Perjeta 420 mg - Concentrate for solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Perjeta 420 mg
Рак на гърдата в ранен стадий
Perjeta е показан в комбинация с трастузумаб и химиотерапия при:
-
неоадювантно лечение на възрастни пациенти с HER2-положителен, локално авансирал, възпалителен карцином или рак на гърдата в ранен стадий с висок риск от рецидив (вж. точка 5.1).
-
адювантно лечение на възрастни пациенти с HER2-положителен рак на гърдата в ранен стадий с висок риск от рецидив (вж. точка 5.1).
Метастазирал рак на гърдата
Perjeta е показан за употреба в комбинация с трастузумаб и доцетаксел при възрастни пациенти с HER2-положителен метастазирал или локално рецидивирал неоперабилен рак на гърдата, които не са получавали предшестваща анти-HER2 терапия или химиотерапия за своето метастазирало заболяване.
Лечението с Perjeta трябва да се започва само под наблюдението на лекар с опит в приложението на противоракови средства. Perjeta трябва да се прилага от медицински специалист, подготвен да овладее анафилаксия и при наличие на пълни условия за незабавна ресуситация.
Дозировка
Пациентите, лекувани с Perjeta, трябва да имат HER2-положителен туморен статус, определен като скор 3+ при имунохистохимичен метод (ИХХ) и/или коефициент > 2,0 при in situ хибридизация (ИСХ), оценени посредством валидиран тест.
За осигуряване на точни и възпроизводими резултати тестът трябва да се извърши в специализирана лаборатория, която може да осигури валидиране на тестовите процедури. За пълни указания относно извършването и интерпретирането на теста, моля направете справка с листовките на валидирани тестове за HER2.
Препоръчителната начална натоварваща доза пертузумаб е 840 mg, приложена под формата на 60-минутна интравенозна инфузия, последвана от поддържаща доза от 420 mg, прилагана за период от 30 до 60 минути през 3 седмици. Препоръчва се период на наблюдение от
30-60 минути след приключване на всяка инфузия. Периодът на наблюдение трябва да завърши преди всяка следваща инфузия на трастузумаб или химиотерапия (вж. точка 4.4).
Perjeta и трастузумаб трябва да се прилагат последователно, а не смесени в един и същи инфузионен сак. Perjeta и трастузумаб могат да се дават във всякаква последователност. Когато се прилага с Perjeta, препоръката е да се следва схема на приложение на трастузумаб на всеки 3 седмици, приложен като:
-
i.v. инфузия с начална натоварваща доза трастузумаб 8 mg/kg телесно тегло, последвана от поддържаща доза от 6 mg/kg телесно тегло през 3 седмици
или
-
инжекция с трастузумаб фиксирана доза за подкожно приложение (600 mg) през 3 седмици независимо от телесното тегло на пациента.
При пациенти, получаващи таксан, Perjeta и трастузумаб трябва да се прилагат преди таксана.
Когато се прилага с Perjeta, доцетаксел може да се започне в доза 75 mg/m2, а впоследствие да се повиши до 100 mg/m2 в зависимост от избраната схема на лечение и поносимостта на началната доза. Алтернативно, доцетаксел може от началото да се дава в доза 100 mg/m2 в схема през 3 седмици, пак в зависимост от избраната схема на лечение. Ако се използва схема на базата на карбоплатин, препоръчителната доза доцетаксел е 75 mg/m2 през цялото време (без повишение на дозата). Когато се прилага с Perjeta при адювантно лечение, препоръчителната доза паклитаксел е 80 mg/m2 веднъж седмично за 12-седмични цикли.
При пациенти, получаващи схема на лечение на базата на антрациклин, Perjeta и трастузумаб трябва да се прилагат след завършване на пълната схема на лечение с антрациклин (вж. точка 4.4).
Метастазирал рак на гърдата
Perjeta трябва да се прилага в комбинация с трастузумаб и доцетаксел. Лечението с Perjeta и трастузумаб може да продължи до прогресия на заболяването или поява на токсичност, която не се поддава на контрол, дори и ако лечението с доцетаксел се преустанови.
Рак на гърдата в ранен стадий
При неоадювантно лечение Perjeta трябва да се прилага за 3 до 6 цикъла в комбинация с трастузумаб и химиотерапия като част от комплексна терапевтична схема за рак на гърдата в ранен стадий (вж. точка 5.1).
При адювантно лечение Perjeta трябва да се прилага в комбинация с трастузумаб в продължение на общо една година (до 18 цикъла или до рецидив на заболяването, или неконтролируема токсичност, което от двете настъпи първо), като част от комплексна схема на лечение на рак на гърдата в ранен стадий и независимо от времето на операцията. Лечението трябва да включва стандартна химиотерапия на базата на антрациклин и/или таксан. Лечението с Perjeta и трастузумаб трябва да започне на Ден 1 от първия цикъл, съдържащ таксан и трябва да продължи дори и ако химиотерапията се преустанови.
Закъснение или пропускане на дози
За препоръки относно забавени или пропуснати дози моля, направете справка с Таблица 1 по-долу.
Таблица 1 Препоръки относно забавени или пропуснати дози
Време между две последователни инфузии Perjeta трастузумаб i.v. s.c. < 6 седмици Дозата пертузумаб 420 mg трябва да се приложи възможно най-скоро. Не изчаквайте до следващата планирана доза. След това се върнете към първоначално планирания график. Дозата трастузумаб6 mg/kg i.v. трябва да се приложи възможно най-скоро. Не изчаквайте до следващата планирана доза. След това се върнете към първоначално планирания график. Фиксираната доза трастузумаб 600 mgs.c. трябва да се приложи възможно най-скоро. Не изчаквайте до следващата планирана доза. ≥ 6 седмици 840 mg натоварваща доза пертузумаб трябва да се приложи отново като 60-минутна инфузия, последвана от поддържащи дози 420 mg i.v., прилагани през 3 седмици. Натоварващата доза трастузумаб 8 mg/kgi.v. трябва да се приложи отново за приблизително90 минути, последвана от поддържащи дози6 mg/kg i.v., прилагани на всеки 3 седмици. Промяна на дозата
Не се препоръчва намаляване на дозата на Perjeta или трастузумаб. За подробности относно трастузумаб моля, вижте кратката характеристика на продукта (КХП).
Пациентите може да продължат терапията по време на периоди на обратима миелосупресия, предизвикана от химиотерапията, но през това време те трябва да се проследяват внимателно за усложнения от неутропения. За промени в дозата на доцетаксел и друг вид химиотерапия, вижте съответната КХП.
Ако лечението с трастузумаб се преустанови, и лечението с Perjeta трябва да се преустанови.
Левокамерна дисфункция
Приложението на Perjeta и трастузумаб трябва да се спре най-малко за 3 седмици при наличие на признаци и симптоми на застойна сърдечна недостатъчност. Приложението на Perjeta трябва да се преустанови, ако се потвърди симптоматична сърдечна недостатъчност (вж. точка 4.4 за повече подробности).
Пациенти с метастазирал рак на гърдата
Пациентите трябва да имат левокамерна фракция на изтласкване (ЛКФИ) ≥ 50% преди лечението. Приложението на Perjeta и трастузумаб трябва да се спре най-малко за 3 седмици при:
-
намаляване на ЛКФИ до по-малко от 40%;
-
ЛКФИ от 40%-45%, свързана със спадане от >10% точки под стойността преди лечението.
Приложението на Perjeta и трастузумаб може да се поднови, ако ЛКФИ се възстанови до > 45%,
или до 40-45%, свързано с разлика от < 10% точки под стойностите преди лечението. Пациенти с рак на гърдата в ранен стадий
Пациентите трябва да имат ЛКФИ ≥ 55% преди лечението (≥ 50% след завършване на антрациклиновия компонент на химиотерапията, ако се прилага). Приложението на Perjeta и трастузумаб трябва да се спре най-малко за 3 седмици при:
-
намаляване на ЛКФИ до по-малко от 50%, свързано със спадане ≥ 10% точки под стойностите преди лечението.
Приложението на Perjeta и трастузумаб може да се поднови, ако ЛКФИ се възстанови до ≥50% или до разлика от < 10% точки под стойностите преди лечението.
Пациенти в старческа възраст
Като цяло не са наблюдавани разлики по отношение на ефикасността на Perjeta при пациенти на възраст ≥ 65 и < 65 години. Не е необходимо коригиране на дозата при популацията пациенти в старческа възраст ≥ 65 години. Има ограничени данни при пациенти на
възраст > 75 години. Моля, вижте точка 4.8 за оценка на безопасността на Perjeta при пациенти в старческа възраст.
Бъбречно увреждане
Коригиране на дозата на пертузумаб не е необходимо при пациенти с леко или умерено бъбречно увреждане. Не може да се направят препоръки за дозировката при пациенти с тежко бъбречно увреждане поради ограничените фармакокинетични данни (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Безопасността и ефикасността на Perjeta не са проучвани при пациенти с чернодробно увреждане. Не могат да се направят конкретни препоръки за дозировката.
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Perjeta при деца и юноши под 18-годишна възраст не са установени. Няма съответно приложение на Perjeta в педиатричната популация за показанието рак на гърдата.
Начин на приложение
Perjeta се прилага интравенозно чрез инфузия. Той не трябва да се прилага като интравенозна инжекция или болус. За указания относно разреждането на Perjeta преди приложение вижте точки 6.2 и 6.6.
За началната доза препоръчителният период на инфузия е 60 минути. Ако първата инфузия се понася добре, последващите инфузии може да сe прилагат за период от 30 минути до 60 минути (вж. точка 4.4).
Реакции, свързани с инфузията (РСИ)
Скоростта на инфузията може да се намали или тя да се прекъсне, ако пациентът развие реакция, свързана с инфузията (вж. точка 4.8). Инфузията може да се поднови, когато симптомите отзвучат. Лечение, включващо кислород, бета агонисти, антихистамини, бързо вливане на i.v. течности и антипиретици може също да помогнат за облекчаване на симптомите.
Реакции на свръхчувствителност/анафилаксия
Инфузията трябва да се преустанови незабавно и окончателно, ако пациентът получи реакция степен 4 по NCI-CTCAE (анафилаксия), бронхоспасъм или остър респираторен дистрес синдром (вж. точка 4.4).
