Mepsevii 2 mg/ml - Concentrate for solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Mepsevii 2 mg/ml
Mepsevii е показан за лечение на неневрологични прояви на мукополизахаридоза, тип VII (МПЗ VII; синдром на Sly).
Лечението трябва да се контролира от медицински специалист с опит в лечението на пациенти с МПЗ VІІ или други наследствени метаболитни нарушения. Вестронидаза алфа трябва да се прилага от специално обучен медицински специалист, който може да овладява спешни случаи.
Дозировка
Препоръчителната доза вестронидаза алфа е 4 mg/kg телесно тегло, прилагана чрез интравенозна инфузия на всеки две седмици.
За да се намали рискът от реакции на свръхчувствителност, 30 – 60 минути преди началото на инфузията трябва да бъде приложен неседативен антихистамин със или без антипиретик
(вж. точка 4.4). Трябва да се избягва прилагането на инфузия, ако в момента пациентът има висока температура или остро респираторно заболяване.
Специални популации
Старческа възраст
Липсват данни за безопасността и ефикасността на вестронидаза алфа при пациенти над
65-годишна възраст. Не е препоръчана алтернативна схема на лечение при такива пациенти (вж. точка 5.1).
Бъбречни и чернодробни увреждания
Безопасността и ефикасността на вестронидаза алфа при пациенти с бъбречни и чернодробни увреждания не са оценени. Не е препоръчана алтернативна схема на лечение при тези пациенти.
Педиатрична популация
Дозировката при педиатричната популация е същата както при възрастни. Наличните до момента данни са описани в точка 4.8 и точка 5.1.
Начин на приложение
Само за интравенозно приложение.
За указания относно разреждането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Общият разреден обем на инфузионния разтвор трябва да бъде приложен при схема на титриране на скоростта в продължение на около 4 часа.
Скоростта на инфузия трябва да бъде както следва: през първия час се влива 2,5% от общия обем, а остатъкът се влива през следващите три часа. Трябва да се вземат предвид всички мъртви пространства в системата, за да се осигури вливане на 2,5% от общия инфузионен обем в кръвообращението на пациента през първия час на инфузията. Най-ниската скорост на инфузия, приложена на пациент в програмата за клинично разработване, е 0,5 ml/h през първите 30 минути на инфузия, последвана от 1 ml/h през следващите 30 минути, което се равнява на 0,75 ml като най-малък общ обем, влят през първия час.
Не промивайте инфузионната линия, която съдържа вестронидаза алфа, за да се избегне бърз болус на вливания ензим. Поради ниската скорост на инфузия може да се добави допълнителен обем инфузионен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) през отделна система (“piggyback” или Y-образна система) за поддържане на достатъчен интравенозен поток. След първия час скоростта може да се увеличи, за да се влее остатъкът от инфузионния разтвор в рамките на
3 часа, в зависимост от поносимостта, съгласно указанията за препоръчителна скорост на инфузия в Таблица 2.
Скоростта на инфузия може да се забави, инфузията временно да се прекъсне или да се преустанови при проява на реакции на свръхчувствителност (вж. точка 4.4).
Животозастрашаваща свръхчувствителност (анафилактична реакция) към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1 (вж. точка 4.4).
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Общи
Трябва да се прави редовна оценка на ефектите от лечението с вестронидаза алфа и да се обмисля прекъсването му в случаи, при които не се наблюдават ясно различими положителни резултати (включително стабилизиране на проявите на заболяването). Прекратяване на лечението може да доведе до значително влошаване на клиничното състояние на пациента.
Тъй като с времето трайните увреждания на органите прогресират, все по-трудно лечението ще може да доведе до възстановяване на уврежданията или до поява на подобрения. Лекуващият лекар трябва да има предвид, че приложението на вестронидаза алфа не оказва влияние върху необратимите усложнения (напр. деформации на скелета).
