Xalacom 50 micrograms/ml + 5 mg/ml eye drops, solution

Ксалаком е показан при възрастни (включително пациенти в старческа възраст) за намаление на вътреочното налягане (ВОН) при пациенти с откритоъгълна глаукома и повишено очно налягане, при които има недостатъчен отговор към локално приложени бета-блокери или простагландинови аналози.

Възрастни (включително при пациенти в старческа възраст)

Препоръчителната терапия е една капка за очи в засегнатото око (очи) веднъж дневно.

Ако една доза бъде пропусната, лечението трябва да продължи със следващата доза, както е планирано. Дозата не бива да превишава една капка в засегнатото око (очи) дневно.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Ксалаком при деца и юноши не са установени.

Контактните лещи трябва да се свалят преди прилагане на капките за очи и може да се поставят отново след 15 минути (вж. точка 4.4).

Ако се използва повече от едно локално лекарство за очи, лекарствата трябва да се прилагат през интервал от поне пет минути.

Когато се прилага натиск върху назолакрималния канал или се затворят клепачите за две минути, системната абсорбция се понижава. Това може да доведе до намаляване на системните нежелани реакции и засилване на локалната активност.

Ксалаком е противопоказан при пациенти с:

• Реактивно респираторно заболяване, включително бронхиална астма или анамнеза за бронхиална астма, тежка хронична обструктивна белодробна болест.

• Синусова брадикардия, синдром на болния синусов възел, синоатриален блок, атриовентрикуларен блок втора или трета степен, който не е контролиран с пейсмейкър, изразена сърдечна недостатъчност, кардиогенен шок.

• Свръхчувствителност към активните вещества или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Системни ефекти

Подобно на други локално прилагани очни лекарства, Ксалаком се резорбира системно.

Поради бета-адренергичния компонент тимолол, може да се проявят същите сърдечно-съдови, белодробни и други нежелани реакции, като тези, наблюдавани при системно приложени бета- блокери. Честотата на системните НЛР след приложение в окото е по-ниска в сравнение с тази след системно приложение. За понижаване на системната абсорбция вижте точка 4.2.

Сърдечнинарушения

При пациенти със сърдечно-съдови заболявания (напр. коронарна болест на сърцето, ангина на Prinzmetal и сърдечна недостатъчност) и хипотония лечението с бета-блокери трябва да бъде непременно оценено, а лечението с други активни вещества трябва да се преразгледа. Пациенти със сърдечно-съдови заболявания трябва да следят за признаци на влошаване на тези заболявания и на нежелани реакции.

Поради негативният им ефект върху времето на провеждане на импулса, бета-блокерите трябва да се прилагат при пациенти със сърдечен блок първа степен само с повишено внимание.

След прилагане на тимолол са съобщавани реакции от страна на сърцето и, рядко, смърт поради сърдечна недостатъчност.

Съдови нарушения

Пациенти с тежки циркулаторни нарушения (напр.тежки форми на болест на Raynaud или синдром на Raynaud) трябва да бъдат лекувани с повишено внимание.

Дихателни нарушения

Има съобщения за дихателни реакции след прилагане на някои бета-блокери с употреба в офталмологията, включително дължаща се на бронхоспазъм смърт при пациенти с астма. Ксалаком трябва да се прилага внимателно при пациенти с лека/умерена хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и само ако потенциалната полза надвишава възможния риск.

Хипогликемия/диабет

Бета-блокерите трябва да се прилагат внимателно при пациенти със спонтанна хипогликемия или при пациенти с нестабилен диабет, тъй като бета-блокерите могат да маскират признаците и симптомите на остра хипогликемия.

Бета-блокерите могат също да маскират признаците на хипертиреоидизъм.

Заболявания на роговицата

Бета-блокерите за приложение в окото могат да предизвикат сухота в очите. Пациенти със заболявания на роговицата трябва да бъдат лекувани внимателно.

