Levebon 1000 mg film-coated tablets

Филмирани таблетки

Левебон 500mgфилмирани таблетки

Жълти, продълговати таблетки (16.3 х 7.6 mm) с делителна черта от едната страна.

Таблетката може да бъде разделена на две равни дози.

Левебон 1000mgфилмирани таблетки

Бели, продълговати таблетки (19.1 х 10.2 mm) с делителна черта от едната страна. Таблетката може да бъде разделена на две равни дози.

Левебон е показан за монотерапия при лечението на парциални пристъпи със или без вторична генерализация при възрастни и юноши над 16-годишна възраст с новодиагностицирана епилепсия.

Левебон е показан за допълваща терапия

• при лечение на парциални пристъпи със или без вторична генерализация при възрастни, деца и новородени над 1-месечна възраст с епилепсия.

• при лечение на миоклонични пристъпи при възрастни и юноши над 12-годишна възраст с ювенилна миоклонична епилепсия.

• при лечение на първично генерализирани тонично-клонични пристъпи при възрастни и юноши над 12-годишна възраст с идиопатична генерализирана епилепсия.

Монотерапия при възрастни и юноши над 16-годишна възраст

Препоръчителната начална доза е 250 mg два пъти дневно, която след две седмици трябва да се повиши до първоначалната терапевтична доза от 500 mg два пъти дневно. След това дозата може да се повишава с по 250 mg два пъти дневно на всеки две седмици в зависимост от клиничния отговор. Максималната доза е 1500 mg два пъти дневно.

Допълващо лечение при възрастни (>18 години) и юноши (12 до 17 години) с тегло 50kgили повече

Началната терапевтична доза е 500 mg два пъти дневно. Тази доза може да бъде започната от първия ден на лечението.

В зависимост от клиничния отговор и поносимост, дневната доза може да се увеличи до 1500 mg два пъти дневно. Промени в дозата, свързани с увеличаване или намаляване, могат да се правят на всеки 2 до 4 седмици с 500 mg два пъти дневно.

Спиране на лечението

Ако се налага преустановяване на лечението с леветирацетам, се препоръчва това да става постепенно (напр. при възрастни и юноши над 50 kg: дозата се намалява с 500 mg два пъти дневно на всеки 2 до 4 седмици; при новородени, деца и юноши с тегло под 50 kg: намаляването на дозата не трябва да е с повече от 10 mg/kg два пъти дневно на всеки две седмици; при новородени (под 6 месеца): намаляването на дозата не трябва да е с повече от 7 mg/kg два пъти дневно на всеки две седмици).

Специални популации

Пациенти в старческа възраст (65 години и по-възрастни)

При пациенти в старческа възраст с нарушена бъбречна функция се препоръчва адаптиране на дозата (вж.. по-долу „Бъбречно увреждане”).

Бъбречно увреждане

Дневната доза трябва да се индивидуализира в зависимост от бъбречната функция.

При възрастни пациенти използвайте приложената по-долу таблица за адаптиране на дозата. За използване на тази таблица за дозиране е необходимо да се знае креатининовия клирънса (CLcr) на пациента в ml/min. При възрастни и юноши с тегло над 50 kg, CLcr в ml/min може да се определи от серумния креатинин (mg/dl) чрез следната формула:

След това CLcr се адаптира спрямо телесната повърхност (ТП) както следва:

Адаптиране на дозата при възрастни и юноши с тегло над 50 kg с нарушена бъбречна функция:

⁽¹⁾ През първия ден на лечението с леветирацетам се препоръчва натоварваща доза от 750 mg.

⁽²⁾ След диализа се препоръчва допълнителна доза от 250 до 500 mg.

При деца с бъбречни увреждания дозата леветирацетам трябва да се адаптира въз основа на бъбречната функция, тъй като клирънсът на леветирацетам е свързан с бъбречната функция. Тази препоръка се основава на проучване при възрастни пациенти с бъбречни увреждания.

