Repitend 100 mg/ml oral solution
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Repitend 100 mg/ml
Репитенд е показан за монотерапия при лечение на парциални пристъпи със или без вторична генерализация при възрастни и юноши над 16-годишна възраст с новодиагностицирана епилепсия.
Репитенд е показан за допълващо лечение на:
-
парциални пристъпи със или без вторична генерализация при възрастни, юноши, деца и новородени над 1-месечна възраст с епилепсия.
-
миоклонични пристъпи при възрастни и юноши над 12-годишна възраст с ювенилна миоклонична епилепсия.
-
първично генерализирани тонично-клонични пристъпи при възрастни и юноши над 12- годишна възраст с идиопатична генерализирана епилепсия.
Монотерапия при възрастни и юноши над 16-годишна възраст
Препоръчваната начална доза е 250 mg два пъти дневно, която след две седмици трябва да се повиши до първоначалната терапевтична доза от 500 mg два пъти дневно. След това дозата може да се повишава с по 250 mg два пъти дневно на всеки две седмици в зависимост от клиничния отговор. Максималната доза е 1500 mg два пъти дневно.
Допълващо лечение при възрастни (≥ 18 години) и юноши (12-17години) с тегло 50kgили повече
Началната терапевтична доза е 500 mg два пъти дневно. Тази доза може да бъде започнат от първия ден на лечението.
В зависимост от клиничния отговор и поносимост дневната доза може да се повиши до 1500 mg два пъти дневно. Промяна в дозата, свързана с повишаване или намаляване, може да се извършва на всеки 2 до 4 седмици с 500 mg два пъти дневно.
Спиране на лечението
Ако трябва да се спре лечението с леветирацетам, препоръчва се това да става постепенно (например при възрастни и юноши с тегло над 50 kg: дозата се намалява с 500 mg два пъти дневно на всеки две до четири седмици; при кърмачета над 6 месеца, деца и юноши с тегло под 50 kg: намаляването на дозата не трябва да превишава 10 mg/kg два пъти дневно на всеки две седмици; при кърмачета (под 6 месеца): намаляването на дозата не трябва да надвишава 7 mg/kg два пъти дневно на всеки две седмици).
Специални популации
Старческа възраст (65 години и по-възрастни)
Препоръчва се адаптиране на дозата при пациенти в старческа възраст с нарушена бъбречна функция (вж. по-долу “ Бъбречно увреждане”).
Бъбречно увреждане
Дневната доза трябва да се индивидуализира в зависимост от бъбречната функция.
При възрастни трябва да се използва приложената по-долу таблица за адаптиране на дозата. За прилагане на тази таблица е необходимо да се знае креатининовия клирънс на пациента, изразен в ml/min (CLcr). При възрастни и юноши с тегло 50 kg и повече CLcr в ml/min може да се определи от серумния креатинин (mg/dl) с помощта на следната формула:
CLcr се адаптира спрямо телесната повърхност (BSA) както следва:
Адаптиране на дозата при възрастни и юноши с тегло над 50 kg с увредена бъбречна функция:
| Група | Креатининов клирънс (ml/min/l,73m2) | Дозировка и честота на прилагане |
| Нормална | >80 | 500 до 1 500 mg два пъти дневно |
| Леко увреждане | 50-79 | 500 до 1 000 mg два пъти дневно |
| Умерено увреждане | 30-49 | 250 до 750 mg два пъти дневно |
| Тежко увреждане | <30 | 250 до 500 mg два пъти дневно |
| Пациенти в краен стадий на бъбречна недостатъчност, подложени на диализа(1) | - | 500 до 1000 mg веднъж дневно(2) |
(1)През първия ден на лечението с леветирацетам се препоръчва натоварваща доза от 750 mg
(2) След диализа се препоръчва допълнителна доза от 250 до 500 mg.
При деца с бъбречни увреждания, дозата леветирацетам трябва да се адаптира въз основа на бъбречната функция, тъй като клирънсът на леветирацетам е свързан с бъбречната функция. Тази препоръката се основава на проучване при възрастни с бъбречно увреждане.
CLcr в ml/min/1,73 m2 може да се определи от изчисляването на серумния креатинин (mg/dl) за по-малки юноши, деца и кърмачета с помощта на следната формула (формула на Schwartz):
ks- 0,45 при кърмачета до 1-годишна възраст;
ks= 0,55 при деца под 13 години и девойки; ks=0,7 при юноши от мъжки пол.
Адаптиране на дозата при кърмачета, деца и юноши с тегло под 50 kg с увреждане на бъбречната функция:
| Група | Креатининов клирънс (ml/min/l,73m2) | Дозировка и честота на прилагане(1) | |
| Кърмачета от 1 до 6 месеца | Кърмачета от 6 до 23 месеца, деца и юноши с тегло под 50 kg | ||
| Нормална | >80 | 7 до 21 mg/kg (0,07 до 0,21 ml/kg) два пъти дневно | 10 до 30 mg/kg (0,10 до 0,30 ml/kg) два пъти дневно |
| Леко увреждане | 50-79 | 7 до 14 mg/kg (0,07 до 0,14 ml/kg) два пъти дневно | 10 до 20 mg/kg (0,10 до 0,20 ml/kg) два пъти дневно |
| Умерено увреждане | 30-49 | 3,5 до 10,5 mg/kg (0,035 до 0,105 ml/kg) два пъти дневно | 5 до 15 mg/kg (0,05 до 0,15 ml/kg) два пъти дневно |
| Тежка увреждане | <30 | 3,5 до 7 mg/kg (0,035 до 0,07 ml/kg) два пъти дневно | 5 до 10 mg/kg (0,05 до 0,10 ml/kg) два пъти дневно |
| Пациенти в краен стадий на бъбречна недостатъчност, подложени на диализа | 7 до 14 mg/kg (0,07 до 0,14 ml/kg) веднъж дневно | 10 до 20mg/kg (0,10 до 0,20 ml/kg) веднъж дневно(З)(5) | |
(1)Репитенд перорален разтвор трябва да се използва при дози под 250 mg, при дози, които не са кратни на 250 mg, когато препоръчваната доза не може да се постигне с приемането на няколко таблетки, както и при пациенти, които не могат да преглъщат таблетки.
