Bopediat 5 mg - Orodispersible tablet

Bopediat е показан при деца от раждането до преди навършване на 18 години за лечение на оток от сърдечен или бъбречен произход, оток от чернодробен произход и хипертония при пациенти с хронично бъбречно заболяване.

Дозировка

Препоръчителната дневна доза фуроземид е 1 до 2 mg/kg телесно тегло като 1 доза или разделена на 2 приема.

Дозата трябва да се коригира в зависимост от показанието и тежестта на заболяването.

За пациенти, които не могат да получат съответната доза с подходящ брой таблетки, диспергиращи се в устата, са на разположение други лекарствени форми.

Пропусната доза

Ако бъде пропусната доза, тя трябва да се прескочи и да се продължи със следващата доза, както обикновено.

Начин на приложение

За перорално приложение.

За всички възрасти таблетката трябва да се постави върху езика или в букалния вестибулум и да се остави да се диспергира. Може да се пие вода след пълното разтваряне на диспергиращата се в устата таблетка. Като алтернатива, при новородени таблетката може да се постави в бузата вместо върху езика, но това може да увеличи времето за диспергиране.

Като алтернатива Bopediat може да се разтвори в чешмяна вода. След като се разтвори, може да се приложи перорално чрез дозираща спринцовка. Необходимото количество вода е 1 ml за всеки 2 таблетки или част от тях (напр. 1 ml за 2 таблетки, 2 ml за 2,5 таблетки, 3 таблетки или 4 таблетки). Трябва да се използва стерилна вода при деца на възраст под 6 месеца. След прилагане на Bopediat същият обем вода, който е използван за приготвяне на дозата, трябва да се изтегли в спринцовката и да се приложи на пациента. С това се гарантира, че е приложена цялата доза.

Таблетките Bopediat, диспергиращи се в устата, са проектирани с функционална делителна черта. За да се осигури точно прилагане на половин доза, таблетката трябва да се държи здраво и да се разчупи по централната делителна черта, с което се получават две еднакви половини.

Този лекарствен продукт може да се приема със или без храна.

Някои пациенти може да се нуждаят от приложение чрез ентерална сонда, ако не са в състояние да приемат лекарствения продукт перорално.

За указания относно приготвянето на лекарствения продукт преди приложение чрез ентерална сонда вижте точка 6.6.

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Анурия или остра бъбречна недостатъчност с анурия, която не се повлиява от фуроземид

• Чернодробна енцефалопатия

• Обструкция на пикочните пътища

• Хиповолемия

• Дехидратация.

• Тежка хипокалиемия

• Тежка хипонатриемия

• Прогресиращ хепатит и тежка хепатоцелуларна недостатъчност при пациенти на хемодиализа и при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс по-нисък от 30 ml/min) поради риск от кумулиране на фуроземид, който в този случай се екскретира основно чрез жлъчните пътища.

Електролитен баланс

Серумен натрий

Нивата на серумен натрий трябва да се проверяват преди започване на лечението, след това — на редовни интервали. Всеки диуретичен лекарствен продукт може да причини хипонатриемия, която може да доведе до неврологични симптоми, включително обърканост и припадъци, повишен риск от падания, влошаваща се сърдечна недостатъчност и хипотония и циркулаторен колапс (вж. точка 4.8).

Намаляването на серумния натрий първоначално може да бъде асимптоматично и следователно редовното наблюдение е от съществено значение, особено при популации, които са изложени на риск.

Серумен калий

Изчерпване на калий с хипокалиемия е значителен риск, свързан с бримковите диуретици (вж. точка 4.8). Хипокалиемията (< 3,5 mmol/l) трябва да се предотвратява при популации в риск, т.е. при пациенти с недохранване и/или пациенти, получаващи лечение с множество лекарствени продукти, при пациенти с цироза, заедно с оток и асцит, с коронарна болест на сърцето или със сърдечна недостатъчност. Хипокалиемията повишава сърдечната токсичност

на дигиталисовите лекарствени продукти и риска от аритмия. При пациенти с удължен QT интервал (вроден или причинен от лекарства) хипокалиемията предизвиква тежки аритмии, по-специално torsades de pointes, което потенциално може да доведе до летален изход, особено при пациенти с брадикардия. При всички случаи нивата на калия в кръвта трябва да се следят по-често. Първото изследване на калий в плазмата трябва да се извърши през седмицата след започване на лечението.

