Atorvastatin Ecopharm 20 mg film-coated tablets

Хиперхолестеролемия

Аторвастатин се използва като допълнение към диетата, целяща понижаване нивото на общия холестерол, LDL-холестерол, аполипопротеин В и триглицериди при възрастни, подрастващи и деца над 10-годишна възраст с първична хиперхолестеролемия, включително фамилна хиперхолестеролемия (хетерозиготен вариант) или комбинирана (смесена) хиперлипидемия (съответстваща на тип Па и 116 по класификацията на Frederickson), когато резултатът от работата или други нефармакологични мерки са недостатъчни.

Аторвастатин също така е показан за намаляване на общия холестерол и LDL-холестерола при пациенти с хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия като допълнение към друго липидопонижаващо лечение (напр. LDL-афереза) или ако няма възможност за такова лечение.

Профилактика на сърдечно-съдови заболявания

За профилактика на сърдечно-съдови инциденти при пациенти, подложени на висок риск от развитие на първи сърдечно-съдов инцидент (вж. точка 5.1), като допълнение към корекцията на други рискови фактори.

Преди началото на лечение с аторвастатин пациентът трябва да бъде поставен на стандартна понижаваща холестерола диета, която той трябва да продължи да спазва и по време на лечението. Дозите трябва да се определят индивидуално в зависимост от изходните нива на LDL-холестерол, целите на терапията и клиничния отговор на пациента.

Обичайната начална доза е 10 mg веднъж дневно. Корекция на дозата се извършва през интервали от 4 или повече седмици. Максималната доза е 80 mg веднъж дневно.

Първична хиперхолестеролемия и комбинирана (смесена) хиперлипидемия

Повечето пациенти се повлияват успешно от доза от 10 mg аторвастатин веднъж дневно.

Терапевтичен ефект се наблюдава до 2 седмици от началото на лечението, а максималният терапевтичен ефект се постига обикновено след 4 седмици. Ефектът се запазва по време на продължително лечение.

Хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия

Лечението трябва да започне с 10 mg аторвастатин дневно. Дозите трябва да се преценят индивидуално и да се коригират на всеки 4 седмици до достигане на доза от 40 mg дневно. След това дозата може да бъде повишена до максимална дневна доза от 80 mg или 40 mg аторвастатин се комбинира със секвестрант на жлъчните киселини.

Хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия

Налични са ограничен брой данни (вж. точка 5.1).

Дневната доза при пациенти с хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия е 10 - 80 mg/дневно (вж. точка 5.1) като допълнение към друга липидопонижаваща терапия (напр. LDL-афереза) или при невъзможност за прилагане на такава.

Профилактика на сърдечно-съдови заболявания

При проучванията за първична профилактика дозата е била 10 mg/ден. По-високи дози могат да бъдат необходими с цел постигане на нива на LDL-холестерол, посочени в насоките за лечение.

Пациенти с нарушена бъбречна функция

Не се налага промяна на дозата (вж. точка 4.4).

Пациенти с нарушена чернодробна функция

Аторвастатин трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с чернодробна недостатъчност (вж. точки 4.4 и 5.2). Аторвастатин е противопоказан при пациенти с активно чернодробно заболяване (вж. точка 4.3).

Пациенти в старческа възраст

Ефикасността и безопасността при пациенти в старческа възраст са подобни на тези, които се наблюдават при общата популация.

Педиатрична популация

Хиперхолестеролемия

Прилагането на лекарствения продукт в педиатрията трябва да се извършва само от специалист с опит в лечението на детска хиперлипидемия, като пациентите трябва да бъдат проследявани редовно по отношение на напредъка на лечението.

