Apidra 100 Units/ml - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Apidra 100 Units/ml
Лечение на възрастни, юноши и деца на възраст 6 години или повече, със захарен диабет, при които се изисква лечение с инсулин.
Дозировка
Активността на този препарат е изразена в единици. Тези единици се отнасят изключително за Apidra и не са същите като IU или единиците, използвани за изразяване на активността на други инсулинови аналози (вж. точка 5.1).
Apidra трябва да се прилага в схеми, които включват интермедиерен или дългодействащ инсулин или базален инсулинов аналог и може да се прилага съвместно с перорални хипогликемични лекарства.
Дозата на Apidra трябва да се коригира индивидуално.
Специални популации
Бъбречно увреждане
По принцип, фармакокинетичните свойства на инсулин глулизин се запазват при пациенти с бъбречно увреждане. Нуждите от инсулин обаче, могат да бъдат намалени при наличие на бъбречно увреждане (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Фармакокинетичните свойства на инсулин глулизин не са изследвани при пациенти с понижена чернодробна функция. При пациенти с чернодробно увреждане, нуждите от инсулин могат да бъдат намалени поради намален капацитет за глюконеогенеза и намален метаболизъм на инсулина.
Старческа възраст
При лица със захарен диабет в старческа възраст има ограничени фармакокинетични данни. Влошаването на бъбречната функция може да доведе до намаляване на нуждите от инсулин.
Педиатрична популация
Клиничната информация относно приложението на Apidra при деца на възраст под 6 години е недостатъчна.
Начин на приложение
Apidra 100 единици/ml инжекционен разтвор във флакон
Интравенозно приложение
Apidra може да се прилага интравенозно. Това трябва да се извършва от медицински специалист.
Apidra не трябва да се смесва с глюкоза или Рингеров разтвор или с друг инсулин.
Непрекъсната подкожна инсулинова инфузия
Apidra може да се използва за непрекъсната подкожна инсулинова инфузия (НПИИ) с помпени системи, подходящи за инсулинова инфузия със съответните катетри и резервоари. Пациентите, които използват НПИИ, трябва да бъдат подробно запознати с употребата на помпената система.
Инфузионният комплект и резервоарът, използвани с Apidra, трябва да се сменят най-малко на всеки 48 часа с помощта на асептична техника. Тези указания може да се различават от общите указания за употреба на помпата. Важно е пациентите да спазват конкретните указания за Apidra, когато използват Apidra. Неспазването на конкретните указания за Apidra може да доведе до сериозни нежелани реакции.
Когато се използва с подкожна инсулинова инфузионна помпа, Apidra не трябва да се смесва с разтворители или с друг инсулин.
Пациентите, прилагащи Apidra с НПИИ, трябва да разполагат с алтернативна система за доставяне на инсулин в случай на повреда на помпената система (вж. точка 4.4 и 4.8).
Apidra 100 единици/ml инжекционен разтвор във флакон
За допълнителни подробности относно начина на работа вижте точка 6.6.
Apidra 100 единици/ml инжекционен разтвор в патрон
Apidra 100 единици/ml в патрон е подходящ само за подкожни инжекции с писалка за многократна употреба (вж. точка 4.4). Ако е необходимо приложение със спринцовка, интравенозна инжекция или инфузионна помпа, трябва да се използва флакон. За допълнителни подробности относно начина на работа вижте точка 6.6.
Apidra SoloStar 100 единици/ml инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка Apidra SoloStar 100 единици/ml в предварително напълнена писалка е подходящ само за подкожни инжекции. Ако е необходимо приложение със спринцовка, интравенозна инжекция или инфузионна помпа, трябва да се използва флакон.
Подкожно приложение
Apidra трябва да се прилага чрез подкожна инжекция непосредствено (0-15 мин.) преди или скоро след хранене, или чрез непрекъсната подкожна инфузия с инфузионна помпа.
Apidra трябва да се прилага подкожно в коремната стена, бедрото или в делтоидната област, или посредством продължителна инфузия в коремната стена. Местата на инжектиране и инфузиране трябва да се сменят в дадена област на инжектиране (корем, бедро или делтоидна област) при всяко следващо инжектиране, за да се намали рискът от липодистрофия и кожна амилоидоза (вж. точки 4.4 и 4.8).
Скоростта на абсорбцията, а оттук и началото на действието и продължителността му, могат да бъдат повлияни от мястото на инжектиране, физическото натоварване и други променливи.
Подкожното инжектиране в коремната стена дава малко по-бърза абсорбция в сравнение с другите места на инжектиране (вж. точка 5.2).
Трябва да се внимава да не се попада в кръвоносен съд. След инжектиране, мястото на инжектиране не трябва да се масажира. Пациентите трябва да бъдат обучени да прилагат подходящи техники на инжектиране.
Смесване с инсулини
Когато се прилага като подкожна инжекция, Apidra не трябва да се смесва с други лекарствени продукти с изключение на NPH човешки инсулин.
За допълнителни подробности относно начина на работа вижте точка 6.6.
Преди да се използва SoloStar, трябва внимателно да се прочетат инструкциите за употреба, включени в листовката за пациента (вж. точка 6.6).
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Хипогликемия.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Прехвърлянето на пациент към друг тип или друга търговска марка инсулин трябва да се осъществява под стриктно медицинско наблюдение. Промени в количеството на активното вещество в дозова единица, марката (производителя), вида (обикновен, неутрален протамин Хагедорн [NPH], ленте, дълго действащ и пр.), произхода (животински, човешки, човешки инсулинов аналог) и/или производствения метод, могат да доведат до необходимост от промяна в дозата. Може да се наложи корекция на съпътстващата перорална антидиабетна терапия.
Пациентите трябва да бъдат инструктирани непрекъснато да редуват мястото на инжектиране, за да се намали рискът от развитие на липодистрофия и кожна амилоидоза. Има потенциален риск от забавена абсорбция на инсулин и влошен гликемичен контрол след инжектиране на инсулин на места с тези реакции. Има съобщения, че внезапната промяна на мястото на инжектиране в незасегната зона води до хипогликемия. Препоръчва се проследяване на кръвната захар след промяна на мястото на инжектиране и може да се обмисли коригиране на дозата на антидиабетните лекарства.
