абсорбцията на ципрофлоксацин. По тази причина ципрофлоксацин трябва да се прилага или 1 - 2 часа преди, или поне 4 часа след тези продукти. Това ограничение не се отнася за антиацидни средства от групата на H2-рецепторните блокери.
Храна и млечни продукти
Калцият, съдържащ се в храните, не повлиява значимо абсорбцията. Трябва обаче да се избягва едновременният прием само на млечни продукти или обогатени на минерали напитки (напр. прясно мляко, кисело мляко, обогатен на калций портокалов сок) заедно с ципрофлоксацин, защото те могат да намалят абсорбцията на ципрофлоксацин.
Пробенецид
Пробенецид повлиява бъбречната секреция на ципрофлоксацин. Едновременното прилагане на пробенецид и ципрофлоксацин води до повишаване на серумната концентрация на ципрофлоксацин.
Метоклопрамид
Метоклопрамид ускорява абсорбцията на ципрофлоксацин (перорален), което води до скъсяване на времето за достигане на максимална плазмена концентрация. Не се наблюдава въздействие върху бионаличността на ципрофлоксацин.
Омепразол
Едновременното прилагане на ципрофлоксацин и омепразол-съдържащи лекарствени продукти води до незначително понижаване на Сmax и AUC на ципрофлоксацин.
Ефекти на ципрофлоксацин върху други лекарствени продукти:
Тизанидин
Тизанидин не трябва да се прилага едновременно с ципрофлоксацин (вж. точка 4.3). При едно клинично проучване върху здрави индивиди е установено повишаване на серумната концентрация на тизанидин (повишаване на Сmax: 7 пъти, интервал: 4 до 21 пъти; увеличаване на AUC: 10 пъти, интервал: 6 до 24 пъти) при едновременно прилагане с ципрофлоксацин. Повишената серумна концентрация на тизанидин е свързана със засилен хипотензивен и седативен ефект.
Метотрексат
Бъбречният тубулен транспорт на метотрексат може да бъде потиснат при едновременно прилагане на ципрофлоксацин, което потенциално води до повишени плазмени нива на метотрексат и повишен риск от токсични реакции, свързани с метотрексат. Едновременното използване не се препоръчва (вж. точка 4.4).
Теофилин
Едновременното прилагане на ципрофлоксацин и теофилин може да доведе до нежелано повишаване на серумната концентрация на теофилин. Това може да доведе до нежелани реакции, свързани с теофилин, като в редки случаи е възможно те да са животозастрашаващи или фатални. По време на едновременната употреба серумните концентрации на теофилина трябва да се проверяват и ако е необходимо, дозата да се редуцира (вж. точка 4.4).
Други ксантинови производни
При едновременното прилагане на ципрофлоксацин и кофеин или пентоксифилин (оксипентифилин) има съобщения за повишени серумни концентрации на тези ксантинови производни.
Фенитоин
Едновременното прилагане на ципрофлоксацин и фенитоин може да доведе до повишени или понижени серумни нива на фенитоин, поради което се препоръчва мониториране на лекарствените нива.
Циклоспорин
Преходно повишаване на концентрацията на серумния креатинин е наблюдавано при едновременното приложение на ципрофлоксацин и циклоспоринсъдържащи лекарствени продукти. Поради това е необходимо често (два пъти седмично) да се контролират концентрациите на серумния креатинин при тези пациенти.
Антагонисти на витамин К
Едновременното прилагане на ципрофлоксацин с антагонисти на витамин К може да увеличи неговите антикоагулиращи ефекти. Рискът може да варира в зависимост от подлежащата инфекция, възрастта и общото състояние на пациента, така че приносът на ципрофлоксацин за увеличение на 1NR (международно нормализирано съотношение) е трудно да се прецени. INR трябва да се наблюдава често по време и непосредствено след едновременното прилагане на ципрофлоксацин с антагонисти на витамин К (напр. варфарин, аценокумарол, фенпрокумон или флуиндион).
