Impactin Duo 10 mg/10 mg capsules, hard

Лечение на хипертония при възрастни.

Импактин Дуо е показан като заместителна терапия при болни с кръвно налягане, адекватно контролирано с амлодипин и рамиприл, дадени едновременно в същите дози, но под формата на отделни лекарства.

Импактин Дуо не трябва да се използва за първоначално лечение на хипертонията. Дозата на съставка трябва да се индивидуализира в съответствие с профила на пациента и контрола на кръвното налягане.

Ако се налага корекция в дозировката, дозовият режим трябва да се определи иднивидуално първо по отношение на отделните съставки - рамиприл и амлодипин и въз основа на така установения режим се избира съответната фиксирана комбинация на Импактин Дуо.

Препоръчителната дневна доза е една капсула дневно. Максималната дневна доза е една капсула 10 mg/10 mg.

Специални популации

Пациенти с бъбречно увреждане

За да се намери оптималната начална и поддържаща доза при пациенти с нарушена бъбречна функция, дозата на всеки пациент трябва да се коригира индивидуално, чрез отделно титриране на дозите на амлодипин и рамиприл.

Рамиприл се отделя слабо при диализа и затова трябва да се прилага няколко часа след извършване на диализа.

Амлодипин не се отделя чрез диализа и затова трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти на диализа.

По време на лечението с Импактин Дуо трябва да се мониторира бъбречната функция и нивото на калий в серума. В случай на влошаване на бъбречната функция, прилагането на Импактин Дуо трябва да се прекъсне и да се замени с отделните съставки на комбинацията в съответно коригирани дози.

Пациенти с чернодробно увреждане

Максимална дневна доза от 2,5 mg рамиприл.

Пациенти в старческа възраст

Началната доза трябва да бъде ниска при пациенти в старческа възраст. Увеличаването на дозата трябва да се извършва с повишено внимание.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Импактин Дуо не е установена при деца. Понастоящем достъпните данни са описани в точки 4.8, 5.1, 5.2 и 5.3, но няма препоръки за дозировка.

Препоръчва се Импактин Дуо да се приема ежедневно, по едно и също време с или без храна. Капсулата не трябва да се дъвче или чупи.

Импактин Дуо може да се използва самостоятелно или в комбинация с други антихипертензивни средства (вж. точки 4.3,4.4,4.5 и 5.1).

Свръхчувствителност към рамиприл, амлодипин, други АСЕ- (ангиотензин конвертиращи ензими) инхибитори, дихидропиридинови деривати, или към някои от помощните вещества, описани в точка 6.1.

Свързани с рамиприл:

• Рамиприл не трябва да се използва с алискирен-съдържащи лекарствени продукти при пациенти с диабет или с умерено до тежко бъбречно увреждане (скорост на гломерулна филтрация (GFR) < 60 ml/min/1,73 m²), виж точки 4.5 и 5.1.

• Съпътстваща употреба при терапия със сакубитрил/валсартан. Рамиприл/амлодипинов безилат не трябва да се започва по-рано от 36 часа след последната доза сакубитрил/валсартан (вж. също точки 4.4 и 4.5).

• Анамнеза за ангиоедем (наследствен, идиопатичен или във връзка с предхожддащ ангиоедем причинен от АСЕ-инхибитори или антагонисти на ангиотензин II рецепторите). - -

• Екстракорпорално лечение, при което има контакт на кръвта с електонегативно заредени повърхности (виж точка 4.5).

• Значителна двустранна стеноза на бъбречните артерии или стеноза на бъбречната артерия при едностранно функциониращ бъбрек.

Бременност във втори или трети триместър (виж точка 4.4 и 4.6).

• Хипотензия или нестабилна хемодинамика.

Свързани с амлодипин:

• Тежка хипотензия.

• Шок (включително кардиогенен шок).

• Обструкция на изходния тракт на лявата камера (напр. висока степен на аортна стеноза).

