Brintellix 20 mg/ml - Oral drops, solution
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Brintellix 20 mg/ml
Дозировка
Началната и препоръчителна доза Brintellix е 10 mgвортиоксетин веднъж дневно при възрастни под 65 години.
В зависимост от индивидуалния отговор на пациента, дозата може да се увеличи максимално до 20 mg вортиоксетин веднъж дневно или да се намали до минимум 5 mg вортиоксетин веднъж дневно.
5 mg отговарят на 5 капки
10 mg отговарят на 10 капки
15 mg отговарят на 15 капки
20 mg отговарят на 20 капки
След овладяване на депресивните симптоми е препоръчително лечение в продължение на поне 6 месеца за затвърждаване на антидепресивния отговор.
Прекратяване на лечението
Може да се обмисли постепенно намаляване на дозата, за да се избегне възникване на симптоми на отнемане (вж. точка 4.8). Данните обаче са недостатъчни, за да се дадат конкретни препоръки за схемата на постепенно намаляване на дозата при пациенти, лекувани с Brintellix.
Специални популации
Пациенти в старческа възраст
Най-ниската ефективна доза от 5mg вортиоксетин веднъж дневно винаги трябва да се използва като начална доза при пациенти ≥ 65-годишна възраст. Препоръчва се повишено внимание при лечение на пациенти ≥ 65-годишна възраст с дози по-високи от 10 mg вортиоксетин веднъж дневно за която данните са ограничени (вж. точка 4.4).
Цитохром Р450 инхибитори
В зависимост от индивидуалния отговор на пациента, по-ниска доза вортиоксетин може да се има предвид, ако към лечението с вортиоксетин се добави мощен CYP2D6 инхибитор (напр. бупропион, хинидин, флуоксетин, пароксетин) (вж. точка 4.5)
Цитохром Р450 индуктори
В зависимост от индивидуалния отговор на пациента, корекция на дозата на вортиоксетин може да се има предвид, ако към лечението с вортиоксетин се добави неспецифичен цитохром Р450 индуктор (напр. рифампицин, карбамазепин, фенитоин) (вж. точка 4.5).
Педиатрична популация
Brintellix не трябва да се използва при педиатрични пациенти (на възраст под 18 години) с голямо депресивно разстройство (ГДР), тъй като ефикасността не е доказана (вж. точка 5.1). Безопасността на Brintellix при педиатрични пациенти е описана в точка 4.4, 4.8 и 5.1.
Бъбречно или чернодробно увреждане
Не се налага коригиране на дозата въз основа на бъбречната или чернодробната функция (вж. точка 4.4 и 5.2).
Начин на приложение
Brintellix е за перорално приложение.
Пероралните капки могат да се приемат със или без храна.
Пероралните капки могат да се смесват с вода, сок или други безалкохолни напитки
Бутилката трябва да се обърне с гърлото надолу. Ако не потекат капки, може да потупате леко бутилката, за да започне изтичането.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Едновременно приложение с неселективни инхибитори на моноаминооксидазата (МАО инхибитори) или селективни МОА-А инхибитори (вж. точка 4.5).
Употреба при педиатричната популация
Brintellix не трябва да се използва при деца и юноши на възраст 7 до 17 години с ГДР, тъй като ефикасността не е доказана (вж. точка 5.1). Като цяло профилът на нежеланите реакции на вортиоксетин при деца и юноши е сходен с наблюдавания при възрастни, с изключение на по-висока честота на събития, свързани с абдоминална болка, и по-висока честота на суицидна идеация специално при юноши, в сравнение с възрастни (вж. точка 4.8 и 5.1). Суицидно поведение (суицидни опити и суицидни мисли) и враждебност (предимно агресия, противопоставяне и гняв) са били по-често наблюдавани по време на клинични проучвания при деца и юноши, лекувани с антидепресанти в сравнение с такива приемали плацебо.
Самоубийство/суицидни мисли или влошаване на клинично състояние
Депресията се свързва с повишен риск от суицидни мисли, самонараняване и самоубийство (суицид-свързани събития). Този риск персистира до настъпването на значима ремисия. Тъй като подобрението може да не настъпи през първите няколко седмици или повече от лечението, пациентите трябва да се проследяват внимателно до настъпването на такова подобрение.
Общят клиничен опит показва, че рискът от самоубийство може да се повиши в ранните етапи от възстановяването.
Известно е, че при пациентите с анамнеза за събития, свързани със самоубийство или при тези, показващи значителна степен на суицидна идеация преди започване на лечението, съществува по-голям риск от суицидни мисли или суицидни опити и те трябва да бъдат проследявани внимателно по време на лечението. Мета-анализ на плацебо-контролирани клинични проучвания на антидепресанти при възрастни пациенти с психични разстройства показва повишен риск от суицидно поведение при лечение с антидепресанти в сравнение с плацебо при пациенти на възраст под 25 години.
Лекарствената терапия трябва да се съпътства от внимателно проследяване на пациентите и по-специално на тези с висок риск, особено в ранните етапи на лечението и след промяна на дозата. Пациентите (и полагащите грижи за тях) трябва да бъдат предупредени относно необходимостта да следят за всеки признак на клинично влошаване, суицидно поведение или мисли и необичайни промени в поведението, както и да потърсят незабавно медицинска помощ, при наличие на такива симптоми.
Припадъци
Припадъците са потенциален риск при употребата на антидепресанти. Затовавортиоксетинтрябва да се прилага предпазливо при пациенти с анамнеза за припадъциили нестабилна епилепсия (вж. точка 4.5). Лечението трябва да се спре при всеки пациент, който развие припадъци или има увеличение на честотата на пристъпите.
Серотонинов синдром (СС) или невролептичен малигнен синдром (НМС)
Серотонинов синдром (СС) или невролептичен малигнен синдром (НМС), потенциално животозастрашаващи състояния, могат да се появят при употребата на
вортиоксетин. Рискът от СС или НМС се повишава при едновременното използване на серотонинергични активни вещества (включително опиоиди и триптани), лекарствени родукти, които нарушават метаболизма на серотонина (включително МАО инхибитори), антипсихотици и други допаминови антагонисти. Пациентите трябва да се проследяват за поява на
признаци и симптоми на СС или ПМС (вж. точки 4.3 и 4.5).