CLcr в ml/min/1,73 m² може да се изчисли от определянето на серумния креатинин (mg/dl) за по- малки юноши, деца и новородени с помощта на следната формула (формула на Schwartz):

ks = 0,45 при новородени до 1-годишна възраст; ks = 0,55 при деца под 13 години и девойки;

ks = 0,7 при младежи

Адаптиране на дозата при новородени, деца и юноши с тегло под 50 kg с нарушена бъбречна функция:

1. При дози под 250 mg и при пациенти, които не могат да поглъщат таблетки, трябва да се използва леветирацетам перорален разтвор.

2. Препоръчва се натоварваща доза от 10,5 mg/kg през първия ден на лечение с леветирацетам.

3. Препоръчва се натоварваща доза от 15 mg/kg през първия ден на лечение с леветирацетам.

4. След диализа се препоръчва допълнителна доза от 3,5 до 7 mg/kg.

5. След диализа се препоръчва допълнителна доза от 5,0 до 10 mg/kg.

Чернодробно увреждане

При пациенти с лека до умерена степен на чернодробно увреждане не се налага адаптиране на дозата. При пациенти с тежко чернодробно увреждане е възможно стойностите на креатининовия клирънс да не дадат реална представа за бъбречната недостатъчност.

По тази причина, при креатининов клирънс <60 ml/min/1,73 m² се препоръчва намаляване с 50% на дневната поддържаща доза.

Педиатрична популация

Лекарят трябва да предпише най-подходящата лекарствена форма, във форма и количество на активното вещество в дозова единица, в зависимост от възрастта, теглото и дозата.

Таблетната форма не е подходяща за приложение при кърмачета и деца под 6-годишна възраст. Предпочитаната лекарствена форма за употреба при пациентите от тази възрастова група е перорален разтвор. Освен това, наличните дозови форми на таблетките не са подходящи за начално лечение при деца с тегло под 25 kg, за пациенти, които не могат да поглъщат таблетките или за прилагане на дози под 250 mg. При всички посочени случаи трябва да се използва перорален разтвор на леветирацетам.

Монотерапия

Безопасността и ефикасността на леветирацетам при деца и юноши под 16 години като монотерапия не е установена.

Няма налични данни.

Допълващо лечение при новородени на възраст от 6 до 23 месеца, деца (от 2 до И години) и юноши (от 12 до 17години) с тегло под 50kg,

Пероралният разтвор е предпочитаната лекарствена форма за употреба при новородени и деца под 6 години.

При деца на и над 6 години пероралният разтвор трябва да се прилага при дози под 250 mg, при дози различни от 250 mg, когато препоръчаната доза не може да се достигне с прием на няколко таблетки и при пациенти, които не могат да поглъщат таблетките. Трябва да се използва най- ниската ефективна доза. Началната доза при деца и юноши с тегло под 25 kg трябва да бъде 250 mg два пъти дневно до максимална доза 750 mg два пъти дневно.

Дозата при деца с тегло 50 kg или повече е същата както при възрастни.

Допълващо лечение при кърмачета на възраст от 1 до 6 месеца

При новородени се прилага перорален разтвор.

Филмираните таблетки трябва да се приемат през устата и да се поглъщат с достатъчно количество течност, със или без храна. След перорално приложение може да се усети горчивият вкус на леветирацетам. Дневната доза се приема разделена на две равни дози.

Свръхчувствителност към активното вещество или към други пиролидонови производни, или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Бъбречно увреждане

Прилагането на леветирацетам при пациенти с бъбречно увреждане може да наложи адаптиране на дозата. При пациенти с тежко нарушение на чернодробната функция се препоръчва оценка на бъбречната функция преди определяне на дозата (вж. точка 4.2).

Остра бъбречна недостатъчност

Много рядко употребата на леветирацетам се свързва с остра бъбречна недостатъчност, като времето за нейното възникване варира от няколко дни до няколко месеца.

Кръвна картина

Редки случаи на намален брой кръвни клетки (неутропения, агранулоцитоза, левкопения, тромбоцитопения и панцитопения) са описани във връзка с приложението на леветирацетам, случващо се обикновено в началото на лечението. Пълната кръвна картина се препоръчва при пациенти, които получат значителна слабост, пирексия, повтарящи се инфекции или нарушения в кръвосъсирването (вж. точка 4.8).