Дулоксетин
В клинични проучвания е доказано, че едновременната употреба на дулоксетин с мощни инхибитори на изоензима CYP450 1А2 като флувоксамин може да доведе до повишаване на AUC и Сmax на дулоксетин. Въпреки че няма клинични данни за възможно взаимодействие с ципрофлоксацин, подобни ефекти могат да се очакват при едновременно приложение (вж. точка 4.4).
Ропинирол
При едно клинично проучване е установено, че едновременното прилагане на ропинирол и ципрофлоксацин, умерен инхибитор на изоензима CYP450 1А2, води до повишаване на Сmах и AUC за ропинирол съответно с 60% и 84%. Препоръчва се мониториране на нежеланите реакции, свързани с ропинирол, и съответно коригиране на дозата по време и непосредствено след едновременното прилагане с ципрофлоксацин (вж. точка 4.4).
Лидокаин
Доказано е при здрави индивиди, че едновременната употреба на лидокаин-съдържащи лекарствени продукти с ципрофлоксацин, умерен инхибитор на изоензима CYP450 1А2, намалява клирънса на интравенозен лидокаин с 22%. Въпреки че лечението с лидокаин се понася добре, възможно е едновременното приложение с ципрофлоксацин да е свързано с нежелани реакции, които могат да се дължат на взаимодействие между лекарствата.
Клозапин
След едновременно прилагане на 250 mg ципрофлоксацин с клозапин в продължение на 7 дни, серумните концентрации на клозапин и N-дезметилклозапин са повишени съответно с 29% и 31 %. Препоръчва се клинично проследяване и съответно коригиране на дозата на клозапин по време и непосредствено след едновременното прилагане с ципрофлоксацин (вж. точка 4.4).
Силденафил
Сmах и AUC на силденафил са се увеличили близо два пъти при здрави индивиди след като перорална доза от 50 mg е прилагана едновременно с 500 mg ципрофлоксацин. Поради това трябва да се отчетат рискът и ползата при едновременното предписване на ципрофлоксацин и силденафил.
Агомелатин
В клинични проучвания е доказано, че флувоксамин, като мощен инхибитор на изоензима CYP450 1А2, значително потиска метаболизма на агомелатин, което води до увеличение 60 пъти в експозицията на агомелатин. Въпреки че не съществуват клинични данни за възможни взаимодействия с ципрофлоксацин, който е умерен инхибитор на CYP450 1А2, при едновременна употреба с агомелатин могат да възникнат подобни ефекти (виж точка 4.4).
Золпидем
Приемът на золпидем заедно с ципрофлоксацин може да увеличи нивото на золпидем в кръвта, поради което едновременната употреба не е препоръчителна.
Наличните данни за прилагането на ципрофлоксацин при бременни жени не показват малформации или фето-/неонатална токсичност на ципрофлоксацин. Проучванията при животни не показват директни или индиректни увреждащи ефекти по отношение на репродуктивната токсичност. При млади и при неродени животни с експозиция на хинолони са наблюдавани ефекти върху незрелия хрущял, поради което не може да се изключи възможността лекарството да причини увреждания на ставния хрущял при незавършил развитието си човешки организъм/фетус (вж. точка 5.3).
Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва използването на ципрофлоксацин по време на бременност.
КърменеЦипрофлоксацин се екскретира в кърмата. Поради потенциалния риск от увреждане на ставния хрущял, ципрофлоксацин не трябва да се използва по време на кърмене.
Поради неврологичните си ефекти ципрофлоксацин може да повлияе времето за реакция. По тази причина способността за шофиране и работа с машини може да е нарушена.
Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции (НЛР) са гадене и диария.