Симптомите на серотонинов синдром включват промени в психичния статус
(напр. ажитираност, халюцинации, кома), нестабилност на автономната нервна система (напр. тахикардия, нестабилно кръвно налягане, хипертермия), невромускулни аберации (напр. хиперрефлексия, некоординираност) и/или стомашно-чревни симптоми (напр. гадене, повръщане, диария). Ако това се случи, лечението с вортиоксетин трябва незабавно да
се преустанови и да се започне симптоматично лечение. Мания/хипомания
Вортиоксетин следва да се използва внимателно при пациенти с данни за мания/хипомания и да се прекрати приемът при всеки пациент навлизащ в манийна фаза.
Агресия/ажитираност
Пациентите, лекувани с антидепресанти, включително вортиоксетин, също да изпитват и чувство на агресия, гняв, ажитираност и раздразнителност. Състоянието на пациента и статусът на заболяването му трябва да бъдат внимателно проследявани. Пациентите (и полагащите грижи за тях) трябва да бъдат предупредени относно необходимостта да потърсят медицинска помощ при поява или влошаване на агресивно/ажитирано поведение.
Кръвоизлив
При употребата на антидепресанти със серотонинергичен ефект, включително вортиоксетин, рядко се съобщава за абнормно кървене, като например екхимози, пурпура и други прояви на хеморагия, като кървене от стомашно-чревния тракт или гинекологично кървене. SSRI/SNRI могат да повишат риска от послеродово кръвотечение и този риск потенциално може да важи и за вортиоксетин (вж. точка 4.6). Препоръчва се повишено внимание при пациенти, които приемат антикоагуланти и/или лекарствени продукти, за които е известно, че засягат тромбоцитните функции [напр. атипични антипсихотици и фенотиазини, повечето трициклични антидепресанти, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), ацетилсалицилова киселина (АСК)] (вж. точка 4.5) и при пациенти с известна склонност към кървене/известни нарушения, свързани с кървене.
Хипонатриемия
За хипонатриемия, вероятно дължаща се на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон (НСАДХ), се съобщава рядко при употребата на антидепресанти със серотонинергичен ефект (СИОПС, СНРИ). Изисква се повишено внимание при рискови пациенти, като например пациенти в напреднала възраст, пациенти с чернодробна цироза или пациенти, които са лекувани едновременно с медицински продукти, за които е известно, че предизвикват хипонатриемия. Трябва да се има предвид прекратяване на приема на вортиоксетин при пациенти със симптоматична хипонатриемия и да се назначи подходящо медикаментозно лечение.
Глаукома
Във връзка с употребата на антидепресанти, включително вортиоксетин, има информация за мидриаза. Този мидриатичен ефект има потенциал да стесни очния ъгъл, което да доведе до повишено вътреочно налягане и закритоъгълна глаукома, особено при предразположени пациенти. Изисква се повишено внимание при предписване на вортиоксетин на пациенти с повишено вътреочно налягане и при пациенти с риск от остра закритоъгълна глаукома.
Пациенти в старческа възраст
Данните за употреба на Brintellix при пациенти в старческа възраст с
големи депресивни епизоди са ограничени. Следователно, се изисква
повишено внимание при лечение на пациенти ≥ 65-годишна възраст с дози по-високи от 10 mg вортиоксетин веднъж дневно (вж. точка 4.2, 4.8 и 5.2).
Бъбречно или чернодробно увреждане
Като се има предвид, че индивидите с бъбречно или чернодробно увреждане са уязвими и като се има предвид, че данните от употребата на Brintellix при тези субпопулации са ограничени, при лечението на такива пациенти се изисква повишено внимание (вж. точка 4.2 и 5.2).
Съдържание на помощни вещества
Този лекарствен продукт съдържа 85 mg алкохол (етанол 96%) във всеки ml, което е еквивалентно на 10,1% об./об.
Вортиоксетин се метаболизира екстензивно в черния дроб чрез окисление, катализирано главно от CYP2D6, и в малка степен от CYP3A4/5 и CYP2C9 (вж. точка 5.2).
Възможно влияние на други лекарствени продукти върху вортиоксетин
Необратими неселективни МАО инхибитори
Поради риск от Серотонинов синдром, вортиоксетин е противопоказан в комбинация с необратими неселективни МАО инхибитори. Лечението с вортиоксетин трябва да започне най-малко 14 дни след прекратяване на приема на необратим неселективен МАО инхибитор.
Лечението с необратим неселективен МАО инхибитор трябва да започне най-малко 14 дни след прекратяване на приема на вортиоксетин (вж. точка 4.3).
Обратим, селективен МАО-А инхибитор (моклобемид)
Комбинирането на вортиоксетин с обратим и селективен МАО-А инхибитор като моклобемид е противопоказано (вж. точка 4.3). Ако комбинацията се окаже наложителна, добавения лекарствен продукт, трябва да се прилага в минимална доза и под строго клинично наблюдение за серотонинов синдром (вж. точка 4.4).
Обратим, неселективен МАО инхибитор (линезолид)
Комбинирането на вортиоксетин със слаб обратим и неселективен МАО инхибитор, като антибиотика линезолид, е противопоказано (вж. точка 4.3). Ако комбинацията се окаже наложителна, добавения лекарствен продукт, трябва да се прилага в минимална доза и под строго клинично наблюдение за серотонинов синдром. Ако се прилагат едновременно е необходимо внимателно проследяване за серотонинов синдром (вж. точка 4.4).
Необратим, селективен МАО-В инхибитор (селегилин, разагилин)
Комбинацията на вортиоксетин с необратими МАО-В инхибитори, като селегилин или разагилин, трябва да се прилага с повишено внимание, въпреки че се очаква рискът от серотонинов синдром да е по-малък при селективните МАО-В инхибитори, отколкото при МАО-А инхибиторите. Необходимо е внимателно проследяване за серотонинов синдром, ако се използват едновременно (вж. точка 4.4).
Серотонинергични лекарствени продукти
Едновременната употреба на лекарствени продукти със серотонинергичен ефект напр. опиоиди (включително трамадол) и триптани (включително суматриптан), може да предизвика серотонинов синдром (вж. точка 4.4).