При пациенти с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия на възраст 10 и повече години, препоръчителната първоначална доза е 10 mg аторвастатин дневио (вж. точка 5.1). Дозата може да бъде увеличена до 80 mg дневно, в зависимост от отговора и поносимостта. Дозите трябва да бъдат определени индивидуално според препоръчваната цел на терапията. Коригиране на дозите трябва да се прави на интервали от 4 седмици или повече. Титрирането на дозата до 80 mg дневно е подкрепено с данни от проучване при възрастни и ограничени данни от клинични проучвания при деца с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия (вж, точка 4.8 и 5.1).

Налични са ограничени данни от открити проучвания по отношение на безопасността и ефикасността при деца с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия на възраст между 6 и 10 години. Аторвастатин не е показан за лечение на пациенти под 10-годишна възраст. Наличните към момента данни са описани в точка 4.8, 5.1 и 5.2, но не може да се направи препоръка за дозиране. Други лекарствени форми/концентрации може да са по-подходящи при тази възрастова популация.

Едновременно приложение с други лекарствени продукти

При пациенти, приемащи антивирусни средства за лечение на хепатит С като елбасвир/гразопревир или летермовир за профилактика на цитомегаловирусна инфекция, едновременно с аторвастатин, дозата на аторвастатин не трябва да превишава 20 mg/ден (вж. точки 4.4 и 4.5).

Употребата на аторвастатин не се препоръчва при пациенти, приемащи летермовир едновременно с циклоспорин (вж. точки 4.4 и 4.5).

Аторвастатин е предназначен за перорално приложение. Съответната дневна доза трябва да се прилага наведнъж и може да бъде приемана по всяко време на деня, с или без храна.

Аторвастатин е противопоказан при пациенти:

• със свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1;

• с активно чернодробно заболяване или неизяснено персистиращо увеличение на нивата на серумните трансаминази, надхвърлящо 3 пъти горната граница на нормата;

• лекувани с антивирусните средства за лечение на хепатит С глекапревир/пибрентасвир;

• по време на бременност, кърмене и при жени в детеродна възраст, неприлагащи подходящи мерки за контрацепция (вж. точка 4.6).

Чернодробни ефекти

Трябва да се проведат изследвания на чернодробната функция преди започване на лечението и периодично след това. На пациенти, показващи признаци или симптоми на чернодробно увреждане, трябва да се направят изследвания на чернодробната функция. Пациенти, с увеличени нива на трансаминазите трябва да бъдат проследявани, докато стойностите се нормализират. Ако стойностите им продължават да бъдат над три пъти по-високи от горната граница на нормата, се препоръчва намаляване на дозата или преустановяване на приема на аторвастатин (вж. точка 4.8).

Аторвастатин трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти, които консумират големи количества алкохол и/или са с анамнеза за чернодробно заболяване.

Предотвратяване на инсулт чрез агресивно намаляване на нивата на холестерола(Stroke Prevention by Aggressive Reduction in Cholesterol Levels (SPARCL))

При проведен анализ на подтиповете на инсулт при пациенти без коронарно сърдечно заболяване с преходен инсулт или преходна исхемична атака (TIA), се установява висок риск от хеморагичен инсулт при тези, които приемат 80 mg дневна доза аторвастатин, сравнени с плацебо. Наблюдава се особено висок риск при пациенти, които стартират изследването с анамнеза за прекаран хеморагичен инсулт или лакунарен инфаркт. При пациенти с първичен хеморагичен инсулт или лакунарен инфаркт, съотношението полза/риск от прилагането на аторвастатин 80 mg е неопределено и трябва да се вземе под внимание потенциалният риск от хеморагичен инсулт преди започване на лечението (вж. точка 5.1).

Влияние върху скелетната мускулатура

В редки случаи аторвастатин, подобно на другите HMG-СоА-редуктазни инхибитори, може да окаже неблагоприятно въздействие върху скелетната мускулатура и да причини миалгия, миозит и миопатия, които могат да прогресират до рабдомиолиза (потенциално животозастрашаващо състояние, характеризиращо се със значително повишени нива на креатинкиназа (КК) (> 10 пъти над нормата), миоглобинемия и миоглобинурия, които могат да доведат до бъбречна недостатъчност).