(2)Препоръчва се натоварваща доза от 10,5 mg/kg (0,105 ml/kg) през първия ден от лечението с леветирацетам.
(3)Препоръчва се натоварваща доза от 15 mg/kg (0,15 ml/kg) през първия ден от лечението с леветирацетам.
(4) След дизлиза се препоръчва допълнителна доза от 3,5 до 7 mg/kg (0,035 до 0,07 ml/kg).
(5) След диализа се препоръчва допълнителна доза от 5 до 10 mg/kg (0,05 до 0,10 ml/kg).
Чернодробно увреждане
При пациенти е лека до умерена степен на чернодробно увреждане не се налага алаптиране на дозата. При пациенти с тежко чернодробно увреждане стойностите на креатининовия клирънс могат да не дадат реална представа за бъбречната недостатъчност, Ето защо, при креатининов клирънс < 60 ml/min/l,73m2 се препоръчва 50% намаление на дневната поддържаща доза.
Педиатрична популация
Лекарят трябва да предпише най-подходящата лекарствена форма, количество в опаковка и количество на активното вещество в дозова единица в зависимост от възрастта, теглото и дозата.
Репитенд перорален разтвор е предпочитаната форма за употреба при и деца на възраст под 6 години. В допълнение, наличните дозови форми на таблетките не са подходящи за начална терапия при деца с телесно тегло под 25 kg, при пациенти, които не могат да преглъщат таблетки или при приложение на дози под 250 mg. При всички горепосочени случаи трябва да се използва Репитенд перорален разтвор.
Монотерапия
Безопасността и ефикасността на Репитенд при деца и юноши под 16-годишна възраст като монотерапия не е установена.
Няма налични данни.
Допълващо лечение при кърмачета на възраст от 6 до 23 месеца, деца (2-11 години) и юноши (12-17 години) с тегло под 50kg
Началната терапевтична доза е 10 mg/kg два пъти дневно.
В зависимост от клиничния отговор и поносимост, дозата може да бъде увеличена до 30 mg/kg два пъти дневно. Промяната в дозата не трябва да надхвърля понижаване или повишаване с повече от 10 mg/kg два пъти дневно на всеки две седмици. Трябва да се използва най-ниската ефективна доза.
Дозировката при деца с тегло 50 kg или повече е същата както при възрастни.
Препоръчвана доза при кърмачета от 6-месечна възраст, деца и юноши:
| Тегло | Начална доза: 10 mg/kg два пъти дневно | Максимална доза: 30 mg/kg два пъти дневно |
| 6 kg(1) | 60 mg (0,6 ml) два пъти дневно | 180 mg (1,8 ml) два пъти дневно |
| 10 kg (1) | 100 mg (1 ml) два пъти дневно | 300 mg (3 ml) два пъти дневно |
| 15 kg(1) | 150 mg (1,5 ml) два пъти дневно | 450 mg (4,5 ml) два пъти дневно |
| 20 kg (1) | 200 mg (2 ml) два пъти дневно | 600 mg (6 ml) два пъти дневно |
| 25 kg | 250 mg два пъти дневно | 750 mg два пъти дневно |
| От 50 kg(2) | 500 mg два пъти дневно | 1500 mg два пъти дневно |
(1) При деца с телесно тегло 25 kg или по-малко се препоръчва лечението да започне с Репитенд 100 mg/ml перорален разтвор
(2) Дозата при деца и юноши на и над 50 kg е както тази при възрастни.
Допълващо лечение при кърмачета на възраст от 1 до 6 месеца
Началната терапевтична доза е 7 mg/kg два пъти дневно.
В зависимост от клиничния отговор и поносимостга, дозата може да бъде увеличена до 21 mg/kg два пъти дневно. Промените на дозата не трябва да надхвърлят повишение или понижение от 7 mg/kg два пъти дневно на всеки две седмици.
Трябва да се използва най-ниската ефективна доза.
Кърмачетата трябва да започнат лечението с Репитенд 100 mg/ml перорален разтвор.
Препоръчвани дози при кърмачета на възраст от 1 до под 6 месеца:
| Тегло | Начална доза: | Максимална доза: |
| 7 mg/kg два пъти дневно | 21 mg/kg два пъти дневно | |
| 4 kg | 28 mg (0,3 ml) два пъти дневно | 84 mg (0,85 ml) два пъти дневно |
| 5 kg | 35 mg (0,35 ml) два пъти дневно | 105 mg (1,05 ml) два пъти дневно |
| 7 kg | 49 mg (0,5 ml) два пъти дневно | 147 mg (1,5 ml) два пъти дневно |
Налични са три разновидности на опаковката:
-
Стъклена бутилка съдържаща 300 ml Репитенд перорален разтвор с градуирана спринцовка за перорално дозиране, съдържаща до 1200 mg леветирацетам (отговарящи на 12 ml), с деления за всеки 0,25 ml (отговарящи на 25 mg). Тази опаковка трябва да се предписва при деца на 4 и повече години, юноши и възрастни.
