Dopamin Admeda 20 mg/ml concentrate for solution for infusion

За корекция на хсмодинамично обусловен срив на кръвообращението в състояния на шок, вследствие остър миокарден инфаркт (кардиогенен шок), сърдечна недостатъчност, хиповолемия. сърдечни и други хирургични операции, травма, ендотоксична сепгицемия (септичен шок) и анафилаксия и за приложение при заплашващ шок (предшоково състояние), тежка хиpотония и опасност от бъбречна недостатъчност

Дозата се определя индивидуално в зависимост от тежестта на състоянието и от отговора на пациент кьм лечението.

Препоръчтетни дозировки*

'Ниски дози' (напр. при интензивна терапия и по нефрологичпи индикации):

1,5 3,5 micrograms/kg/min

'Средни дози' (напр. в хирургичната интензивна медицина). 4-10 micrograms/kg/min

'Високи'(напр. при септичен шок): 10.5 - 50 micrograms/kg/min.

Скоростта на инфузията трябва да се титрира до достигане на оптимален отговор от пациента. При повечего пациенти поддържащо лечение може да се постигне с дози до 20 micrograms/kg/min

Започва се с ниска доза, която постепенно се увеличава.

Обичайната под държаща доза е 4-6 micrograms /kg/m in.

Продължителност на лечението при възрастни и деца

Продължителността на инфузията зависи от всеки отделен случай, съобщава се за положителни резултати от инфузионно лечение, продължило 28 дни. При приключване на лечението. спирането на инфузията трябва да става постепенно рязко

на изведнъж

Кръвният обем трябва да се възстанови преди започване на лечението с Допамин.

Лечението с Допамин не премахва необходимостта от допълнителни мерки, като например адекватна корекция на обема, прецизен контрол на електролитния баланс, и т.н. При сомнолентни пациенти е необходимо (арантиране проходимостта на дихателните пътища, поради опасност от аспирация. Корекцията на кръвния обем по възможност трябва да се извърши преди започване на допаминовото лечение. При пациенти с повишено пред- или след натоварване се препоръчва комбинация с нитроглицерин или натриев нитропрусид за намаляване на натоварването на сърцето.

Допамин Адмеда трябва да се разреди преди употреба. Препоръчват се следните разредители:

0.9 % разтвор на натриев хлорид

% разтвор на глюкоза

Разтвор на Ришер-лактаг

Допамин не бива да се прибавя към 5% разтвор на натриев бикарбонат или към други алкални разтвори, тъй като се деактивира.

Инфузиопнияг разтвор се приготвя непосредствено преди употреба. Използват се само бистри инфузионни разтвори, които не променят цвета си след прибавянето на Допамин Адмеда.

Готовите за употреба инфузионни разтвори на Допамин Адмеда са стабилни за обичайното времетраене на инфузията (минимум 24 часа), с изключение на разредените с разтвор на Рингер лакта! (максимално 6 часа).

Допамин е противопоказан при:

• Хипертиреоидизъм

• Феохромоциюм

• неовладяни тахиаритмии или камерни фибрилации

• тесноъгълна глаукома

• аденом на простатата със задръжка на урина.

Корекция на хиповолемиятасе прави преди прилагане на Допамин Тъй като Допамин улеснява АV-проводимостта, при пациенти страдащи от предсърдно трептене с бърза камерна реакция,трябва да се назначи дигиталисов продукт преди започване на допаминовага терапия.

Скоростта на инфузията трябва постоянно да се увеличава с оглед промяната на състоянието на пациента. Нужно е проследяването на следните параметри: диуреза, минутен сърдечен обем и кръвно налягане. След стабилизиране на сърдечната дейност и кръвното налягане, може да се наложи намаляване на дозата, за да се постигне оптимална диуреза.

В случай на нежелано повишаване на диастолното кръвно налягане, намаляване на диурезата, или появата на аритмия, дозата на Допамин трябва да се намали.

При възможност, инфузията на Допамин трябва да се влива през широка вена, за да се намали опасността от екстравазация. Вливания по невнимание в паравенозното пространство могат да доведат до некроза на меките тъкани

Като обща предпазна мярка, трябва да се внимава да не се допусне попадане на инфузията в артерия и струйното инжектиране, поради фармакологичните особености на медикамента.

При пациент с анамнеза за оклузивна болест на периферните съдове и/или синдром на дисеминирана интравазална коагулация (DIC), може да настъпи тежък съдов спазъм, водещ до кожни некрози и гангрена. Тези пациенти трябва да се поставят под строго наблюдение, веднага след откриването на периферната исхемия, а допаминовата инфузияда се прекрати незабавно. При пациенти с увредената бъбречна и чернодробна функция се препоръчва строго наблюдение, тъй като не е известен ефектът на Допамин върху тях.

При коматозни пациенти е необходимо е да се осигури пълна проходимост на дихателните пътища.

Допамин трябва да се прилага изключително предпазливо при пациенти на инхалаторна анестезия с циклопропан или чалогенирани въглеводороди, поради аритмогенния им потенциал.

Комбинирането на Допамин с ерготаминови алкалоиди може да доведе до екстремален периферен ваюспазъм с опасност от гангрена

При пациенти, които в момента приемат, или през последните две седмици са вземали инхибитори на моноаминооксидазата (МАО инхибитори). се използват значително по- ниски дози Допамин. Началната доза трябва да бъде една десета (1/10) от обичайната доза.

Хилотония и брадикардия могат да настъпят при едновременно приложение с трициклични антидепресанти или фенитоин.

Едновременното прилагане на Допамин с диуретициможе да има адитивен или потенциращ ефект.

Бета адренергичните блокери, като налр. пропранолол или метопролол действат антагонистично по отношение на ефектите на Допамин върху сърцето.

Едновременното приложение с гванетидин усилва симпатикомиметичния ефект на Допамин.

Прилагането па Допамин с добутамин може да доведе до по-значително повишаване на кръвното налягане, но налягането при камерно пълнене намалява или не се променя.

При опитите с животни не са открити доказателства за тератогенни ефекти на Допамин. Няма адекватни и достоверно контролирани проучвания при кърмещи жени.

Допамин може да се прилага при бременни, ако очакваната полза за майката надвишава потенциалния риск за плода.

Неприложимо.

Наблюдавани са нежелани лекарствени реакции с честота много чести (≥1/10), чести (≥1/100,< 1/10), нечести (≥1/1 000.<1/100): редки (≥1/10 000,<1/1 000): много редки (<1/10 000), включително изолирани случаи.

Симптоми на предозирането.

Екстремно повишаване на стойноститена кръвното налягане. по-често ритъмни нарушения. Виж също точка 4.8 "Нежелани лекарствени реакции".

Лечение на предозирането.

Симптомите на предозирането могат да се контролират чрез намаляване на дозата или временно спиране на инфузията за кратко време, тъй като Допамин има малка продължителност на действие. Прилагане на алфа- или бета-блокери се обсъжда само при тежките случаи.