Irprezide 150 mg/ 12.5 mg film - coated tablets

Лечение на есенциална хипертония.

Комбинацията с фиксирана доза е показана за лечение при възрастни пациенти, чието артериално налягане не се регулира достатъчно добре от ирбесартан или хидрохлоротиазид, приложени самостоятелно (вж. точка 5.1).

Ирпрезид може да се приема веднъж дневно, независимо от приема на храна.

Може да се препоръча титриране на дозата на отделните компоненти (т.е. ирбесартан и хидрохлоротиазид).

Когато е уместно от клинична гледна точка, може да се обмисли директно преминаване от монотерапия към фиксирана комбинация:

• Ирпрезид 150 mg/12,5 mg може да се прилага при пациенти, чието кръвно налягане не се регулира задоволително с хидрохлоротиазид или ирбесартан 150 mg самостоятелно;

• Ирпрезид 300 mg/12,5 mg може да се прилага при пациенти с недостатъчен клиничен отговор към ирбесартан 300 mg или към Ирпрезид 150 mg/12,5 mg;

Не се препоръчват дневни дози, по-високи от 300 mg ирбесартан /25 mg хидрохлоротиазид. При необходимост, Ирпрезид може да се прилага заедно с други антихипертензивни лекарствени продукти (вж. точки 4.3,4.4,4.5 и 5.1).

Специални популации

Бъбречно увреждане

Поради съдържанието на хидрохлоротиазид, Ирпрезид не се препоръчва при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 30 ml/min). При тази популация, бримковите диуретици са за предпочитане пред тиазидните. При пациенти с бъбречно увреждане, чийто бъбречен креатининов клирънс е ≥ 30 ml/min, не се налага корекция на дозата (вж. точки 4.3 и 4.4).

Чернодробно увреждане

Ирпрезид не е показан при пациенти с тежко чернодробно увреждане. Тиазиди трябва да се прилагат с повишено внимание при пациенти с увредена чернодробна функция. При пациенти с лека до умерена степен на чернодробно увреждане не се налага корекция на дозата на Ирпрезид (вж. точка 4.3).

Пациенти в старческа възраст

Не е необходима корекция на дозата на Ирпрезид при пациенти в старческа възраст.

Педиатрична популация

Ирпрезид не се препоръчва за употреба при деца и юноши, тъй като безопасността и ефикасността не са установени. Липсват данни.

Перорално приложение.

• Свръхчувствителност към активните вещества, към някое от помощните вещества изброени в точка 6.1 или към други сулфонамидни производни (хидрохлоротиазид е сулфонамидно производно)

• Втори и трети триместър от бременността (вж. точки 4.4 и 4.6)

• Тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min)

• Рефрактерна хипокалемия, хиперкалциемия

• Тежко чернодробно увреждане, билиарна цироза и холестаза

• Едновременната употреба на Ирпрезид с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (скорост на гломерулна филтрация (GFR) <60 ml/min/1,73 m²) (вж. точки 4.5 и 5.1).

Хипотония - Пациенти с хиповолемия:

Ирбесартан/НСТ рядко предизвиква симптоматична хипотония при пациенти с хипертония без други рискови фактори за развитие на хипотония. Симптоматична хипотония може да се очаква да настъпи при пациенти с хиповолемия и/или дефицит на натрий, поради провеждане на интензивно лечение с диуретици, бедна на готварска сол диета, диария или повръшане. Тези състояния трябва да бъдат овладяни преди започване на лечението с Ирпрезид

Стеноза на бъбречната артерия - Реноваскуларна хипертония:

При пациенти с билатерална стеноза на бъбречната артерия или стеноза на артерията на единствения функциониращ бъбрек, съществува повишен риск от развитие на тежка хипотония и бъбречна недостатъчност при лечение с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим или с ангиотензин-II рецепторни антагонисти. Въпреки че това не е документирано с ирбесартан/ хидрохлоротиазид, подобен ефект трябва да се очаква.

