Xenical 120 mg - Capsule, hard
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Xenical 120 mg
Xenical е показан едновременно с лека хипокалорична диета за лечение на пациенти със затлъстяване и индекс на телесна маса (ИТМ) по-висок или равен на 30 kg/m2 или на пациенти с наднормено тегло (ИТМ ≥ 28 kg/m2) и съпровождащи рискови фактори.
Лечението с орлистат трябва да се прекрати след 12 седмици, ако пациентите не са успели да намалят телесното си тегло поне с 5% в сравнение с измереното в началото на терапията.
Възрастни
Препоръчителната доза орлистат е една капсула от 120 mg, която се приема с вода, непосредствено преди, по време или до един час след всяко основно хранене. Ако се пропусне храненето или ако храната не съдържа мазнини, дозата орлистат трябва да се пропусне.
Пациентът трябва да бъде на хранително балансирана, леко хипокалорична диета, която съдържа приблизително 30% калории от мазнини. Препоръчва се храната да бъде богата на плодове и зеленчуци. Дневният прием на мазнини, въглехидрати и протеини трябва да бъде разпределен между три основни хранения.
Установено е, че дози орлистат над 120 mg три пъти дневно нямат допълнителен ефект. Ефектът на орлистат води до повишаване на мазнините във фекалиите, което става не по-рано от 24 до 48 часа след приема. При прекратяване на лечението мастното съдържание във фекалиите обикновено се връща към нивата преди лечението за 48 до 72 часа.
Специални популации
Ефектът на орлистат при пациенти с чернодробно и/или бъбречно увреждане, деца и пациенти в старческа възраст не е проучен.
Xenical няма съответни показания за употреба при деца.
-
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества.
-
Синдром на хронична малабсорбция.
-
Холестаза.
-
Кърмене.
При клиничните изпитвания намалението на телесното тегло при лечение с орлистат е било по- малко при пациенти с диабет тип ІІ в сравнение с пациенти без диабет. Когато се приема орлистат, може да се наложи стриктно проследяване на антидиабетното медикаментозно лечение.
Едновременното приложение на орлистат с циклоспорин не се препоръчва (вж. точка 4.5).
Пациентите трябва да бъдат съветвани да се придържат към направените препоръки за диета (вж. точка 4.2).
Вероятността за поява на стомашно-чревни нежелани реакции (вж. точка 4.8) може да се повиши, когато орлистат се приема с храна, богата на мазнини (напр. при диета, съдържаща 2 000 kcal дневно, > 30% от калориите с мастен произход се равняват на > 67 g мазнини).
Дневният прием на мазнини трябва да бъде разпределен между три основни хранения. Ако орлистат се приеме с храна, много богата на мазнини, може да се повиши вероятността от поява на нежелани стомашно-чревни реакции.
Има съобщения за случаи на кървене от ректума след приложение на Xenical. Предписващите лекарството лекари трябва да направят допълнителни изследвания в случай на тежки и/или персистиращи симптоми.
Препоръчва се да се използва допълнителен метод на контрацепция, за да се избегне евентуален неуспех при контрацептиви, приложени перорално, което би могло да се получи при тежка форма на диария (вж. точка 4.5).
При пациенти, лекувани едновременно с перорални антикоагуланти, трябва да се проследяват показателите на коагулацията (вж. точка 4.5 и 4.8).
Употребата на орлистат може да бъде свързана с хипероксалурия и оксалатна нефропатия водеща понякога до бъбречна недостатъчност. Този риск е повишен при пациенти със подлежащо хронично бъбречно заболяване и/или намаляване на обема (вж. точка 4.8).
В редки случаи може да възникне хипотиреоидизъм и/или намален контрол на хипотиреоидизма. Въпреки че не е потвърдено, механизмът може да включва намалена резорбция на йодните соли и/или левотироксин (вж. точка 4.5).
Пациенти, лекувани с антиепилептици: орлистат може да дебалансира противогърчовото лечение чрез намаляване на абсорбцията на антиепилептичните лекарства, което може да доведе до гърчове (вж. точка 4.5).
Антиретровирусни лекарства за HIV: Орлистат може да намали абсорбцията на антиретровирусните лекарства за лечение на HIV и може да повлияе неблагоприятно ефикасността им (вж. точка 4.5).
Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на капсула, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Циклоспорин
При едно проучване на взаимодействията лекарство-лекарство е наблюдавано понижение на плазмените нива на циклоспорин, за което има съобщения и при наколко случая при едновременно приложение с орлистат. Това може да доведе до намаление на ефикасността на
имуносупресия. Поради това комбинацията не се препоръчва (вж. точка 4.4). Ако не може да се избегне едновременното им приложение, обаче, трябва да се извършва по-често проследяване на нивата на циклоспорин в кръвта след започване на лечение с орлистат и при преустановяването на орлистат при пациенти, лекувани с циклоспорин. Нивата на циклоспорин в кръвта трябва да се проследяват до стабилизирането им.
Aкарбоза
При липса на проучвания на фармакокинетичните взаимодействия едновременното приложение на орлистат с акарбоза трябва да се избягва.
Перорални антикоагуланти
Когато варфарин или други антикоагуланти се приемат в комбинация с орлистат, трябва да се проследяват стойностите на международния нормализиран коефициент (INR) (вж. точка 4.4).
Мастноразтворими витамини
Лечението с орлистат може потенциално да влоши резорбцията на мастноразтворими витамини (A, D, E и K). В голямото си мнозинство при пациентите, лекувани с орлистат по време на клинични изпитвания до четири пълни години, са наблюдавани нива на витамини А, D, Е и К и бета-каротин, които са се запазили в границите на нормата. За да се осигури адекватно хранене, пациентите на диета за контролиране на теглото трябва да се съветват да приемат храна, богата на плодове и зеленчуци и може да се обмисли за приложение на мултивитаминни добавки. Ако се препоръча приемането на мултивитаминна добавка, тя трябва да бъде приемана не по-малко от два часа след приема на орлистат или преди лягане.
Aмиодарон
Наблюдавано е леко понижение на плазмените нива на aмиодарон, приложен като еднократна доза при ограничен брой здрави доброволци, които са приемали едновременно орлистат. При пациенти, лекувани с aмиодарон, клиничното значение на този ефект остава неизвестно, но в някои случаи може да има клинично значение. При пациенти, лекувани едновременно с aмиодарон, е необходимо засилване на клиничното и ЕКГ проследяване.
Има съобщения за гърчове при пациенти, лекувани едновременно с орлистат и антиепилептични лекарства, например, валпроат, ламотригин, при който не може да се изключи причинно-следствена връзка с взаимодействие. Поради това, тези пациенти трябва да бъдат наблюдавани за евентуални промени в честотата и/или тежестта на гърчовете.
В редки случаи може да възникне хипотиреоидизъм и/или намален контрол на хипотиреоидизма. Въпреки че не е потвърдено, механизмът може да включва намалена резорбция на йодните соли и/или левотироксин (вж. точка 4.4).
Има съобщения за случаи на намалена ефикасност на антиретровирусни лекарства за HIV, антидепресанти, антипсихотични средства (включително литий) и бензодиазепини, съвпадаща със започване на лечението с орлистат при предварително добре контролирани пациенти.
Поради това, лечението с орлистат трябва да се започва само след внимателна преценка на възможното въздействие при тези пациенти.
Липса на взаимодействия
Не са наблюдавани взаимодействия с aмитриптилин, aторвастатин, бигваниди, дигоксин, фибрати, флуоксетин, лозартан, фенитоин, фентермин, правастатин, нифедипин стомашно- чревна терапевтична система (GITS), нифедипин със забавено освобождаване, сибутрамин или алкохол. Липсата на тези взаимодействия е доказана при специфични проучвания на взаимодействията лекарство-лекарство.
Липсата на взаимодействие между перорални контрацептиви и орлистат е доказано при специфични проучвания на взаимодействията лекарство-лекарство. Все пак, орлистат може непряко да понижи нивата на перорални контрацептиви, което да доведе в отделни случаи до
неочаквана бременност. При тежки случаи на диария се препоръчва прилагане на допълнителен контрацептивен метод (вж. точка 4.4).
За орлистат няма клинични данни за експозирани бременности.
Експерименталните проучвания при животни не показват пряко или непряко вредно въздействие върху бременността, ембрионалното/фетално развитие, раждането или постнаталното развитие (вж. точка 5.3).
Предписването на бременни жени трябва да бъде с повишено внимание.
Тъй като не е известно дали се секретира в кърмата при хора, орлистат е противопоказан по време на кърмене.