Кръвна глюкоза

Хипергликемичният ефект на фуроземид е умерен (вж. точка 4.8). Необходимо е засилено наблюдение на кръвната глюкоза при пациенти с диабет и преддиабет.

Серумни нива на пикочната киселина

Изчерпването на вода и натрий, предизвикано от фуроземид, намалява екскрецията на пикочна киселина в урината. При пациенти с хиперурикемия честотата на пристъпи на подагра може да бъде увеличена. Поради това трябва да се внимава при пациенти с подагра.

Серумни нива на креатинина

Фуроземид може да причини преходно повишаване на креатинина (вж. точка 4.8). Обикновено е препоръчително редовно наблюдение на серумния креатинин по време на лечение с фуроземид.

Необходимо е внимателно наблюдение при пациенти с риск от тежък водно-електролитен дисбаланс (повръщане, диария, прекомерно изпотяване и др.). Дехидратацията, хиповолемията и киселинно-алкалният дисбаланс налагат коригиращо лечение и може да се наложи временно прекратяване на лечението.

Тежки кожни нежелани реакции

Тежки кожни нежелани реакции (SCAR), включително синдром на Stevens-Johnson (SJS), токсична епидермална некролиза (TEN), лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS) и остра генерализирана екзантематозна пустулоза (AGEP), които може да бъдат животозастрашаващи или с летален изход, са съобщавани във връзка с лечението с фуроземид (вж. точка 4.8). Когато се предписва лекарственият продукт, пациентите трябва да бъдат информирани за признаците и симптомите и да бъдат наблюдавани с повишено внимание за кожни реакции.

Ако се появят признаци и симптоми, които предполагат тези реакции, трябва незабавно да се спре приемът на фуроземид и да се обмисли друго лечение (според необходимостта). При деца първоначалната поява на обрив може да бъде погрешно изтълкувана като инфекция, затова лекарите трябва да имат предвид възможността за реакция към фуроземид при деца, които развиват симптоми на обрив и висока температура по време на терапия с фуроземид.

Фоточувствителност

Съобщени са реакции на фоточувствителност при пациенти, използващи фуроземид (вж. точка 4.8).

Ако по време на лечението възникне реакция на фоточувствителност, лечението трябва да се прекрати. Ако е необходимо повторно приложение, пациентът трябва да бъде посъветван да защитава областите от кожата, изложени на слънце и изкуствени UVA лъчи.

Системен лупус еритематодес

Обостряне или активиране на системен лупус еритематодес (вж. точка 4.8).

В случай на активиране или обостряне на системен лупус еритематодес лечението с фуроземид трябва да се прекрати.

Чернодробни нарушения

При пациенти с хепатоцелуларна недостатъчност лечението трябва да се прилага с повишено внимание и при стриктно наблюдение на водно-електролитния баланс, тъй като съществува риск от чернодробна енцефалопатия (вж. точка 4.8). Ако това се случи, лечението трябва незабавно да се прекрати.

Обструкция на пикочните пътища

При пациенти с частична обструкция на пикочните пътища употребата на фуроземид може да доведе до задържане на урина (вж. точка 4.8). Поради това трябва да се назначи внимателно наблюдение на отделянето на урина, особено в началото на лечението с фуроземид.

Коригиране на дозата или прекратяване на лечението

Лечението с фуроземид може да налага коригиране на дозата или прекратяване на лечението въз основа на клинична оценка при пациенти с:

• хипотония, особено при пациенти с риск от церебрална или коронарна исхемия, или други видове циркулаторна недостатъчност;

• симптоматична хипотония, водеща до замаяност, припадък или загуба на съзнание, може да възникне при някои пациенти, лекувани с фуроземид, особено при пациенти, приемащи други лекарствени продукти, които има вероятност да причинят хипотония (вж. точка 4.5), и пациенти с други медицински проблеми, свързани с риск от хипотония;

• хепаторенален синдром (бъбречна недостатъчност, дължаща се на тежко увреждане на черния дроб);

• хипопротеинемия, особено при пациенти с нефротичен синдром: възможно намаляване на диуретичния ефект на фуроземид и потенциране на нежелани реакции, особено ототоксичност;

• холелитиаза при недоносени кърмачета, получаващи пълно парентерално хранене едновременно с фуроземид;

• вторичен хиперпаратиреоидизъм и костно заболяване при кърмачета на дългосрочно лечение с фуроземид.

Педиатрична популация

Новородени и недоносени кърмачета

При новородени и недоносени кърмачета продължителната употреба на фуроземид при високи дози носи риск от нефрокалциоза и/или интрабъбречна литиаза. Поради това се препоръчва бъбречна ехография.