Бъбречно увреждане и бъбречна транс плантация:

При лечение с Ирпрезид при пациенти с бъбречно увреждане се препоръчва периодично проследяване на стойностите на калий, серумния креатинин и пикочна киселина. Няма клиничен опит по отношение прилагането на ирбесартан/хидрохлоротиазид при пациенти с наскоро проведена бъбречна трансплантация. Ирпрезид не трябва да се прилага при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min) (вж. точка 4.3). При пациенти с увредена бъбречна функция може да настъпи азотемия, свързана с тиазидния диуретик. При пациенти с бъбречна недостатъчност и креатининов клирънс ≥ 30 ml/min не се налага корекция на дозата. Въпреки това, при пациенти с лека до умерена бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс ≥ 30 ml/min, но < 60 ml/min), комбинацията с фиксирана доза трябва да се прилага с повишено внимание.

Двойно блокиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (РААС):

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане. АСЕ инхибитори и ангиотензин II- рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Чернодробно увреждане:

Тиазидните лекарствени продукти трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с увредена чернодробна функция или прогресиращо чернодробно заболяване, тъй като дори и малки нарушения във водно-електролитния баланс могат да доведат до развитие на чернодробна кома. Няма клиничен опит с употребата на ирбесартан/хидрохлоротиазид при пациенти с чернодробно увреждане.

Стеноза на аортна и митрална клапа, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия: Акакто и при употреба на други вазодилататори, трябва да се обърне специално внимание на пациентите, страдащи от аортна или митрална стеноза, както и от обструктивна хипертрофична кардиомиопатия.

Първичен алдостеронизъм:

Ппациентите с първичен алдостеронизъм обикновено не се повлияват от антихипертензивни средства, действащи чрез инхибиране на ренин-ангиотензиновата система, поради което употребата на Ирпрезид не се препоръчва.

Метаболитни и ендокринни ефекти:

Лечението с тиазид може да повлияе глюкозния толеранс. При пациенти с диабет може да се наложи адаптиране на дозата инсулин или на пероралните хипогликемични средства.

Лечението с тиазид може да доведе до изява на латентен захарен диабет.

Лечението с тиазидни диуретици се свързва с повишени стойности на холесерол и триглицериди; въпреки това, при доза от 12,5 mg, съдържаща се в ирбесартан/хидрохлоротиазид, се съобщават минимални или никакви ефекти.

Може да се появи хиперурикемия или да се засили подаграта при определени пациенти, приемащи тиазиди.

Нарушение на електролитния баланс:

Както при всички пациенти, лекувани с диуретици, трябва да се извършва периодично определяне на серумните електролити на подходящи интервали от време.

Тиазидите, включително хидрохлоротиазид, могат да предизвикат нарушение на водно- електролитния баланс (хипокалемия, хипонатремия и хипохлоремична алкалоза). Предупредителните симптоми на водно-електролитен дисбаланс са: сухота в устата, жажда, слабост, летаргия, сънливост, безпокойство, мускулни болки или крампи, мускулна слабост, хипотония, олигурия, тахикардия и стомашно-чревни смущения като гадене или повръщане. Въпреки, че при употреба на тиазидни диуретици може да се развие хипокалемия, едновременният прием на ирбесартан може да намали диуретик-индуцираната хипокалемия. Рискът от хипокалемия е най-висок при пациенти с чернодробна цироза, при болни с форсирана диуреза, при пациенти, приемащи перорално неадекватни количества електролити и при болни, които провеждат едновременно лечение с кортикостероиди или АКТХ. От друга страна, в резултат на ирбесартан, компонент на Ирпрезид, може да настъпи хиперкалемия, особено при наличието на бъбречно увреждане и/или сърдечна недостатъчност и захарен диабет.

При пациенти с риск се препоръчва съответно проследяване на калий в серума. Калий- съхраняващите диуретици, калиевите добавки и калий-съдържащите заместители на солта, трябва да се прилагат с повишено внимание едновременно с Ирпрезид (вж. точка 4.5). Няма доказателство, че ирбесартан понижава или предотвратява настъпването на хипонатриемия, в резултат от лечението с диуретици. Хлорният дефицит обикновено е в лека степен и не изисква лечение.

