Arixtra 1.5 mg/0.3 ml - Solution for injection

Профилактика на венозна тромбоемболия при възрастни, подложени на големи ортопедични операции на долните крайници като фрактури на бедрената кост, тежки операции на коляното или операции за смяна на тазобедрената става.

Профилактика на венозна тромбоемболия при възрастни, подложени на коремна операция, при които е установен висок риск от развитие на тромбоемболични усложнения като пациенти с предстояща коремна операция по повод карцином (вж. точка 5.1).

Профилактика на венозна тромбоемболия при възрастни нехирургични пациенти с определен висок риск за развитие на венозна тромбоемболия, които са имобилизирани поради остро заболяване като сърдечна недостатъчност и/или остри респираторни заболявания, и/или остри инфекции или възпалително заболяване.

Лечение на възрастни с остра симптоматична спонтаннa повърхностна венoзна тромбоза на долните крайници, без съпътстваща дълбока венозна тромбоза (вж. точки 4.2 и 5.1).

Дозировка

Пациенти, подложени на големи ортопедични или коремни операции

Препоръчваната доза фондапаринукс е 2,5 mg веднъж дневно, приложена постоперативно чрез подкожно инжектиране.

Началната доза трябва да се приложи 6 часа след края на операцията при установено наличие на хемостаза.

Лечението трябва да бъде продължено до намаляване на риска от развитие на венозна тромбоемболия, като това обикновено е най-малко 5 до 9 дни след операцията, когато пациентът преминава на амбулаторно наблюдение. Опитът показва, че при пациенти подложени на операция при фрактура на бедрената кост, рискът от развитие на венозна тромбоемболия продължава да съществува и след 9 дни от края на операцията. При тези

пациенти трябва да се има предвид приложението на продължителна профилактика с фондапаринукс за максимално 24 допълнителни дни (вж. точка 5.1).

Нехирургични пациенти с висок риск за развитие на тромбоемболични усложнения на базата на оценка на индивидуалния риск

Препоръчваната доза фондапаринукс е 2,5 mg веднъж дневно, приложена под формата на подкожна инжекция. Клинично проучена при пациенти е продължителност на лечението от 6 до 14 дни (вж. точка 5.1)

Лечение на повърхностна венoзна тромбоза

Препоръчвaната доза фондапаринукс е 2,5 mg веднъж дневно, приложена чрез подкожна инжекция. Пациентите, подходящи за лечение с 2,5 mg фондапаринукс трябва да имат остра симптоматична изолирана спонтанна повърхностна венoзна тромбоза на долните крайници, с дължина поне 5 сm, която е документирана чрез ехографско изследване или други обективни методи. Лечението трябва да започне възможно най-скоро след поставяне на диагнозата и след изключване на съпътстваща дълбока венозна тромбоза или на повърхностна венoзна тромбоза, в рамките на 3 сm от мястото на съединяване на вена сафена с вена феморалис. Лечението трябва да продължи най-малко 30 дни и до максимум 45 дни при пациенти с висок риск от тромбоемболични усложнения (вж. точки 4.4 и 5.1). На пациентите може да бъде препоръчано сами да си инжектират лекарственото средство, когато се прецени, че те желаят и са способни да го направят. Лекарите трябва да предоставят ясни инструкции за самостоятелно инжектиране.

• Пациенти с предстояща операция или други инвазивни процедури

  Когато е възможно, фондапаринукс, не трябва да се прилага 24 часа преди операцията на пациенти с повърхностна венозна тромбоза, на които предстои операция или други инвазивни процедури. Лечението с фондапаринукс може да се възобнови не по-рано от 6 часа след операцията, след постигане на хемостаза.

  Специфични групи пациенти

  При пациенти с операции времето за приложение на първата инжекция фондапаринукс трябва да се спази стриктно, ако пациентите са на възраст ≥75 години и/или с телесно тегло <50 kg, както и при пациенти с бъбречно увреждане и креатининов клирънс в границите от 20 до

  50 ml/min.

  Първата инжекция фондапаринукс трябва да бъде приложена не по-рано от 6 часа след края на операцията. Инжекцията не трябва да се прави, при положение че не е установено наличието на хемостаза (вж. точка 4.4).