Жълт кантарион
Едновременната употреба на антидепресанти със серотонинергичен ефект и билкови продукти, съдържащи жълт кантарион (Hypericumperforatum) може да доведе до по-висока честота на нежелани реакции, включващи серотонинов синдром (вж. точка 4.4)
Лекарствени продукти понижаващи гърчовия праг
Антидепресантите със серотонинергичен ефект могат да понижат гърчовия праг. Препоръчително е повишено внимание при едновременно прилагане на други лекарствени продукти, понижаващи гърчовия праг [например антидепресанти (трициклични, СИОПС, СНРИ), невролептици (фенотиазини, тиоксантени и бутирофенони), мефлокин, бупропион и трамадол] (вж. точка 4.4).
EKТ (електроконвулсивна терапия)
Препоръчва се повишено внимание, тъй като няма клиничен опит от едновременно прилагане на вортиоксетин и електроконвулсивна терапия.
CYP2D6инхибитори
Експозицията на вортиоксетин води до 2,3 пъти увеличение на площта под кривата (AUC), когато вортиоксетин 10 mg/дневно е приложен едновременно с бупропион (мощен CYP2D6 инхибитор 150 mg два пъти дневно) за 14 дни при здрави индивиди. Едновременното прилагане води до по-висока честота на нежелани реакции, когато бупропион се добави към вортиоксетин, отколкото, когато вортиоксетин се добави към бупропион. В зависимост от индивидуалния отговор на пациента, може да се обмисли прилагане на по-ниска доза вортиоксетин, ако към лечението с вортиоксетин се добавя мощен CYP2D6 инхибитор (напр. бупропион, хинидин, флуоксетин, пароксетин) (вж. точка 4.2)
CYP3A4 инхибитори, CYP2C9 инхибитори и CYP2C19 инхибитори
Когато вортиоксетин се включи към лечението, след 6 дневно прилагане на кетоконазол 400 mg/ден (инхибитор на СУР3А4/5 и Р-гликопротеина) или след 6 дневно прилагане на флуконазол 200 mg/ден ( CYP2C9, CYP2C19 и CYP3A4 / 5 инхибитор) при здрави доброволци, се наблюдава съответно 1,3 пъти и 1,5 пъти увеличение на AUC на вортиоксетин. Не се налага адаптиране на дозата.
Не се наблюдава инхибиращ ефект на 40 mg единична доза омепразол (CYP2C19 инхибитор) върху фармакокинетиката при многократно прилагане на вортиоксетин при здрави индивиди.
Взаимодействия при слаби CYP2D6 метаболизатори
Едновременното прилагане на мощни инхибитори на CYP3A4 (като итраконазол, вориконазол, кларитромицин, телитромицин, нефазодон, кониваптан и много от HIV протеазните инхибитори) и инхибитори на CYP2C9 (като флуконазол и амиодарон) при слаби CYP2D6 метаболизатори (вж. точка 5.2) не е проучвано специално, но се очаква, да доведе до по-значително повишаване на експозицията на вортиоксетин при тези пациенти в сравнение с умереният ефект, описан по-горе.
В зависимост от индивидуалния отговорна пациента може да се обмисли по-ниска доза вортиоксетин, ако при слаби CYP2D6 метаболизатори се прилага едновременно силен CYP3A4 или CYP2C9 инхибитор.
Цитохром Р450 индуктори
Когато единична доза от 20 mg вортиоксетин се включи към лечението, след прилагане на рифампицин 600 mg/ден (неспецифичен индуктор на CYP изоинзими) в продължение на 10 дни при 14 здрави индивиди, се наблюдава 72% намаляване на AUC на вортиоксетин. В зависимост от индивидуалния отговор на пациента, може да се обмисли коригиране на дозата, ако към лечението на вортиоксетин се добави неспецифичен цитохром Р450 индуктор (вж точка 4.2).
Алкохол
Не се наблюдава ефект върху фармакокинетиката на вортиоксетин или етанол и значимо нарушение на когнитивната функция, в сравнение с плацебо, когато единична доза вортиоксетин 20 mg или 40 mg се прилага едновременно с единична доза етанол (0,6 g/kg) при здрави индивиди. Въпреки това приемът на алкохол по време на лечение с антидепресанти не е препоръчителен.
Ацетилсалицилова киселина
Не се наблюдава ефект от многократни дози ацетилсалицилова киселина 150 mg/ден върху фармакокинетиката при многократно приложение на вортиоксетин.
Възможно влияние на вортиоксетин върху други лекарствени продукти
Антикоагуланти и антитромбозни лекарствени продукти
Не се наблюдават значими ефекти, в сравнение с плацебо, по отношение на INR, протромбин или плазмени стойности на R/S варфарин след едновременното прилагане на многократни дози вортиоксетин с постоянни дози варфарин при здрави доброволци. Също така, не се наблюдава значим инхибиторен ефект, в сравнение с плацебо, върху тромбоцитната агрегация или фармакокинетиката на ацетилсалицилова киселина или салицилова киселина, когато се добавя ацетилсалицилова киселина 150 mg/ден след приложение на многократни дози вортиоксетин при здрави доброволци. Въпреки това се изисква повишено внимание, когато вортиоксетин се комбинира с перорални антикоагуланти или антитромбозни лекарствени продукти или лекарства, използвани за облекчаване на болка (напр. ацетилсалицилова киселина (АСК) или НСПВС), поради потенциално повишен риск от кървене, дължащ се на фармакодинамично взаимодействие (вж. точка 4.4).
Цитохром Р450 субстрати
Invitroвортиоксетин не показва съответен потенциал за инхибиране или индукция на цитохром Р450 изоензимите (вж. точка 5.2)
След многократни дози вортиоксетин, не се наблюдава инхибиращ ефект при здрави индивиди за цитохром Р450 изоензимите CYP2C19 (омепразол, диазепам), CYP3A4/5 (етинил естрадиол, мидазолам) или CYP2В6 (бупропион), CYP2C9 (толбутамид, С-варфарин), CYP1A2 (кофеин), или CYP2D6 (декстрометорфан).
Не се наблюдават фармакодинамични взаимодействия. Не се наблюдава значимо нарушение на когнитивната фукнция, в сравнение с плацебо, за вортиоксетин след едновременно прилагане с единична доза от 10 mg диазепам. Не се наблюдават значими ефекти, в сравнение с плацебо, върху нивата на половите хормони след едновременно приложение на вортиоксетин с комбиниран перорален контрацептив (етинил естрадиол 30 µg/ левоноргестрел 150 µg).
