Metronidazole i.v. Braun 500 mg/100 ml solution for infusion

Лечение и профилактика на инфекции, причинени от чувствителни на метронидазол микроорганизми (предимно анаеробни бактерии).

• Метронидазол е показан при възрастни и деца за следните състояния:

• инфекции на централната нервна система (напр. мозъчен абсцес, менингит);

• инфекции на белия дроб и плеврата (например некротизираща пневмония, аспирационна пневмония, белодробен абсцес);

• ендокардит;

• инфекции в стомашно-чревния тракт и коремната област, например перитонит, чернодробен абсцес, следоперативни инфекции след хирургически операции на ободното черво и ректума, гнойни заболявания в коремната и тазовата кухина;

• гинекологични инфекции (напр. ендометрит, след хистеректомия или цезарово сечение, родилна треска, септичен аборт);

• инфекции в областта на ушите, носа, гърлото, зъбите, устната кухина и челюстите (например ангина на Plaut-Vincent);

• инфекции на кости и стави (напр. остеомиелит);

• газова гангрена;

• септицемия с тромбофлебит.

При смесени аеробни и анаеробни инфекции, в допълнение към метронидазол трябва да се използват антибиотици, подходящи за лечение на аеробна инфекция, в добавка към Метронидазол и.в. Браун 500 mg/100 ml.

Профилактичното приложение е винаги показано преди оперативна намеса с висок риск от анаеробна инфекция (гинекологични и вътрекоремни операции).

Официалните указания за правилната употреба на антибактериални агенти трябва да се имат предвид.

Дозата се регулира според индивидуалното повлияване на пациента от терапията, нейната/неговата възраст и телесно тегло, както и според вида и тежестта на заболяването.

Трябва да се следват следните ориентировъчни дози:

Възрастни и юноши:

Лечение на анаеробни инфекции

Обичайната доза е 1500 mg (300 ml) през първия ден на лечение, последвана от 1000 mg (200 ml), приложени като еднократни дози през следващите дни.

Алтернативно, 500 mg (100 ml) могат да бъдат прилагани на всеки 8 часа. При медицински показания натоварваща доза от 15 mg/kg телесно тегло (ТТ) може да се прилага в началото на лечението.

Продължителността на лечението зависи от неговата ефективност. В повечето случаи лечебен курс от 7 дни е достатъчен. При клинични показания лечението може да продължи и след този срок. (Вж. също точка 4.4).

Профилактика срещу следоперативна инфекция, причинена от анаеробни бактерии: 500 mg, като приложението приключва около един час преди хирургическата манипулация. Дозата се повтаря след 8 и 16 часа.

Педиатрична популация

Лечение на анаеробни инфекции

• Деца на възраст > 8 седмици до 12 години:

Обичайната дневна доза е 20-30 mg на kg телесно тегло дневно като еднократна доза или разделена на 7.5 mg на kg телесно тегло на всеки 8 часа. Дневната доза може да бъде увеличена до 40 mg на kg телесно тегло в зависимост от тежестта на инфекцията.

• Деца на възраст < 8 седмици:

15 mg на kg телесно тегло дневно като еднократна доза или разделена на 7,5 mg на kg телесно тегло на всеки 12 часа.

• При новородени с гестационна възраст < 40 седмици, натрупване на метронидазол може да се получи през първата седмица от живота поради което концентрацията на метронидазол в серума е добре да се контролира след няколко дни лечение.

Продължителността на лечението обикновено е 7 дни.

Профилактика срещу следоперативни инфекции, причинени от анаеробни бактерии:

• Деца на възраст < 12 години:

20-30 mg на kg телесно тегло като еднократна доза, приложена 1-2 часа преди хирургическата манипулация;

• Новородени с гестационна възраст < 40 седмици

10 mg на kg телесно тегло като еднократна доза, приложена преди хирургическата манипулация.

Пациенти с бъбречна недостатъчност

Намаляване на дозата не е необходимо, вж. точка 5.2.

Пациенти с чернодробна недостатъчност

Тъй като при тежка чернодробна недостатъчност плазменият полуживот е удължен и плазменият клирънс е забавен, за пациенти с тежка чернодробна недостатъчност ще са необходими по-ниски дози (вж. точка 5.2).

Интравенозно вливане.

Съдържанието на една бутилка трябва да се влее бавно интравенозно, т.е. максимално 100 ml за не по-малко от 20 минути, но обикновено за повече от 1 час.

Метронидазол и.в. Браун 500 mg/100 ml може също да бъде разреден преди приложение, чрез добавяне на лекарствения продукт към носещ разтвор за венозно приложение, като например 0,9 % натриев хлорид или 5 % глюкозен разтвор за венозно вливане.