  Бъбречно увреждане

• Профилактика на венозна тромбоемболия - Фондапаринукс не трябва да се прилага при пациенти с креатининов клирънс <20 ml/min (вж. точка 4.3). При пациенти с креатининов клирънс в границите от 20 до 50 ml/min, дозата трябва да се намали до 1,5 mg веднъж дневно (вж. точки 4.4 и 5.2). Не е необходимо намаляване на дозата при пациенти с лека степен на бъбречно увреждане (креатининов клирънс >50 ml/min).

• Лечение на повърхностна венозна тромбоза - Фондапаринукс не трябва да се прилага при пациенти с креатининов клирънс <20 ml/min (вж. точка 4.3). При пациенти с креатининов клирънс в границите от 20 до 50 ml/min, дозата трябва да се намали до 1,5 mg веднъж дневно (вж. точки 4.4 и 5.2). Не е необходимо намаляване на дозата при пациенти с лека степен на бъбречно увреждане (креатининов клирънс> 50 ml/min). Безопасността и ефикасността на доза от 1,5 mg не са проучвани (вж. точка 4.4.)

  Чернодробно увреждане

• Профилактика на венозна тромбоемболия - Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с леко или умерено тежко чернодробно увреждане. При пациенти с тежко чернодробно увреждане фондапаринукс трябва да се прилага с повишено внимание, тъй като тази група пациенти не е проучвана (вж. точки 4.4 и 5.2).

• Лечение на повърхностна венозна тромбоза - Безопасността и ефикасността на фондапаринукс при пациенти с тежка степен на чернодробно увреждане не са проучвани, затова фондапаринукс не се препоръчва за приложение при тази група пациенти (вж. точка 4.4).

  Педиатрична популация - Не се препоръчва употребата на фондапаринукс при деца под 17

  години поради липса на данни за безопасност и ефикасност.

  Ниско телесно тегло

• Профилактика на венозна тромбоемболия – Пациенти с телесно тегло <50 kg са с повишен риск от кървене. Елиминирането на фондапаринукс намалява с намаляване на теглото. Фондапаринукс трябва да се прилага с повишено внимание при тази група пациенти (вж. точка 4.4).

• Лечение на повърхностна венозна тромбоза - Безопасността и ефикасността на фондапаринукс при пациенти с телесно тегло по-ниско от 50 kg не са проучвани, затова фондапаринукс не се препоръчва за приложение при тази група пациенти (вж. точка 4.4).

Начин на приложение

Фондапаринукс се прилага чрез дълбока подкожна инжекция, докато пациентът е в легнало положение. Местата на приложение в коремната стена трябва да се сменят постоянно между ляво и дясно антеролатерално и ляво и дясно постлатерално. За да се избегне загуба на лекарствен продукт, когато се използва предварително напълнената спринцовка, преди инжектиране не трябва да се освобождава въздушното мехурче от спринцовката. Цялата игла трябва да бъде забита перпендикулярно в кожна гънка, захваната с палеца и показалеца; кожната гънка трябва да се придържа по време на инжектирането.

За допълнителни указания за употреба и изхвърляне вижте точка 6.6.

• свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1

• активно клинично значимо кървене

• остър бактериален ендокардит

• тежко бъбречно увреждане, дефинирано от креатининов клирънс < 20 ml/min.

Фондапаринукс е предназначен само за подкожно приложение. Да не се прилага интрамускулно.

Кръвоизливи

Фондапаринукс трябва да се прилага с внимание при пациенти, при които има повишен риск от развитие на кръвоизлив, като пациенти с вродени или придобити нарушения на кръвосъсирването, (напр. брой на тромбоцитите <50 000/mm³), активно улцерозно стомашно-чревно заболяване и скорошен вътречерепен кръвоизлив, както и скоро след мозъчна, гръбначномозъчна или очна операция и при специфични групи пациенти, както е посочено по-долу.