-
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Проследяемост
За да се подобри проследяемостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на прилагания продукт трябва да бъдат ясно записани.
Левокамерна дисфункция (включително застойна сърдечна недостатъчност)
Съобщава се за намаляване на ЛКФИ при лекарствени продукти, които блокират активността на HER2, включително Perjeta. Честотата на симптоматична левокамерна систолична дисфункция (ЛКД [застойна сърдечна недостатъчност]) е по-висока при пациентитe, лекувани с Perjeta в комбинация с трастузумаб и химиотерапия, в сравнение с трастузумаб и химиотерапия. Пациентите, които са получавали предшестващо лечение с антрациклини или предшестваща лъчетерапия в областта на гръдния кош, може да са изложени на по-висок риск от намаляване на ЛКФИ. Повечето от случаите на симптоматична сърдечна недостатъчност, съобщени при адювантно лечение, са наблюдавани при пациенти, които са получавали химиотерапия на базата на антрациклини (вж. точка 4.8).
Perjeta не е проучван при пациенти със: стойност на ЛКФИ преди лечението < 50%; минала анамнеза за застойна сърдечна недостатъчност (ЗСН); намаляване на ЛКФИ до < 50% при предшестваща адювантна терапия с трастузумаб или състояния, които биха могли да увредят левокамерната функция, като напр. неконтролирана хипертония, пресен миокарден инфаркт, сериозна сърдечна аритмия, налагаща лечение, или кумулативна предшестваща експозиция на антрациклини до > 360 mg/m2 доксорубицин или негов еквивалент.
ЛКФИ трябва да се оценява преди започване на лечение с Perjeta и на редовни интервали по време на лечението с Perjeta (напр. веднъж по време на неоадювантно лечение и на всеки
12 седмици при адювантно лечение или наличие на метастази), за да е сигурно, че ЛКФИ е в приетите граници на нормата. Ако ЛКФИ е намаляла, както е посочено в точка 4.2, и не се подобрява или се понижава още при следващата оценка, категорично трябва да се обмисли преустановяване на Perjeta и трастузумаб, освен ако се счита, че ползите за отделния пациент надхвърлят рисковете.
Преди използване на Perjeta с антрациклин трябва внимателно да се прецени сърдечният риск и да се съпостави с медицинските нужди на отделния пациент. Въз основа на фармакологичното действие на HER2-прицелните агенти и антрациклините може да се очаква рискът от кардиотоксичност да бъде по-висок при съпътстваща употреба на Perjeta и антрациклини, отколкото при последователна употреба.
Последователното приложение на Perjeta (в комбинация с трастузумаб и таксан) е оценено след прилагане на епирубицин или доксорубицин в много от схемите, базирани на антрациклини, в проучванията APHINITY и BERENICE. Има обаче само ограничени данни за безопасност при едновременно приложение на Perjeta и антрациклин. В проучването TRYPHAENA Perjeta е прилаган едновременно с епирубицин като част от схемата FEC (5-флуороурацил, епирубицин, циклофосфамид) (вж. точки 4.8 и 5.1). Лекувани са само пациенти, които не са били подложени преди това на химиотерапия, и те са получавали ниски кумулативни дози епирубицин
(до 300 mg/m2). В това проучване сърдечната безопасност е подобна на тази, наблюдавана при пациенти, получавали същата схема, но при последователно приложение на Perjeta (след химиотерапия с FEC).
Реакции, свързани с инфузията (РСИ)
Приложението на Perjeta е свързано с реакции, свързани с инфузията, включително събития с летален изход (вж. точка 4.8). Препоръчва се стриктно наблюдение на пациента по време на и в продължение на 60 минути след първата инфузия на Perjeta и по време на и за 30-60 минути след последващите инфузии на Perjeta. Ако възникне значима реакция, свързана с инфузията, скоростта трябва да се забави или инфузията да се прекъсне и трябва да се приложи подходящо лечение. Пациентите трябва да се оценяват и внимателно да се проследяват до пълното отзвучаване на признаците и симптомите. При пациенти с тежки реакции, свързани с инфузията, трябва да се обмисли окончателно преустановяване на лечението. Тази клинична преценка трябва да се основава на тежестта на предходната реакция и на отговора към приложеното лечение за нежеланата реакция (вж. точка 4.2).
Реакции на свръхчувствителност/анафилаксия
Пациентите трябва да се наблюдават внимателно за реакции на свръхчувствителност. При приложение на Perjeta е наблюдавана тежка свръхчувствителност, включително анафилаксия и събития с летален изход (вж. точка 4.8). Лекарствени продукти за лечение на такива реакции, както и оборудване за спешна помощ, трябва да бъдат на разположение за незабавна употреба. Лечението с Perjeta трябва да се преустанови окончателно в случай на реакции на свръхчувствителност степен 4 по NCI-CTCAE (анафилаксия), бронхоспазъм или остър респираторен дистрес синдром (вж. точка 4.2).
Фебрилна неутропения
Пациентите, лекувани с Perjeta, трастузумаб и доцетаксел, са изложени на повишен риск от фебрилна неутропения, в сравнение с пациентите, лекувани с плацебо, трастузумаб и доцетаксел, особено през първите 3 цикъла на лечение (вж. точка 4.8). В изпитването CLEOPATRA при метастазирал рак на гърдата, надирът на броя на неутрофилите е сходен при пациентите, лекувани с Perjeta и плацебо. По-високата честота на фебрилна неутропения при пациентите, лекувани с Perjeta, е свързана с по-високата честота на мукозит и диария при тези пациенти. За мукозита и диарията трябва да се приложи симптоматично лечение. Не се съобщават събития на фебрилна неутропения след прекратяване на приложението на доцетаксел.
Диария
Perjeta може да предизвика тежка диария. Диарията е най-честа при едновременно приложение на терапия с таксан. Пациентите в старческа възраст (> 65 години) са изложени на по-голям риск от диария в сравнение с по-младите пациенти (< 65 години). Диарията трябва да се лекува в съответствие с обичайната практика и указания. Трябва да се има предвид ранното включване на лоперамид, течности и заместване на електролити, особено при пациенти в старческа възраст и в случай на тежка или продължителна диария. Трябва да се обмисли прекъсване на лечението с пертузумаб, ако не се постигне подобрение на състоянието на пациента. Когато диарията е под контрол, лечението с пертузумаб може да се възобнови.
Помощни вещества с известно действие
Perjeta съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Perjeta съдържа полисорбат 20. Всеки флакон от 14 ml съдържа 2,8 mg полисорбат 20.
Полисорбатите могат да причинят алергични реакции.
В едно подизпитване при 37 пациенти в рамките на рандомизираното основно клинично изпитване CLEOPATRA при метастазирал рак на гърдата, не са наблюдавани фармакокинетични (ФК) взаимодействия между пертузумаб и трастузумаб, или между пертузумаб и доцетаксел. Освен това, при популационния ФК анализ няма данни за взаимодействие лекарство-лекарство между пертузумаб и трастузумаб, или между пертузумаб и доцетаксел. Тази липса на взаимодействие лекарство-лекарство е потвърдена от фармакокинетичните данни от проучванията NEOSPHERE и APHINITY.
Пет проучвания са оценявали ефектите на пертузумаб върху ФК на едновремнно прилагани цитотоксични средства, съответно доцетаксел, паклитаксел, гемцитабин, капецитабин, карбоплатин и ерлотиниб. Няма данни за ФК взаимодействие между пертузумаб и някое от тези лекарства. ФК на пертузумаб в тези проучвания е сравнима с наблюдаваната при изпитванията с едно лекарство.
Контрацепция
Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция, докато получават Perjeta и в продължение на 6 месеца след последната доза на пертузумаб.
Бременност
Има ограничени данни от употребата на пертузумаб при бременни жени.
Изпитванията върху животни са показали репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Perjeta не се препоръчва за употреба по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция.
Кърмене
Тъй като човешкият IgG се екскретира в кърмата и потенциалът за абсорбция и увреждане на кърмачето не е известен, трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови лечението, като се има предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията с Perjeta за жената (вж. точка 5.2).
Фертилитет
Не са извършвани конкретни изпитвания за оценка на ефекта на пертузумаб върху фертилитета при животни. В проучвания за токсичност при многократно прилагане при дългоопашати макаци не се достига до определени заключения по отношение на нежелания ефект върху мъжките репродуктивни органи. Не са наблюдавани нежелани реакции при полово зрели женски дългоопашати макаци, изложени на пертузумаб (вж. точка 5.3).
Въз основа на съобщените нежелани реакции, Perjeta повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. По време на лечението с Perjeta може да възникне замайване (вж. точка 4.8). Пациентите, получили реакции, свързани с инфузията, трябва да бъдат посъветвани да не шофират и да не работят с машини, докато симптомите не отзвучат.
Обобщение на профила на безопасност
Безопасността на Perjeta е оценявана при повече от 6 000 пациенти в изпитвания фаза I, II и III при пациенти с различни злокачествени заболявания, лекувани предимно с Perjeta в комбинация с други антинеопластични средства. Тези проучвания включват основните изпитвания CLEOPATRA (n=808), NEOSPHERE (n=417), TRYPHAENA (n=225) и APHINITY
(n=4 804) [обобщени в Таблица 2]. Безопасността на Perjeta като цяло е съпоставима във всички проучвания, въпреки че честотата и най-честите нежелани лекарствени реакции (НЛР) варират в зависимост от това дали Perjeta се прилага като монотерапия или в комбинация с антинеопластични средства.
Таблично представен списък на нежеланите реакции
В Таблица 2 са обобщени НЛР от групите, лекувани с Pеrjeta в следните основни клинични изпитвания:
-
CLEOPATRA, при което Perjeta е прилаган в комбинация с доцетаксел и трастузумаб при пациенти с метастазирал рак на гърдата (n=453).
-
NEOSPHERE (n=309) и TRYPHAENA (n=218), при които Pеrjeta е прилаган в комбинация с трастузумаб и химиотерапия за неоадювантно лечение при пациенти с локално авансирал, възпалителен или рак на гърдата в ранен стадий.
