Antistenocardin 25 mg coated tablets

• Профилактика на тромбоемболични усложнения при пациенти на антикоагулантна терапия след клапно протезиране.

• Профилактика на системни тромбоемболични усложнения, самостоятелно или в комбинация с ацетилсалицилова киселина при коронарна болест на сърцето; при мозъчно-съдова болест; след сърдечни операции - аорто-коронарен байпас.

Възрастни

Препоръчваната доза като профилактично антиагрегантно средство е 150-300 mg дневно, разделено в 3-4 приема.

Максимална дневна доза 600 mg.

При комбинирано лечение с ацетилсалицилова киселина дозата е по 2 таблетки 3 пъти дневно.

Педиатрична популация

Употребата на Антистенокардин не се препоръчва при деца.

Таблетките се приемат преди хранене.

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества;

• Болни с доказана тежка генерализирана коронаросклероза и инфаркт на миокарда в остър стадий.

• Дипиридамол трябва да се назначава внимателно при пациенти с тежка коронарна сърдечна болест, включително нестабилна стенокардия, след наскоро прекаран миокарден инфаркт, при високостепенна сърдечна недостатъчност.

• При продължително приложение на дипиридамол е необходимо периодично мониториране на показателите на хемостазата. Продуктът трябва да се прилага с внимание при лица, склонни към кръвоизливи: хепаринизирани пациенти или такива на орална антикоагулантна терапия, болни с язвена болест, вродени или наследствени заболявания на системата на кръвосъсирване.

• Дипиридамол трябва да се прилага внимателно при пациенти с myasthenia gravis, при лица с хипотония или нестабилно артериално налягане поради риск от поява на тежки хипотонични реакции. При такива пациенти е възможно намаляване на дозировките.

• В състава на лекарствения продукт е включено пшенично нишесте. Пшеничното нишесте може да съдържа само следи от глутен и се счита за безопасно при хора с цьолиакия.

• Лекарственият продукт съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

• Лекарственият продукт съдържа захароза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към фруктоза, глюкозо-галактозна малабсорбция или сукраза-изомалтазна недостатъчност не трябва да приемат това лекарство.

• Оцветителите ЕИО, Е122 могат да предизвикат алергични реакции.

• Дипиридамол повишава плазмените нива и кардиоваскуларните ефекти на аденозин. Необходимо е редуциране дозата на аденозин при едновременното им приложение.

• При едновременно приложение на дипиридамол с други орални антикоагуланти или ацетилсалицилова киселина се усилва антитромботичния ефект на последните.

• Увеличава се рискът от развитие на хеморагии при едновременно приложение на дипиридамол и хепарин.

• Дипиридамол усилва действието на антихипертензивните продукти при едновременно приложение.

• Едновременната употреба с НСПВС повишава риска от кървене.

• Дипиридамол може да намали ефектите на холинестеразните инхибитори и да влоши състоянието на пациенти с myasthenia gravis.

• При едновременно приемане на дипиридамол с антиацидни средства може да се намали неговия ефект поради намалената му резорбция.

• Едновременното приложение на дипиридамол с новфилин и други ксантинови деривати води до понижаване на коронародилатиращите му свойства.

• Дипиридамол намалява усвояването на флударабин и понижава ефективността му.

Експериментални проучвания при животни не показват пряко или непряко вредно въздействие върху бременността, ембрионалното/феталното развитие. Поради липса на добре контролирани проучвания при бременни жени дипиридамол се назначава (особено в I триместър) само при строги показания, когато очаквания терапевтичен ефект надвишава потенциалния риск.

Дипиридамол се екскретира в кърмата. При необходимост от лечение с дипиридамол, кърменето трябва да се преустанови.

Антистенокардин не повлиява активното внимание и може да се прилага при шофьори и оператори на машини.

При прилагане на дипиридамол в терапевтични дози нежеланите реакции най-често са минимални и преходни. При продължително лечение с дипиридамол първоначалните нежелани реакции обикновено изчезват.

Нежеланите лекарствени реакции са класифицирани по честота и по система орган-клас. Честотата по MedDRA отговаря на: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 и <1/10), нечести (≥1/1 000 и <1/100), редки (≥ 1/10 000 и <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Нарушения на кръвта и лимфната система: редки - нарушения в кръвосъсирването; много редки - тромбоцитопения.

Нарушения на имунната система: много редки - тежък бронхоспазъм, ангиоедем.

Нарушения на нервната система: чести - главоболие, слабост, замаяност.

Сърдечни нарушения: редки - гръдна болка или влошаване симптомите на стенокардия; много редки - ангина пекторис, steal syndrome (“синдром на открадването”), сърдечни аритмии, тахикардия, брадикардия.

Съдови нарушения: редки - хипотония (понякога и колапс), топли вълни.

Стомашно-чревни нарушения: чести - гадене, повръщане, диария, главно в началото на лечението.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан: редки - зачервяване на лицето, алопеция; много редки - кожни обриви.

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан: редки - мускулни болки, артрит.

Хепатобилиарни нарушения: много редки - хепатит, холелитиаза.

Топли вълни, зачервяване, изпотяване, безпокойство, чувство на слабост, стенокардна болка. Може да се наблюдава понижаване на артериалното налягане и тахикардия.

Провежда се симптоматично лечение. Прилагането на ксантинови деривати (аминофилин) може да промени някои от нежеланите реакции при предозиране. Няма специфичен антидот. Дипиридамол се свързва в голяма степен с плазмените протеини и по тази причина не може да бъде отстранен ефикасно чрез хемодиализа.