Други бета-блокери

Ефектът върху вътреочното налягане или известните ефекти на системна бета-блокада може да се потенцират, когато тимолол се прилага при пациенти, които вече приемат системен бета- блокер. Ефектът при тези пациенти трябва строго да се наблюдава. Употребата на два локални бета-блокера не се препоръчва (вижте точка 4.5).

Анафилактични реакции

По време на лечение с бета-блокери пациенти с анамнеза за атопична алергия или анамнеза за тежка анафилактична реакция към различни алергени може да имат по-изразени реакции при повторно излагане на тези алергени и да са нечувствителни към обикновените дози адреналин, използвани за лечение на анафилактични реакции.

Отлепване на хориоидеята

Има съобщения за отлепване на хориоидеята при прилагане на лечение, потискащо продукцията на вътреочна течност (напр. тимолол, ацетазоламид), след филтриращи процедури.

Хирургична анестезия

Офталмологичните продукти, съдържащи бета-блокер може да блокират системните бета- адренергични ефекти напр.тези на адреналин. Анестезиологьт трябва да бъде информиран, когато пациентът приема тимолол.

Съпътстваща терапия

Тимолол може да взаимодейства с други лекарства (вж. точка 4.5).

Други простагландинови аналози

Не се препоръчва едновременното използване на два или повече простагландини, простагландинови аналози или простагландинови производни (вж. точка 4.5).

Промени в пигментацията на ириса

Латанопрост може постепенно да промени цвета на очите, като повишава количеството на кафяв пигмент в ириса. Подобно на установеното при капки за очи латанопрост, при 16-20% от всички пациенти, лекувани с Ксалаком, е наблюдавана увеличена пигментация на ириса в рамките на една година (основаващо се на фотографии). Този ефект е бил наблюдаван предимно при пациенти със смесено оцветени ириси, т.е. зелено-кафяви, жълто-кафяви или синьо/сиво- кафяви и се дължи на повишеното съдържание на меланин в меланоцитите на стромата на ириса. Обикновено кафявата пигментация около зеницата се разпространява концентрично към периферията на засегнатите очи, но целият ирис или части от него може да станат по-кафяви. По време на две години терапия в клинични проучвания с латанопрост, такава промяна е била наблюдавана рядко при пациенти с хомогенно сини, сиви, зелени или кафяви очи.

Промяната в цвета на ириса се проявява бавно и може да бъде незабележима в течение на няколко месеца или години и не е била свързана с някакъв симптом или патологични промени.

След прекратяване на лечението не е наблюдавано по-нататъшно увеличение на кафявия пигмент на ириса, но настъпилата промяна в цвета може да бъде постоянна.

Невусите или точиците върху ириса не са били повлияни от лечението.

Не е било наблюдавано кумулиране на пигмент в трабекуларната мрежа или другаде в предната камера, но пациентите трябва да се изследват редовно и в зависимост от клиничното състояние лечението може да бъде прекратено, ако настъпи увеличаване на пигментацията на ириса.

Преди започване на лечението, пациентите трябва да бъдат информирани за възможността за промяна в цвета на очите. Едностранното лечение може да доведе до трайна хетерохромия.

Промени в клепача и миглите

Във връзка с употребата на латанопрост се съобщава за потъмняване на кожата на клепача, което може да е обратимо.

Латанопрост може постепенно да предизвика промени в миглите и околоочния мъх на лекуваното око. Тези промени включват повишена дължина, дебелина, пигментация и брой на миглите или фините косъмчета, както и израстване на миглите в неправилна посока. Промените в миглите са обратими след спиране на лечението.

Глаукома

Няма документиран опит с латанопрост при възпалителна, неоваскуларна или хронична закритоъгълна глаукома, при откритоъгьлна глаукома при пациенти с псевдофакия и при пигментна глаукома. Латанопрост има съвсем слаб или никакъв ефект върху зеницата, но няма документиран опит при остри атаки от закритоъгълна глаукома. Поради това, при тези състояния се препоръчва Ксалаком да се прилага внимателно до натрупването на повече опит.