Хипергликемия
Прилагането на неадекватни дози или прекратяването на лечението, особено при инсулинозависими диабетици, може да доведе до хипергликемия и диабетна кетоацидоза – състояния, които са потенциално смъртоносни.
Хипогликемия
Времето за поява на хипогликемия зависи от профила на действие на използваните инсулини, ето защо то може да се промени при промяна в схемата на лечение.
Факторите, които могат да променят или направят предупредителните симптоми на хипогликемията по-слабо изразени, включват голяма продължителност на диабета, интензифицирана инсулинова терапия, диабетно увреждане на нервите, лекарствени продукти като бета-блокери или след преминаване от животински инсулин на човешки инсулин.
Корекция на дозата може да се наложи също и ако пациентите са подложени на повишена физическа активност или при промяна на обичайния им хранителен режим. Физическото натоварване непосредствено след хранене може да повиши риска от хипогликемия.
В сравнение с разтворимия човешки инсулин, ако се появи хипогликемия след инжектиране на бързодействащи аналози, тя може да настъпи по-рано.
Некоригираните хипогликемични или хипергликемични реакции могат да предизвикат загуба на съзнание, кома или смърт.
Инсулиновите нужди могат да се променят в хода на заболяване или при емоционални разстройства.
Apidra 100 единици/ml инжекционен разтвор в патрон
Писалки за Apidra 100 единици/ml инжекционен разтвор в патрон
Apidra 100 единици/ml в патрон е подходящ само за подкожно инжектиране от писалка за многократна употреба. Ако е необходимо прилагане чрез спринцовка, интравенозно инжектиране или инфузионна помпа, трябва да се използва флакон.
Патроните с Apidra трябва да се използват само със следните писалки:
-
JuniorSTAR, която доставя Apidra по 0,5 единици при всяка стъпка на увеличение на дозата
-
ClikSTAR, Tactipen, Autopen 24, AllStar и AllStar PRO като всички доставят Apidra по
1 единица при всяка стъпка на увеличение на дозата.
Тези патрони не трябва да се използват с която и да е писалка за многократна употреба, тъй като точността при дозиране е установена само при изброените писалки.
Не всички от тези писалки могат да бъдат пуснати в продажба във Вашата страна.
Грешки при лечението
Съобщавани са грешки при лечението, при които други инсулини, особено дългодействащи инсулини, са прилагани случайно вместо инсулин глулизин. Етикетът на инсулина трябва винаги да се проверява преди всяка инжекция, за да се избегнат грешки при лечението между инсулин глулизин и други инсулини.
Apidra 100 единици/ml инжекционен разтвор във флакон
Непрекъсната подкожна инсулинова инфузия
Неизправност на инсулиновата помпа или на комплекта за инфузия, или грешки при работата могат бързо да доведат до хипергликемия, кетоза и диабетна кетоацидоза. Необходимо е незабавно установяване и коригиране на причината за хипергликемия, кетоза или диабетна кетоацидоза.
Съобщени са случаи на диабетна кетоацидоза, когато Apidra се прилага като непрекъсната подкожна инсулинова инфузия с помпени системи. Повечето от случаите са били свързани с грешки при работата или повреда на помпената система.
Временно може да са необходими подкожни инжекции с Apidra. Пациентите, използващи лечение с непрекъсната подкожна инсулинова инфузионна помпа, трябва да бъдат обучени да прилагат инсулин чрез инжекция и трябва да разполагат с алтернативна система за доставяне на инсулин в случай на повреда на помпената система (вж. точка 4.2 и 4.8).
Помощни вещества
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol (23 mg) натрий на доза, т.е. на практика не съдържа натрий.
Apidra съдържа метакрезол, който може да причини алергични реакции.
Комбинация на Apidra с пиоглитазон
Съобщавани са случаи на сърдечна недостатъчност при употреба на пиоглитазон в комбинация с инсулин, особено при пациенти с рискови фактори за развитие на сърдечна недостатъчност. Това трябва да се има предвид, когато се обсъжда лечение с комбинация от пиоглитазон и Apidra. Ако комбинацията се използва, пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на сърдечна недостатъчност, увеличаване на теглото и оток.
Ако настъпи влошаване на сърдечните симптоми, лечението с пиоглитазон трябва да се прекрати.
Apidra SoloStar 100 единици/ml инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
Работа със SoloStar предварително напълнена писалка
Apidra SoloStar 100 единици/ml в предварително напълнена писалка е подходящ само за подкожно инжектиране. Ако е необходимо прилагане чрез спринцовка, интравенозно инжектиране или инфузионна помпа, трябва да се използва флакон.
Преди да се използва SoloStar, трябва внимателно да се прочетат инструкциите за употреба включени в листовката за пациента. SoloStar трябва да се използва както е препоръчано в тези инструкции за употреба (вж. точка 6.6).
Не са провеждани проучвания за фармакокинетичните взаимодействия. Въз основа на емпиричните знания за подобни лекарствени продукти, няма вероятност да възникнат клинично значими фармакокинетични взаимодействия.
Редица вещества повлияват глюкозния метаболизъм и могат да наложат коригиране на дозата на инсулин глулизин и особено внимателно проследяване.
Веществата, които могат да усилят понижаващия кръвната захар ефект и да увеличат податливостта към хипогликемия, включват перорални антидиабетни лекарствени продукти, инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE), дизопирамид, фибрати, флуоксетин, моноаминооксидазни (MAO) инхибитори, пентоксифилин, пропоксифен, салицилати и сулфонамидни антибиотици.
Веществата, които могат да намалят понижаващия кръвната захар ефект, включват кортикостероиди, даназол, диазоксид, диуретици, глюкагон, изониазид, фенотиазинови деривати, соматропин, симпатикомиметични лекарствени продукти (напр. епинефрин [адреналин], салбутамол, тербуталин), тиреоидни хормони, естрогени, прогестагени (напр. в пероралните контрацептиви), протеазни инхибитори и атипични антипсихотични лекарствени продукти (напр. оланзапин и клозапин).