Нежеланите реакции при приложение на орлистат са главно от стомашно-чревен характер. Честотата на нежеланите събития е намаляла при продължително приложение на орлистат.
По-долу са изброени нежеланите събития по системо-органни класове и честота. По честота се дефинират като: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000) и много редки (<1/10 000) включително отделни съобщения.
При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Следната таблица на нежеланите реакции (първа година от лечението) се основава на нежелани събития, възниквали с честота > 2% и с честота ≥ 1% по-висока спрямо плацебо при клиничните изпитвания с продължителност от 1 и 2 години:
| Системо-органни класове | Нежелана реакция/събитие |
| Нарушения на нервната системаМного чести: | Главоболие |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушенияМного чести:Чести: | Инфекция на горните дихателни пътища Инфекция на долните дихателни пътища |
| Стомашно-чревни нарушенияМного чести:Чести: | Коремна болка/дискомфорт Мазно зацапване на ректума Метеоризъм с изпускане Спешни позиви за дефекация Мазни изпражнения МетеоризъмТечни изпражнения Отделяне на мазнини Засилена дефекацияРектална болка/дискомфорт Меки изпражнения Фекална инконтиненция Раздуване на корема* Увреждания на зъбитеУвреждания на венците |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътищаЧести: | Инфекция на пикочните пътища |
| Нарушения на метаболизма и храненетоМного чести: | Хипогликемия* |
| Инфекции и инфестацииМного чести: | Грип |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложениеЧести: | Умора |
| Нарушения на възпроизводителната система и гърдатаЧести: | Нередовна менструация |
| Психични нарушенияЧести: | Тревожност |
*само отделни нежелани събития, които се наблюдават с честота > 2% и с честота ≥ 1% по- висока от плацебо при пациенти със затлъстяване, с диабет тип ІІ.
При едно клинично изпитване с продължителност 4 години, общият модел на разпределение на нежеланите събития е бил подобен на този, съобщаван при клиничните изпитвания с продължителност от 1 и 2 години, като общата честота на нежеланите събития, свързани със стомашно-чревния тракт, появили се през първата година, са намалявали с годините през четиригодишния период.
Следната таблица с нежелани реакции се основава на спонтанни съобщения от постмаркетинговия период и поради това честотата остава неизвестна:
| Системо-органни класове | Нежелана реакция |
| Изследвания | Повишение на чернодробните трансаминази и алкалната фосфатаза.Съобщения за намален протромбин, повишен INR и небалансирано антикоагулантно лечение с вариране на хемостатичните показатели при пациенти, лекувани с антикоагуланти заедно сорлистат (вж. точка 4.4 и 4.5). |
| Стомашно-чревни нарушения | Ректално кървене ДивертикулитПанкреатит |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Булозни обриви |
| Нарушения на имунната система | Свръхчувствителност (напр. сърбеж, обрив,уртикария, ангиоедем, бронхоспазъм и анафилаксия) |
| Хепатобилиарни нарушения | ХолелитиазаХепатит, който може да бъде сериозен. Съобщават се няколко случаи с фатален изход или случаи, налагащи чернодробнатрансплантация. |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Оксалатна нефропатия, която може да доведе до бъбречна недостатъчност |
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Проведени са проучвания при лица с нормално тегло и със затлъстяване при приемане на еднократни дози от 800 mg орлистат и многократни дози до 400 mg три пъти дневно в продължение на 15 дни без значителни данни за нежелани реакции. Освен това са прилагани и дози от 240 mg три пъти дневно при пациенти със затлъстяване в продължение на 6 месеца.
При повечето от случаите с предозиране на орлистат, получени през постмаркетинговия период, не се съобщават нежелани събития или се съобщават нежелани събития, подобни на съобщаваните при употреба на препоръчителните дози.
При случай на значително предозиране на орлистат се препоръчва пациентът да бъде наблюдаван 24 часа. Според проведените проучвания при хора и животни, системните ефекти, свързани с липаза-потискащите свойства на орлистат, трябва да са бързо обратими.
Фармакологични свойства - Xenical 120 mg
Фармакотерапевтична група: Лекарство против затлъстяване с периферно действие, АТС код: А08АВ01.
Орлистат е мощен, специфичен и дълго-действащ инхибитор на стомашно-чревните липази. Терапевтичното му действие се осъществява в лумена на стомаха и тънките черва чрез формиране на ковалентна връзка с активната серинова зона на стомашните и пакреатични липази. Инактивираният по този начин ензим не може да хидролизира хранителните мазнини под формата на триглицериди до абсорбируеми свободни мастни киселини и моноглицериди.