• При профилактика на венозна тромбоемболия - Средства, които повишават риска от развитие на кръвоизлив не трябва да се прилагат едновременно с фондапаринукс. Такива средства включват дезирудин, фибринолитици, GP IIb/IIIa рецепторни антагонисти, хепарин, хепариноиди или нискомолекулни хепарини. При необходимост трябва да се прилага едновременно лечение с антагонист на витамин К според информацията, приложена в точка 4.5. Други антиагрегантни лекарствени продукти (ацетилсалицилова киселина, дипиридамол, сулфинпиразон, тиклопидин или клопидогрел), както и НСПВС трябва да се прилагат с повишено внимание. При необходимост от едновременно приложение е необходимо строго наблюдение.

• При лечение на повърхностна венозна тромбоза – Фондапаринукс трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти, които са лекувани едновременно с други лекарствени продукти, повишаващи риска от кръвоизливи.

  Пациенти с повърхностна венозна тромбоза

  Преди започване на лечение с фондапаринукс трябва да бъде потвърдено наличието на повърхностна венозна тромбоза на повече от 3 cm от мястото на съединяване на вена сафена с вена феморалис и трябва да бъде изключена съпътстваща дълбока венозна тромбоза чрез компресионна ехография или обективни методи. Няма данни относно прилагането на фондапаринукс 2,5 mg при пациенти с повърхностна венозна тромбоза със съпътстваща дълбока венозна тромбоза или с повърхностна венозна тромбоза, на не повече от 3 cm от мястото на съединяване на вена сафена с вена феморалис (вж. точки 4.2 и 5.1).

  Безопасността и ефикасността на фондапаринукс 2,5 mg не е проучена при следните групи: пациенти с повърхностна венозна тромбоза след склеротерапия или като усложнение при венозен достъп, пациенти с анамнеза за повърхностна венозна тромбоза в рамките на последните 3 месеца, пациенти с анамнеза за венозна тромбоемболия в рамките на последните 6 месеца, или пациенти със злокачествени тумори в активен стадий (вж. точки 4.2 и 5.1).

  Спинална /Епидурална анестезия

  При пациенти, подложени на голяма ортопедична операция, не може да се изключи развитието на епидурални или спинални хематоми, които могат да доведат до дългосрочна или трайна парализа, при едновременното приложение на фондапаринукс и спинална/епидурална анестезия или лумбална пункция. Рискът от развитие на тези редки нежелани реакции може да е по-висок при постоперативно приложение на вътрешни епидурални катетри или едновременно приложение с други лекарствени продукти, повлияващи хемостазата.

  Пациенти в напреднала възраст

  Пациентите в напреднала възраст са с повишен риск от кървене. Тъй като бъбречната функция обикновено намалява с възрастта, при пациентите в напреднала възраст може да се наблюдава намалено елиминиране и повишена експозиция на фондапаринукс (вж. точка 5.2).

  Фондапаринукс трябва да се прилага с внимание при пациенти в напреднала възраст (вж. точка

  4.2).

  Ниско телесно тегло

• Профилактика на венозна тромбоемболия - Пациентите с телесно тегло <50 kg са с повишен риск от кървене. Елиминирането на фондапаринукс намалява с намаляване на теглото. Фондапаринукс трябва да се прилага с повишено внимание при тези пациенти (вж. точка 4.2).

• Лечение на повърхностна венозна тромбоза – Няма клинични данни за приложението на фондапаринукс при лечение на повърхностна венозна тромбоза при пациенти с телесно тегло по-ниско от 50 kg. Затова при тази група пациенти фондапаринукс не се препоръчва за лечение на повърхностна венозна тромбоза (вж. точка 4.2).

  Бъбречно увреждане

• Профилактика на венозна тромбоемболия - Известно е, че фондапаринукс се екскретира главно през бъбреците. Пациентите с креатининов клирънс <50 ml/min са с повишен риск от кървене и венозна тромбоемболия, и трябва да се лекуват с повишено внимание (вж. точки 4.2, 4.3 и 5.2). Има ограничени клинични данни за пациенти с креатининов клирънс, по-малък от 30 ml/min.

• Лечение на повърхностна венозна тромбоза – Фондапаринукс не трябва да се прилага при пациенти с креатининов клирънс<20 ml/min (вж. точка 4.3). При пациенти с креатининов клирънс в границите от 20 до 50 ml/min, дозата трябва да се намали до 1,5 mg веднъж дневно (вж. точки 4.2 и 5.2). Безопасността и ефикасността на доза от 1,5 mg не са проучвани.