Назначените заедно с медикамента антибиотици трябва да се прилагат отделно.

При свръхчувствителност към метронидазол, към други нитроимидазолови производни или към някое от помощните вещества.

При пациенти с тежки чернодробни увреждания или нарушена хемопоеза (напр. гранулоцитопения), метронидазол трябва да се прилага само ако очакваната полза ясно превъзхожда потенциалните рискове.

Поради риска от влошаване на състоянието, метронидазол трябва да се използва и при пациенти с активни или хронични тежки заболявания на периферната или централна нервна система само ако очакваната полза ясно превъзхожда потенциалните рискове.

Конвулсивни гърчове, миоклонус и периферна невропатия, като последната се е характеризирала предимно с изтръпване или парестезии на даден крайник, са съобщаван] при пациенти, лекувани с метронидазол. Появата на анормални неврологични симптоми изисква бърза оценка на съотношението полза/риск при продължаване на лечението.

В случай на тежки реакции на свръхчувствителност (например анафилактичен шок), лечението с Метронидазол и.в. Браун 500 mg/100 ml трябва да се прекрати незабавното и да се започне утвърдено спешно лечение от квалифицирани медицински специалисти.

Тежка персистираща диария, появила се по време на лечение или през последващите седмици може да се дължи на псевдомембранозен колит (в повечето случаи причинен от clostridium difficile), вж. точка 4.8. Това чревно заболяване, провокирано от антибиотичното лечение, може да бъде живото застрашаващо и да налага незабавно подходящо лечение. Антиперисталтични лекарствени продукти не трябва да се прилагат.

Продължителността на лечението с метронидазол или други лекарствени средства, съдържащи нитроимидазоли, не трябва да надвишава 10 дни. Само в избрани специфични случаи и ако определено е необходимо, лечебният период може да бъде удължен, придружен с подходящо клинично и лабораторно наблюдение.Повторното лечение трябва да бъде ограничено доколкото е възможно и само в специфични подбрани случаи. Ограниченията трябва да се съблюдават строго поради възможността от развитие на мутагенна активност от страна на метронидазола, която не може да бъде изключена със сигурност, и поради отбелязаното увеличаване честотата на определени тумори при експерименти с животни.

Случаи на тежка хепатотоксичност / остра чернодробна недостатъчност, включително и случаи с фатален изход с много бързо начало след започване на лечение при пациенти с Кокейн синдром са докладвани за продукти, съдържащи метронидазол, когато се прилагат системно. При тази група следва да се използва метронидазол след внимателна преценка на съотношението полза-риск и само ако няма алтернативно лечение. Изследвания на чернодробната функция трябва да се извършват непосредствено преди началото на терапията, през цялото време и след края на лечението, докато функцията на черния дроб е в норма, или докато не бъдат достигнати базовите стойности. Ако пробите на функциите на черния дроб ставанат значително повишени по време на лечението, прилагането на лекарството трябва да се преустанови.

Пациентите със Кокейн синдром трябва да бъдат посъветвани да съобщават незабавно всички симптоми на потенциално увреждане на черния дроб на своя лекар и да спрат незабавно приема на метронидазол.

Продължително лечение с метронидазол може да бъде свързано с потискане на костния мозък, водещо до увреждане на хемопоезата. За съответните прояви вж. точка 4.8. Броят на кръвните клетки трябва да се изследва внимателно по време на продължително лечение.

Специални предупреждения/предпазни мерки относно помощните вещества

Този лекарствен продукт съдържа 3,22 mg натрий на ml, които са еквивалентни на 0,16% от препоръчителния максимален дневен прием от 2 g натрий за възрастен.

Влияние върху лабораторни изследвания

Метронидазол повлиява ензимно-спектрофотометричното определяне на аспартат аминотрансфераза (AST), аланин-аминотрансфераза (ALT), лактат-дехидрогеназа (LDH), триглицериди и глюкоза-хексокиназа, което води до понижени стойности (намаляващи евентуално до нула).

Метронидазол притежава висока абсорбираща способност при дължина на вълната, при която никотинамид-аденин нуклеотид (NADH) бива определян. Следовавателно повишени ензимни чернодробни концентрации могат да бъдат маскирани от метронидазол, когато бива измерван с методи с непрекъснат поток, основани на намаляване в крайната точка на редуциран NADH. Има информация за докладвани необичайно ниски чернодробни ензимни концентрации, включително нулеви стойности.