-
Стъклена бутилка съдържаща 150 ml Репитенд перорален разтвор с градуирана спринцовка за перорално дозиране, съдържаща до 300 mg леветирацетам (отговарящи на 3 ml), с деления за всеки 0,1 ml (отговарящи на 10 mg).
За да се осигури точност при дозирането, на кърмачетата над 6 месеца и малките деца от 6 месеца до 4 годишни трябва да се предписва по-малката опаковка (150 ml) и градуираната спринцовка от 0,1 до 3 ml с деления през 0,1 ml.
-
Стъклена бутилка съдържаща 150 ml Репитенд перорален разтвор с градуирана спринцовка за перорално дозиране, съдържаща до 100 mg леветирацетам (отговарящи на 1 ml), с деления за всеки 0,05 ml (отговарящи на 5 mg).
За да се осигури точност при дозирането, на кърмачетата от 1 до 6 месечна възраст трябва да се предписва по-малката опаковка (150 ml) и градуираната спринцовка от 0,05 до 1 ml с деления през 0,05 ml.
Начин на приложениеПероралният разтвор може да се разреди в чаша вода или в шишето на бебето, като приемът му може да става със или без храна. След перорално приложение може да се усети горчивият вкус на леветирацетам.
Свръхчувствителност към леветирацетам или към други пиролидонови производни, или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Бъбречно увреждане
Прилагането на леветирацетам при пациенти с бъбречно увреждане може да изисква адаптиране на дозата. При пациенти с тежко нарушение на чернодробната функция се препоръчва оценка на бъбречната функция преди определяне на дозата (вж. точка 4.2).
Остра бъбречна недостатъчност
Много рядко употребата на леветирацетам се свързва с остра бъбречна недостатъчност, като времето за нейното възникване варира от няколко дни до няколко месеца.
Кръвна картина
Редки случаи на намален брой кръвни клетки (неутропения, агранулоцитоза, левкопения, тромбоцитопения и панцитопения) са описани във връзка с приложението на леветирацетам, случващо се обикновено в началото на лечението. Пълната кръвна картина се препоръчва при пациенти, които получат значителна слабост, пирексия, повтарящи се инфекции или нарушения в кръвосъсирването (точка 4.8).
Самоубийство
При пациенти, лекувани с антиепилептични средства (включително леветирацетам) са съобщавани случаи на самоубийство, опит за самоубийство, суицидни мисли и поведение. Мета-анализа на рандомизирани, плацебо-контролирани проучвания при антиепидептични лекарствени продукти показва леко повишение на риска от поява на суицидни мисли и поведение. Механизмът на този риск не е известен.
Затова пациентите трябва да бъдат проследявани за признаци на депресия и/или суицидни мисли и поведение и трябва да се предприеме съответното лечение. Пациентите (и хората, които се грижат за тях) трябва да бъдат посъветвани да потърсят лекарски съвет, в случай, че се появят признаци на депресия и/или суицидни мисли или поведение.
Абнормно и агресивно поведение
Леветирацетам може да причини психотични симптоми и поведенчески аномалии, включително раздразнителност и агресивност. Пациентите, лекувани с леветирацетам, трябва да бъдат наблюдавани за развитие на психиатрични прояви, насочващи към съществени промени в настроението и/или личността. Ако се забележат такива поведения, трябва да се обмисли коригиране или постепенно преустановяване на лечението. Ако се вземе решение за преустановяване, моля вижте точка 4.2.
Педиатрична популация
Наличните данни при деца не показват повлияване на растежа и пубертета. Въпреки това, не са известни дълготрайните ефекти върху способността за заучаване, интелекта, растежа, ендокринната функция, пубертета и възпроизводствения потенциал.
Помощни вещества:
Репитенд 100 mg/ml перорален разтвор съдържа метил парахидроксибензоат (Е218) и пропил парахидроксибензоат (Е216), които могат да предизвикат алергични реакции (вероятно от забавен тип).
Съдържа също и течен малтитол. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към фруктоза не трябва да приемат това лекарство.
Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на ml, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Антиепилептични лекарствени продукти
Данните от клинични проучвания при възрастни, преди пускане в продажба показват, че леветирацетам не оказва влияние върху серумните концентрации на съществуващите антиепилептични лекарствени продукти (фенитоин, карбамазепин, валпроева киселина, фенобарбитал, ламотрижин, габапентин и примидон), както и че тези антиепилептични лекарства не влияят върху фармакокинетиката на леветирацетам.
Не съществуват категорични данни за клинично значими лекарствени взаимодействия както при възрастни, така и при педиатрични пациенти, приемащи до 60 mg/kg/дневно леветирацетам.
Ретроспективната оценка на фармакокинетичните взаимодействия при деца и юноши с епилепсия (4 до 17 години), потвърждава, че допълващото лечение с перорално приложен леветирацетам не повлиява стационарните серумни концентрации на едновременно прилаганите карбамазепин и валпроат. Въпреки това данните предполагат 20% по-висок клирънс на леветирацетам при деца, приемащи ензим-индуциращи антиепилептични лекарствени продукти. Не е необходимо адаптиране на дозата.
Пробенецид
Установено е, че пробенецид (500 mg четири пъти дневно), блокер на бъбречната тубулна секреция, инхибира реналния клирънс на първичния метаболит, но не и на леветирацетам. Въпреки това концентрацията на този метаболит остава ниска.