• Хемодинамично нестабилна сърдечна недостатъчност след остър инфаркт на миокарда.

Препоръчва се повишено внимание при пациенти, които са лекувани едновременно с диуретици, тъй като тези пациенти могат да бъдат с хиповолемия и/или солеви дефицит. Бъбречната функция и серумният калий трябва да се следят.

Свързани с рамиприл

Двойно блокиране на систематаренин-ангиотензин-алдостерон (РААС):

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ-инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ-инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ-инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Специални популации

Бременност:

Приемът на АСЕ-инхибитори не трябва да се започва по време на бременност. Пациентките, които планират забременяване, трябва да преминат на друго антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност по време на бременност, освен ако продължаването на лечението с АСЕ- инхибитори не се счита от съществено значение. При установяване на бременност лечението с АСЕ- инхибитори трябва да бъде спряно незабавно и, ако е уместно, трябва да бъде започната алтернативна терапия (виж точка 4.3 и 4.6).

Пациенти, изложени на особено висок риск от хипотензия

• Пациенти със силно активирана ренин-ангиотензин-алдостерон система.

Пациентите със силно активирана ренин-ангиотензин-алдостерон система са изложени на риск от остро изразено понижение на кръвното налягане и влошаване на бъбречната функция поради инхибиране на АСЕ, особено когато АСЕ-инхибитор или съпътстващ диуретик се прилага за първи път или след първо повишение на дозата.

Значително активиране на ренин-ангиотензин-алдостерон системата трябва да се очаква и медицинско наблюдение, в т.ч. проследяване на кръвното налягане, е необходимо например при:

• пациенти, с тежка форма на хипертония;

• пациенти с декомпенсирана застойна сърдечна недостатъчност;

• пациенти с хемодинамично значимо нарушение на левокамерния входен или изходен тракт (напр. стеноза на аортната или митралната клапа); '

• пациенти с едностранна стеноза на бъбречната артерия и с функциониращ втори бъбрек;

• пациенти с чернодробна цироза и/или асцит;

• пациенти, подложени на голяма хирургична интервенция или поставени под анестезия с вещества, предизвикващи хипотензия.

Като обща мярка се препоръчва корекция на обезводняването, хиповолемията или солевия дефицит (при пациенти със сърдечна недостатъчност, обаче, тази мярка трябва внимателно да се прецени спрямо риска от обемно претоварване).

• Преходна или персистираща сърдечна недостатъчност след миокарден инфаркт.

• Пациенти, изложени на риск от сърдечна или мозъчна исхемия в случай на остра хипотония.

В началната фаза на лечение е необходимо специално лекарско наблюдение.

Пациенти в старческа възраст

Виж точка 4.2.

Хирургична интервенция

Препоръчително е лечението с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим, като рамиприл, по възможност да се прекъсва един ден преди хирургичната интервенция.

Проследяване на бъбречната функция

Оценка на бъбречната функция трябва да се прави преди и по време на лечение, като дозата трябва да се коригира, особено през първите седмици от лечението. При пациентите с нарушена бъбречна функция се изисква особено внимателно проследяване (виж. точка 4.2). Съществува риск от влошаване на бъбречната функция, най-вече при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност или след бъбречна транс плантация.

Ангиоедем

Случаи на ангиоедем (напр. оток на дихателните пътища или езика, със или без нарушение на дишането) са съобщавани при пациенти, лекувани с АСЕ-инхибитори, включително рамиприл (виж точка 4.8). При възникване на ангиоедем, приемът на рамиприл трябва да бъде прекратен. Своевременно трябва да се предприеме лечение по спешност. Пациентът трябва да бъде под наблюдение най-малко 12-24 часа и да бъде изписан след отзвучаване на всички симгггоми.

Има съобщения за интестинален ангиоедем при пациенти, лекувани с АСЕ-инхибитори, вкл. рамиприл (виж точка 4.8). Тези пациенти са имали коремна болка (със или без гадене или повръщане).