При експозицията, наблюдавана при хора, не се очаква вестронидаза алфа да премине кръвно-мозъчната бариера, затова няма вероятност да окаже влияние върху неврологичните прояви на заболяването.
Реакции на свръхчувствителност, включително анафилаксия
Съобщавани са сериозни реакции на свръхчувствителност, включително анафилаксия при употребата на вестронидаза алфа, затова при нейното приложение трябва да бъде осигурена подходяща медицинска помощ, която да е на разположение (вж. точка 4.8).
Инфузия трябва да се избягва, ако в момента пациентът има висока температура или остро респираторно заболяване.
Препоръчва се премедикация с неседативен антихистамин със или без антипиретик, приложен 30 – 60 минути преди началото на инфузията (вж. точка 4.2).
Важно е вестронидаза алфа да се прилага съгласно схемата за препоръчана скорост на инфузия (вж. Таблица 2 в точка 6.6).
При проява на тежки реакции на свръхчувствителност инфузията с вестронидаза алфа трябва незабавно да бъде прекратена и трябва да се започне подходящо лечение. Овладяването на реакциите на свръхчувствителност трябва да бъде съобразено с тежестта на реакцията и да включва временно прекъсване или прекратяване на инфузията и/или приложение на допълнителни антихистамини, антипиретици и/или кортикостероиди при леки до умерени реакции. Може да се приложи бърза инфузия на инфузионен разтвор на натриев хлорид
9 mg/ml (0,9%) при понижено кръвно налягане и кислород при хипоксия. Пациентите трябва да останат под наблюдение най-малко 60минутислед приключване на инфузията на вестронидаза алфа.
Пациентите трябва да бъдат информирани за признаците и симптомите на реакциите на свръхчувствителност и да бъдат инструктирани незабавно да потърсят медицинска помощ при поява на такива признаци и симптоми. След тежка реакция на свръхчувствителност трябва да се преценят рисковете и ползите от повторно прилагане на вестронидаза алфа.
Притискане на гръбначния мозък/на шийния отдел на гръбначния мозък
Притискането на гръбначния мозък или на шийния отдел на гръбначния мозък е известно и сериозно усложнение при МПЗ VII. При ензимозаместваща терапия може да възникне травма
на гръбначния мозък поради подобрената подвижност на врата и гръбначния стълб. Пациенти с МПЗ VII, които получават вестронидаза алфа, трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на притискане на гръбначния мозък или на нестабилност на врата, включително болки във врата или гърба, слабост на крайниците, промени в рефлексите или уринарна и фекална инконтиненция. Незабавно трябва да бъде предприето подходящо клинично лечение.
Диета с ограничен прием на натрий
Този лекарствен продукт съдържа 17,8 mg натрий на един флакон и се прилага с инфузионен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) (вж. точка 6.6). На всеки приложен флакон, включващ и съответния обем разредител, приемът на натрий е 35,5 mg. Това количество е еквивалентно на 1,8% от максималния дневен прием на натрий за възрастни от 2 g, препоръчан от СЗО. Счита се, че Mepsevii е с високо съдържание на натрий. Това трябва да бъде взето предвид при разреждане на лекарствения продукт при пациенти на диета с контролиран прием на натрий или при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, при които е необходимо да се ограничи натрият и общият прием на вода.
Не са провеждани проучвания за взаимодействия. Тъй като той представлява рекомбинантен човешки протеин, чиято ензимна активност се проявява в лизозомите, не се очаква взаимодействие на вестронидаза алфа с други лекарствени продукти.
Бременност
Липсват данни относно употребата на вестронидаза алфа при бременни жени. Проучванията с вестронидаза алфа при животни не показват пряко или непряко вредно въздействие върху бременността, ембрио-феталното развитие или пре- и постнаталното развитие (вж. точка 5.3).
За предпочитане е като предпазна мярка да се избягва употребата на Mepseviiпо време на бременност, освен ако потенциалната полза за майката е по-голяма от потенциалните теоретични рискове за плода.
