Синемет е предназначен за лечение на синдрома и болестта на Паркинсон.

Синемет е предназначен също за пациенти с паркинсонизъм, които приемат витаминни препарати, съдържащи пиридоксинов хидрохлорид (витамин В6).

Оптималната дневна доза Синемет трябва да бъде определена индивидуално, след внимателно изследване на всеки пациент. Таблетките Синемет съдържат карбидопа и леводопа в съотношение 1:10 (Синемет 25 mg/250 mg).

Таблетката с делителна черта Синемет 25 mg/250 mg може да бъде разделена на равни дози.

Посъветвайте пациента, в случай че таблетката се счупи при изваждане от опаковката, че трябва да бъде погълната само ако може да се приеме цялата доза. Ако това не е възможно, парчетата от счупената таблетка трябва да се изхвърлят и да се приеме друга таблетка от опаковката.

Приложението на частична доза може да доведе до влошаване на симптомите.

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Дозата трябва да бъде определена според индивидуалните нужди на пациента и това изисква уточняване както на индивидуалната доза, така и на дозовия интервал.

Изследванията показват, че периферната допа-декарбоксилаза се насища приблизително от 70 mg до 100 mg карбидопа дневно. При пациенти, получаващи по-малко от това количество карбидопа, е по-вероятно да настъпят гадене и повръщане.

Едновременно със Синемет могат да бъдат прилагани и други стандартни антипаркинсонови лекарства, освен леводопа, но тяхната дозировка трябва да бъде съответно адаптирана.

ОБИЧАЙНА ПЪРВОНАЧАЛНА ДОЗИРОВКА

При терапия със Синемет 25 mg/250 mg началната дозировка е една таблетка, приемана веднъж или два пъти дневно. Това обаче може да не осигури оптималното количество карбидопа, необходимо за повечето пациенти. Ако е необходимо, добавете 1 таблетка всеки ден или през ден, докато се постигне оптимален отговор, максимум до 8 таблетки (давани през интервал от 3-4 часа).

Ефектът се отчита до един ден и понякога след една приложена доза. Обикновено напълно ефективните дози се достигат за седем дни в сравнение със седмици или месеци при самостоятелно приложената леводопа.

КАК ДА СЕ ПРЕМИНАВА ОТ ТЕРАПИЯ С ЛЕВОДОПА КЪМ ТЕРАПИЯ СЪС СИНЕМЕТ

Тъй като както терапевтичните, така и нежеланите ефекти от употребата на Синемет се проявяват по-бързо, отколкото при леводопа, пациентите трябва да бъдат внимателно мониторирани по време на уточняване на дозата. По-точно, неволевите движения ще се проявят по-бързо при Синемет, отколкото при леводопа. Появата на неволеви движения може да изисква понижаване на дозата. Блефароспазмът може да бъде един показателен по-ранен признак на превишена доза при някои пациенти.

Лечение с леводопа трябва да се прекрати най-малко 12 часа преди да се започне прилагането на Синемет (24 часа за препаратите със забавено освобождаване на леводопа). Дневната доза Синемет трябва да бъде подбрана така, че да осигурява приблизително 20 % от предшестващата дневна доза леводопа.

Препоръчителната начална доза за повечето пациенти, приемащи повече от 1 500 mg леводопа, е една таблетка Синемет 25 mg/250 mg три или четири пъти дневно.

ПОДДЪРЖАЩА ДОЗА

Терапията трябва да се индивидуализира и уточни според желания терапевтичен отговор. Необходимо е да бъдат осигурени най-малко от 70 mg до 100 mg карбидопа дневно за постигане на оптимално инхибиране на екстрацеребралното декарбоксилиране на леводопа.

Ако е необходимо, дозата Синемет 25 mg/250 mg може да бъде увеличавана с половин или една таблетка на ден или през ден до максимум 8 таблетки на ден (давани през интервал от 3-4 часа). Опитът с тотални дневни дози карбидопа, по-големи от 200 mg, е ограничен.

