Dzuveo 30 μg - Sublingual tablet
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Взаимодействия с
Ограничения за употреба
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Dzuveo 30 μg
Dzuveo трябва да се прилага от медицински специалист само в лечебно заведение под медицинско наблюдение. Лечебното заведение трябва да разполага с оборудване и персонал, обучен за откриване и овладяване на хиповентилация и възможност за прилагане на кислород и опиоидни антагонисти, като налоксон. Dzuveo трябва да се предписва и прилага само от медицински специалисти, които имат опит в опиоидната терапия; особено в овладяването на опиоидни нежелани реакции, като например респираторна депресия (вж. точка 4.4).
Дозировка
Dzuveo се предлага в апликатор за еднократна употреба с единична доза, която трябва да се прилага от медицински специалист според нуждите на отделния пациент, но не повече от веднъж на час, което води до максимална доза от 720 микрограма на ден. Пациентите с по- висока интензивност на болката един час след започване на лечението със суфентанил се нуждаят от по-често повторно прилагане в сравнение с пациентите с по-нисък интензитет на болката след един час.
Dzuveo не трябва да се използва повече от 48 часа.
Старческа възраст
Не се изисква специална корекция на дозата при пациенти в старческа възраст. Пациентите в старческа възраст обаче трябва да бъдат наблюдавани внимателно за нежелани реакции на суфентанил (вж. точка 5.2).
Чернодробно или бъбречно увреждане
Суфентанил трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с умерено до тежко чернодробно или тежко бъбречно увреждане (вж. точка 4.4).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на суфентанил при деца и юноши под 18-годишна възраст не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
Само за сублингвална употреба.
Dzuveo трябва да се прилага от медицински специалист с помощта на апликатор за еднократна употреба с единична доза (вж. точка 6.6). Апликаторът се използва от медицинския специалист като помощно средство за поставяне на таблетката под езика, при необходимост, по искане на пациента, с минимум 1 час между дозите.
Приложената сублингвална таблетка трябва да се разтвори под езика и да не се дъвче или поглъща. При поглъщане пероралната бионаличност на Dzuveo е само 9 %, което би довело до субтерапевтична доза. Пациентите не трябва да ядат или пият и трябва да сведат до минимум говоренето в продължение 10 минути след всяка доза суфентанил 30 µg сублингвална таблетка. В случай на прекомерна сухота в устата, пациентите могат да получат кубчета лед. Някои неразтворими помощни вещества в таблетката могат да останат в устата след пълното ѝ разтваряне; това е нормално и не показва липса на абсорбция на суфентанил от таблетката.
Вижте точка 6.6 за инструкции относно боравенето със сублингвалната таблетка Dzuveo и апликатора.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Значима респираторна депресия или нарушение на белодробната функция.
Респираторна депресия
Суфентанил може да причини респираторна депресия, чиято степен/тежест зависи от дозата. Въздействието на суфентанил върху дишането трябва да се оцени чрез клинично наблюдение, напр. дихателна честота, ниво на седиране и насищане с кислород. Пациентите, изложени на по-висок риск, са тези с респираторно увреждане или намален респираторен резерв.
Респираторната депресия, причинена от суфентанил, може да се обърне чрез опиоиден антагонист. Може да се наложи повторно приложение на антагониста, тъй като времетраенето на респираторната депресия може да продължи по-дълго от продължителността на ефекта на антагониста (вж. точка 4.9).
Риск от съпътстваща употреба на седативни лекарства, като бензодиазепини или сродни лекарствени продукти
Съпътстващата употреба на суфентанил и седативни лекарства като бензодиазепини или сродни лекарствени продукти може да доведе до седация, респираторна депресия, кома и смърт. Поради тези рискове едновременното предписване на тези седативни лекарства трябва да бъде запазено за пациенти, за които не е възможно алтернативно лечение, или когато суфентанил се използва в спешна ситуация.