Кърмене
Липсват данни от проучвания при кърмещи жени. Не е известно дали вестронидаза алфа се екскретира с кърмата, но не се очаква да има системна експозиция при кърмачето чрез кърмата. Поради липса на данни при хора вестронидаза алфа трябва да се прилага при кърмещи жени само ако потенциалната полза от вестронидаза алфа за майката и ползата от кърменето за детето са по-големи от потенциалните теоретични рискове за детето.
Фертилитет
Липсват данни при хора относно ефекта на вестронидаза алфа върху фертилитета. Проучванията с вестронидаза алфа при животни не показват пряко или непряко въздействие върху фертилитета при мъжките или женските индивиди (вж. точка 5.3).
Резюме на профила на безопасност
Най-често срещаните нежелани реакции в 4 клинични изпитвания при 23-ма пациенти, лекувани с вестронидаза алфа, са обрив (17,4%), уртикария (17,4%), екстравазация на мястото на инфузия (17,4%), анафилактоидна реакция (13%), оток на мястото на инфузия (8,7%), сърбеж (8,7%) и диария (8,7%). Повечето нежелани реакции са с лека до умерена степен на тежест.
Табличен списък на нежеланите реакции
Оценката на нежеланите реакции се основава на експозицията на 23-ма пациенти на възраст от 5 месеца до 25 години в 4 клинични изпитвания, които получават вестронидаза алфа в дози до 4 mg/kg веднъж на две седмици в продължение до 187 седмици. Деветнадесет от пациентите са на възраст под 18 години.
В Таблица 1 са изброени нежеланите реакции, съобщени при 4 клинични изпитвания при
23-ма пациенти, лекувани с Mepsevii. Нежеланите реакции са представени по системо-органна класификация и категория по честота. Според категорията по честота се определят като: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до
< 1/1000) и много редки (< 1/10 000).
Таблица 1. Нежелани реакции, съобщени при пациенти, лекувани с Mepsevii
| Системо-органна класификация по MedDRA | Предпочитан термин по MedDRA (РТ) | Честота |
| Нарушения на имунната система | Анафилактоидна реакция | Много чести |
| Нарушения на нервната система | Фебрилен гърч* | Чести |
| Стомашно-чревни нарушения | Диария | Чести |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Уртикария Обрив**Пруритус | Много чести ЧестиЧести |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Екстравазация на мястото на инфузия*** Оток на мястото на инфузия**** | Много чести Чести |
*Вижте описанието на избраните нежелани реакции за подробности относно фебрилен гърч, съобщен при 1 от 23-ма пациенти, участвали в изпитването.
** ”Обрив” включва групирани предпочитаните термини: обрив, папулозен обрив, сърбящ обрив, макуло-папулозен обрив, папула и макула.
*** ”Екстравазация на мястото на инфузия“ включва един предпочитан термин за екстравазация
**** Една нежелана реакция, Периферен оток, е включена като Оток на мястото на инфузия със съответната категория по честотата, тъй като тя е класифицирана като проблем с интравенозния катетър.
Описание на избрани нежелани реакции
Фебрилен гърч
Един пациент, получаващ вестронидаза алфа с доза 4 mg/kg, е получил фебрилен гърч по време на лечението на седмица 66, в рамките на 3 дни след поставянето на ваксина за дифтерия, тетанус и коклюш. Инфузията е спряна, пациентът е получил антиконвулсанти, антипиретици и антибиотици и фебрилният гърч е овладян. Впоследствие при пациента е възобновено приложението на лекарството, без повторна проява на реакцията и лечението с вестронидаза
алфа е продължено. Това събитие се оценява като вероятно свързано с вестронидаза алфа поради времевата връзка с инфузията.
