Helides 40 mg gastro-resistant capsules, hard blisters

Хелидес капсули са показани за лечение на:

Възрастни

Гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ):

• лечение на ерозивен рефлукс-езофагит;

• продължително лечение на пациенти с оздравял езофагит за предотвратяване на рецидив:

• лечение на гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ).

В комбинация с подходяща антибактериална терапевтична схема за ераднкациянаHelicobacter pyloriза:

• заздравяване на дуоденална язва, свързана с Helicobacter pylori;

• предотвратяване на рецидив на пептични язви при пациенти с язви, свързани с Helicobacter pylori.

Пациенти, нуждаещи се от продължителна терапия с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС):

Заздравяване на стомашна язва, свързана с лечение с НСПВС.

Профилактика на стомашна и дуоденална язва, причинена от лечение с НСПВС при рискови пациенти.

Продължително лечение след приложение на инфузионен разтвор за превенция на повторно кървене при пептична язва.

Лечение на синдром наZollinger Ellison.

Юноши на 12 и повече години

Гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ):

• лечение на ерозивен рефлукс-езофагит;

продължително лечение на пациенти с оздравял езофагит за предотвратяване на рецидив; лечение на гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ).

В комбинация с антибиотици при лечение на дуоденална язва причинена отHelicobacter pylori

Капсулите трябва да се поглъщат цели с течност. Капсулите не трябва да се дъвчат или смачкват.

При пациенти, които имат трудности при преглъщането, капсулите могат да се отварят и съдържанието им да се разтваря в половин чаша дегазирана вода. Не трябва да се използват други течности, тъй като стомашно-устойчивото покритие може да се разтвори. Разбъркайте и изпийте течността с гранулите веднага или в рамките на 30 минути. Изплакнете чашата с половин чаша вода и изпийте. Гранулите не трябва да бъдат дъвкани или мачкани.

При пациенти, които не могат да преглъщат, съдържанието на капсулите може да се разтваря в негазирана вода и разтворът да се приложи през стомашна сонда. Важно е да се установи дали избраните спринцовка и сонда са подходящи. За подготовка и инструкция за приложение вж. точка 6.6.

Възрастни и депа на 12 и повече години

Гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)

- лечение на ерозивен рефлукс-езофагит

40 mg дневно в продължение на 4 седмици.

Препоръчва се допълнително 4-седмично лечение при пациенти, при които езофагитьт не е заздравял или симптомите персистират.

• продължително лечение на пациенти със заздравял езофагит за предотвратяване на рецидив 20 mg дневно.

• симптоматично лечение на гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)

20 mg дневно при пациенти без езофагит. Ако не се постигне контрол на симптомите след 4 седмици, пациентът трябва да се изследва допълнително. След като симптомите отзвучат последващ контрол на симптоматиката може да се достигне като се вземат 20 mg веднъж дневно. При възрастни пациенти може да бъде се използва режим на приемане на лекарствения продукт при нужда - 20 mg веднъж дневно. При пациенти, лекувани с НСПВС и е налице риск от развитие на стомашна и дуоденална язва, не се препоръчва режим на приемане на лекарствения продукт при нужда за последващ контрол на симптоматиката.

Възрастни

В комбинация с подходяща антибактериална схема на лечение за ерадикация на Helicobacter pylori и

• лечение на дуоденална язва, свързана с Helicobacter pylori и

• предотвратяване на рецидив на пептични язви при пациенти с язва, свързана с Helicobacter pylori.

20 mg Хелидес с 1 g амоксицилин и 500 mg кларитромицин - всичките два пъти дневно в продължение на 7 дни.

Пациенти, нуящаещи се от продължителна терапия с НСПВС

Заздравяване на стомашна язва, свързана с НСПВС:

Обичайната доза е 20 mg веднъж дневно в продължение на 4- 8 седмици.

Профилактика на стомашна и дуоденална язва, причинени от лечение с НСПВС при рискови пациенти: 20 mg дневно.

Продължително лечение след интравенозна профилактика на повторно кървене при пептични язви.

40 mg веднъж дневно за 4 седмици след проведена профилактика на пептични язви интравенозно.

Лечение на синдрома на Zollinger Ellison

Препоръчваната първоначална доза е Хелидес 40 mg два пъти дневно.Дозата се определя според индивидуалните нужди, като продължителността на лечение се определя от клиничните показатели. Въз основа на наличните клинични данни, по-голямата част от пациентите могат да бъдат контролирани при дози от 80 до 160 mg езомепразол дневно. При дозировка над 80 mg дневно, дозата трябва да се раздели в два приема на ден.

