Preductal MR 35 mg modified-release tablets

Код АТС: С01ЕВ15

(С: сърдечносъдова система)

Чрез запазване на енергийния метаболизъм в клетките, изложени на хипоксия или исхемия, триметазидин предотвратява намаляването на вътреклетъчния АТФ, като по този начин осигурява нормалното функциониране на йонните помпи и трансмембранния натриево-калиев транспорт, поддържайки клетъчната хомеостаза.

Триметазидин инхибира β-окислението на мастните киселини чрез блокиране на дълговерижната 3-кетоацил-СоА тиолаза, с което се усилва окислението на глюкоза. В исхемичната клетка, енергията, получена чрез окисление на глюкоза изисква по-малък разход на кислород в сравнение с процеса на β-окисление. Потенцирането на окислението на клюкоза оптимизира енергийните процеси в клетката като по този начин поддържа подгодящ енергиен метаболизъм в периода на исхемията.

При пациенти с исхемична болест на сърцето триметазидин действа като метаболитен агент, който запазва вътреклетъчните нива на високоенергийни фосфати в миокарда.

Антиисхемичните ефекти се постигат без да са придружени от хемодинамични ефекти.

Клинични проучвания са демонстрирали ефикасността и безопасността на триметазидин при лечението на пациенти с хронична ангина пекторис, приложен или самостоятелно, или когато ползите от други антиангинозни лекарствени продукти са били недостатъчни.

В рандомизирано, двойносляпо, плацебо контролирано проучване с 426 пациенти (TRIMPOL- II), триметазидин (60 mg дневно), добавен към метопролол 100 mg дневно (50 mg два пъти дневно) в продължение на 12 седмици, статистически значимо подобрява резултатите на параметрите на тестовете с физическо натоварване и клиничните симптоми в сравнение с плацебо: обща продължителност на теста с физическо натоварване +20,1 сек., р= 0,023, общо работно натоварване +0,54 MET, р=0,001, време до настъпване на ST-депресия от 1 mm +33,4 сек., р=0,003, време до настъпване на ангинозна болка +33,9 сек., р<0,001, ангинозни пристъпи на седмица -0,73, р=0,014 и консумация на бързо действащи нитрати на седмица -0,63, р=0,032, без хемодинамични промени.

В рандомизирано, двойносляпо, плацебо контролирано проучване с 223 пациенти (Sellier), една таблетка от 35 mg триметазидин с изменено освобождаване (два пъти дневно), добавена към 50 mg атенолол (еднократно дневно) в продължение на 8 седмици, води до значително повишаване (+34.4 сек., р=0,03) на времето до настъпване на ST-депресия от 1 mm при теста с физическо натоварване, в подгрупата пациенти (n=173), в сравнение с плацебо, 12 часа след приема на лекарството. Значима разлика, бе също доказана, за времето до поява на ангина пекторис (р = 0,049). Не може да се намери значима разлика между групите, за другите вторични крайни точки(обща продължителност на теста с физическо натоварване, общо работно натоварване и клинични крайни точки).

При 1962 пациенти, в тримесечно рандомизирано, двойносляпо проучване (проучването Vasco), на върха на атенолол 50 mg/ден, две дози на триметазидин (70 mg/ден и 140 mg/ден) са били изследвани в сравнение с плацебо. В общата популация, включваща асимптоматични и симптоматични пациенти, триметазидин не успя да демонстрира ползи едновременно при ергометричните (обща продължителност на теста с физическо натоварване, време до настъпване на ST-депресия от 1 mm и време до поява на ангина) и клиничните крайни точки. Въпреки това, в подгрупата на симптоматични пациенти (n = 1574), определени в пост-хок анализа, триметазидин (140 mg) значимо подобрява общата продължителност на теста с физическо натоварване (+23,8 сек. спрямо +13,1 сек. при плацебо, р = 0,001) и времето до поява на ангинозна болка ( +46,3 сек. спрямо +32,5 сек. при плацебо, р = 0,005).

Максималната концентрация след орално приложение се измерва средно 5 часа след приема на таблетката. След 24 часа плазмената концентрация в продължение на 11 часа остава на ниво над или равно на 75 % от максималната концентрация.

Равновесно състояние се достига най-късно след 60-ия час.

Храненето не оказва влияние върху фармакокинетичната характеристика на Предуктал MR

-Обемът на разпределение е 4,8 1/kg; свързването с плазмените протеини е ниско: invitro измервния показват стойности от 16%.

-Триметазидин се екскретира предимно с урината, основно в непроменен вид.

Времето на полуживот на триметазидин е средно около 7 часа при здрави млади доброволци и 12 часа при индивиди на възраст над 65 години. Тоталният клирьнс на триметазидин е резултат от бъбречния клирънс, който корелира пряко с креатининовия клирьнс и в по-малка степен от чернодробния клирьнс, който се намалява с възрастта.

Хората в старческа възраст може да имат повишено излагане към триметазидин в следствие на свързаната с възрастта намалена бъбречна функция. Специално фармакокинетично проучване, проведено при хора в старческа възраст (75-84 години) или в напреднала старческа възраст (≥85 години) показва, че умерено бъбречно увреждане (креатининов клирьнс между 30 и 60 ml/min) повишават съответно до 1,0 и 1,3 пъти експозицията към Триметазидин в сравнение с по-млади пациенти (30-65 години) с умерено бъбречно увреждане.

Специфично клинично проучване, проведено с хора в старческа възраст (над 75 години), приемащи доза от 2 таблетки триметазидин MR 35 mg дневно, в два приема и анализирано по метода на кинетичната популация, е установило 2-кратно увеличение на плазмените нива при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирьнс под 30 ml/min) в сравнение с тези с креатинов клирьнс над 60 ml/min.

Не се наблюдават проблеми с безопасността в старческа възраст в сравнение с общата популация.

Експозицията към Триметазидин се увеличава средно с 1,7 пъти при пациенти с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирьнс между 30 и 60 ml/min), и средно с 3,1 пъти при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирьнс под 30 ml/min) в сравнение със здрави доброволци с нормална бъбречна функция.

Не се наблюдават проблеми с безопасността в тази популация в сравнение с общата популация.