По-долу са представени данните за НЛР за ципрофлоксацин от клиничните проучвания и постмаркетинговото наблюдение (перорална, интравенозна и секвенциална терапия), подредени по честота. Анализът на честотата включва данните за перорално и интравенозно приложение на ципрофлоксацин.
| Системо- органна класификация | Чести ≥ 1/100 до < 1/10 | Нечести ≥ 1/1,000 до <1/100 | Редки ≥ 1/10,000 до < 1/1,000 | Много редки < 1/10,000 | С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка) |
| Инфекции и инфестации | Микотични суперинфекции | ||||
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Еозинофилия | Левкопения Анемия Неутропения Левкоцитоза Тромбоцитопения Тромбоцитемия | Хемолитична анемия Агранулоцитоза Панцитопения (животозастра- шаваща) Потискане на костния мозък (животозастра- шаващо) | ||
| Нарушения на имунната система | Алергична реакция Алергичен оток/ ангиоедем | Анафилактична реакция Анафилактичен шок (животозастраша -ващ) (вж. точка 4.4) Реакции, наподобяващи серумна болест | |||
| Нарушения на ендокринната система | Синдром на неадекватна секреция на антидиуретиче н хормон (SIADH) | ||||
| Нарушения на метаболизма и храненето | Намален апетит | Хипергликемия Хипогликемия (виж точка 4.4) | Хипогликемич на кома (вж. точка 4.4) | ||
| Психични нарушения* | Психомоторна хиперактив- ност/възбуда | Объркване и дезориентация Реакция на безпокойство Необичайни сънища Депресия (потенциално завършваща в суицидни намерения/мисли или опити за самоубийство или самоубийство) (вж. точка 4.4) Халюцинации | Психотични реакции (потенциално завършващи в суицидни намерения/мис-ли, опити за самоубийство или самоубийство) (вж. точка 4.4) | Мания, хипомания | |
| Нарушения на нервната система* | Главоболие Замаяност Нарушения на съня Нарушения на вкуса | Парастезия и дизестезия Хипоестезия Тремор Припадъци (вкл. status epilepticus) (вж. точка 4.4) Световъртеж | Мигрена Нарушена координация Нарушения на походката Нарушения на обонянието Интракраниална хипертония и pseudotumor cerebri | Периферна невропатия и полиневро- патия (вж. точка 4.4) | |
| Нарушения на очите* | Нарушения на зрението(напр. диплопия) | Нарушения на цветоусешането | |||
| Нарушения на ухото и лабиринта* | Тинитус Загуба на слуха/ увреждане на слуха | ||||
| Сърдечни нарушения** | Тахикардия | Камерна аритмия и torsades de pointes (съобщавани предимно при пациенти с рискови фактори за удължаване на QT-интерва-ла), удължен ЕКГ QT- интервал (вж. точка 4.9) | |||
| Съдови нарушения** | Вазодилатация Хипотония Синкоп | Васкулит | |||
| Респираторни, гръдни и медиастинал- ни нарушения | Диспнея (вкл. астматични състояния) | ||||
| Стомашно- чревни нарушения | Гадене Диария | Повръщане, Стомашно- чревна и коремна болка Диспепсия Газове | Антибиотик- свързан псевдомем- бранозен колит (много рядко с възможен фатален изход) (вж. точка 4.4) | Панкреатит | |
| Хепато- билиарни нарушения | Повишени трансаминази Повишен билирубин | Чернодробно увреждане, Холестатичен иктер Хепатит | Чернодробна некроза (много рядко прогресираща до животозастраша- ваща чернодробна недостатъчност) (вж. точка 4.4) | ||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Обрив Сърбеж Уртикария | Реакции на фото- чувствителност (вж. точка 4.4) | Петехии Еритема мултиформе Еритема нодозум Синдром на Stevens-Johnson (потенциално животозастраша- ващ) Токсична епидермална некролиза (потенциално животозастраша- ваща) | Остра генерали-зирана екзантема- тозна пустолоза (AGEP), DRESS синдром | |
| Нарушения на мускулно- скелетната система и съединителна-та тъкан* | Скелетно- мускулна болка (напр. болка в крайниците, болка в гърба, болка в гърдите) Артралгия | Миалгия Артрит Повишен мускулен тонус и мускулни крампи | Мускулна слабост Тендинит Разкъсване на сухожилия (предимно на Ахилесовото сухожилие) (вж. точка 4.4) | ||
