Iasibon 1 mg - Concentrate for solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП

Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Iasibon 1 mg
Iasibon е показан при възрастни за профилактика на скелетни събития (патологични фрактури, костни усложнения, изискващи лъчетерапия или хирургично лечение) при пациенти с карцином на млечната жлеза и костни метастази.
Терапията с Iasibon трябва да се започва само от лекари с опит в лечението на карциноми. Дозировка
Препоръчителната доза е една филмирана таблетка от 50 mg дневно.
Специални популации
Пациенти с чернодробно увреждане
Не се изисква коригиране на дозата (вж. точка 5.2).
Пациенти с бъбречно увреждане
При пациенти с леко бъбречно увреждане (CLcr ≥ 50 и < 80 ml/min) не е необходимо коригиране на дозата.
При пациенти с умерено бъбречно увреждане (CLcr ≥ 30 и < 50 ml/min) се препоръчва коригиране на дозата на една филмирана таблетка от 50 mg през ден (вж. точка 5.2).
При пациенти с тежко бъбречно увреждане (CLcr < 30 ml/min) препоръчителната доза е една филмирана таблетка от 50 mg веднъж седмично. Вижте указанията за дозиране по-горе.
Популация в старческа възраст (> 65 години)
Не е необходимо коригиране на дозата (виж точка 5.2).
Педиатрична популация
Не са оценявани безопасността и ефикасността на Iasibon при деца и юноши под 18-годишна възраст. Липсват данни (вж. точка 5.1 и 5.2).
Начин на приложение
За перорално приложение.
Iasibonтаблетки трябва да се приемат на гладно (без да е била приемана през нощта храна или напитки поне 6 часа) и преди първия прием на храна или напитка за деня. Прилагането на лекарствени продукти и хранителни добавки (включително калций) трябва също така да се избягва преди приема на Iasibonтаблетки. Пациентът трябва да продължи да се въздържа от приемане на храна или напитки поне 30 минути, след като е приел таблетката. Вода може да се пие по всяко време на курса на лечение с Iasibon (вж. точка 4.5).
Не трябва да се използва вода с високо съдържание на калций. Препоръчва се да се използва бутилирана вода с ниско минерално съдържание, ако има опасения за потенциално високи нива на калций в чешмяната вода (твърда вода).
-
Таблетките трябва да се поглъщат цели с пълна чаша обикновена вода (180 до 240 ml), като пациентът е прав или седнал в изправено положение.
-
Пациентите не трябва да лягат в продължение на 60 минути след приема на Iasibon.
-
Пациентите не трябва да дъвчат,смучат или разтрошават таблетката поради възможността от орофарингеално разязвяване.
-
Водата е единствената напитка, с която трябва да се приема Iasibon.
-
Свръхчувствителност към ибандронова киселина или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1
-
Хипокалциемия;
-
Аномалии на хранопровода, които забавят изпразването му, като стриктура или ахалазия;
-
Неспособност да стои или седи в изправено положение в продължение на поне 60 минути
Пациенти с нарушения на костния и минерален метаболизъм
Хипокалцемията и други нарушения на костния и минералния метаболизъм трябва да се лекуват ефективно преди началото на терапията с Iasibon. За всички пациенти е важен адекватният прием на калций и витамин D. Пациентите трябва да получават допълнително калций и/или витамин D, ако приемът с храната е недостатъчен.
Стомашно-чревно дразнене
Перорално приложените бифосфонати може да предизвикат локално дразнене на лигавицата на горния дял на стомашно-чревния тракт. Поради такива възможни дразнещи ефекти и потенциално влошаване на основното заболяване, Iasibon трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с активни проблеми в горния дял на стомашно-чревния тракт (например известен хранопровод на Барет, дисфагия, други заболявания на хранопровода, гастрит, дуоденит или язви).
Съобщават се нежелани реакции, като езофагит, езофагеални язви и езофагеални ерозии, в някои случаи тежки и изискващи хоспитализация, рядко съпроводени с кървене или последвани от стриктура или перфорация на хранопровода, при пациенти, лекувани с перорални бифосфонати. Рискът от тежки езофагеални нежелани реакции изглежда е по-висок при пациенти, които не спазват указанията за дозиране и/или продължават да приемат
перорални бифосфонати след появата на симптоми, показателни за езофагеално дразнене. Пациентите трябва да обръщат специално внимание на указанията за дозиране и да могат да ги спазват (вж. точка 4.2).
