Selincro 18 mg - Film-coated tablet
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Selincro 18 mg
Selincro е показан за намаляване на консумацията на алкохол при възрастни пациенти с алкохолна зависимост, при които има висок риск за алкохолна консумация (drinking risk level - DRL) [вж. точка 5.1], без физически симптоми на абстиненция и които не се нуждаят от незабавна детоксикация.
Selincro трябва да се предписва само в комбинация с продължителна психосоциална подкрепа, фокусирана върху засилено придържане към лечението и намаляване консумацията на алкохол.
Selincro трябва да се започва само при пациенти, при които продължава да има висок риск за алкохолна консумация две седмици след първоначалната оценка.
Дозировка
При първоначалната визита трябва да бъдат оценени клиничният статус на пациента, зависимостта от алкохол и нивото на консумация на алкохол (въз основа на съобщеното от пациента). Следователно пациентите трябва да бъдат помолени да записват своята консумация на алкохол в продължение на около две седмици.
При следващото посещение, Selincro може да се започне при пациенти, при които през този период от две седмици, продължава да има висок риск за алкохолна консумация (вж.
Точка 5.1), във връзка с психосоциална интервенция, фокусирана върху придържане към лечението и намаляване на консумацията на алкохол.
Selincro трябва да се приема при нужда; всеки ден, когато пациентът усеща, че има риск да пие на алкохол, трябва да се вземе една таблетка, за предпочитане 1-2 часа преди очакваното време за пиене. Ако пациентът е започнал да пие алкохол, без да вземе Selincro, трябва да вземе една таблетка колкото е възможно по-скоро.
Максималната доза Selincro е една таблетка на ден. Selincro може да се приема със или без храна (вж. точка 5.2).
По време на основните проучвания най-голямо подобрение е наблюдавано в рамките на първите 4 седмици. Повлияването на пациента от лечението и необходимостта от продължаване на фармакотерапията, следва да се оценява редовно (например веднъж месечно) (вж. точка 5.1). Лекарят трябва да продължи да оценява напредъка на пациента за намаляване на консумацията на алкохол, на цялостното функциониране, спазване на лечението, както и евентуални странични ефекти. Клиничните данни за използване на Selincro в рандомизирани контролирани условия са налични за период от 6 до 12 месеца. Препоръчва се повишено внимание, ако Selincro се предписва за повече от 1 година.
Специални популации
Пациенти в напреднала възраст (≥65 години)
Не се препоръчва корекция на дозата за тази група пациенти (вж. точки 4.4 и 5.2).
Бъбречно увреждане:
Не се препоръчва корекция на дозата при пациенти с леко или умерено бъбречно увреждане
Чернодробно увреждане
Не се препоръчва корекция на дозата при пациенти с леко или умерено чернодробно увреждане
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Selincro при деца и юноши на възраст <18 години не е установена. Липсват данни. (вж. точка 5.1).
Начин на приложение
Selincro е за перорално приложение. Филмираната таблетка трябва да се глътне цяла.
Филмираната таблетка не трябва да се дели или натрошава, защото налмефен може да предизвика сенсибилизация при пряк контакт с кожата (вж. точка 5.3)
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества изброени в точка 6.1.
Пациенти, приемащи опиоидни агонисти (като опиоидни аналгетици, опиати за заместителна терапия с опиоидни агонисти (например метадон) или частични агонисти (например бупренорфин)) (вж. точка 4.4).
Пациенти с настояща или скорошна опоидна зависимост.
Пациенти с остри симптоми на отнемане при опиоидна зависимост. Пациенти, при които се подозира скорошна употреба на опиоиди. Пациенти с тежко чернодробно увреждане (Child-Pugh класификация). Пациенти с тежко бъбречно увреждане (eGFR < 30 ml/min на 1,73 m2).
Пациенти със скорошна анамнеза за остър синдром на отнемане при алкохолна зависимост (включително халюцинации, гърчове и делириум тременс).