Имуногенност
Осемнадесет от 23-ма пациенти (78%) от 4 клинични изпитвания са развили антитела (ADA) срещу антирекомбинантна човешка бета-глюкуронидаза (rhGUS), като десет от тях са развили допълнителни неутрализиращи антитела (NAb) в поне един от случаите, но непоследователно във времето. Липсва категорична връзка между титъра на антителата и развитието на неутрализиращи антитела. При повечето пациенти моделът на отслабена имуногенност при хронична експозиция се предполага въз основа на намаляващите титри на антителата с течение на времето при непрекъснато лечение. Наличието на ADA (не-NAb и NAb) изглежда не оказва влияние върху намаляването на фармакодинамичния маркер, глюкозаминогликани в урината (uGAGs) и развитието на реакции на свръхчувствителност, включително реакции, свързани с инфузията.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е много важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Mepsevii 2 mg/ml
Фармакотерапевтична група: Други продукти за храносмилателна система и метаболизъм, ензими, ATC код: A16AB18
Механизъм на действие
Мукополизахаридоза VII е нарушение на лизозомното съхранение, характеризиращо се с недостиг на бета-глюкуронидаза (GUS), което води до натрупване на глюкозаминогликани (GAGs) в клетките на целия организъм, което предизвиква мултисистемни увреждания на тъканите и органите.
Вестронидаза алфа е рекомбинантна форма на човешка GUS и е предназначена да осигури екзогенен GUS ензим за ъптейк в клетъчните лизозоми и последващ катаболизъм на натрупаните GAGs в засегнатите тъкани.
Клинична ефикасност и безопасност
Клиничната програма за вестронидаза алфа включва лечение на 23 нелекувани досега пациенти с МПЗ VII на възраст от 5 месеца до 25 годинив4 клинични изпитвания, които получават вестронидаза алфа с дози до 4 mg/kg веднъж на две седмици в продължение на 187 седмици.
Деветнадесет от пациентите са на възраст под 18 години.
Проучвания 301 и 202
В многоцентрово, рандомизирано, плацебо-контролирано, със заслепено начало, кръстосано изпитванe с едно рамо фаза 3 (проучване UX003-CL301, наричано накратко проучване 301), 12 пациенти с МПЗ VII получават вестронидаза алфа 4 mg/kg веднъж на две седмици за 24 до 48 седмици. Пациентите са рандомизирани на сляп принцип в 4 групи: 3-ма пациенти получават веднага вестронидаза алфа за 48 седмици (Група A), 3-ма пациенти получават плацебо за 8 седмици, а след това вестронидаза алфа за 40 седмици (Група B), 3-ма пациенти получават плацебо за 16 седмици, а след това вестронидаза алфа за 32 седмици (Група C) и
3-ма пациенти получават плацебо за 24 седмици, а след това вестронидаза алфа за 24 седмици (Група D). Пациентите, включени в проучване 301, са подходящи да продължат в проучване UX003-CL202 (наричано накратко проучване 202), открито разширено изпитване, в което пациентите получават допълнителни дози вестронидаза алфа с доза 4 mg/kg интравенозно, веднъж на две седмици, в продължение на до 144 седмици. Десет пациенти са преминали директно от края на проучване 301 в седмица 0 на проучване 202, докато 2-ма пациента (17%) имат пропуски в лечението, преди да се включат в проучване 202.
От 12 пациенти, включени в проучване CL301, 4 са от мъжки пол и 8 са от женски пол на възраст от 8 до 25 години (с медиана на възрастта14 години). Девет от пациентите са на възраст под 18 години. Диагнозата МПЗ VII е потвърдена чрез анализ на активността на GUS ензимите при 5-има пациенти, чрез генотипизиране при 3-ма пациенти и чрез двата метода - ензимен анализ и определяне на генотипа при 4-ма пациенти. Пациентите с МПЗ VII, които са лекувани чрез трансплантация на хематопоетични стволови клетки са изключени от проучването.
Изключително малкият брой на пациентите с МПЗ VII като цяло налага включването на всички пациенти, които са имали възможност да участват в това клинично изпитване, което е довело до получаването на много разнообразна група. Клиничните крайни точки не могат да бъдат оценени при някои пациенти поради степента на заболяването, възрастта или нивото на когнитивност (23 от 72 оценки[~32%] по 6 показателя за 12 пациенти не са могли да бъдат оценени на изходно ниво).