Бета-блокери, клонидин, литиеви соли и алкохол могат или да потенцират, или да отслабят понижаващия кръвната захар ефект на инсулина. Пентамидин може да предизвика хипогликемия, която понякога може да бъде последвана от хипергликемия.
В допълнение към това, под въздействието на симпатиколитични лекарствени продукти като напр. бета-блокери, клонидин, гванетидин и резерпин, признаците на адренергична контрарегулация могат да бъдат намалени или да липсват.
Бременност
Липсват или има ограничени данни (по-малко от 300 случая на завършила бременност) от употребата на инсулин глулизин при бременни жени.
Проучвания върху репродукцията при животни не показват разлики между инсулин глулизин и човешки инсулин по отношение на бременността, ембрионалното/фетално развитие, раждането или постнаталното развитие (вж. точка 5.3).
Необходимо е повишено внимание, когато се предписва на бременни жени. Внимателното проследяване на кръвната захар е от съществено значение.
При пациентки със съществуващ преди бременността диабет или гестационен диабет е особено важно да се поддържа добър метаболитен контрол през цялата бременност. Инсулиновите нужди може да се понижат по време на първия триместър и по принцип се повишават през втория и третия триместър. Непосредствено след раждането инсулиновите нужди рязко спадат.
Кърмене
Не е известно дали инсулин глулизин се екскретира в кърмата, но по принцип инсулинът не преминава в кърмата и не се абсорбира след перорално приложение.
При жени, които кърмят, може да се наложи коригиране на инсулиновата доза и диетата.
Фертилитет
Проучвания с инсулин глулизин върху репродукцията при животни не показват нежелани ефекти върху фертилитета.
Способността на пациентите за концентрация и реагиране може да бъде нарушена в резултат на хипогликемия или хипергликемия, или например в резултат на зрително увреждане. Това може да представлява опасност в ситуации, когато тези способности са от особена важност (напр. шофиране на кола или работа с машини).
Пациентите трябва да бъдат съветвани да вземат предпазни мерки за избягване на хипогликемия по време на шофиране. Това е особено важно при тези, които са с нарушен или липсващ усет за предупредителните симптоми на хипогликемия, или имат чести епизоди на хипогликемия. Трябва да се обсъди доколко е препоръчително да се шофира или да се работи с машини при тези обстоятелства.
Обобщение на профила на безопасност
Хипогликемия, най-честата нежелана реакция на инсулиновата терапия може да възникне, ако дозата инсулин е прекалено висока спрямо нуждата от инсулин.
Табличен списък на нежеланите реакции
Следните свързани нежелани реакции от клинични проучвания са изброени по-долу по системо-органни класове и в низходяща честота (много чести: ≥1/10; чести: ≥1/100 до <1/10; нечести ≥1/1 000 до <1/100; редки ≥1/10 000 до <1/1 000; много редки: <1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
| Системо-органни класове поMedDRA | Много чести | Чести | Нечести | Редки | Снеизвестна честота |
| Нарушения | Хипогликемия | Хипергликемия | |||
| на | (потенциално | ||||
| метаболизма | водеща до | ||||
| и храненето | диабетна | ||||
| кетоацидоза(1)) | |||||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Реакции на мястото на инжектиране Локални реакции на свръхчувстви-телност | Липодистро-фия | Кожна амилоидоза | ||
| Общи | Системни | ||||
| нарушения и | реакции на | ||||
| ефекти на | свръхчувстви- | ||||
| мястото на | телност | ||||
| приложение | |||||
| (1) Apidra 100 единици/ml инжекционен разтвор във флакон: Повечето от случаите са били свързани с грешки при работата или повреда на помпената система, когато Apidra се използва с НПИИ. | |||||
Описание на избрани нежелани реакции
-
Нарушения на метаболизма и храненето
Симптомите на хипогликемия обикновено настъпват внезапно. Те могат да включват студена пот, хладна бледа кожа, отпадналост, нервност или тремор, тревожност, необичайна умора или слабост, обърканост, затруднена концентрация, сънливост, прекомерен глад, зрителни промени, главоболие, гадене и сърцебиене. Хипогликемията може да стане тежка и може да доведе до безсъзнание и/или гърчове и може да предизвика временно или трайно нарушение на мозъчната функция или дори смърт.
Apidra 100 единици/ml инжекционен разтвор във флакон
Съобщавани са случаи на хипергликемия, водеща до диабетна кетоацидоза (ДКА), когато Apidra се използва с НПИИ (вж. точка 4.4); повечето от случаите са били свързани с грешки при работата или повреда на помпената система. Пациентът трябва винаги да спазва конкретните указания за Apidra и винаги да има на разположение алтернативна система за доставяне на инсулин в случай на повреда на помпената система.
-
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
По време на лечение с инсулин могат да възникнат локални реакции на свръхчувствителност (зачервяване, оток и сърбеж на мястото на инжектиране). Тези реакции обикновено са преходни и в общия случай изчезват при продължаване на лечението.
Липодистрофия и кожна амилоидоза могат да се появят на мястото на приложение и да забавят локалната абсорбция на инсулин. Непрекъснатото редуване на мястото на инжектиране в дадената област на инжектиране може да помогне за намаляване или предотвратяване на тези реакции (вж. точка 4.4).
-
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Системните реакции на свръхчувствителност могат да включват уртикария, стягане в гръдния кош, диспнея, алергичен дерматит и пруритус. Тежките случаи на генерализирана алергия, включително анафилактичните реакции, могат да бъдат животозастрашаващи.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Симптоми
Хипогликемия може да възникне вследствие на излишък на инсулинова активност, спрямо приема на храна и разхода на енергия.
Няма специфична информация относно предозирането с инсулин глулизин. Може обаче да се развие хипогликемия в последователни фази.
