Mivara SR 1.5 mg prolonged-release tablets

Мивара SR 1,5 mg таблетки с удължено освобождаване са показани за лечение на есенциална хипертония при възрастни.

Обичайната дозировка е една таблетка на 24 часа, за предпочитане сутрин.

При по-високи дози антихипертензивното действие на индапамид не се засилва, но се повишава салуретичния ефект.

Специални популации

Пациенти в старческа възраст (вж. т. 4.4):

При пациенти в старческа_възраст, плазменият креатинин трябва да се регулира във връзка с възрастта, теглото и пола на пациента. Пациентите в старческа_възраст могат да бъдат лекувани с Мивара SR 1,5 mg таблетки с удължено освобождаване, когато бъбречната функция е нормална или леко нарушена.

Бъбречно увреждане (вж. т. 4.3 и 4.4):

В случай на тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс <30 ml/min), лечението с индапамид е противопоказно.

Тиазид и тиазидните диуретици са напълно ефективни само в случай на нормална или леко нарушена бъбречна функция.

Чернодробно увреждане (вж. т. 4.3 и 4.4):

В случай на тежка чернодробна недостатъчност, лечението е противопоказно.

Педиатрична популация:

Безопасността и ефикасността на Мивара SR 1,5 mg таблетки с удължено освобождаване при деца и юноши не е установена. Няма налични данни.

За перорално приложение. Таблетката трябва да се приема с подходящо количество течност (напр. 1 чаша вода). Таблетката не трябва да се дъвче.

• Свръхчувствителност към активното вещество, към други сулфонамиди или към някое от помощните вещества, описани в точка 6.1;

• Тежка бъбречна недостатъчност;

• Чернодробна енцефалопатия или тежки нарушения на чернодробната функция;

• Хипокалиемия.

Специални предупреждения

В случаите на нарушена чернодробна функция, тиазидните диуретици могат да предизвикат чернодробна енцефалопатия, особено в случай на електролитен дисбаланс. В подобни случаи приложението на диуретика трябва да бъде незабавно преустановено.

Фоточувствителност

Случаи на фоточувствителност са били докладвани при гиазиди и тиазид-сродните диуретици (вж. т. 4.8). Ако се появят реакции на фоточувствителност по време на лечението е препоръчително лечението да се преустанови. Ако повторното приложение на индапамид е абсолютно наложително е препоръчително да се защитят областите от тялото изложени на слънце или на изкуствени UVA лъчи.

Хороидален излив, остра миопия и вторична закритоъгълна глаукома

Сулфонамидите или лекарствата, производни на сулфонамидите, могат да предизвикат идиосинкратична реакция, водеща до хороидален излив с дефект на зрителното поле, преходна миопия и остра закритоъгълна глаукома. Симптомите включват остра начална фаза на понижена зрителна острота, болка в окото, която се появява в рамките на часове до седмици от началото на лечението. Нелекуваната закритоъгълна глаукома може да доведе до загуба на зрението. Като първоначална мярка, лечението трябва да бъде преустановено възможно най-бързо. Незабавна лекарска помощ и хирургична намеса може да се наложи, ако повишеното вътреочно налягане не може да бъде контролирано. Като рисков фактор за поява на закритоъгълна глаукома може да се счита анамнеза за алергия към сулфонамиди или пеницилин.

Помощни вещества

Мивара SR 1,5 mg таблетки с удължено освобождаване съдържа лактоза. Пациенти с хередитарни проблеми свързани с лактазна недостатъчност, галактоземия или глюкозен/галактозен синдром на малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.

Специални предпазни мерки при употреба

Воден и електролитен баланс:

• Плазмен натрий:

Той трябва да бъде измерен преди започване на лечението и на равни интервали по време на лечението. Понижението на плазмения натрий може да бъде отначало асимптоматично, ето защо редовното му определяне е съществено и даже трябва да бъде по-често при възрастните и болните от цироза пациента (вж. т. 4.8 и 4.9). Всяко лечение с диуретици може да доведе до хипонатриемия, понякога с много сериозни последици. Хипонатриемия и хиповолемия може да бъдат основна причина за дехидратиране и ортостатична хипотония. Едновременната с това загуба и на хлориди може да доведе до вторична компесаторна метаболитна алкалоза: промените са редки и

лекостепенни.