Интракраниално налягане
Суфентанил трябва да се използва с повишено внимание при пациенти, които може да са особено чувствителни на ефектите от задържане на СО2 върху мозъка, като тези с данни за повишено вътречерепно налягане или нарушено съзнание. Суфентанил може да маскира клиничния ход при пациенти с травма на главата. Суфентанил трябва да се използва внимателно при пациенти с тумори на мозъка.
Сърдечносъдови ефекти
Суфентанил може да предизвика брадикардия. Следователно той трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с предишни или предшестващи брадиаритмии.
Суфентанил може да причини хипотония, особено при хиповолемични пациенти. Трябва да се вземат подходящи мерки за поддържане на стабилно артериално налягане.
Нарушена чернодробна или бъбречна функция
Суфентанил се метаболизира предимно в черния дроб и се екскретира в урината и изпражненията. Продължителността на действие може да е удължена при пациенти с тежко чернодробно и бъбречно увреждане. Има само ограничени данни за употребата на суфентанил при такива пациенти. Пациентите с умерено до тежко чернодробно или тежко бъбречно увреждане трябва да се проследяват внимателно за симптоми на предозиране на суфентанил (вж. точка 4.9).
Толеранс и разстройство, дължащо се на употребата на опиоиди (злоупотреба и зависимост)
Толеранс, физическа и психична зависимост и разстройство, дължащо се на употребата на опиоиди (OUD - opioid use disorder), могат да се развият при многократно приложение на опиоиди.
Злоупотребата със или умишлената неправилна употреба на Dzuveo може да доведе до предозиране и/или смърт. Рискът от развитие на OUD се увеличава при пациенти с лична или фамилна анамнеза (на родители или братя и сестри) за разстройства, дължащи се на употребата на вещества (включително разстройство, дължащо се на употребата на алкохол), при настоящи пушачи или при пациенти с лична анамнеза за други психични разстройства (напр. тежка депресия, тревожност и разстройства на личността).
Пациентите ще се нуждаят от проследяване за признаци на поведение на търсене на лекарството (т.е. твърде преждевременни искания за повторно изпълнение на рецепти). Това включва преглед на съпътстващо лечение с опиоиди и психоактивни лекарства (като бензодиазепини).
При пациенти с признаци и симптоми на OUD трябва да се обмисли консултация със специалист по зависимости.
Стомашно-чревни ефекти
Суфентанил, като агонист на μ-опиоидния рецептор, може да забави стомашно-чревния мотилитет. Затова суфентанил трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с риск от илеус.
Суфентанил, като агонист на μ-опиоидния рецептор, може да причини спазъм на сфинктера на Oddi. Затова суфентанил трябва да се използва с повишено внимание при пациенти със заболяване на жлъчните пътища, включително остър панкреатит.
Хипералгезия, предизвикана от опиоиди
Както и при други опиоиди, в случай на недостатъчен контрол на болката в отговор на повишена доза суфентанил, трябва да се вземе предвид възможността за индуцирана от опиоиди хипералгезия. Може да бъде показано понижаване на дозата суфентанил, прекратяване на лечението със суфентанил или коригиране на лечението.
Дихателни нарушения по време на сън
Опиоидите могат да причинят дихателни нарушения по време на сън, включително централна сънна апнея (ЦСА) и хипоксемия по време на сън. Употребата на опиоиди повишава риска от ЦСА по дозозависим начин При пациенти с прояви на ЦСА обмислете, намаляване на общата доза опиоиди.
Помощни вещества
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Взаимодействие с ензима цитохром Р450-3А4
Суфентанил се метаболизира основно чрез човешкия ензим цитохром Р450-3А4. Кетоконазол, мощен инхибитор на CYP3A4, може значително да увеличи системната експозиция на сублингвалния суфентанил (увеличение на максималните плазмени нива (Cmax) с 19 %, увеличение на общата експозиция на активното вещество (AUC) със 77 %) и да удължи времето до достигане на максимална концентрация с 41 %. Не могат да се изключат подобни ефекти при други мощни инхибитори на CYP3A4 (напр. итраконазол, ритонавир). Всяка промяна в ефикасността/поносимостта, свързана с повишената експозиция, ще се компенсира на практика чрез увеличаване на времето между дозите (вж. точка 4.2).