Юноши на 12 и повече години

Лечение на дуоденална язва, причинена отHelicobacter pylori

При избора на подходяща комбинирана терапия, трябва да бъдат взети в предвид официалните национални, регионални и локални упътвания относно бактериалната устойчивост.

продължителността на лечението (най-често 7 дни, но понякога до 14 дни), и подходящото използване на антибактериални агенти. Лечението трябва да бъде наблюдавано от специалист.

Препоръчителната дозировка е:

Деца под 12 години

Хелидес не трябва да се прилага при деца под 12 годишна възраст, тъй като няма налични данни.

Увредена бъбречна функция

Не е необходимо адаптиране на дозата при пациенти с увредена бъбречна функция. Поради ограничения опит при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност, такива пациенти трябва да се лекуват внимателно (вж. точка 5.2).

Увредена чернод робна функция

Не е необходимо адаптиране на дозата при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане. При пациенти с тежко чернодробно увреждане не трябва да се надхвърля максимална доза от 20 mg Хелидес (вж. точка 5.2).

Старческа възраст

Не се изисква коригиране на дозата при пациенти в напреднала възраст.

Свръхчувствителност към активното вещество, субституирани бензимидазоли или някое от помощните вещества, изброени в т. 6.1.

Езомепразол не трябва да се прилага едновременно с нелфинавир (вж. точка 4.5).

При наличието на каквито и да е обезпокоителни симптоми, напр. значима загуба на тегло, повтарящо се повръщане, дисфагия, хематемезис или мелена, и в случаите, когато се подозира или е диагностицирана стомашна язва, трябва да се изключи наличието на злокачествено заболяване, тъй като лечението с езомепразол може да завоалира симптомите и да забави диагнозата.

Пациенти на продължително лечение (особено тези, лекувани повече от една година ) трябва да са под редовно наблюдение.

Инхибитори на протонната помпа, особено ако се приемат във високи дози и продължителен период (повече от една година), могат умерено да увеличат риска от фрактури на тазобедрената става, китката и гръбначния стълб, предимно при пациенти в напреднала възраст или при които има наличие на други известни рискови фактори. Наблюдателни изпитвания предполагат, че инхибиторите на протонната помпа могат да увеличат общия риск от фрактури с 10-40 %. Част от увеличаването може да се дължи на други рискови фактори. Пациенти с риск от остеопороза трябва да получават грижи в съответствие с настоящите клинични препоръки и трябва да имат адекватен прием на витамин Д и калций.

Пациенти, които са на режим на лечение при нужда, трябва да бъдат инструктирани да се свържат незабавно с лекуващия си лекар, ако симптомите им променят характера си. Когато се предписва езомепразол за лечение при нужда, трябва да се имат предвид възможността за взаимодействия с други лекарства, дължащи се на флуктуирането на плазмените концентрации на езомепразола. Вж. точка 4.5.

Когато се предписва езомепразол за ерадикация на Helicobacter pylori, трябва да се имат предвид възможните лекарствени взаимодействия на всички компоненти на тройната терапия. Кларитромицин е потенциален инхибитор на CYP3А4 и това трябва да се има предвид, както и противопоказанията и взаимодействията на кларитромицина, когато тройната терапия се прилага при пациенти, приемащи едновременно други лекарства, метаболизиращи се от CYP3A4 като цизаприд.

Лечението с инхибитори на протонната помпа може да доведе до незначително повишен риск от гастроинтестинални инфекции като Salmonella и Campylobacter (вж. точка 5.1).

Не се препоръчва едновременната употреба на езомепразол с атазанавир (вж. точка 4.5).

Ако комбинацията на атазанавир с инхибитор на протонната помпа не може да се избегне, се препоръчва внимателно клинично мониториране при комбинация с повишена доза атазанавир до 400 mg и 100 mg ритонавир; езомепразолът не трябва да надвишава 20 mg.

Езомепразол е CYP2C19 инхибитор. Когато се започва или спира лечение с езомепразол, трябва да се вземе предвид потенциални взаимодействия с лекарства, метаболизирани от CYP2C19. Наблюдавано е взаимодействие между клопидогрел и омепразол (вж. точка 4.5). Клиничната значимост на това взаимодействие не е сигурно. Като предпазна мярка, едновременната употреба на езомепразол и клопидогрел трябва да се избягва.