Преди започване на лечението

Аторвастатин трябва да се използва внимателно при пациенти с предразполагащи към рабдомиолиза фактори. Нивата на креатинкиназа трябва да се изследват преди започване на лечение със статини в следните случаи:

• бъбречно увреждане;

• хипотиреоидизъм;

• анамнеза, персонална или семейна, за наследствени мускулни заболявалия; -предшестваща анамнеза за мускулна токсичност от статини или фибрати;

• предшестваща анамнеза за чернодробно заболяване и/или употреба на значителни количества алкохол;

• при пациенти в старческа възраст, необходимостта от тези изследвания трябва да се прецени в зависимост от наличието на други фактори, предразполагащи към рабдомиолиза;

• възможност за повишаване на плазмените нива на аторвастатин, например при взаимодействия с други лекарства (вж. точка 4.5) и при специални групи популации, вкл. генетични субпопулации (вж. точка 5.2).

В тези случаи рискът от лечението трябва да се прецени спрямо възможните ползи. Препоръчва се клинично мониториране на пациента. Не трябва да се започва лечение, ако изходните нива на КК са значително повишени (>5 пъти над нормата).

Изследване на коеатинкиназата (КК')

Креатинкиназата (КК) не трябва да се изследва след усилено физическо натоварване или при наличие на друга вероятна причина за нейното увеличение, тъй като това може да затрудни оценяването на получените стойности. Ако нивото на КК е значително повишено (>5 пъти над нормата), нивата трябва да се изследват повторно в рамките на 5 до 7 дни, за да се препоръчат резултатите.

По време на лечението

• Пациентите трябва да бъдат предупредени да съобщават веднага за поява на мускулни болки, крампи или слабост, особено в случаите, когато това е придружено с отпадналост и повишена температура;

• Ако такива симптоми се появят по време на лечението с аторвастатин, трябва да се изследват нивата на КК. Ако те са значително повишени (>5 пъти над нормата), лечението трябва да бъде преустановено. В случай на продължителни и тежки мускулни оплаквания, трябва да се обмисли преустановяване на лечението, дори и нивата на КК да не са значително повишени (< 5 пъти над нормата);

• Ако симптомите отшумят и нивата на КК се нормализират, може да се обмисли повторно приложение на аторвастатин или друг статии, като се прилага най-ниската доза и се провежда стриктно мониториране;

• Лечението с аторвастатин трябва да се прекъсне, ако нивата на КК се повишат значително (>10 пъти над нормата) или ако се диагностицира или подозира рабдомиолиза.

Едновременен прием с други лекарства

Рискът от рабдомиолиза се повишава при едновременна употреба на статини с определени лекарствени продукти, които могат да повишат плазмената концентрация на аторвастатин, като мощните инхибитори на CYP3A4 или транспортните протеини (напр. циклоспорин, телитромицин, кларитромицин, делавирдин, стирипентол, кетоконазол, вориконазол, итраконазол, позаконазол, летермовир или ХИВ-протеазни инхибитори като ритонавир, лопинавир, атазанавир, индинавир, дарунавир, типранавир/ритонавир и др.).

Рискът от миопатия може да се повиши при съвместната употреба на аторвастатин с гемфиброзил или други фибрати, антивирусни средства за лечение на хепатит С (HCV) (боцепревир, телапревир, елбасвир/гразопревир), еритромицин, ниацин или езетимиб. Ако е възможно, вместо тези лекарства, трябва да се помисли за алтернативна терапия (без взаимодействия).

Много рядко се съобщава за имуномедиирана некротизираща миопатия (Immune-mediated necrotizing myopathy, IMNM) по време или след лечение със статини, включително с аторвастатин. Клинично се характеризира със слабост на прокснмалните мускули и повишени нива на креатинкиназа, което продължава въпреки прекратяване на лечението със статини.