Самоубийство

При пациенти, лекувани с антиепилептични лекарствени продукти (включително Левебон) са съобщавани случаи на самоубийство, опити за самоубийство, суицидна идеация и поведение. Мета-анализ на рандомизирани, плацебо-контролирани изпитвания на антиепилептични лекарства показва слабо повишен риск от суицидна идеация и поведение. Механизмът на този риск не е известен.

Поради това пациентите трябва да бъдат проследявани за признаци на депресия и/или суицидна идеация и поведение и трябва да бъде обмислено подходящо лечение. Пациентите (и болногледачите) трябва да бъдат съветвани да търсят медицинска консултация, ако възникнат признаци на депресия и/или суицидна идеация или поведение.

Абнормно и агресивно поведение

Леветирацетам може да причини психотични симптоми и поведенчески аномалии, включително раздразнителност и агресивност. Пациентите, лекувани с леветирацетам, трябва да бъдат наблюдавани за развитие на психиатрични прояви, насочващи към съществени промени в настроението и/или личността. Ако се забележат такива поведения, трябва да се обмисли коригиране или постепенно преустановяване на лечението. Ако се вземе предвид преустановяване на лечението, моля вижте точка 4.2.

Педиатрична популация

Таблетната форма не е подходяща за употреба при новородени и деца под 6 години.

Наличните данни при деца не показват повлияване на растежа и пубертета. Въпреки това не са известни дългосрочни ефекти върху способността за заучаване, интелекта, растежа, ендокринните функции, пубертета и детеродния потенциал.

Антиепилептични лекарствени продукти

Данните от клинични проучвания при възрастни преди пускане в продажба показват, че леветирацетам не повлиява серумните концентрации на съществуващите антиепилептични лекарствени продукти (фенитоин, карбамазепин, валпроева киселина, фенобарбитал, ламотригин, габапентин и, примидон), както и че тези антиепилептични лекарствени продукти не повлияват фармакокинетиката на леветирацетам.

Няма данни за клинично значими лекарствени взаимодействия както при възрастни, така и при педиатрични пациенти, приемащи дневно до 60 mg/kg леветирацетам.

Ретроспективната оценка на фармакокинетичните взаимодействия при деца и юноши с епилепсия (4 до 17 години) потвърждава, че добавъчното лечение с приеман перорално леветирацетам не повлиява стационарните серумни концентрации на едновременно прилаганите карбамазепин и валпроат. Въпреки това, данните предполагат 20% по-висок клирънс на леветирацетам при деца, приемащи ензим-индуциращи антиепилептични лекарствени продукти. Не се налага адаптиране на дозата.

Пробенецид

Установено е, че Пробенецид (500 mg четири пъти дневно), блокер на бъбречната тубулна секреция, инхибира бъбречния клирънс на първичния метаболит, но не и на леветирацетам. Въпреки това концентрацията на този метаболит остава ниска.

Метотрексат

Съобщено е, че едновременното приложение на леветирацетам и метотрексат намалява клирънса на метотрексат, което води до повишена концентрация/задьржане на метотрексат в кръвта до потенциално токсични нива. Нивата на метотрексат и леветирацетам в кръвта трябва да се проследяват внимателно при пациенти, лекувани едновременно с двете лекарства.

Перорални контрацептиви и други фармакокинетични взаимодействия

Леветирацетам 1 000 mg дневно не повлиява фармакокинетиката на пероралните контрацептиви (етинилестрадиол и левоноргестрел); ендокринните параметри (лутеинизиращ хормон и прогестерон) не се променят. Леветирацетам 2 000 mg дневно не повлиява фармакокинетиката на дигоксин и варфарин; протромбиновото време не се променя. Едновременният прием с дигоксин, перорални контрацептиви и варфарин не повлиява фармакокинетиката на леветирацетам.

Лаксативи

Има единични съобщения за намалена ефективност на леветирацетам, когато се приема перорално едновременно с осмотичния лаксатив макрогол. Затова макрогол трябва да се приема един час преди или един час след перорален прием на леветирацетам.

