Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Ephyra 4 mg
Ефира гранули са показани за лечение на астма като допълнителна терапия при пациенти на възраст от 6 месеца до 5-годишна възраст, с лека до умерено тежка персистираща астма, която не е контролирана адекватно с инхалаторни кортикостероиди и при която бързодействащите р-агонисти давани при необходимост, не осигуряват адекватен клиничен контрол на астмата.
Ефира гранули може да се използва като алтернативна терапевтична възможност към ниските дози инхалаторни кортикостероиди, за пациенти на възраст от 2 до 5 години с лека до умерено тежка персистираща астма, без анамнестични данни за скорошни тежки астматични пристъпи, които изискват употреба на перорални кортикостероиди и за които е установено, че не са в състояние да използват инхалаторни кортикостероиди (вж. точка 4.2).
Освен това, Ефира гранули са показани за профилактика на астма при пациенти над 2-годишна възраст, при които преобладаващ компонент е бронхоспазъм ицдуциран от физически усилия.
Този лекарствен продукт трябва да се дава на деца под контрола на възрастни.
Препоръчителната дозировка за педиатрични пациенти на възраст от 6 месеца до 5 години е едно саше 4 mg гранули дневно, прието вечер. В тази възрастова група не се налага адаптиране на дозата. Данните за ефикасност от клинични проучвания при педиатрични пациенти на възраст от 6 месеца до 2 години с персистираща астма са ограничени. Пациентите трябва да бъдат оценени за степента на отговор 2 до 4 седмици след започване на лечение с монтелукаст. Ако не се наблюдава отговор, лечението трябва да бъде прекратено. Лекарствената форма на монтелукаст 4 mg гранули не се препоръчва за бебета под 6-месечна възраст.
Общи препоръки
Терапевтичният ефект на монтелукаст върху показателите за контрол на астмата се проявява в рамките на един ден. На пациентите трябва да бъде препоръчано да продължат да приемат Ефира гранули дори и ако тяхната астма е под контрол, както и по време на периодите на влошаване на астмата.
При пациенти с бъбречна недостатъчност или леко до средно тежко чернодробно увреждане, не се налага коригиране на дозата. Няма достатъчно данни за пациенти с тежко чернодробно увреждане. Дозата е еднаква за мъже и жени.
Ефира гранули като алтернативна терапевтична възможност на ниските дози инхалаторни кортикостероиди при лека персистираща астма:
Монтелукаст не се препоръчва като монотерапия при пациенти със средно тежка персистираща астма. Употребата на монтелукаст като алтернативна терапевтична възможност на ниските дози инхалаторни кортикостероиди при деца на възраст от 2 до 5 години с лека персистираща астма, трябва да се обсъжда само при пациенти без анамнеза за скорошни тежки астматични пристъпи, които изискват перорални кортикостероиди и за които е установено, че нямат възможност да използват инхалаторни кортикостероиди (вж. точка 4.1). Лека персистираща астма се дефинира като симптоми на астма по-често от веднъж седмично, но по-рядко от веднъж дневно, наличие на нощни симптоми по-често от два пъти месечно, но по-рядко от веднъж седмично, с нормална белодробна функция между отделните епизоди. Ако при проследяването не се постига задоволителен контрол на астмата (обикновено в рамките на един месец), трябва да се оцени необходимостта от допълнително или различно противовъзпалително лечение, базирано на стъпаловидна система за лечение на астма. На пациентите трябва да се прави периодична оценка относно контрола на астмата.
Ефира гранули като профилактика на астма при пациенти на възраст от 2 до 5 години, при които доминира бронхоспазъм вследствие на физическо натоварване
При пациенти на възраст от 2 до 5 години, бронхоспазъм провокиран от физически упражнения може да е основна проява на персистираща астма, която изисква лечение с инхалаторни кортикостероиди. Пациентите трябва да бъдат подложени на оценка в продължение на 2 до 4 седмици след започване на лечението с монтелукаст. При липса на задоволителен отговор, трябва да се обсъди допълнителна или различна терапия.