В случаите, когато се налага едновременно прилагане на тези лекарствени продукти с аторвастатин, трябва внимателно да се оцени съотношението полза/риск от съпътстващото лечение. Когато пациентите получават лекарствени продукти, които повишават плазмената концентрация на аторвастатин, се препоръчва по-ниска максимална доза на аторвастатина. В допълнение, в случай на лечение с мощни инхибитори на CYP3A4, трябва да се обмисли по-ниска начална доза на аторвастатин и се препоръчва адекватно клинично проследяване на тези пациенти (вж. точка 4.5).

Аторвастатин не трябва да се прилага едновременно с фузидова киселина за системно приложение или в рамките на 7 дни след спиране на лечението с фузидова киселина. При пациенти, при които употреба на фузидова киселина за системно приложение е считана за крайно необходима, приемът на аторвастатин трябва да бъде прекратен по времена на лечението с фузидова киселина.

Докладвани са случаи на рабдомиолиза (включително някои с фатален изход) при пациенти, приемащи фузидова киселина и статини в комбинация (вижте точка 4.5). Пациентите трябва незабавно да потърсят медицинска помощ, ако почувстват някакви симптоми като мускулна слабост, болка или болезненост.

Лечението със статии може да се поднови 7 дни след последната доза фузидова киселина При изключителни обстоятелства, където се налага продължителна употреба на фузидова киселина за системно приложение, напр. при лечение на тежки инфекции, необходимостта от едновременната употреба на аторвастатин и фузидова киселина трябва да бъде обмислена, с индивидуална основа и само под стриктно лекарско наблюдение.

Педиатрична популация

В 3-годишно проучване, основано на оценка на цялостното съзряване и развитие, оценка по стадий на Tannerи измерване на височината и теглото, не се наблюдава клинично значим ефект върху развитието и половата зрялост (вж. точка 4.8).

Интерстициална белодробна болест

Единични случаи на интерстициална белодробна болест са докладвани при употреба на някои статини, особено при продължително лечение (вж. точка 4.8). Болестта се проявява с диспнея, непродуктивна кашлица и влошаване на общото здравословно състояние (умора, загуба на тегло и треска). Ако има съмнение за развитие на интерстициална белодробна болест, терапията със статини трябва да се преустанови.

Захарен диабет

Има данни, че групата лекарства статини могат да повишат нивото на глюкоза в кръвта и при някои пациенти с повишен риск от възникване на диабет, могат да доведат до увеличено ниво на глюкоза в кръвта, изискващо прилагането на подходяща терапия. Въпреки това понижаването на съдовия риск превишава по значение риска от диабет и той не бива да бъде причина за прекратяване на терапията със статини. Рисковите пациенти (глюкоза на гладно 5,6 до 6,9 mmol/l, BMI>30 kg/m², повишени нива на триглицериди, хипертония) трябва да бъдат проследявани клинично и биохимично съгласно местните ръководства.

Помощни вещества

Този лекарствен продукт съдържа лактоза монохидрат. Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp-лактазен дефицит и глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Аторвастатин Екофарм съдържа натрий

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. практически не съдържа натрий.

Ефекти на едновременно приложени лекарствени продукти върху аторвастатин Аторвастатин се метаболизира от цитохром Р450 ЗА4 (CYP3A4) и е субстрат на чернодробните транспортери и на полипептидите, транспортиращи органични аниони 1В1 (Organic aniontransporting polypeptide IB1, 0ATP1B1) и 1B3 (OATP1B3). Метаболитите на аторвастатин са субстрати на ОАТР1В1. Установено е също така, че аторвастатин е субстрат на протеина, свързан с множествена лекарствена резистентност 1 (Multi-drug resistant protein 1, MDR1) и на протеина на резистентност на рака на гърдата (Breast cancer resistant protein, BCRP), които може да ограничат чревната абсорбция и жлъчния клирънс на аторвастатин (вж. точка 5.2). Едновременното приложение заедно с инхибитори на CYP3A4 или на транспортните протеини може да доведе до увеличени плазмени нива на аторвастатин и повишен риск от миопатия. Рискът може да се повиши също при едновременно приложение с лекарствени продукти, индуциращи миопатия, като фибрати и езетимиб (вж. точка 4.4).