Тиазидите могат да понижат екскрецията на калций в урината и да доведат до интермитентно и слабо повишаване на нивото на серумния калций, без изява на характерните признаци при нарушен калциев метаболизъм. Значителната хиперкалцемия може да бъде доказателство за латентен хиперпаратиреоидизъм. Тиазидите трябва да се преустановят преди провеждането на изследванията за паратироидната функция.

Тиазидите водят до повишено отделяне на магнезий в урината, в резултат на което може да настъпи хипомагнезиемия.

Литий:

Едновременната употреба на литий и ирбесартан/хидрохлоротиазид не се препоръчва (вж. точка 4.5).

Антидопингов тест:

Хидрохлоротиазид, съдържащ се в този лекарствен продукт, може да доведе до положителен аналитичен резултат при антидопинг тест.

Общо:

При пациенти, чийто съдов тонус и бъбречна функция зависят предимно от действието на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (например пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност или съпътстващо бъбречно заболяване, включително стеноза на бъбречните артерии), лечението с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим или с ангиотензин II рецепторни антагонисти, които действат върху тази система, е свързано с остра хипотония, азотемия, олигурия или по-рядко остра бъбречна недостатъчност. Както и при всички антихипертензивни средства, значителното понижаване на артериалното налягане при пациенти с исхемична кардиопатия или исхемично сърдечно-съдово заболяване може да предизвика инфаркт на миокарда или инсулт.

Реакции на свръхчувствителност към хидрохлоротиазид може да възникнат при пациенти със или без анамнестични данни за алергия или бронхиална астма, но появата им е по-вероятна при болни с такава анамнеза.

Съобщава се за екзацербация или активиране на системен лупус еритематозус при употеба на тиазидни диуретици.

Докладвани са случаи на фоточувствителни реакции с тиазидни диуретици (вж. точка 4.8). Ако по време на лечението се появят реакции на фоточувствителност, се препоръчва лечението да се прекрати. Ако повторното приложение на диуретика се счита за необходимо, се препоръчва откритите части да се предпазват от слънце или от изкуствени УВ лъчи.

Бременност:

По време на бременност не трябва да се започва лечение с ангиотензин II рецепторни антагонисти (AIIRAs). Пациентките, които планират бременност, трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, с установен профил на безопасност при употреба по време на бременност, освен ако продължаването на лечението с AIIRAs се счита за наложително. При установяване на бременност, лечението с AIIRAs трябва да бъде спряно незабавно и, ако е подходящо, трябва да започне алтернативно лечение (вж. точки 4.3 и 4.6).

Остра миопия и вторична остра закритоъгьлна глаукома:

Сулфонамидните лекарствени продукти или сулфонамидните производни могат да предизвикат идиосинкразна реакция, която да доведе до преходна миопия и остра закритоъгълна глаукома. Въпреки че хидрохлоротиазид е сулфонамид, досега се съобщава само за отделни случаи на остра закритоъгьлна глаукома при употреба на хидрохлоротиазид. Симптомите включват остро, внезапно намаляване на зрителната острота или болка в очите, които обикновено настъпват няколко часа или седмици след началото на лечението. Нелекуваната остра закритоъгьлна глаукома може да доведе до перманентна загуба на зрението. Лечението се състои основно във възможно най-бързо прекратяване на приема на лекарството. Ако вътреочното налягане не се понижи, може да се наложи спешно лекарствено или оперативно лечение. Рисковите фактори за поява на остра закритоъгьлна глаукома могат да включват анамнестични данни за алергия към сулфонамиди или пеницилин (вижте точка 4.8).

Немеланомен рак на кожата:

В две епидемиологични проучвания, основаващи се на датския национален раков регистър, е наблюдаван повишен риск от немеланомен рак на кожата (НМРК) [базалноклетъчен карцином (БКК) и сквамозноклетъчен карцином (СКК)] при нарастваща експозиция на кумулативна доза хидрохлоротиазид (ХХТЗ). Фотосенсибилизиращите ефекти на ХХТЗ могат да действат като вероятен механизъм за развитие на НМРК.