• Плазмен калий:

Загубата на калий с прояви на хипокалиемия е главният риск от използването на тиазидни и сродните диуретици. Рискът от настъпването на хипокалиемия (< 3,4 mmol/l) трябва да бъде предотвратен при хора с висок риск, например хората в напреднала възраст, недохранените и /или лекуваните с много лекарства, пациентите с цироза, които имат едем и асцит, пациентите с коронарна болест и сърдечна недостатъчност. При тези случаи, хипокалиемията повишава сърдечната токсичност на дигиталисовите препарати и риска от аритмии.

Индивиди с удължен QT интервал са също рискови, независимо дали произходът е конгенитален или ятрогенен. Хипокалиемията, така както и брадикардията тогава е предразполагащ фактор за настъпването на тежки аритмии, специално потенциално фаталните torsades de pointes.

Във всички отбелязани по-горе случаи се изисква по-редовно определяне на калия в плазмата. Първото определяне на плазмения калий трябва да се извърши една седмица след началото на лечението.

Установената хипокалиемия трябва да се коригира. Установената хипокалиемия във връзка с ниската серумна концентрация на магнезий може да се отрази на лечението, освен ако серумният магнезий не бъде коригиран.

• Плазмен калций:

Тиазидните и сродните диуретици могат да понижат екскрецията на калция с урината и да предизвикат леко и преходно повишение на плазмения калций. Откритата хиперкалциемия може да се дължи на предхождащ неустановен хиперпаратиреоидизъм.

Лечението трябва да бъде преустановено преди изследването на паратиреоидната функция.

• Плазмен магнезий

Тиазидните и сродните диуретици включително индапамид могат да увеличат отделянето на магнезий с урината, което може да доведе до хипомагнезиемия (вж. точки 4.5 и 4.8).

Кръвна глюкоза:

Наблюдението на кръвната глюкоза е важно при диабетиците, особено при наличието на хипокалиемия.

Пикочна киселина:

Може да се увеличи тенденцията към пристъпи от подагра при хиперурикемични пациенти.

Бъбречна функция и диуретици:

Тиазидните и сродните диуретици са напълно ефективни само когато бъбречната функция е нормална или само минимално увредена (плазмен креатинин под 25 mg/l, тоест 220 μmol/l при възрастни). При пациенти в напреднала възраст плазменият креатинин трябва да бъде оценяван в зависимост от възрастта, теглото и пола.

Хиповолемията, която е вторична поради загубата на вода и натрий, индуцирани от диуретика в началото на лечението предизвиква намаление на гломерулната филтрация. Това може да доведе до повишаване на кръвната урея и плазмения креатинин. Тази преходна бъбречна недостатъчност няма последствия при индивиди с нормална бъбречна функция, но може да влоши съществуваща бъбречна недостатъчност.

Спортисти:

Трябва да се обърне внимание на спортистите, че този лекарствен продукт съдържа активно вещество, което може да даде положителна реакция в допинг теста.

Комбинации, които не се препоръчват

Литий:

При повишено ниво на плазмения литий с признаци на предозиране, както и при безсолна диета (намалена екскреция на литий). Ако е необходимо приложение¹ на диуретици, трябва да се мониторира внимателно нивото на плазмения литий, както и да бъде уточнена дозировката на Мивара SR 1,5 mg .

Комбинации за които се изискват предпазни мерки при употреба

Лекарствени продукти причиняващи Torsades de pointes:

• клас Ia антиаритмични агенти (хинидин, хидрохинидин, дизопирамид)

• клас III антиаритмични агенти (амиодарон, соталол, дофетилид, ибутилид),

• Някои антипсихотици:

• фенотиазини (хлорпромазин, циамемазин, левопромазин, тиоридазин, трифлуперазин),

• бензамиди (амисулприд, сулпирид, султоприд, тиаприд)

• бутирофенони (дроперидол, халоперидол)

• други: бепридил, цизаприд, дифеманил, еритромицин IV, халофантрин, мизоластин, пентамидин, спарфлоксацин, моксифлоксацин, винкамин IV.