Метотрексат
Съобщено е, че едновременното приложение на леветирацетам и метотрексат намалява клирънса на метотрексат, което води до повишена концентрация/задържане на метотрексат в кръвта до потенциално токсични нива. Нивата на метотрексат и леветирацетам в кръвта трябва да се проследяват внимателно при пациенти, лекувани едновременно с двете лекарства.
Перорални контрацептиви и други фармакокинетични взаимодействия
Леветирацетам 1000 mg дневно не повлиява фармакокинетиката на пероралните контрацептиви (етинилестрадиол и левоноргестрел); ендокринните параметри (лутеинизиращ хормон и прогестерон) не се променят. Леветирацетам 2000 mg дневно не повлиява фармакокинетиката на дигоксин и варфарин; протромбиновото време не се променя. Едновременното приемане с дигоксин, перорални контрацептиви и варфарин не повлиява фармакокинетиката на леветирацетам.
Слабителни
Има изолирани съобщения за намаление на ефикасността на леветирацетам, когато осмотичното слабително макрогол се прилага едновременно с перорален леветирацетам. Следователно, макрогол не трябва да се приема през устата в продължение на един час преди и един час след приема на леветирацетам.
Храна и алкохол
Степента на абсорбция на леветирацетам не се променя от храната, но скоростта на абсорбция е слабо понижена.
Няма данни за взаимодействие на леветирацетам с алкохол.
Жени с детероден потенциал
На жени с детероден потенциал трябва да се дава съвет от специалист. Лечението с леветирацетам трябва да се преразгледа, когато жената планира да забременее. Както при всички антиепилептични лекарства, трябва да се избягва внезапно спиране на леветирацетам, тъй като това може да доведе до поява на гърчове, които биха могли да имат сериозни последици за жената и нероденото дете. Трябва да се предпочете монотерапия, когато е възможно, тъй като лечението с множество антиепилептични лекарства (АЕЛ) може да е свързано с по-висок риск от вродени малформации, отколкото монотерапията, в зависимост от прилаганите антиепилептици.
БременностГолямо количество постмаркетингови данни от бременни жени, които са били на монотерапия с леветирацетам (над 1 800, сред които при над 1 500 експозицията възниква по време на първия триместър) не показват увеличаване на риска от основните вродени малформации. Съществуват само ограничени доказателства за неврологичното развитие на деца, изложени на монотерапия с Keppra in utero. Въпреки това текущите епидемиологични проучвания (при около 100 деца) не показват повишен риск от нарушения или забавяне на неврологичното развитие.
Леветирацетам може да се прилага по време на бременност, ако след внимателна оценка се счете, че е клинично необходимо. В такъв случай се препоръчва най-ниската ефективна доза. Физиологичните промени по време на бременността може да повлияят концентрацията на леветирацетам. По време на бременността се наблюдава понижаване на плазмените концентрации на леветирацетам. Понижаването е по-изразено през третия триместър (до 60% от изходното ниво преди бременността). Затова на бременните жени трябва да се осигурят подходящи медицински грижи.
КърменеЛеветирацетам се отделя в човешката кърма. Ето защо не се препоръчва кърмене Въпреки това, ако лечението с леветирацетам е наложително в периода на кърмене, съотношението полза/риск от лечението трябва да бъде оценено при отчитане нзачимостта на кърменето.
ФертилитетНе са открити данни за влияние върху фертилитета при проучвания върху животни (вж. точка 5.3). Няма клинични данни, потенциалния риск за хора не е известен.
Леветирацетам не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.
Поради възможна различна индивидуална чувствителност при някои пациенти, в началото на лечението или при последващо увеличаване на дозата, може да се появи сънливост или други симптоми от страна на централната нервна система. Ето защо се препоръчва повишено внимание при пациенти, извършващи определени задачи, като шофиране или работа с машини. Пациентите трябва да бъдат предупредени да не шофират или използват машини докато установят, че възможността им за подобни дейности не се повлиява.
Обобщение на профила на безопасност
Най-често съобщаваните нежелани реакции са назофарингит, сънливост, главоболие, умора и замаяност. Профилът на нежеланите събития, представени по-долу, се основава на анализа на сборни плацебо-контролирани клинични изпитвания за всички изследвани показания, включващи общо 3 416 пациенти, лекувани с леветирацетам. Тези данни са допълнени с употребата на леветирацетам в съответните отворени разширени проучвания, както и постмаркетинговия опит. Профилът на безопасност на леветирацетам е като цяло подобен при различните възрастови групи (възрастни и педиатрични пациенти), както и в рамките на одобрените индикации свързани с епилепсията.
Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции
По-долу са представени нежеланите реакции съобщавани при клиничните проучвания (при възрастни, юноши, деца и кърмачета над 1 месец) или от пост-маркетингов опит по системо- органна класификация и по честота. Нежеланите лекарствени реакции са изброени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност и честотата им е дефинирана, както следва: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000) и много редки (<1/10 000).