Съпътстващата употреба на АСЕ-инхибитори със сакубитрил/валсартан е противопоказана поради повишен риск от ангиоедем. Лечение със сакубитрил/валсартан не трябва да се започва по-рано от 36 часа след последната доза рамиприл. Лечение с рамиприл/амлодипинов безилат не трябва да се започва по-рано от 36 часа след последната доза сакубитрил/валсартан (вж. точки 4.3 и 4.5).

Съпътстващата употреба на АСЕ-инхибитори с рацекадотрил, mTOR-инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) и вилдаглиптин може да доведе до повишен риск от ангиоедем (вж. точка 4.5). Необходимо е да се подходи с повишени внимание, когато се започва лечение с рацекадотрил, mTOR-инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) и вилдаглиптин при пациент, който вече приема АСЕ-инхибитор.

Анафилактични реакции при десенсибилизация

При лечение с АСЕ-инхибитори има по-голяма вероятност и повишена степен на тежест на анафилактични и анафилактоидни реакции към отрова на насекоми и други алергени. Преди провеждането на десенсибилизацията трябва да се обмисли временно прекъсване на приема на рамиприл.

Серумен калий

АСЕ-инхибиторите могат да причинят хиперкалиемия, тъй като инхибират освобождаването на алдостерон. Ефектът обикновено не е значителен при пациенти с нормална бъбречна функция. При пациенти с нарушена бъбречна функция или пациенти в състояние на дехидратация, или остра сърдечна недостатъчност, или метаболитна ацидоза, и/или при пациенти на възраст над 70 години, с неконтролиран захарен диабет, приемащи хранителни добавки, съдържащи калий (включително заместители на солта), калий-съхраняващи диуретици, триметоприм или ко-тримоксазол, известен също като триметоприм/сулфаметоксазол и особено антагонисти на алдостерона или ангиотензин- рецепторни блокери, може да възникне хиперкалиемия. Калий-съхраняващите диуретици и ангиотензин-рецепторните блокери трябва да се прилагат внимателно при пациенти, приемащи АСЕ- инхибитори, като серумният калий и бъбречната функция трябва да се проследяват (вж. точка 4.5).

Неутропения/агранулоиитоза

Неутропения/агранулоцитоза, както и тромбоцитопения и анемия, са наблюдавани в редки случаи, като има и съобщения за костно-мозъчна депресия. Препоръчва се проследяване броя на белите кръвни клетки за установяване на евентуална левкопения. По-често наблюдение е желателно в началната фаза на лечение и при пациенти с увредена бъбречна функция; пациенти, страдащи от колагеново заболяване (напр. лупус еритематозус или склеродерма); както и при всички пациенти, лекувани с други лекарствени продукти, които могат да предизвикат промени в кръвната картина (виж точка 4.5 и т.4.8).

Етнически разлики

АСЕ-инхибиторите са причина за по-висока честота на ангиоедем при чернокожи пациенти в сравнение с другите пациенти. Както при другите АСЕ-инхибитори, възможно е ефектът на рамиприл за понижаване на кръвното налягане да бъде по-слаб при чернокожи пациенти в сравнение с други пациенти, вероятно поради по-високата честота на хипертония с ниско ниво на ренин сред популацията на чернокожи пациенти с хипертония.

Кашлица

Има съобщения за кашлица при употреба на АСЕ-инхибитори. Обикновено кашлицата е непродуктивна, продължителна и изчезва след прекратяване на лечението. При поставяне на диференциална диагноза за кашлицата трябва да се има предвид възможността да се касае за кашлица, предизвикана от АСЕ-инхибитори.

Свързани с амлодипин

Не са установени безопасността и ефикасността на амлодипин при хипертонични кризи.