В 2-годишните клинични изпитвания и 4-годишното изпитване едновременно с лечението е била прилагана и хипокалорична диета, както в групите с орлистат, така и в групите с плацебо.
Обобщените данни от пет 2-годишни проучвания с орлистат и хипокалорична диета показват, че 37% от пациентите, лекувани с орлистат, и 19% от пациентите с плацебо са загубили най- малко 5% от изходното си телесно тегло след 12 седмици на лечение. От тях 49% от пациентите, лекувани с орлистат, и 40% от пациентите с плацебо са продължили да отслабват с
≥ 10% от изходното си телесно тегло през първата година. Обратно на това, сред пациентите, които не са постигнали намаление от 5% на изходното си телесно тегло след 12 седмици на лечение само 5% от тези, лекувани с орлистат, и 2% от пациентите с плацебо са продължили да отслабват с ≥ 10% от изходното си телесно тегло през първата година. Общо след 1 година лечение делът на пациентите, приемащи 120 mg орлистат, които са загубили 10% или повече от телесното си тегло, е бил 20% при приемащите орлистат 120 mg в сравнение с 8% при лекуваните с плацебо. Средната разлика в загубата на тегло между лекарството и плацебо е била 3,2 kg.
Данните от четирите години на клиничното изпитване XENDOS показват, че 60% от пациентите, лекувани с орлистат, и 35% от пациентите с плацебо са показали загуба на поне 5% от изходното си телесно тегло след 12 седмици на лечение. От тях 62% от пациентите, лекувани с орлистат, и 52% от пациентите с плацебо са продължили да отслабват с ≥ 10% от изходното си телесно тегло през първата година. Обратно на това, от пациентите, които не са постигнали намаление от 5% на изходното си телесно тегло след 12 седмици на лечение, само 5% от пациентите, лекувани с орлистат, и 4% от лекуваните с плацебо са продължили да губят ≥ 10% от изходното си телесно тегло след една година. След 1 година лечение 41% от лекуваните с орлистат пациенти са загубили ≥ 10% от телесното си тегло, в сравнение с 21% от лекуваните с плацебо пациенти, със средна разлика от 4,4 kg между двете групи. След 4 години на лечение 21% от лекуваните с орлистат пациенти са загубили ≥ 10% от телесното си тегло, в сравнение с 10% от пациентите, лекувани с плацебо, със средна разлика от 2,7 kg.
Повече пациенти на орлистат или плацебо са загубили най-малко 5% от изходното си телесно тегло след 12 седмици или 10% за 1 година в клиничното изпитване XENDOS в сравнение с пет 2-годишни изследвания. Причината за тази разлика е, че петте 2-годишни изследвания са включвали 4-седмичен встъпителен период с диета и плацебо, по време на който пациентите са загубили средно 2,6 kg преди началото на лечението.
Данните от 4-годишното клинично изпитване показват също, че загубата на тегло, постигната с орлистат, забавя развитието на диабет тип ІІ по време на изпитването (кумулативна честота на случаи на диабет: 3,4% в групата с орлистат в сравнение с 5,4% в групата, лекувана с плацебо). В по-голямата си част случаите с диабет са били в подгрупата на пациенти с увредена глюкозна толерантност в началото, което представлява 21% от рандомизираните пациенти. Не е известно дали тези данни водят до продължителна клинична полза.
При пациенти със затлъстяване и диабет тип ІІ, недостатъчно контролирани с антидиабетни средства, данните от четири 1-годишни клинични изпитвания, са показали, че процентът на
отговорилите (≥ 10% загуба на телесно тегло) е бил 11,3% при орлистат в сравнение с 4,5% при плацебо. При пациентите, лекувани с орлистат, средната разлика в загубата на тегло в сравнение с плацебо е била 1,83 kg спрямо 3,06 kg, а средната разлика в сравнение с плацебо за намалението на HbA1c е била 0,18% спрямо 0,55%. Не е доказано, че ефектът върху HbA1c е бил независим от намалението на теглото.