| MedDRA системо-органен клас | Категории на честота | |||
| Много чести | Чести | Нечести | Редки | |
| Инфекции и инфестации | назофарингити | инфекции | ||
| Нарушения на кръвта и лимфната система | тромбоцитопения, левкопения | панцитопения, неутропения, агранулоцитоза | ||
| Нарушения на имунната система | Лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS), свръхчувствителност (включително ангиодем и анафилаксия) | |||
| Нарушения на метаболизма и храненето | анорексия | намаляване на теглото, повишаване на теглото | хипонатриемия | |
| Психични нарушения | депресия, враждебност/ агресивност, безпокойство, безсъние, нервност/ раздразнителност | опит за самоубийство, суицидна идеация, психотично разстройство, необичайно поведение, халюцинации, гняв, състояние на объркване, паническа атака, емоционална нестабилност/промен и в настроението, тревожност | извършено самоубийство, личностни нарушения, абнормно мислене, делириум | |
| Нарушения на нервната система | сомнолентност, главоболие | конвулсии, нарушение на равновесието, замаяност, летаргия, тремор | амнезия, нарушение на паметта, нарушена координация/атаксия, парестезия, нарушение на вниманието | хореоатетоза, дискинезия, хиперкинезия, нарушение на походката, енцефалопатия |
| Нарушения на очите | диплопия, замъглено зрение | |||
| Нарушения на ухото и лабиринта | вертиго | |||
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | кашлица | |||
| Стомашно-чревни нарушения | болки в корема, диария, диспепсия, повръщане, гадене | панкреатит | ||
| Хепатобилиарни нарушения | абнормни резултати при функционални чернодробни тестове | чернодробна недостатъчност, хепатит | ||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | обрив | алопеция, екзема, пруритус, | токсична епидермална некролиза, синдром на Stevens-Johnson, еритема мултиформе | |
| Нарушения на мускулно- скелетната система и съединителната тъкан | мускулна слабост, миалгия | рабдомиолиза и повишена креатинин фосфокиназа в кръвта* | ||
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | остра бъбречна недостатъчност | |||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | астения/умора | |||
| Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали в резултат на интервенции | нараняване | |||
* Значително по-високо разпространение се наблюдава при пациенти от японс:ки произход в сравнение при пациенти от неяпонски произход.
Рядко са наблюдавани случаи на енцефалопатия след приложение на леветирацетам. Тези нежелани реакции обикновено настъпват в началото на лечението (няколко дни до няколко месеца) и са обратими след спиране на лечението.
Описание на избрани нежелани реакции
Рискът от анорексия е по-висок, когато топирамат се прилага едновременно с леветирацетам. При няколко случая на алопеция е наблюдавано възстановяване след преустановяване приема на леветирацетам.
При някои от случаите на панцитопения е установено потискане на костния мозък.
Педиатрична популация
При пациенти на възраст от 1 месец до под 4 години, общо 190 пациенти са били лекувани с леветирацетам в плацебо-контролирани и отворени разширени проучвания. Шестдесет (60) от тези пациенти са били лекувани с леветирацетам в плацебо-контролирани проучвания. При пациенти на възраст 4-16 години, общо 645 пациенти са били лекувани с леветирацетам в плацебо-контролирани и отворени разширени проучвания. В плацебо-контролирани проучвания 233 от тези пациенти са били лекувани с леветирацетам. В тези две педиатрични възрастови групи, тези данни са допълнени с постмаркетингов опит за употреба на леветирацетам.
Освен това 101 кърмачета на възраст под 12 месеца са били с експозиция в постмаркетингово проучване за безопасност. Не са идентифицирани нови съображения за безопасност за леветирацетам при деца с епилепсия на възраст под 12 месеца.
Профилът на нежеланите реакции на леветирацетам е по принцип подобен при различните възрастови групи и в рамките на одобрените показания, свързани с епилепсията. Безопасността при педиатрични пациенти в плацебо-контролирани клинични проучвания са в съответствие с профила на безопасност на леветирацетам при възрастни, с изключение на поведенческите и психиатрични нежелани реакции, които са по-чести при деца отколкото при възрастни. При деца и юноши на възраст от 4 до 16 години, повръщане (много чести 11,2%), възбуда (чести 3,4%), промени в настроението (чести 2,1%), емоционална нестабилност (чести 1,7%), агресия (чести 8,2 %), необичайно поведение (обща 5,6%) и летаргия (общи, 3,9%) са съобщавани по- често, отколкото в другите възрастови групи или в общия профил на безопасност. При кърмачета и деца на възраст от 1 месец до под 4 години, раздразнителност (много чести 11,7%) и нарушена координация (чести 3,3%) са съобщавани по-често, отколкото при другите възрастови групи, или в общия профил на безопасност.
Двойносляпо, плацебо-контролирано проучване за проследяване на безопасността при деца с неинфериорен дизайн е оценило когнитивните и невропсихологични ефекти на леветирацетам при деца от 4 до 16-годишна възраст с парциални пристъпи. Установено е, че леветирацетам не се различава (не е по-лош) спрямо плацебо по отношение на промяната спрямо изходното ниво на Leiter-R внимание и памет, комбиниран скор за изследване на паметта на предварително определената в протокола популация. Резултатите, свързани с поведенческата и емоционална функция, са показали влошаване при лекуваните с леветирацетам пациенти по отношение на агресивно поведение, измерено по стандартен и систематизиран метод чрез използване на валидиран способ (CBCL-Achenbach въпросник за детско поведение). Въпреки това пациентите, приемали леветирацетам по време на продължителното, отворено проследяващо проучване, не са показали общо влошаване по отношение на поведението или емоционалната функция; нещо повече, показателите за агресивно поведение не са показали влошаване спрямо изходните стойности.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношенията полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев” № 8
1303 София
Тел.: +35 928903417
уебсайт: www.bda.bg
Сомнолентност, тревожност, агресия, понижена степен на съзнание, потискане на дишането и кома са били наблюдавани при предозиране на леветирацетам.
Мерки при предозиранеСлед остро предозиране, стомаха може да бъде изпразнен чрез стомашна промивка или предизвикване на повръщане. Няма специфичен антидот на леветирацетам. Лечението при предозиране е симптоматично и може да включва хемодиализа. Ефикасността на отделянето при диализа е 60% за леветирацетам и 74% за първичния метаболит.