Литий, триптофан
Не се наблюдава клинично значим ефект по време на експозиция на литий в стационарно състояние след едновременно приложение с многократни дози вортиоксетин при здрави индивиди. Въпреки това, има съобщения за усилване на ефектите при едновременна употреба на антидепресанти със серотонинергичен ефект и литий или триптофан, поради което едновременното приложение на вортиоксетин с тези лекарствени продукти трябва да се предприема с повишено внимание.
Влияние върху резултатите от лекарствен скрининг на урина
Има съобщения за фалшиво положителни резултати при ензимни имуноанализи на урина за метадон при пациенти, които са приемали вортиоксетин. Трябва да се подхожда с повишено внимание при интерпретацията на положителни резултати от уринни тестове за наркотични вещества и трябва да се помисли за потвърждение чрез алтернативна аналитичена техника (напр. хроматографски методи).
Бременност
Съществуват ограничени данни от употребата на вортиоксетин при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).
При новородени, чиито майки са приемали серотонинергични лекарствени продукти в късните етапи на бременността, могат да се наблюдават следните симптоми: респираторен дистрес, цианоза, апнея, припадъци, температурна нестабилност, затруднено хранене, повръщане, хипогликемия, хипертония, хипотония, хиперрефлексия, тремор, нервност, раздразнителност, летаргия, постоянен плач, сомнолентност, безсъние. Тези симптоми може да се дължат на отнемане или на прекомерна серотонинергична активност. В по-голямата част от случаите усложненията започват веднага или скоро (<24 часа) след раждането.
Епидемиологичните данни показват, че употребата на СИОПС по време на бременност, особено по време на късна бременност, може да повиши риска от персистираща белодробна хипертония при новороденото (ПБХН). Въпреки че не са провеждани проучвания на връзката между ПБХН и лечението с вортиоксетин, потенциалният риск не може да бъде изключен, като се има предвид сходния механизъм на действие (увеличание на серотониновите концентрации).
Brintellix трябва да се прилага на бременни жени само ако очакваните ползи надвишават потенциалния риск за плода.
Обсервационните данни предоставят доказателства за повишен риск (по-малко от 2 пъти) от послеродово кръвотечение след експозиция на SSRI или SNRI в рамките на последния месец преди раждането. Въпреки че не са провеждани проучвания за връзката между лечението с вортиоксетин и послеродовото кръвотечение, съществува потенциален риск, като се вземе предвид сходният механизъм на действие (вж. точка 4.4).
Кърмене
Ограничени публикувани данни показват, че вортиоксетин се екскретира в малки количества в кърмата, като изчислената относителна доза за кърмачето (RID) е под 2%. Не са наблюдавани вредни ефекти, свързани с лекарството, при кърмачета.
Въпреки товаВсе пак наличните клинични данни са ограничени и рискът за кърменото дете не може да бъде изключен.
Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се прекрати/да не се започва лечение с Brintellix, като се има превдид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
Проучванията по отношение на фертилитета при мъжки и женски плъхове не показват влияние на вортиоксетин върху фертилитета, качеството на спермата или чифтосването (вж. точка 5.3).
Докладите на случаи при хора, с лекарствени продукти от близкия фармакологичен клас на антидепресанти (SSRIs) показват ефект върху качеството на спермата, който е обратим. Досега не е наблюдавано въздействие върху фертилитета при хора.
Brintellix не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това, тъй като се съобщават нежелани реакции като замайване,пациентите трябва да бъдат внимателни при шофиране или работа с опасни машини, особено в началото на лечението с вортиоксетин или при промяна на дозата.
Обобщение на профила на безопасност
Най-честата нежелана реакция е гадене. Табличен списък на нежеланите реакции
Нежеланите реакции са изброени по-долу като е използвана следната конвенция: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1,000 до <1/100); редки (≥1/10,000 до <1/1,000); много редки (<1/10,000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). Този списък е въз основа на информация от клиничните изпитвания и постмаркетинговия опит.
| Системо-органна класификация | Честота | Нежелана лекарствена реакция |
| Нарушения на имунната система | С неизвестна честота* | Анафилактична реакция |
| Нарушения наендокринната система | С неизвестначестота* | Хиперпролактинемия, в някои случаи свързана сгалакторея |
| Нарушения наметаболизма и храненето | C неизвестна честота* | Хипонатриемия |
| Психични нарушения | Чести | Патологични сънища |
| Нечести | Халюцинации | |
| С неизвестна честота* | ИнсомнияАжитираност, агресия (вж. точка 4.4) | |
| Нарушения на нервната система | Чести | Замаяност |
| Нечести | Тремор | |
| C неизвестна честота* | Серотонинов синдром ГлавоболиеАкатизия Бруксизъм ТризмусСиндром на неспокойните крака | |
| Нарушения на очите | Нечести | Замъглено зрение |
| Редки | Мидриаза (която може да доведе до остра закритоъгълна глаукома – вж. точка 4.4) | |
| Съдови нарушения | Нечести | Зачервяване |
| С неизвестна честота* | Кръвоизлив (включително контузия, екхимоза, епистаксис, стомашно-чревно или вагинално кървене) | |
| Стомашно-чревни нарушения | Много чести | Гадене |
| Чести | Диария, Констипация,Повръщане, Диспепсия | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Чести | Пруритус, включително генерализиран пруритусХиперхидроза |
| Нечести | Нощно изпотяване | |
| C неизвестна честота* | Ангиоедем, УртикарияОбрив | |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | С неизвестна честота* | Синдром на отнемане |
* Въз основа на постмаркетингови случаи Описание на избрани нежелани реакции
Гадене
Най-честата нежелана реакция е гадене. Гаденето обикновено е леко до умерено и се появява в рамките на първите две седмици от лечението. Реакциите обикновено са преходни и като цяло не водят до прекъсване на терапията. Стомашно-чревни нежелани реакции, като гадене, се наблюдават по-често при жените, отколкото при мъжете.
Пациенти в старческа възраст
За дози ≥ 10 mg вортиоксетин веднъж дневно, честотата на синдром на отнемане при проучванията е по-висока при пациенти на възраст ≥ 65 години.
За дози от 20 mg вортиоксетин веднъж дневно, честотата на гадене и запек е по-висока при пациенти на възраст ≥ 65 години (съответно 45% и 16%), отколкото при пациенти на възраст
<65 години (съответно 30% и 5,4%) (вж точка 4.4).