Терапия с Ефира гранули във връзка с друго лечение на астма
Когато лечението с Ефира гранули се използва като допълнителна терапия към инхалаторните кортикостероиди, Ефира гранули не трябва да бъде бърз заместител на инхалаторните кортикостероиди (вж.точка 4.4).
Педиатрична популация
Гранулите монтелукаст не трябва да се дават на деца на възраст под 6 месеца. Безопасността и ефикасността на гранулите монтелукаст при деца под 6 месечна възраст не са установени.
Начин на приложениеПероралпо приложение
Гранулите монтелукаст може да се прилагат или директно в устата, или смесени с лъжица студена или със стайна температура мека храна (налр. ябълкова каша, сладолед, моркови и ориз). Сашето не трябва да се отваря преди употреба. След отваряне на сашето, цялото количество Ефира гранули трябва да се приложи веднага (в рамките на 15 минути). Ако е смесен с храна, Ефира гранули не трябва да се съхранява за бъдеща употреба. За да бъде приложен, Ефира гранули не трябва да бъде разтварян в течности. След приложение може да се приемат течности.
Ефира гранули може да се прилага без значение от времето на приемане на храна.
Други лекарствени форми и концентрации:
10 mg филмирани таблетки за пациенти над 15-годишна възраст.
5 mg таблетки за дъвчене за педиатрични пациенти от 6 до 14-годишна възраст.
4 mg таблетки за дъвчене като алтернативна лекарствена форма за педиатрични пациенти от 2 до 5-годишна възраст.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Диагнозата персистираща астма при много малки деца (от 6 месеца до 2 години) трябва да бъде поставена от педиатър или пулмолог.
Пациентите трябва да бъдат съветвани никога да не използват перорално монтелукаст за лечение на остри пристъпи на астма, както и да подържат на разположение подходящи животоспасяващи лекарства. При развитие на остър астматичен пристъп, трябва да се използва краткодействащ инхалаторен β-агонист. Пациентите трябва да се обърнат за съвет към лекуващия ги лекар колкото е възможно по-скоро, ако се нуждаят от повече инхалации от краткодействащи β-агонисти, отколкото е обичайно.
Монтелукаст не трябва да бъде заместител на инхалаторните или перорални кортикостероиди.
Няма данни доказващи, че дозата на пероралните кортикостероиди може да бъде намалена когато едновременно се дава и монтелукаст.
В редки случаи пациентите на лечение с антиастматични средства, включително монтелукаст може да се представят със системна еозинофилия, понякога с клинични прояви на васкулит, отговарящ на синдрома на Churg-Strauss, състояние, което често се лекува със системна кортикостероидна терапия. Тези случаи са свързани понякога с намаляване на дозата или прекратяване на пероралната кортикостероидна терапия. Въпреки че, причинна връзка с левкотриеновия рецепторен антагонизъм не е установена, лекарите трябва да бъдат бдителни относно появата при техните пациенти на еозинофилия, васкулитен обрив, влошаване на белодробните симптоми, сърдечно-съдови усложнения и/или невропатия. При пациенти, които развият подобни симптоми, трябва да се преоцени тяхното състояние и да се преразгледа терапевтичния режим.
Лечението с монтелукаст не променя необходимостта пациентите с астма, чувствителна към ацетилсалицилова киселина, да избягват приема на ацетилсалицилова киселина и други нестероидни противовъзпалителни лекарства.
Съобщават се невро-психични събития при възрастни, юноши и деца, приемащи Ефира гарнули (вж. точка 4.8). Пациентите и лекарите трябва да бъдат предупредени за невро-психични събития. Пациентите и/или лицата, полагащи грижи, трябва да бъдат инструктирани да уведомят лекаря си, ако настъпят такива промени. Лекуващите лекари трябва внимателно да преценят съотношението полза/риск от продължителното лечение с Ефира гранули, ако възникнат такива събития.
Помощни вещества
Натрий
Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на саше, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Монтелукаст може да бъде прилаган с други видове лечение, използвани рутинно в профилактиката и хроничното лечение на астма. В клинични проучвания за лекарствени взаимодействия, препоръчваната клинична доза за монтелукаст няма клинично значими ефекти върху фармакокинетиката на следните лекарства: теофилин, преднизон, преднизолон, перорални контрацептиви (етинил естрадиол/норетиндрон 35/1), терфенадин, дигоксин и варфарин.