Взаимодействие с блокери на калциевите канали и/или бета-блокери
Честотата и степента на брадикардия и хипотония при суфентанил може да бъде по-голяма при пациенти на продължително лечение с блокери на калциевите канали и/или бета-блокери.
Трябва да се подхожда с повишено внимание при пациентите на тези съпътстващи лекарствени продукти и те трябва да бъдат внимателно проследявани.
Депресанти на централната нервна система (ЦНС)
Съпътстващата употреба на депресанти на ЦНС, включително барбитурати, бензодиазепини, невролептици или други опиоиди, халогенни газове или други неселективни депресанти на ЦНС (напр. алкохол) може да засили респираторната депресия.
Съпътстващата употреба на опиоиди и габапентиноиди (габапентин и прегабалин) увеличава риска от предозиране на опиоиди, респираторна депресия и смърт.
Когато се обмисля употребата на суфентанил при пациент, приемащ депресант на ЦНС, трябва да се оцени продължителността на употребата на депресанта на ЦНС и отговорът на пациента, включително степента на толеранс, развит към депресията на ЦНС. Ако се вземе решение за започване на лечение със суфентанил, пациентът трябва да бъде внимателно проследяван и трябва да се обмисли по-ниска доза от съпътстващия депресант на ЦНС.
Cеротонинергични средства
Едновременното приложение на суфентанил със серотонинергично средство, например селективни инхибитори на реъптейка на серотонин (SSRIs), инхибитори на реъптейка на серотонин и норепинефрин (SNRIs) или моноаминооксидазни инхибитори (MAОIs), може да повиши риска от серотонинов синдром, потенциално животозастрашаващо състояние.
Моноаминооксидазните инхибитори не трябва да се приемат 2 седмици преди или по същото време, по което се приема Dzuveo.
Други
Взаимодействието с други сублингвално приложени продукти или продукти, предназначени за разреждане/действие в устната кухина, не е оценявано и едновременното приложение трябва да се избягва.
Бременност
Липсват или има ограничени данни от употребата на суфентанил при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Суфентанил не трябва да се използва по време на бременност, тъй като преминава през плацентата, а респираторният център на плода е чувствителен към опиати. Ако суфентанил се прилага при майката по това време, трябва да има леснодостъпен антидот за детето. След продължително лечение суфентанил може да причини симптоми на абстиненция при новороденото.
Суфентанил не се препоръчва по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция.
Кърмене
Суфентанил се екскретира в кърмата до такава степен, че са вероятни ефекти върху новородените/кърмачета на естествено хранене. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето, или да се преустанови/да не се прилага терапия със суфентанил, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
Липсват клинични данни за ефектите на суфентанил върху фертилитета. Проучвания при плъхове показват намален фертилитет и повишена смъртност при ембриона (вж. точка 5.3).
Суфентанил повлиява в голяма степен способността за шофиране и работа с машини. Пациентите трябва да бъдат съветвани да не шофират и да не работят с машини, ако изпитват сънливост, замаяност или нарушение на зрението, докато приемат суфентанил или след лечение с него. Пациентите трябва да шофират и да използват машини, само ако е
изминало достатъчно време след последното приложение на суфентанил.
Обобщение на профила на безопасност
Най-сериозната нежелана реакция при суфентанил е респираторна депресия, която се наблюдава с честота 0,6 % в клиничните изпитвания на суфентанил.
Най-често съобщаваните нежелани реакции, наблюдавани в клиничните проучвания и постмаркетинговия опит с продукти, съдържащи суфентанил, са гадене, повръщане и пирексия (≥1/10 пациенти) (вж. точка 4.4).