Хипомагнезиемия

Съобщавана е тежка хипомагнезиемия при пациенти, лекувани с ИПП като езомепразол в продължение на три месеца, а в повечето случаи в продължение на година. Могат да се наблюдават сериозни прояви на хипомагнезиемия като умора, тетания, делириум, конвулсии, замаяност, вентрикуларна аритмия, но те могат да започнат незабелязано и да бъдат пропуснати. При повечето засегнати пациенти хипомагнезиемията се подобрява след заместване с магнезий и преустановяване приема на ИПП.

За пациенти, които се очаква да бъдат на продължително лечение или които приемат ИПП с дигоксин или други лекарства, които могат да причинят хипомагнезиемия (напр диуретици), медицинските специалисти трябва да обмислят измерване нивата на магнезий преди да се започне лечение с ИПП и периодично по време на лечението.

Влияние върху лабораторните изследвания

Повишеното ниво на хромогранин A (CgA) може да повлияе на изследванията за невроендокринни тумори. За да се избегне това взаимодействие, лечението с Езомепразол трябва да се спре временно най-малко за 5 дни преди определянето на CgA (вж. точка 5.1). Ако нивата на CgA и гастрина не са се възстановили в референтните си граници след началното определяне, измерването трябва да бъде повторено 14 дни след спиране на лечението с инхибитор на протонната помпа.

Езомепразол, както всички лекарства, блокиращи киселинната секреция, може да намали абсорбцията на витамин В12 (цианокобаламин), поради хипо- или ахлорхидрия. Това трябва да се има предвид при пациенти с намалени депа или рискови фактори за намалена абсорбция на витамин В12 при дълготрайна терапия.

Субакутен кожен лупус еритематодес(SCLE)

Инхибиторите на протонната помпа са свързани с много редки случаи на SCLE. Ако се появят лезии, особено в участъци от кожата, изложени на слънчеви лъчи, и ако те са съпроводени с болки в ставите, пациентът трябва незабавно да потърси медицинска помощ и медицинският специалист следва да обмисли спиране на приема на Хелидес. SCLE, настъпил след предходно лечение с инхибитор на протонната помпа, може да увеличи риска от SCLE при употреба на други инхибитори на протонната помпа.

Захароза

Този лекарствен продукт съдържа захароза. Пациентите с редки наследствени заболявания като фруктозна непоносимост, глюкозо-галактозна малабсорбция или сукраза-изомалтазна недостатъчност не трябва да приемат това лекарство.

Парахидроксибензоати

Този продукт съдържа парахидроксибензоати, които могат да причинят алергични реакции (вероятно от забавен тип).

Проучванията за лекарствени взаимодействия са провеждани само при възрастни.

Ефекти на езомепразола върху фармакокинетиката на други лекарства

Лекарствени продукти сpHзависима абсорбция

Намалената интрагастрална киселинност по време на лечение с езомепразол може да увеличи или намали абсорбцията на лекарства, ако механизмът на абсорбция се повлиява от стомашната киселинност. Както и при употребата на други инхибитори на киселинната секреция или антиациди, абсорбцията на кетоконазол и итраконазол може да бъде намалена при лечение с езомепразол. Едновременно лечение с омепразол (20 mg дневно) и дигоксин при здрави индивиди увеличава бионаличността на дигоксин с 10 % (до 30% при два от десет пациента). Рядко е докладвана дигоксинова токсичност. Въпреки това, трябва да се внимава при прием на езомепразол във високи дози от пациенти в старческа възраст. Терапевтичния лекарствен мониторинг на дигоксин трябва да се засили.