Площта под кривата на плазмената концентрация (AUC) за монтелукаст е била намалена приблизително с 40% при лица, които едновременно са прилагали фенобарбитал. Тъй като монтелукаст се метаболизира от CYP ЗА4,2С8 и 2С9 когато се прилага едновременно с индуктори на CYP ЗА4,2С8 и 2С9 като фенитоин, фенобарбитал и рифампицин и особено при деца, е необходимо повишено внимание.
In vitro проучвания са показали, че монтелукаст е мощен инхибитор на CYP 2С8. Въпреки това, данните от клинични проучвания за лекарствени взаимодействия, включващи монтелукаст и розиглитазон (проучван субстрат, представителен за лекарства, които се метаболизират основно от CYP 2С8) са показали, че монтелукаст не инхибира CYP 2С8 invivo. Затова не се очаква монтелукаст да промени подчертано метаболизма на лекарствата метаболизирани от този ензим (напр. паклитаксел, розиглитазон и репаглидин).
Invitro проучванията са показали, че монтелукаст е субстрат на CYP2C8 и в по-незначителна степен от 2С9 и ЗА4. В клиничните проучвания на лекарствените взаимодействията, включващи монтелукаст и гемфиброзил (инхибитор на CYP2C8 и 2С9) гемфиброзил увеличава системната експозиция на монтелукаст до 4*4 пъти. Не е необходимо коригиране на дозата на монтелукаст при едновременното приложение с гемфиброзил или други силни инхибитори на CYP ЗА4, водещи до незначително увеличение на системната експозиция на монтелукаст.
Въз основа на invitro данните не се очакват клинично важни лекарствени взаимодействия с по- слабите инхибитори на CYP 2С8 (напр. триметоприм). Едновременното прилагане на монтелукаст с итраконазол, силен инхибитор на CYP ЗА4 води до незначително повишаване на системната експозиция на монтелукаст.
Проучванията при животни не са показали вредни ефекти по отношение на бременността или ембрионалното/феталното развитие.
Наличните данни от публикувани проспективни и ретроспективни кохортни проучвания с употреба на монтелукаст при бременни жени, оценяващи големи вродени дефекти, не са установили риск, свързан с лекарството. Наличните проучвания имат методологични ограничения, включително малък размер на извадката, в някои случаи ретроспективно събиране на данни и непоследователни групи за сравнение.
Монтелукаст може да бъде използван по време на бременност само в случай на категорична необходимост.
КърменеПроучванията при плъхове са показали, че монтелукаст се екскретира в млякото (вж. точка 5.3). Не е известно дали монтелукаст/неговите метаболити се екскретират в човешкото мляко. Монтелукаст може да бъде използван от кърмещи майки само ако се счита, че е изключително необходим.
Монтелукаст не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това пациентите са съобщавали за поява на сънливост или замаяност.
Монтелукаст е оценен в клинични проучвания при пациенти с персистираща астма както следва:
-
10 mg филмирани таблетки при приблизително 4 000 възрастни пациенти и юноши на 15 и повече години
-
5 mg таблетки за дъвчене при приблизително 1 750 пациенти на възраст между 6 и 14 години
-
4 mg таблетки за дъвчене при 851 педиатрични пациенти на възраст между 2 и 5 години и
-
4 mg гранули при 175 педиатрични пациенти на възраст между 6 месеца и 2 години.
