Helicobacter Test INFAI 75 mg - Powder for oral solution

Фармакотерапевтична група: Други диагностични средства, ATC код: VO4CX

Не е описана фармакодинамична активност за количество 75 mg ¹³C-урея, което се прилага еднократно по време на дихателния тест.

След перорален прием маркираната урея достига чревната мукоза. В присъствието на

Helicobacter pylori¹³C-урея се метаболизира от ензима уреаза на Helicobacter pylori.

2H2N(¹³CO)NH2 + 2H2O ^{Eнзим уреаза} 4NH3 + 2¹³CO2

Въглеродния диоксид дифундира в кръвоносните съдове. Оттам се транспортира като бикарбонат в белите дробове и се отделя като ¹³CO2 с издишания въздух.

При наличието на бактериална уреаза съотношението на ¹³C/¹²C-въглеродни изотопи е ^{значително изменено. Съдържащото се в дихателните проби количество13CO}2 ^{се определя с} помощта на недисперсивна инфрачервена спектроскопия (NDIR) и се посочва като абсолютна разлика (𝚫ᵝ-стойност) между стойностите на 00 минути и 30 минути.

Уреаза в стомаха се образува само от Helicobacter pylori. Други произвеждащи уреаза бактерии се откриват рядко в стомашната флора.

Стойността на точката за разграничаване на Helicobacter pylori-отрицателни и положителни пациенти е определена като 𝚫ᵝ-стойност от 4 ‰. Това означава, че увеличаването на

𝚫ᵝ-стойността повече от 4 ‰ показва инфекция. В сравнение с диагностика чрез биопсия за установяване на инфекция с Helicobacter pylori, при клинични изследвания на 457 пациенти дихателният тест достига чувствителност от 96,5 % до 97,9 % [95 %-CI: 94,05 %-99,72 %] и

специфичност от 96,7 % до 100 % [95 %-CI: 94,17 %-103,63 %].

4

При отсъствие на бактериална уреаза, цялото приложено количество урея след резорбция в стомашно-чревния тракт ще се метаболизира като ендогенна урея. Образувалият се при гореописаната бактериална хидролиза амоняк се включва в метаболизма под формата на NH ⁺.

Перорално приложената ¹³C-урея се метаболизира до въглероден диоксид и амоняк или се включва в урейния цикъл на организма. Всяко увеличаване на ¹³CO2 се измерва с изотопен анализ.

Абсорбцията и разпределението на ¹³CO2 протичат по-бързо от уреазната реакция. Затова разцепването на ¹³C-уреята от уреазата на Helicobacter е скоростоопределящия етап в целия процес.

Само при Helicobacter pylori-положителни пациенти прилагането на 75 mg маркирана урея води до значително увеличение на ¹³CO2 в дихателните проби в рамките на първите 30 минути.

Няма.

Неприложимо.

3 години.

Да се съхранява под 25°C.

Един комплект на теста съдържа 50 банки с допълнителните съставни части:

1. Тестът трябва да се проведе в присъствието на квалифициран специалист.

2. Всеки пациент трябва да бъде регистриран с формуляра, предназначен за целта. Препоръчва се пациентът да провежда теста в състояние на покой.

3. Тестът започва с вземане на проби за определяне на изходната стойност (стойност на

   00 минути):

   • Вземат се сламката и дихателните контейнери (туби или дихателен сак) с надпис “Време на вземане на проба: стойност на 00 минути” от комплекта на теста.

   • Отстранява се запушалката на дихателните контейнери (туба или дихателен сак), сламката се разопакова и се поставя в дихателния контейнер.

   • Сега пациентът леко издишва през сламката в дихателния контейнер.

   • Като продължава да издишва, пациентът изважда сламката и веднага затваря дихателния контейнер (туба или дихателен сак) със запушалката.

     (Ако дихателният сак не се затвори до 30 секунди, резултатът от теста може да се окаже фалшив.)

   • Тубата или дихателният сак се държат във вертикално положение и етикетът с баркод и надпис “стойност на 00 минути” се залепва върху дихателния контейнер.

4. Напълнете втората туба за проби (Етикет: “Време на вземане на проба: стойност на 00 минути”) с издишан въздух като се следва същата процедура. За анализ чрез инфрачервена спектроскопия се използва само един дихателен сак.

5. После пациентът незабавно изпива 200 ml 100 % портокалов сок или 1 g лимонена киселина, разтворена в 200 ml вода.

6. След това започва приготвяне на разтвора за теста:

   • Банката с етикет “¹³C-урея прах” се изважда от комплекта на теста, отваря се и се пълни до ¾ от обема с вода от чешмата.

   • Банката се затваря и се разклаща внимателно, докато цялото количество прах се разтвори. Съдържанието се изсипва в чаша.

   • Банката с ¹³C-урея се напълва догоре за втори и трети път, като съдържанието се добавя в чашата (общият обем чешмяна вода трябва да е около 30 ml).