Фармакологични свойства - Repitend 100 mg/ml
Фармакотерапевтична група: Антиепилептици, други антиепилептици, АТС код: N03AX14.
Активното вещество леветирацетам е пиролидоново производно (S-енантиомер на а-етил-2- оксо-1-пиролидин ацетамид), химически без връзка със съществуващите антиепилептични активни вещества.
Механизъм на действие
Механизмът на действие на леветирацетам все още не е напълно изяснен. In vitro и in vivo опитите показват, че леветирацетам не променя основните характеристики на клетката, както и нормалната невротрансмисия.
In vitro проучванията показват, че леветирацетам въздейства върху интраневронните нива на Са2+ чрез частично инхибиране на N-тип Са2+ каналчета, както и чрез редуциране освобождаването на Са2+ от интраневронните депа. В допълнение, той частично намалява редукцията в потока в GABA- и глицин- зависимите каналчета, индуцирани от цинк и β- карболини. Нещо повече, в in vitro проучвания, леветирацетам показва свързване към специфични места в мозъчната тъкан на гризачи. Това място на свързване е намиращия се в синаптичните везикули протеин 2А, за който се смята, че участва във везикулната фузия и невротрансмитерната екзоцитоза. Леветирацетам и неговите аналози показват изявен афинитет към свързване с намиращия се в синаптичните везикули протеин 2А, което от своя страна е във връзка с тяхното действие срещу пристъпите в аудиогенни модели на епилепсия при мишки. Тези резултати предполагат, че взаимодействието между леветирацетам и намиращия се в синаптичните везикули протеин 2А подпомага антиепилептичния механизъм на действие на лекарствения продукт.
Фармакодинамнчни ефекти
Леветирацетам предпазва от парциални и първично генерализирани пристъпи при широк кръг животински модели без да има про-конвулсивен ефект. Първичният метаболит неактивен. При хора активността по отношение, както на парциалните, така и на генерализираните епилептични състояния (епилептиформно освобождаване /фотопароксизмален отговор) потвърждава широкия фармакологичен спектър на
леветирацетам.
Клинична ефикасност и безопасност
Допълващо лечение на парциални пристъпи със или без вторична генерализация при възрастни, юноши, деца и кърмчета над 1-месечна възраст с епилепсия
При възрастни, ефикасността на леветирацетам е доказана в 3 двойнослепи, плацебо- контролирани проучвания с 1000 mg, 2000 mg или 3000 mg/ден прилагани в 2 отделни дози с продължителност на лечението до 18 седмици. При обобщения анализ, процента на пациентите достигнали 50% или по-високо намаление, спрямо изходното ниво на честотата на парциалните пристъпи за седмица при постоянна доза (12/14 седмици) е 27,7%, 31,6% и 41,3% при пациенти приемащи 1000,2000 или 3000 mg леветирацетам и съответно 12,6% за пациентите приемащи плацебо.
Педиатрична популация
При педиатрични пациенти (от 4 до 16-годишна възраст), ефикасността на леветирацетам е Установена в двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване, включващо 198 пациенти и с продължителност на лечението 14 седмици. В това проучване, пациентите са получавали леветирацетам като постоянна доза от 60 mg/kg/дневно (прием два пъти на ден).
44,6% от пациентите приемали леветирацетам и 19,6% от пациентите на плацебо са имали 50% или по-високо намаление, спрямо изходното ниво на честотата на парциалните пристъпи за седмица. При продължително дългосрочно лечение 11,4% от пациентите не са получавали пристъпи поне за 6 месеца, а 7,2% за поне 1 година.
При педиатрични пациенти (от 1-месечна до 4-годишна възраст), ефикасността на леветирацетам е установена в двойно-сляпо, плацебо контролирано проучване, включващо 116 пациенти и с продължителност на лечението 5 дни. В това проучване на пациентите е предписана дневна доза от 20 mg/kg, 25 mg/kg, 40 mg/kg или 50 mg/kg перорален разтвор, в зависимост от тяхната възраст. В това проучване е използвана доза от 20 mg/kg/дневно, титрирана до 40 mg/kg/дневно при кърмачета от един месец до 6 месеца и доза от 25 mg/kg/дневно, титрирана до 50 mg/kg/дневно при кърмачета и деца на възраст от 6 месеца до 4 години. Общата дневна доза е прилагана два пъти дневно.
Първоначалната оценка на ефективността е нивото на отговор (процентът пациенти с > 50% намаление, спрямо изходното ниво на дневната честота на парциалните пристъпи), определена от заслепен централен четец чрез 48-часово видео ЕЕГ наблюдение. Анализът на ефикасността обхваща 109 пациенти, които са имали поне 24-часово видео ЕЕГ наблюдение през двата периода - на изходното ниво и на оценката. Пациентите, показали отговор са 43,6% от лекуваните с леветирацетам и 19,6% от пациентите, приемащи плацебо. Резултатите отговарят на съответната възрастова група. При продължително дългосрочно лечение 8,6% от пациентите не са получавали пристъпи поне за 6 месеца и 7,8% за поне 1 година.
В плацебоконтролирани клинични проучвания, с екпозиция са били 35 кърмачета с парциални пристъпи, на възраст под 1 година, от които само 13 са били на възраст < 6 месеца.
Монотерапия при лечение на парциални пристъпи със или без вторична генерализация при пациенти над 16-годишна възраст с новодиагностицирана епилепсия.