Монтелукаст е бил оценен в клинично проучване при пациенти с интермитентна астма както следва:
-
4 mg гранули при 1 038 педиатрични пациенти на възраст между 6 месеца и 5 години
По време на клинични проучвания, при пациенти на лечение с монтелукаст в по-висока честота от пациентите на лечение с плацебо, често (≥1/100 до <1/10) са съобщавани следните нежелани лекарствени реакции:
| Системо-органни класове | Възрастни пациенти и юноши15 години и по-възрастни(две 12- седмични проучвания; n=795) | Педиатрични пациенти6 до 14 години(едно 8- седмичио проучване; n=201)(две 56- седмичнн проучвания; n=615) | Педиатрични пациенти2 до 5 години(едно 12- седмично проучване; n=461)(едно 48- седмично проучване; n=278) | Педиатрични пациенти6 месеца до 2 години(едно 6- седмично проучване; n=175) |
| Нарушения на нервната система | главоболие | главоболие | хиперкинезия | |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | астма | |||
| Стомашно-чревни нарушения | коремна болка | коремна болка | диария | |
| Нарушения на кожата и подкожните тъкани | екзематозен дерматит, обрив | |||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | жажда |
В клинични проучвания с удължаване на лечението, при ограничен брой пациенти до 2 години за възрастните и до 12 месеца за педиатричните пациенти на възраст между 6 и 14 години, профилът на безопасност не се е променил.
Кумулативно, 502 педиатрични пациенти на възраст от 2 до 5 години са били лекувани с монтелукаст най-малко в продължение на 3 месеца, 338 в продължение на 6 месеца и 534 пациенти в продължение на 12 месеца или повече. С удължаване продължителността на лечение, профилът на безопасност при тези пациенти не се е променил.
Профилът на безопасност при педиатрични пациенти на възраст от 6 месеца до 2 години не се е променил при лечение с продължителност до 3 месеца.
Списък на нежеланите реакции в табличен вид
Нежеланите реакции, докладвани при постмаркетингова употреба и специфичните нежелани реакции са изброени по система-орган-клас в таблицата по-долу. Категориите по честота са изчислени въз основа на съответните клинични проучвания.
| Системо-органнн класове | Нежелана реакция | Честота* |
| Инфекции и инфестации | инфекции на горните дихателни пътища+ | Много чести |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | повишена склонност към кървене | Редки |
| тромбоцитопения | Много редки | |
| Нарушения на имунната система | реакции на свръхчувствителност, включително анафилаксия | Нечести |
| чернодробна еозинофилна инфилтрация | Много редки | |
| Психични нарушения | нарушения на съня, включително кошмари, безсъние, сомнамбулизъм, тревожност, възбуда, включително агресивно поведение или враждебност, депресия, психомоторна хиперактивност (включваща раздразнителност, безпокойство, тремор§) | Нечести |
| нарушение на вниманието, нарушение на паметта, тик | Редки | |
| халюцинации, дезориентация, суицидни идеации и поведение (склонност към самоубийство), обсесивно-компулсивни симптоми, заекване | Много редки | |
| Нарушения на нервната система | замаяност, сънливост, парестезия/хипестезия, гърчове | Нечести |
| Сърдечни нарушения | палпитации | Редки |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | епистаксис | Нечести |
| синдром на Churg-Strauss(CSS) (вж. точка 4.4), белодробна еозинофилия | Много редки | |
| Нарушения на стомашно-чревния тракт | диария++, гадене++, повръщане++ | Чести |
| сухота в устата, диспепсия | Нечести | |
| Хепатобилиарни нарушения | повишени нива на серумните трансаминази (ALT, AST) | Чести |
| хепатит (вкл. холестатичен, хепатоцелуларен или от смесен произход) | Много редки | |
| Нарушения на кожата и подкожните тъкани | обрив++ | Чести |
| поява на синини, уртикария, пруритус | Нечести | |
| ангиоедем | Редки | |
| еритема нодозум, еритема мултиформе | Много редки | |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | артралгия, миалгия, включително мускулни крампи | Нечести |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Енурезис при деца | Нечести |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | пирексия++ | Чести |
| астения/изтощение, физическо неразположение, оток | Нечести | |
| * Честота: Определена за всяка нежелана реакция в зависимост от докладваните случаи в клинични проучвания: много чести (≥1/10), чести (≥ 1/100 до <1/10), нечести (≥ 1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000). +Тази нежелана реакция съобщавана като много честа при пациенти, на лечение с монтелукаст е съобщавана също като много честа и при пациенти на лечение с плацебо в клинични проучвания. ++ Тази нежелана реакция съобщавана като честа при пациенти на лечение с монтелукаст е съобщавана също като честа и при пациенти на лечение с плацебо в клинични проучвания. § Категория по честота: Редки | ||
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул.,Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел.: +359 28903417, уебсайт: www.bda.bg.