Първичната крайна точка е процентът на намаляване на отделяната GAG в урината (дерматан сулфат, DS) преди и след 24 седмици лечение с вестронидаза алфа. Основната вторична крайна точка е скор по многосъставен индекс на клиничен отговор (multi-domain clinical responder index, MDRI), който се състои от шест части [6-минутен тест с ходене (six-minute walk test, 6MWT), форсиран витален капацитет (forced vital capacity, FVC), флексия на рамото, зрителна острота, тест за двигателни умения на Bruininks-Oseretsky (BOT-2) – фина и обща моторика] след 24 седмици лечение и общ скор на умората, измерен съгласно Многоизмерна скала за умора, свързана с оценката на качеството на живот при деца (Pediatric Quality of Life Multidimensional Fatigue Scale, PedsQL).
Минималните значими разлики (MIDs) са определени предварително за шестте части на MDRI плюс умора, и са както следва: 6MWT (≥ 23 метра и ≥ 10% промяна спрямо изходното ниво), FVC (5% абсолютна промяна или 10% относителна промяна спрямо изходното ниво за FVC% прогн.), флексия на рамото (20 градуса промяна в диапазона на движение на двете рамена), зрителна острота (3 линии (коригирани, при двете очи)), BOT-2 фина моторика (прецизност на фината моторика: промяна 0,72 и двигателна сръчност: промяна 1,47), BOT-2 обща моторика (баланс: 0,57, и скорост на бягане и подвижност: 0,59), и умора (10 точки от общия скор).
Първична крайна точка: намаление на uGAG
След 24 седмици лечение с вестронидаза алфа е постигнато бързо и устойчиво значително намаление на екскретираните uGAG (DS) със средна процентна промяна, определена по метода на най-малките квадрати (±SE)-64,82% (±2,468%) (p < 0,0001). Всички 12 пациенти са отговорили на лечението, предварително определено като ≥ 50% намаление на uGAG, при
най-малко едно посещение през първите 24 седмици от лечението. В допълнение към това промяната на uGAG (% промяна от седмица 0 на проучването) показва подобна степен на намаление на uGAG във всички групи след кръстосване към активно лечение. Намаленията на uGAG DS, наблюдавани в проучване 301 се запазват, когато пациентите (n=12) преминават в
продължението по проучване 202 и получават вестронидаза алфа до 3,6 години общо по двете проучвания. Намаление на uGAG DS екскрецията е постигнато с LS средни (SE) процентни промени от -62% (4,9%) в проучване 202 седмица 0 и -58% (7,2%) на седмица 48 (n=10). При пациенти, които са продължили след седмица 48 на проучване 202, средното процентно намаление на uGAG е по-голямо от 70% при всички последващи визити за оценка до седмица 144 на проучване 202 (n=4).
Ключова вторична крайна точка: Многосъставен индекс на клиничен отговор (MDRI) и
6-минутен тест с ходене (6MWT)
При клиничните (вторични) крайни точки са наблюдавани положителни резултати, но не при всички пациенти. След 24 седмици лечение с вестронидаза алфа в проучване 301 цялостните резултати по MDRI, както при предварително определените, така и при posthoc анализите
(6 части на MDRI плюс умора), са положителни с увеличение +0,5 (p = 0,0527) и
+0,8 (p = 0,0433), включително умора, съответно (t-test). При пациентите, които са продължили в проучване 202, е наблюдавано средно (SD) подобрение в MDRI на седмица 24 (+0,7 [1,01] части) и в седмица 48 (+0,9 [1,30] части).