Фуроземид стимулира синтеза на простагландин Е2 — мощен дилататор на отворения дуктус артериозус — и прилагането на фуроземид при преждевременно родени кърмачета трябва да бъде внимателно преценено спрямо риска от предизвикване на симптоматичен отворен дуктус артериозус.

Помощни вещества с известно действие

Натрий

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol (23 mg) натрий на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Сулфити

В редки случаи може да причини тежки реакции на свръхчувствителност и бронхоспазъм.

Не са провеждани проучвания за взаимодействията с Bopediat при възрастни или при педиатричната популация.

Калий-изчерпващи лекарствени продукти

Хипокалиемията е предразполагащ фактор за възникването на аритмия (по-специално torsades de pointes) и повишава токсичността на някои лекарствени продукти, например дигоксин. В резултат на това лекарствените продукти, които могат да индуцират хипокалиемия, участват в голям брой взаимодействия. Тези средства включват калий-изчерпващи диуретици, прилагани самостоятелно или в комбинация, стимулиращи лаксативи, глюкокортикостероиди, тетракозактид и амфотерицин Б (интравенозно приложение). Серумният калий трябва да се наблюдава по-често, ако фуроземид се прилага едновременно с тези лекарствени продукти.

Дигиталисови гликозиди

Хипокалиемията засилва токсичните ефекти на дигиталисовите гликозиди. Хипокалиемията трябва да бъде коригирана преди лечението и трябва да се провежда клинично, електролитно и електрокардиографско наблюдение.

Калий-съхраняващи диуретици, самостоятелно или в комбинация (амилорид, калиев канреноат, еплеренон, спиронолактон, триамтерен)

Въпреки че подходящата употреба на лекарствения продукт в комбинация с тези средства може да бъде полезна при някои пациенти, не може да се изключи възможността за хипокалиемия, както и – особено при пациенти с бъбречна недостатъчност и диабет – хиперкалиемия,. Изисква се проследяване на калия в кръвта и, ако е необходимо, електрокардиографско (ЕКГ) проследяване. Ако е необходимо, лечението може да бъде преразгледано.

Натрий-изчерпващи лекарствени продукти

Някои лекарствени продукти по-често причиняват хипонатриемия. Те включват диуретици, дезмопресин, антидепресанти — инхибитори на обратното захващане на серотонина, карбамазепин и окскарбазепин. Комбинираната употреба на тези лекарствени продукти повишава риска от хипонатриемия. Може да се наложи допълнително наблюдение на серумния натрий.

Ототоксични лекарствени продукти

Съпътстващата употреба на ототоксични лекарствени продукти повишава риска от кохлео-вестибуларно увреждане. Ако е необходим този вид едновременно приложение, трябва да се засили наблюдението на слуха. Въпросните лекарствени продукти са по-специално гликопептиди, като ванкомицин и тейкопланин, аминогликозиди, съединения на платината и бримкови диуретици.

Лекарствени продукти, които причиняват нефротоксичност и/или бъбречно увреждане

Някои лекарствени продукти увеличават риска от нефротоксичност или остро бъбречно увреждане. Те включват ацетилсалицилова киселина, аминогликозиди, инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ), блокери на ангиотензин II рецепторите, йодни контрастни вещества, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), средства, съдържащи платина. Бъбречната функция трябва да се наблюдава, ако тези лекарствени продукти се прилагат едновременно с фуроземид. Дехидратацията и обемното изчерпване увеличават риска от остро бъбречно увреждане. Трябва да се наблюдава балансът на течностите у пациента, за да се гарантира, че пациентът е достатъчно хидратиран.

Лекарствени продукти, причиняващи хипотония

При всички антихипертензивни лекарствени продукти е възможен засилен хипотензионен ефект. При ACE инхибиторите и ангиотензин II рецепторните блокери трябва да се обмисли спиране на фуроземид, преди да се прилагат едновременно, или започване с по-ниска доза ACE инхибитор/ангиотензин II рецепторен блокер. При пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, лекувани с диуретици, първоначалните дози на ACE инхибитора трябва да бъдат много ниски. Други лекарствени продукти със засилен хипотензивен ефект, особено ортостатична хипотония, включват: алфа-блокери, амифостин, баклофен, имипраминови антидепресанти, невролептици, нитратни производни. Кръвното налягане трябва да се наблюдава при пациенти, които се лекуват с едновременно прилагани лекарствени продукти, които могат да имат хипотензивен ефект.