Специални популации

Пациенти със сърдечна недостатъчност

При пациенти със сърдечна недостатъчност лечението трябва да се провежда с повишено внимание. В едно дългосрочно, плацебо-контролирано проучване при пациенти с тежка форма на сърдечна недостатъчност (клас III и IV по NYHA) съобщената честота на белодробен оток е по-висока при групата на амлодипин в сравнение с групата на плацебо (виж точка 5.1). Блокерите на калциевите канали, в т.ч. амлодипин, трябва да се използват с повишено внимание при пациенти, страдащи от застойна сърдечна недостатъчност, тъй като тези лекарствени продукти могат да повишат риска от настъпване на бъдещи сърдечно-съдови инциденти или смърт.

Пациенти с увредена чернодробна функция

Полуживотьт на амлодипин е удължен и стойностите на площта под кривата (AUC) са по-високи при пациенти с увредена чернодробна функция; не са определени препоръки относно дозировката. Поради това приемът на амлодипин трябва да се започва в доза от долната граница на дозовия диапазон, като е необходимо повишено внимание както в началото на лечението, така и при повишаване на дозата. При пациенти с тежко увредена чернодробна функция може да е необходимо бавно титриране на дозата и внимателно проследяване на състоянието.

Пациенти в старческа възраст

При пациентите в старческа възраст дозата трябва да се увеличава с повишено внимание (виж точка 4.2 и 5.2).

Свързани с помощно вещество

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Свързани с рамиприл

Противопоказани комбинации

Лекарствени продукти, повишаващи риска от ангиоедем: съпътстващата употреба на АСЕ-инхибитори със сакубитрил/валсартан е противопоказана, тъй като това повишава риска от ангиоедем (вж. точки 4.3 и 4.4).

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин - ангиотензин - алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ-инхибитори, ангиотензин II- рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РААС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Екстракорпорално лечение, при което има контакт на кръвта с електронегативно заредени повърхности, като диализа или хемофилтрация с определени високопропускливи мембрани (напр. полиакрилонитрилни мембрани) и афереза на липопротеини с ниска плътност с декстран сулфат, поради повишен риск от тежка анафилактоидна реакция (виж точка 4.3). Ако се изисква подобно лечение, необходимо е да се обмисли използване на различен тип диализна мембрана или антихипертензивно средство от различен клас.

Предпазни мерки при употреба

Калий-съхраняващи диуретици, хранителни добавки, съдържащи калий или калий-съдържащи заместители на солта:

Въпреки че серумният калий обикновено остава в рамките на нормалните граници, при някои пациенти, лекувани с рамиприл, може да възникне хиперкалиемия. Употребата на калий- съхраняващи диуретици (напр. спиронолактон, триамтерен или амилорид), хранителни добавки, съдържащи калий, или калий-съдържащи заместители на солта може да доведе до значително повишение на серумния калий. Трябва също да се внимава, когато рамиприл се прилага едновременно с други средства, които повишават серумния калий, като ангиотензин II-антагонисти, триметоприм и котримоксазол (триметоприм/сулфаметоксазол). Известно е, че триметоприм действа като калий-съхраняващ диуретик, подобно на амилорид. Поради това не се препоръчва комбинирането на рамиприл с гореспоменатите лекарства. Ако е показана съпътстваща употреба, те трябва да се използват с повишено внимание и при често проследяване на серумния калий.

Циклоспорин и такролимус:

При съпътстваща употреба на АСЕ-инхибитори с циклоспорин и такролимус може да възникне хиперкалиемия. Препоръчва се проследяване на серумния калий.

Хепарин:

При съпъстваща употреба на АСЕ-инхибитори с хепарин може да възникне хипер гликемия Препоръчва се проследяване на серумния калий.

Антихипертензивни средства (напр. диуретици) и други вещества, които могат да понижат кръвното налягане (напр. нитрати, трициклични антидепресанти, анестетици, прекомерен прием на алкохол, баклофен, алфузозин, доксазозин, празозин, тамсулозин, теразозин): може да се очаква увеличаване на риска от хипотензия (виж точка 4.2 за диуретици).