Selincro не е за пациенти, чиято цел на лечението е незабавно въздържание. Намаляване на консумацията на алкохол е междинна цел по пътя към въздържание.
Прилагане на опиоиди
При спешна ситуация, когато на пациент, приемащ Selincro трябва да се приложат опиоди, необходимото количество опиоид за постигане на желания ефект може да е по-голямо от обичайното. Пациентът трябва да се наблюдава внимателно за симптоми на респираторна депресия като резултат от приложението на опиоида, както и за други нежелани реакции.
Ако при спешна ситуация са необходими опиоиди, дозата трябва винаги да се титрира индивидуално. Ако са необходими необичайно високи дози, се изисква внимателно наблюдение.
Selincro трябва да се прекъсне временно за 1 седмица преди очакваната употреба на опиоиди, например, ако биха се използвали опиоидни аналгетици по време на планова операция.
Лекарят, назначил лечението, следва да посъветва пациентите, че е важно да информират медицинските специалисти за последния прием на Selincro, ако използването на опиоиди стане необходимо.
Изисква се повишено внимание при употреба на лекарствени средства съдържащи опиоиди (например лекарства против кашлица, опиоидни аналгетици (вж. точка 4.5)).
Коморбидност
Психични разстройства
Психични ефекти са докладвани при клинични проучвания (вж. точка 4.8). Ако пациентите развият психични симптоми, които не са свързани със започнато лечение със Selincro и/или не са преходни, лекуващият лекар трябва да помисли за алтернативни причини за симптомите и да преразгледа необходимостта от продължаване на лечението със Selincro.
Selincro не е проучвано при пациенти с нестабилно психично заболяване. Трябва да се подходи внимателно, ако Selincro се предписва на пациенти с настояща психиатрична коморбидност като голямо депресивно разстройство.
Увеличеният суициден риск при злоупотреба с алкохол и наркотични вещества, със или без съпътстваща депресия, не се понижава с приема на налмефен.
Гърчове
Има ограничен опит при пациенти с анамнеза за гърчове, влючително гърчове в периода на отнемане на алкохола.
Препоръчва се повишено внимание, ако лечение с цел намаляване на консумацията на алкохол се стартира при такива пациенти.
Бъбречни или чернодробни увреждания
Selincro се метаболизира екстензивно от черния дроб и се екскретира главно чрез урината. Затова трябва да се внимава, когато се предписва Selincro на пациенти с леко или умерено чернодробно или леко или умерено бъбречно увреждане, като например с по-често мониториране.
Трябва да се внимава, когато се предписва Selincro при пациенти с повишен ALAT или ASAT
(>3х ULN), тъй като тези пациенти бяха изключени от програмата за клинично разработване.
Пациенти в старческа възраст (≥65 годишна възраст)
Има ограничени клинични данни за употребата на Selincro при пациенти ≥65 годишна възраст с алкохолна зависимост.
Трябва да се внимава, когато се предписва Selincro на пациенти ≥65 годишна възраст
Препоръчва се повишено внимание, ако Selincro се прилага едновременно с мощен UGT2B7 инхибитор (вж. точка 4.5).
Лактоза
Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.
Не са провеждани in vivo проучвания за взаимодействия от типа „лекарство-лекарство“.
Основавайки се на ин витро проучвания, не се очакват клинично значими взаймодействия между налмефен или неговите метаболити и едновременно приемани лекарствени продукти, които се метаболизират от най-често срещаните CYP450 и UGT ензими или мембранни транспортери. Едновременното приложение с лекарствени продукти, които са мощни инхибитори на ензима UGT2B7 (например диклофенак, флуконазол, медроксипрогестерон ацетат, меклофенамова киселина) може значително да увеличи експозицията на налмефен.Малко вероятно е това да представлява проблем при инцидентно използване, но ако в дългосрочен план се започне едновременно лечение с мощен UGT2B7 инхибитор, не може да бъде изключена потенциална възможност за увеличаване експозицията на налмефен (вж.