Пациентите, приемащи ХХТЗ, трябва да бъдат информирани за риска от НМРК и съветвани редовно да проверяват кожата си за нови лезии и незабавно да съобщават при поява на подозрителни кожни лезии. На пациентите трябва да се препоръчат възможни превантивни мерки, като ограничено излагане на слънчева светлина и ултравиолетови лъчи, а в случай на експозиция, подходяща защита, за да се сведе до минимум рискът от рак на кожата. Подозрителните кожни лезии трябва да бъдат подложени на незабавно изследване, потенциално включващо хистологични изследвания на биопсични материали. Преразглеждане на употребата на ХХТЗ може да се наложи и при пациенти, които са имали предходен НМРК (вж. също точка 4.8).

Помощни вещества

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) във филмирана таблетка, т.е може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Други антихипертензивни средства:

Антихипертензивния ефект на Ирпрезид може да се усили при едновременната употреба на други антихипертензивни средства. Ирбесартан и хидрохлоротиазид (в дози до 300 mg ирбесартан/25 mg хидрохлоротиазид) са били прилагани без проблеми заедно с други антихипертензивни средства, включително калциеви антагонисти и бета-блокери. Предходно лечение с високи дози диуретични средства може да доведе до поява на хиповолемия и риск от хипотония при начално лечение с ирбесартан със или без тиазиден диуретик, ако преди това хиповолемията не е била овладяна (вж. точка 4.4).

Литий:

Съобщава се за обратимо повишаване на серумните концентрации на литий и за поява на литиева токсичност при едновременна употреба на литий с инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим. Подобни случаи са били наблюдавани досега много рядко при употребата на ирбесартан. Освен това, бъбречният клирънс на литий се понижава под влиянието на тиазидни лекарствени продукти, при което рискът от настъпване на литиева интоксикация се повишава при едновременна употреба на Ирпрезид. Следователно, едновременната употреба на литий и Ирпрезид не се препоръчва (вж.точка 4.4). Ако въпреки това е наложителна, внимателно се проследяват серумните концентрации на литий.

Лекарствени продукти, повлияващи концентрацията на калий:

Ефектът на хидрохлоротиазид, който се изразява в понижаване концентрацията на калий, се смекчава в резултат на калий-съхраняващия ефект на ирбесартан. Въпреки това, този ефект на хидрохлоротиазид върху серумната концентрация на калий може да се потенцира от други лекарствени средства, водещи до загуба на калий и хипокалиемия (напр. други калиуретични диуретици, лаксативни средства, амфотерицин, карбеноксолон, пеницилин G-натриева сол). Обратно, опитът с други лекарства, влияещи върху ренин-ангиотензиновата система, при едновременната употреба на калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, заместители на готварската сол, съдържащи калий, както и други лекарствени средства, повишаващи серумната концентрация на калий (например хепарин натрий) е показал, че тези лекарствени продукти могат да предизвикат повишаване на серумната концентрация на калий. Препоръчва се внимателно проследяване на серумната концентрация на калий при рискови пациенти (вж. точка 4.4).

Лекарствени продукти, повлияващи се от промените в серумната концентрация на калий: Препоръчва се периодично проследяване на нивото на калий при едновременното приложение на Ирпрезид с лекарства, които се влияят от значителни промени в серумната концентрация на калий (напр. дигиталисови гликозиди, антиаритмични средства).

Нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства:

При едновременната употреба на ангиотензин II рецепторни антагонисти и нестероидни противовъзпалителни средства (напр. селективни СОХ-2 инхибитори, ацетилсалицилова киселина (> 3 g/дневно) и неселективни нестероидни противовъзпалителни средства) може да настъпи отслабване на антихипертензивния ефект.