-
APHINITY, при което Perjeta е прилаган в комбинация с трастузумаб и химиотерапия на базата на антрациклини или химиотерапия без антрациклин, съдържаща таксан, за адювантно лечение при пациенти с рак на гърдата в ранен стадий (n=2 364).
Допълнтелно, в Таблица 2 са включени НЛР, съобщени при постмаркетингови условия. Тъй като в тези изпитвания Perjeta е прилаган с трастузумаб и химиотерапия, е трудно да се установи причинно-следствената връзка на дадено нежелано събитие с конкретен лекарствен продукт.
НЛР са изброени по-долу по системо-органни класове (СОК) по MedDRA и категории по честота:
Много чести (≥ 1/10)
Чести (≥ 1/100 до < 1/10) Нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100) Редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000) Много редки (< 1/10 000)
С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)
Във всяка група по честота и СОК НЛР са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Най-честите НЛР (≥30%) от тези обобщени данни са диария, алопеция, гадене, умора, неутропения и повръщане. Най-честите НЛР степен 3-4 според NCI-CTCAE (≥10%) са неутропения и фебрилна неутропения.
Таблица 2 Обобщение на НЛР при пациенти, лекувани с Perjeta^ в клинични изпитвания и при постмаркетингови условия†
Системо-органен клас Много чести Чести Нечести Редки Инфекции и инфестации Назофарингит Паронихия Инфекция на горните дихателни пътища Нарушения на кръвта и лимфната система Фебрилна неутропения* НеутропенияЛевкопения Анемия Нарушения на имунната система Реакция, свързана с инфузията°°, * Свръхчувствител ност°, * Лекарствена свръхчувствителност°, * Анафилактична реакция°, * Синдром на освобождаване на цитокини°° Нарушения на метаболизма ихраненето Намален апетит Синдром на туморен лизис† Психичнинарушения Безсъние Нарушения на нервната система Периферна невропатия ГлавоболиеДисгеузия Периферна сензорна невропатияЗамайване Парестезии Нарушения на очите Повишено сълзоотделяне Сърдечни нарушения Левокамерна дисфункция** Застойнасърдечна недостатъчност** Системо-органен клас Много чести Чести Нечести Редки Съдови нарушения Топли вълни Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения Кашлица Епистаксис Диспнея Интерстициална белодробна болест Плеврален излив Стомашно-чревни нарушения Диария Повръщане Стоматит Гадене Запек ДиспепсияКоремна болка Нарушения на кожата и подкожната тъкан Алопеция ОбривНарушение на ноктите СърбежСуха кожа Нарушения на мускулно-скелетната системаи съединителната тъкан Миалгия АртралгияБолка в крайниците Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение Възпаление на лигавицата Периферен оток Пирексия УмораАстения Студени тръпки БолкаОток ^ Таблица 2 показва сборните данни от общия период на лечение в CLEOPATRA (крайна дата на събиране на данни 11 февруари 2014 г.; медианата на броя цикли на Perjeta е 24) и от периода на неоадювантното лечение в NEOSPHERE (медианата на броя цикли на Perjeta във всички рамена на лечение е 4) и TRYPHAENA (медианата на броя цикли на Perjeta в рамената на лечение е 3-6) и от периода на лечение в APHINITY (медианата на броя цикли на Perjeta е 18).
* Съобщават се НЛР с летален изход.
** За целия срок на лечение по време на 4-те проучвания. Честотата на левокамерна дисфункция и застойна сърдечна недостатъчност отразява предпочитаните термини по MedDRA, съобщени в отделните проучвания.
° Свръхчувствителност/анафилактична реакция се основава на група термини.
°° Реакция, свързана с инфузията (РСИ), включва редица различни термини във времевия прозорец, вижте “Описание на избрани нежелани реакции” по-долу.
† НЛР, съобщени при постмаркетингови условия.
Описание на избрани нежелани реакции
Левокамерна дисфункция (ЛКД)
В основното изпитване CLEOPATRA при метастазирал рак на гърдата, честотата на ЛКД по време на изпитваното лечение е по-висока в групата, лекувана с плацебо, отколкото в групата, лекувана с Perjeta (съответно 8,6% и 6,6%). Честотата на симптоматична ЛКД е също по-ниска в групата, лекувана с Perjeta (1,8% в групата, лекувана с плацебо, спрямо 1,5% в групата, лекувана с Perjeta) (вж. точка 4.4).
В изпитването с неоадювантно лечение NEOSPHERE, при което пациентите са получавали
4 цикъла на Perjeta като неоадювантно лечение, честотата на ЛКД (по време на целия период на лечение) е по-висока в групата, лекувана с Perjeta, трастузумаб и доцетаксел (7,5%), в
сравнение с групата, лекувана с трастзумаб и доцетаксел (1,9%). Имало е един случай на симптоматична ЛКД в групата на Perjeta и трастузумаб. В изпитването с неоадювантно лечение TRYPHAENA, честотата на ЛКД (по време на целия период на лечение) е 8,3% в групата, лекувана с Perjeta плюс трастузумаб и FEC (5-флуороурацил, епирубицин, циклофосфамид), последвано от Perjeta плюс трастузумаб и доцетаксел; 9,3% в групата, лекувана с Perjeta плюс трастузумаб и доцетаксел, след FEC, и 6,6% в групата, лекувана с Perjeta в комбинация с TСH (доцетаксел, карбоплатин и трастузумаб). Честотата на симптоматична ЛКД (конгестивна сърдечна недостатъчност) е 1,3% в групата, лекувана с Perjeta плюс трастузумаб и доцетаксел, след FEC (с изключение на един пациент, който е получил симптоматична ЛКД по време на лечение с FEC, преди приложението на Pеrjeta плюс трастузумаб и доцетаксел) и също 1,3% в групата пациенти, лекувани с Perjeta в комбинация с ТСН. Нито един пациент в групата с Perjeta плюс трастузумаб и FEC, последвано от Perjeta плюс трастузумаб и доцетаксел, не е получил симптоматична ЛКД.
През неоадювантния период на клиничното изпитване BERENICE честотата на симптоматична ЛКД клас III/IV по NYHA (застойна сърдечна недостатъчност според NCI-CTCAE v.4) е 1,5% в групата, лекувана с дозиране на доксорубицин и циклофосфамид на по-къси интервали (dose dense AC), последвано от Perjeta плюс трастузумаб и паклитаксел, а нито един от пациентите (0%) в групата, лекувана с FEC, последвано от Perjeta в комбинация с трастузумаб и доцетаксел, не е получил симптоматична ЛКД. Честотата на безсимптомна ЛКД (понижена фракция на изтласкване според NCI-CTCAE v.4) е 7% в групата, лекувана с дозиране на доксорубицин и циклофосфамид на по-къси интервали (dose dense AC), последвано от Perjeta плюс трастузумаб и паклитаксел, и 3,5% в групата, лекувана с FEC, последвано от Perjeta плюс трастузумаб и доцетаксел.
В APHINITY честотата на симптоматична сърдечна недостатъчност (клас III или IV по NYHA) с намаляване на ЛКФИ най-малко 10% спрямо изходното ниво и до < 50% е < 1% (0,9% от пациентите, лекувани с Perjeta, спрямо 0,5% от лекуваните с плацебо пациенти). От пациентите, които са имали симптоматична сърдечна недостатъчност, 55,6% от пациентите, лекувани с Perjeta и 71,4% от пациентите, лекувани с плацебо, са се възстановили (определено като
2 последователни измервания на ЛКФИ над 50%) към крайната дата на събиране на данни. По-голямата част от събитията се съобщават при пациенти, лекувани с антрациклини.
Безсимптомни или с леки симптоми (клас II по NYHA) понижения на ЛКФИ от порядъка на най-малко 10% спрямо изходното ниво и до < 50% се съобщават при 2,9% от пациентите, лекувани с Perjeta и 3,0% от пациентите, лекувани с плацебо, от които 82,4% от пациентите, лекувани с Perjeta и 83,3% от пациентите, лекувани с плацебо, са се възстановили към крайната дата на събиране на данни.
Реакции, свързани с инфузията
В основните изпитвания реакция, свързана с инфузията, се определя като всяко събитие, съобщено като свръхчувствителност, анафилактична реакция, остра реакция, свързана с инфузията, или синдром на освобождаване на цитокини, възникнало по време на или в деня на инфузията. В основното клинично изпитване CLEOPATRA, началната доза на Perjeta е прилагана в деня преди приложението на трастузумаб и доцетаксел, за да има възможност за преглед за реакции, свързани с Perjeta. В първия ден, когато е прилаган само Perjeta, общата честота на реакции, свързани с инфузията, е 9,8% в групата, лекувана с плацебо, и 13,2% в групата, лекувана с Perjeta, като повечето реакции, свързани с инфузията, са леки или умерени. Най-честите реакции, свързани с инфузията (≥ 1,0%), в групата, лекувана с Perjeta, са пирексия, студени тръпки, умора, главоболие, астения, свръхчувствителност и повръщане.
По време на втория цикъл, когато всички лекарствени продукти са прилагани в същия ден, най-честите реакции, свързани с инфузията, в групата, лекувана с Perjeta (≥ 1,0%), са умора, дисгеузия, лекарствена свръхчувствителност, миалгия и повръщане (вж. точка 4.4).
В изпитванията с неоадювантно и адювантно лечение Perjeta е прилаган в същия ден, както и другите изпитвани лечения във всички цикли. Реакции, свързани с инфузията, са настъпили при 18,6% - 25,0% от пациентите на първия ден от приложението на Perjeta (в комбинация с
трастузумаб и химиотерапия). Видът и тежестта на събитията са в съответствие с тези, наблюдавани в CLEOPATRA в циклите, когато Perjeta е прилаган в същия ден както трастузумаб и доцетаксел, като повечето от реакциите са били леки или умерени по тежест.