Инхибитори наCYP3A4

Има данни, че мощните инхибитори на CYP3A4 значително повишават концентрацията на аторвастатин (вж. Таблица 1 и подробната информация по-долу). Едновременното приложение на мощни инхибитори на СYP3A4 (напр. циклоспорин, телитромицин, кларитромицин, делавирдин стирипентол, кетоконазол, вориконазол, итраконазол, позаконазол, някои антивирусни средства за лечение на хепатит С (напр. елбасвир/гразопревир) и ХИВ-протеазни инхибитори като ритонавир, лопинавир, атазанавир, индинавир, дарунавир и др.) по възможност трябва да се избягва. В случаи, когато не може да се избегне едновременното прилагане с аторвастатин, трябва да се обмисли намаляване на началната и максималната доза на аторвастатин, както и внимателно клинично мониториране на пациентите (вж. Таблица 1).

Умерените инхибитори на CYP3A4 (напр. еритромицин, дилтиазем, вераламил и флуконазол) също могат да повишат плазмените концентрации на аторвастатин (вж. Таблица 1). Наблюдаван е повишен риск от възникване на миопатия при комбинация на еритромицин и статини. Не са провеждани проучвания на взаимодействията, които да оценят ефектите на амиодарон или верапамил върху аторвастатин. Известно е, че амиодарон и верапамил инхибират активността на CYP3А4 и едновременното приложение с аторвастатин може да доведе до повишена експозиция на аторвастатин. Ето защо при едновременна употреба с умерени С YP3A4 инхибитори трябва да се обмисли по-ниска максимална доза аторвастатин и да се проведе подходящо клинично проследяване на пациента, което се препоръчва както при започване на терапията, така и при последваща промяна в дозировката на инхибитора.

Индуктори наCYP3A4

Съвместната употреба на аторвастатин с индуктори на цитохром Р450 ЗА4 (като ефавиренц, рифампин, жълт кантарион) може да доведе до променливо намаляване на концентрацията на аторвастатин. Поради двойния механизъм на взимодействие на рифампин (цитохром Р450 ЗА4 индуктор и инхибитор на транспортера на хепатоцитното захващане ОАТР1В1), се препоръчва едновременната употреба на аторвастатин с рифампин, тъй като приема на аторвастатин след прием на рифампин води до значително намаление на плазмената концентрация на аторвастатин. Въпреки това, влиянието на рифампин върху нивото на аторвастатин в хепатоцитите е неизвестно и ако едновременното приложение не може да се избегне, е препоръчително внимателно мониториране за оценка на ефикасността на лечението.

Инхибитори на тоанспортерите

Инхибиторите на транспортните протеини (напр. циклоспорин, летермовир) могат да увеличат системната експозиция на аторвастатин (вж. Таблица 1). Ефектът от инхибирането на транспортерите на хепатоцитното захващане върху концентрацията на аторвастатин в хепатоцитите не е известен. Препоръчва се приложение на най-ниската терапевтична доза и клинично мониториране, ако комбинацията не може да бъде избегната (вж. Таблица 1).

Употребата на аторвастатин не се препоръчва при пациенти, приемащи летермовир едновременно с циклоспорин (вж. точки 4.4).

Гемфиброзил/фибрати

Употреба на фибрати като монотерапия е свързана с миопатия, включително рабдомиолиза. Рискът от миопатия, дължаща се на аторвастатин, може да се повиши при едновременна употреба с фибрати. Ако едновременната употреба не може да бъде избегната, трябва да се прилага най- ниската терапевтична доза аторвастатин и пациентът да се мониторира внимателно (вж. точка 4.4).