При 6MWT, разстоянието се увеличава от изходно ниво до седмица 24 от лечението в проучване 301 с LS средно (±SE) от 20,8 m (±16,75 m) при 9 пациенти, които са били в състояние да проведат оценката на изходно ниво и поне на една визита след изходното ниво. 6 пациенти имат резултати от 6MWT теста на седмица 24 от лечението. Трима от тях (50%) постигат предварително зададеното MID на седмица 24 от лечението и са запазили подобрението в ходенето от 65 метра, 80 метра и 83 метра. При пациентите, които са продължили в проучване 202, 8 пациенти са били в състояние да проведат 6MWT на
седмица 48. Наблюдава се запазване на резултатите от 6MWT със средно разстояние от 308,4 м (диапазон: 80-556), при средно (SE) увеличение от изходното ниво на проучване 301 от 19,0 м (16,4 м).
Други изследвания
Проучване UX003-CL201 (наречено проучване 201) е открито изпитване за проучване на дозата с едно рамо, което включва трима пациенти с МПЗ VII на възраст от 5до 25 години. След
120 седмици експозиция на вестронидаза алфа един от пациентите е показал 21% подобрение на форсиран витален капацитет (FVC% прогнозиран) спрямо изходното ниво при изследване на белодробната функция, в допълнение към подобрение от 105 метра при 6MWT. При други двама пациенти с хепатоспленомегалия на изходно ниво е наблюдавано намаляване на обема на черния дроб (24% и 53%) и обема на далака (28% и 47%) след 36 седмици лечение.
Проучване UX003-CL203 (наричано проучване 203) е продължаващо, открито, неконтролирано проучване с едно рамо, което включва осем пациенти на възраст под 5 години, които са получавали вестронидаза алфа при доза 4 mg/kg на всеки две седмици, с период на лечение
48 седмици и допълнителен период на лечение по избор до 240 седмици. Проучването оценява намалението на екскретираните в урината GAG, скоростта на растеж и хепатоспленомегалията.
Намаление на uGAG
Лечението с вестронидаза алфа води до бързо и устойчиво, значимо (p<0,0001) намаление на екскрецията на uGAG DS със средна (SE) процентна промяна, определена по метода на
най-малките квадрати -60% (6,6) на седмица 4, което се задържа на -61% (6,4) на седмица 48. При пациентите, които са включени в периода на продължение на лечението до седмица 132 има допълнително намаление на uGAG DS.
Растеж
На изходното ниво всичките 8 пациента имат нарушен растеж. Средният (SD) z-скор за цял ръст се подобрява спрямо изходното ниво с +0,196 (0,30) на седмица 48. Наблюдавана е незначима тенденция към увеличаване на скоростта на растеж след лечение с вестронидаза алфа от среден (SD) z-скор -2.59 (1,49) на изходното ниво до -0,392 (2,10) след изходното ниво (p=0,27).
Хепатомегалия
Всички пациенти с хепатомегалия с оценка чрез изследване с ултразвук на изходното ниво (n=3/8) имат намаляване на размера на черния дроб до нормалните граници за възраст и пол преди приключване на проучването.
Извънредни обстоятелства
Този лекарствен продукт е разрешен за употреба при „извънредни обстоятелства“. Това означава, че поради рядкото разпространение на болестта до момента не е било възможно да се получи пълна информация за този лекарствен продукт.
Всяка година Европейската агенция по лекарствата (EMA) ще извършва преглед на новата информация и тази КХП съответно ще се актуализира.
Фармакокинетиката на вестронидаза алфа е оценена при общо 23 пациенти с МПЗ VII, включително 19 педиатрични пациенти и 4 възрастни от 3 клинични изпитвания. След многократно прилагане на 4 mg/kg през една седмица, максималната серумна концентрация (Cmax) е 17,3 ± 19,6 µg/ml (средно ± стандартното отклонение; диапазон: 4,7 до 35,7 µg/ml) и площта под кривата плазмена концентрация/време от време нула до последната измерима концентрация (AUC0-t) е 50,9 ± 32,2 µg*h/ml (средно ± стандартното отклонение; диапазон: 17,4 до 153 µg*h/ml). Фармакокинетиката на вестронидаза алфа е независима от времето при многократно прилагане. Ограничените фармакокинетични данни в стационарно състояние предполагат пропорционално на дозата повишение на експозицията на вестронидаза алфа в диапазона от 1 до 4 mg/kg през една седмица.