В проучвания за хронична астма, монтелукаст е прилаган на възрастни пациенти в дози до 200 mg дневно в продължение на 22 седмици и в краткосрочни проучвания в дози до 900 mg дневно на пациенти за приблизително една седмица, без клинично значими нежелани реакции.
От постмаркетинговия опит и клиничните проучвания има съобщения за остро предозиране с монтелукаст. Те включват съобщения при възрастни и деца с дози от 1000 mg и по-високи (приблизително 61 mg/kg телесно тегло при 42-месечно дете). Наблюдаваните клинична картина и лабораторни резултати са в съответствие с профила на безопасност при възрастни и педиатрични пациенти. В по-гол ямата част от съобщенията за предозиране не е имало нежелани реакции.
Симптоми на предозиранеНай-често наблюдаваните нежелани реакции са в съответствие с профила на безопасност на монтелукаст и включват коремна болка, сомнолентност, жажда, главоболие, повръщане и психомоторна хиперреактивност.
Лечение на предозиранеНяма налична специфична информация относно лечение на предозиране с монотелукаст. Не е известно дали монтелукаст се диализира посредством перитонеална или хемодиализа.
Фармакологични свойства - Ephyra 4 mg
Фармакотерапевтична група: Левкотриенови рецепторни антагонисти, АТС код: R03D СОЗ
Механизъм на действие
Цистениловите левкотриени (LTC4, LTD4, LTE4) са мощни възпалителни ейкозаноиди, които се освобождават от различни клетки, включително мастоцити и еозинофилни гранулоцити. Тези важни проастматични медиатори се свързват с цистенил левкотриенови (CysLT) рецептори, намиращи се в дихателните пътища на човек и въздействат върху тях като причиняват бронхоспазъм, повишена секреция на мукус, съдов пермеабилитет и натрупване на еозинофили.
Фармакодинамични ефекти
Монтелукаст е активна съставка, която се прилага перорално и се свързва с висок афинитет и селективност към CysLT1 рецептора. В клинични проучвания монтелукаст инхибира бронхоконстрикцията благодарение на инхалаторния LTD4 в дози от 5 mg. В рамките на два часа след перорално приложение се наблюдава бронходилатация. Бронходилатиращия ефект, предизвикан от β-агонист е бил адитивен спрямо този предизвикан от монтелукаст. Лечението с монтелукаст инхибира ранната и късната фаза на бронхоконстрикцията благодарение на антигенното активиране. Монтелукаст в сравнение с плацебо намалява броя на еозинофилите в периферната кръв при възрастни и педиатрични пациенти. В отделно проучване, лечението с монтелукаст води до значимо намаление на еозинофилите в дихателните пътища (определени в храчка). При възрастни и педиатрични пациенти на възраст от 2 до 14 години, монтелукаст сравнен с плацебо понижава периферното натрупване на еозинофили и подобрява контрола на клиничните симптоми на астмата.
Клинична ефикасност и безопасност
В проучвания при възрастни, монтелукаст 10 mg веднъж дневно в сравнение с плацебо е доказал значително подобрение в сутрешния форсиран експираторен обем за 1 минута (FEV1) (10,4% спрямо 2,7% промяна от изходните стойности), АМ върховия експираторен дебит (24,51/min спрямо 3,3 l/min промяна спрямо изходните стойности) и значимо намаление в общата употреба на 0-агонисти (-26,1% спрямо -4,6% промяна от изходните стойности). Подобрението в съобщаваните от пациентите симптоми през деня и нощта е било значително по-добро отколкото при плацебо.