Лекарите трябва да внимават за поява на признаци или симптоми, сигнализиращи за възможна езофагеална реакция, а пациентите трябва да бъдат инструктирани да преустановят приема на Iasibon и да потърсят медицинска помощ, ако получат дисфагия, одинофагия, ретростернална болка, нова поява или влошаване на киселините в стомаха.
Въпреки че не е наблюдаван повишен риск при контролираните клинични изпитвания, има пост-маркетингови съобщения за стомашни и дуоденални язви при употреба на перорални бифосфонати, някои от които тежки и с усложнения.
Ацетилсалицилова киселина и НСПВС
Тъй като приложението на ацетилсалицилова киселина нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти (НСПВС) и бифосфонати е свързано със стомашно-чревно дразнене, трябва да се внимава при едновременно приложение.
Остеонекроза на челюстта
Остеонекроза на челюстта (ОНЧ) се съобщава много рядко в постмаркетингови условия при пациенти, получаващи ибандронова киселина при онкологични индикации (вж. точка 4.8).
Началото на лечението или на нов курс на лечение трябва да се отложи при пациенти с незаздравели, открити лезии на меките тъкани в устата.
Преди лечение с ибандронова киселина, при пациенти със съпътстващи рискови фактори, се препоръчва стоматологичен преглед с профилактични стоматологични мерки и индивидуална оценка на съотношението полза/риск.
Следните рискови фактори трябва да се имат предвид при оценка на риска от развитие на ОНЧ при пациента:
-
Силата на лекарствения продукт, който инхибира костната резорбция (по-висок риск при много силни съединения), начина на приложение (по-висок риск при парентерално приложение) и кумулативна доза на терапията за костна резорбция
-
Рак, съпътстващи заболявания (напр. анемия, коагулопатии, инфекция), тютюнопушене
-
Съпътстващи терапии: кортикостероиди, химиотерапия, инхибитори на ангиогенезата, лъчелечение на главата и шията
-
Лоша хигиена на устната кухина, заболяване на пародонта, недобре прилягащи зъбни протези, анамнеза за стоматологично заболяване, инвазивни стоматологични процедури, напр. екстракция на зъб
По време на лечение с Iasibon всички пациенти трябва да се насърчават да поддържат добра хигиена на устната кухина, да минават на рутинни стоматологични прегледи и незабавно да съобщават за всички симптоми в устната кухина като разклащане на зъб, болка или подуване, или незаздравяващи рани, или отделяне на гной. По време на лечението, инвазивни стоматологични процедури трябва да се извършват само след внимателно обмисляне и да се избягват при непосредствена близост с приложението на Iasibon.
Планът за лечение на пациентите, които развият ОНЧ, трябва да се разработи в тясно сътрудничество между лекуващия лекар и стоматолог или лицево-челюстен хирург с опит с ОНЧ. Трябва да се има предвид временно прекъсване на лечението с Iasibon до отзвучаване на симптомите и намаляване на допринасящите рискови фактори, когато е възможно.
Остеонекроза на външния слухов проход
При лечение с бисфосфонати се съобщава за остеонекроза на външния слухов проход, свързана главно при дългосрочна терапия. Възможните рискови фактори за остеонекроза на външния слухов проход включват употреба на стероиди и химиотерапия и/или локални рискови фактори, като например инфекция или травма. Вероятността от развитие на остеонекроза на
външния слухов проход трябва да се има предвид при пациенти, приемащи бисфосфонати, които развиват симптоми от страна на ухото, включително хронични ушни инфекции.
Атипични фрактури на фемура
Има съобщения за атипични субтрохантерни и диафизни фрактури на феморалната кост при терапия с бифосфонати, предимно при пациенти, които са на продължително лечение за остеопороза. Тези напречни или полегати по конгфигурация фрактури може да възникнат навсякъде по дължината на фемура – от непосредствено под малкия трохантер до точно над супракондиларното разширение. Тези фрактури възникват след минимална травма или липса на травма и някои пациенти получават болка в бедрото или слабините, често наподобяваща болката характерна за стрес фрактури, седмици до месеци преди появата на пълна фрактура на феморалната кост. Фрактурите често са билатерални. Поради това при пациенти лекувани с бифосфонати, които са получили разместена фрактура на тялото на феморалната кост, трябва да се изследва контралатералния фемур. Съобщава се също за трудно заздравяване на тези фрактури.