Вазопресорни симпатикомиметици и други вещества (напр. изопротеренол, добутамин, допамин. епинефрин), могат да намалят антихипертензивния ефект на рамиприл: препоръчва се стриктно проследяване на кръвното налягане.

Алопуринол, имуносупресори, кортикостероиди, прокаинамид, цитостатици и други вещества, които могат да променят броя на кръвните клетки: има повишена вероятност от поява на хематологични реакции (виж точка 4.4).

Литиеви соли: екскрецията на лития може да бъде понижена от АСЕ-инхибиторите и поради това токсичността на лития може да се увеличи. Нивата на лития трябва да се проследяват.

Противодиабетни средства, включително инсулин: могат да възникнат хипогликемични реакции. Поради това се препоръчва проследяване на нивата на кръвната захар.

Нестероидни противовъзпалителни средства и ацетилсалицилова киселина: може да се очаква намаляване на антихипертензивния ефект на рамиприл. Освен това, съпътстващото лечение с АСЕ- инхибитори и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция и да увеличи калиемията.

Рацекадотрил, mTOR-инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) и вилдаглиптин: съпътстващата употреба на АСЕ-инхибитори с рацекадотрил, mTOR-инхибитори и вилдаглиптин може да доведе до повишен риск от ангиоедем (вж. точка 4.4). При започване на лечение се изисква повишено внимание.

Свързани с амлодипин

Ефекти на други лекарствени продукти върху амлодипин

Инхибитори на CYP3 А4: Едновременното приложение на амплодипин със силни или умерени CYP3A4 инхибитори (протеазни инхибитори, азолни противогъбични средства, макролиди като еритромицин или кларитромицин, верапамил или дилтиазем) може да доведе до значимо увеличаване на експозицията на амлодипин. Клиничната значимост на тези фармакокинетични вариации може да е по-изразена при пациентите в старческа възраст. Това може да наложи клинично мониториране и корекция на дозата.

Кларитромицин е инхибитор на CYP3A4. Съществува повишен риск от хипотония при пациенти, приемащи кларитромицин с амлодипин. Препоръчва се внимателно наблюдение на пациентите при едновременно приложение на амлодипин с кларитромицин.

Индуктори на CYP3A4: При едновременно приложение на известни индуктори на CYP3A4 плазмената концентрация на амлодипин може да варира. Поради това кръвното налягане трябва да се проследява и да се обмисли адаптиране на дозата както по време, така и след едновременен прием, особено със силни CYP3A4 индуктори (напр. рифампицин, жълт кантарион).

Не се препоръчва употреба на амлодипин с грейпфрут или сок от грейпфрут, тъй като при някои пациенти бионаличността може да се повиши и да доведе до засилване на антихипертензивните ефекти.

Дантролен (инфузия): При животни са наблюдавани летална камерна фибрилация при сърдечно-съдов колапс, свързани с хиперкалиемия след приложение на верапамил и интравенозен дантролен.Поради

риск от хиперкалиемия, се препоръчва да се избягва едновременното приложение на антагонисти на калциевите канали, като амлодипин, при пациенти, предразположени към малигнена хипертермия и при овладяване на малигнена хипертермия.

Ефекти на амлодипин върху други лекарствени продукти

Антихипертензивното действие на амлодипин засилва понижаващото действие върху кръвното налягане на други лекарствени продукти с антихипертензивно действие.

Такролимус*. Съществува риск от повишаване нивата на такролимус в кръвта, когато се прилага с амлодипин. За да се избегне проява на токсичност от страна на такролимус, приложението на амлодипин при пациенти, лекувани с такролимус, изисква наблюдаване нивата на такролимус в кръвта и коригиране дозата на такролимус, когато е необходимо.

mTOR-инхибитори (инхибитори натаргета за Рапамицин): инхибиторите на mTOR като сиролимус, темсиролимус и еверолимус са субстрати на CYP3A. Амлодипин е слаб инхибитор на CYP3A. При едновременно използване на mTOR инхибитори амлодипин може да увеличи експозицията на mTOR инхибиторите.