Amiodarone(Амиодарон)

Удължаване на интервала QT и torsade de pointesса били съобщавани при едновременното приложение на метронидазол и амиодарон. Може да е уместно да се следи интервала QT на EKG, ако амиодарон се използва в комбинация с метронидазол. Амбулаторно лекувани пациенти трябва да бъдат съветвани да търсят медицинска помощ, ако получат симптоми, които могат да означават появата на torsade de pointes, като световъртеж, сърцебиене или синкоп.

Барбитурати

Фенобарбитал може да засили чернодробния метаболизъм на метронидазол, намалявайки плазмения му полуживот до 3 часа.

Busulfan(Бусулфан)

Едновременното приложение с метронидазол може значително да повиши плазмените концентрации на бусулфан. Механизмът на взаимодействие не е бил описан. Поради потенциал за тежка токсичност и смъртност, свързани с повишени плазмени нива на бусулфан, едновременно приложение с метронидазол трябва да се избягва.

Carbamazepine(Карбамазепин)

Метронидазол може да потисне метаболизма на карбамазепин и да повиши плазмените концентрации като последица от това.

Cimmetidine(Циметидин)

Едновременно приложен симетидин може да намали елиминирането на метронидазол в изолирани случаи и впоследствие да доведе до повишени серумни концентрации на метронидазол.

Противозачатъчни медикаменти

Някои антибиотици могат в изключителни случаи да намалят ефекта на противозачатъчните медикаменти чрез повлияване бактериалната хидролиза на стероидни конюгати в червата и по този начин да намаляват реабсорбцията на неконюгирани стероиди. Затова плазмените нива на активните стероиди намаляват. Това необичайно взаимодействие може да се наблюдава при жени с висока екскреция на стероидни конюгати чрез жлъчката. Има съобщени случаи за неефективни орални противозачатъчни медикаменти във връзка с различни антибиотици като ампицилин, амоксицилин, тетрациклини, а също и метронидазол.

Антагонисти на витамин К

Едновременно лечение с метронидазол може да засили антикоагулиращия ефект на антагонистите на витамин К, например кумаринови деривати, и да увеличи риска от кървене като последица от намалено чернодробно разграждане. Може да се наложи коригиране дозата на антикоагуланта.

Циклоспорин

При едновременно лечение с циклоспорин и метронидазол съществува риск от увеличена серумна концентрация на циклоспорин. Необходим е чест контрол на циклоспорина и креатинина.

Disulfiram(Дисулфирам)

Едновременно приложение на дисулфирам може да причини състояния на обърканост или дори психотични реакции. Комбинация от двата агента трябва да се избягва.

Fluorouracil(Флуороурацил)

Метронидазол потиска метаболизма на едновременно приложен флуороурацил, т.е. плазмената концентрация на флуороурацил се повишава.

Литий

Едновременното приложение на метронидазол с литиеви соли трябва да става внимателно, защото се наблюдава повишаване на серумната концентрация на литий на фона на лечение с метронидазол.

Mycophenolat mophetil(Микофенолат мофетил)

Вещества, които променят стомашно-чревната флора (например антибиотици) могат да понижават оралната бионаличност на продукти на микофеноловата киселина. Препоръчва се внимателно клинично и лабораторно наблюдение за наличие на понижен имуносупресивен ефект на микофеноловата киселина по време на едновременно лечение с противовъзпалителни агенти.

Phenytoin(Фенитоин)

Метронидазол потиска метаболизма на едновременно приложен фенитоин, т.е. плазмената концентрация на фенитоин се повишава. От друга страна, ефикасността на метронидазол намалява при едновременно приложение на фенитоин.

Tacrolimus(Такролимус)

Едновременно приложение с метронидазол може да повиши концентрациите на такролимус в кръвта. Предполагаемият механизъм е потискане на чернодробния метаболизъм на такролимус чрез CYP ЗА4. Кръвните нива на такролимус и бъбречната функция трябва да бъдат проверявани често и дозата коригирана съответно, особено след започване или прекратяване на лечение с метронидазол при пациенти, които са стабилизирани на режим с такролимус.

Алкохол

Приемът на алкохолни напитки трябва да се избягва по време на лечението с метронидазол, тъй като могат да се появят нежелани реакции като световъртеж и повръщане (дисулфирам-подобен ефект).

Контрацепция при мъже и жени

Вж. точка 4.5 „противозачатъчни лекарства”.

Безопасната употреба на метронидазол по време на бременност не е била достатъчно демонстрирана. Особено противоречиви са съобщенията за употреба по време на ранна бременност. Някои проучвания са посочили увеличена честота на малформации. В експерименти с животни, метронидазол не е показал тератогенни ефекти (вж. точка 5.3). През първия триместър, Метронидазол и.в. Браун 500 mg/100 ml трябва да се употребява само за лечение на тежки животозастрашаващи инфекции при отсъствие на по-безопасна алтернатива. През втория и третия триместър, Метронидазол и.в. Браун 500 mg/100 ml може да се използва и за лечение на други инфекции, ако очакваните ползи от него ясно превъзхождат всякакъв възможен риск.