Проучванията при възрастни са доказали способността на монтелукаст да допълва клиничния ефект на инхалаторния кортикостероид (% промяна от изходните показатели за инхалаторен беклометазон плюс монтелукаст спрямо беклометазон по отношение на ФЕО1 5,43% срещу 1,04%; употреба на 0-агонист: -8,70% срещу 2,64%). Сравнен с инхалаторен беклометазон (200 micrograms два пъта дневно с небулизатор), монтелукаст е демонстрирал по-бърз начален отговор, въпреки че в 12-седмично проучване беклометазон осигурява по-добър среден терапевтичен ефект (% промяна от изходните показатели съответно за ФЕО1:7,49% срещу 13,3%; употреба на 0-агонисти: -28,28% срещу -43,89%). Все пак, в сравнение с беклометазон, висок процент от пациентите на лечение с монтелукаст са достигнали подобни клинични отговори (напр. 50% от пациентите на лечение с беклометазон постигат подобрение във ФЕО1 от приблизително 11% или повече над изходните стойност, докато приблизително 42% от пациентите на лечение с монтелукаст достигат същия отговор).
Педиатрична популация
В 8-седмично проучване при педиатрични пациенти на възраст от 6 до 14 години прием монтелукаст 5 mg веднъж дневно сравнен с плацебо значително е подобрил дихателната
функция (FEV1 8,71% спрямо 4,16% промяна от изходната стойност; АМ PEFR 27,9 l/min спрямо 17,8 l/min промяна от изходните стойност) и намалява употребата на бета-агонисти “при необходимост” (-11,7% спрямо +8,2% промяна от изходните стойности).
В 12-месечно проучване, сравняващо ефикасността на монтелукаст спрямо инхалаторен флугиказон по отношение контрол на астмата при пациенти на възраст между 6 и 14 години с лека персистираща астма, монтелукаст не е бил е по-лош от флугиказон в повишаване процента на свободните от астма дни (САД), първичната крайна точка. Осреднено за 12-месеца терапевтичен период, процентът на САД се е повишил от 61,6 на 84,0 в групата на лечение с монтелукаст и от 60,9 на 86,7 в групата на лечение с флугиказон. Разликата между двете групи в ЛС незначително повишила процентът на САД (-2,8 с 95% коефициент на доверителност от - 4,7, -0,9), но в предварително определените граници за клинична неинфериорност. Монтелукаст и флугиказон са подобрили вариабилните за контрола върху астмата, оценени след 12-месечен терапевтичен период.
-
FEV1 е нараснал от 1,83 1 на 2,091 в групата на лечение с монтелукаст и от 1,85 1 на 2,141 в групата на лечение с флугиказон. Междугруповата разлика по отношение на ЛС- незначително увеличение във FEV1 е била -0,02 1, с 95% коефициент на доверителност от -0,06,0,02. Предвиденото нарастване от изходните стойности в % за FEV1 е било 0,6% в групата на лечение с монтелукаст и 2,7% в групата на лечение с флугиказон. Разликите за промени от изходните стойности в предвидени проценти за FEV1 са били значими: -2,2% с 95% коефициент на доверителност на -3,6, -0,7.
-
В проценти дните с употреба на β-агонист са намалели от 38,0 до 15,4 в групата на лечение с монтелукаст и от 38,5 на 12,8 в групата на лечение с флугиказон. Разликата между групите по отношение на процентите на дните с β-агонист е била значима: 2,7 с 95% коефициент на доверителност от 0,9, 4,5.
-
Процентът на пациентите с астматичен пристъп (дефиниран като период на влошаване на астмата, който изисква лечение с перорални стероиди, непредвидено посещение при лекар, посещение на спешен център или хоспитализация) е бил 32,2 в групата на лечение с монтелукаст и 25,6 в групата на лечение с флугиказон; 95% коефициент на доверителност е еквивалентен на 1,38 (1,04, 1,84).
-
Процентът на пациентите със системна употреба на кортикостероиди (главно перорални) по време на периода на проучване е бил 17,8% в групата на лечение с монтелукаст и 10,5% в групата на лечение с флутиказон. Разликата между групите е била значима: 7,3% с 95% коефициент на доверителност на 2,9; 11,7.