Овладяване
Леките епизоди на хипогликемия обикновено могат да бъдат лекувани с перорален прием на глюкоза или захарни продукти. Ето защо е препоръчително пациентът с диабет постоянно да си носи бучки захар, бонбони, бисквити или плодов сок със захар.
Тежките хипогликемични епизоди, при които пациентът е в безсъзнание, могат да се лекуват с глюкагон или с глюкоза,приложена интравенозно от медицински специалист. Ако в рамките на 10 до 15 минути пациентът не се повлияе от глюкагон, трябва също да се приложи глюкоза интравенозно.
За предотвратяване на повторен инцидент се препоръчва след възвръщане на съзнанието, пациентът да приеме перорално въглехидрати.
След лечение с глюкагон, пациентът трябва да се наблюдава в болница с оглед установяване на причината за тази тежка хипогликемия и предотвратяване на други подобни епизоди.
Фармакологични свойства - Apidra 100 Units/ml
Фармакотерапевтична група: Лекарства за лечение на диабет, инжекционни инсулини и аналози, бързодействащи. АТС код: А10АВ 06
Механизъм на действие
Инсулин глулизин е рекомбинантен аналог на човешки инсулин, който има същото действие като обикновения човешки инсулин. Инсулин глулизин има по-бързо начало на действие и по-кратка продължителност на действие в сравнение с обикновения човешки инсулин.
Основното действие на инсулините и инсулиновите аналози, включително и на инсулин глулизин, е регулация на глюкозния метаболизъм. Инсулините понижават нивата на кръвната захар чрез стимулиране на периферното усвояване на глюкоза, по-специално от скелетната мускулатура и мастната тъкан и чрез инхибиране на образуването на глюкоза в черния дроб. Инсулинът инхибира липолизата в адипоцитите, инхибира протеолизата и повишава синтеза на белтъци.
Проучвания при здрави доброволци и пациенти с диабет показват, че при подкожно приложение инсулин глулизин има по-бързо начало на действие и по-кратка продължителност на действие от обикновения човешки инсулин. При подкожно инжектиране на инсулин глулизин, понижаващата кръвната захар активност се проявява в рамките на 10-20 минути.
След интравенозно приложение се наблюдават по-бързо начало и по-кратка продължителност на действие, както и по-голям максимален отговор в сравнение с подкожното приложение.
Понижаващото кръвната захар действие на инсулин глулизин и това на обикновения човешки инсулин при интравенозно приложение са еднакви по сила.
Една единица инсулин глулизин има същата понижаваща кръвната захар активност, като една единица обикновен човешки инсулин.
Пропорционалност на дозата
При проучване с 18 пациенти от мъжки пол със захарен диабет тип 1 на възраст от 21 до
50 години, инсулин глулизин показва пропорционалeн на дозата глюкозо-понижаващ ефект при терапевтично значимия дозов диапазон от 0,075 до 0,15 единици/kg, и по-малко от пропорционалното увеличение на глюкозо-понижаващия ефект при 0,3 единици/kg или повече, подобно на човешкия инсулин.
Действието на инсулин глулизин е около два пъти по-бързо отколкото на обикновения човешки инсулин и понижаването на кръвната захар се постига 2 часа по-рано, отколкото при обикновения човешки инсулин.
Проучване във фаза І при пациенти с диабет тип І оценява профилите на понижаване на кръвната захар на инсулин глулизин и на обикновен човешки инсулин, приложени подкожно в доза 0,15 единици/kg, в различни моменти по отношение на 15-минутно стандартно хранене. Данните показват, че инсулин глулизин, приложен 2 минути преди хранене дава сходен постпрандиален гликемичен контрол с този на обикновения човешки инсулин, приложен
30 минути преди хранене. Когато се прилага 2 минути преди хранене, инсулин глулизин осигурява по-добър постпрандиален контрол от обикновения човешки инсулин, приложен
2 минути преди хранене. Инсулин глулизин, приложен 15 минути след започване на храненето, дава сходен гликемичен контрол с този на обикновения човешки инсулин, приложен 2 минути преди хранене (вж. фигура 1).
GLULISINE - pre REGULAR - 30 min
220
200
GLUCOSE - mg/dL
180
160
140
120
100
80
60
-1 0 1 2 3 4 5 6 7
TIME - hour
220
GLULISINE - pre REGULAR - pre
200
GLUCOSE - mg/dL
180
160
140
120
100
80
60
-1 0 1 2 3 4 5 6 7
TIME - hour
220
GLULISINE - post REGULAR - pre
200
GLUCOSE - mg/dL
180
160
140
120
100
80
60
-1 0 1 2 3 4 5 6 7
TIME - hour
Фигура 1А Фигура 1В Фигура 1С
Фигура 1: Среден глюкозо-понижаващ ефект в продължение на 6 часа при 20 пациенти със захарен диабет І тип. Инсулин глулизин, приложен 2 минути (GLULISINE pre) преди започване на хранене, сравнен с обикновен човешки инсулин, приложен 30 минути (REGULAR 30 min) преди започване на храненето (фигура 1А) и сравнен с обикновен човешки инсулин, приложен 2 минути (REGULAR pre) преди хранене (фигура 1В). Инсулин глулизин, приложен 15 минути (GLULISINE post) след започване на хранене, в сравнение с обикновен човешки инсулин, приложен 2 минути (REGULAR pre) преди началото на храненето (фигура 1С). По оста-х, нулата (стрелката) означава началото на 15-минутно хранене.
Затлъстяване
Проучване фаза І, проведено с инсулин глулизин, лиспро и обикновен човешки инсулин сред популация със затлъстяване демонстрира, че инсулин глулизин запазва свойствата си да действа бързо. При това проучване, времето до 20% от общата АUC (площ под кривата) и AUC (0–2 h), представляващи ранната глюкозо-понижаваща активност, са съответно 114 минути и 427 mg/kg за инсулин глулизин, 121 минути и 354 mg/kg за лиспро и 150 минути и 197 mg/kg за обикновения човешки инсулин (вж. фигура 2).