Табличен списък на нежеланите реакции
Нежеланите реакции, установени при клинични проучвания или от постмаркетинговия опит с други лекарствени продукти, съдържащи суфентанил, са обобщени в таблицата по-долу. Честотата се определя като:
| Много чести | ≥1/10 |
| Чести | ≥1/100 до <1/10 |
| Нечести | ≥1/1 000 до <1/100 |
| Редки | ≥ 1/10 000 до < 1/1 000 |
| Много редки | <1/10 000 |
| С неизвестна честота | от наличните данни не може да бъденаправена оценка. |
| Системо-органен клас по MedDRA | Много чести | Чести | Нечести | С неизвестна честота |
| Инфекции и инфестации | Бронхит Инфекциозен конюнктивитФарингит | |||
| Неоплазми – доброкачествени, злокачествени и неопределени (вкл. кисти иполипи) | Липом | |||
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Анемия Левкоцитоза | Тромбоцитопения | ||
| Нарушения наимунната система | Свръхчувствителност | Анафилактиченшок | ||
| Нарушения на метаболизма и храненето | Хипокалциемия Хипоалбуминемия Хипокалиемия Хипонатриемия | Хипомагнезиемия Хипопротеинемия Хиперкалиемия Захарен диабет Хипергликемия ХиперлипидемияХипофосфатемия Хиповолемия | ||
| Психични нарушения | Безсъние Тревожност Състояние на обърканост | Възбуда Апатия Нарушение на конверсията Дезориентаци я Еуфорично настроение Халюцинации Промени в психичния статус Нервност | ||
| Нарушения на нервната система | Главоболие Замаяност Сънливост Седация | Тремор Атаксия ДистонияХиперрефлексия ТреморУсещане за парене Пресинкоп Параестезия Хипоестезия Летаргия Нарушение на паметтаМигрена Тензионно главоболие | Конвулсии Кома | |
| Нарушения на очите | Болка в окото Зрителни смущения | Миоза |
| Системо-органен клас по MedDRA | Много чести | Чести | Нечести | С неизвестна честота |
| Сърдечни нарушения | Тахикардия Синусова тахикардия | Брадикардия Стенокардия Предсърдно мъждене Камерни екстрасистоли | ||
| Съдови нарушения | Хипотония Хипертония | Ортостатична хипертония Зачервяване Диастолна хипотония Ортостатична хипотония | ||
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Хипоксия Фаринголарингеална болкаРеспираторна депресия | Брадипнея Епистаксис Хълцане Апнея Ателектаза Хиповентилация Белодробна емболия Белодробен оток Респираторен дистрес Респираторна недостатъчност Хрипове | Респираторен арест | |
| Стомашно- чревни нарушения | Гадене Повръ- щане | Констипация Диспепсия Метеоризъм Сухота в устата | Диария Оригване Гадене Дискомфорт в корема Коремна дистензия Болки в горната част на корема Дискомфорт в епигастриума Гастрит Гастроезофагеална рефлуксна болестОрална хипоестезия | |
| Хепатобилиарни нарушения | Хипербилирубине- мия | |||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Пруритус | Хиперхидроза Хипоестезия на лицето Генерализиран пруритус Мехури Обрив Суха кожа | Еритема |
| Системо-органен клас по MedDRA | Много чести | Чести | Нечести | С неизвестна честота |
| Нарушения на мускулно- скелетната система и съединителната тъкан | Мускулни спазми Мускулни потрепвания | Болки в гърба Мускулно-скелетна болкаМускулно-скелетна болка в гърдите Болки в крайниците | ||
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Задържане на урина | Затруднено начало на уринирането Олигурия Бъбречна недостатъчност Болка в пикочните пътища | ||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Пирек- сия | Усещане за горещина УмораАстения Втрисане Локализиран оток Болка в гърдите от несърдечен произход Дискомфорт в гърдите | Синдром на лекарствена абстиненция | |
| Изследвания | Намалена кислородна сатурацияПовишена телесната температура | Повишено кръвно наляганеПонижена дихателна честотаУвеличена глюкоза в кръвтаУвеличен билирубин в кръвтаПонижена диуреза Повишена аспартат аминотрансфераза Повишена урея в кръвтаПромяна в Т-вълната в електрокардиограма- таПромяна в електрокардиограма- таПовишени чернодробни ензими Отклонения в чернодробните функционални показатели |
| Системо-органен клас по MedDRA | Много чести | Чести | Нечести | С неизвестна честота |
| Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали в резултат на интервенции | Следоперативна анемия | Гадене, свързано с процедурата Постоперативен илеусПовръщане, свързано с процедурата Усложнение на стомашно-чревна стомаБолка, свързана с процедурата |
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Признаци и симптоми
Предозирането на суфентанил се проявява в прекомерен фармакологичен ефект. В зависимост от индивидуалната чувствителност, клиничната картина се определя от степента на респираторна депресия. Тя може да варира от хиповентилация до респираторен арест. Други симптоми, които могат да се появят, са загуба на съзнание, кома, сърдечносъдов шок и вцепеняване на мускулите.