МАКСИМАЛНО ДОПУСТИМА ДОЗА

Осем таблетки Синемет 25 mg/250 mg дневно (200 mg карбидопа и 2 g леводопа). Това е равностойно на около 3 mg/kg карбидопа и 30 mg/kg леводопа за пациент с тегло 70 kg.

Неселективните инхибитори на моноаминооксидазата (МАО) са противопоказани за едновременна употреба със Синемет. Тези инхибитори трябва да бъдат спрени най-малко две седмици преди началото на терапията със Синемет. Синемет може да се приема едновременно с препоръчвана от производителя доза на МАО инхибитор със селективност за МАО тип В (например, селегилинов хидрохлорид) (вж. точка 4.5).

Синемет е противопоказан за пациенти със свръхчувствителност към някой от компонентите му, както и за пациенти с тесноъгьлна глаукома.

Тъй като леводопа може да активира малигнен меланом, Синемет не трябва да бъде използван при пациенти със съмнителни, недиагностициран и кожни лезии или с анамнеза за меланом.

Синемет не се препоръчва за лечение на медикаментозно индуцирани екстрапирамидни реакции.

Синемет може да се дава на пациенти, получавали вече леводопа като самостоятелна терапия; самостоятелното приложение на леводопа обаче трябва да бъде преустановено най-малко 12 часа преди да се започне лечението със Синемет. Синемет трябва да бъде приложен в доза, която ще осигури приблизително 20 % от дозата на назначената преди това леводопа (вж. точка 4.2).

При пациенти, лекувани самостоятелно с леводопа, може да се появят дискинезии, защото карбидопа позволява повече леводопа да достигне до мозъка и по такъв начин да доведе до образуването на повече допамин. Появата на дискинезии може да наложи необходимостта от понижаване на дозата.

Както при употребата на леводопа, така и при лечение със Синемет, може да се появят неволеви движения и психични нарушения. Тези реакции се обясняват с повишаването на допамина в мозъка след приложение на леводопа и употребата на Синемет може да причини повторението им. Това може да изисква понижаване на дозата. Всички пациенти трябва да бъдат внимателно проследявани за развитие на депресия със съпътстващи суицидни наклонности. Пациентите с прекарана или настояща психоза трябва да бъдат лекувани внимателно.

Особено внимание се изисква при едновременната употреба на психотропни лекарства и Синемет (вж. точка 4.5).

Синемет трябва да бъде назначаван внимателно при пациенти със сърдечносъдови или белодробни заболявалия, бронхиална астма, бъбречни, чернодробни или ендокринни заболявалия, или с анамнеза за пептична язва (поради опасност от кръвоизлив в горната част на гастроинтестиналния тракт) или конвулсии.

Както при употреба на леводопа, така и при лечение със Синемет, трябва да бъде обърнато особено внимание на пациенти с анамнеза за миокарден инфаркт, които имат остатъчна предсърдна, нодална или вентрикуларна аритмия. При такива пациенти сърдечната функция трябва да бъде мониторирана с особено внимание при първоначалното назначаване на лекарството.

Пациентите с хронична откритоъгьлна глаукома могат да бъдат лекувани внимателно със Синемет, при положение че вътреочното налягане е добре контролирано, като по време на терапията пациентите се проследяват внимателно за промени в стойностите на вътреочното налягане.

При внезапно спиране на антипаркинсоновите лекарства се съобщава за поява на комплекс от симптоми, наподобяващи невролептичния малигнен синдром, който включва мускулна ригидност, повишена телесна температура, психични промени и повишена серумна креатинфосфокиназа. Следователно, пациентите трябва да бъдат проследявани внимателно в случаите, когато дозата Синемет се понижи внезапно или спре, като това се отнася особено за пациенти, получаващи невролептици.