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Увреждане на бъбреците | Бъбречна недостатъчност Хематурия Кристалурия (вж. точка 4.4) Тубулоинтерсти- циален нефрит | |||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение* | Астения Повишена температура | Оток Изпотяване (хиперхидроза) | |||
| Изследвания | Повишена алкална фосфатаза в кръвта | Повишена амилаза | Повишено международно нормализира-но съотношение INR (при пациенти, лекувани с антагонисти на витамин К) |
*Съобщава се за много редки случаи на продължителни (до месеци или години), инвалидизиращи и потенциално необратими сериозни лекарствени реакции, засягащи няколко, понякога много системо-органни класове и сетива (включително реакции като тендинит, разкъсване на сухожилие, артралгия, болка в крайниците, нарушение на походката, невропатии, свързани с паресгезии, депресия, умора, нарушение на паметта, нарушения на съня и увреждане на слуха, зрението, вкуса и обонянието) във връзка с употребата на хинолони и флуорохинолони, в някои случаи, независимо от вече съществуващите рискови фактори (вж. точка 4.4).
** При пациентите, приемащи флуорохинолони, са съобщени случаи на аневризма и дисекация на аортата, понякога усложнени поради разкъсване (включително с летален изход) и регургитация/недостатъчност на някои от сърдечните клапи (вж. точка 4.4).
Педиатрична популация
Представената по-горе честота на артропатия се отнася за данните от проучвания при възрастни. Съобщава се, че при деца артропатията се среща по-често (вж. точка 4.4).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция към: Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев” № 8, 1303 София, Тел,: +35928903417, уебсайт: www.bda.bg.
Има съобщение за единичен случай на предозиране от 12 g, което е довело до леки симптоми на интоксикация. Има съобщение за единичен случай на остро предозиране от 16 g, което е довело до остра бъбречна недостатъчност.
Симптомите на предозиране включват: замаяност, тремор, главоболие, умора, припадъци, халюцинации, объркване, абдоминален дискомфорт, бъбречно и чернодробно увреждане, както и кристалурия и хематурия. Има съобщения за обратима бъбречна токсичност.
Освен рутинните спешни мерки като например стомашно изпразване, последвано от приложение на медицински въглен, се препоръчва мониториране на бъбречната функция, включващо определяне на pH на урината и ако се налага, подкисляване за профилактика на кристалурия. Пациентите трябва да са добре хидратирани. Антиациди, съдържащи калций или магнезий, могат теоретично да намалят абсорбцията на ципрофлоксацин при предозиране. Само малко количество ципрофлоксацин (<10%) се елиминира чрез хемодиализа или пернтонеална диализа.
В случай на предозиране трябва да се прилага симптоматично лечение. Мониторинг на ЕКГ следва да бъде предприет поради възможност за удължаване на QT-интервала.
Фармакологични свойства - Ciprofloxacin 500 mg
Фармакотерапевтична група: флуорохинолони, АТС код: J01MA 02
Механизъм на действие
Бактерицидното действие на ципрофлоксацин, като флуорохинолоново антибактериално средство, се осъществява чрез инхибиране на двата типа топоизомераза II (ДНК-гираза) и топоизомераза IV, които са необходими за репликацията, транскрипцията, репарацията и рекомбинацията на бактериалната ДНК.
Механизъм на резистентността
In vitro резистентност към ципрофлоксацин може да бъде придобита чрез поетапен процес на таргетни локални мутации на ДНК-гираза и топоизомераза IV. Степента на кръстосана резистентност между ципрофлоксацин и други флуорохинолони в резултат на това е вариабилна. Единичните мутации могат да не доведат до клинична резистентност, но множествените мутации обикновено водят до клинична резистентност към много или всички активни вещества от този клас.