точка 4.4). От друга страна, едновременното приложение с UGT индуктор (например дексаметазон, фенобарбитал, рифампицин, омепразол) може потенциално да доведе до субтерапевтични плазмени концентрации на налмефен.
Ако Selincro се приема едновременно с опиоидни агонисти (например, определени видове лекарствени продукти против кашлица и настинка, определени лекарствени продукти против диария и опиоидни аналгетици), пациентът може да не се повлияе от опиоидния агонист.
Няма клинично значимо фармакокинетично взаимодействие от типа „лекарство-лекарство“ между налмефен и алкохол. Изглежда, че има слабо засягане на когнитивните и психомоторните функции след прием на налмефен. Все пак, ефектът от комбинацията на налмефен и алкохол не е превишил сбора от ефектите на всяко едно от веществата приети по отделно.
Едновременният прием на алкохол и Selincro не предотвратява интоксикиращия ефект на алкохола.
Бременност
Липсват или има ограничени данни (за изхода на по-малко от 300 случая на бременност) за употребата на налмефен при бременни жени.
Проучванията при животни са показали репродуктивната токсичност (вж. точка 5.3).
Selincro не се препоръчва по време на бременност. Кърмене
Наличните фармакодинамични/токсикологични данни при животни показват екскреция на налмефен/метаболити в майчиното млякото (вж. точка 5.3). Не е известно дали налмефен се екскретира в майчиното мляко при хората.
Не може да се изключи риск за новородените/бебетата.
Трябва да се вземе решение за прекратяване на кърменето или за прекратяване/въздържане от терапия със Selincro, като се вземе предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
При проучвания на фертилитета при плъхове не са наблюдавани въздействия на налмефен върху фертилитета, върху чифтосването, бременността или параметрите на спермата.
След прилагане на налмефен може да се появят нежелани реакции като нарушение на вниманието, зрително увреждане, необичайно усещане, гадене, замаяност, сомнолентност, инсомния и главоболие (вж. точка 4.8). Повечето от тези реакции са леки или умерени, свързани със започване на лечението и са краткотрайни.
Следователно Selincro може да повлиява в малка до умерена степен способността за шофиране и работа с машини и пациентите трябва да са с повишено внимание особено при започване на лечението със Selincro.
Обобщение на профила на безопасност
Честотите на нежеланите реакции в Таблица 1 са изчислени на базата на три рандомизирани, двойнослепи, плацебо-контролирани проучвания при пациенти с алкохолна зависимост.
Най-честите нежелани реакции са били гадене, замаяност, инсомния и главоболие. Повечето от тези реакции са били леки или умерени, свързани със започване на лечението и са били краткотрайни.
При клиничните проучвания са докладвани състояние на обърканост, рядко халюцинации и дисоциация. По-голямата част от тези реакции са били леки или умерени, свързани със започване на лечението и са били краткотрайни (от няколко часа до няколко дни). Повечето от тези нежелани реакции са изчезнали по време на продължителното лечение и не са се проявили отново при повторна употреба. Като се има предвид, че като цяло тези реакции са били кроткотрайни, те биха могли да представляват алкохолна психоза, синдром на алкохолно отнемане или коморбидно психично заболяване.