Хеопетичен кератит

Латанопрост трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с анамнеза за херпетичен кератит и трябва да се избягва в случаи на активен херпес симплекс кератит и при пациенти с анамнеза за рецидивиращ херпетичен кератит, особено свързан с употребата на простагландинови аналози.

Макулен едем

Има съобщения за макулен едем, включително кистозен макулен едем, по време на лечение с латанопрост. Тези съобщения са главно при пациенти с афакия, пациенти с псевдофакия с разкъсана задна капсула на лещата или при пациенти с известен риск от макулен едем. При такива пациенти, Ксалаком трябва да се използва внимателно.

Консервант

Ксалаком съдържа бензалкониев хлорид, който обикновено се използва като консервант в офталмологичните продукти. Има съобщения, че бензалкониевият хлорид причинява точковидна кератопатия и/или токсична улцеративна кератопатия, може да причини очно дразнене. При честа или продължителна употреба на Ксалаком се изисква внимателно проследяване на пациентите със сухота в очите или при заболявания, при които роговицата е нарушена.

Контактни лещи

Контактните лещи могат да абсорбират бензалкониевия хлорид, за който е известно, че обезцветява контактните лещи. Контактните лещи трябва да се свалят преди прилагане на Ксалаком, но могат да се поставят отново след 15 минути (вж. точка 4.2).

Не са провеждани проучвания за специфични лекарствени взаимодействия с Ксалаком.

Има съобщения за парадоксални повишения на вътреочното налягане вследствие едновременното очно приложение на два простагландинови аналога. Поради това, не се препоръчва употребата на два или повече простагландина, простагландинови аналози или простагландинови производни.

Съществува възможност за адитивни ефекти, водещи до хипотония и/или изразена брадикардия, когато капки за очи с тимолол се приложат заедно с перорални блокери на калциевите канали, бета-блокери, антиаритмични средства (включително амиодарон), дигиталисови гликозиди, парасимпатикомиметици, гванетидин.

При комбинирано лечение с инхибитори на CYP2D6 (напр.хинидин, флуоксетин, пароксетин) и тимолол се съобщава за потенцирана системна бета-блокада (напр. понижена сърдечна честота, депресия).

Ефектът върху вътреочното налягане или известните ефекти на системната бета-блокада може да се усилят, когато Ксалаком се прилага на пациенти, които вече приемат перорален бета- блокер, а употребата на два или повече локални бета-блокери не се препоръчва.

Понякога се съобщава за мидриаза вследствие едновременната употреба на бета-блокери за приложение в окото и адреналин (епинефрин).

Хипертоничната реакция при внезапно прекратяване на лечение с клонидин може да бъде потенцирана от бета-блокери.

Бета-блокерите могат да увеличат хипогликемичния ефект на антидиабетните агенти. Бета- блокерите могат да маскират признаците и симптомите на хипогликемия (вж. точка 4.4).

Латанопрост

Няма достатъчно данни за употребата на латанопрост при бременни жени. Проучвания при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен.

Тимолол

Няма достатъчно данни за употребата на тимолол при бременни жени. Тимолол не трябва да бъде използван по време на бременност, освен ако не са налице категорични показания. За понижаване на системната абсорбция вижте точка 4.2.

Епидемиологични проучвания не са показали поява на малформации, освен риск за забавяне на растежа в утробата, когато бета-блокери са приемани перорално. В допълнение, при новороденото са наблюдавани признаци и симптоми на бета-блокада (напр.брадикардия, хипотония, респираторен дистрес и хипогликемия), когато бета-блокери са приемани до момента на раждане. Ако Ксалаком се прилага до момента на раждане, новороденото трябва внимателно да се проследява през първите дни след раждането.

Следователно Ксалаком не трябва да се използва по време на бременност (вж. точка 5.3).

Бета-блокерите се екскретират в кърмата. Въпреки това, в терапевтичните дози, в които тимолол се използва в очните капки, е малко вероятно в кърмата да премине количество, достатъчно да предизвика клинични симптоми на бета-блокада при кърмачето. За понижаване на системната абсорбция вижте точка 4.2.