Подобно на АСЕ инхибиторите, едновременната употреба на ангиотензин II рецепторни антагонисти и нестероидни противовъзпалителни средства може да увеличи риска от влошаване на бъбречната функция, включително и остра бъбречна недостатъчност, и увеличаване нивото на калий в плазмата, особено при пациенти със съществуваща преди това нарушена бъбречна функция. Комбинацията се прилага с повишено внимание, особено при пациенти в старческа възраст. Пациентите трябва да бъдат добре хидратирани и да бъде проследявана бъбречната функция след започване на комбинираното лечение и периодчино след това.

Допълнителна информация за взаимодействията на ирбесартан:

В клинични проучвания, фармакокинетиката на ирбесартан не се повлиява от хидрохлоротиазид. Ирбесартан се метаболизира главно чрез CYP2C9 и в по-малка степен чрез глюкурониране. При едновременно прилагане на ирбесартан и варфарин не са наблюдавани значителни фармакокинетични и фармакодинамични взаимодействия, като варфарин се метаболизира чрез CYP2C9. Ефектите на индукгори на CYP2C9, като рифампицин, върху фармакокинетиката на ирбесартан не са оценявани. Фармакокинетиката на дигоксин не се повлиява при едновременно приложение с ирбесартан.

Продукти, съдържащи алискирен или АСЕ инхибигори

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин-ангиотензин алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибигори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РААС (вж. точки 4.3,4.4 и 5.1).

Допълнителна информация за взаимодействията на хидрохлоротиазид:

Следните лекарствени продукти могат да взаимодействат с тиазидните диуретици, когато се прилагат едновременно с тях:

Алкохол: Може да настъпи потенциране на ортостатична хипотония;

Антидиабетни лекарствени продукти (перорални средства и инсулин): Може да се наложи корекция на дозата на антидиабетния лекарствен продукт (вж. точка 4.4);

Смоли - холестирамин и колестипол: Резорбцията на хидрохлоротиазид се нарушава в присъствието на анионни обменни смоли. Ирпрезид трябва да се приема поне един час преди или четири часа след прилагането на тези смоли;

Кортикостероиди, АКТХ: Могат да се засилят загубата на електролити и особено хипокалемията;

Дигиталисови гликозиди: Предизвиканата от приложението на тиазид хипокалемия или хипомагнезиемия, благоприятстват възникването на индуцирани от дигиталис сърдечни аритмии (вж. точка 4.4);

Нестероидни противовъзпалителни средства: При някои пациенти приложението на НСПВС може да намали диуретичния, натриуретичния и антихипергензивния ефект на тиазидните диуретици;

Пресорни амини (напр, норадреналин): Ефектът на пресорните амини може да се понижи, но не до степен, която изключва употребата им;

Недеполяризиращи миорелаксанти (напр. тубокурарин): Ефектът на недеполяризиращи миорелаксанти може да се потенцира от хидрохлоротиазид;

Лекарствени продукти за лечение на подагра: Може да се наложи адаптиране на дозата им, тъй като хидрохлоротиазид може да предизвика повишение на серумната концентрация на пикочна киселина. Може да е необходимо да се повиши дозата на пробенецид или сулфинпиразон. Едновременното приложение на тиазидни диуретици може да увеличи честотата на реакциите на свръхчувствителност към алопуринол;

Калциеви соли: Тиазидните диуретици могат да повишат серумната концентрация на калции поради намаляване на екскрецията му. В случай, че трябва да се предпишат калциеви добавки или лекарствени продукти, съхраняващи калция (напр. лечение с витамин D), трябва да се проследяват серумните нива на калция и съобразно с тях да се адаптира дозировката на калций;

Карбамазепин: Едновременната употреба на карбамазепин и хидрохлоротиазид е свързана с риск от симптоматична хипонатриемия. При едновременна употреба е необходимо да се наблюдава електролитният баланс. Ако е възможно, трябва да се използва друг клас диуретици.