Табличен списък на нежеланите реакции
Честотите се определят като: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10);
нечести (≥1/1 000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000) или с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Таблица 1. Честоти на нежеланите лекарствени реакции
| Системо-органни класове | Честота | Нежелана лекарствена реакция |
| Нарушения на метаболизма и храненето | Чести | Намален апетит |
| Психични нарушения | Много чести | Инсомния |
| Чести | Нарушения на съня | |
| Състояние на обърканост | ||
| Двигателно неспокойствие | ||
| Намалено либидо | ||
| Нечести | Халюцинации (включително слухови халюцинации, тактилни халюцинации, зрителни халюцинации и соматичнихалюцинации) | |
| Дисоциация | ||
| Нарушения на нервната система | Много чести | Замаяност |
| Главоболие | ||
| Чести | Сомнолентност | |
| Тремор | ||
| Смущения на вниманието | ||
| Парестезия | ||
| Хипоестезия | ||
| Нарушения на очите | С неизвестна честота | Зрително увреждане (в повечето случаи преходно) |
| Сърдечни нарушения | Чести | Тахикардия |
| Палпитация | ||
| Стомашно-чревни нарушения | Много чести | Гадене |
| Чести | Повръщане | |
| Сухота в устата | ||
| Диария | ||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Чести | Хиперхидроза |
| С неизвестна честота | Ангиоедем | |
| Уртикария | ||
| Пруритус | ||
| Обрив | ||
| Еритем | ||
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Чести | Мускулни спазми |
| С неизвестна честота | Миалгия | |
| Нарушения на възпроизводителната система и гърдата | С неизвестна честота | Приапизъм |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Чести | Умора |
| Астения | ||
| Неразположение | ||
| Необичайно усещане | ||
| Изследвания | Чести | Намаление на теглото |
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
При проучване на пациенти, диагностицирани с патологично влечение към хазарт, са изследвани дози до 90 mg/ден налмефен за 16 седмици. При проучване на пациенти с интерстициален цистит 20 пациенти са получавали 108 mg/ден налмефен за повече от 2 години. Приемът на единична доза 450 mg налмефен е докладван без промени в кръвното налягане, сърдечната честота, дихателната честота или телесната температура.
Не е наблюдаван необичаен тип нежелани лекарствени реакции при тези условия, но опитът е ограничен.
Лечението на предозирането трябва да бъде чрез наблюдение и симптоматично.
Фармакологични свойства - Selincro 18 mg
Фармакотерапевтична група: други лекарства за нервната система, лекарства използвани при алкохолна зависимост; ATC код: N07BB05
Механизъм на действие
Налмефен е модулатор на опиоидната система с отчетлив μ, δ и κ рецепторен профил.
-
In vitro проучвания са показали, че налмефен е селективен опиоиден рецепторен лиганд с антагонистично действие върху μ и δ рецепторите и частично агонистично действие върху κ рецептора.
-
In vivo проучванията са показали, че налмефен намалява консумацията на алкохол, вероятно като модулира кортико-мезолимбичните функции.
Данните от неклиничните проучвания, клиничните проучвания и литературата не предполагат каквато и да е форма на зависимост или потенциал за злоупотреба със Selincro.
Клинична ефикасност и безопасност
Ефикасността на Selincro за намаляване на консумацията на алкохол при пациенти с алкохолна зависимост (DSM-IV) е оценена в две проучвания за ефикасност. Пациенти с анамнеза за делириум тременс, халюцинации, гърчове, значителна психиатрична коморбидност или значително чернодробно увреждане, както и тези със значителни физически симптоми на отнемане при скрининг или рандомизация са били изключени. По-голямата част (80%) от пациентите са имали висок или много висок риск за алкохолна консумация (консумация на алкохол >60 g/ден за мъжете и >40 g/ден за жените според риск за алкохолна консумация на СЗО) при скрининг, от тях 65% поддържат висок или много висок риск за алкохолна консумация между скрининг и рандомизация.
И двете проучвания са рандомизирани, двойнослепи, с паралелни групи и плацебо- контролирани като след 6 месеца лечение, пациентите, които са приемали Selincro са повторно рандомизирани, за да получават или плацебо или Selincro за 1-месечен завършващ период.
Ефикасността на Selincro е оценена също в рандомизирано, двойносляпо, с паралелни групи, плацебо-контролирано 1-годишно проучване. Като цяло проучванията включват 1 941 пациенти, 1 144 от които са лекувани със Selincro 18 mg при нужда.
При първоначалната визита са оценени клиничния статус, социалното положение и схемата на консумация на алкохол на пациентите (по данни на пациента). По време на рандомизиращата визита, която се случва 1-2 седмици по-късно риска за алкохолна консумация е преоценен и е започнато лечение със Selincro съвместно с психосоциална интервенция (BRENDA) фокусирано върху придържане към лечението и намаляване на консумацията на алкохол.