Реакции на свръхчувствителност/анафилаксия
В основното клинично изпитване CLEOPATRA при метастазирал рак на гърдата, общата честота на съобщени от изследователя събития на свръхчувствителност/анафилаксия по време на целия период на лечение е 9,3% в групата, лекувана с плацебо, и 11,3% в групата, лекувана с Perjeta, от които съответно 2,5% и 2,0% са степен 3-4 по NCI-CTCAE. Общо 2 пациенки в групата, лекувана с плацебо, и 4 пациенти в групата, лекувана с Perjeta, са получили събития, описани от изследователя като анафилаксия (вж. точка 4.4).
Като цяло, повечето реакции на свръхчувствителност са леки или умерени по тежест и отзвучават при лечение. Въз основа на измененията, направени в изпитваното лечение, повечето реакции се оценяват като следствие на инфузиите с доцетаксел.
В изпитванията с неоадювантно и адювантно лечение събитията на свръхчувствителност/ анафилаксия са в съответствие с тези, наблюдавани в CLEOPATRA. В NEOSPHERE двама пациенти в групата, лекувана с Perjeta и доцетаксел, са получили анафилаксия. В двете изпитвания TRYPHAENA и APHINITY общата честота на свръхчувствителност/ анафилаксия е била най-висока в групата, лекувана с Perjeta и ТСН (съответно 13,2% и 7,6%), като съответно 2,6% и 1,3% от събитията са били степен 3-4 по NCI-CTCAE.
Фебрилна неутропения
В основното клинично изпитване CLEOPATRA повечето от пациентите в двете групи на лечение са получили най-малко едно левкопенично събитие (63,0% от пациентите в групата, лекувана с Perjeta, и 58,3% от болните в групата, лекувана с плацебо), от които повечето са неутропенични събития (вж. точка 4.4). Фебрилна неутропения възниква при 13,7% от пациентите, лекувани с Perjeta, и 7,6% от пациентите, лекувани с плацебо. В двете групи на лечение процентът на пациентите, получили фебрилна неутропения, е най-висок в първия цикъл на терапия и намалява стабилно след това. По-висока честота на фебрилна неутропения е наблюдавана при пациентите от азиатски произход в двете групи на лечение, в сравнение с болните от други раси и от други географски региони. При пациентите от азиатски произход, честотата на фебрилна неутропения е по-висока в групата, лекувана с Perjeta (25,8%), в сравнение с групата, лекувана с плацебо (11,3%).
В изпитването NEOSPHERE 8,4% от пациентите на неоадювантно лечение с Perjetа, трастузумаб и доцетаксел са получили фебрилна неутропения в сравнение с 7,5% от пациентите, лекувани с трастузумаб и доцетаксел. В изпитването TRYPHAENA фебрилна неутропения е настъпила при 17,1% от пациентите на неоадювантно лечение с Perjeta + TCH и при 9,3% от пациентите на неоадювантно лечение с Perjeta, трастузумаб и доцетаксел след FEC. В изпитването TRYPHAENA честотата на фебрилна неутропения е била по-висока при пациенти, които са получили 6 цикъла Perjeta, в сравнение с пациенти, които са получили 3 цикъла Perjeta, независимо от прилаганата химиотерапия. В изпитването CLEOPATRA е установена по-висока честота на неутропения и фебрилна неутропения при пациенти от азиатски произход в сравнение с други пациенти в двете изпитвания с неоадювантно лечение. В NEOSPHERE 8,3% от пациентите от азиатски произход на неоадювантно лечение с Perjeta, трастузумаб и доцетаксел са получили фебрилна неутропения в сравнение с 0,4% от пациентите от азиатски произход на неоадювантно лечение с трастузумаб и доцетаксел.
В изпитването APHINITY фебрилна неутропения се наблюдава при 12,1% от пациентите, лекувани с Perjeta и 11,1% от лекуваните с плацебо пациенти. Както в клиничните изпитвания CLEOPATRA, TRYPHAENA и NEOSPHERE по-висока честота на фебрилна неутропения е наблюдавана сред пациентите от азиатски произход, лекувани с Perjeta, в сравнение с другите раси в изпитването APHINITY (15,9% от пациентите, лекувани с Perjeta и 9,9% от пациентите, лекувани с плацебо).
Диария
В основното изпитване CLEOPATRA при метастазирал рак на гърдата, диария възниква при 68,4% от пациентите, лекувани с Perjeta, и при 48,7% от болните, лекувани с плацебо (вж. точка 4.4). Повечето събития са леки до умерени по тежест и възникват през първите няколко цикъла от лечението. Честотата на диария степен 3-4 по NCI-CTCAE е 9,3% при пациентите, лекувани с Perjeta, срещу 5,1% от болните, лекувани с плацебо. Медианната продължителност на най-дългия епизод е 18 дни при пациентите, лекувани с Perjeta, и 8 дни при болните, лекувани с плацебо. Диарийните събития се повлияват добре от проактивно лечение с противодиарийни средства.
В изпитването NEOSPHERE диария е наблюдавана при 45,8% от пациентите на неоадювантно лечение с Perjeta, трастузумаб и доцетаксел в сравнение с 33,6% от пациентите, лекувани с трастузумаб и доцетаксел. В изпитването TRYPНAENA диария е наблюдавана при 72,3% от пациентите на неоадювантно лечение с Perjeta + TCH, и при 61,4% от пациентите на неоадювантно лечение с Perjeta, трастузумаб и доцетаксел след FEC. И при двете изпитвания повечето от събитията са били леки до умерени по тежест.
В изпитването APHINITY по-висока честота на диария се съобщава в групата, лекувана с Perjeta (71,2%), в сравнение с групата на плацебо (45,2%). Диария от степен ≥ 3 се съобщава при 9,8% от пациентите в групата на Perjeta спрямо 3,7% в групата на плацебо. Повечето от съобщените събития са степен 1 или 2 по тежест. Най-високата честота на диария (всички степени) е съобщена по време на периода на прицелна терапия+химиотерапия с таксан (61,4% от пациентите в групата на Perjeta спрямо 33,8% от пациентите в групата на плацебо).
Честотата на диария е много по-ниска след спиране на химиотерапията, като се засягат 18,1% от пациентите в рамото с Perjeta спрямо 9,2% от пациентите в рамото с плацебо в периода на прицелна терапия след химиотерапията.
Обрив
В основното изпитване CLEOPATRA при метастазирал рак на гърдата, обрив възниква при 51,7% от пациентите, лекувани с Perjeta, в сравнение с 38,9% от пациентите, лекувани с плацебо. Повечето събития са с тежест степен 1 или 2, възникват през първите два цикъла и се повлияват от стандартните видове лечение, като напр. локално или перорално лечение за акне.
В изпитването NEOSPHERE обрив настъпва при 40,2% от пациентите на неоадювантно лечение с Perjeta, трастузумаб и доцетаксел в сравнение с 29,0% от пациентите, лекувани с трастузумаб и доцетаксел. В изпитването TRYPНAENA обрие е наблюдаван при 36,8% от пациентите на неоадювантно лечение с Perjeta + TCH и при 20,% от пациентите на неоадювантно лечение с Perjeta, трастузумаб и доцетаксел след FEC. Честотата на обрив е по-висока при пациенти, които са получили 6 цикъла Perjeta, в сравнение с пациенти, които са получили три цикъла на лечение с Perjeta, независимо от прилаганата химиотерапия.
В изпитването APHINITY нежелано събитие обрив се наблюдава при 25,8% от пациентите в групата на Perjeta спрямо 20,3% от пациентите в групата на плацебо. Повечето събития на обрив са степен 1 или 2.
Лабораторни отклонения
В основното клинично изпитване CLEOPATRA при метастазирал рак на гърдата, честотата на неутропения степен 3-4 по NCI-CTCAE v.3 е пропорционална в двете групи на лечение (86,3% от пациентите, лекувани с Perjeta, и 86,6% от болните, лекувани с плацебо, включително съответно 60,7% и 64,8% с неутропения степен 4).
В изпитването NEOSPHERE честотата на неутропения степен 3-4 по NCI-CTCAE v.3 е 74,5% при пациентите на неоадювантно лечение с Perjeta, трастузумаб и доцетаксел в сравнение с 84,5% при пациентите, лекувани с трастузумаб и доцетаксел, включително неутропения степен 4, съответно 50,9% и 60,2%. В изпитването TRYPНAENA честотата на неутропения степен 3-4 по NCI-CTCAE v.3 е 85,3% при пациентите на неоадювантно лечение с Perjeta + TCH и 77,0%
при пациентите на неоадювантно лечение с Perjeta, трастузумаб и доцетаксел след FEC,
включително неутропения степен 4, съответно 66,7% и 59,5%.
В изпитването APHINITY честотата на неутропения степен 3-4 по NCI-CTCAE v.4 е 40,6% при пациенти, лекувани с Perjeta, трастузумаб и химиотерапия, в сравнение с 39,1% при пациенти, лекувани с плацебо, трастузумаб и химиотерапия, включително съответно 28,3% и 26,5% неутропения степен 4.
Пациенти в старческа възраст
Честотата на следните нежелани събития от всички степени е най-малко 5% по-висока при пациенти на възраст ≥ 65 години, отколкото при пациенти на възраст < 65 години: намален апетит, анемия, намалено тегло, астения, дисгеузия, периферна невропатия, хипомагнезиемия и диария. Има ограничени данни при пациенти на възраст > 75 години.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Максималната поносима доза на пертузумаб не е определена. В клиничните изпитвания единични дози по-високи от 25 mg/kg (1 727 mg) не са изследвани.
В случай на предозиране пациентите трябва да се наблюдават стриктно за признаци или симптоми на нежелани реакции и да се започне подходящо симптоматично лечение.
Фармакологични свойства - Perjeta 420 mg
Фармакотерапевтична група: Антинеопластични средства, моноклонални антитела, ATC код: L01FD02
Механизъм на действие
Пертузумаб е рекомбинантно хуманизирано моноклонално антитяло, което се прицелва специфично в екстрацелуларния димеризационен домейн (субдомейн II) на протеина на рецептора на човешкия епидермален растежен фактор тип 2 (HER2), като по този начин блокира лиганд-зависимата хетеродимеризация на HER2 с други членове на семейството на HER, включително EGFR, HER3 и HER4. В резултат на това пертузумаб инхибира
лиганд-инициираното интрацелуларно сигнализиране посредством два основни сигнални пътя, митоген-активираната протеин (MAP) киназа и фосфоинозитид 3-киназа (ФИ3K).