Ефикасността на леветирацетам като монотерапия е установена в двойно-сляпо, паралелно- групово, неинфериорно сравнение с карбамазепин с контролирано освобождаване (CR) при 576 пациента на 16-годишна възраст или по-възрастни с новодиагностицирана или наскоро диагностицирана епилепсия. Пациентите е трябвало да бъдат единствено с непредизвикани парциални пристъпи или генерализирани тонично-клонични пристъпи. Пациентите са разпределени (рандомизирани) да приемат карбамазепин CR 400 - 1200 mg/ден или леветирацетам 1000 -3000 mg/ден, като продължителността на лечението е била до 121 седмици в зависимост от отговора.
Липса на пристъпи за 6 месеца е достигната при 73,0% от пациентите приемащи леветиранетам и при 72,8% от пациентите приемащи карбамазепин- CR; установената абсолютна разлика между терапиите е 0,2% (95% CI: -7,8 8,2). Повече от половината от пациентите остават без да получават пристъпи за 12 месеца (56,6% и 58,5% съответно от пациентите на леветирацетам и карбамазепин CR).
В проучване, отразяващо клиничната практика, съпътстващата антиепилептична терапия може да се прекъсне при ограничен брой пациенти, който са се повлияли от допълваща терапия с леветирацетам (36 възрастни пациента от 69).
Допълващо лечение на миоклонични пристъпи при възрастни и юноши над 12-годишна възраст с ювенилна миоклонична епилепсия.
Ефикасността на леветирацетам е установена в двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване с продължителност 16 седмици при пациенти на 12-годишна възраст или по-възрастни страдащи от идиопатична генерализирана епилепсия с миоклонични пристъпи от различни синдроми. Повечето пациенти са били с ювенилна миоклонична епилепсия.
В това проучване дозата на леветирацетам е била 3000 mg/ден разделена на 2 приема.
58,3% от пациентите приемащи леветирацетам и 23,3% от пациентите на плацебо са имали поне 50% намаление на дните през седмицата с миоклонични пристъпи. При продължително дългосрочно лечение,
28,6% от пациентите не са получавали миоклонични пристъпи за поне 6 месеца и 21,0% за поне 1 година.
Допълващо лечение на първично генерализирани тонично-клонични пристъпи при възрастни и юноши над 12-годишна възраст с идиопатична генерализирана епилепсия.
Ефикасността на леветирацетам е доказана в 24 седмично двойносляпо, плацебо-контролирано проучване включващо възрастни, юноши и ограничен брой деца страдащи от идиопатична генерализирана епилепсия с първично генерализирани тонично-клонични (ПГТК) пристъпи от различни синдроми (ювенилна миоклонична епилепсия, ювенилна абсанс епилепсия, детска абсанс епилепсия или епилепсия с grand mal пристъпи при събуждане). В това проучване, дозата на леветирацетам е била 3000 mg/ден при възрастни или 60 mg/kg/ден при деца, приемана в 2 отделни дози.
72,2% от пациентите приемащи леветирацетам и 45,2% от пациентите на плацебо са имали 50% или по-голямо намаление на честотата на ПГТК пристъпи за седмица. При продължително дългосрочно лечение 47,4% от пациентите не са получавали тонично-клонични пристъпи за поне 6 месеца, а 31,5% не са получавали тонично-клонични пристъпи за поне 1 година.
Леветирацетам има висока степен на разтворимост и проникване. Фармакокинетичният му профил е линеен с ниска интра-индивидуална и интер-индивидуална вариабилност. Няма промяна в клирънса след многократно приложение. Няма данни за съществена вариабилност по отношение на пола, расата и циркадния ритъм. Фармакокинетичният профил е сравним при здрави доброволци и пациенти с епилепсия.
Поради пълната и линейна абсорбция, плазмените нива могат да бъдат предвидени в зависимост от пероралната доза леветирацетам изразени в mg/kg телесна маса. Ето защо не е необходимо следене на плазмените нива леветирацетам.
При възрастни и деца е установена значима взаимна връзка между слюнчената и плазмена концентрация (съотношението слюнка/плазма по отношение на концентрацията варира от 1 до 1,7 при пероралната таблетна форма и 4 часа след приема на пероралния разтвор).
Възрастни и юноши
АбсорбцияЛеветирацетам се абсорбира бързо след перорално приложение. Абсолютната перорална бионаличност е близка до 100%.
Пикови плазмени концентрации (Сmах) се достигат 1,3 часа след приема. Стационарно състояние се достига след два дни при режим на приложение 2 пъти дневно. Пиковите концентрации (Сmах) са обичайно 31 μg/ml и 43 μg/ml съответно след еднократна доза от 1000 mg и многократно, два пъти дневно приложение на l000 mg.
Степента на абсорбция не зависи от дозата и не се влияе от храната.
РазпределениеНяма данни за тъканното разпределение при хора.
Нито леветирацетам, нито неговия първичен метаболит се свързват в значителна степен с плазмените протеини (< 10%). Обема на разпределение на леветирацетам е приблизително 0,5 до 0,7 l/kg, което е близо до общия воден обем на организма.
БиотрансформаиияЛеветирацетам не се метаболизира екстензивно при хора. Главният път на метаболизъм (24% от дозата) е ензимна хидролиза на ацетамидната група. В образуването на първичния метаболит, ucb L057, не участват чернодробните цитохром Р450 изоформи. Хидролизата на ацетамидната група е установена в голям брой тъкани, включително кръвни клетки.
Метаболитът ucb L057 е фармакологично неактивен.