Сексуална дисфункция
В клинични проучвания сексуалната дисфункция е оценена чрез Аризонска скала за сексуален опит(Arizona Sexual Experience Scale, ASEX). Дози от 5 до 15 mg не показват разлика с плацебо. Дозата от 20 mg вортиоксетин обаче се асоциира с повишаване на сексуалната дисфункция (TESD) (вж.точка 5.1). В постмаркетинговите условия има съобщения за случаи на сексуална дисфункция при дози вортиоксетин под 20 mg.
Ефект на класа
Епидемиологични проучвания, проведени главно при пациенти на 50-годишна възраст и по-възрастни, показват повишен риск от фрактури на костите при пациенти, приемащи лекарствен продукт от близки фармакологични класове антидепресанти (СИОПС или ТАД). Механизмът за този риск е неизвестен и не е известно дали този риск е свързан с вортиоксетин.
Педиатрична популация
Общо 304 деца на възраст 7 до 11 години и 308 юноши на възраст 12 до 17 години с ГДР са лекувани с вортиоксетин съответно в две двойнослепи, плацебо-контролирани проучвания. Като цяло профилът на нежеланите реакции на вортиоксетин при деца и юноши е сходен с наблюдавания при възрастни, с изключение на по-висока честота на събития, свързани с абдоминална болка, и по-висока честота на суицидна идеация специално при юноши, в сравнение с възрастни (вж. точка 5.1).
Проведени са две дългосрочни отворени продължения на проучването с приложение на вортиоксетин при дози 5 до 20 mg/ден и с продължителност на лечението съответно 6 месеца (N=662) и 18 месеца (N=94). Като цяло профилът на безопасност и поносимост на вортиоксетин при педиатричната популация след дългосрочна употреба е сходен с наблюдавания след краткосрочна употреба.
Симптоми при прекратяване на лечението с вортиоксетин
В клиничните проучвания системно са оценявани симптомите на отнемане след рязко прекъсване на лечението с вортиоксетин. Не се установява клинично значима разлика спрямо плацебо по отношение на честотата или естеството на симптомите на отнемане след лечение с вортиоксетин (вж. точка 5.1). В постмаркетинговите условия има съобщения за случаи, при които са описани симптоми на отнемане, включващи симптоми като замаяност, главоболие, сетивни нарушения (включително парестезия, усещане за токов удар), нарушения на съня (включително инсомния), гадене и/или повръщане, тревожност, раздразнителност, ажитираност, умора и тремор. Тези симптоми може да възникнат в рамките на първата седмица от прекратяването на приема на вортиоксетин.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно.Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт.От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Поглъщането на вортиоксетин в клинични изпитвания,в дозовия диапазон от 40 mgдо 75 mg е предизвикало влошаване на следните нежелани реакции: гадене, замайване при изправяне, диария, стомашен дискомфорт, генерализиран пруритус, сънливост и зачервяване.
Постмаркетинговият опит се отнася главно до предозиране с вортиоксетин до 80 mg. В повечето от случаите не се съобщаватили се съобщават леки симптоми. Най-често съобщаваните симптоми са гадене и повръщане.
Опитът с предозиране с вортиоксетин над 80 mg е ограничен. При следване на дози, неколкократно по-високи от терапевтичния дозов диапазон, се съобщават гърчове и серотонинов синдром.
Фармакологични свойства - Brintellix 20 mg/ml
Фармакотерапевтична група: Психоаналептици; Други антидепресанти, ATCкод: N06AX26 Механизъм на действие
Смята се, че механизмът на действие на вортиоксетин е свързан с неговата директна модулация на серотонинергична рецепторна активност и инхибиране на серотониновия (5-HT) транспортер. Неклинични данни показват, че вортиоксетин е 5-HT3, 5-HT7, и 5-HT1D рецепторен антагонист, 5-частичен HT1B рецепторен агонист, 5-HT1A рецепторен агонист и инхибитор на 5-HT транспортера, което води до модулиране на невротрансмисията в няколко системи, включващи предимно серотониновата, но вероятно също и норадреналиновата, допаминовата, хистаминовата, ацетилхолиновата, GABA и глутаматната система. Тази мултимодална активност се счита отговорна за ефектите, подобни на тези при антидепресантите и анксиолитиците и подобряването на когнитивната функция, ученето и паметта, наблюдавани при вортиоксетин в проучвания при животни. Въпреки това остава неясен индивидуалният принос на отделните прицелни рецептори за набюдавания фармакодинамичен профил и се изисква повишено внимание при директно екстраполиране на данните при животни за хора.
При хора са проведени две проучвания с позитронно емисионна томография (PET) с използване на лиганди за 5-HTтранспортер (11C-MADAMor11C-DASB) за количествено определяне на заемането на 5-HТ транспортера в мозъка при различните дозови нива. Средното заемане на 5-HТ транспортера в raphe nuclei е приблизително 50% при 5 mg/ден, 65% при 10 mg/ден и се повишава до над 80% при 20 mg/ден.
Клинична ефикасност и безопасност
Ефикасността и безопасността на вортиоксетин са проучени в клинична програма, включваща повече от 6 700 пациенти, от които повече от 3 700 са лекувани с вортиоксетин в краткосрочни (≤12 седмици) проучвания при голямо депресивно разстройство (ГДР). Проведени са дванадесет двойнослепи, плацебо-контролирани, 6/8 седмични проучвания с фиксирана доза за проучване на краткосрочната ефикасност на вортиоксетин при ГДР при възрастни (включително в напреднала възраст). Ефикасността на вортиоксетин демонстрира при най-малко една дозова група в 9 от 12-те проучвания, показвайки най-малко 2-точки разлика спрямо плацебо по оценъчната скала за депресия на [Montgomery и Åsberg] (MADRS) или в общия скор по 24-точковата оценъчна скала за депресия на Hamilton (HAM-D24) -. Това се подкрепя и от клиничната релевантност, демонстрирана чрез съотношението на отговорилите на лечението и
тези в ремисия и подобрението в скора по скалата за общо клинично впечатление – общо подобрение (CGI-I). Ефикасността на вортиоксетин се повишава с увеличаването на дозата.