Механизмите на резистентност чрез непропускливост и/или засягащи ефлуксната помпа на активната съставка могат да имат различен ефект върху чувствителността към флуорохинолони, което зависи от физикохимичните свойства на различните активни съставки в този клас и афинитета на транспортните системи към всяка отделна активна съставка в класа. Всички in vitro механизми на резистентност обикновено се наблюдават в клиничната практика. Механизми на резистентност, които ннактивират други антибиотици, като пропускливост на бариерите (често при Pseudomonas aeruginosa) и механизми на ефлукс, могат да променят чувствителността към ципрофлоксацин.
Има съобщения за плазмид-медиирана резистентност, кодирана чрез qnr-гени.
Спектър на антибактериална активност:
Следните гранични стойности разделят чувствителните щамове от щамовете с умерена чувствителност и резистентните щамове:
Препоръки паEUCAST
| Микроорганизъм | Чувствителен | Резистентен |
| Enterobacteriaceae | S ≤ 0,25 mg/L | R > 0,5 mg/L |
| Salmonella spp. | S ≤ 0,06 mg/L | R > 0,06 mg/L |
| Pseudomonas spp. | S ≤ 0,5 mg/L | R > 0,5 mg/L |
| Acinetobacter spp. | S ≤ 1 mg/L | R> 1 mg/L |
| Staphylococcus spp.1 | S ≤ 1 mg/L | R > 1 mg/L |
| Haemophilus influenzae | S ≤ 0,06 mg/L | R > 0,06 mg/L |
| Moraxella catarrhalis | S ≤ 0,125 mg/L | R > 0,125 mg/L |
| Neisseria gonorrhoeae | S ≤ 0,03 mg/L | R > 0,06 mg/L |
| Neisseria meningitidis | S ≤ 0,03 mg/L | R > 0,03 mg/L |
| Гранични стойности, които не са свързани с определен вид* | S ≤ 0,25 mg/L | R > 0,5 mg/L |
1Staphylococcus spp. - граничните стойности за ципрофлоксацин са свързани с терапия с високи дози.
* Граничните стойности, които не са свързани с определен вид, са определни основно на база данните за връзката фармакокинетика-фармакодинамика, и са независими от разпределението на MIC за отделните щамове. Следва да се използват само за щамове, за които няма определена индивидуална гранична стойност, но не и за щамове, при които не се препоръчва изследване на чувствителността.
Разпространението на придобитата резистентност може да варира според географското разположение и във времето за определени видове микроорганизми, поради което е желателно да се използват местни данни за резистентността, особено когато се лекуват тежки инфекции. Ако е необходимо, трябва да се потърси експертно становище в случаите, когато разпространението на локалната резистентност е такава, че се поставя под въпрос приложимостта на средството за поне някои типове инфекции.