В 12-седмично, плацебо контролирано проучване при педиатрични пациенти на възраст от 2 до 5 години, монтелукаст 4 mg прилаган веднъж дневно е подобрил показателите за контрол на астмата в сравнение с плацебо, без значение от съпътстващата контролираща терапия (инхалаторен/приложен с небулизатор кортикостероид или инхалаторен/приложен с небулизатор натриев кромогликат). Шестдесет процента от пациентите не са били на каквато и да е контролираща терапия. Монтелукаст е подобрил дневните симптоми (включително кашлица, хрипове, дихателни проблеми и ограничения във физическата активност) и нощните симптоми в сравнение с плацебо. Освен това, монтелукаст е намалил употребата на бета- агонисти “при необходимост”, както и употребата на кортикостероиди при влошена астма в сравнение с плацебо. Пациентите, които са получавали монтелукаст са имали повече дни без симптоми на астма в сравнение с пациентите на плацебо. Терапевтичният ефект е бил постигнат след първата доза.
В 12-месечно, плацебо контролирано проучване при педиатрични пациенти на възраст от 2 до 5 години с лека астма и епизодични екзацербации, монтелукаст 4 mg прилаган веднъж дневно значително (р < 0,001) е намалил годишното ниво на астматичните пристъпи в сравнение с плацебо (1,60 ГП спрямо 2,34 ГП съответно), [ГП определен като ≥3 последователни дни с дневни симптоми, изискващи употребата на бега-агонист или кортикостероид (перорален или инхалаторен) или хоспитализация по повод астма]. Процентът на намаление на степента на ГП е бил 31,9%, с 95% коефициент на доверителност от 16,9; 44,1.
В плацебо контролирано проучване с педиатрични пациенти на възраст от 6 месеца до 5 години, които са имали интермитентна астма, но не и персистираща астма, лечението с монтелукаст е прилагано за повече от 12 месеца в доза 4 mg веднъж дневно или като серии от 12-дневни курсове, които са започвали с началото на интермитентните симптоми. Не са били наблюдавани значими различия в броя на астматичните епизоди между пациентите на лечение с 4 mg монтелукаст или плацебо, кулминиращи в астматичен пристъп, определен като астматичен епизод изискващ намесата на медицинско лице, като непланувано посещение при лекар, спешен център или болница, или лечение с перорални, интравенозни или интрамускулно прилагани кортикостероиди.
Ефикасността на монтелукаст е била подкрепена при педиатрични пациенти на възраст от 6 месеца до 2 години с екстраполация от установената ефикасност при пациенти на възраст 2 години или по-големи с астма и се базира на сходните фармакокинетични данни, както и на допускането, че хода на заболяването, патофизиологията и ефекта на лекарствения продукт са значително подобни при тази популация.
Значително намаление на провокираната от физическа активност бронхоконстрикция (ФПБ) е била доказана в 12-седмично проучване при възрастни (максимално понижение на ФЕО1 22,33% за монтелукаст спрямо 32,40% за плацебо; време за възстановяване до ниво около 5% от изходните стойности ФЕО1 44,22 min спрямо 60,64 min). Този ефект е бил траен в 12- седмичния период на проучването.
Освен това, намалението на ФПБ е било доказано и в едно краткосрочно проучване при педиатрични пациенти на възраст от 6 до 14 години (максимално понижение на FEV1 18,27% спрямо 26,11 %; време за възстановяване до ниво около 5% от изходните стойности на FEV1 17,76 min спрямо 27,98 min). Ефектът при двете проучвания е бил доказан в края на еднодневен дозов интервал.
При пациенти с аспиринова астма, които получават успоредно инхалатори и и/или перорални кортикостероиди, лечението с монтелукаст в сравнение с плацебо е довело до значимо подобрение в контрола на астмата (FEVi 8,55% срещу -1,74% промяна от изходния и намаление в общата употреба на β-агонисти -27,78% срещу 2,09% промяна от изходния показател).