Инхибирането на тези сигнални пътища може да доведе съответно до спиране на клетъчния растеж и апоптоза. Освен това пертузумаб медиира антитяло-зависимата клетъчно-медиирана цитотоксичност (АЗКЦ).
Докато самостоятелното приложение на пертузумаб инхибира пролиферацията на човешки туморни клетки, комбинацията на пертузумаб и трастузумаб значимо повишава антитуморната активност в HER2-свръхекспресиращи ксенографтни модели.
Клинична ефикасност и безопасност
Ефикасността на Perjeta при HER2-положителен рак на гърдата се подкрепя от данните от едно рандомизирано изпитване фаза III и изпитване с едно рамо фаза II при метастазирал рак на гърдата, две рандомизирани изпитвания фаза II при неоадювантно лечение при рак на гърдата в ранен стадий (едното контролирано), нерандомизирано изпитване фаза II при неоадювантно лечение и рандомизирано изпитване фаза III при адювантно лечение.
Свръхекспресията на HER2 е определена в централна лаборатория и се дефинира като скор 3+ по IHC или ISH коефициент на амплификация ≥2,0 в описаните по-долу изпитвания.
Метастазирал рак на гърдата
Perjeta в комбинация с трастузумаб и доцетаксел
CLEOPATRA (WO20698) е многоцентрово, рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано клинично изпитване фаза III, проведено при 808 пациенти с HER2-положителен метастазирал или локално рецидивирал неоперабилен рак на гърдата. Пациенти с клинично значими сърдечни рискови фактори не са включени (вж. точка 4.4). Поради изключване на пациенти с мозъчни метастази няма данни относно активността на Perjeta върху мозъчните метастази. Има много малко налични данни за пациенти с локален неоперабилен рецидивирал рак. Пациентите са рандомизирани 1:1 да получават плацебо+трастузумаб+доцетаксел или Perjeta+трастузумаб+доцетаксел.
Perjeta и трастузумаб са прилагани в стандартни дози за 3 седмици. Пациентите са лекувани с Perjeta и трастузумаб до прогресия на заболяването, оттегляне на съгласието или поява на токсичност, която не се поддава на контрол. Доцетаксел е прилаган с начална доза от 75 mg/m2 като интравенозна инфузия през три седмици в продължение на най-малко 6 цикъла. Дозата на доцетаксел може да се повиши до 100 mg/m2 по преценка на изследователя, ако начална дозата се понася добре.
Първичната крайна точка на клиничното изпитване е преживяемост без прогресия (ПБП), оценена от независима надзорна институция (ННИ) и определена като времето от датата на рандомизиране до датата на прогресия на заболяването или смърт (по всякаква причина), ако смъртта настъпи до 18 седмици от последната оценка на тумора. Вторичните крайни точки са обща преживяемост (ОП), ПБП (оценена от изследователя), степен на обективно повлияване (СОП), продължителност на повлияване и време до прогресия на симптомите, според въпросника за качеството на живот FACT B.
Приблизително половината от пациентите във всяка група на лечение са имали заболяване, положително за хормонални рецептори (определено като положителни за естрогенови рецептори (ER) и/или положителни за прогестеронови рецептори (PgR)) и приблизително половината от болните във всяка група на лечение са имали предшестваща адювантна или неоадювантна терапия. Повечето от тези пациенти са получавали преди това антрациклин и около 11% от всички пациенти са получавали преди това трастузумаб. Общо 43% от пациентите в двете групи на лечение са получавали преди това лъчелечение. Средната ЛКФИ на болните на изходно ниво е 65,0% (граници 50% – 88%) в двете групи.
Резултатите за ефикасност от клиничното изпитване CLEOPATRA са обобщени в Таблица 3. Статистически значимо подобрение на ПБП, оценено от ННИ е показано в групата, лекувана с Perjeta, в сравнение с групата, лекувана с плацебо. Резултатите за оценената от изследователя ПБП са подобни на тези за ПБП, оценена от ННИ.
Таблица 3 Обобщение на данните за ефикасност от клиничното изпитване CLEOPATRA
| Показател | Плацебо+ трастузумаб+ доцетакселn=406 | Perjeta+трастузумаб+ доцетакселn=402 | HR (95% CI) | p-стойност |
| Преживяемост без прогресия (независим преглед) –първична крайна точка* | 242 (59%)12,4 | 191 (47,5%)18,5 | 0,62[0,51; 0,75] | |
| Брой пациенти със събитие Медиана месеци | <0,0001 | |||
| Обща преживяемост –вторична крайна точка** | 221 (54,4%)40,8 | 168 (41,8%)56,5 | 0,68[0,56; 0,84] | |
| Брой пациенти със събитие Медиана месеци | 0,0002 | |||
| Степен на обективно | ||||
| повлияване (СОП)^ - | ||||
| вторична крайна точка | ||||
| Брой пациенти с измеримо | ||||
| заболяване | 336 | 343 | Разлика в | 0,0011 |
| Отговорили на лечението*** | 233 (69,3%) | 275 (80,2%) | СОП: | |
| 95% CI за СОП | [64,1; 74,2] | [ 75,6; 84,3] | 10,8% | |
| Пълен отговор (ПО) | 14 (4,2%) | 19 (5,5%) | [4,2; 17,5] | |
| Частичен отговор (ЧО) | 219 (65,2%) | 256 (74,6%) | ||
| Стабилно заболяване (СЗ) | 70 (20,8%) | 50 (14,6%) | ||
| Прогресиращо заболяване | 28 (8,3%) | 13 (3,8%) | ||
| (ПЗ) | ||||
| Продължителност на | ||||
| повлияване†^ | ||||
| n= | 233 | 275 | ||
| Медиана седмици | 54,1 | 87,6 | ||
| 95% CI за медианата | [46; 64] | [71; 106] | ||
* Първичен анализ на преживяемостта без прогресия, крайна дата на събиране на данни 13-ти май 2011 г.
** Дефиниран от определени събития краен анализ на общата преживяемост, крайна дата на събиране на данни 11-ти февруари 2014 г.
*** Пациенти с най-добро общо повлияване от потвърден ПО или ЧО по RECIST.
† Оценено при пациенти с най-добро общо повлияване от ПО или ЧО.
^ Степента на обективно повлияване и продължителността на повлияване се основават на оценки на тумора, направени от ННИ.
Съпоставими резултати са наблюдавани при предварително определните подгрупи пациенти, включително подгрупите, базирани на стратификационни фактори за географски регион и предшестваща адювантна/неоадювантна терапия или de novo метастазирал рак на гърдата (вж. Фигура 1). Post hoc експлораторен анализ показва, че при пациентите, лекувани преди това с трастузумаб (n=88), коефициентът на риск за ПБП, оценен от ННИ, е 0,62 (95% CI 0,35; 1,07), в сравнение с 0,60 (95% CI 0,43; 0,83) при пациентите, получавали предшестващо лечение, което не е включвало трастузумаб (n=288).
Фигура 1 ПБП, оценена от ННИ, по подгрупи пациенти
Дефинираният от определени събитияф краен анализ на ОП е извършен, когато 389 пациенти са починали (221 в групата, лекувана с плацебо и 168 в групата, лекувана с Perjeta). Статистически значимата полза по отношение на ОП за групата, лекувана с Perjeta, която е наблюдавана преди това при междинен анализ на ОП (извършен една година след първичния анализ), се запазва (HR 0,68, p = 0,0002 log-rank тест). Медианата на времето до смърт е 40,8 месеца в групата, лекувана с плацебо и 56,5 месеца в групата, лекувана с Perjeta (вж. Таблица 3, Фигура 2).
Описателен анализ на ОП, извършен в края на проучването, когато 515 пациенти са починали (280 в групата, лекувана с плацебо, и 235 в групата, лекувана с Perjeta), показва, че статистически значимата полза по отношение на ОП за групата, лекувана с Perjeta, се запазва във времето с медиана на проследяване 99 месеца (HR 0,69, p < 0,0001 log-rank тест; медиана на времето до смърт 40,8 месеца [група, лекувана с плацебо] спрямо 57,1 месеца [група, лекувана с Perjeta]). Изчисленията за преживяемост, извършени в ключовия момент на достигане на 8-та година, са 37% за групата, лекувана с Perjeta, и 23% за групата, лекувана с плацебо.
Фигура 2 Крива на Kaplan-Meier на общата преживяемост, дефинирана от определени събития
HR=коефициент на риск; CI=доверителен интервал; Pla=плацебо; Ptz=пертузумаб (Perjeta); T=трастузумаб (Herceptin); D=доцетаксел.
Не се откриват статистически значими разлики между двете групи на лечение по отношение на качеството на живот, свързано със здравето, оценено чрез FACT-B и TOI-PFB скорове.
Информация от допълнителни поддържащи клинични изпитвания
BO17929 - клинично изпитване с едно рамо при метастазирал рак на гърдата
BO17929 е нерандомизирано клинично изпитване фаза ІІ при пациенти с метастазирал рак на гърдата, при които е настъпила прогресия по време на лечение с трастузумаб. Лечението с Perjeta и трастузумаб е довело до честота на отговор 24,2%, като при 25,8% от тях е наблюдавано стабилизиране на заболяването, с продължителност най-малко 6 месеца, което показва че Perjeta действа след прогресия при лечение с трастузумаб.
Рак на гърдата в ранен стадий Неоадювантно лечение
При неоадювантно лечение, локално авансиралият и възпалителният карцином на гърдата се считат за високорискови, независимо от статуса по отношение на хормоналните рецептори. При рак на гърдата в ранен стадий, при оценката на риска трябва да се вземат под внимание размерът на тумора, стадият, статусът по отношение на хормоналните рецептори и метастазите в лимфните възли.
Показанието при неоадювантно лечение на рак на гърдата се базира на данни за подобрение на степента на патологичен пълен отговор и тенденцията към подобрение на преживяемостта без заболяване, въпреки че тя не създава и не измерва прецизно ползата по отношение на дългосрочните резултати, като например общата преживяемост или преживяемостта без заболяване.