Установени са също и два второстепенни метаболита. Единият се получава от хидроксилирането на пиролидоновия пръстен (1,6% от дозата), а другият от отварянето на пиролидоновия пръстен (0,9% от дозата). Другите неидентифицирани компоненти са само 0,6% от дозата.
In vivo не е установена вътрешна конверсия на енантиомерите както на леветирацетам, така и на неговия първичен метаболит.
In vitro, леветирацетам и неговият първичен метаболит не инхибират изоформите на главния чернодробен комплекс у хората - изоформите на цитохром Р450 (CYP3A4,2А6,2С9,2С19, 2D6,2Е1 и 1А2), глюкоронил трансферазата (OGT1A1 и UGT1А6) и епоксид хидроксилазната активност. В допълнение, леветирацетам не въздейства in vitro върху глюкуронирането на валпроевата киселина.
В култури от човешки хепатоцити леветирацетам оказва слаб или никакъв ефект върх CYP1A2, SULT1E1 или UGT1А1. Леветирацетам слабо индуцира CYP2B6 и CYP3A4. In vitro данните и in vivo данните за взаимодействия с пероралните контрацептиви, дигоксин и варфарин показват, че in vivo не се очаква значимо индуциране на ензими. Ето защо е малко вероятно взаимодействие на леветирацета с други вещества или vice versa.
ЕлиминиранеПлазменият полуживот при възрастни е 7±1 часа и не варира в зависимост от дозата, пътя на прилагане и многократния прием. Средният общ телесен клирънс е 0,96 ml/min/kg.
Главният път на екскреция е чрез урината за средно 95% от дозата (приблизително 93% от приетата доза се отделят в рамките на 48 часа). Отделянето чрез изпражненията е само за 0,3% от дозата.
Кумулативната екскреция чрез урината на леветирацетам и неговия първичен метаболит е съответно 66% и 24% през първите 48 часа.
Реналният клирънс на леветирацетам и ucb L057 е съответно 0,6 и 4,2 ml/min/kg и показва, че леветирацетам се отделя чрез гломерулна филтрация с последваща тубулна реабсорбция, и че първичният метаболит също се отделя чрез активна тубулна секреция в допълнение на гломерулната филтрация.
Отделянето на леветирацетам съответства на креатининовия клирънс.
Старческа възраст
При пациенти в старческа възраст полуживотьт е увеличен с около 40% (10 до 11 часа). Това е свързано с намаляване на бъбречната функция при тази популация (вж. точка 4.2).
Бъбречно увреждане
Привидният телесен клирънс на леветирацетам и неговия първичен метаболит корелира с креатининовия клирънс. Ето защо се препоръчва адаптиране на поддържащата дневна доза на Репитенд на базата на креатининовия клирънс при пациенти с умерено до тежко бъбречно увреждане (вж. точка 4.2).
При пациенти в краен стадий на бъбречна недостатъчност с анурия, полуживотът е приблизително 25 и 3,1 часа, съответно през интердиализния и интрадиализния период. По време на обичайната 4-ри часова диализна процедура фракционно се отделят 51 % от леветирацетам.
Чернодробно увреждане
При пациенти с лека до умерена степен на чернодробно увреждане не се наблюдава значителна промяна в клирънса на леветирацетам. При повечето пациенти с тежка степен на чернодробно увреждане клирънсът на леветирацетам е намален с повече от 50% поради съпътстващо бъбречно увреждане (вж. точка 4.2).
Педиатрична популация
Деца (4 до 12 години)
След приемане на единична доза (20 mg/kg) от деца (6-12 години) с епилепсия, полуживотът на леветирацетам е 6,0 часа. Привидният коригиран към телесното тегло клирънс е приблизително с 30% по-висок от този при възрастни с епилепсия.
След многократно перорално приложение (20 до 60 mg/kg/дневно) при деца с епилепсия (4-12 години), леветирацетам се абсорбира бързо. Пикови плазмени концентрации се достигат 0,5 до 1,0 час след приема. Наблюдавано е линейно и пропорционално на дозата повишаване за пиковите плазмени концентрации и площта под кривата. Елиминационният полуживот е около 5 часа. Привидният телесен клирънс е 1,1 ml/min/kg.
Кърмачета и деца (от 1 месец до 4 години)
След прилагането на единична доза (20 mg/kg) на 100 mg/ml перорален разтвор при деца (от 1 месец до 4 години) с епилепсия, леветирацетам се абсорбира бързо, като пикови плазмени концентрации се достигат 1 час след приема. Фармакокинетичните резултати показват, че полуживотът е по-кратък (5,3 часа), в сравнение с това при възрастни (7,2 часа), а привидният телесен клирънс е по-бърз (1,5 ml/min/kg), в сравнение с този при възрастни (0,96 ml/min/kg).
В популационния фармакокинетичен анализ, проведен при пациенти от 1-месечна до 16- годишна възраст, телесното тегло е значимо свързано с привидния клирънс (клирънсът се повишава с повишаването на телесното тегло) и привидния обем на разпределение. Възрастта също влияе върху двата параметъра. Този ефект е по-изразен при по-малките кърмачета и намалява при увеличение на възрастта, като става незначителен около 4-годишна възраст.
В двата популационни фармакокинетични анализа се наблюдава около 20% нарастване на привидният клирънс на леветирацетам, когато се прилага съвместно с ензим-индуциращи антиепилептични лекарства.
Документи в PDF формат
Опаковка и цена
Лекарствен списък
ДДД
Лекарствен списък
ДДД
G40.7: Малки припадъци [petit mal], без припадъци grand mal, неуточнени