Selincro е предписан при необходимост, резултатът от което е, че пациентите са приемали
Selincro, средно приблизително половината от дните.
Ефикасността на Selincro е измерена като са използвани две съвместни първични крайни точки за ефикасност: промяна спрямо изходното ниво до месец 6 в броя на дните с висока консумация на алкохол (heavy drinking days - HDDs) за месец и промяна спрямо изходното ниво до месец 6 в обща консумация на алкохол (total alcohol consumption - TAC) за ден. Като HDD е определен ден с консумация на ≥60 mg чист алкохол за мъжете и ≥40 mg за жените.
Значително намаляване в броя на HDDs и TAC са наблюдавани при някои пациенти в периода между първоначалното посещение (скрининг) и рандомизацията, които се дължат на нефармакологични ефекти.
При проучване 1 (n=579) и 2 (n=655), съответно 18% и 33% от общата популация значително са намалили употребата на алкохол в периода между скрининга и рандомизацията. Що се отнася до пациентите с високо или много високо DRL в началото, 35% от пациентите са имали подобрение поради не-фармакологични ефекти в периода между първоначалното посещение (скрининг) и рандомизацията. При рандомизацията, тези пациенти са консумирали толкова малко количество алкохол, че е имало много малко място за подобрение (ефект на базовото ниво). Следователно пациентите, които при рандомизацията са поддържали висок или много висок DRL са били в последствие определени като таргетна група. При тази post-hoc популация терапевтичният ефект е по-голям отколкото при цялата популация.
Клиничната ефикасност и клиничната значимост на Selincro са анализирани при пациенти с високо или много високо DRL чрез скрининг и рандомизация. При изходното ниво пациентите са имали средно 23 HDDs на месец (11% от пациентите са имали по-малко от 14 HDDs на месец) и са консумирали 106 г/дневно. По-голямата част от пациентите са имали ниска (55% са имали скор от 0-13) или средна (36% са имали скор от 14-21) алкохолна зависимост според Скалата за алкохолна зависимост.
Post-hoc анализ на ефикасността при пациенти, които поддържат високо или много високо
DRL при рандомизация
При проучване 1, процентът на пациентите, които са се оттеглили, е по-голям в групата на Selincro, отколкото в плацебо групата (50% срещу респективно 32%). Относно дните с висока консумация на алкохол се регистрират 23 дни/месец в групата на Selincro (n=171) и
23 дни/месец в плацебо групата (n=167) в началото на проучването. За пациентите, които са продължили в проучването и са предоставили данни за ефикасност на месец 6, броят на HDDs е бил 9 дни/месец в групата на Selincro (n=85) и 14 дни/месец в плацебо групата (n=114). TAC е била 102 г/ден в в групата на Selincro (n=171) и 99 г/ден в плацебо групата (n=167) в началото на проучването. За пациентите продължили проучването и осигурили данни за ефикасност на месец 6, Общата дневна консумация на алкохол е била 40 г/ден при Selincro групата (n=85) и
57 г/ден при плацебо групата (n=114).
При проучване 2, съотношението между пациентите, които са се оттеглили е било по-голямо в Selincro групата отколкото в плацебо групата (30% срещу 28%, респективно). Относно дните с Висока Консумация на Алкохол са регистрирани 23 дни/месец в групата на Selincro (n=148) и 22 дни/месец в плацебо групата (n=155) в началото на проучването. За пациентите продължили проучването и осигурили данни за ефикасност на месец 6, броят на Дните с Висока Консумация на Алкохол е бил 10 дни/месец в Selincro групата (n=103) и 12 дни/месец в плацебо групата (n=111). Общата дневна консумация на алкохол е била 113 г/ден в при Selincro групата (n=148) и 108 г/ден в плацебо групата (n=155) в началото на проучването. За пациентите продължили проучването и осигурили данни за ефикасност на месец 6, Общата дневна консумация на алкохол е била 44 г/ден при Selincro групата (n=103) и 52 г/ден при плацебо групата (n=111).