Трябва да се помисли за прекратяване на терапията с бифосфонати при пациенти със съмнение за атипична фрактура на фемура, докато продължава изследването на пациента, като се има предвид индивидуалната оценка на съотношението полза/риск.
По време на лечение с бифосфонати пациентите трябва да бъдат инструктирани да съобщават за всяка болка в бедрото, тазобедрената става или слабините и всеки пациент с такива симптоми трябва да се преглежда за непълна фрактура на фемура (вж. точка 4.8).
Атипични фрактури на други дълги кости
Има съобщения и за атипични фрактури на други дълги кости, като улната и тибията, при пациенти, получаващи дългосрочно лечение. Както при атипични фрактури на фемура, тези фрактури възникват след минимална травма или липса на травма и някои пациенти изпитват продромална болка преди появата на пълна фрактура. В случаите на фрактура на улната това може да е свързано с повтарящо се стресово натоварване, свързано с дългосрочната употреба на помощни средства за ходене (вж. точка 4.8).
Бъбречна функция
Клиничните проучвания не са показали данни за влошаване на бъбречната функция при продължително лечение с Iasibon. Въпреки това, при пациенти, лекувани с Iasibon, се препоръчва да се проследяват бъбречната функция, серумния калций, фосфатите и магнезия според клиничната оценка на отделния пациент.
Редки наследствени проблеми
Iasibon таблетки съдържат лактоза и не трябва да се прилагат при пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, тотален лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция.
Пациенти с известна свръхчувствителност към други бифосфонати
Необходимо е повишено внимание при пациенти, с известна свръхчувствителност към други бифосфонати.
Взаимодействие лекарствен продукт-храна
Продукти, съдържащи калций и други поливалентни катиони (например алуминий, магнезий, желязо), включително мляко и храна, могат да повлияят абсорбцията на Iasibon таблетки. Ето защо приемът на такива продукти, включително храна, трябва да се забави най-малко
30 минути след перорално приложение.
Бионаличността е била намалена с приблизително 75 %, когато Iasibon таблетки са прилагани 2 часа след стандартно хранене. Ето защо се препоръчва таблетките да се вземат на гладно (без
прием на храна или напитки през нощта поне 6 часа) и гладуването трябва да продължи поне
30 минути след приема на дозата (вж. точка 4.2).
Взаимодействие с други лекарствени продукти
Счита се, че няма вероятност за метаболитни взаимодействия, тъй като ибандроновата киселина не инхибира основните чернодробни изоензими Р450 при човека и е доказано, че не индуцира чернодробната система цитохром Р450 при плъхове (вж. точка 5.2). Ибандроновата киселина се елиминира само чрез бъбречна екскреция и не се подлага на биотрансформация.
Н2-блокери или други лекарствени продукти, които повишават стомашното рН
При здрави доброволци, мъже и жени в постменопауза, интравенозното приложение на ранитидин е предизвикало повишение на бионаличността на абандроновата киселина с около 20 % (което е в нормалните граници на вариабилност на бионаличността на ибандроновата киселина), вероятно в резултат на намалена стомашна киселинност. Не се налага коригиране на дозата, когато Iasibon се прилага с Н2-антагонисти или лекарствени продукти, които повишават стомашното рН.
Ацетилсалицилова киселина и НСПВС
Тъй като приложението на ацетилсалицилова киселина, нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти (НСПВС) и бифосфонати е свързано със стомашно-чревно дразнене, трябва да се внимава при едновременно приложение (вж. точка 4.4).
Аминогликозиди
При едновременно приложение на бифосфонати с аминогликозиди се препоръчва повишено внимание, тъй като двете вещества могат да понижат нивата на серумния калций за продължително време. Трябва да се обърне внимание на възможното едновременно наличие на хипомагнезиемия.
Бременност
Няма достатъчно данни за използването на ибандроновата киселина при бременни жени. Проучванията върху плъхове са показали известна репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Не е известен потенциалният риск за хората. По тази причина Iasibon не трябва да се използва по време на бременност.