GLULISINE LISPRO REGULAR
12
10
GIR - mg/kg/min
8
6
4
2
0
0 2 4 6 8 10
TIME - hour
Фигура 2: Скорости на инфузиране на глюкоза (GIR) след подкожно инжектиране на
0,3 единици/kg инсулин глулизин (GLULISINE) или инсулин лиспро (LISPRO), или обикновен човешки инсулин (REGULAR) сред популация със затлъстяване.
Друго фаза I проучване с инсулин глулизин и инсулин лиспро при популация без диабет при 80 пациенти с индекс на телесната маса в широк диапазон (18-46 kg/m2) показва, че бързото действие основно се запазва при широк диапазон на индекса на телесната маса (BMI), докато общия глюкозо-понижаващ ефект намалява с увеличаване на затлъстяването.
Средната обща GIR AUC между 0-1 час е съответно 102±75 mg/kg и 158±100 mg/kg при 0,2 и 0,4 единици/kg инсулин глулизин, и съответно 83,1±72,8 mg/kg и 112,3±70,8 mg/kg при 0,2 и 0,4 единици/kg инсулин лиспро.
Фаза I проучване при 18 пациенти със затлъстяване и захарен диабет тип 2 (BMI между 35 и 40 kg/m2) с инсулин глулизин и инсулин лиспро [90% CI: 0,81, 0,95 (p=<0,01)] показва, че инсулин глулизин ефективно контролира дневните постпрандиални отклонения на кръвната захар.
Клинична ефикасност и безопасност
Захарен диабет тип 1-Възрастни
При 26-седмично клинично проучване фаза ІІІ, сравняващо инсулин глулизин с инсулин лиспро, и двата инжектирани подкожно непосредствено (0-15 минути) преди хранене при пациенти със захарен диабет тип 1, използващи инсулин гларжин като базален инсулин, инсулин глулизин е сравним с инсулин лиспро по отношение на гликемичен контрол, както се установява от промените в гликирания хемоглобин (изразен като HbA1c еквивалент) от изходния момент до крайната точка. Наблюдавани са сравними стойности на кръвната захар при самостоятелно проследяване. За разлика от инсулин лиспро, при инсулин глулизин не се наложи повишаване на дозата на базалния инсулин.
12-седмично клинично проучване фаза ІІІ, проведено при пациенти със захарен диабет 1 тип, получаващи инсулин гларжин като базална терапия показва, че прилагането на инсулин глулизин незабавно след хранене осигурява ефикасност, сравнима с прилагането на инсулин глулизин непосредствено преди хранене (0-15 минути) или на обикновен инсулин
(30-45 минути).
При популацията по протокол е наблюдавано значително по-голямо понижение на GHb в групата с глулизин преди хранене, в сравнение с групата на обикновен инсулин.
Захарен диабет тип 1-Педиатрични пациенти
26-седмично клинично проучване фаза III сравнява инсулин глулизин с инсулин лиспро, и двата инжектирани подкожно непосредствено (0-15 минути) преди хранене при деца
(4-5 години: n=9; 6-7 години: n=32 и 8-11 години: n=149) и юноши (12-17 години: n=382) със захарен диабет тип I, използващи инсулин гларжин или NPH като базален инсулин. Инсулин глулизин е сравним с инсулин лиспро по отношение на гликемичен контрол, както се установява от промените в гликирания хемоглобин (GHb изразен като HbA1c еквивалент) от изходния момент до крайната точка и от стойностите на кръвната захар при самостоятелно проследяване.
Няма достатъчно клинична информация относно приложението на Apidra при деца на възраст под 6 години.
Захарен диабет тип 2-Възрастни
Проведено е 26-седмично клинично проучване фаза ІІІ, последвано от 26-седмично продължение за проучване на безопасността, с цел да се сравни инсулин глулизин (0-15 минути преди хранене) с обикновен човешки инсулин (30-45 минути преди хранене), инжектирани подкожно при пациенти със захарен диабет тип 2, използващи също NPH инсулин като базален инсулин. Средният индекс на телесната маса (BMI) на пациентите е 34,55 kg/m2. Оказва се, че инсулин глулизин е сравним с обикновения човешки инсулин по отношение на промените в гликирания хемоглобин (изразен като HbA1c еквивалент) от първоначалния изходен момент до 6-месечната крайна точка (-0,46% за инсулин глулизин и -0,30% за обикновения човешки инсулин, р=0,0029) и от изходния момент до 12-месечната крайна точка (-0,23% за инсулин глулизин и -0,13% за обикновения човешки инсулин, разликата не е статистически значима).
При това проучване, мнозинството от пациентите (79%) са смесвали своя кратко действащ инсулин с NPH инсулин непосредствено преди инжектиране и 58% от пациентите са използвали перорални хипогликемични лекарства в момента на рандомизация, като са били инструктирани да продължат да ги използват в същата доза.
Раса и пол
В хода на контролирани клинични проучвания при възрастни, инсулин глулизин не показва разлики по отношение на безопасност и ефикасност при подгруповите анализи, основаващи се на раса и пол.
При инсулин глулизин, заместването на аминокиселината аспаргин на В3 място с лизин и на лизин на В29 място с глутаминова киселина в молекулата на човешкия инсулин, е в полза на по-бързата абсорбция.
При проучване с 18 пациенти от мъжки пол със захарен диабет тип 1, на възраст от 21 до
50 години, инсулин глулизин показва пропорционалност на дозата при ранна, максимална и обща експозиция в дозовия диапазон от 0,075 до 0,4 единици/kg.
Абсорбция и бионаличност
Фармакокинетичните профили при здрави доброволци и при пациенти с диабет (тип 1 или 2) показват, че абсорбцията на инсулин глулизин е около два пъти по-бърза с максимална концентрация приблизително два пъти по-висока в сравнение с обикновения човешки инсулин. При проучване при пациенти със захарен диабет тип 1 след подкожно приложение на
0,15 единици/kg, за инсулин глулизин Tmax е 55 минути и Cmax е 82 ± 1,3 μUnits/ml в сравнение с Tmax от 82 минути и Cmax 46 ± 1,3 μUnits/ml за обикновен човешки инсулин. Средното време на престой на инсулин глулизин е по-кратко (98 минути) в сравнение с обикновения човешки инсулин (161 минути) (вж. фигура 3).