Лекарствени продукти, които намаляват действието на фуроземид

Алискирен

Алискирен намалява плазмената концентрация на перорално прилагания фуроземид. При пациенти, лекувани и с алискирен и с перорален фуроземид, може да се наблюдава намаляване на ефекта на фуроземид и се препоръчва намаляването на диуретичното действие да се наблюдава и дозата на фуроземид да се коригира по подходящ начин.

Фенитоин

Диуретичният ефект може да бъде намален с до 50 %. Могат да се използват по-високи дози фуроземид.

Торсадогенни лекарствени продукти

Съществува повишен риск от вентрикуларни аритмии с торсадогенни лекарствени продукти,

по-специално torsades de pointes. Хипокалиемията трябва да бъде коригирана преди лечението и трябва да бъде извършено клинично, електролитно и електрокардиографско наблюдение.

Торсадогенните лекарствени продукти включват: антиаритмични средства клас Ia (хинидин, хидрохинидин, дизопирамид) и антиаритмични лекарства от клас III (амиодарон, соталол, ибутилид, дофетилид), някои фенотиазинови невролептици (хлорпромазин, циамемазин, флуфеназин, левомепромазин, пипотиазин), бензамиди (амисулприд, сулпирид, султоприд, тиаприд), бутирофенони (дроперидол, халоперидол, пипамренон), други невролептици (пимозид, сертиндол, флупентиксол, зуклопентиксол), други лекарствени продукти: бепридил, цизаприд, дифеманил, доласетрон за интравенозно приложение, дронедарон, спирамицин за интравенозно приложение, еритромицин за интравенозно приложение, мизоластин, левофлоксацин, халофантрин, лумефантрин, пентамидин, винкамин за интравенозно приложение, моксифлоксацин, меквитазин, метадон, пракалоприд, торемифен, арсенови съединения, циталопрам, есциталопрам.

Други лекарствени продукти

Циклоспорин

Съществува риск от повишени серумни нива на креатинин без промени в плазмените концентрации на циклоспорин, дори когато няма изчерпване на вода/натрий. Освен това съществува риск от хиперурикемия и усложнения, например подагра.

Литий

Може да възникне повишаване на литий в кръвта с признаци на предозиране, какъвто е случаят, когато пациентите спазват хранителен режим с ниско съдържание на натрий, при които се наблюдава намалена екскреция на литий в урината. Ако едновременното приложение не може да бъде избегнато, се изисква строго наблюдение на кръвните нива на лития и коригиране на дозата.

Метформин

Може да възникне индуцирана от метформин лактатна ацидоза, причинена от възможна функционална бъбречна недостатъчност, свързана с диуретици, особено бримкови диуретици. Метформин не трябва да се използва, ако серумните нива на креатинин надвишават нивата, подходящи за възрастта.

Рисперидон

В плацебо-контролирани проучвания, проведени с рисперидон при пациенти в старческа възраст (над 65-годишна възраст) с деменция, е наблюдавана по-висока честота на смъртност при пациенти, лекувани с фуроземид плюс рисперидон. Трябва да се подхожда с внимание и съотношението полза/риск на тази комбинация или съпътстващо лечение с други мощни диуретици трябва да се оцени, преди да се вземе решение за употреба.

Бременност

Липсват или има ограничени данни от употребата на фуроземид при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Bopediat не се препоръчва по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция.

Кърмене

Фуроземид/метаболитите се екскретират в кърмата до такава степен, че има вероятност от ефекти върху новородените/кърмачетата на естествено хранене.

Кърменето трябва да се преустанови по време на лечение с Bopediat. Фертилитет

Липсват данни за ефекта на фуроземид върху фертилитета.

Bopediat не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.

Обобщение на профила на безопасност

Най-честите нежелани реакции са електролитен дисбаланс (≥ 1/10), дехидратация (≥ 1/10), хиповолемия (≥ 1/10), повишение на серумния креатинин (≥ 1/10), повишение на триглицеридите (≥ 1/10) и ортостатична хипотония (≥ 1/10).

Табличен списък на нежеланите реакции

В следната таблица са посочени нежеланите реакции въз основа на данни от литературата за клинични проучвания, при които фуроземид е приложен на общо 1387 пациенти, като са обхванати всички дози и показания.

Нежеланите реакции са посочени в таблица 1 по-долу по системо-органен клас (СОК) по MedDRA и честота, като е използвана следната конвенция: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки

(< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). В

рамките на всяко групиране по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на своята сериозност.