Езетимиб

Самостоятелното приложение на езетимиб може да се асоциира с миопатия, включително рабдомиолиза. Следователно, рискът от такива състояния може да се повиши при комбинирането на езетимиб и аторвастатин. Препоръчва се внимателно клинично мониториране на тези пациенти.

Колестипол

Плазмената концентрация на аторвастатин и неговите активни метаболити се понижава

(съотношение на концентрацията аторвастатин: 0,74) при едновременно приложение на аторвастатин и колестипол, като липидопонижаващият ефект е по-изразен, отколкото при самостоятелно приложение на продукта.

Фузидова киселина

Рискът от миопатия, включително рабдомиолиза може да се повиши при едновременното приложение на фузидова киселина за системно приложение и статини. Механизмът на това взаимодействие (независимо дали е фармакодинамичен или фармакокинетичен, или и двете) все още не е известен. При пациенти, които приемат тази комбинация, са съобщавани случаи на рабдомиолиза (включително някои с фатален край).

Ако лечение с фузидова киселина за системно приложение е необходимо, лечението с аторвастатин трябва да бъде прекратено по време на лечението с фузидова киселина (вж. точка 4.4).

Колхицин

Въпреки че не са провеждани проучвания за взаимодействието между аторвастатин и колхицин, са били докладвани случаи на миопатия при едновременната им употреба. Необходимо е повишено внимание при предписване на аторвастатин в комбинация с колхицин.

Ефект на аторвастатин върху едновременно приложени лекарствени продуктиДигоксин

При многократно приложение на дигоксин едновременно с 10 mg аторвастатин, плазмените концентрации на дигоксин в равновесното състояние се повишават леко. Пациентите, лекувани едновременно с дигоксин, трябва да бъдат внимателно проследявани.

Перорални контраиептиви

Едновременната употреба на перорални контрацептиви с аторвастатин води до повишена концентрация на норетиндрон и етинилестрадиол.

Варварин

В клинично проучване с пациенти на поддържаща терапия с варфарин, едновременната употреба на 80 mg аторвастатин дневно води до леко понижение на протромбиновото време (до приблизително 1,7 секунди) през първите 4 дни от приема и връщане към нормални стойности в рамките на 15 дни след започване на лечението с аторвастатин. Въпреки че са съобщавани много редки случаи на клинично значими взаимодействия с антикоагуланти, трябва да се извършва проследяване на протромбиновото време при пациенти, приемащи кумаринови антикоагуланти преди започване на терапията с аторвастатин и достатъчно често в началните й етапи, за да е сигурно, че не са възникнали значителни промени в стойностите на протромбиновото време. От момента на установяване на стабилни стойности, протромбиновото време може да се мониторира на регулярни интервали, препоръчително за пациенти, приемащи кумаринови антикоагуланти. Ако дозата на аторвастатин се промени или се прекрати терапията, се повтаря същата процедура. Терапията с аторвастатин не е свързана с възможност от поява на кървене или промени в протромбиновото време при пациенти, които не приемат антикоагуланти.

Педиатрична популация

Проучвания относно лекарствените взаимодействия са били провеждани само при възрастни. Степента на взаимодействия в педиатричната популация не е известна. Гореспоменатите взаимодействия и предупреждения при възрастни в точка 4.4 трябва също да бъдат взети под внимание при деца.

Таблица 1. Ефект на едновременно прилагани лекарственипродукти върхуФармакокинетиката на аторвастатин

^а Представлява съотношение между леченията (лекарствен продукт, прилаган едновременно с аторвастатин спрямо самостоятелно приложение на аторвастатин ).

^ь Клинична значимост, виж точки 4.4. и 4.5.

^с Съдържа един или повече компонента, които инхибират CYP3А4 и могат да увеличат плазмените нива на лекарствата, метаболизирани от него. Приемът на 240 ml сок от грейпфрут също води до намаление с 0,4% на AUC за активния ортохидроксиметаболит. Големи количества сок от грейпфрут (повече от 1/2 дневно за 5 дни) увеличават AUC на аторвастатин 2,5 пъти и AUC на активните съставки (аторвастатин и неговите метаболити) HMG-CoA редуктазни инхибитори 1,3 пъти.