NEOSPHERE (WO20697)
NEOSPHERE е многоцентрово, многонационално, рандомизирано, контролирано изпитване фаза II с Perjeta и е проведено при 417 възрастни пациентки с новодиагностициран ранен, възпалителен, или локално авансирал HER2-положителен рак на гърдата (Т2-4d; първичен тумор > 2 cm в диаметър), които не са имали предшестваща терапия с трастузумаб, химиотерапия или лъчетерапия. Пациентки с метастази, двустранен рак на гърдата, с клинично значими сърдечни рискови фактори (вж. точка 4.4) или ЛКФИ < 55% не са били включени. По-голямата част от пациентките са били на възраст под 65 години.
Пациентките са били рандомизирани да получават една от следните схеми на неоадювантно лечение за 4 цикъла преди оперативно лечение:
-
Трастузумаб плюс доцетаксел
-
Perjeta плюс трастузумаб и доцетаксел
-
Perjeta плюс трастузумаб
-
Perjeta плюс доцетаксел.
Рандомизирането е стратифицирано по тип рак на гърдата (операбилен, локално авансирал или възпалителен) и ER или PgR позитивност.
Пертузумаб е прилаган интравенозно с начална доза 840 mg, последвана от 420 mg на всеки три седмици. Трастузумаб е прилаган интравенозно с начална доза 8 mg/kg, последвана от 6 mg/kg на всеки три седмици. Доцетаксел е прилаган интравенозно с начална доза 75 mg/m2, последвана от 75 mg/m2 или 100 mg/m2 (при добра поносимост) на всеки 3 седмици. След оперативното лечение всички пациентки са получили 3 цикъла с 5-флуороурацил (600 mg/m2), епирубицин (90 mg/m2), циклофосфамид (600 mg/m2) (FEC), прилагани инатрвенозно на всеки 3 седмици, както и трастузумаб, прилаган интравенозно на всеки три седмици до завършване на лечението за период от 1 година. Пациентките, които са получавали само Perjeta плюс трастузумаб преди операцията, впоследствие са получили FEC и доцетаксел следоперативно.
Първичната крайна точка на клиничното изпитване е степента на патологичен пълен отговор (pCR) в млечната жлеза (ypT0/is). Вторичните крайни точки са степента на клиничен отговор, процентът на съхраняващо млечната жлеза хирургично лечение (само за Т2-3 тумори), преживяемост без заболяване (DFS) и PFS. Допълнителните експлораторни степени на pCR включват статус на лимфните възли (ypT0/isN0 и ypT0N0).
Демографските показатели са добре балансирани (медиана на възрастта 49-50 години, по-голямата част от кавказката раса (71%)) и всички пациенти са били от женски пол. Общо 7% от пациентките са имали възпалителен карцином на гърдата, 32% са били с локално авансирал рак на гърдата и 61% са били с операбилен рак на гърдата. Около половината от пациентките от всяка група на лечение са били с положително за хормонални рецептори заболяване (определено като ER позитивно и/или PgR позитивно).
Резултатите за ефикасност са представени в Таблица 4. Статистически значимо подобрение в степента на pCR (ypT0/is) е наблюдавано при пацеинтки, получаващи Perjeta плюс трастузумаб и доцетаксел, в сравнение с пациентки, получаващи трастузумаб и доцетаксел (45,8% спрямо 29,0%, p стойност 0,0141). Наблюдавано е съответствие на резултатите, независимо от дефиницията на pCR. Счита се, че разликата в степента на pCR вероятно ще доведе до клинично значима разлика в дългосрочните резултати, което се подкрепя от положителната тенденция при PFS (HR 0,69, 95% CI 0,34; 1,40) и DFS (HR 0,60, 95% CI 0,28; 1,27).
Степента на pCR както и величината на ползата от Perjeta (Perjeta плюс трастузумаб и доцетаксел в сравнение с пациентите, получаващи трастузумаб и доцетаксел) са по-ниски в подгрупата пациенти с положителни за хормонални рецептори тумори (разлика от 6% в pCR в млечната жлеза), отколкото при пациенти с отрицателни за хормонални рецептори тумори
(разлика от 26,4% в pCR в млечната жлеза). Степента на pCR е сходна при пациенти с операбилно и с локално авансирало заболяване. Пациентите с възпалителен карцином на гърдата са твърде малко, за да се направи категорично заключение, но степента на pCR е по-висока при пациентките, които са получавали Perjeta плюс трастузумаб и доцетаксел.
TRYPHAENA (BO22280)
TRYPHAENA е многоцентрово, рандомизирано фаза II клинично изпитване, проведено при 225 възрастни пациенти от женски пол с HER-2 позитивен локално авансирал, операбилен или възпалителен карцином на гърдата (T2-4d; първичен тумор > 2 сm в диаметър), които не са получавали преди това трастузумаб, химиотерапия или лъчетерапия. Пациентки с метастази, двустранен рак на гърдата, клинично значими сърдечни рискови фактори (вж. точка 4.4) или ЛКФИ < 55% не са били включени. По-голямата част от пациентките са били на възраст под 65 години. Пациентките са били рандомизирани да получават една от трите схеми на неоадювантно лечение преди операцията, както следва:
-
3 цикъла FEC, последвани от 3 цикъла доцетаксел, всички прилагани едновременно с Perjeta и трастузумаб
-
3 цикъла FEC самостоятелно, последвани от 3 цикъла доцетаксел, всички прилагани едновременно с трастузумаб и Perjeta
-
6 цикъла ТСН в комбинация с Perjeta.
Рандомизирането е стратифицирано по тип рак на гърдата (операбилен, локално авансирал или възпалителен) и ER и/или PgR позитивност.
Пертузумаб е прилаган интравенозно с начална доза 840 mg, последвана от 420 mg на всеки
3 седмици. Трастузумаб е прилаган интравенозно с начална доза 8 mg/kg, последвана от
6 mg/kg на всеки три седмици. FEC (5-флуороурацил [500 mg/m2], епирубицин [100 mg/m2], циклофосфамид [600 mg/m2]) са прилагани интравенозно на всеки 3 седмици за три цикъла. Доцетаксел е бил прилаган в начална доза 75 mg/m2 чрез интравенозна инфузия на всеки три седмици, с възможност за повишаване на дозата до 100 mg/m2 по преценка на изследователя, ако началната доза е понесена добре. В групата, лекувана с Perjeta в комбинация с TCH, доцетаксел е прилаган интравенозно в доза 75 mg/m2 (не е разрешено повишаване на дозата), а карбоплатин (AUC 6) е прилаган интравенозно на всеки три седмици. След хирургичното лечение, всички пациентки са получавали трастузумаб до завършване на лечението за период от 1 година.
Първичната крайна точка на това изпитване е безопасността по отношение на сърцето по време на периода на неоадювантно лечение на изпитването. Вторичните крайни точки са степента на pCR в млечната жлеза (ypT0/is), DFS, PFS и OS.
Демографските показатели са добре балансирани между рамената (медианата на възрастта е 49-50 години, по-голямата част от пациентите са били от бялата раса [77%]) и всички са били жени. Общо 6% от пациентките са имали възпалителен карцином на гърдата, 25% са били с локално авансирал рак на гърдата и 69% са били с операбилен рак на гърдата. Около половината от пациентките от всяка група на лечение са били с ER-позитивно и/или PgR-позитивно заболяване.
В сравнение с публикуваните данни от подобни схеми на лечение без пертузумаб, висока степен на pCR е наблюдавана във всичките 3 рамена на лечение (вж. Таблица 4). Наблюдавано е съответствие на резултатите, независимо от дефиницията на pCR. Степента на pCR е по-ниска в подгрупата пациентки с положителни за хормонални рецептори тумори (диапазон 46,2% до 50,0%), отколкото при пациентки с отрицателни за хормонални рецептори тумори (диапазон 65,0% до 83,8%).
Степента на pCR е сходна при пациентки с операбилно и локално авансирало заболяване. Пациентките с възпалителен карцином на гърдата са твърде малко, за да се направят някакви категорични заключения.
Таблица 4 NEOSPHERE (WO20697) и TRYPHAENA (BO22280): Обобщение на
ефикасността (популация „Intent to Treat”)
| NEOSPHERE (WO20697) | TRYPHAENA (BO22280) | ||||||
| Perjeta+ | |||||||
| Показа-тел | Трастузу маб+Доце таксел N=107 | Perjeta+ Трастузу маб+ Доцетаксел N=107 | Perjeta+Трастузума бN=107 | Perjeta+Доцетакс елN=96 | Трастузумаб+ FEC→Perjeta+Трастузумаб+Доцетаксел | FEC→Perjeta+Трастузумаб+ДоцетакселN=75 | Perjeta+TCH N=77 |
| N=73 | |||||||
| Степен на | |||||||
| pCR в | |||||||
| млечната жлеза(ypT0/is) | 31 (29,0%)[20,6; 38,5] | 49 (45,8%)[36,1; 55,7] | 18 (16,8%)[10,3; 25,3] | 23 (24,0%)[15,8; 33,7] | 45 (61,6%)[49,5; 72,8] | 43 (57,3%)[45,4; 68,7] | 51 (66,2%)[54,6; 76,6] |
| n (%) | |||||||
| [95% CI]1 | |||||||
| Разлика в степента на pCR2[95% CI]3 | +16,8%[3,5; 30,1] | -12,2%[-23,8; -0,5] | -21,8%[-35,1; -8,5] | NA | NA | NA | |
| p-стойност (с кор. по Simes за CMHтест)4 | 0,0141(спрямо Трастузума б+Доцетак-сел) | 0,0198(спрямо Трастузума б+Доцетак-сел) | 0,0030(спрямо Perjeta+ Трастузумаб+Доцетаксел) | NA | NA | NA | |
| Степен на pCR в млечната жлеза и лимфн. възли (ypT0/is N0)n (%) | 23 (21,5%)[14,1; 30,5] | 42 (39,3%)[30,3; 49,2] | 12 (11.2%)[5.9; 18.8] | 17 (17,7%)[10,7; 26,8] | 41 (56,2%)[44,1; 67,8] | 41 (54,7%)[42,7; 66,2] | 49 (63,6%)[51,9; 74,3] |
| [95% CI] | |||||||
| ypT0 N0 n (%)[95% CI] | 13 (12,1%)[6,6; 19,9] | 35 (32,7%)[24,0; 42,5] | 6 (5,6%)[2.1; 11.8] | 13 (13,2%)[7,4; 22,0] | 37 (50,7%)[38,7; 62,6] | 34 (45,3%)[33,8; 57,3] | 40 (51,9%)[40,3; 63,5] |
| Клиничен отговор5 | 79 (79,8%) | 89 (88,1%) | 69 (67,6%) | 65 (71,4%) | 67 (91,8%) | 71 (94,7%) | 69 (89,6%) |
FEC: 5-флуороурацил, епирубицин, циклофосфамид; TCH: доцетаксел, карбоплатин и трастузумаб, CMH: Cochran–Mantel–Haenszel
-
95% CI за една биномна проба с използване на метода на Pearson-Clopper.