Ефектът при индивидуалните проучвания се подкрепя от мета анализ (MMRM) на средната промяна спрямо изходните стойности в общия резултат по MADRS на седмица 6/8 в краткосрочните, плацебо-контролирани проучвания при възрастни. При мета анализа, общата средна разлика спрямо плацебо в проучванията е статистически значима: -2,3 точки (р = 0,007),
-3,6 точки (р <0,001) и -4,6 точки (р <0,001) съответно за дози от 5, 10, и 20mg /ден,; дозата от 1 mg /ден не се отделя от плацебо при мета анализ, но средната разлика спрямо плацебо е -2,6 точки. Ефикасността на вортиоксетин се подкрепя от сборния анализ на отговорилите на лечението, при който делът на отговорилите варира от 46% до 49% за вортиоксетин срещу 34% за плацебо (р <0,01; NRI анализ).
Нещо повече, вортиоксетин, в дозовия диапазон от 5 – 20 mg/ден, показва ефикасност върху широка гама от депресивни симптоми (оценени чрез подобрение в скоровете на отделните критерии по MADRS).
Ефикасността на вортиоксетин 10 или 20 mg/ден се демонстрира в 12-седмично, двойносляпо, сравнително проучване с променлива доза, спрямо агомелатин 25 или 50 mg/ден при пациенти с ГДР. Вортиоксетин е статистически значимо по-добър от агомелатин, измерено чрез подобрение в общия скор по MADRS и подкрепено от клиничната релевентност, което е показано със съотношението на отговорилите на лечението и тези в ремисия и подобрението по скалата за Общи клинични впечатления – подобрение (CGI_I)
Поддържане
Поддържането на антидепресивната ефикасност се доказва в проучване за предотвратяване на рецидив. Пациенти в ремисия след първоначално 12-седмично отворенолечение с вортиоксетин са рандомизирано разпределени за лечение с вортиоксетин 5 или 10 mg/ден или плацебо и наблюдавани за рецидив по време на двойно-сляп период от най-малко 24 седмици (24-26 седмици). Вортиоксетин превъзхожда (p=0,004) плацебо по отношение на първичната крайна точка, времето до настъпване на рецидив на ГДР, с коефициент на риск 2,0; което означава, че рискът от рецидив е два пъти по-висок в групата на плацебо, отколкото в групата на вортиоксетин.
Пациенти в старческа възраст
В 8- седмичното двойносляпо, плацебо-контролирано, проучване с фиксирани дози при депресивни пациенти в напреднала възраст (≥65 години,n=452, 156 от които на вортиоксетин), вортиоксетин 5mg/ден превъзхожда плацебо, измерено чрез подобрение вобщите скорове по MADRS и HAM-D24, Наблюдаваният ефект при вортиоксетин е 4,7 точки разлика спрямо плацебо в общия скор по MADRS на седмица 8 (MMRM анализ).
Пациенти с тежка депресия или с депресия и високи нива на симптоми на тревожност
При тежко депресивни пациенти (общия скор по MADRS изходно ниво ≥30) и при депресивни пациенти с високи нива на симптоми на тревожност (общия скор по HAM-A на изходно ниво
≥20) вортиоксетин също демонстира ефикасност при краткосрочни проучвания при възрастни (общата средна разлика спрямо плацебо при общия скор по MADRS на седмица 6/8 варира съответно от 2,8-7,3 точки и от 3,6-7,3 точки (MMRM анализ)), В специалното проучване при пациенти в старческа възраст вортиоксетин е ефективен и при тези пациенти.
Поддържането на антидепресантна ефективност е демонстрирано в дългосрочно проуване за превенция на рецидив при тази популация пациенти.
Ефекти на вортиоксетин при теста за обективна оценка на когнитивните функции (Digit Symbol Substitution Test, DSST,; оценка въз основа на уменията на Университета на Калифорния Сан Диего (RniversityofCaliforniaSanDiegoPerformance-BasedSkillsAssessment, UPSA) (обективни показатели) и Въпросник за дефицит на възприемането
(PerceivedDeficitsQuestionnaire, PDQ) и Въпросник за когнитивно и физическо функциониране (CognitiveandPhysicalFunctioningQuestionnaire, CPFQ) (субективни показатели) скорове.
Ефикасността на вортиоксетин (5-20 mg/дневно) при пациенти с ГДР е била изследвана в 2 плацебо-контролирани проучвания при възрастни и 1 плацебо-контролирано краткосрочно проучване в старческа възраст.
Вортиоксетин е имал статистически значим ефект спрямо плацебо според DSST, вариращо от Δ= 1,75 (p = 0,019) до 4,26 (p <0,0001) в двете проучвания при възрастни и Δ= 2,79 (p = 0,023) в проучването в старческа възраст. В мета-анализите (ANCOVA, LOCF) на средната промяна от изходно ниво в DSST брой правилни символи във всичките три проучвания, вортиоксетин се разделя от плацебо (p<0,05) с големина на стандартизирания ефект 0,35. При корегиране за промяна в MADRS, общият резултат на мета-анализа на същите проучвания показва, че вортиоксетин се разделя от плацебо (р <0,05) с големина на стандартизирания ефект 0,24.
В едно проучване се оценява ефекта на вортиоксетин върху функционалния капацитет, използвайки оценъчната скала за уменията (UniversityofCaliforniaSanDiego Performance-Based Skills Assessment UPSA). Вортиоксетин се разделя статистически от плацебо с резултати от 8,0 за вортиоксетин срещу 5,1 точки за плацебо (p=0,0003).
Вортиоксетин превъзхожда плацебо по субективни показатели в едно проучване, което е оценено използвайки Въпросник за дефицит на възприемането с резултати от -14,6 за вортиоксетин и 10,5 за плацебо (p=0,002). Вортиоксетин не се различава от плацебо при субективните показатели, когато са оценявани, използвайки Въпросник за когнитивно и физическо функциониране с резултати от -8,1 за вортиоксетин спрямо -6,9 за плацебо (p=0,086).
Поносимост и безопасност
Безопасността и поносимостта на вортиоксетин са установени в краткосрочни и дългосрочни проучвания в дозовия интервал от 5 до 20 mg/ден. За информация относно нежеланите ефекти, виж точка 4.8.
Вортиоксетин не води до увеличаване на честотата на инсомния или сомнолентност спрямо плацебо.
В клинични краткосрочни и дългосрочни плацебо-контролирани проучвания системно са оценявани потенциалните симптоми на отнеманеслед рязко прекъсване на лечението с вортиоксетин. Не се установява клинично значима разлика спрямо плацебо по отношение на честотата или естеството на симптомите на отнемане както след краткосрочно (6-12 седмици), така и след дългосрочно (24-64 седмици) лечение с вортиоксетин.