^d Съотношение, базирано на единична проба, взета 8-16 часа след дозата.

Таблица 2. Ефект на аторвастатин върху фармакокинетиката на едновременно приемани лекарства

^а Представлява съотношение между леченията (лекарствен продукт, прилаган едновременно с аторвастатин, спрямо самостоятелно приложение на аторвастатин)

^b Едновременният прием на аторвастатин и феназон при многократно прилагане показва малък или незначителен ефект върху клиръиса на феназон

Жени с детероден потенциал

Жени с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението (вж. точка 43).

Аторвастатин е противопоказан по време на бременност (вж. точка 43). Безопасността на аторвастатин по време на бременност не е установена. Не са провеждани контролирани проучвания с аторвастатин при бременни жени. Рядко са били докладвани вродени аномалии след вътреутробна експозиция на HMG-СоА-редуктазни инхибитори. Проучвания при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Лечението на майката с аторвастатин може да намали феталните нива на мевалонат, прекурсор на холестероловия биосинтез. Атеросклерозата е хроничен процес и при нормални обстоятелства прекъсването на липидопонижаващата терапия има незначителен ефект върху дългосрочния риск, свързан с първична хиперхолестеролемия.

Поради изброените причини, аторвастатин не бива да бъде използван при бременни жени, такива, които правят опити да забременеят или които подозират, че са бременни. Лечението с аторвастатин трябва да бъде прекъснато по време на бременността или докато се установи със сигурност липса на бременност (вж. точка 4.3).

Не е известно дали аторвастатин и неговите метаболити се екскретират в кърмата. При плъхове плазмените концентрации на аторвастатин и активните му метаболити са близки до тези в млякото (вж. точка 53). Поради възможността от сериозни нежелани реакции, кърмещи жени не бива да употребяват аторвастатин (вж. точка 4.3).

Проучванията при животни не показват влияние върху мъжкия или женския фертилитет (вж. точка 53).

Аторвастатин има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини.

Според базата данни от плацебо контролирани клинични проучвания с аторвастатин на 16 066 пациенти (8755 на лечение срещу 7311 плацебо), лекувани в продължение на средно 53 седмици, 5,2% от пациентите на аторвастатин са прекратили терапията поради поява на нежелани лекарствени реакции срещу 4,0% от пациентите, приемали плацебо.

Въз основа на данните от клиничните проучвания и обширните постмаркетингови данни, профилът на нежеланите реакции е представен по-долу.

Нежеланите лекарствени реакции са класифицирани в зависимост от честотата на тяхната проява по следния начин: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1000 до <1/100), редки (≥1/10000 до <1/1000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Инфекции и инфестации

Чести: назофарингит.

Нарушения на кръвта и лимфната система

Редки: тромбоцитопения.

Нарушения на имунната система

Чести: алергични реакции;

Много редки: анафилаксия.

Нарушения на метаболизма и храненето

Чести: хипергликемия;

Нечести: хипогликемия, повишаване на теглото, анорексия.

Психични нарушения

Нечести: кошмари, безсъние.

Нарушения на нервната система

Чести: главоболие;

Пенести: замаяност, парестезия, хипоестезия, дисгеузия, амнезия;

Редки: периферна невропатия.

Нарушения на очите

Пенести: замъглено зрение;

Редки: зрителни нарушения.

Нарушения на ухото и лабиринта

Пенести: шум в ушите;

Много редки: загуба на слуха.

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Чести: фаринго-ларингеална болка, епистаксис.

Стомашно-чревни нарушения

Чести: констипация, подуване, диспепсия, гадене, диария;

Пенести: повръщане, болка в горната и долната част на корема, оригване, панкреатит.