  Тежко чернодробно увреждане

• Профилактика на венозна тромбоемболия - Не е необходима промяна на дозата на фондапаринукс. Въпреки това, към приложение на фондапаринукс трябва да се пристъпи с повишено внимание поради повишения риск от кървене поради липса на фактори на кръвосъсирването при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.2).

• Лечение на повърхностна венозна тромбоза – Няма клинични данни за приложение на фондапаринукс при лечение на повърхностна венозна тромбоза при пациенти с тежка степен на чернодробно увреждане. Затова при тази група пациенти фондапаринукс не се препоръчва за лечение на повърхностна венозна тромбоза (вж. точка 4.2).

Пациенти с хепарин индуцирана тромбоцитопения (HIT)

Фондапаринукс трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с анамнеза за HIT. Ефикасността и безопасността на фондапаринукс не са проучвани официално при пациенти с HIT тип II. Фондапаринукс не се свързва с тромбоцитен фактор 4 и обикновено не реагира кръстосано със серум от пациенти с хепарин индуцирана тромбоцитопения (HIT) тип ІІ. Все пак рядко са получавани спонтанни съобщения за HIT при пациенти, лекувани с фондапаринукс.

Алергия към латекс

Предпазителят на иглата на предварително напълнената спринцовка съдържа суха натурална латексова гума, която може да предизвика алергични реакции при хора, чувствителни към латекс.

Рискът от кървене се повишава при едновременно приложение на фондапаринукс със средства, които могат да потенцират риска от развитие на кръвоизливи (вж. точка 4.4).

Пероралните антикоагуланти (варфарин), антиагрегантите (ацетилсалицилова киселина), НСПВС (пироксикам) и дигоксин не взаимодействат на фармакокинетично ниво с фондапаринукс. Дозата на фондапаринукс (10 mg) при изпитванията за взаимодействия е била по-висока от тази, която се препоръчва за настоящите показания. Фондапаринукс не повлиява нито INR активността на варфарин, нито времето на кървене при лечение с ацетилсалицилова киселина или пироксикам, нито фармакокинетиката на дигоксин в стационарно състояние.

Последващо лечение с друг антикоагулант

При започване на лечение с хепарин или нискомолекулни хепарини първата инжекция, според общото правило, трябва да се приложи един ден след последната инжекция фондапаринукс.

При необходимост от последващо лечение с антагонист на витамин К, лечението с фондапаринукс трябва да се продължи до достигане на определените стойности на INR.

Бременност

Няма достатъчно данни за употребата на фондапаринукс при бременни жени. Експерименталните проучвания при животни са недостатъчни по отношение на влиянието върху бременността, ембрионалното/фетално развитие, раждането и постнаталното развитие поради ограничената експозиция. Фондапаринукс не трябва да се използва при бременни жени освен в случай на категорична необходимост.

Кърмене

Фондапаринукс се екскретира в кърмата на плъхове, но не е известно дали се екскретира в човешката кърма. Кърменето не се препоръчва по време на лечение с фондапаринукс. Въпреки това, пероралната резорбция при деца е малко вероятна.

Фертилитет

Няма данни за ефекта на фондапаринукс върху фертилитета при хора. Изпитванията при животни не показват ефект върху фертилитета.

Няма проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.

Най-честите сериозни нежелани реакции, съобщавани при фондапаринукс са усложнения, свързани с кървене (с различно местоположение, включително и редки случаи на вътречерепно/ вътремозъчно и ретроперитонеално кървене) и анемия. Фондапаринукс трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти, които имат повишен риск от кървене (вж. точка 4.4).