-
Схемите на лечение Perjeta+Трастузумаб +Доцетаксел и Perjeta+Трастузумаб са сравними с Трастузумаб+ Доцетаксел, докато Perjeta+Доцетаксел е сравнима с Perjeta+Трастузумаб +Доцетаксел.
-
Приблизителен 95% CI за разликата в две степени на отговор, с използване на метода на Hauck-Anderson.
-
p-стойност от теста на Cochran-Mantel-Haenszel, с коригиране за множественост по Simes.
-
Клиничният отговор представлява пациентите с най-добър общ отговор на CR или PR по време на неоадювантния период (в първичната лезия в млечната жлеза).
BERENICE (WO29217)
BERENICE е нерандомизирано, открито, многоцентрово, многонационално клинично изпитване фаза II, проведено при 401 пациенти с HER2-положителен, локално авансирал, възпалителен карцином или рак на млeчната жлеза в ранен стадий (с първични тумори > 2 cm в диаметър или заболяване с позитивиране на лимфните възли).
Проучването BERENICE включва две успоредни групи пациенти. Пациентите, които се считат подходящи за неоадювантно лечение с трастузумаб плюс химиотерапия на базата на антрациклини/таксани, са разпределени да получават една от следните две схеми на лечение преди операция, а именно:
-
Кохорта A - 4 цикъла с доксорубицин и циклофосфамид през две седмици с дозиране на по-къси интервали, последвани от 4 цикъла с Perjeta в комбинация с трастузумаб и паклитаксел.
-
Кохорта Б - 4 цикъла с FEC, последвани от 4 цикъла с Perjeta в комбинация с трастузумаб и доцетаксел.
След операция всички пациенти получават Perjeta и трастузумаб интравенозно през 3 седмици до навършване на 1 година от терапията.
Първичната крайна точка на клиничното изпитване BERENICE е сърдечна безопасност през неоадювантния период на изпитването. Първичната крайна точка сърдечна безопасност, т.е. честотата на ЛКД и ЛКФИ клас III/IV по NYHA намалява, което съответства на предишните данни при неоадювантно лечение (вж. точка 4.4. и 4.8).
Адювантно лечение
Въз основа на данните от проучването APHINITY при адювантно лечение пациентите с HER2-положителен рак на гърдата в ранен стадий с висок риск от рецидив се определят като пациенти със заболяване, положително за лимфни възли или отрицателно за хормонални рецептори.
APHINITY (BO25126)
APHINITY е многоцентрово, рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано клинично изпитване фаза III, проведено при 4 804 пациенти с HER2-положителен рак на гърдата в ранен стадий с резекция на първичния тумор преди рандомизацията. След това пациентите са рандомизирани да получават Perjeta или плацебо в комбинация с адювантно лечение с трастузумаб и химиотерапия. За отделните пациенти изследователите избират една от следните схеми на химиотерапия на базата на антрациклини или без антрациклини:
-
3 или 4 цикъла FEC или 5-флуороурацил, доксорубицин и циклофосфамид (FAC), последвани от 3 или 4 цикъла с доцетаксел или 12 цикъла с паклитаксел веднъж седмично
-
4 цикъла с АС или епирубицин и циклофосфамид (EC), последвани от 3 или 4 цикъла с доцетаксел или 12 цикъла с паклитаксел веднъж седмично
-
6 цикъла с доцетаксел в комбинация с карбоплатин
-
Perjeta и трастузумаб са прилагани интравенозно (вж. точка 4.2) на всеки 3 седмици с начало на ден 1 от първия цикъл, съдържащ таксан, в продължение на общо 52 седмици (до 18 цикъла) или до появата на рецидив, оттегляне на съгласието или неконтролируема токсичност.
Прилагани са стандартните дози 5-флуороурацил, епирубицин, доксорубицин, циклофосфамид, доцетаксел, паклитаксел и карбоплатин. След завършване на химиотерапията пациентите са получавали лъчетерапия и/или хормонална терапия според местните клинични стандарти.
Първичната крайна точка на проучването е преживяемост без инвазивно заболяване (invasive disease-free survival, IDFS), определена като времето от рандомизация до първа поява на ипсилатерален локален или регионален инвазивен рецидив на рак на гърдата, далечен рецидив, контралатерален инвазивен рак на гърдата или смърт по всякаква причина. Вторичните крайни точки са IDFS, включително втори първичен рак извън гърдата, обща преживяемост (OП), преживяемост без заболяване (ПБЗ), интервал без рецидив (recurrence-free interval, RFI) и интервал без далечен рецидив (distant recurrence-free interval, DRFI).
Демографските показатели са добре балансирани между двете рамена на лечение. Медианата на възрастта е 51 години, а над 99% от пациентите са жени. По-голямата част от пациентите са с положително за лимфни възли (63%) и/или положително за хормонални рецептори заболяване (64%) и са от бялата раса (71%).
След медиана на проследяване 45,4 месеца проучването APHINITY демонстрира 19% (коефициент на риск [HR] = 0,81; 95% CI 0,66, 1,00 p-стойност 0,0446) намаление на риска от рецидив или смърт при пациентите, рандомизирани да получават Perjeta, в сравнение с пациентите, рандомизирани да получават плацебо.
След медиана на проследяване 101,2 месеца (8,4 години) в третия междинен анализ на ОП броят смъртни случаи при пациенти, рандомизирани в рамото на Perjeta, е 168 [7,0%] в сравнение с 202 [8,4%] смъртни случая в рамото на плацебо; HR=0,83, 95% CI [0,68; 1,02].
Резултатите за ефикасност от изпитването APHINITY са обобщени в Таблица 5 и Фигура 3.
Таблица 5 Обща ефикасност: ITT популация
| Perjeta + трастузумаб+ химиотерапияN=2 400 | Плацебо+ трастузумаб+ химиотерапияN=2 404 | |
| Първична крайна точка | ||
| Преживяемост без инвазивно заболяване(IDFS)* | ||
| Брой (%) пациенти със събитие | 171 (7,1%) | 210 (8,7%) |
| HR [95% CI] | 0,81 [0,66; 1,00] | |
| p-стойност (log-rank тест, стратифициран1) | 0,0446 | |
| 3-годишна честота без събития2 [95% CI] | 94,1 [93,1; 95,0] | 93,2 [92,2; 94,3] |
| Вторични крайни точки1 | ||
| IDFS, включително втори първичен рак извън гърдата* | ||
| Брой (%) пациенти със събитие | 189 (7,9%) | 230 (9,6%) |
| HR [95% CI] | 0,82 [0,68; 0,99] | |
| p-стойност (log-rank тест, стратифициран1) | 0,0430 | |
| 3-годишна честота без събития2 [95% CI] | 93,5 [92,5; 94,5] | 92,5 [91,4; 93,6] |
| Преживяемост без заболяване (ПБЗ)* | ||
| Брой (%) пациенти със събитие | 192 (8,0%) | 236 (9,8%) |
| HR [95% CI] | 0,81 [0,67; 0,98] | |
| p-стойност (log-rank тест, стратифициран1) | 0,0327 | |
| 3-годишна честота без събития2 [95% CI] | 93,4 [92,4; 94,4] | 92,3 [91,2; 93,4] |
| Обща преживяемост (ОП) ** | ||
| Брой (%) пациенти със събитие | 205 (8,5%) | 247 (10,3%) |
| HR [95% CI] | 0,83 [0,69; 1,00] | |
| p-стойност (log-rank тест, стратифициран1) | 0,0441 | |
| 10-годишна честота без събитие2 [95% CI] | 91,55 [90,38; 92,71] | 89,79 [88,53; 91,06] |
* Първичен анализ на преживяемостта без инвазивно заболяване, дата на заключване на данните
19 декември 2016 г.
** Данни от окончателния анализ на общата преживяемост, дата на заключване на данните 28 ноември
2024 г.; граница на p-стойност 0,0496
-
Всички анализи са стратифицирани по статус на лимфните възли, версия на протокола, централен хормонорецепторен статус и схема на адювантна химиотерапия.
-
3-годишна честота без събитие и 10-годишна честота без събитие, получена от оценки по Kaplan-Meier.
Фигура 3 Крива по Kaplan-Meier на преживяемост без инвазивно заболяване
Диаграма по Kaplan-Meier за време до първо IDFS събитие (месеци) по терапевтична схема, ITT популация Протокол: BIG 4-11/BO25126/TOC4939G
IDFS=преживяемост без инвазивно заболяване; CI=доверителен интервал; Pla=плацебо; Ptz= пертузумаб (Perjeta); T= трастузумаб; Chemo=химиотерапия.
Изчислената 4-годишна IDFS е 92,3% в групата, лекувана с Perjeta, спрямо 90,6% в групата, лекувана с плацебо. По време на оценката медианата на проследяване е 45,4 месеца.
Резултати от подгруповия анализ
По време на първичния анализ ползите от Perjeta са били по-очевидни при подгрупи с пациенти с висок риск от рецидив: пациентите с положително за лимфни възли или отрицателно за хормонални рецептори заболяване (вж. Таблица 6).