Групиране на релевантните видове микроорганизми в зависимост от чувствителността им към ципрофлоксацин (за Streptococcus spp. вж. точка 4.4):
| СТАНДАРТНО ЧУВСТВИТЕЛНИ МИКРООРГАНИЗМИ |
| Аеробни Грам-положителни микроорганизмиBacillus anthracis1 |
| Аеробни Грам-отрицателни микроорганизмиAeromonas spp.Brucella spp.Citrobacter koseriFrancisella tularensisHaemophilus ducreyiHaemophilus influenzae *Legionella spp.Moraxella catarrhalis*Neisseria meningitidisPasteurella spp.Salmonella spp. *Shigella spp.Vibrio spp.Yersinia pestis |
| Анаеробни микроорганизмиMobiluncus |
| Други микроорганизмиChlamydia trachomatis($)Chlamydia pneumoniae($)Mycoplasma hominis($)Mycoplasma pneumoniae($) |
| МИКРООРГАНИЗМИ, ПРИ КОИТО ПРИДОБИТАТА РЕЗИСТЕНТНОСТ МОЖЕ ДА Е ПРОБЛЕМ |
| Аеробни Грам-положителни микроорганизмиEnterococcus faecalis($)Staphylococcus spp.2 |
| Аеробни Грам-отрицателни микроорганизмиAcinetobacter baumanniiBurkholderia cepacia *Campylobacter spp.Citrobacter freundii*Enterobacter aerogenesEnterobacter cloacaeEscherichia coli*Klebsiella oxytocaKlebsiella pneumoniae*Morganella morganiiNeisseria gonorrhoeae*Proteus mirabilis*Proteus vulgaris*Providencia spp.Pseudomonas aeruginosaPseudomonas fluorescensSerratia marcescens* |
| Анаеробни микроорганизмиPeptostreplococcus spp.Propionibacterium acnes |
| ДОКАЗАНО РЕЗИСТЕНТНИ МИКРООРГАНИЗМИ |
| Аеробни Грам-положителни микроорганизмиActinomycesEnterococcus faeciumListeria monocytogenes |
| Аеробни Грам-отрицателни микроорганизмиStenotrophomonas maltophilia |
| Анаеробни микроорганизми С изключение на написаните по горе |
| Други микроорганизмиMycoplasma genitaliumUreaplasma urealitycum |
| * Клиничната ефикасност е доказана за чувствителните изолати при установени клинични показания + Честота на резистентност ≥ 50% в една или повече страни-членки на ЕС ($) Естествена междинна чувствителност при отсъствие на придобити механизми на резистентност | Проучванията са проведени при експериментално предизвикани инфекции при животни чрез инхалиране на спори на Bacillus anthracis; тези проучвания показват, че започването на антибиотичното лечение скоро след експозицията предпазва от появата на заболяването, ако лечението е било насочено към намаляване броя на спорите в организма под инфекциозната доза. Препоръчваното използване при хора се основава предимно на in vitro чувствелността и на експерименталните данни при животни заедно с ограничените данни при хора. Приема се, че при възрастни двумесечният курс на лечение с перорален ципрофлоксацин в доза 560 mg два пъти на ден е ефикасен за предпазване от антраксна инфекция при хора. Лекуващите лекари трябва да направят справка с националните и/или международните консенсусни документи по отношение лечението на антракс. 2 Метицилин-резистентният S. aureus много често експресира едновременна резистентност към флуорохинолони. Честотата на резистентност към метинилин е около 20 до 50% сред всички видове стафилококи и е обикновено по-висока при нозокомиалните изолати. |
След перорално приложение на еднократни дози от 250 mg, 500 mg и 750 mg ципрофлоксацин таблетки, ципрофлоксацин се абсорбира бързо и екстензивно основно в тънкото черво, като достига максимални серумни концентрации след 1 - 2 часа. Еднократните дози в интервала 100 - 750 mg водят до зависими от дозата максимални серумни концентрации (Сmax) между 0,56 и 3,7 mg/L. Серумните концентрации нарастват пропорционално с дозите до 1000 mg.
Абсолютната бионаличност е около 70 - 80%.
Установено е, че доза от 500 mg, приемана перорално на всеки 12 часа, води до плош под кривата плазмена концентрация/време (AUC) еквивалентна на тази, получена след интравенозна инфузия на 400 mg ципрофлоксацин за 60 минути на всеки 12 часа.
РазпределениеСвързването на ципрофлоксацин с плазмените протеини е ниско (20 - 30%). Ципрофлоксацин се намира в плазмата основно в нейонизирана форма и има голям стационарен обем на разпределение от 2 - 3 L/kg телесно тегло. Ципрофлоксацин достига високи концентрации в различни тъкани като белия дроб (епителиална течност, алвеоларни макрофаги, биопсична тъкан), синусите, възпалителните огнища (везикуларна течност от кантаридис) и урогениталния тракт (урина, простата, ендометриум), където се достигат общи концентрации, надвишаващи тези в плазмата.