Анализ на отговорилите от сборните данни от двете проучвания са представени в таблица 2.
Таблица 2. Резултати от сборен анализ на отговорилите при пациенти с високо или много високо рисково ниво на консумация (drinking risk level - DRL) при скрининг и рандомизация
Отговорa Плацебо Налмефен Съотношение на рисковете P-стойност
(95% ДИ)
| TAC R70b | 19,9% | 25,4% | 1,44 (0,97; 2,13) | 0,067 |
| 0-4 HDDc | 16,8% | 22,3% | 1,54 (1,02; 2,35) | 0,040 |
-
Анализът третира пациенти, които са отпаднали поради липса на отговор
-
≥70% редукция спрямо изходните стойности на общата алкохолна консумация (ТАС) на месец 6 (28 дневен период)
c 0 до 4 HDDs/месец на месец 6 (28 дневен период)
Наличните данни за Selincro за 1-месечния завършващ период са ограничени.
1-годишно проучване
Това проучване включва общо 665 пациенти. 52% от тези пациенти са имали висок или много висок DRL на изходно ниво; от тях при рандомизация 52% (което представлява 27% от общата популация) продължават да имат висок или много висок DRL. В тази post-hoc таргетна популация, повече пациенти получавали налмефен са прекъснали лечение (45%) в сравнение с тези получавали плацебо (31%). HDDs са били 19 дни/месец в Selincro групата (n=141) и
19 дни/месец в плацебо групата (n=42) в началото на проучването. За пациентите продължили проучването и осигурили данни за ефикасност в края на 1 година, броят на HDDs е бил
5 дни/месец при Selincro групата (n=78) и 10 дни/месец при плацебо групата (n=29). TAC е била 100 г/дневно в Selincro групата (n=141) и 101 г/дневно при плацебо групата (n=42) в началото на проучването. За пациентите продължили проучването и осигурили данни за ефикасност края на 1 година, Общата дневна консумация на алкохол е била 24 г/дневно при Selincro групата (n=78) и 47 г/дневно при плацебо групата (n=29).
Педиатрична популация
Европейската Агенция по Лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучвания със Selincro във всички подгрупи на педиатричната популация за лечение на алкохолна зависимост (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Абсорбция
Налмефен се абсорбира бързо след еднократен перорален прием на 18 mg, с пикова концентрация (Сmax) от 16,5 ng/ml след приблизително 1,5 часа и експозиция (AUC) от 131 ng*h/ml.
Абсолютната перорална бионаличност на налмефен е 41%. Приема на храна с високо съдържание на мазнини увеличава общото време на експозиция (площ под кривата (AUC)) с 30% и пиковата концентрация (Сmax) с 50%; времето до пиковата концентрация (tmax) се отлага с 30 минути (tmax е 1,5 часа). Счита се, че тази промяна е малко вероятно да е от клинично значение.
Разпределение
Средната протеин-свързана фракция на налмефен в плазмата е около 30%. Средният обем на разпределение (Vd/F) е около 3200 l.
Данните за рецепторно свързване, получени от проучването с позитронно-емисионна томография (ПЕТ) след еднократно и многократно дневно прилагане на 18 mg налмефен показват 94% до 100% свързване с рецепторите в рамките на 3 часа след приемане на дозата, което предполага, че налмефен лесно преминава кръвно-мозъчната бариера.
Биотрансформация
След перорален прием, налмефен претърпява екстензивен, бърз метаболизъм до основния метаболит налмефен 3-О-глюкуронид като ензимът UGT2B7 е основно отговорен за превръщането му, а ензимите UGT1A3 и UGT1A8 са с незначителен принос. Малка част от налмефен се превръща в налмефен 3-О-сулфат чрез сулфатиране и в норналмефен чрез CYP3A4/5. По- нататък норналмефен се превръща в норналмефен 3-О-глюкуронид и норналмефен 3-О-сулфат. Смята се, че метаболитите не допринасят със значителен фармакологичен ефект върху опиоидните рецептори при хората, освен налмефен 3-О-сулфат, който има действие сравнимо с това на налмефен. Все пак, налмефен 3-О-сулфат присъства в концентрации по-малки от 10% от тези на налмефен и затова се счита, че е малко вероятно да има основен принос към фармакологичния ефект на налмефен.