Докладвано е, че омепразолът взаимодейства с някои протеазни инхибитори. Клиничната значимост и механизмите на тези докладвани взаимодействия не винаги са известни. Повишеното pH на стомаха при лечение с омепразол може да промени абсорбцията на протеазните инхибитори. Други възможни механизми на взаимодействие са чрез потискане на CYP 2С19. Наблюдавано е понижение на серумните нива на атазанавир и нелфинавир, приемани заедно с омепразол, поради което не се препоръчва едновременната им употреба. Едновременното приложение на омепразол (40 mg веднъж дневно) с атазанавир 300 mg/ ритонавир 100 mg при здрави доброволци е понижило значително експозицията на атазанавир (приблизително 75 % понижена AUC, Сmах и Сmin). Увеличението на дозировката на атазанавир до 400 mg не е компенсирало влиянието на омепразол върху експозицията на атазанавир. Едновременното приложение на омепразол (20 mg qd) и атазанавир 400 mg/ ритонавир 100 mg при здрави доброволци е намалявало приблизително 30% експозицията на атазанавир в сравнение с експозицията при атазанавир 300 mg/ ритонавир 100 mg qd без омепразол 20 mg qd. Едновременното приложение на омепразол (40 mg qd) редуцира средните стойности на AUC, Cmax and Cmin на нелфинавир с 36-39 %, а средните стойности на AUC, Cmax and Сmin за фармакологично активния метаболит М8 са намалени с 75-92%. За саквинавир (едновременно приложен с ритонавир) са докладвани повишени серумни нива (80-100%) при съпътстващо лечение с омепразол (40 mg qd). Лечение с омепразол 20 mg qd не е повлиявало експозицията на дарунавир (съпътстван от ритонавир) и на ампренавир (съпътстван от ритонавир). Лечение с езомепразол 20 mg qd не е оказвало ефект върху експозицията на ампренавир (с и без едновременно приложен ритонавир). Лечение с омепразол 40 mg qd не е оказвало ефект върху експозицията на лопинавир (едновременно приложен с ритонавир). Въз основа на подобните фармакодинамични ефекти и фармакокинетични свойства на омепразол и езомепразол, едновременно приложение на езомепразол и атазанавир не се препоръчва, а едновременното приложение на езомепразол и нелфинавир е противопоказно.

Лекарствени продукти, метаболизирани отCYP2C19

Езомепразол инхибира CYP2C19, основният ензим, метаболизиращ езомепразола. Поради това, когато езомепразол се комбинира с лекарства, които се метаболизират от CYP2C19 като диазепам, циталопрам, имипрамин, кломипрамин, фенитоин и др., плазмените концентрации на тези лекарства могат да се увеличат и да се наложи намаление на дозата. Това трябва да се има предвид, особено когато се предписва за лечение при нужда. Едновременното приложение на 30 mg езомепразол е довело до 45 % процента намаление на клирънса на диазепам, който е субстрат на CYP2C19. Едновременното приложение на 40 mg езомепразол е довело до 13 % увеличение на най-ниските плазмени нива на фенитоина при болни с епилепсия. Препоръчва се мониториране на плазмените концентрации на фенитоина при започване или прекъсване на лечението с езомепразол. Омепразол (40 mg веднъж дневно) повишава Сmах и AUCt на вориконазола (CYP2C19 субстрат) съответно с 15% и 41%.

Едно клинично проучване е показало, че времето за коагулация при пациенти, приемащи едновременно 40 mg езомепразол и варфарин, не превишава допустимите стойности. Въпреки това, след разрешаването за употреба са наблюдавани изолирани случаи с клинична значимост на повишено ниво на INR. Препоръчва се мониториране на пациентите, които започват или прекратяват едновременен прием на езомепразол по време на лечение с варфарин или други кумаринови производни.

Омепразол, както и изомепразол са инхибиратори на CYP2C19. Омепразол, прилаган в едно кръстосано проучване в дози от 40 mg при здрави доброволци, увеличава Сmах и AUC на цилостазол съответно с 18% и 26%, а един от неговите активни метаболити съответно с 29% и 69%.

При здрави доброволци едновременното приложение на 40 mg езомепразол е довело до 32% увеличение на площта под кривата концентрация-време (AUC) и до 31% удължаване на елиминационния полуживот (t½), но не е било наблюдавано значимо увеличаване на максималните плазмени нива на цизаприда. Леко удълженият QT интервал, наблюдаван след самостоятелно приложение на цизаприд, не се е увеличил допълнително, когато цизаприд е бил даден в комбинация с езомепразол (вж. точка 4.4).

Доказано е, че езомепразол няма клинично значими ефекти върху фармакокинетиката на амоксицилин и хинидин.

Не е установено клинично значимо фармакокинетично взаимодействие при едновременното приложение на езомепразол и напроксен или езомепразол и рофекоксиб по време на краткосрочни клинични проучвания.

Резултати от проучвания при здрави доброволци са доказали фармакокинетични/ фармакодинамични взаимодействия между, клопидогрел (300 mg зареждаща доза последвана от 75 mg/дневно) и с омепразол (40 mg прилагани перорално веднъж дневно) изразени в понижена експозиция на активния метаболит на клопидогрела с около 40 % и понижено максимално инхибиране на тромбоцигната агрегация (индуцирана от АДФ) с около 14 %.