Тъй като метронидазол се секретира в кърмата, кърменето трябва да се прекъсне по време на лечението. След приключване на лечението с метронидазол, кърменето не трябва да се възобновява преди да изминат още 2-3 дни, поради дългото време на полуживот на метронидазол.

Липсват налични данни

Дори когато се използва според указанията, метронидазол може да промени реакциите така, че способността за шофиране или работа с машини да е нарушена. Това е още по- силно изразено в комбинация с употребата на алкохол.

Нежеланите реакции са свързани предимно с продължителна употреба или високи дози. Най-често наблюдаваните реакции включват гадене, променени вкусови усещания и риск от невропатия в случай на продължително лечение.

При долното изброяване и за описание честотите на нежеланите реакции, се употребяват следните термини:

Инфекции и паразитози

Редки: Генитални суперинфекции с кандида

Много редки: Псевдомембранозен колит, който може да се появи по време или след лечение като тежка упорита диария. За подробности относно спешното лечение, вж. точка 4.4.

Нарушения на кръвта и лимфната система

Нечести: Намален брой левкоцити и тромбоцити (левкопения гранулоцитопения и тромбоцитопения) по време на лечение с метронидазол

Много редки: Агранулоцитоза. апластична анемия

Редовното изследване на броя кръвни клетки е задължително по време на продължително приложение.

Нарушения на имунната система

Нечести: Леки до умерени реакции на свръхчувствителност, например кожни

реакции (вж. „Нарушения на кожата и подкожната тъкан” по-долу), ангиоедема и лекарствена треска.

Много редки:

• Тежки остри системни реакции на свръхчувствителност: анафилаксия до анафилактичен шок.

• Тежки кожни реакции, вижте Нарушения на кожата и подкожната тъкан ” по-долу.

Тежките реакции налагат незабавна терапевтична намеса.

Психични нарушения

Нечести:Състояния на обърканост, раздразнителност, депресия

Нарушения на нервната система

Нечести:Главоболие, световъртеж, сънливост или безсъние, атаксия, миоклонус и

гърчове, периферна невропатия, манифестираща се като парестезия, болка, усещане за грапава кожа и изтръпване на крайниците.

Неизвестни: Енцефалопатия.

Лекуващият лекар трябва да бъде незабавно уведомен при поява на гърчове или признаци на периферна невропатия или енцефалопатия.

Очни нарушения

Нечести: Нарушена зрителна острота, диплопия, миопия.

Неизвестна: Окулогирична криза (изолирани случаи)

Сърдечни нарушения

Много редки: EKG промени като плоска Т-вълна.

Стомашно-чревни нарушения

Нечести: Повръщане, гадене, диария, глосит и стоматит, оригване с горчив вкус,

тежест в епигастриума, повдигане, загуба на апетит, метален вкус, обложен език.

Неизвестна: Дисфагия (причинена от ефектите на метронидазол върху централната нервна система), панкреатит.

Чернодробно жлъчни нарушения

Нечести: Анормални стойности на чернодробни ензими и билирубин

Неизвестна: Хепатит, жълтеница

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Нечести: Алергични кожни реакции като сърбеж, уртикария, еритемамултиформа

Много редки: Синдром на Stevens-Johnson (изолирани съобщения), токсична епидермална некролиза (изолирани съобщения).

Последните две реакции налагат незабавна терапевтична намеса

Мускулно скелетни нарушения и нарушения на съединителната тъкан

Нечести: Артралгия, миалгия

Бъбречни и пикочни нарушения

Нечести: Тъмно оцветена урина (поради метаболит на метронидазол).

Много редки: Дизурия, цистит и незадьржане на урина.

Общи нарушения и състояния в мястото на приложение

Чести: Възпаления на вена (до тромбофлебит) след интравенозно приложение.

Редки: Състояния на слабост.

Педиатрична популация

Честотата, типът и тежестта на нежелани реакции при деца са същите както при възрастни.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата:

ул. Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел: +35 928903417

уебсайт: www.bda.bg

Описаните в точка 4.8 нежелани реакции могат да се проявят като признаци и симптоми на предозиране.

Няма специфично лечение или антидот, които могат да бъдат приложени в случай на тежко предозиране с метронидазол. При необходимост, метронидазол може да бъде ефективно елиминиран посредством хемодиализа.