Anoro Ellipta 55 µg + 22 µg - Inhalation powder, pre-dispensed
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Взаимодействия с
Ограничения за употреба
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Anoro 55 µg / 22 µg
ANORO ELLIPTA е показан за поддържащо бронходилататорно лечение за облекчаване на симптомите при възрастни пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).
Дозировка
Препоръчителната и максимална доза е една инхалация веднъж дневно.
ANORO ELLIPTA трябва да се прилага по едно и също време на деня всеки ден, за да се поддържа бронходилатацията. Ако е пропуснато приложение на доза, следващата доза трябва да се инхалира в обичайното време на следващия ден.
Специални популации Старческа възраст
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти на възраст на и над 65 години (вж. точка 5.2).
Бъбречно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с бъбречно увреждане (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с лека или умерена степен на чернодробно увреждане. Приложението на ANORO ELLIPTA не е проучвано при пациенти с тежка степен на чернодробно увреждане и трябва да се използва с повишено внимание (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Няма съответна употреба на ANORO ELLIPTA в педиатричната популация (възраст под 18 години) за показанието ХОББ.
Начин на приложение
Само за инхалаторно приложение.
Инструкциите по-долу за 30-дозовия инхалатор (количество за 30 дни), се отнасят и за 7-дозовия инхалатор (количество за 7 дни).
Инхалаторът ELLIPTA съдържа предварително дозирани дози и е готов за употреба.
Инхалаторът е опакован в гнездо, съдържащо саше със сушител за намаляване на влагата. Сашето със сушител трябва да се изхвърли и не трябва да се отваря, яде или инхалира.
Пациентът трябва да бъде посъветван да не отваря гнездото, докато не е готов да инхалира доза от лекарството.
При първото изваждане от запечатаното гнездо инхалаторът ще бъде в позиция „затворен”. Датата за изхвърляне трябва да се напише на предвиденото за това място върху етикета на инхалатора („Използвайте до:“). Датата за изхвърляне е 6 седмици след датата на отваряне на гнездото. Инхалаторът не трябва повече да се използва след тази дата. Гнездото може да се изхвърли след първото отваряне.
Ако капакът на инхалатора се отвори и затвори без да се инхалира лекарственият продукт, дозата ще бъде загубена. Загубената доза ще бъде задържана в инхалатора, но вече няма да може да бъде инхалирана.
Не е възможно по случайност с една инхалация да се приеме надвишаващо дозата количество от лекарствения продукт или двойна доза.
Инструкции за употреба: а) Подготовка на доза
Отворете капака, когато сте готови да инхалирате доза. Инхалаторът не трябва да се разклаща.
Плъзнете капака надолу, докато се чуе щракване. Сега лекарственият продукт е готов за инхалиране.
За потвърждение броячът на дозите отброява с 1 по-малко. Ако броячът на дозите не отброи надолу, когато се чуе щракването, инхалаторът няма да освободи доза и трябва да се занесе обратно в аптеката за съвет.
б) Как да се инхалира лекарственият продукт
Инхалаторът трябва да се държи далече от устата и трябва да се издиша колкото е възможно. Не трябва да се издишва в инхалатора.
Мундщукът трябва да се постави между устните, след което устните трябва да се затворят плътно около него. По време на употреба отворите за въздух не трябва да се покриват с пръсти.
-
Инхалира се с едно продължително, равномерно и дълбоко вдишване. Дъхът трябва да се задържи без да се издишва, колкото е възможно (най-малко 3 – 4 секунди).
-
Инхалаторът се отстранява от устата.
-
Издишва се бавно и спокойно.
Възможно е да не усетите лекарствения продукт или неговия вкус, дори когато инхалаторът се използва правилно.
Мундщукът на инхалатора може да се почисти със суха кърпа, преди да се затвори капакът.
в) Затворете инхалатора
Плъзнете капака нагоре докъдето може, за да покрие мундщука.