БиотрансформапияУстановени са ниски концентрации на четири метаболита, които са идентифицирани като: дезетиленципрофлоксацин (M1), сулфоципрофлоксацин (М2), оксоципрофлоксацин (М3) и формилципрофлоксацин (M4). Метаболитите имат антимикробна активност in vitro, но по- слаба в сравнение с изходното вещество.
Знае се, че ципрофлоксацин е умерен инхибитор на CYP 450 1А2 изоензимите.
ЕлиминиранеЦипрофлоксацин се екскретира до голяма степен непроменен през бъбреците и в по-малка степен - с фекалиите. Серумният живот на полуелиминиране при лица с нормална бъбречна функция е приблизително 4-7 часа.
| Екскреция на ципрофлоксацин (% от дозата) | ||
| Перорално приложение | ||
| Урина | Фекалии | |
| Ципрофлоксацин | 44,7 | 25,0 |
| Метаболити (M1 - М4) | 11,3 | 7,5 |
Бъбречният клирънс е между 180 - 300 mL/kg/h, а общият телесен клирънс е между 480 - 600 mL/kg/h. Ципрофлоксацин се подлага както на гломерулна филтрация, така и на тубулна секреция. Тежките нарушения на бъбречната функция водят до удължен полуживот на ципрофлоксацин до 12 часа.
Извънбъбречният клирънс на ципрофлоксацин се осъществява основно чрез активна секреция в червата и метаболизиране. 1 % от дозата се екскретира през жлъчния път. В жлъчката ципрофлоксацин е във високи концентрации.
Връзка фармакокинетика-фармакодинамика:
Ефикасността зависи основно от съотношението между максималната концентрация в серума (Сmах) и минималната инхибираща концентрация (MIC) на ципрофлоксацин за бактериалния патоген и съотношението между площта под кривата (AUC) и MIC.
Педиатрична популация
Данните относно фармакокинетиката при педиатрични пациенти са ограничени.
При проучване при деца Сmaxи AUC не са зависели от възрастта (над едногодишна възраст). Не е наблюдавано значимо повишаване на Сmax и AUC след многократно прилагане (10 mg/kg три пъти на ден).
При 10 деца с тежък сепсис Сmax е била 6,1 mg/L (интервал 4,6 - 8,3 mg/L) след едночасова интравенозна инфузия на доза 10 mg/kg при деца на възраст под 1 година в сравнение с 7,2 mg/L (интервал 4,7 -11,8 mg/L) при деца на възраст между 1 и 5 години. Стойностите на AUC за съответните възрастови групи са били съответно 17,4 mg/h/L (интервал 11,8 — 32,0 mg/h/L) и 16,5 mg/h/L (интервал 11,0 - 23,8 mg/h/L).
Тези стойности са в границите на съобщаваните при възрастни при прилагане на терапевтични дози. На база на популационния фармакокинетичен анализ при педиатрични пациенти с различни инфекции, прогнозният среден полуживот при деца е около 4 — 5 часа, а бионаличността на пероралната суспензия варира от 50 до 80%.
Документи в PDF формат
Опаковка и цена
Лекарствен списък
ДДД
J15.0: Пневмония, причинена от Klebsiella pneumoniae,
J15.1: Пневмония, причинена от Pseudomonas,
J15.2: Пневмония, причинена от стафилокок,
J15.3: Пневмония, причинена от стрептокок група В,
J15.4: Пневмония, причинена от други стрептококи,
J15.5: Пневмония, причинена от Escherichia coli,
J15.6: Пневмония, причинена от други аеробни грам-отрицателни бактерии,
J15.7: Пневмония, причинена от Mycoplasma pneumoniae,
J15.8: Други бактериални пневмонии,
J15.9: Бактериална пневмония, неуточнена,
J16.0: Пневмония, причинена от хламидии,
J16.8: Пневмония, причинена от други уточнени инфекциозни агенти,
N10: О…