Повишен риск има от вентрикуларни аритмии, особено torsades de pontes (хипокалиемията е рисков фактор).

Мониториране на хипокалиемията и корекция, ако е необходимо, преди прилагането на тази комбинация. Клинично, плазмено-електролитно и ЕКГ мониториране.

Да се използват вещества, които нямат недостатъка да предизвикват torsades de pointes при наличието на хипокалиемия.

Нестероидии противовъзпалителни средства (системно приложение), включително

СОХ (циклоксигеназа)-2 селективни иихибитори, салицилати във високи дози (≥3g/ден):

Възможно е намаление на антихипертензивния ефект на индапамида.

Риск от остра бъбречна недостатъчност при обезводнени пациенти (намалена гломерулна филтрация). Да се хидратира пациента; да се наблюдава бъбречната функция в началото на лечението.

Инхнбитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ инхибитори):

Риск от внезапна хипотензия и/или остра бъбречна недостатъчност, когато започне лечението с инхибитора на конвертиращия ензим при наличието на предварително съществуваща загуба на натрий (специално при индивиди със стеноза на бъбречната артерия).

При хипертония, когато предварителното лечение с диуретици може да доведе до загуба на натрий, е необходимо:

• или да се спре диуретика 3 дни преди започването на лечението с инхибитора на ангиотензин- конвертиращия ензим (АСЕ инхибитор) и да се започне отново хипокалиемичния диуретик

• или да се дадат ниски начални дози на АСЕ инхибитора, като се повишават постепенно.

При застойна сърдечна недостатъчност, да се започне с много ниска доза на АСЕ инхибитора, при възможност след редукция на дозата на съпътстващия хипокалиемичен диуретик.

Във всички случаи, да се наблюдава бъбречната функция (плазмения креатинин) по седмици на лечението с АСЕ инхибитор.

Други вещества предизвикващи хипокалиемия: амфотерицин В (IV), глюко- и минералкортикоиди (системно приложение), тетракозактнд, стимулиращи лаксативи:

Увеличен риск от хипокалиемия (адитивен ефект).

Изисква се наблюдение на плазмения калий и коригиране при необходимост.

Трябва да се има предвид при съпътстващо дигиталисово лечение. Да се използват нестимулиращи лаксативи.

Баклофен:

Повишава антихипертензивния ефект.

Да се хидратира пациента; да се наблюдава бъбречната функция при започването на лечението.

Дигиталисови продукти:

Хипокалиемията и/или хипомагнезиемията предразполагат към токсичните ефекти на дигиталиса. Препоръчва се проследяване на плазмения калий, магнезий и ЕКГ и, ако е необходимо коригиране на лечението.

Комбинации, които трябва да се вземат под внимание

Калий съхраняващи диуретици (амилорид, спнронолактон, триамтерен):

Подобни рационални комбинации, полезни при някои пациенти, не отстраняват възможността от хипокалиемия или хиперкалиемия, особено при пациенти с диабет или бъбречна недостатъчност. Да се наблюдава плазмения калий, ЕКГ и при необходимост да се преразгледа лечението.

Метформин:

Увеличава се риска от лактацидоза, индуцирана от метформина, поради възможна функционална бъбречна недостатъчност свързана с диуретиците и по-специално бримковите диуретици. Да не се използва метформин, когато плазменият креатинин превишава 15 mg/l (135 μmol/l) при мъже и 12 mg/l (110 μmol/l) при жени.

Йодирани контрастни вещества:

При наличието на дехидратация, причинена от диуретици, съществува повишен риск от остра бъбречна недостатъчност, особено, когато се използват големи дози от йодирани контрастни вещества.

Необходима е рехидратация преди въвеждането на йодирани продукта.