Кърмене
Не е известно дали ибандроновата киселина се екскретира в кърмата при човека. Проучванията при лактиращи плъхове са показали наличието на ниски нива на ибандронова киселина в млякото след интравенозно приложение. Iasibon не трябва да се прилага по време на кърмене.
Фертилитет
Няма данни за ефектите на ибандроновата киселина прихората. В репродуктивни проучвания при плъхове при перорално приложение ибандронова киселина намалява фертилитета. В проучваниятапри плъхове при интравенозно приложение ибандронова киселина намалява фертилитета при високи дневни дози (виж точка 5.3).
Въз основа на фармакодинамичния и фармакокинетичния профил и съобщените нежелани реакции се счита, че Iasibon не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.
Резюме на профила на безопасност
Най-сериозните съобщени нежелани реакции са анафилактична реакция/шок, атипични фрактури на бедрената кост, остеонекроза на челюстта, стомашно-чревно дразнене и очно възпаление (вж. подточка „описание на избрани нежелани реакции” и точка 4.4). Лечението най-често се свързва с намаляване на серумния калций под нормалните граници (хипокалциемия), последвано от диспепсия.
Табличен списък на нежеланите реакции
В таблица 1 са изброени нежеланите реакции от 2 основните проучвания фаза III (Профилактика на скелетни събития при пациентки с рак на млечната жлеза и костни метастази: 286 пациентки, лекувани с ибандронова киселина 50 mg приложена перорално) и от постмаркетинговия опит.
Нежеланите реакции са изброени според системо-органната класификация по MedDRA и категорията по честота. Категориите по честота са определени с помощта на следната конвенция: много чести (> 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Таблица 1 Нежелани лекарствени реакции, съобщавани при перoралното приложение на ибандронова киселина
| Системо-органни класове | Чести | Нечести | Редки | Много редки | С неизвестна честота |
| Нарушения на кръвта и лимфнатасистема | Анемия | ||||
| Нарушения на имунната система | Свръхчувстви телност†, бронхоспазъм†, ангиоедем†, Анафилактич на реакция/шок†** | Обостряне на астма | |||
| Нарушения на метаболизмаи храненето | Хипокалци емия** | ||||
| Нарушения на нервната система | Парестезии, дизгеузия (промяна навкуса) | ||||
| Нарушения на очите | Очно възпаление†** |
| Системо-органни класове | Чести | Нечести | Редки | Много редки | С неизвестна честота |
| Стомашно-чревни нарушения | Езофагит, коремна болка, диспепсия, гадене | Кръвоизлив, дуоденална язва, гастрит, дисфагия, сухота вустата | |||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Пруритус | Синдром на Stevens-Johnson†, еритема мултиформе†, булозендерматит† | |||
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителн ата тъкан | Миалгия | Атипични субтрохантерн и и диафизни фрактури на феморалната кост† | Остеонекроза на челюстта†**, oстеонекроза на външния слухов проход (нежелана реакция на класа бисфосфонат и)† | Атипични фрактури на дълги кости, различни от фемура | |
| Нарушения на бъбреците и пикочнитепътища | Азотемия (уремия) | ||||
| Общи нарушения и ефекти на мястото наприложение | Астения | Гръдна болка грипоподобно заболяване, неразположение, болка | |||
| Изследвания | Повишение на паратироидни я хормон вкръвта |
**Виж допълнителната информация по-долу.
†Наблюдаван при постмаркетинговия опит. Описание на избрани нежелани реакции
Хипокалциемия
Понижената бъбречна екскреция на калций може да се съпровожда с понижение в серумните фосфатни нива, което не изисква терапевтични мерки. Серумните нива на калций също може да спаднат до стойности на хипокалциемия.
Остеонекроза на челюстта
Случаи на остеонекроза на челюстта се съобщават предимно при пациенти с рак, лекувани с лекарствени продукти, които инхибират костната резорбция, като ибандронова киселина (вж. точка 4.4). Случаи на ОНЧ се съобщават в постмаркетингови условия за ибандронова киселина.