Овладяване
Овладяването на предозирането на суфентанил трябва да се фокусира върху лечението на симптомите на агонизъм на μ-опиоидния рецептор, включително прилагане на кислород. Основно внимание трябва да се обърне на обструкцията на дихателните пътища и необходимостта от асистирана или контролирана вентилация.
В случай на респираторна депресия трябва да се приложи опиоиден антагонист (напр. налоксон). Това не изключва по-директни мерки за противодействие. Трябва да се вземе предвид по-кратката продължителност на действие на опиоидния антагонист в сравнение с тази на суфентанил. В този случай опиоидният антагонист може да се прилага многократно или чрез инфузия.
Фармакологични свойства - Dzuveo 30 μg
Фармакотерапевтична група: Анестетици, опиоидни анестетици, ATC код: N01AH03. Механизъм на действие
Суфентанил е синтетичен, мощен опиоид с високоселективно свързване с μ-опиоидните рецептори. Суфентанил действа като пълен агонист в μ-опиоидните рецептори. Суфентанил не индуцира освобождаване на хистамин. Всички ефекти на суфентанил могат незабавно и
напълно да бъдат блокирани чрез прилагане на специфичен антагонист като налоксон. Първични фармакодинамични ефекти
Аналгезия
Счита се, че аналгезията, индуцирана от суфентанил, се медиира чрез активиране на μ- опиоидните рецептори предимно в ЦНС и променя процесите, засягащи както възприемането, така и отговора на болка. При хората силата на действие е 7 до 10 пъти по-висока от тази на фентанил и 500 до 1 000 пъти по-висока от тази на морфин (за перорално приложение).
Високата липофилност на суфентанил позволява да се прилага сублингвално и да се постигне бързо начало на аналгетичен ефект.
Вторични фармакодинамични ефекти
Респираторна депресия
Суфентанил може да причини респираторна депресия (вж. точка 4.4) и също така да потисне рефлекса на кашлицата.
Други ефекти върху ЦНС
Известно е, че високи дози интравенозно приложен суфентанил причиняват вцепеняване на мускулите, вероятно в резултат на въздействие върху черното вещество и стриатума.
Хипнотичното действие може да бъде демонстрирано чрез промени в ЕЕГ.
Стомашно-чревни ефекти
Аналгетичните плазмени концентрации на суфентанил могат да предизвикат гадене и повръщане чрез дразнене на хеморецепторната тригерна зона.
Стомашно-чревните ефекти на суфентанил включват понижен пропулсивен мотилитет, намалена секреция и повишен мускулен тонус (до спазми) на сфинктерите на стомашно- чревния тракт (вж. точка 4.4).
Сърдечносъдови ефекти
Ниските дози интравенозен суфентанил, свързани с вероятната вагално (холинергично) действие, причиняват лека брадикардия и леко намаляват системното васкуларно съпротивление без значително да понижават на кръвното налягане (вж. точка 4.4).
Сърдечносъдовата стабилност е резултат и от минимални ефекти върху преднатоварването на сърцето, сърдечния дебит и консумацията на кислород в миокарда. Не са наблюдавани директни ефекти на суфентанил върху миокардната функция.