Имипрамнн подобни антндепресанти, невролептиця:

Антихипертензивния ефект и рискът от ортостатична хипотензия се увеличава (адитавен ефект).

Калциеви соли:

Рискът от хиперкалцемия се увеличава поради намаленото елиминиране на калция с урината.

Циклоспорнн, такролимус:

Риск от повишен плазмен креатинин без промени в циркулиращите нива на циклоспорнн, дори без загуба на вода/натрий.

Кортикостероиди, тетракозактид (системно приложение):

Понижен антихипертензивен ефект (задържане на вода/натрий поради кортикостероидите).

Има ограничени данни (за изхода при по-малко от 300 случая на бременност) за употребата на индапамид при бременни жени. Продължителната експозиция на тиазиди през третия триместър от бременността може да намали обема на плазмата в майчиния организъм, както и утероплацентарното кръвообращение, което може да причини и фетоплацентарна исхемия и забавяне в растежа.

Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с

репродуктивната токсичност (вж. точка 5.3).

Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на индапамид по време на бременност.

Има недостатъчна информация за екскрецията на индапамид/метаболитите в кърмата. Индапамид е тясно свързан с тиазидните диуретици, които по време на кърменето се асоциират с намаляване или дори с преустановяване на кърменето. Могат да се появят свръхчувствителност към сулфонамид производните и хипокалиемия. Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетатаа.

Индапамид не трябва да се използва по време на кърмене.

Проучванията за репродуктивна токсичност не показват ефект върху фертилитета при мъжки и женски плъхове (вж. точка 5.3). Не се очакват ефекти върху фертилитета при хора.

Индапамид има минимално влияние върху бдителността, но различни реакции свързани с понижението на кръвното налягане могат да се очакват в отделни случаи, по специално при започването на или когато се прибави друг антихипертензивен продукт.

В резултат способността за управление на превозните средства или да се оперира с машините може да бъде нарушена.

Обобщен профил на безопасност

Най-често съобщаваните нежелани реакции са реакции на хипокалиемия, главно дерматологични, при лица, предразположени към алергични и астматични реакции и макулопапуларни обриви.

Таблично обобщение на нежеланите реакции

Следните нежелани реакции са наблюдавани с индапамид по време на лечението, определяни според честотата на тяхната поява като:

много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до <1/10); нечести (≥ 1/1000 до <1/100); редки (≥ 1/10 000 до <1/1000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Описание на нежеланите реакции

По време на проучвания от фаза II и III, сравняващи 1,5 mg и 2,5 mg индапамид, плазменият калиев анализ показва дозозависим ефект на индапамид:

• Индапамид 1,5 mg: Плазменият калий <3,4 mmol/l се наблюдава при 10 % от пациентите и <3,2 mmol/l при 4 % от пациентите след 4 до 6 седмици лечение. След 12 -седмично лечение средният спад на плазмения калий е 0,23 mmol/l

• Индапамид 2,5 mg: Плазменият калий <3,4 mmol/l се наблюдава при 25 % от пациентите и <3,2 mmol/l при 10 % от пациентите след 4 до 6 седмици лечение. След 12 -седмично лечение средният спад на плазмения калий е 0,41 mmol/l.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. „Дамян Груев” №8

1303 София

тел.:+3592 8903417

уебсайт: www.bda.bg

Не е наблюдавана токсичност при индапамид в дози до 40 mg, тоест 27 пъти повече от терапевтичната доза.

Симптомите на острото отравяне са под формата преди всичко на смущения във водно- електролитния баланс (хипонатриемия, хипокалиемия). Клинично, има възможност от появата на гадене, повръщане, хипотензия, крампи, световъртеж, сънливост, обърканост, полиурия или олигурия, възможно достигащи до анурия (чрез хиповолемия ).

Началните мерки включват бързото елиминиране на поетото вещество (вещества) чрез стомашна промивка и/или въвеждането на активен въглен, последвани от възстановяване на водно електролитния баланс до нормален в специализирано здравно заведение.