Прилагането на леводопа е било свързано със сънливост и епизоди на внезапно заспиване. Много рядко е било докладвано за внезапно заспиване по време на ежедневните дейности, понякога несъзнателно и без предупредителни признаци. Пациентите трябва да бъдат информирани за това и съветвани да внимават при шофиране или работа с машини по време на лечението с леводопа. Пациенти, които са имали сънливост и/или епизод на внезапно заспиване, трябва да се въздържат от шофиране или работа с машини. Освен това може да се помисли за намаляване на дозата или прекратяване на терапията.

Както при употреба на леводопа, така и по време на продължителна терапия със Синемет, се препоръчват периодични контролни изследвания на чернодробната, хемопоетичната, сърдечно-съдовата и бъбречната функции.

Ако е необходима обща анестезия, Синемет може да се прилага дотогава, докато на пациента е позволено да приема течности и лекарства през устата. Ако терапията се спре временно, обичайната дневна доза може да се назначи веднага след като пациентът е в състояние да приема лекарства през устата.

Педиатрична популация

Безопасността и ефективността на Синемет при кърмачета и деца все още не са напълно изяснени, поради което не се препоръчва употребата му при пациенти на възраст под 18 години.

Меланома: Епидемиологични изпитвания показват, че пациенти с болестта на Паркинсон са с по-висок риск (2 до приблизително 6 пъти) за развитие на меланома в сравнение с общата популация. Не е известно дали наблюдаваният повишен риск се дължи на болестта на Паркинсон или други фактори, като лекарства за лечение на болестта на Паркинсон.

Поради гореспоменатата причина, пациентите и болногледачите се съветват да следят често и редовно за наличието на меланома, когато се използва Синемет за всяка една индикация. Най-добре да се извършват периодични кожни прегледи от подходящо квалифицирано лице (напр. дерматолог).

Синдром на нарушена допаминова регулация (Dopamine Dysregulation Syndrome, DDS) е разстройство, свързано със зависимост, което води до прекомерно използване на продукта, наблюдавано при някои пациенти, лекувани с карбидопа/леводопа. Преди започване на лечение, пациентите и полагащите грижи за тях, трябва да бъдат предупредени за потенциалния риск от развитие на DDS (вж. също точка 4.8).

Нарушения в контрола на импулсите

Пациентите трябва да бъдат редовно мониторирани за развитие на нарушения в контрола на импулсите. Пациентите и болногледачите трябва да бъдат наясно, че поведенческите симптоми на нарушения в контрола на импулсите, включващи патологично влечение към хазарт, повишено либидо, хиперсексуалност, непреодолима склонност към харчене или пазаруване, преяждане и прекомерна склонност към преяждане може да се появят при пациенти, лекувани с допаминови агонисти и/или други допаминергични терапии, съдържащи леводопа, включително Синемет. Ако се развиват такива симптоми, се препоръчва преразглеждане на лечението.

Изисква се особено внимание в случаите, когато едновременно със Синемет се назначават и прилагат някои от следните лекарства:

Антихипертензивни средства

Когато Синемет се прибави към терапията на пациенти, получаващи някои антихипертензивни лекарства, може да се наблюдава симптоматична ортостатична хипотония. Следователно, когато терапията със Синемет е започната, се изисква уточняване на дозата на съпътстващото антихипертензивно лекарство.

Антидепресанти

За пациенти, получаващи моноаминооксидазни инхибитори (вж. точка 4.3).

Рядко има съобщения за неблагоприятни реакции като хипертония и дискинезия, дължащи се на едновременната употреба на трициклнчни антидепресанти и Синемет.

Желязо:

Проучвания показват намаляване на бионаличността на карбидопа и/или леводопа, когато се приемат с железен сулфат или железен глюконат.