7. Приготвеният разтвор за теста трябва да се изпие незабавно от пациента, като се запише времето на приема.

8. 30 минути след прилагане на разтвора за теста (точка 7) се вземат проби “стойност на 30 минути” в дихателния контейнер (туба или дихателни сакове) (Етикет: “Време на вземане на проба: стойност на 30 минути”), както е описано в стъпки 3 до 4. За тези проби да се използват етикетите с баркод и надпис “стойност на 30 минути”.

9. Съответният етикет с баркод се поставя на формуляра с данни за пациента. Накрая опаковката се запечатва със стикера.

10. Дихателните контейнери (туби или дихателни сакове) трябва да се изпратят на специализирана лаборатория за анализ.

Aнализ на дихателни проби и спецификация на теста за лабораторията за инфрачервен анализатор или мас спектрометрия (IRMS)

Инфрачервена спектроскопия (NDIR)

Дихателните проби, събрани в дихателните сакове от 100 ml, се анализират с помощта на недисперсивна инфрачервена спектроскопия (NDIR).

Анализът на изотопното съотношение ¹³C/¹²C във въглеродния диоксид в издишания въздух е неделима част от диагностичния тест Helicobacter Test INFAI. Точността на теста зависи преди всичко от качеството на анализа на издишания въздух. Спецификацията на параметрите на анализа на издишания въздух като линейност, повторяемост (точност на референтния газ) и точност на измерването са от основно значение за точността на системата.

Трябва да се осигури провеждането на анализа в квалифицирана лаборатория. Препоръчва се измерване възможно най-бързо след вземането на пробата, във всеки случай не по-късно от 4 седмици.

Валидираният в заявлението метод е, както следва:

• Подготвяне на пробата за инфрачервена спектроскопия (NDIR)

  Определянето на съотношението ¹³C/¹²C във въглеродния диоксид на дихателните проби се изършва директно в издишания въздух. Издишаният въздух от саковете се въвежда с помощта на газова дозираща помпа в NDIR-спектрометър. Съдържанието на вода в дихателната проба обикновено се поддържа постоянно с помощта на Nafion уловител. Необходимият за ^{калибриране и измерване въздух, не съдържащ CO}2 ^{(нулев газ) се получава с помощта на интегриран в анализатора CO}2^{-абсорбатор.}

• Инфрачервен спектроскопски анализ

  Анализът на въглеродния диоксид в издишания въздух се извършва, като широколентов сноп инфрачервена светлина, излъчен от източник на инфрачервена светлина, се пуска периодично през измервателната и сравнителната камера посредством прекъсвач. След това променените инфрачервени снопове се улавят и измерват от инфрачервени детектори, които представляват двупластови трансмисионни детектори с предна и задна камера, всяка от които е пълна с един от изтопно-чистите газове (съответно ¹³CO2 или ¹²CO2). Инфрачервеното излъчване, което се измерва в измервателната камера, отслабва от газовия компонент. Така се нарушава равновесието на излъчване между измервания и сравнителния светлинен сноп. Вследствие на това настъпва колебание на температурата, което на свой ред причинява променливо налягане в предната камера на инфрачервения детектор. Мембранен кондензатор, свързан с тази камера, който се захранва с прав ток с високо съпротивление, трансформира тези колебания на налягането в променлив ток, който представлява мярка за изотопния състав на въглеродния диоксид в издишания въздух.

• Въвеждане на пробата

  Определени количества от пробата газ се инжектират чрез полуавтоматична система за въвеждане на проби, в нулевия газ, който циркулира в газовия кръг на инфрачервения спектрометър. Това позволява измерване на съотношението ¹³C/¹²C при всяка концентрация на ^CO2^{, по-висока от 1 %.}

• Спецификации за определяне на ¹³C/¹²C съотношения

  В основата на дихателния тест е пероралното прилагане на маркирана ¹³C-урея, чиято ензимна хидролиза се проследява чрез измерване на ¹³CO2 в издишания въздух с помощта на недисперсивна инфрачервена спектроскопия.

• Инфрачервените спектрометри за дихателен анализ трябва да отговарят на следните спецификации:

  Многократен повторен анализ: Най-малко 3 повторни анализа на една и съща проба по време

  на работа

  Ограничен достъп: Запазване на работните параметри и на резултатите чрез

  ограничен достъп за избягване на по-късно манипулиране

  За валидиране на спецификациите трябва да се тестват линейност, повторяемост и точност на измерването.

  Зануляването на детекторите става чрез нулевия газ, получен в спектрометъра. Зануляването на детекторите в крайната точка става чрез газове за калибриране с точно определена концентрация.