Храна и алкохол

Степента на абсорбция на леветирацетам не се променя от храната, но скоростта на абсорбция е слабо понижена.

Няма данни за взаимодействие на леветирацетам с алкохол.

Жени с детероден потенциал

На жени с детероден потенциал трябва да се дава съвет от специалист. Лечението с леветирацетам трябва да се преразгледа, когато жената планира да забременее. Както при всички антиепилептични лекарства, трябва да се избягва внезапно спиране на леветирацетам, тъй като това може да доведе до поява на гърчове, които биха могли да имат сериозни последици за жената и нероденото дете. Трябва да се предпочете монотерапия, когато е възможно, тъй като лечението с множество антиепилептични лекарства (АЕЛ) може да е свързано с по-висок риск от вродени малформации, отколкото монотерапията, в зависимост от прилаганите антиепилептици.

Големият брой постмаркетингови данни при бременни жени с експозиция на леветирацетам като монотерапия (над 1 800, сред които при над 1 500 експозицията възниква по време на първия триместър) не показват увеличаване на риска от основните вродени малформации Съществуват само ограничени доказателства за неврологичното развитие на деца, изложени на монотерапия с леветирацетам inutero. Въпреки това текущите епидемиологични проучвания (при около 100 деца) не показват повишен риск от нарушения или забавяне на неврологичното развитие.

Леветирацетам може да се прилага по време на бременност, ако след внимателна оценка се счете, че е клинично необходимо. В такъв случай се препоръчва най-ниската ефективна доза.

Физиологичните промени по време на бременността могат да повлияят концентрацията на леветирацетам. По време на бременността се наблюдава понижаване на плазмените концентрации на леветирацетам. Понижаването е по-изразено през третия триместър (до 60% от изходното ниво преди бременността). На бременните жени, лекувани с леветирацетам, трябва да се осигурят подходящи медицински грижи.

Леветирацетам се отделя в кърмата. Затова кърменето не е препоръчително. Ако в периода на кърмене, обаче се налага провеждане на лечение с леветирацетам, трябва да се оцени съотношението полза/риск, като се вземе под внимание значението на кърменето.

При проучвания при опитни животни не е установено влияние върху фертилитета (вж. точка 5.3). Няма клинични данни и потенциалният риск за хора не е известен.

Леветирацетам не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини. Поради възможна различна индивидуална чувствителност при някои пациенти, особено в началото на лечението или при последващо увеличаване на дозата, е възможна поява на сънливост или други симптоми от страна на централната нервна система. Затова се препоръчва повишено внимание при пациенти, извършващи дейности, за които се изискват умения напр. шофиране или работа с машини. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да не шофират и да не работят с машини, докато се установи, че способността им за извършвани на такива дейности не се повлиява.

Обобщение на профила за безопасност

Най-често съобщаваните нежелани реакции са назофарингит, сънливост, главоболие, умора и световъртеж. Профилът на нежеланите реакции, представени по-долу, се основава на анализа на сборни плацебо-контролирани клинични изпитвания за всички изследвани показания, включващи общо 3 416 пациенти, лекувани с леветирацетам. Тези данни са допълнени с употребата на леветирацетам в съответните отворени разширени проучвания, както и пост- маркетинговия опит. Профилът на безопасност на леветирацетам е като цяло подобен при различните възрастови групи (възрастни и педиатрични пациенти), както и в рамките на одобрените индикации свързани с епилепсията.

Таблица на нежеланите лекарствени реакпии

Съобщените нежелани лекарствени реакции при клиничните проучвания (при възрастни, юноши, деца и новородени >1 месец) и от пост-маркетингов опит са изброени в следващата таблица по системно-органен клас и по честота. Нежеланите лекарствени реакции са представени в намаляваща степен на тяхната сериозност и честота, както следва: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000).

* Значително по-високо разпространение се наблюдава при пациенти от японски произход в сравнение с пациентите от неяпонски произход.

Рядко са наблюдавани случаи на енцефалопатия след приложение на леветирацетам. Тези нежелани реакции обикновено настъпват в началото на лечението (няколко дни до няколко месеца) и са обратими след спиране на лечението.