Безопасността на фондапаринукс е оценявана при:

• 3 595 пациенти, подложени на голяма ортопедична операция на долните крайници и лекувани за период до 9 дни (Arixtra 1,5 mg/0,3 ml и Arixtra 2,5 mg/0,5 ml)

• 327 пациенти, оперирани за фрактура на бедрената кост, лекувани за 3 седмици след начална профилактика за 1 седмица (Arixtra 1,5 mg/0,3 ml и Arixtra 2,5 mg/0,5 ml)

• 1 407 пациенти, подложени на коремна операция, лекувани за период до 9 дни (Arixtra 1,5 mg/0,3 ml и Arixtra 2,5 mg/0,5 ml)

• 425 пациенти с риск от развитие на тромбоемболични усложнения, лекувани за период до

  14 дни (Arixtra 1,5 mg/0,3 ml и Arixtra 2,5 mg/0,5 ml)

• 10 057 пациенти, получаващи лечение за UA или NSTEMI ACS (2,5 mg/0,5 ml)

• 6 036 пациенти, получаващи лечение за STEMI ACS (Arixtra 2,5 mg/0,5 ml)

• 2 517 пациенти, лекувани за венозна тромбоемболия с фондапаринукс за средно 7 дни

  (Arixtra 5 mg/0,4 ml, Arixtra 7,5 mg/0,6 ml и Arixtra 10 mg/0,8 ml).

  Тези нежелани реакции трябва да се разглеждат в хирургичния или медицински контекст на показанията. Профилът на нежеланите събития, съобщени в програмата за остър коронарен синдром, е в съответствие с нежеланите лекарствени реакции, установени при профилактика на венозна тромбоемболия.

  Нежеланите реакции са изброени по системо-органен клас и честота. Честотите се определят като: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100, < 1/10), нечести (≥ 1/1 000, < 1/100), редки

  (≥ 1/10 000, < 1/1 000), много редки (< 1/10 000).

  Системо-органен класMedDRA	чести(≥ 1/100 до < 1/10)	нечести(≥ 1/1 000 до < 1/100)	редки(≥ 1/10 000 до < 1/1 000)
  Инфекции и инфестации			инфекция на постоперативни рани
  Нарушения на кръвта и лимфната система	анемия, постоперативен кръвоизлив, утеро-вагинален кръвоизлив*, хемоптиза, хематурия, хематом, кървене от венците, пурпура, епистаксис,стомашно-чревно кървене, хемартроза*, кръвоизлив в окото*,образуване на синини*	тромбоцитопения, тромбоцитемия, тромбоцитни аномалии, нарушения на кръвосъсирването	ретроперитонеално кървене*, чернодробно, вътречерепно/вътремозъчно кървене*
  Нарушения на имунната система			алергична реакция (включително много редки случаи на ангиоедем,анафилактоидна/ана филактична реакция)
  Нарушения на метаболизма ихраненето			хипокалиемия, повишен небелтъчен азот (Npn)1*
  Нарушения на нервната система		главоболие	безпокойство, обърканост, замайване, сънливост, световъртеж
  Съдови нарушения			хипотония
  Респираторни, гръдни и медиастиналнинарушения		задух	кашлица
  Стомашно-чревни нарушения		гадене, повръщане	коремна болка, диспепсия, гастрит, запек, диария
  Хепатобилиарни нарушения		отклонения в резултатите от функционални изследвания на черния дроб, повишаване на стойностите на чернодробнитеензими	билирубинемия
  Нарушения на кожата и подкожнататъкан		еритематозен обрив, сърбеж
  Общи нарушения и нарушения на мястото на приложение		оток, периферен оток, болка, повишена температура, гръдна болка, секреция отраната	реакция на мястото на инжектиране, болка в краката, умора, зачервяване, синкоп, горещи вълни, генитален оток

  (1) Npn означава небелтъчен азот, т.е. урея, пикочна киселина, аминокиселини и т.н.

  * НЛР, възникнали при по-високи дози 5 mg/0,4 ml, 7,5 mg/0,6 ml и 10 mg/0,8 ml.

  Съобщаване на подозирани нежелани реакции

  Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Фондапаринукс в дози по-високи от препоръчаните може да доведе до повишен риск от кървене. Няма познат антидот на фондапаринукс.

При предозиране, усложнено с кървене, лечението трябва да се прекъсне и да се потърси първичната причина. Трябва да се обмисли започване на подходящо лечение като хирургична хемостаза, кръвопреливане, преливане на прясна плазма, плазмафереза.