Хепатобилиарни нарушения

Нечести: хепатит;

Редки: холестатична жълтеница;

Много редки: чернодробна недостатъчност.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Ненести: уртикария, обрив, сърбеж, алопеция;

Редки: ангиоедем, булозен обрив (вкл. еритема мултиформе, синдром на Стивънс-Джонсън и токсична епидермална некролиза).

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Чести: миалгия, артралгия, болки в крайниците, мускулни спазми, подуване на ставите, болки в гърба;

Нечести: болки във врата, мускулна слабост;

Редки: миопатия, миозит, рабдомиолиза, мускулна руптура, тендинопатия, понякога усложнена с разкъсване;

Много редки: лупус-подобен синдром;

С неизвестна честота: имуномедиирана некротизираща миопатия.

Нарушения на възпроизводителната система и гърдата

Много редки: гинекомастия.

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Нечести: неразположение, астения, болка в гърдите, периферен оток, умора, повишена температура.

Изследвания

Чести: отклонения в чернодробните показатели, повишено ниво на креатинкиназа

Нечести: левкоцити в урината.

Както и при останалите HMG-СоА-редуктазни инхибитори, при лечение с аторвастатин с наблюдавано повишение на серумните трансаминази. Промените са били незначителни и преходни, което не е налагало прекъсване на лечението. Клинично значими повишения на серумните трансаминази (повече от 3 пъти над горната граница на нормата) са възникнали при 0,8% от пациентите на терапия с аторвастатин. Тези промени са били дозозависими и обратими при всички пациенти.

Повишена серумна концентрация на креатинкиназа (КК) 3 пъти над горната граница на нормата е била наблюдавана по време на клинични проучвания при 2,5 % от пациентите на терапия с аторвастатин, подобно на резултатите при други HMG-СоА-редуктазни инхибитори. Повишение над 10 пъти над горната граница на нормата е възниквало при 0,4% от пациентите, лекувани с аторвастатин (вж. точка 4.4).

Педиатрична популация

Педиатрични пациенти на възраст от 10 до 17 години, лекувани с аторвастатин, са имали профил на безопасност, подобен на този при пациенти, лекувани с плацебо. Най-честите нежелани ефекти, наблюдавани в двете групи, независимо от причинно-следствената връзка, са били инфекциите. В 3-годишно проучване, на базата на оценка на общото съзряване и развитие, оценка по стадий на Tanner и измерване на височината и теглото, не се наблюдава клинично значим ефект върху развитието и половата зрялост. Профилът на безопасност и поносимост при педиатрични пациенти е бил подобен на известния профил на безопасност на аторвастатин при възрастни.

Клиничната база данни за безопасност включва резултати от 520 педиатрични пациенти, приемали аторвастатин, от които 7 пациенти са били под 6-годишна възраст, 121 пациенти на възраст между 6 и 9 години и 392 пациенти между 10- и 17-годишна възраст.

Въз основа на наличните данни може да се направи заключението, че честотата, типа и тежестта на нежеланите лекарствени реакции при деца са съпоставими с тези при възрастни.

Докладвани са следните нежелани реакции при приложението на някои статини:

• нарушения на сексуалната функция;

• депресия;

• отделни случаи на интерстициална белодробна болест, особено при дългосрочна терапия (вж. точка 4.4);

• захарен диабет: честотата е обвързана с наличие на рискови фактори (глюкоза на гладно повече или равна на 5,6 mmol/1, BMI >30 kg/m², повишени нива на триглицеридите, анамнеза за хипертония).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев“ № 8,1303 София, тел.: +359 2 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

Специфично лечение при предозиране с аторвастатин няма. В случай на предозиране, пациентът трябва да бъде лекуван симптоматично и при необходимост да се приложи под държащо лечение. Трябва да се направят изследвания на чернодорбната функция и да се проследят нивата на серумната КК. Поради високия афинитет на свързване на аторвастатин с плазмените протеини, не се очаква хемодиализата да покачва значително стойността на клирънса.