Разпределение
След многократно прилаганена4 mg/kg през една седмица при пациенти с МПЗ VII средно
(+ стандартното отклонение) общият обем на разпределение (Vss) е 0,26 ± 0,13 l/kg (диапазон: 0,10 до 0,60 l/kg).
Биотрансформация
Вестронидаза алфа е рекомбинантен човешки ензим и следователно се елиминира чрез протеолитично разграждане до малки пептиди и аминокиселини.
Елиминиране
След многократно прилаганена4 mg/kg през една седмица при пациенти с МПЗ VII средно (± стандартното отклонение) общият клирънс (Cl) е 0,079 ± 0,045 l/h/kg (диапазон: 0,038 до 0,20 l/h/kg); средно (± стандартното отклонение)времето на полуелиминиране (t1/2) е 2,6 ± 0,6 часа (диапазон: 0,9 до 3,6 часа).
Екскреция
Не са провеждани проучвания по отношение на екскрецията при хора. Не се очаква вестронидаза алфа да се елиминира чрез бъбречна или фекална екскреция.
Фармацевтични данни - Mepsevii 2 mg/ml
Натриев дихидрогенфосфат дихидрат Натриев хлорид
Хистидин Полисорбат 20 Вода за инжекции
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.
3 години
След разреждане
Химичната и физичната стабилност на разредения лекарствен продукт в периода на използване е демонстрирана при до 36 часа при съхранение в хладилник на 2 °C – 8 °C, последван от период на съхранение до 6 часа при стайна температура до максимум 25 °C.
От гледна точка на микробиологичната безопасност разреденият продукт трябва да се използва веднага след разреждането. Ако не се използва веднага, потребителят носи отговорност за времето и условията на съхранение в периода на използване, които не би трябвало да превишават 36 часа при 2 °C – 8 °C, последвани от максимум 6 часа при стайна температура до максимум 25 °C.
Да се съхранява в хладилник (2 °C – 8 °C). Да не се замразява.
Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.
За условията на съхранение на лекарствения продукт след разреждане, вижте точка 6.3.
Флакон от безцветно стъкло (Тип I) с гумена запушалка с покритие от флуорна смола и алуминиева обкатка с пластмасово отчупващо се капаче.
Опаковка: 1 флакон, съдържащ 5 ml концентрат за инфузионен разтвор.
Всеки флакон Mepsevii е предназначен само за еднократна употреба. Mepsevii трябва да се разрежда с инжекционен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) като се използва асептична
техника съгласно стъпките, описани по-долу. Разреденият инфузионен разтвор трябва да се прилага на пациента като се използва сак с ниско протеинно свързване и система (може да се използва сак, който не съдържа ди-(2-етилхексил) фталат [DEHP]), като се препоръчва използване на система за вливане, снабдена с вътрешен филтър 0,2 μm с ниско протеинно свързване.
-
Определете броя на флаконите, които трябва да се разредят въз основа на реалното тегло на пациента и препоръчителната доза 4 mg/kg с помощта на следните изчисления (а-б):
а. Обща доза (mg) = тегло на пациента (kg) x 4 mg/kg (препоръчителна доза) б. Общ брой флакони = обща доза (mg), разделена на 10 mg/флакон
-
Закръглете до следващия цял флакон и извадете необходимия брой флакони (вж. Таблица 2) от хладилника, като ги оставите да достигнат стайна температура до максимум 25 °C. Не загрявайте, не поставяйте в микровълнова фурна и не разклащайте флаконите.