Клинична ефикасност и безопасност
Аналгезия
Ефикасността на Dzuveo е оценена в две двойнослепи, плацебо-контролирани изпитвания, включващи 221 пациенти с умерена до тежка остра следоперативна болка (интензивност на болката ≥ 4 по скала от 0 до10) след абдоминална (проучена до 48 часа ) или ортопедична (бунионектомия) операция (проучена до 12 часа). От 221 пациенти 147 получават активно лечение, а 74 получават плацебо. Пациентите са преобладаващо жени (63 %) със средна възраст 41 години (диапазон 18—74 години), ИТМ от 15,8 до 53,5 kg/m2, предимно бели
(69 %) и чернокожи или афроамериканци (21 %). Средният (SEM) интензитет на изходно ниво в тези проучвания е 6,48 (0,21) за 12-часовото изпитване при бунионектомия при пациентите, лекувани със cуфентанил, и 5,98 (0,30) при пациентите, лекувани с плацебо. В изпитването при
абдоминална операция, средната интензивност на болка на изходно ниво е 5,61 (0,13) за пациентите, лекувани със суфентанил, и 5,48 (0,18) за пациентите, лекувани с плацебо.
И в двете изпитвания първичната крайна точка за ефикасност е претеглената спрямо времето сума на разликите в интензитета на болката (SPID) спрямо изходното ниво (измерена по 11- точкова NRS) за 12 часа (SPID12). Пациентите, използващи Dzuveo, имат среден SPID12 скор, който показва превъзходство съответно спрямо пациентите, приемащи плацебо (25,8 спрямо 13,1) при пациенти с коремна операция (p<0,001) и (5,93 спрямо -6,7) при пациенти с бунионектомия (р = 0,005).
Спасителна аналгезия е разрешена и в двете проучвания, като по-висок процент от пациентите в групата на плацебо имат нужда от лекарство поради неадекватна аналгезия (64,8 %, 100 %; абдоминална, бунионектомия), отколкото в групата със суфентанил (27,1 %, 70,0 %, абдоминална, бунионектомия). Началото на аналгезията, измерено чрез разликата в интензитета на болката спрямо скоровете на изходно ниво, е по-ранно (p<0,05) за суфентанил спрямо плацебо с 15 минути след първата доза в проучването при коремната операция и
30 минути в проучването при бунионектомията. Повечето (>90 %) от медицинските специалисти констатират, че Dzuveo е лесен за употреба.
В двете плацебо контролирани клинични изпитвания средният брой на използваните дози през първите 6 часа на приложение е 2,8 таблетки, като прилагането на доза е на по-големи интервали в следващите 6 часа (средно 1,7 таблетки). За 24 часа средният брой на приложените дози Dzuveo е 7,0 (210 микрограма/ден). Пациентите с по-висок интензитет на болката, един час след започване на лечението с Dzuveo, се нуждаят от по-често повторно прилагане в сравнение с пациентите с по-нисък интензитет на болката след един час.
Респираторна депресия
Аналгетичните дози суфентанил водят до депресивни ефекти върху дишането при някои пациенти в клиничните проучвания, но нито един пациент, лекуван с Dzuveo, не е имал нужда от употреба на лекарство за неутрализиране на ефектите на опиоиди (напр. налоксон).
Абсорбция
Фармакокинетиката на суфентанил след прилагане на Dzuveo може да бъде описана чрез двукомпартиментен модел с абсорбция от първи порядък. Този начин на приложение води до по-висока абсолютна бионаличност от пероралното (чрез поглъщане) приложение чрез избягване на чревния метаболизъм и метаболизма на първо преминаване чрез чернодробния ензим 3A4. Средната абсолютна бионаличност след еднократно сублингвално приложение на таблетката суфентанил в сравнение с едноминутна интравенозна инфузия на същата доза суфентанил е 53 %.
В едно проучване на суфентанил 15 микрограма сублингвална таблетка (със същия състав като таблетката от 30 микрограма) е наблюдавана значително по-ниска бионаличност 9 % след перорален прием (поглъщане). Букалното приложение показва повишена бионаличност 78 %, когато таблетките са поставени пред фронталните долни зъби.