В едно мултицентрово (САЩ, Канада) двойно-сляпо, плацебо-контролирано клинично изпитване с паралелни групи 539 подрастващи пациенти със затлъстяване са били рандомизирани да получават или 120 mg орлистат (n = 357), или плацебо (n = 182) три пъти дневно като допълнение към хипокалорична диета и физически упражнения в продължение на 52 седмици. И двете популации са получавали мултивитаминни добавки. Първичната крайна точка е била промяната на индекса на телесната маса (ИТМ) в края на изпитването в сравнение с изходните стойности.
Резултатите са били значимо по-добри в групата с орлистат (разлика в ИТМ от 0,86 kg/m2 в полза на орлистат). След една година 9,5% от пациентите, лекувани с орлистат, в сравнение с 3,3% от лекуваните с плацебо пациенти са загубили ≥ 10% от телесното си тегло със средна разлика от 2,6 kg между двете групи. Разликата се получава от резултата в групата на пациентите с ≥ 5% загуба на тегло след 12 седмици лечение с орлистат, които представляват 19% от началната популация. Нежеланите реакции като общо са били подобни на тези, наблюдавани при възрастните. Отбелязано е обаче необяснимо повишение на честотата на костни фрактури (6% в сравнение с 2,8% съответно в групите с орлистат и плацебо).
Абсорбция
Проучванията при доброволци с нормално тегло и затлъстяване показват, че степента на абсорбция на орлистат е минимална. Плазмените концентрации на интактен орлистат са били пренебрежимо ниски (< 5 ng/ml) осем часа след перорално прилагане на орлистат.
По принцип при терапевтични дози откриването на интактен орлистат в плазмата е било спорадично и концентрациите са били изключително ниски (<10 ng/ml или 0,02 µmol), без данни за кумулиране, което отговаря на данните за минимална абсорбция.
Разпределение
Обемът на разпределение не може да бъде определен, тъй като лекарството се абсорбира минимално и няма дефинирана системна фармакокинетика. In vitro орлистат се свързва с плазмените протеини > 99% (основни свързващи протеини са липопротеините и албумин). Проникването на орлистат в еритроцитите е минимално.
Метаболизъм
Данните от проучвания върху животни показват, че вероятно метаболизмът на орлистат се извършва основно в стената на стомашно-чревния тракт. Проучванията при пациенти със затлъстяване показват, че от минималната част от дозата, системно абсорбирана, два основни метаболита - М1 (4-членен лактонов хидролизиран пръстен) и М3 (М1 с отцепване на N- формил левциновата част) съставляват приблизително 42% от общата плазмена концентрация.
М1 и М3 имат отворен бета-лактонов пръстен и изключително слаба липазна инхибиторна активност (съответно 1000 и 2500 пъти по-слаба от тази на орлистат). Поради тази ниска инхибиторна активност и ниските плазмени нива при терапевтични дози (средно съответно 26 ng/ml и 108 ng/ml) се приема, че тези метаболити нямат фармакологично значение.
Елиминиране
Проучванията при лица с нормално тегло и затлъстяване показват, че основен път на елиминиране на неабсорбираното лекарство е фекалната екскреция. Приблизително 97% от приложената доза се екскретира с фекалиите, като 83% от нея е непроменен орлистат.
Кумулативната бъбречна екскреция на всички свързани с орлистат вещества е < 2% от приложената доза. Времето за достигане на пълна екскреция (фекална и с урината) е било 3 до 5 дни. Елиминирането на орлистат изглежда подобно при доброволци с нормално тегло и със затлъстяване. Орлистат, М1 и М3 са подложени на жлъчна екскреция.
Фармацевтични данни - Xenical 120 mg
Капсулно съдържимо:
микрокристална целулоза (Е460) натриев нишестен гликолат (тип А) повидон (Е1201)
натриев лаурилсулфат талк
Състав на капсулата:
желатин
индиго кармин (Е132) титанов диоксид (Е171)
безвредно печатно мастило (черен железен оксид, амоняк, концентриран разтвор, калиев хидроксид, шеллак, пропилен гликол).
Блистери: Да не се съхраняват над 25 °C. Блистерите да се съхраняват в оригиналната опаковка, за да се предпазят от светлина и влага.
Бутилки: Да не се съхраняват над 30 °С. Съхранявайте опаковката плътно затворена, за да се предпази от влага.
PVC/ PVDC блистери, съдържащи 21, 42 и 84 твърди капсули. Стъклени бутилки с изсушител, cъдържащи 21, 42 и 84 твърди капсули
Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.