Таблица 6 Резултати за ефикасност по подгрупи по нодален статус и статус на хормоналните рецептори1
| Популация | Брой събития с IDFS /Общ N (%) | НестратифициранHR (95% CI) | |
| Perjeta + трастузумаб + химиотерапия | Плацебо + трастузумаб + химиотерапия | ||
| Нодален статус | |||
| Положителен | 139/1 503(9,2%) | 181/1 502(12,1%) | 0,77(0,62; 0,96) |
| Отрицателен | 32/897(3,6%) | 29/902(3,2%) | 1,13(0,68; 1,86) |
| Статус на хормоналнитерецептори | |||
| Отрицателен | 71/864 (8,2%) | 91/858 (10,6%) | 0,76(0,56; 1,04) |
| Положителен | 100/1 536(6,5%) | 119/1 546(7,7%) | 0,86(0,66; 1,13) |
1 Предварително уточнени анализи по подгрупи без коригиране за множествени сравнения; поради това, резултатите се считат описателни.
Оценките на честотата на IDFS в подгрупата с положителни лимфни възли са 92,0% спрямо 90,2% на 3-тата година и 89,9% спрямо 86,7% на 4-тата година съответно при пациентите, лекувани с Perjeta, спрямо пациентите, лекувани с плацебо. В подгрупата с отрицателни лимфни възли, оценките на честотата на IDFS са 97,5% спрямо 98,4% на 3-тата година и 96,2% спрямо 96,7% на 4-тата година съответно при пациентите, лекувани с Perjeta, спрямо пациентите, лекувани с плацебо. В подгрупата с отрицателни хормонални рецептори оценките на честота на IDFS е 92,8% спрямо 91,2% на 3-тата година и 91,0% спрямо 88,7% на 4-тата година съответно при пациентите, лекувани с Perjeta,спрямо пациентите, лекувани с плацебо. В подгрупата с положителни хормонални рецептори оценките на честотата на IDFS са 94,8% спрямо 94,4% на 3-тата година и 93,0% спрямо 91,6% на 4-тата година съответно при пациентите, лекувани с Perjeta, спрямо пациентите, лекувани с плацебо.
Съобщени от пациента резултати (Patient Reported Outcomes, PRO)
Вторичните крайни точки включват оценка на съобщени от пациента общ здравен статус, ролева и физическа функция и симптомите на лечението, с помощта на въпросниците EORTC QLQ-C30 и EORTC QLQ-BR23. При анализите на съобщените от пациента резултати разлика от 10 точки се счита за клинично значима.
Резултатите за физическа функция на пациента, общ здравен статус и диария показват клинично значима промяна по време на химиотерапията в двете рамена на лечение. Средното понижение спрямо изходно ниво на физическата функция по това време е -10,7 (95% CI-11,4; - 10,0) в групата на Perjeta и -10,6 (95% -11,4; -9,9) в групата на плацебо; общият здравен статус е
-11,2 (95% CI -12,2; -10,2) в групата на Perjeta и -10,2 (95% CI -11,1;-9,2) в групата на плацебо. Промените в симптомите на диарията се повишават до +22,3 (95% CI 21,0; 23,6) в групата на Perjeta спрямо +9,2 (95% CI 8,2; 10,2) в групата на плацебо.
След това в двете рамена резултатите за физическа функция и общ здравен статус се връщат към изходните нива по време на таргетната терапия. Симптомите на диария се връщат към изходните нива след HER2 терапия в групата на Perjeta. Добавянето на Perjeta към трастузумаб плюс химиотерапия не повлиява общата ролева функция на пациентите в хода на проучването.
Имуногенност
Пациентите в основното клинично изпитване CLEOPATRA са тествани в множество времеви точки за антилекарствени антитела (AЛA) към Perjeta. 3,3% (13/389 пациенти) от лекуваните с Perjeta и 6,7% (25/372 пациенти) от лекуваните с плацебо пациенти показват положителен резултат за AЛA. В BERENICE 4,1% (16/392) от пациентите, лекувани с Perjeta, показват положителни резултати за АЛА. Нито един от тези пациенти не е получил анафилактични реакции/ реакции на свръхчувствителност, които да са категорично свързани с АЛА.
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от изпитванията с Perjeta във всички подгрупи на педиатричната популация при рак на гърдата (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Извършен е популационен фармакокинетичен анализ с данни от 481 пациенти от различните клинични изпитвания (фаза I, II и III) с различни видове авансирали злокачествени заболявания, които са получавали Perjeta като самостоятелно средство или в комбинация в дози пертузумаб, вариращи от 2 до 25 mg/kg, приложени през 3 седмици под формата на 30-60-минутна интравенозна инфузия.
Абсорбция
Perjeta е прилаган като интравенозна инфузия. Разпределение
При всички клинични изпитвания обемът на разпределение в централния (Vc) и периферния
(Vp) компартимент на типичния пациент е съответно 3,11 литра и 2,46 литра. Биотрансформация
Метаболизмът на пертузумаб не е изследван директно. Антителата се отстраняват предимно чрез катаболизъм.
Елиминиране
Медианата на клирънс (CL) на пертузумаб е 0,235 литра/ден, а медианата на полуживот е
18 дни. Линейност/нелинейност
Пертузумаб показва линейна фармакокинетика в препоръчителните дозови граници. Пациенти в старческа възраст
Въз основа на популационния фармакокинетичен анализ не е наблюдавана значима разлика във фармакокинетиката на пертузумаб между пациенти < 65 години (n=306) и пациенти
≥ 65 години (n=175).
Бъбречно увреждане
Не са провеждани специални изпитвания с Perjeta при бъбречно увреждане. Въз основа на резултатите от популационния фармакокинетичен анализ експозицията на пертузумаб при пациенти с леко (креатининов клирънс [CLcr] 60 до 90 ml/min, N=200) и умерено бъбречно увреждане (CLcr 30 до 60 ml/min, N=71) е подобна на тази при пациенти с нормална бъбречна функция (CLcr над 90 ml/min, N=200). Не е наблюдавана връзка между CLcr и експозицията на пертузумаб в граници на CLcr (27 до 244 ml/min).
Други специални популации
Популационният ФК анализ не показва ФК разлики въз основа на възраст, пол и етническа принадлежност (японски произход спрямо различен от японски произход). Изходното ниво на албумина и телесното тегло без мастната тъкан са най-значимите ковариати, повлияващи CL. CL намалява при пациенти с по-високи изходни концентрации на албумин и е повишен при пациенти с по-голямо телесно тегло без мастната тъкан. Анализите на чувствителността, извършени при препоръчваната доза и схема на приложение на Perjeta, обаче показват, че при крайните стойности на тези две ковариати, няма значимо повлияние на способността за достигане на таргетните концентрации в стационарно състояние, определени при предклинични ксенографтни туморни модели. Поради това, не необходимо да се коригира дозата на пертузумаб въз основа на тези ковариати.
ФК резултатите за пертузумаб в проучванията NEOSPHERE и APHINITY са били в съответствие с предвижданите от предишния популационен ФК модел. Не са наблюдавани разлики във ФК на пертузумаб при пациентите с рак на гърдата в ранен стадий, в сравнение с пациентите с метастазирал рак на гърдата.
Фармацевтични данни - Perjeta 420 mg
Хистидин
Ледена оцетна киселина Захароза
Полисорбат 20 (E432)
Вода за инжекции
Не трябва да се използва разтвор на глюкоза (5%) за разреждане на Perjeta, тъй като той е химически и физически нестабилен в такива разтвори.
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.
Неотворен флакон
2 години. Разреден разтвор
Доказана е химична и физична стабилност по време на употреба за 24 часа на 30°C и до 30 дни на 2°C до 8°C, защитен от светлина.
От микробиологична гледна точка продуктът трябва да се използва незабавно. Ако не се използва незабавно, времето за съхранение и условията преди употреба са отговорност на потребителя и обикновено не би трябвало да надхвърлят 24 часа при 2°C до 8°C, освен ако разреждането не е извършено при контролирани и валидирани асептични условия.
Да се съхранява в хладилник (2°C-8°C).
Да не се замразява.
Флаконът да се съхранява във външната картонена кутия, за да се предпази от светлина. За условията на съхранение след разреждане на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
Флакон (стъкло тип I) със запушалка (бутилова гума), съдържащ 14 ml разтвор. Опаковка от 1 флакон.
Perjeta не съдържа антимикробен консервант. Поради това, трябва да се внимава да се гарантира стерилността на приготвения инфузионен разтвор и той трябва да се приготвя от медицински специалист в контролирани и валидирани асептични условия (вж. точка 6.3).
Perjeta е само за еднократно приложение.
Флаконът не трябва да се разклаща. 14 ml от Perjeta концентрат трябва да се изтеглят от флакона като се използват стерилна игла и спринцовка, и да се разредят в инфузионен сак от PVC или не-PVC полиолефин с 250 ml инфузионен разтвор на 9 mg/ml (0,9%) или алтернативно 4,5 mg/ml (0,45%) натриев хлорид. След разреждане, един ml от разтвора съдържа приблизително 3,02 mg пертузумаб (840mg/278 ml) за началната доза, когато се изискват два флакона и приблизително 1,59 mg пертузумаб (420 mg/264 ml) за поддържащата доза, когато се изисква един флакон. Сакът трябва внимателно да се обърне, за да се смеси разтворът, така че да се избегне образуването на пяна.
Преди приложението парентералните лекарствени продукти трябва да се прегледат визуално за наличие на видими частици и промяна на цвета. Ако се наблюдават частици или промяна на цвета, разтворът не трябва да се използва. След като инфузията е приготвена, тя трябва да се приложи незабавно (вж. точка 6.3).
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
Perjeta е съвместим със сакове от поливинилхлорид (PVC) или несъдържащи PVC сакове от полиолефин, включително полиетилен.
Документи в PDF формат
Опаковка и цена
Лекарствен списък
ДДД
C50.1: Централна част на млечната жлеза,
C50.2: Горен вътрешен квадрант на млечната жлеза,
C50.3: Долен вътрешен квадрант на млечната жлеза,
C50.4: Горен външен квадрант на млечната жлеза,
C50.5: Долен външен квадрант на млечната жлеза,
C50.6: Аксиларно удължение на млечната жлеза,
C50.8: Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на млечната жлеза,
C50.9: Млечна жлеза, неуточнена част