Честотата на нежелани реакции по отношение на сексуалната функция, които пациентите сами съобщават, е ниска и сходна с тази при плацебо в краткосрочни и дългосрочни клинични проучвания с вортиоксетин. В проучванията с използване на Аризонската скала за сексуален опит [ArizonaSexualExperienceScale](ASEX), честотата на възникнала по време на лечението сексуална дисфункция (TESD) и общия скор по Аризонската скала за сексуален опит [ArizonaSexualExperienceScale] (ASEX)) не са показали клинично значима разлика спрямо плацебо по отношение на симптомите на сексуална дисфункция при дози от 5 до 15 mg/ден вортиоксетин. При дозата от 20mg/ден, се наблюдава повишаване на TESD в сравнение с плацебо (разлика в честотата 14,2%, 95%CI [1,4, 27,0]).
Ефектът на вортиоксетин върху сексуалната функция е оценен допълнително в едно
8-седмично, двойносляпо, сравнително проучване с гъвкава доза (n=424) спрямо есциталопрам при пациенти, лекувани в продължение на най-малко 6 седмици със SSRI (циталопрам, пароксетин или сертралин), с ниско ниво на депресивни симптоми (CGI-S ≤ 3 на изходно ниво) и TESD, индуцирана от предходното лечение с SSRI. Вортиоксетин 10-20 mg/ден е със
статистически значимо по-ниска степен на TESD, отколкото есциталопрам 10-20 mg/ден, измерено чрез промяната в общия скор по CSFQ-14 (Въпросник за промяна на сексуалната функция с 14 показателя) (2,2 точки, p=0,013) на седмица 8. Няма значима разлика в дяла на отговорилите на лечението в групата на вортиоксетин (162 (74,7%)) в сравнение с групата на есциталопрам (137 (66,2%)) на седмица 8 (OR 1,5 p=0,057). Антидепресивният ефект се запазва и в двете групи на лечение.
Вортиоксетин не показва ефект, в сравнение с плацебо по отношение на телесното тегло, сърдечната честота или кръвното налягане по време на краткосрочните и дългосрочните клинични проучвания.
При клиничните проучвания не се наблюдават клинично значими промени в чернодробните или бъбречните показатели.
Вортиоксетин не показва клинично значим ефект върфу ЕКГ параметрите, включително QT, QTc, PR и QRS интервала при пациенти сГДР. В обстойно QTc проучване при здрави доброволци при дози до 40mg дневно не се наблюдава потенциал за удължаване на QTc интервала.
Педиатрична популация
Проведени са две краткосрочни рандомизирани, двойнослепи, плацебо-контролирани проучвания за ефикасност и безопасност с фиксирана доза (вортиоксетин 10 mg/ден и 20 mg/ден) и активен референтен продукт (флуоксетин); едно при деца на възраст 7 до
11 години с ГДР и едно при юноши на възраст 12 до 17 години с ГДР. Проучванията включват 4-седмичен единично заслепен въвеждащ период с плацебо и със стандартизирана психосоциална интервенция (пациенти, лекувани в проучването при деца N=677, в проучването при възрастни N=777) и са рандомизирани само нереспондери от въвеждащия период (проучване при деца N=540, проучване при възрастни N=616).
При проучването при деца на възраст 7 до 11 години няма статистически значима разлика по отношение наобщия ефект от двете дози вортиоксетин 10 и 20 mg/ден и плацебо въз основа на общия скор по скалата за оценка на депресия при деца – преработена версия (Children´s Depression Rating Scale-Revised, CDRS-R) на седмица 8, като нито активният референтен продукт (флуоксетин 20 mg/ден), нито отделните дози вортиоксетин (10 и 20 mg/ден) показват минималнo значима разлика спрямо плацебо. Като цяло профилът на нежеланите събития на вортиоксетин при деца е сходен с наблюдавания при възрастни, с изключение на по-високата честота на съобщения за абдоминална болка при деца. Честотата на прекратяване на лечението поради нежелани събития е 2,0% при пациенти на лечение с вортиоксетин 20 mg/ден, 1,3% при лечение с вортеоксетин 10 mg/ден, 0,7% при приложение на плацебо и няма случаи на прекратяване на лечението с флуоксетин. Най-често съобщаваните нежелани събития в групите на лечение с вортиоксетин са гадене, главоболие, повръщане, замаяност и абдоминална болка. Честотата на гадене, повръщане и абдоминална болка е по-висока в групите на лечение с вортиоксетин, отколкото в групата на плацебо. Суицидна идеация и поведение са съобщавани като нежелани събития по време на 4-седмичния единично заслепен въвеждащ период (плацебо 2/677 [0,3%]) и по време на 8-седмичния период на лечение (вортиоксетин 10 mg/ден 1/149 [0,7%], плацебо 1/153 [0,7%]). Освен това се съобщава за събитието „неспецифични активни суицидни мисли” от оценката по C-SSRS при 5 пациенти по време на 8-седмичния период на лечение (вортиоксетин 20 mg/ден 1/153 [0,7%], плацебо 1/153 [0,7%] и флуоксетин 3/82 [3,7%]). Суицидната идеация и поведение, измерени със скалата за оценка на тежестта на суицидни прояви на Колумбийския университет (Columbia-Suicide Severity Rating Scale, C-SSRS), са сходни между групите на лечение.
В проучването при юноши на възраст 12 до 17 години нито вортиоксетин 10 mg/ден, нито 20 mg/ден статистически значимо превъзхожда плацебо, въз основа на общия резултат по скалата за оценка на депресия при деца - преработена версия (Children´s Depression Rating Scale-
Revised, CDRS-R). Активният референтен продукт (флуоксетин 20 mg/ден) се различава значително от плацебо въз основа на общия резултат по CDRS-R. Като цяло профилът на нежеланите реакции на вортиоксетин при юноши е сходен с наблюдавания при възрастни, с изключение на по-високата честота на съобщения при юноши, отколкото при възрастни, за болка, и суицидна идеация. Честотата на прекратяване на лечението поради нежелани събития (главно суицидна идеация, гадене и повръщане) е най-висока при пациенти на лечение с вортиоксетин 20 mg/ден (5,6%) в сравнение с вортиоксетин 10 mg/ден (2,7%), флуоксетин (3,3%) и плацебо (1,3%). Най-често съобщаваните нежелани събития в групите на лечение с вортиоксетин са гадене, повръщане и главоболие. Суицидна идеация и поведение са съобщавани като нежелани събития както по време на 4-седмичния единично заслепен въвеждащ период с плацебо (плацебо 13/777 [1,7%]), така и по време на 8-седмичния период на лечение (вортиоксетин 10 mg/ден 2/147 [1,4%], вортиоксетин 20 mg/ден 6/161 [3,7%], флуоксетин 6/153 [3,9%], плацебо 0/154 [0%]). Суицидните идеация и поведение, измерени с C-SSRS, са сходни между групите на лечение.