  Линейност: ≤ 0,5 ‰ при дихателни проби с концентрация на CO² между

  1 % и 7 %

  Повторяемост: ≤ 0,3 ‰ при 10 последователни впръсквания

  Точност на измерването: ≤ 0,5 ‰ по отношение на естествената наличност на ¹³C,

  когато се използва дихателен сак 100 ml с 3 % концентрация на CO2 в издишания въздух

  Счита се, че има инфекция с Helicobacter pylori, ако разликата в ¹³C/¹²C при изходната стойност и стойността на 30 минути надвишава 4,0 ‰.

  Алтернативно, може да се използва всеки друг подходящо валидиран метод, приложен в квалифицирана лаборатория.

  Анализ на дихателни проби и спецификация на теста за лабораторията

  Мас спектрометричен анализ (IRMS)

  Дихателните проби, събрани в дихателните сакове, се анализират с помощта на недисперсивна инфрачервена спектроскопия (NDIR).

  Анализът на изотопното съотношение ¹³C/¹²C във въглеродния диоксид в издишания въздух е неделима част от диагностичния тест Helicobacter Test INFAI. Точността на теста зависи преди всичко от качеството на анализа на издишания въздух. Спецификацията на параметрите на

  анализа на издишания въздух като линейност, повторяемост (точност на референтния газ) и точност на измерването са от основно значение за точността на системата.

  Трябва да се осигури провеждането на анализа в квалифицирана лаборатория. Препоръчва се измерване възможно най-бързо след вземането на пробата, във всеки случай не по-късно от 4 седмици.

  Валидираният в заявлението метод е, както следва:

• Подготвяне на пробата за инфрачервена спектроскопия (NDIR)

  Определянето на съотношението ¹³C/¹²C във въглеродния диоксид на дихателните проби се изършва директно в издишания въздух. Издишаният въздух от саковете се въвежда с помощта на газова дозираща помпа в NDIR-спектрометър. Съдържанието на вода в дихателната проба обикновено се поддържа постоянно с помощта на Nafion уловител. Необходимият за ^{калибриране и измерване въздух, не съдържащ CO}2 ^{(нулев газ) се получава с помощта на интегриран в анализатора CO}2^{-абсорбатор.}

• Инфрачервен спектроскопски анализ

  Анализът на въглеродния диоксид в издишания въздух се извършва, като широколентов сноп инфрачервена светлина, излъчен от източник на инфрачервена светлина, се пуска периодично през измервателната и сравнителната камера посредством прекъсвач. След това променените инфрачервени снопове се улавят и измерват от инфрачервени детектори, които представляват двупластови трансмисионни детектори с предна и задна камера, всяка от които е пълна с един от изтопно-чистите газове (съответно ¹³CO2 или ¹²CO2). Инфрачервеното излъчване, което се измерва в измервателната камера, отслабва от газовия компонент. Така се нарушава равновесието на излъчване между измервания и сравнителния светлинен сноп. Вследствие на това настъпва колебание на температурата, което на свой ред причинява променливо налягане в предната камера на инфрачервения детектор. Мембранен кондензатор, свързан с тази камера, който се захранва с прав ток с високо съпротивление, трансформира тези колебания на налягането в променлив ток, който представлява мярка за изотопния състав на въглеродния диоксид в издишания въздух.

• Въвеждане на пробата

  Определени количества от пробата газ се инжектират чрез полуавтоматична система за въвеждане на проби, в нулевия газ, който циркулира в газовия кръг на инфрачервения спектрометър. Това позволява измерване на съотношението ¹³C/¹²C при всяка концентрация на ^CO2^{, по-висока от 1 %.}

• Спецификации за определяне на ¹³C/¹²C съотношения

  В основата на дихателния тест е пероралното прилагане на маркирана ¹³C-урея, чиято ензимна хидролиза се проследява чрез измерване на ¹³CO2 в издишания въздух с помощта на недисперсивна инфрачервена спектроскопия.

• Инфрачервените спектрометри за дихателен анализ трябва да отговарят на следните спецификации:

Многократен повторен анализ: Най-малко 3 повторни анализа на една и съща проба по време

на работа

Ограничен достъп: Запазване на работните параметри и на резултатите чрез

ограничен достъп за избягване на по-късно манипулиране

За валидиране на спецификациите трябва да се тестват линейност, повторяемост и точност на измерването.

Зануляването на детекторите става чрез нулевия газ, получен в спектрометъра. Зануляването на детекторите в крайната точка става чрез газове за калибриране с точно определена концентрация.

Линейност: ^≤ 0,5 ‰ при дихателни проби с концентрация на CO2 между

1 % и 7 %

Повторяемост: ≤ 0,3 ‰ при 10 последователни впръсквания

Точност на измерването: ≤ 0,5 ‰ по отношение на естествената наличност на ¹³C,

когато се използва дихателен сак 100 ml с 3 % концентрация на CO2 в издишания въздух

Счита се, че има инфекция с Helicobacter pylori, ако разликата в ¹³C/¹²C при изходната стойност и стойността на 30 минути надвишава 4,0 ‰.

Алтернативно, може да се използва всеки друг подходящо валидиран метод, приложен в квалифицирана лаборатория.