GLULISINE REGULAR
Фигура 3: Фармакокинетичен профил на инсулин глулизин и обикновен човешки инсулин при пациенти със захарен диабет тип 1 след доза от 0,15 единици/kg.
При проучване при пациенти със захарен диабет тип 2 след подкожно приложение на
0,2 единици/kg инсулин глулизин, Cmax е 91 μUnits/ml с интерквартилен диапазон от 78 до
104 μUnits/ml.
Когато инсулин глулизин е инжектиран подкожно в коремната и делтоидната области и в бедрото, профилите концентрация-време са сходни с малко по-бърза абсорбция при прилагане в корема в сравнение с бедрото. Абсорбцията от делтоидната област е междинна (вж. точка 4.2). Абсолютната бионаличност (70%) на инсулин глулизин е сходна при различните места на инжектиране с ниска вариабилност при един и същи индивид (11%СV). Интравенозното болус приложение на инсулин глулизин води до по-висока системна експозиция сравнено с подкожна инжекция, с Cmax приблизително 40 пъти по-висока.
Затлъстяване
Друго фаза I проучване с инсулин глулизин и инсулин лиспро при популация без диабет при 80 пациенти с индекс на телесната маса в широк диапазон (18-46 kg/m2) показва, че бързата абсорбция и общата експозиция основно се запазват при широк диапазон на индексите на телесната маса.
Времето за достигане на 10% от общата INS експозиция се постига по-рано приблизително с
5-6 минути с инсулин глулизин.
Разпределение и елиминиране
Разпределението и елиминирането на инсулин глулизин и обикновения човешки инсулин след интравенозно приложение са сходни, с обеми на разпределение 13 l и 22 l и полуживот 13 и 18 минути, съответно.
След подкожно приложение, инсулин глулизин се елиминира по-бързо от обикновения човешки инсулин с установен полуживот 42 минути в сравнение с 86 минути. При цялостен анализ на инсулин глулизин при здрави индивиди и при лица със захарен диабет тип 1 или 2, установеният полуживот е от 37 до 75 минути (интерквартилен диапазон).
Инсулин глулизин показва слабо свързване с плазмените протеини, подобно на човешкия инсулин.
Специални популации
Бъбречно увреждане
При клинично проучване проведено при лица без диабет, покриващо широк диапазон на бъбречната функция (CrCl >80 ml/min, 30-50 ml/min, <30 ml/min), като цяло свойствата на инсулин глулизин да действа бързо се запазват. Инсулиновите нужди обаче, могат да бъдат намалени при наличието на бъбречна недостатъчност.
Чернодробно увреждане
Фармакокинетичните свойства не са изследвани при пациенти с нарушена чернодробна функция.
Старческа възраст
Налице са ограничени фармакокинетични данни при пациенти в старческа възраст със захарен диабет.
Деца и юноши
Фармакокинетичните и фармакодинамичните свойства на инсулин глулизин са изследвани при деца (7-11 години) и юноши (12-16 години) със захарен диабет тип 1. Инсулин глулизин се абсорбира бързо и в двете възрастови групи, със сходни Тmax и Сmax с тези при възрастни (вж. точка 4.2). Приложен непосредствено преди хранене, инсулин глулизин дава по-добър простпрандиален контрол от обикновения човешки инсулин, както при възрастни (вж. точка 5.1). Отклонението в стойностите на глюкозата (AUC0-6h) е 641 mg.h.dl-1 за инсулин глулизин и 801 mg.h.dl-1 за обикновения човешки инсулин.
Фармацевтични данни - Apidra 100 Units/ml
Метакрезол Натриев хлорид Трометамол Полисорбат 20
Хлороводородна киселина, концентрирана Натриев хидроксид
Вода за инжекции
Apidra 100 единици/ml инжекционен разтвор във флакон
Подкожно приложение
Поради липса на проучвания за несъвместимости, този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствeни продукти, освен с NPH човешки инсулин.
Когато се използва с инсулинова инфузионна помпа, Apidra не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
Интравенозно приложение
Установено е, че Apidra е несъвместим с 5% разтвор на глюкоза и Рингеров разтвор, поради което не трябва да се използва с тези разтвори. Не са провеждани проучвания за използването на други разтвори.
2 години.
Apidra 100 единици/ml инжекционен разтвор във флакон
Срок на годност след първа употреба на флакона
Продуктът може да се съхранява максимум 4 седмици под 25°С като се пази от директна топлина или директна светлина. Съхранявайте флакона в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.
Препоръчва се датата на първата употреба на флакона да се отбележи на етикета.
Срок на годност за интравенозно приложение
Инсулин глулизин за интравенозно приложение в концентрация 1 единица/ml e стабилен между
15ºC и 25ºС за 48 часа (вж. точка 6.6).
Apidra 100 единици/ml инжекционен разтвор в патрон
Срок на годност след първа употреба на патрона
Продуктът може да се съхранява максимум 4 седмици под 25°С като се пази от директна топлина или директна светлина.
Писалката, съдържаща патрон, не трябва да се съхранява в хладилник.
Капачката на писалката трябва да се поставя обратно върху писалката след всяко инжектиране, за да се предпази от светлина.
Apidra SoloStar 100 единици/ml инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
Срок на годност след първа употреба на писалката
Продуктът може да се съхранява максимум 4 седмици под 25°С, като се пази от директна топлина или директна светлина. Писалките в употреба не трябва да се съхраняват в хладилник. Капачката на писалката трябва да се поставя обратно върху писалката след всяко инжектиране, за да се предпази от светлина.
Apidra 100 единици/ml инжекционен разтвор във флакон
Неотворени флакони
Да се съхранява в хладилник (2°C – 8°C).
Да не се замразява.
Не поставяйте Apidra близо до замразяващата камера или в хладилна чанта. Съхранявайте флакона в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.