Циклоспорин: Не са провеждани проучвания за лекарствени взаимодействия с циклоспорин и амлодипин при здрави доброволци или други групи пациенти, с изключение на пациенти с бъбречна трансплантация, където са наблюдавани различни повишения на най-ниската концентрация (средно 0% - 40%) на циклоспорин. Трябва да се обърне внимание на наблюдаването на циклоспориновите нива при пациенти с бъбречна трансплантация, приемащи амлодипин, а дозата на циклоспорин трябва да се коригира според необходимостта.

Симвастатин: Едновременното прилагане на многократни дози от 10 mg амлодипин с 80 mg симвастатин предизвиква 77% повишение в експозицията на симвастатин в сравнение със самостоятелното му приложение. Това налага ограничаване на дозата на симвастатин до 20 mg дневно при пациенти, приемащи амлодипин.

При проучванията на клиничните взаимодействия амлодипин не влияе върху фармакокинетиката на аторвастатин, дигоксин или варфарин.

Като се имат предвид ефектите на отделните компоненти в тази комбинация, Импактин Дуо не се препоръчва по време на първия триместър на бременността и е противопоказан по време на втория и третия триместър от бременността.

Импактин Дуо не се препоръчва по време на кърмене. Трябва да се вземе решение дали да се продължи/преустанови кърменето или да се продьлжи/преустанови терапията с Импактин Дуо, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за майката.

Свързани с рамиприл

Употребата на АСЕ-инхибитори не се препоръчва по време на първия триместър от бременността (виж точка 4.4). Употребата на АСЕ-инхибитори е противопоказна по време на втория и третия триместър от бременността (виж точка 4.3 и 4.4).

Епидемиологичните данни относно риска от тератогенност след експозиция на ACE-инхибитори по време на първия триместър от бременността не са убедителни, но леко повишаване на риска не може да бъде изключено. При пациентките, планиращи бременност, терапията с ACE-инхибитори трябва да се замени с алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност при употреба по време на бременност, освен ако не се счита за крайно необходима. При установяване на бременност лечението с АСЕ-инхибитори трябва да бъде спряно незабавно и ако е усместно, трябва да бъде започната алтернативна терапия.

Известно е, че терапията с АСЕ-инхибитор по време на втория и третия триместър причинява фетотоксичност при хора (намалена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавена осификация на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (виж също точка 5.3). В случай на експозиция на АСЕ-инхибитор през втория или третия триместър на бременността, се препоръчва преглед на бъбречната функция и черепа чрез ултразвук. Новородени, чиито майки са приемали АСЕ-инхибитори, трябва да бъдат внимателно проследявани за наличие на хипотензия, олигурия и хиперкалиемия (виж точка 4.3 и 4.4).

Свързани с амлодипин

Не е установена безопасността на амлодипин при бременни жени.

В проучвания при животни при високи дози е наблюдавана репродуктивна токсичност (виж точка 5.3).

Приложение по време на бременност се препоръчва само когато няма по-безопасна алтернатива и когато самото заболяване носи по-голям риск за майката и плода.

Свързани с рамиприл

Поради липса на достатъчно информация относно употребата на рамиприл през периода на кърмене (виж точка 5.2), за предпочитане е през периода на кърмене да се използват други лекарства с по- добре установен профил на безопасност, особено при кърмене на новородено или недоносено дете.

Свързани с амлодипин

Амлодипин се екскретира в кърмата при хора. Частта от дозата на майката, получена от кърмачето, е изчислена с интерквартилен диапазон 3 - 7%, с максимум 15%. Ефектът на амлодипин върху кърмачетата е неизвестен. Решението за продължаване/спиране на кърменето или за продължаване/спиране на лечението с амлодипин трябва да се вземе след преценка на ползата от кърменето за детето и ползата от лечението с амлодипин за майката.