Максималната концентрация на суфентанил се достига приблизително 60 минути след единична доза; това се съкращава до приблизително 40 минути след многократно прилагане през един час. Когато Dzuveo се прилага на всеки час, плазмена концентрация в стационарно състояние се постига със 7 дози.
Разпределение
Централният обем на разпределение след интравенозно приложение на суфентанил е приблизително 14 литра, а обемът на разпределение в стационарно състояние е приблизително 350 литра.
Биотрансформация
Биотрансформацията се осъществява предимно в черния дроб и тънките черва. Суфентанил при хора се метаболизира главно чрез изоензима цитохром P450-3A4 (вж. точка 4.5).
Суфентанил бързо се метаболизира до редица неактивни метаболити, като основни пътища на елиминиране са окислителното N- и О-деалкилиране.
Елиминиране
При Dzuveo, клирънсът на първата доза при типичния пациент с тегло 78,5 kg и възраст
47 години е 84,2 l/час. Клирънсът в стационарно състояние е 129,3 l/час. Теглото и възрастта на пациента са ключови ковариати при клирънса.
След еднократно приложение на Dzuveo се наблюдава среден терминален полуживот 13,4 часа (диапазон от 2,5 до 34,4 часа). След многократно приложение се наблюдава по- дълъг среден терминален полуживот 12,68 часа (диапазон 5,30 до 26,91 часа), поради по-
високите плазмени концентрации на суфентанил, постигнати след многократно прилагане, и поради възможността за количествено определяне на тези концентрации за по-дълъг период от време.
Връзка фармакокинетика-фармакодинамика
При приложение на Dzuveo клиничната продължителност на аналгезията до голяма степен се определя от времето, за което плазмената концентрация на суфентанил спада от Cmax до 50 % от Cmax след прекратяване на приложението (context sensitive half-time, CST½), а не от терминалния полуживот. След единична доза или многократни дози през час в продължение на 12 часа, медианата на CST½ остава 2,3 часа: по този начин сублингвалното приложение значително увеличава продължителността на действието, свързано с интравенозно приложение на суфентанил (CST½ 0,1 час). Подобни стойности на CST½ се наблюдават след еднократно и многократно приложение, което показва, че има предвидима и последователна продължителност на действие след многократно прилагане на сублингвалната таблетка.
Пациентите са поискали доза Dzuveo за поддържане на плазмените концентрации на суфентанил средно 40-50 pg/ml на 12 часа, без ефект, основаващ се на възраст или индекс на телесна маса (ИТМ) или леко до умерено бъбречно или чернодробно увреждане.
Специални популации
Бъбречно увреждане
Популационният фармакокинетичен анализ на плазмените концентрации на суфентанил след прилагане на Dzuveo не определя бъбречната функция като значима ковариата за клирънса. Въпреки това поради ограничения брой на проучваните пациенти с тежко бъбречно увреждане, Dzuveo трябва да се прилага с повишено внимание при такива пациенти (вж. точка 4.4).
Чернодробно увреждане
Въз основа на популационния фармакокинетичен анализ на Dzuveo, чернодробната функция не се определя като значима ковариата за клирънса. Поради ограничения брой пациенти с умерено до тежко чернодробно увреждане е възможно да не е бил открит потенциален ефект на чернодробната дисфункция като ковариата за клирънса. Поради това Dzuveo трябва да се прилага с повишено внимание при такива пациенти (вж. точка 4.4).
Педиатрична популация
Няма фармакокинетични данни за суфентанил при педиатрични пациенти.
Старческа възраст
Не са провеждани специални популационни проучвания с употреба на Dzuveo в старческа възраст. За Dzuveo популационният фармакокинетичен анализ показва ефект на възрастта с 18 % понижение на клирънса в старческа възраст (над 65-годишна възраст).
Ефект на ИТМ върху прилагането на доза
Популационният фармакокинетичен анализ с тегло като ковариата показва, че при пациентите с по-висок ИТМ дози се прилагат по-често.