Таблица 1 Нежелани реакции

* Нежеланите реакции, отбелязани със звездичка, са описани по-долу. Описание на избрани нежелани реакции

Нарушения на метаболизма и храненето

Понякога се наблюдават повишени нива на глюкоза в кръвта, обикновено по време на кратки курсове на лечение с високи дози. Съобщава се за понижена поносимост към въглехидрати.

При пациенти с диабет се наблюдават случаи на неконтролируеми нива на кръвната глюкоза.

Следните нежелани реакции, предизвикани от лекарството, може да бъдат наблюдавани и да наложат прекратяване на лечението или намаляване на дозата: електролитен дисбаланс, хипокалиемия, хипонатриемия, дехидратация, хиповолемия, придружена от ортостатична хипотония и метаболитна алкалоза.

Следните фактори допринасят за електролитния дисбаланс: прекалено строг хранителен режим с ниско съдържание на натрий и определени нарушения (напр. цироза, сърдечна недостатъчност), комбинация с други лекарствени продукти (вж. точка 4.5), както и стомашно-чревни и хранителни нарушения, които могат да влошат по-специално хипокалиемията.

Хипокалиемията може да е или да не е свързана с метаболитна алкалоза. Това се наблюдава по-често при високи дози или при пациенти с цироза, недохранване или сърдечна недостатъчност

(вж. точка 4.4). Хипокалиемията може да бъде особено сериозна при пациенти със сърдечна недостатъчност и може също така да причини тежки аритмии, по-специално torsades de pointes, които са потенциално летални, особено когато лекарственият продукт се прилага в комбинация с хинидинови антиаритмични средства.

Псевдо-Bartter синдром, който включва хипокалиемия, хипохлоремия, алкалоза и хипералдостеронизъм, може да възникне, ако е налице неправилна и/или дългосрочна употреба на лекарствения продукт.

Лечението с фуроземид може да предизвика временно повишаване на серумния креатинин, уреята в кръвта, както и на холестерола и триглицеридите. По време на лечението може да настъпи леко повишаване на нивата на пикочна киселина в кръвта (приблизително 10 до 30 mg/l), което да предизвика пристъп на подагра.

Нарушения на ухото и лабиринта

Възможно е да възникнат слухови нарушения и редки случаи на тинитус, обикновено преходни, особено при пациенти с бъбречно увреждане и хипопротеинемия (нефротичен синдром) (вж. точка 4.4).

След перорално или интравенозно приложение на лекарствения продукт са съобщени случаи на глухота, които в редки случаи може да бъдат необратими. Съобщено е за слухови нарушения при съпътстващо приложение с аминогликозидни антибиотици.

Съдови нарушения

Хиповолемията и дехидратацията може да доведат до хемоконцентрация с риск от тромбоза, особено при пациенти в старческа възраст.

Хепатобилиарни нарушения

При пациенти с хепатоцелуларна недостатъчност може да възникне чернодробна енцефалопатия (вж. точки 4.3 и 4.4).

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Съобщени са случаи на рабдомиолиза, обикновено в контекста на тежка хипокалиемия.

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

Повишената диуреза може да причини или да влоши задържането на урина при пациенти с обструкция и/или компресия на пикочните пътища.

Случаи на нефрокалциоза и/или уринални камъни, свързани с хиперкалциурия, са наблюдавани при много недоносени кърмачета, лекувани с инжекции с висока доза фуроземид.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване, посочена в приложение V.

Клиничната картина при остро или хронично предозиране зависи предимно от степента и последиците от загубата на електролити и течности, напр. хиповолемия, дехидратация, хемоконцентрация, сърдечни аритмии поради прекомерна диуреза. Симптомите на тези смущения включват тежка хипотония (преминаваща към шок), остра бъбречна недостатъчност, тромбоза, делириумни състояния, вяла парализа, апатия и обърканост.

Поради това лечението трябва да бъде насочено към възстановяване на течностите и коригиране на електролитния дисбаланс. Заедно с превенцията и лечението на сериозни усложнения, произтичащи от такива нарушения, както и на други ефекти върху организма, това коригиращо действие може да наложи общо и специфично интензивно медицинско проследяване и терапевтични мерки. Не е известен специфичен антидот на фуроземид. Ако е погълнат току-що, може да се направят опити за ограничаване на по-нататъшната системна абсорбция на активната съставка чрез мерки като стомашна промивка или мерки, предназначени за намаляване на абсорбцията (напр. активен въглен).