Други взаимодействия: Хипергликемичният ефект на бета-блокери и диазоксид може да се усили при употребата на тиазиди. Антихолинергичните средства (напр. атропин, бепериден) може да увеличат бионаличността на тиазидните диуретици чрез забавяне на стомашно- чревния мотилитет и на скоростта на изпразване на стомаха. Тиазидите могат да увеличат риска от поява на нежелани лекарствени реакции, предизвикани от амантадин. Те могат да намалят бъбречната екскреция на цитотоксични лекарствени продукти (напр. циклофосфамид, метотрексат) и да потенцират миелосупресивните им ефекти.

Ангиотензин II рецепторни антагонисти(AIIRAs)

Епидемиологичните доказателства за възникване на тератогенен ефект след употреба на АСЕ инхибитори през първия триместьр на бременността не са убедителни; въпреки това, не може да се изключи слабо повишение на риска. Макар да няма данни от контролирани епидемиологични проучвания относно риска при ангиотензин II рецепторни антагонисти (AIIRAs), подобен риск при този клас лекарства не може да се изключи. При пациентки, които планират да забременеят, лечението трябва да бъде сменено с алтернативна антихипертензивна терапия, която има доказан профил на безопасност по време на бременност, освен ако не се прецени, че продължаване на терапията с AIIRAs е жизненоважно. При установяване на бременност, лечението с AIIRAs трябва да бъде прекратено незабавно и, ако е удачно, да започне алтернативна терапия.

Установено е, че терапията с AIIRAs през втория и третия триместьр от бременността причинява фетотоксичност при хора (намалена бъбречна функция, олигохидроамнион, забавена осификация на черепните кости) и токсични прояви при новороденото (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3).

Ако все пак през втория триместьр на бременността са приемани AIIRAs, се препоръчва да се направи ултразвуково изследване на бъбреците и черепа на плода.

Бебета, чийто майки са приемали AIIRAs, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за възможна хипотония (вж. също точки 4.3 и 4.4).

Хидрохлоротиазид

Има ограничен опит с хидрохлоротиазид по време на бременност, особено през първия триместьр. Изследванията върху животни са недостатъчни.

Хидрохлоротиазид преминава през плацентата. На базата на фармакологичния механизъм на действие на хидрохлоротиазид, може да се предположи, че употребата му по време на втория и третия триместьр може да компрометира фето-плацентната перфузия и да предизвика фетални и неонатални ефекти, като иктер, нарушения в електролитния баланс и тромбоцитопения.

Хидрохлоротиазид не трябва да се прилага за лечение на гестационен оток, гестационна хипертония или прееклампсия поради риска от намаляване на обема на плазмата и хипоперфузия, без да има благоприятно въздействие върху хода на заболяването Хидрохлоротиазид не трябва да се прилага при бременни жени с есенциална хипертония освен в редките случаи, когато не може да се приложи друго лечение.

Ирпрезид съдържа хидрохлоротиазид, поради което не се препоръчва за употреба по време на първия триместър от бременността. В случаи на планирана бременност е необходимо да се премине към подходящо алтернативно лечение.

Ангиотензин II рецепторни антагонисти(AIIRAs):

Тъй като няма налична информация относно употребата на ирбесартан по време на кърмене, ирбесартан не се препоръчва и се предпочита алтернативно лечение с по-добре установени профили на безопасност по време на кърмене, особено при кърмене на новородени или недоносени деца.

Не е известно дали ирбесартан или някой от метаболитите му се екскретират в кърмата. Наличните фармакодинамични/токсикологични данни при плъхове показват екскреция на ирбесартан или неговите метаболити в млякото (за повече информация, вж. точка 5.3).

Хидрохлоротиазид:

Хидрохлоротиазид се екскретира в човешката кърма в малки количества. Тиазидите във високи дози предизвикват интензивна диуреза и могат да потиснат отделянето на кърма. Употребата на хидрохлоротиазид по време на кърмене не се препоръчва. Ако хидрохлоротиазид се употребява по време на кърмене дозите трябва да се поддържат възможно най-ниски.

Ирбесартан не оказва ефект върху фертилитета на третирани плъхове и тяхното потомство до нива на дозите, предизвикващи първите признаци на родителска токсичност (вж. точка 5.3).