Отворени флакони
За условията на съхранение след първоначално отваряне на лекарствения продукт вижте точка
6.3.
Apidra 100 единици/ml инжекционен разтвор в патрон
Неотворени патрони
Да се съхранява в хладилник (2°C – 8°C).
Да не се замразява.
Не поставяйте Apidra близо до замразяващата камера или в хладилна чанта. Съхранявайте патрона в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.
Патрони в употреба
За условията на съхранение след първоначално отваряне на лекарствения продукт вижте точка
6.3.
Apidra SoloStar 100 единици/ml инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
Неупотребявани писалки
Да се съхранява в хладилник (2°C – 8°C).
Да не се замразява.
Не поставяйте Apidra близо до замразяващата камера или в хладилна чанта.
Съхранявайте предварително напълнената писалка в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.
Писалки в употреба
За условията на съхранение след първоначално отваряне на лекарствения продукт вижте точка
6.3.
Apidra 100 единици/ml инжекционен разтвор във флакон
10 ml разтвор във флакон (безцветно стъкло тип І) със запушалка (профилна алуминиева обкатка, еластомерна хлоробутилова гума) и полипропиленово отчупващо се капаче. Налични са опаковки от 1, 2, 4 и 5 флакона.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
Apidra 100 единици/ml инжекционен разтвор в патрон
3 ml разтвор в патрон (безцветно стъкло тип І) с бутало (еластомерна бромобутилова гума) и обкатка (алуминий) със запушалка (еластомерна бромобутилова гума). Налични са опаковки от 1, 3, 4, 5, 6, 8, 9 и 10 патрона.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
Apidra SoloStar 100 единици/ml инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
3 ml разтвор в патрон (безцветно стъкло) с бутало (еластомерна бромобутилова гума) и обкатка (алуминий) със запушалка (еластомерна бромобутилова гума). Патронът е запечатан в предварително напълнена писалка за еднократна употреба. Налични са опаковки от 1, 3, 4, 5, 6,
8, 9 и 10 писалки.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
Apidra 100 единици/ml инжекционен разтвор във флакон
Подкожно приложение
Флаконите Apidra са пригодени за употреба с инсулинови спринцовки със съответната скала в единици и за употреба с инсулинова помпена система (вж. точка 4.2).
Проверете флакона преди употреба. Той трябва да се използва само ако разтворът е бистър, безцветен, без видими твърди частици. Тъй като Apidra е разтвор, не изисква ресуспендиране преди употреба.
Етикетът на инсулина трябва винаги да се проверява преди всяка инжекция, за да се избегнат грешки при лечението между инсулин глулизин и други инсулини (вж. точка 4.4).
Смесване с инсулини
Когато се смесва с NPH човешки инсулин, в спринцовката първо трябва да се изтегли Apidra. Инжекцията трябва да се направи непосредствено след смесването, тъй като не са налични данни за времето на стабилност на смесите преди инжектиране.
Непрекъсната подкожна инфузионна помпа Вижте точка 4.2 и 4.4. за съвет.
Интравенозно приложение
Apidra трябва да се прилага в концентрация 1 единица/ml инсулин глулизин в инфузионни системи с разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) за инфузия с или без 40 mmol/l калиев хлорид, като се използват коекструдирани полиолефин/полиамидни пластмасови инфузионни сакове с предназначена за инфузия линия. Инсулин глулизин за интравенозно приложение в концентрация 1 единица/ml е стабилен при стайна температура за 48 часа.
След разреждане за интравенозно приложение, разтворът трябва да се провери визуално за видими частици преди приложението. Той трябва да се използва само ако разтворът е бистър и безцветен, но не и ако е мътен или с видими частици.
Установено е, че Apidra е несъвместим с 5% разтвор на глюкоза и Рингеров разтвор, поради което не трябва да се използва с тези разтвори. Не са провеждани проучвания за използването на други разтвори.
Apidra 100 единици/ml инжекционен разтвор в патрон
Apidra 100 единици/ml в патрон е подходящ само за подкожно инжектиране. Ако е необходимо прилагане чрез спринцовка, интравенозно инжектиране или инфузионна помпа, трябва да се използва флакон.
Патроните с Apidra трябва да се използват само с писалките: ClikSTAR, Autopen 24, Tactipen, AllStar, AllStar PRO или JuniorSTAR (вж. точка 4.2 и 4.4). Не всички от тези писалки могат да бъдат пуснати в продажба във Вашата страна.
Писалката трябва да се използва, както е препоръчано от производителя на изделието в информацията за пациента.
Инструкциите на производителя за употреба на писалката трябва внимателно да се спазват по отношение на зареждане на патрона, поставяне на иглата и прилагане на инсулиновата инжекция. Проверете патрона преди употреба. Той трябва да се използва само, ако разтворът е бистър, безцветен, без видими твърди частици. Преди да се зареди в писалката за многократна употреба, патронът трябва да се остави на стайна температура 1 до 2 часа. Въздушните мехурчета трябва да бъдат отстранени от патрона преди инжектиране (вж. инструкциите за употреба на писалката). Празните патрони не трябва да се пълнят отново.
Ако инсулиновата писалка е повредена или не работи правилно (поради механични дефекти), тя трябва да се изхвърли и да се използва нова писалка.
За предпазване от заразяване, писалката за многократна употреба трябва да се използва само от един пациент.
Етикетът на инсулина трябва винаги да се проверява преди всяка инжекция, за да се избегнат грешки при лечението между инсулин глулизин и други инсулини (вж. точка 4.4).
Apidra SoloStar 100 единици/ml инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка Apidra SoloStar 100 единици/ml в предварително напълнена писалка е подходящ само за подкожно инжектиране. Ако е необходимо прилагане чрез спринцовка, интравенозно инжектиране или инфузионна помпа, трябва да се използва флакон.
Преди първа употреба писалката трябва да се остави на стайна температура 1 до 2 часа. Проверете патрона преди употреба. Той трябва да се използва само ако разтворът е бистър, безцветен, без видими твърди частици, и ако е с подобна на вода консистенция. Тъй като Apidra е разтвор, не изисква ресуспендиране преди употреба.