Brintellix не трябва да се използва при педиатрични пациенти (на възраст под 18 години) с голямо депресивно разстройство (вж. точка 4.2).
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучвания с вортиоксетин при голямо депресивно разстройство при деца на възраст под 7 години (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Абсорбция
Вортиоксетин се абсорбира бавно, но добре при перорално приложение и пиковата му плазмена концентрация се достига в рамките на 7 до 11 часа. След многократни дози от 5, 10 или 20 mg/ден се наблюдават средни Cmaxстойности от 9 до 33 ng/ml. Абсолютната бионаличност е 75%. Не се наблюдава ефект върху фармакокинетиката при прием на храна (вж. точка 4.2).
Разпределение
Средният обем на разпределение (Vss) е 2,600 l, показващ екстензивно екстраваскуларно разпределение. Вортиоксетин се свързва във висока степен с плазмените протеини (98-90%) и свързването изглежда е независимо от плазмените концентрации на вортиоксетин.
Биотрансформация
Вортиоксетин се метаболизира екстензивно в черния дроб, предимно чрез окисление, катализирано от CYP2D6 и в по-малка степен CYP3A4 / 5 и CYP2C9, и последващо конюгиране с глюкуронова киселина.
При проучвания на лекарствени взаимодействия не се наблюдава инхибиращ или индуциращ ефект на вортиоксетин по отношение на CYP изоензимите CYP1A2, CYP2A6, CYP2B6, CYP2C8, CYP2C9, CYP2C19, CYP2D6, CYP2E1 или CYP3A4/5(вж. Точка 4.5). Вортиоксетин е слаб P-gp субстрат и инхибитор.
Основният метаболит на вортиоксетин е фармакологично неактивен. Елиминиране
Средният полуживот на елиминиране и пероралният клирънс, съответно са 66 часа и 33 l/час. Приблизително 2/3 от неактивните метаболити на вортиоксетин се екскретират с урината и
около 1/3 с фекалиите. Само незначителни количества вортиоксетин се отделя с фекалиите. Плазмени концентрации в стационарно състояние се достигат след 2 седмици.
Линейност/нелинейност
Фармакокинетиката е линейна и времево независима в проучвания дозов диапазон (2,5 до 60mg/ден).
В съответствие с полуживота, индексът на кумулиране е 5 до 6, базиран на AUC0-24hслед многократни дози от 5 до 20 mg/ден.
Специални популации
Пациенти в старческа възраст
При здрави доброволци в напреднала възраст (на възраст ≥65 години; n=20), експозицията на вортиоксетин се увеличи до 27% (Cmax и AUC) в сравнение с млади здрави контроли (на възраст ≤45 години) след многократни дози от 10 mg/ден. Най-ниската ефективна доза дневно от 5 mg вортиоксетин, трябва винаги да се използва като началната доза при пациенти ≥65 години (вж. точка 4.2). Необходимо е повишено вниманиe,когато се предписват дози по-високи от 10 mg вортиоксетин веднъж дневно при пациенти в старческа възраст (вж. точка 4.4).
Бъбречно увреждане
След единична доза от 10 mg вортиоксетин, бъбречното увреждане, оценено по формулата на Cockcroft-Gault (леко, умерено или тежко, n=8 за всяка група), предизвика незначителни увеличения на експозицията (до 30%) в сравнение със съответните здрави контроли. При пациенти с терминална бъбречна недостатъчност, само малка част от
вортиоксетин се губи по време на диализата (AUC и Cmax са съответно 13% и 27% по-ниски; n=8) след единична доза от 10 mg вортиоксетин. Не се налага коригиране на дозата въз основа на бъбречната функция (вж. точка 4.2 и 4.4).
Чернодробно увреждане
Фармакокинетиката при индивиди (N = 6-8) с леко, умерено или тежко чернодробно увреждане (Child-Pugh съответно клас A, B или C) е сравнена с тази при здрави доброволци. Промените в AUC са с по-малко от 10% по-ниски стойности при индивиди с леко или умерено чернодробно увреждане и с 10% по-високи стойности при индивиди с тежко чернодробно увреждане.
Промените в Cmax са с по-малко от 25% по-ниски стойности при всички групи. Не се налага коригиране на дозата въз основа на чернодробната функция (вж. точка 4.2 и 4.4).
CYP2D6 генотип
Плазмената концентрация на вортиоксетин е приблизително два пъти по-висока при слаби CYP2D6 метаболизатори, отколкото при екстензивните метаболизатори. Едновременното прилагане на мощниCYP3A4/2C9 инхибитори при слабиCYP2D6 метаболизатори потенциално може да доведе до по-висока експозиция (вж. точка 4.5).
При изключително бързи CYP2D6 метаболизатори, плазмената концентрация на вортиоксетин 10 mg/ден е между тези, получени при екстензивните метаболизатори при 5 mg/ден и 10 mg/ден.
В зависимост от индивидуалния отговор може да се обмисли коригиране на дозата. (вж. точка
4.2).
Педиатрична популация
Фармакокинетиката на вортиоксетин при педиатрични пациенти с голямо депресивно разстройство след перорално приложение на от 5 до 20 mg веднъж дневно е характеризирана с помощта на анализи за популационно моделиране, основаващи се на данни от едно
фармакокинетично проучване (7-17 години) и две проучвания за ефикасност и безопасност (7-17 години). Фармакокинетиката на вориоксетин при педиатрични пациенти е сходна с наблюдаваната при възрастни пациенти.
Фармацевтични данни - Brintellix 20 mg/ml
При липса на проучвания за несъвместимост този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
15 ml в бутилка от тъмно стъкло (тип III) и капачка на винт (полипропилен),с капкомер (LD-полиетилен) (защитенаот деца запушалка).
Опаковка от 1 стъклена бутилка.