При едновременно приложение на клопидогрел с фиксирана дозова комбинация езомепразол 20 mg + ацетилсалицилова киселина 81 mg при здрави доброволци се наблюдава понижена експозиция с около 40 % на активния метаболит на клопидогрел, в сравнение с прилагането на клопидогрел като монотерапия. Максималното инхибиране на тромбоцигната агрегация (индуцирана от АДФ), при тези индивиди обаче е същата, както при приложението на клопидогрел самостоятелно, така и при комбинираната лекарствена терапия клопидогрел+(езомепразол и ацетилсалицилова киселина)..

Противоречиви данни за клиничното повлияване върху фармакокинетичното/ фармакодинамичното взаимодействие на езомепразол по отношение на големи сърдечносъдови събития, които са докладвани при наблюдателни и клинични проучавания. Като предпазна мярка, едновременното приложение с клопидогрел трябва да се избягва.

Неизвестен механизъм

Съобщава се за повишени серумни нива на такролимус при едновременно приложение с езомепразол. Трябва да се извърша засилено проследяване на концентрацията на такролимус, както и на бъбречните функции (креатининов клирънс) и при нужда да се коригира дозата на такролимус.

Съобщава се за повишени нива на метотрексат при някои пациенти, когато е приеман заедно с инхибитори на протонната помпа. При приложение на високи дози метотрексат, може да се обмисли временно прекъсване на езомепразола.

Ефекти на други лекарства върху фармакокинетиката на езомепразол

Езомепразол се метаболизира от CYP2C19 и CYP3A4. Едновременното приложение на езомепразол и инхибитора на CYP3A4, кларитромицин (500 mg два пъти дневно) е довело до удвояване на експозицията на (AUC) на езомепразола. Едновременното приложение на

езомепразол и комбиниран инхибитор на CYP2C19 и CYP3A4 може да доведе до увеличаване на експозицията на езомепразол повече от два пъти. Инхибиторът на CYP2C19 и CYP3A4 вориконазол повишава AUCt на омепразола с 280%. Коригиране на дозата на езомепразол не се налага редовно при тези два случая. Въпреки това, коригиране на дозата следва да се обмисля при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност и ако е се налага продължително лечение.

Лекарства, известни като индуктори на CYP2C19 и/или CYP3A4 (като рифамшшин и жълт кантарион) могат да доведат до намалени серумни нива на езомепразол, чрез повишаване на неговия метаболизъм.

Няма достатъчно клинични данни за езомепразол, прилаган по време на бременност. Епидемиологични изследвания с рацемичната смес, омепразол, прй голяма експозиция по време на бременност не показват вредни или токсични за ембриона ефекти. Изследвания при животни с езомепразол не показват директни или индиректни ефекти по отношение на ембрионалното/ феталното развитие. Изследвания при животни с рацемичната смес не показват директни или индиректни вредни ефекти по отношение на бременността, раждането или постнаталното развитие. Предписването на езомепразол на бременни жени трябва да е предпазливо.

Не е известно дали езомепразол се екскретира в кърмата при хора. Не са провеждани проучвания при кърмачки. Не е налична достатъчно информация за ефектите на езомепразол при новородени/кърмачета. Поради това Хелидес не трябва да се използва по време на кърмене.

Проучвания при животни с рацемичната смес омепразол, прилаган перорално, не показват ефекти по отношение на фертилитет.

Езомепразол има незначителен ефект върху способността за шофиране и работа с машини. Рапортувани са нежелани лекарствени реакции като световъртеж (нечеста) или замъглено зрение (рядка) (вж. точка 4.8). Ако пациентите се повлияват, не трябва да шофират или да работят с машини.

Следните нежелани лекарствени реакции са наблюдавани или подозирани по време на клиничните изпитвания на езомепразол и пост-маркетингова употреба. Пито една от тях не е била свързана с дозата. Според честотата на тяхната поява нежеланите реакции се делят на: (много чести ≥1/10, чести от ≥1/100 до <1/10; нечести: от ≥1/1 000 до <1/100; редки: от ≥1/10 000 до <1/1 000; много редки: <1/10 000, с неизвестна честота: не могат да бъдат определени от наличните данни).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. „Дамян Груев“ № 8

1303 София

Тел.: +359 2 8903417

уебсайт: www.bda.bg

До днес няма опит с преднамерено отравяне. Симптомите, описани във връзка с 280 mg са гатроинтестинални и симптоми на слабост. Единични дози от 80 mg езомепразол не са довели до някакво събитие. Не е известен специфичен антидот. Езомепразолът се свързва с плазмените протеини в много висока степен и поради това не се отстранява лесно чрез диализа. Както при всеки случай на предозиране, лечението трябва да бъде симптоматично и да се прилагат общи поддържащи мерки.