При някои пациенти, лекувани с блокери на калциевите канали, са съобщени обратими биохимични промени в главичката на сперматозоидите. Клиничните данни са недостатъчни по отношение на потенциалния ефект на амлодипин върху фертилитета. При едно проучване върху плъхове са установени нежелани ефекти върху мъжкия фертилитет (виж точка 5.3).

Импактин Дуо може да повлияе в слаба до умерена степен способността за шофиране и работа с машини. Някои нежелани реакции (напр. симптоми на понижено артериално налягане като замайване, главоболие, умора) могат да влошат способността за концентрация и реакция, което представлява риск в ситуации, при които тези способности са особено важни (управление на превозно средство или машини). Това може да се случи особено в началото на лечението или при преминаване от други лекарства. Особено внимание се препоръчва при започване на лечението.

Профилът на безопасност на рамиприла включва персистираща суха кашлица и реакции, дължащи се на хипотонията. Сериозните нежелани реакции включват инсулт, миокарден инфаркт, ангиоедем, хиперкалиемия, бъбречни и чернодробни нарушения, панкреатит, тежки кожни реакции и неутропения/агранулоцитоза.

Най-честите съобщавани нежелани реакции по време на лечение с амлодипин са сомнолентност, замаяност, главоболие, палпитации, зачервяване, абдоминални болки, гадене, оток на глезените, оток и умора.

Нежеланите реакции по честата се определят по следната общоприета класификация:

Много чести (≥ 1/10); Чести (≥ 1/100 до < 1/10); Нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); Редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да се направи оценка).

По време на независимо лечение с рамиприл и амлодипин са наблюдавани следните нежелани реакции:

*В повечето случаи с холестаза

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване в Изпълнителна агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев” № 8, 1303 София, Тел.: +359 2 8903417, уебсайт: www.bda.be

Свързани с Рамиприл

Симптомите, свързани с предозиране на АСЕ-инхибитори могат да включват прекомерна периферна вазодилатация (с подчертана хипотензия, шок), брадикардия, електролитни нарушения и бъбречна недостатъчност. Пациентът трябва да бъде стриктно наблюдаван, лечението трябва да бъде симптоматично и поддържащо. Препоръчителните мерки включват първоначална детоксикация (стомашна промивка, прилагане на адсорбенти) и мерки за възстановяване на хемодинамичната стабилност, включително прилагане на алфа 1 адренергичен агонист или ангиотензин (ангиотензинамид). Рамиприлат, активният метаболит на рамиприл, се отстранява незадоволително от общото кръвообращение чрез хемодиализа.

Свързано с амлодипин

Опитът по отношение на предозиране при хора е ограничен.

Въз основа на наличните данни се предполага, че сериозно предозиране е амлодипин може да доведе до екстремна периферна вазодилатация и вероятно до рефлексна тахикардия. Има съобщения за случаи на изразена и потенциално удължена системна хипотензия, достигаща до шок с фатален изход.

Клинично значимата хипотензия поради предозиране на амлодипин изисква активна сърдечно-съдова реанимация, включваща често контролиране на сърдечната и дихателна функция, повдигане на крайниците и внимание по отношение на циркулаторния обем и диурезата.

Приложението на вазоконстриктор може да е от полза за възстановяване на съдовия тонус и артериалното налягане, в случаи че няма противопоказания за приложението му. Интравенозното приложение на калциев глюконат може да е от полза за преодоляване на ефекта от блокадата на калциевите канали.

Стомашната промивка може да бъде от полза в някои случаи. При здрави доброволци при прием на активен въглен до 2 часа след приложение на амлодипин 10 mg се наблюдава намаление на абсорбцията на амлодипин. Няма вероятност диализата да бъде от полза поради силното свързване на амлодипин с протеините.