Описание на избрани нежелани лекарствени реакции

Рискът от анорексия е по-висок, когато леветирацетам се прилага едновременно с топирамат. При няколко случая на алопеция е наблюдавано възстановяване след преустановяване на приема на леветирацетам.

При някои от случаите на панцитопения е установено потискане на костния мозък.

Педиатрична популация

В проучвания на пациенти на възраст между 1 месец и 4 години са включени общо 190 пациенти, лекувани с леветирацетам при плацебо-контролирани и открити разширени проучвания. Шестдесет (60) от тези пациенти са лекувани с леветирацетам при плацебо- контролирани проучвания. При пациентите на възраст 4-6 години, общо 645 пациента са третирани с леветирацетам при плацебо-контролирани и открити разширени проучвания. 233 от тях са лекувани с леветирацетам при плацебо-контролирани проучвания. Данните са допълнени с от пост-маркетинговия опит от приложението на леветирацетам и при двете групи на детска възраст.

Освен това, 101 кърмачета на възраст под 12 месеца са били включени в постмаркетингово проучване за безопасност. Не са идентифицирани нови съображения за безопасност за леветирацетам при деца с епилепсия на възраст под 12 месеца.

Профилът на нежеланите лекарствени реакции на леветирацетам е в общи линии сходен между различните възрастови групи и одобрените показания за лечение на епилепсия. Данните за безопасност при педиатричните пациенти при плацебо-контролирани клинични проучвани са сходни с профила на безопасност на леветирацетам при възрастни, с изключение на поведенческите и психични нежелани лекарствени реакции, които били по-чести при децата отколкото при възрастните. При деца и юноши на възраст между 4 и 16 години се съобщава по- често за повръщане (много често, 11,2%), ажитация (често, 3,4%), промени в настроението (често, 2,1%), лесна раздразнителност (често, 1,7%), агресивност (често, 8,2%), ненормално поведение (често, 5,6%) и летаргия (често, 3,9%) в сравнение с другите възрастови групи или общия профил на безопасност. При новородени и деца на възраст между 1 месец и 4 години, по-често се съобщава за в сравнение с другите възрастови групи или общия профил на безопасност били отбелязани раздразнителност (много често, 11,7%) и нарушения на координацията (често, 3,3%) в сравнение с другите възрастови групи или общия профил на безопасност.

При двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване за безопасност при деца с неинфериорен дизайн са преценени когнитивните и невропсихологични ефекти на леветирацетам при деца от 4 до 16 годишна възраст с парциални пристъпи. Установено е, че леветирацетам не се различава (не е по-лош) от плацебо по отношение на промяната спрямо изходното ниво на Leiter-R внимание и памет, комбиниран резултат за изследване на паметта в определената в протокола популация. Резултатите, свързани с поведенческата и емоционална функция показват влошаване при лекуваните с леветирацетам пациенти по отношение на агресивното поведение, измерено по стандартен и систематизиран метод чрез използване на валидиран способ (CBCL- Achenbach въпросник за детско поведение).

Въпреки това, пациентите приемали леветирацетам по време на дългосрочно, открито проследяващо проучване, не са показали общо влошаване на тяхното поведение и емоционална функция; по-точно, при показателите за агресивно поведение няма влошаване спрямо изходните стойности.

Съобщаване на подозирани лекарствени реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да се продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване в Изпълнителна агенция по лекарствата, ул.„Дамян Груев”№ 8, 1303 София, тел.: +35928903417, уебсайт www.bda.bg.

При предозиране с леветирацетам са наблюдавани сънливост, ажитираност, агресия, потиснато съзнание, потискане на дишането и кома.

След остро предозиране е необходимо изпразване на стомаха чрез стомашна промивка или предизвикване на повръщане.

Няма специфичен антидот на леветирацетам. Лечението при предозиране е симптоматично и може да включва хемодиализа. Ефектът на отстраняване посредством хемодиализа е 60% за леветирацетам и 74% за първичния метаболит.