След перорално приложение монтелукаст се абсорбира бързо. За филмираните таблетки от 10 mg, средната пикова плазмена концентрация (Cmax) се достига три часа (Тmax) след приложението при възрастни на гладно. Средната бионаличност след перорално приложение е 64%. Пероралната бионаличност и Сmax не се повлияват от стандартното хранене. Безопасността и ефикасността са били доказани в клинични проучвания, при които филмираните таблетки от 10 mg са прилагани независимо от времето на хранене.
С таблетките за дъвчене от 5 mg, Сmax се достига 2 часа след приложение при възрастни на гладно. Средната бионаличност след перорално приложение е 73% и намалява до 63% от стандартната храна.
След приложение на таблетки за дъвчене от 4 mg на пациенти на възраст между 2 и 5 години на гладно, Сmax се постига 2 часа след приложение. Средното Сmax е 66% по-високо, докато средното Сmin е по-ниско отколкото при възрастни, получаващи таблетки от 10 mg
Лекарствената форма на 4 mg гранули е биоеквивалентна на 4 mg таблетки за дъвчене кгато се прилага на възрастни на гладно. При педиатрични пациенти на възраст от 6 месеца до 2 години, Cmax се постига 2 часа след приложение на гранулите. Сmax е почти 2-кратно по-висок отколкото при възрастни получавали таблетки от 10 mg. Едновременното приложение на ябълкова каша или стандартна храна богата на мазнини заедно с гранулите, не е имало клинично значим ефект върху фармакокинетиката на монтелукаст, опредена с AUC (1225,7 спр. 1223,1 ng.hr/mL със и без ябълкова каша съответно и 1191,8 спр. 1148,5 ng.hr/mL със и без стандартна, богата на мазнини храна).
РазпределениеМонтелукаст се свързва в повече от 99% с плазмените протеини. Обемът на разпределение в стационарно състояние (steady-state) достига 8-11 литра. Проучвания проведени при плъхове с радиомаркиран монтелукаст са показали минимално преминаване на кръвно-мозъчната бариера. Освен това, концентрациите на радиомаркирания материал на 24-тия час след дозата са минимални и във всички други тъкани.
БиотрансформацияМонтелукаст се метаболизира в голяма степен. В проучвания с терапевтични дози, плазмените концентрации на метаболитите на монтелукаст при възрастни и деца в стационарно състояние не може да бъдат измерени.
Цитохром Р450 2С8 е основният ензим в метаболизма на монтелукаст. Освен това CYP ЗА4 и 2С9 могат да имат незначителен принос, въпреки че е доказано, че итраконазол, който е инхибитор на CYP ЗА4 не променя фармакокинетичните параметри на монтелукаст при здрави индивиди, които са приемали 10 mg монтелукаст дневно. Въз основа на invitro резултати в човешки чернодробни микрозоми е установено, че терапевтичната плазмена концентрация на монтелукаст не инхибира цитохроми Р450 ЗА4, 2С9, 1А2, 2А6, 2С19 или 2D6. Приносът на метаболитите за терапевтичния ефект на монтелукаст е минимален.
ЕлиминиранеПри здрави възрастни индивиди, плазменият клирънс на монтелукаст е средно 45 ml/min. След перорална доза на радиомаркиран монтелукаст, 86% от радиоактивността е открита в изпражненията на 5-тия ден и <0,2% в урината. Това заедно с определената перорална бионаличност показва, че монтелукаст и метаболитите му се екскретират основно през жлъчката.
Специфични групи пациентиНе се налага корекция на дозата при пациенти в старческа възраст или лека до умерено тежка чернодробна недостатъчност. Не са провеждани проучвания при пациенти с бъбречна недостатъчност. Тъй като монтелукаст и метаболитите му се елиминират през жлъчните пътища, не се налага адаптиране на дозата при пациенти с бъбречни увреждания. Няма данни за фармакокинетиката на монтелукаст при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност (Child- Pugh степен > 9).
При високи дози монтелукаст (20 и 60 пъти над препоръчаната доза за възрастни) се наблюдава понижение на плазмената концентрация на теофилин. Този ефект не се наблюдава при препоръчваната доза от 10 mg веднъж дневно.
Документи в PDF формат
Опаковка и цена
Лекарствен списък
ДДД
J45.1: Неалергична астма