Атипични субтрохантерни и диафизарни фрактури на фемура
Въпреки че патофизиологията е несигурна, доказателства от епидемиологични проучвания предполагат повишен риск от атипични субтрохантерни и диафизарни фрактури на фемура при продължителна терапия с бифосфонати на постменопаузална остеопороза, особено след употреба от три до пет години. Абсолютният риск от атипични субтрохантерни и диафизарни фрактури на дълги кости (нежелана реакция на класа бифосфонати) остава много нисък.
Очно възпаление
Съобщава се за събития на очно възпаление, напр. увеит, еписклерит и склерит, при лечение с ибандронова киселина. В някои случаи тези събития не отзвучават, докато не се преустанови приложението на ибандронова киселина.
Анафилактична реакция/шок
Има съобщения за случаи на анафилактична реакция/шок, включително фатални събития при пациенти, лекувани с ибандронова киселина интравенозно.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Няма специфична информация за лечението на предозиране с Iasibon. Пероралното предозиране може да доведе до събития от страна на горните отдели на стомашно-чревният тракт, като стомашно разстройство, киселини, езофагит, гастрит или язва. Трябва да се предписват мляко и антиациди за свързване на Iasibon. Поради риск от дразнене на хранопровода, не трябва да се предизвиква повръщане и пациентът трябва да остане в напълно изправено положение.
Фармакологични свойства - Iasibon 1 mg
Фармакотерапевтична група: Лекарствени продукти за лечение на костни заболявания, бифосфонати, ATC код: M05BA06
Ибандроновата киселина принадлежи към групата на бифосфонатите, които действат специфично върху костите. Тяхното селективно действие върху костната тъкан се основава на високия афинитет на бифосфонатите към костните минерали. Бифосфонатите действат като инхибират остеокластната активност, въпреки че точният механизъм все още не е изяснен.
In vivo ибандроновата киселина предпазва от експериментално-индуцирана костна деструкция, причинена от спиране на функцията на половите жлези, ретиноиди, тумори или туморни екстракти. Инхибирането на ендогенната костна резорбция също е документирано от 45 Ca кинетични проучвания и чрез освобождаване на радиоактивен тетрациклин, предварително инкорпориран в скелета.
В дози, които са били значително по-високи от фармакологично ефективните, ибандроновата
киселина не е имала ефект върху костната минерализация.
Костната резорбция в резултат на злокачествено заболяване се характеризира с прекомерна костна резорбция, която не е балансирана със съответно образуване на костно вещество. Ибандроновата киселина селективно инхибира остеокластната активност, като намалява костната резорбция и по този начин намалява скелетните усложнения от злокачественото заболяване.
Клиничните проучвания при пациенти с карцином на млечната жлеза и костни метастази са показали доза-зависим инхибиращ ефект върху костната остеолиза, изразен чрез маркери за костна резорбция и доза-зависим ефект върху скелетните събития.
Профилактиката на скелетни събития при пациенти с карцином на млечната жлеза и костни метастази с ибандронова киселина 50 mg, приложен интравенозно, е оценена в едно рандомизирано плацебо-контролирано изпитване фаза III с продължителност от 96 седмици. Пациентките с карцином на млечната жлеза и рентгенологично потвърдени костни метастази са били рандомизирани да получават плацебо (277 пациенти) или 50 mg ибандронова киселина (287 пациенти). Резултатите от тези проучвания са обобщени по-долу.
Първични крайни точки за ефикасност
Първичната крайна точка на изпитванията е честотата на период със скелетна морбидност (SMPR). Това е съставна крайна точка, която има следните събития, свързани със скелета (SREs) като субкомпоненти:
-
лъчетерапия на кост за лечение на фрактури/потенциални фрактури
-
хирургична костна интервенция за лечение на фрактури
-
вертебрални фрактури
-
невертебрални фрактури
Анализът на SMPR е коригиран за време и се счита, че едно или повече събития, настъпили в период от 12 седмици могат да бъдат потенциално свързани. Ето защо множество събития са преброени само веднъж на всеки период от 12 седмици за целите на анализа. Обобщените данните от тези изследвания показват значително предимство за ибандронова киселина 50 mg за перорално (п.о.) приложение спрямо плацебо при намаляване на SREs, измерени чрез SMPR (р = 0,004). Отбелязано е също намаление от 38% на риска от развитие на SRE при пациенти, лекувани с ибандронова киселина , в сравнение с плацебо (относителен риск 0,62, p=0,003).