-
Обем (ml) на изчислената доза = обща доза (mg), разделена на концентрация
2 mg/ml
-
-
Разредете изчислената доза 1:1, като използвате равен обем инжекционен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) за интравенозна инфузия. Общият инфузионен обем се изчислява въз основа на общата доза и обем на Mepsevii (вж. Таблица 2).Изчислената по гореописания начин доза, разредена в съотношение 1:1 с инжекционен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%),трябва да бъде поставена в нов, празен инфузионен сак. Разреждането трябва да става при стайна температура.
-
Преди да изтеглите Mepsevii от флакона, огледайте за наличие на видими частици и за промяна в цвета. Концентратът за инфузионен разтвор Mepsevii трябва да бъде безцветен до бледожълт. Не използвайте, ако разтворът има промяна в цвета или ако в него има видими частици.
-
Бавно изтеглете Mepsevii от съответния брой флакони, като внимателно избягвате прекомерно разклащане, навлизане на въздух или образуване на пяна. Използвайте достатъчно голяма игла (с размер 18), за да се намали до минимум образуването на мехурчета в разтвора.
-
Бавно добавете Mepsevii в инфузионния сак, като внимателно избягвате разклащане и осигурявате смесване чрез контакт между двете течности без да се образуват мехурчета или завихряне.
-
Леко разклатете инфузионния сак, за да осигурите правилно разпределение на Mepsevii. Не разтръсквайте разтвора.
Таблица 2. Схема за препоръчителна скорост на инфузия спрямо теглото на пациента за приложение на Mepsevii при препоръчителна доза 4 mg/kg
Диапазон на теглото на пациента (kg) Общ дозов диапазон на Mepsevii (mg) Общ обем Mepsevii (закръглен) (ml) Общ брой флакони Mepsevii Общ обем наинфузията (вливане за 4 часа) (ml) Скорост на инфузията през първия час (2,5%)(ml/h) Скорост на инфузията през следващите 3 часа (97,5%/3)(ml/h) 3,5 – 5,9 14 – 23,6 10 2 20 0,5 6,5 6 – 8,4 24 – 33,6 15 3 30 0,75 9,75 8,5 – 10,9 34 – 43,6 20 4 40 1 13 11 – 13,4 44 – 53,6 25 5 50 1,25 16,25 13,5 – 15,9 54 – 63,6 30 6 60 1,5 19,5 16 – 18,4 64 – 73,6 35 7 70 1,75 22,75 18,5 – 20,9 74 – 83,6 40 8 80 2 26 21 – 23,4 84 – 93,6 45 9 90 2,25 29,25 23,5 – 25,9 94 – 103,6 50 10 100 2,5 32,5 26 – 28,4 104 – 113,6 55 11 110 2,75 35,75 28,5 – 30,9 114 – 123,6 60 12 120 3 39 31 – 33,4 124 – 133,6 65 13 130 3,25 42,25 33,5 – 35,9 134 – 143,6 70 14 140 3,5 45,5 36 – 38,4 144 – 153,6 75 15 150 3,75 48,75 38,5 – 40,9 154 – 163,6 80 16 160 4 52 41 – 43,4 164 – 173,6 85 17 170 4,25 55,25 43,5 – 45,9 174 – 183,6 90 18 180 4,5 58,5 46 – 48,4 184 – 193,6 95 19 190 4,75 61,75 48,5 – 50,9 194 – 203,6 100 20 200 5 65 51 – 53,4 204 – 213,6 105 21 210 5,25 68,25 53,5 – 55,9 214 – 223,6 110 22 220 5,5 71,5 56 – 58,4 224 – 233,6 115 23 230 5,75 74,75 58,5 – 60,9 234 – 243,6 120 24 240 6 78 61 – 63,4 244 – 253,6 125 25 250 6,25 81,25 63,5 – 65,9 254 – 263,6 130 26 260 6,5 84,5 66 – 68,4 264 – 273,6 135 27 270 6,75 87,75 68,5 – 70,9 274 – 283,6 140 28 280 7 91 Изхвърляне
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.