Празните писалки не трябва да се използват отново и трябва да се изхвърлят по правилата.
За предпазване от заразяване, предварително напълнената писалка трябва да се използва само от един пациент.
Етикетът на инсулина трябва винаги да се проверява преди всяка инжекция, за да се избегнат грешки при лечението между инсулин глулизин и други инсулини (вж. точка 4.4).
Работа с писалката
Капачка на писалката
Игла на писалката (не е включена)
Тяло на писалката
Прозорец за дозата
Външна капачка на иглата
Вътрешна капачка на иглата
Гумено уплътнение
Бутон за инжектиране
Дозатор
Игла
Резервоар за инсулина
Предпазно уплътнение
Пациентът трябва да бъде посъветван да прочете внимателно инструкциите за употреба от листовката за пациента преди да използва SoloStar.
Схема на писалката
Важна информация за употребата на SoloStar:
-
Преди всяка употреба трябва да се постави нова игла и да се направи проверка за безопасност. Не трябва да се избира доза и/или да се натиска бутонът за инжектиране, без да е поставена игла. Да се използват само игли, пригодени за употреба със SoloStar.
-
Трябва да се обръща специално внимание, за да се избегнат случайни наранявания с иглата и пренасяне на инфекции.
-
SoloStar не трябва никога да се използва, ако е повредена или ако пациентът не е сигурен, че тя работи правилно.
-
Пациентът трябва винаги да има в наличност резервна SoloStar, в случай че SoloStar е изгубена или повредена.
Инструкции за съхранение
Моля, прегледайте точка 6.4 на тази КХП за инструкциите за съхранение на SoloStar.
Ако SoloStar се съхранява на студено, тя трябва да се извади 1 до 2 часа преди да се инжектира, за да се затопли. Инжектирането на студен инсулин е по-болезнено.
Използваната SoloStar трябва да се изхвърли според изискванията на Вашите местни власти.
Поддържане
SoloStar трябва да е защитена от прах и замърсяване.
SoloStar може да бъде почиствана отвън чрез избърсване с влажна кърпа. Писалката не трябва да се мокри, мие или смазва, тъй като това може да я повреди.
SoloStar е пригодена да работи точно и безопасно. С нея трябва да се борави внимателно. Пациентът трябва да избягва ситуации, при които SoloStar може да бъде повредена. Ако пациентът смята, че SoloStar може да е повредена, той трябва да използва нова.
Стъпка 1. Проверка на инсулина
Трябва да се провери етикетът на писалката, за да е сигурно, че съдържа правилния инсулин. Apidra SoloStar е синя. Тя има тъмно син бутон за инжектиране, с издаден пръстен на върха. След сваляне на капачката на писалката, видът на инсулина също трябва да се провери:
инсулиновият разтвор трябва да е бистър, безцветен, без видими твърди частици и да има подобна на вода консистенция.
Стъпка 2. Поставяне на иглата
Трябва да се използват само игли, пригодени за употреба със SoloStar.
За всяка инжекция винаги трябва да се използва нова стерилна игла. След сваляне на капачката, иглата трябва внимателно да се постави върху писалката.
Стъпка 3. Провеждане на проверка за безопасност
Преди всяка инжекция трябва да се направи проверка за безопасност, за да е сигурно, че писалката и иглата работят правилно и да се отстранят въздушните мехурчета.
Трябва да се избере доза от 2 единици.
Външната и вътрешната капачка на иглата трябва да се свалят.
Като се държи писалката с игла, насочена нагоре, резервоарът за инсулин трябва внимателно да се почука с пръст, така че въздушните мехурчета да изплуват по посока към иглата.
След това бутонът за инжектиране трябва да се натисне докрай.
Ако от върха на иглата излиза инсулин, тогава писалката и иглата функционират правилно. Ако не се появи инсулин на върха на иглата, стъпка 3 трябва да се повтори, докато на върха на иглата се появи инсулин.
Стъпка 4. Избиране на дозата
Дозата може да се нагласява на степени от по 1 единица, от минимум 1 единица до максимум 80 единици. Ако е необходима доза по-голяма от 80 единици, тя трябва да се приложи с две или повече инжекции.
Прозорецът за дозата трябва да показва „0” след проверката за безопасност. Тогава може да се избере дозата.
Стъпка 5. Инжектиране на дозата
Пациентът трябва да бъде информиран за инжекционната техника от своя медицински специалист.
Иглата трябва да се въведе в кожата.
Бутонът за инжектиране трябва да се натисне докрай. След това бутонът за инжектиране трябва да се задържи 10 секунди, преди да се извади иглата. Това гарантира, че цялата доза инсулин е инжектирана.
Стъпка 6. Сваляне и изхвърляне на иглата
След всяка инжекция иглата трябва да се свали и да се изхвърли. Това помага да се предотврати замърсяване и/или инфекция, навлизане на въздух в резервоара за инсулин и изтичане на инсулин. Иглите не трябва да се използват повторно.
Трябва да се обръща специално внимание при сваляне и изхвърляне на иглата. Трябва да се спазват препоръчваните мерки за безопасност при сваляне и изхвърляне на иглите (напр. техника на поставяне на капачката с една ръка), за да се намали риска от случайни наранявания с иглата и пренасяне на инфекциозни заболявания.
Капачката на писалката трябва да се постави обратно върху писалката.
Документи в PDF формат
Опаковка и цена
Лекарствен списък
ДДД
E10.3: Диабет с очни изменения,
E10.4: Диабет с неврологични изменения,
E10.5: Диабет със съдови разстройства,
E10.9: Захарен диабет без указание за усложнения,
E11.2: Неинсулинозависим захарен диабет, С бъбречни усложнения,
E11.3: Неинсулинозависим захарен диабет, С очни усложнения,
E11.4: Неинсулинозависим захарен диабет, С неврологични усложнения,
E11.5: Неинсулинозависим захарен диабет, С периферни съдови усложнения,
E11.9: Неинсулинозависим захарен диабет, Без усложнения