Елиминиране
Метаболизъм чрез глюкуронидна конюгация е основният механизъм за клирънс на налмефен, като екскрецията чрез урината е основния път на елиминиране на налмефен и неговите метаболити. 54% от цялата доза се екскретира с урината като налмефен 3-О-глюкуронид, докато налмефен и другите му метаболити са налични в урината в количества по-малки от 3% всеки.
Пероралният клирънс на налмефен (CL/F) се определя на 169 л/час, а терминален полуживот сe определя на 12,5 часа.
От разпределението, метаболизма и данните за екскреция изглежда, че налмефен има високо ниво на чернодробна екстракция.
Линейност/нелинейност
Налмефен проявява доза-независим линеен фармакокинетичен профил в дозовия интервал от 18 mg до 72,24 mg с увеличение от 4,4 пъти на Сmax и 4,3 пъти увеличение на AUC0-tau (при или почти стационарно състояние).
Налмефен не проявява някакви съществени фармакокинетични разлики между половете, между млади и стари, или между етнически групи.
Все пак, големината на организма изглежда, че влияе в малка степен върху клирънса на налмефен (клирънса се увеличава с увеличаване на големината на организма), но се смята, че това не е от клинично значение.
Бъбречно увреждане
Прилагането на еднократна перорална доза 18,06 mg налмефен при пациенти с лека, умерено тежка или тежка степен на бъбречно увреждане, класифицирани използвайки изчислената скорост на глумерална филтрация, води до повишена експозиция на налмефен в сравнение с тази при здрави доброволци. При пациенти с лека, умерена или тежка степен на бъбречно увреждане AUC на налмефен е съответно 1,1 пъти, 1,4 пъти и 2,4 пъти по-висока. Освен това, Сmax и елиминационният полуживот на налмефен е до 1,6 пъти по-висок при пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане. Не са установени клинично значими промени на tmax при която и да е от групите. За неактивния основен метаболит налмефен 3-O-глюкуронид, AUC и Cmax са били до 5,1 пъти и 1,8 пъти по-високи при пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане (вж. точки 4.3 и 4.4).
Чернодробно увреждане
След прием на еднократна доза 18,06 mg налмефен при пациенти с лека или умерена степен на чернодробно увреждане нараства експозицията в сравнение със здрави доброволци. При пациенти с лека степен на чернодробно увреждане експозицията нараства 1,5 пъти и пероралният клиърънс намалява с приблизително 35%. При пациенти със умерена степен на чернодробно увреждане, експозицията нараства 2,9 пъти за AUC и 1,7 пъти за Cmax, докато
пероралният клиърънс намалява с приблизително 60%. Не са установени клинично значими промени за tmax и елиминационният полуживот за която и да е от групите.
Не са налични фармакокинетични данни след перорален прием на налмефен за пациенти с тежка степен на чернодробно увреждане. (вж. точки 4.3 и 4.4).
Старческа възраст
Не е провеждано специфично проучване с перораен прием при пациенти на възраст ≥65 години. Проучване с i.v. приложение предполага, че няма значими разлики във фармакокинетиката при пациенти в старческа възраст в сравнение с по-млади пациенти (вж. точки 4.2 и 4.4).
Фармацевтични данни - Selincro 18 mg
Ядро на таблетката
Микрокристална целулоза Лактоза, безводна Кросповидон, тип А Магнезиев стеарат
Таблетна обвивка
Хипромелоза Макрогол 400
Титанов диоксид (Е171)
Блистер: прозрачни PVC/PVdC-алуминиеви блистери в картонени опаковки Опаковки, съдържащи по 7, 14, 28, 42, 49 и 98 филмирани таблетки
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.