Резултатите от проучването на ефикасността са обобщени в Таблица 2.
Таблица 2 Резултати от проучване на ефикасността (пациенти с карцином на млечната жлеза с метастатично костно заболяване)
| Всички събития, свързани със скелета (SREs) | |||
| Плацебоn = 277 | Ибандронова киселина 50 mgn = 287 | p-стойност | |
| SMPR (за пациентогодина) | 1,15 | 0,99 | p = 0,041 |
| Относителен риск за SRE | - | 0,62 | p = 0,003 |
Вторични крайни точки за ефикасност
Статистически значимо подобрение на скора на костната болка е показано за ибандронова киселина 50 mg в сравнение с плацебо. Намалението на болката е постоянно под изходното ниво през целия период на изпитването и е придружено от значимо намаление на употребата на аналгетици, в сравнение с плацебо. Влошаването на качеството на живот и статуса на
изпълнение по СЗО е било значително по-малко при пациенти, лекувани с ибандронова киселина в сравнение с плацебо. Концентрацията в урината на маркера за костна резорбция CTx (C-терминален телопептид, освобождаван от колагет тип I) е била значимо редуцирана в групата с ибандронова киселина спрямо плацебо. Това намаление на нивата на CTx в урината значително корелира с първичната крайна точка за ефективност SMPR (Kendall-tau-b (p < 0,001)). В Таблица 3 са обобщени вторичните резултати за ефикасност.
Таблица 3 Вторични резултати от проучването за ефикасност (пациенти с карцином на млечната жлеза с метастатично костно заболяване)
| Плацебоn = 277 | Ибандронова киселина 50 mgn = 287 | p-стойност | |
| Болка в костите * | 0,20 | -0,10 | p = 0,001 |
| Употреба на аналгетици* | 0,85 | 0,60 | p = 0,019 |
| Качество на живот* | -26,8 | -8,3 | p = 0,032 |
| Резултат по изпълнение по СЗО* | 0,54 | 0,33 | p = 0,008 |
| CTx в урината ** | 10,95 | -77,32 | p = 0,001 |
* Средна промяна от изходното ниво до последната оценка.
** Средна промяна от изходното ниво до последната оценка.
Педиатрична популация (вж. точка 4.2 и точка 5.2)
Не са установени безопасността и ефикасността на Iasibon при деца и юноши под 18-годишна възраст. Няма налични данни.
Абсорбция
Абсорбцията на ибандроновата киселина в горните отдели на стомашно-чревния тракт е бърза след перорално приложение. Максималните наблюдавани плазмени концентрации се достигат за 0,5 до 2 часа (средно 1 час) на гладно и абсолютната бионаличност е около 0,6 %. Степента на абсорбция се влошава, когато лекарството се приема заедно с храна или напитки (освен вода). Бионаличността се намалява с около 90 %, когато ибандроновата киселина се прилага със стандартна закуска в сравнение с бионаличността при лица, приемали лекарството на гладно. Когато се приема 30 минути преди хранене, намалението на бионаличността е приблизително 30 %. Няма значимо намаление на бионаличността, ако ибандроновата киселина се приема 60 минути преди хранене.
Бионаличността е била намалена с приблизително 75 %, когато Iasibon таблетки са прилагани 2 часа след стандартно хранене. Ето защо се препоръчва таблетките да се вземат на гладно (без прием на храна или напитки през нощта поне 6 часа) и гладуването трябва да продължи поне 30 минути след приема на дозата (вж. точка 4.2).
Разпределение
След първоначалната системна експозиция ибандроновата киселина бързо се свързва с костта или се екскретира с урината. При човека привидният краен обем на разпределение е най-малко 90 lи е изчислено, че количествотото от дозата, което достига до костите е 40-50 % от циркулиращата доза. При терапевтични концентрации свързването с протеини в човешката плазма е приблизително 87 % и следователно взаимодействие с други лекарствени продукти, дължащо се на изместване, е малко вероятно.
Биотрансформация
Няма данни, че ибандроновата киселина се метаболизира при животните или човека.