Латанопрост и неговите метаболити могат да преминат в кърмата. Поради това Ксалаком не трябва да се използва при жени, които кърмят.

Не са установени ефекти както на латанопрост, така и на тимолол върху мъжкия или женския фертилитет в проучвания при животни.

Ксалаком повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. Подобно на други очни продукти, инстилацията на капките за очи може да предизвика преходно замъгляване на зрението. Докато не изчезне, пациентите не трябва да шофират или работят с машини.

По-голямата част от нежеланите лекарствени реакции на латанопрост са очни. В данните от разширената фаза на основните проучвания с Ксалаком, при 16-20% от пациентите е наблюдавана увеличена пигментация на ириса, която може да бъде постоянна. В отворено 5-годишно проучване за безопасност с латанопрост, при 33% от пациентите е наблюдавана увеличена пигментация на ириса (вж. точка 4.4). Другите очни нежелани реакции по принцип са преходни и възникват след прилагане на доза. За тимолол, най-сериозните нежелани реакции по естество са системни, включващи брадикардия, аритмия, застойна сърдечна недостатъчност, бронхоспазъм и алергични реакции.

Както останалите продукти за приложение в окото, тимолол се абсорбира в системното кръвообращение. Това може да причини нежелани реакции, подобни на тези при системните бета-блокери. Честотата на системните НЛР след приложение в окото е по-ниска в сравнение с тази при системно приложение. Изброените нежелани реакции включват реакции, характерни за класа бета-блокери, употребявани в офталмологията.

Нежеланите реакции, свързаните с лечението и наблюдавани в клинични проучвания с Ксалаком, са изброени по-долу.

Нежеланите реакции са изброени по честота, както следва: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до < 1 /10), нечести (≥1 /1 000 до < 1 /100), редки (≥1/10 000 до < 1 /1 000), много редки (<1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Таблица 1: Нежелани реакции, наблюдавани в изпитванията на Ксалаком

Допълнителни нежелани реакции, специфични за употребата на отделните компоненти на Ксалаком, които са съобщени или в клинични проучвания, или спонтанни съобщения, или в наличната литература.

За латанопрост, те са:

Таблица 2 Нежелани лекарствени реакции при латанопрост

Таблица 2 Нежелани лекарствени реакции при латанопрост

* Нежелани реакции, установени по време на постмаркетинговия период, с честота, определена като „нечести“

⁺Може да бъде потенциално свързано с консерванта бензалкониев хлорид

За тимолол, те са:

Таблица 3 Нежелани лекарствени реакции при тимололов малеат (очно приложение)

Много рядко са съобщавани случаи на калцификация на роговицата при някои пациенти със значително увредени роговици във връзка с употребата на капки за очи, съдържащи фосфати.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел, +359 2 8903 417, уебсайт: www.bda.bg.

Няма налични данни при хора за предозиране с Ксалаком.

Симптомите на системно предозиране с тимолол са: брадикардия, хипотония, бронхиален спазъм и спиране на сърцето.

Освен очно дразнене и хиперемия на конюнктивата, не са известни други очни или системни нежелани реакции при предозиране на латанопрост.

При появата на симптоми на предозиране лечението трябва да бъде симптоматично и поддържащо.

Ако се погълне случайно, може да бъде полезна следващата информация:

Проучванията показват, че тимолол не се диализира лесно. Необходим е стомашен лаваж. Латанопрост се метаболизира в значителна степен по време на първото преминаване през черния дроб. При здрави доброволци, интравенозна инфузия на 3 микрограма/kg не е предизвикала никакви симптоми, но доза от 5,5-10 микрограма/kg предизвиква гадене, коремна болка, замайване, уморяемост, горещи вълни и изпотяване. По тежест, тези явления са били леки до умерени и са преминавали без лечение в рамките на 4 часа след прекратяване на инфузията.