Въз основа на фармакодинамичните свойства е малко вероятно комбинацията ирбесартан/хидрохлоротиазид да окаже влияние върху способността за шофиране и работата с машини. При шофиране и работа с машини трябва да се има предвид, че по време на лечение на хипертония понякога могат да се появят световъртеж или отпадналост.

Комбинация ирбесартан/хидрохлоротиазид:

Сред 898 пациенти с хипертония, получващи различни дози ирбесартан/хидрохлоротиазид (дозов интервал: 37,5 mg/6,25 mg до 300 mg/25 mg) в плацебо-контролирани проучвания, 29,5% от пациентите получават нежелани реакции.

Най-често докладваните нежелани лекарствени реакции са замаяност (5,6%), умора (4,9%), гадене/повръщане (1,8%) и абнормно уриниране (1,4%). В допълнение, при проучвания често са наблюдавани увеличаване на уреята в кръвта (BUN) (2,3%), креатинкиназата (1,7%) и креатинина (1,1 %).

Таблица 1 показва нежеланите реакции, наблюдавани от спонтанни съобщения и по време на плацебо-контролирани проучвания.

Честотата на нежеланите лекарствени реакции описани по-долу е определена, като е използвана следната конвенция: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (не може да бъде направена оценка от наличните данни). При всяко групиране по честота, нежеланите лекарствени реакции са представени в низходящ ред по отношение на тежестта.

Таблица 1: Нежелани реакции при плацебо-контролирани проучвания и спонтанни съобщения*

* Честотата на нежеланите реакции, установени от спонтанните съобщения, е описана като "неизвестна".

Допълнителна информация за отделните съставки: в допълнение към нежеланите реакции, изброени по-горе за комбинирания продукт, други нежелани реакции, съобщени за всяка от отделните съставки, могат да бъдат потенциални нежелани реакции при Ирпрезид. Таблици 2 и 3 по-долу изброяват подробно нежеланите реакции, наблюдавани при отделните компоненти на Ирпрезид.

Таблица 2:Нежелани реакции, съобщени при самостоятелна употреба на ирбесартан

Таблица 3: Нежелани реакции (независимо от връзката с лекарствения продикти съобщени при самостоятелната употребата на хидрохлоротиазид

Дозозависимите нежелани реакции на хидрохлоротиазид (особено нарушения на електролитния баланс) могат да се увеличат при титриране на хидрохлоротиазид.

Описание на избрани нежелани реакции

Немеланомен рак на кожата: Въз основа на наличните данни от епидемиологични проучвания е наблюдавана зависима от кумулативната доза връзка между ХХТЗ и НМРК (вж. също точки 4.4 и 5.1).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел.: 02 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

Няма специфична информация за лечение на предозиране с ирбесартан/хидрохлоротиазид. Пациентите трябва да бъдат под лекарски контрол и лечението да се провежда със симптоматични и поддържащи средства. Овладяването на състоянието зависи от времето, изтекло след приема на таблетките и от тежестта на симптомите. Препоръчителните мерки включват предизвикване на повръщане и/или стомашна промивка. Активният въглен може да бъде от полза при лечението на предозиране. Необходимо е често проследяване на серумните електролити и креатинина. При поява на хипотония пациентът трябва да се постави в легнало положение и бързо да се влеят солеви разтвори и плазмени заместители.

Най-вероятните очаквани признаци на предозиране с ирбесартан са хипотония и тахикардия; може също да се появи брадикардия.

Предозирането с хидрохлоротиазид е свързано със загуба на електролити (хипокалиемия, хипохлоремия, хипонатриемия) и обезводняване, поради форсираната диуреза. Най-честите признаци и симптоми на предозиране са гадене и сънливост. Хипокалиемията може да предизвика мускулни спазми и/или изразена сърдечна аритмия, свързани с едновременната употреба на дигиталисови гликозиди или определени антиаритмични лекарствени продукти.

Ирбесартан не се отстранява посредством хемодиализа. Все още не е установено до каква степен се отстранява хидрохлоротиазид чрез хемодиализа.