Елиминиране
Абсорбираната фракция на ибандроновата киселина се елиминира от кръвообращението чрез костна абсорбция (изчислена на 40-50%), а останалото количество се отделя непроменено през бъбреците. Неабсорбираната фракция на ибандроновата киселина се елиминира непроменена във фецеса.
Границите на наблюдавания привиден полуживот са широки и зависят от дозата и чувствителността на метода, но привидният терминален полуживот обикновено е в диапазона от 10-60 часа. Ранните плазмени нива обаче бързо се понижават, като достигат 10 % от максималните стойности до 3 и 8 часа, съответно след интравенозно или перорално приложение.
Общият клирънс на ибандроновата киселина е нисък със средни стойности в границите на 84-160 ml/min. Бъбречният клирънс (около 60 ml/min при здрави постменопаузални жени) представлява 50-60 % от общия клирънс и е свързан с креатининовия клирънс. Счита се, че разликата между наличния общ и бъбречен клирънс отразява поемането от костите.
Секреторният път на бъбречно елиминиране не включва известните системи за киселинен или алкален транспорт, участващи в екскрецията на други активни вещества. Освен това ибандроновата киселина не инхибира основните чернодробни изоензими P450 при човека и не индуцира чернодробната система цитохром P450 при плъхове.
Фармакокинетика при специални популации
Пол
Бионаличността и фармакокинетиката на ибандроновата киселина са подобни при мъжете и жените.
Раса
Няма данни за клинично значими междуетнически различия между азиатци и представители на бялата раса при елиминирането на ибандроновата киселина. Има много малко данни за пациенти от африкански произход.
Пациенти с бъбречно увреждане
Експозицията на ибандронова киселина при пациенти с различна степен на бъбречно увреждане е линейно свързана с креатининовия клирънс (CLcr). Лица с тежко бъбречно увреждане (CLcr ≤ 30 ml/min), получавали перорално 10 mg ибандронова киселина дневно в продължение на 21 дни, са имали 2-3 пъти по-високи плазмени концентрации в сравнение с лица с нормална бъбречна функция (CLcr ≥ 80 ml/min). Общият клирънс на ибандроновата киселина е намален до 44 ml/min при лица с тежко бъбречно увреждане в сравнение със
129 ml/min при лица с нормална бъбречна функция. Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с леко бъбречно увреждане (CLcr ≥ 50 и < 80 ml/min). При пациенти с умерено бъбречно увреждане (CLcr ≥ 30 и < 50 ml/min) или с тежко бъбречно увреждане
(CLcr < 30 ml/min) се препоръчва коригиране на дозата (вж. точка 4.2).
Пациенти с чернодробно увреждане (вж. точка 4.2)
Няма фармакокинетични данни за ибандроновата киселина при пациенти с чернодробно увреждане. Черният дроб не играе съществена роля за клирънса на ибандроновата киселина, тъй като тя не се метаболизира, а се отделя чрез бъбречна екскреция и поемане от костите. Поради това не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с чернодробно увреждане. Освен това, тъй като протеина се свързва с ибандроновата киселина в около 87% в терапевтични концентрации, малко вероятно е хипопротеинемията при тежко чернодробно заболяване да доведе до клинично значимо повишение на свободната плазмена концентрация.
Старческа възраст (вж. точка 4.2)
При един многофакторен анализ не е било установено възрастта да е независим фактор за нито един от изследваните фармакокинетични параметри. Тъй като бъбречната функция намалява с възрастта, това е единственият фактор, който трябва да се има предвид (вж. раздела за бъбречно увреждане).
Педиатрична популация (вж. точка 4.2 и точка 5.2)
Няма данни за приложението на Iasibon при пациенти под 18-годишна възраст.
Фармацевтични данни - Iasibon 1 mg
Ядро на таблетката:
Повидон
Микрокристална целулоза Кросповидон
Царевично нишесте, прежелатинизирано Глицеролов дибехенат
Силициев диоксид, колоиден безводен
Обвивка на таблетката: Лактоза монохидрат Maкрогол 4000 Хипромелоза (E464) Титанов диоксид E171
Iasibon 50 mg филмирани таблетки се доставят в блистери от полиамид/Al/PVC – алуминиево фолио, съдържащи 3, 6, 9, 28 или 84 таблетки, опаковани в картонена кутия.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.