Други лекарствени продукти:

Допамин D2 рецепторните антагонисти (като фенотиазини, бутирофенони и рисперидон) и изониазид могат да понижат терапевтичните ефекти на леводопа. Съобщава се и за промяна на положителните ефекти на леводопа при Паркинсонова болест от фенитоин и папаверин. Пациентите, приемащи тези лекарства едновременно със Синемет, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за евентуална загуба на терапевтичен отговор.

Не се препоръчва употребата на Синемет със средства, които изчерпват допамина (напр. резерпин и тетрабеназин) или други лекарства, познати като изчерпващи запасите от моноамини.

Едновременната употреба на селегилин и карбидопа - леводопа може да бъде свързана с тежка ортостатична хипотония, която не се дължи на карбидопа - леводопа при самостоятелно приложение (вж. точка 4.3).

Тъй като леводопа се конкурира с някои аминокиселини, абсорбцията на леводопа може да бъде нарушена при пациенти, поставени на богата на протеини диета.

Няма налични данни относно потенциалните ефекти на лечението с карбидопа/леводопа върху мъжкия или женския фертилитет (вж.точка 53).

Въпреки че ефектите на Синемет при бременност не са добре известни, експериментите при зайци и в двата варианта - само леводопа и комбинация от карбидопа и леводопа, причиняват висцерални и скелетни малформации (вж. точка 53). Следователно, употребата на Синемет при жени в детеродна възраст изисква очакваните положителни ефекти от употребата на лекарството да превъзхождат възможните рискове, ако настъпи бременност.

Не е известно дали карбидопа се екскретира в кърмата. Била е докладвана екскреция на леводопа в кърмата в проучване на една кърмачка с паркинсонова болест. Тъй като много лекарства се екскретират в кърмата и поради възможността от сериозни неблагоприятни ефекти при кърмачетата, трябва да бъде взето решение дали да се прекрати кърменето или да се спре употребата на Синемет, преценявайки важността на лекарството за здравето на майката.

Индивидуалните отговори към лекарството могат да варират. Определени нежелани лекарствени реакции, свързани с употребата на Синемет, могат да повлияят способността на някои пациенти да шофират или да работят с машини (вж. точка 4.8).

Пациенти, лекувани със Синемет, които се оплакват от сънливост и/или внезапни епизоди на заспиване, трябва да бъдат информирани да избягват да шофират или да се занимават с дейности, при които намаленото внимание може да изложи тях или други хора на риск от сериозно нараняване или смърт (например работа с машини), докато подобни повтарящи се епизоди и сънливост бъдат овладяни (вж. точка 4.4).

Нежеланите реакции се класифицират като много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1 000) много редки (<l/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

*Нежелани реакции, съобщавани за леводопа или леводопа/карбидопа, които могат да бъдат потенциални нежелани реакции при Синемет,

**Мускулни потрепвания и блефароспазъм могат да бъдат ранни признаци за обмисляне понижаване на дозата.

Описание на избрани нежелани реакции

Синдром на нарушена допаминова регулация (DDS) е разстройство, свързано със зависимост, наблюдавано при някои пациенти, лекувани с карбидопа/леводопа. Засегнатите пациенти показват компулсивен модел на злоупотреба с допаминергични лекарства в дози, над подходящите за овладяване на моторните симптоми, които в някои случаи може да доведат до тежка дискинезия (вж. също точка 4.4).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел.: +359 2 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

Мерките за овладяване на случаите с остро предозиране на Синемет са по същество същите, както и при леводопа; пиридоксин, обаче, не е ефективен, ако се приложи с цел неутрализиране действието на Синемет.

Необходимо е да се назначи електрокардиографско изследване и пациентът да се проследи внимателно за развитието на аритмия; при нужда да се назначи подходяща антиаритмична терапия. Трябва да се има предвид и вероятността за това пациентът да е приел и други лекарства, освен Синемет. Засега няма достатъчно опит за провеждане на днализа, поради което нейната ефективност при състояния на предозиране не е уточнена.