Jamax 5 mg tablets

Лечение на болест на Паркинсон и симптоматичен Паркинсонизъм

Ямакс е показан за лечение на Паркинсоновата болест и симптоматичен паркинсонизъм, самостоятелно или в комбинация с леводопа, с или без периферен декарбоксилазен инхибитор. В ранните стадии на Паркинсоновата болест Ямакс може да се прилага за отлагане началото на приложение на леводопа с или без декарбоксилазен инхибитор.

При монотерапия на пациенти с Паркинсонова болест в ранен или умерен стадии се постигат добри резултати.

Прилагането на Ямакс облекчава, но не предотвратява прогресията на симптомите и не подобрява подвижността без допълнително включване на леводопа (с или без периферни декарбоксилазни инхибитори).

В късните стадии на паркинсонова болест Ямакс може да увеличи терапевтичния ефект на леводопа.

При болест на Паркинсон:

Дневна доза: 5 - 10mg, самостоятелно или с леводопа-препарати, или с леводопа-препарати и периферни декарбоксилазни инхибитори.

Селегилин се приема като единична доза 5 mg еднократно сутрин, или разделена на два приема по 5 mg - по време на закуска и обяд.

Когато Селегилин се използва в комбинация с леводопа, дозата леводопа може да се редуцира за постигане на адекватен контрол на симптомите с най-ниската възможна доза леводопа.

• Свръхчувствителност към селегилин

• Екстрапирамидни нарушения

• Психотични разстройства и депресия

• Комбинирането на селегилин с леводопа може да има симпатикомиметични ефекти,поради което лечението със селегилин при високо кръвно налягане, тиреотоксикоза, феохромоцитома, глаукома, аденом на простатата, тахикардия, аритмии и остри форми на ангина пекторис е противопоказано.

• Не се прилага едновременно с инхибитори на обратния серотонинов захват, трициклични антидепресанти, симпатикомиметици, петидин (меперидин).

• МАО-инхибитори и серотонинови агонисти.

Предупреждения

Следните нежелани лекарствени реакции могат да бъдат свързани с фармакологичното действие на селегилин: неволеви движения, дискинезия, психотични ефекти, нарушения в поведението и/или съня, гастро-интестинални смущения и ортостатична хипотония. Нежеланите лекарствени реакции могат да се утежнят от комбинирането на селегилин с други лекарства, особено комбинация с леводопа/декарбоксилазен инхибитор. В повечето случаи намаляването на дозите на леводопа, декарбоксилазния инхибитор и селегилин намалява страничните ефекти. Едновременното приложение на селегилин и леводода може да доведе до засилване на нежеланите реакции на леводопа.

При пациенти с увредена бъбречна и/или чернодробна функция селегилин трябва да се прилага с особено внимание, като е възможно да се наложи да се коригира дозата според степента на увреждане.

Да се избягват дози над 10 mg дневно поради повишен риск от неселективна инхибиция на моноаминооксидазата и хипертонични реакции.

Предпазни мерки

Прилага се с повишено внимание при пациенти с Паркинсонова болест с пептична язва, поради възможно обостряне на заболяването при прилагане на селегилин.

Препоръчват се предпазни мерки при обща анестезия при пациенти, които приемат МАО инхибитори (виж “Лекарствени взаимодействия”)

Лекарствени взаимодействия

• Симпатикомиметици: Поради риск от хипертония по време на лечение със селегилин, симпатикомиметици не се прилагат.

• МАО инхибитори: едновременното приложение на селегилин и МАО инхибитори може да предизвика спадане на кръвното налягане.

• Петидин: Едновременното приемане на селегилин и петидин е противопоказано, поради възможна поява на делириум, ступор и ригидност.

• Селективни инхибитори на обратния серотонинов захват: селегилин не се прилага едновременно с флуоксетин, поради риск от поява на маниакални симптоми, тръпки, изпотяване и хипертония. Селективни инхибитори на обратния захват на серотонина могат да се прилагат най-рано две седмици след преустановяване на приема на селегилин. Приемът на тези продукти трябва да бъде преустановен най-малко две седмици преди да се започне лечение със Селегилин. Приемът на fluoxetine трябва да бъде преустановен най-малко пет седмици преди да започне приемът на селегилин.

• Орални контрацептиви: Едновременната употреба на селегилин и орални контрацептиви води до повишена бионаличност на селегилин. Това може да доведе до загуба на селекгивността на инхибирането на МАО и риск от хипертонични реакции при прием на амини. Поради това едновременната употреба на селегилин и орални контрацептиви трябва да се избягва.

• Трициклични антидепресанти: Могат да възникнат сериозни оплаквания от страна на централната нервна система като замаяност, тремор, припадъци, понякога едновременно с хипертония или хипотония, изпотяване. Поради тази причина едновременното лечение с трициклични антидепресанти и Ямакс е противопоказано.

Взаимодействия с храни

• За разлика от конвенционалните моноаминооксидазни инхибитори, които инхибират едновременно МАО-А и МАО-В ензимите, селегилин е селективен МАО-В инхибитори. При лечение с препоръчителните дози, храни съдържащи тирамин не предизвикват хипертонични реакции (т.е. не предизвикват т.н. “cheese effect”). Поради тази причина не се полага специален хранителен режим.

Влиянието на селегилин върху развитието на плода по време на бременност не е известно. Не е ясно дали селегилин преминава плацентарната бариера и достига до плода. Не са наблюдавани тератогенни ефекти. Не е известно дали селегилин се екскретира през кърмата. Поради тези причини употребата на селегилин по време на бременност и кърмене трябва да се избягва.

Не са провеждани проучвания оценяващи ефекта на селегилин върху способността за шофиране и работа с машини. Приемащите селегилин трябва да бъдат предупредени за възможността от настъпване на нежелани реакции от страна на нервната система като умора, замайване, световъртеж, обърканост и визуални смущения, които могат да нарушат способността за шофиране и работа с машини.

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Чести (≥1/100 до <1/10):

Нарушения на нервната система: тревожност, възбуда, обърканост, разстройство на съня, делириум, обърканост, не волеви движения,промени в настроените

Стомашно-чревни нарушения: гадене, повръщане, анорексия или обостряне на пептична язва, сухота в устата, неприятен вкус, болки в корема

Нечести (≥ 1/1000 до < 1/100):

Нарушения на кожата и подкожната тъкан: кожни реакции

Сърдечни нарушения: хипертония, сърцебиене, брадикардия

Обши нарушения и ефекти на мястото на приложение: отпадналост, светожъртеж, главоболие, замаяност, изпотяване

Редки (≥1/10000 до < 1/1000):

Изследвания: Преходно повишаване на чернодробните ензими (обикновено обратимо при спиране на лечението)

Нарушения на бъбреиите и пикочните пътища: ретенция на урина

Страничните ефекти могат да се утежнят от комбинирането на селегилин с други лекарства, особено комбинация с леводопа/декарбоксилазен инхибитор. В повечето случаи намаляването на дозите на леводопа, декарбоксилазния инхибитор и селегилин намалява страничните ефекти.

Предозирането със селегилин няма специфична клинична картина. Тъй като селективна инхибиция на МАО-В се постига само при дози препоръчвани за лечение на Паркинсонова болест (5 до 10 mg/дневно), предозирането наподобява това получено с неселективните моноаминооксидазни инхибитори (нарушенния от страна на нервната и сърдечно-съдовата система).

Липсва специфичен антидот и лечението е симптоматично.