Свръхчувствителност към активните вещества или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Астма
Този лекарствен продукт не трябва да се прилага при пациенти с астма, тъй като не е проучен при тази популация пациенти.
Парадоксален бронхоспазъм
Приложението на умеклидиниум/вилантерол може да предизвика парадоксален бронхоспазъм, който може да е животозастрашаващ. Ако се получи парадоксален бронхоспазъм, лечението трябва незабавно да се преустанови и при необходимост да се назначи алтернативно лечение.
Не е за приложение при остри състояния
Умеклидиниум/вилантерол не е показан за лечението на остри епизоди на бронхоспазъм. Влошаване на заболяването
Увеличаването на употребата на краткодействащи бронходилататори за облекчаване на симптомите показва влошаване на контрола. В случай на влошаване на ХОББ по време на лечение с умеклидиниум/вилантерол трябва да се направи преоценка на състоянието на пациента и на режима за лечение на ХОББ.
Сърдечно-съдови ефекти
След приложение на антагонисти на мускариновите рецептори и симпатикомиметици, включително умеклидиниум/вилантерол, може да се наблюдават сърдечно-съдови ефекти, като сърдечни аритмии, напр. предсърдно мъждене и тахикардия (вж. точка 4.8). Пациенти с клиничнозначимо неконтролирано сърдечно-съдово заболяване не са включвани в клиничните проучвания. Поради това умеклидиниум/вилантерол трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с тежко сърдечно-съдово заболяване.
Антимускаринова активност
Поради антимускариновата си активност умеклидиниум/вилантерол трябва да се прилага с внимание при пациенти със задръжка на урина или със закритоъгълна глаукома.
Хипокалиемия
При някои пациенти бета2-адренергичните агонисти могат да предизвикат значима хипокалиемия, което е възможно да предизвика нежелани сърдечно-съдови ефекти. Понижаването на нивото на калия в серума обикновено е преходно и не изисква прием на добавки.
При клинични проучвания с умеклидиниум/вилантерол с препоръчителната терапевтична доза не са наблюдавани клинично значими ефекти на хипокалиемията. Необходимо е повишено внимание при приложение на умеклидиниум/вилантерол с други лекарствени продукти, които също е възможно да предизвикат хипокалиемия (вж. точка 4.5).
Хипергликемия
При някои пациенти бета2-адренергичните агонисти могат да предизвикат преходна хипергликемия.
При клинични проучвания с умеклидиниум/вилантерол в препоръчителната терапевтична доза не са наблюдавани клинично значими ефекти върху глюкозата в плазмата. След започване на лечение с умеклидиниум/вилантерол при пациенти с диабет глюкозата в плазмата трябва да се следи по-внимателно.
Съпътстващи заболявания
Умеклидиниум/вилантерол трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с конвулсивни разстройства или тиреотоксикоза и при пациенти, които реагират необичайно силно на бета2-адренергични агонисти.
Помощни вещества
Този лекарствен продукт съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да използват този лекарствен продукт.
Клиничнозначими взаимодействия, медиирани от умеклидиниум/вилантерол в клинични дози, се считат за малко вероятни поради ниските плазмени концентрации, които се достигат след инхалаторно прилагане.
Бета-адренергични блокери
Бета2-адренергичните блокери могат да отслабят или да антагонизират ефекта на бета2- адренергичните агонисти като вилантерол. Едновременното приложение с неселективни или селективни бета-адренергични блокери трябва да се избягва, освен ако има наложителни причини за тяхната употреба.
Метаболитни взаимодействия и взаимодействия на ниво транспортери
Вилантерол е субстрат на цитохром P450 3A4 (CYP3A4). Съпътстващото приложение на мощни инхибитори на CYP3A4 (напр. кетоконазол, кларитромицин, итраконазол, ритонавир,
телитромицин) може да инхибира метаболизма и да повиши системната експозиция на вилантерол. Едновременното приложение с кетоконазол (400 mg) при здрави доброволци повишава средните стойности на AUC(0- t) и Cmax на вилантерол съответно с 65% и с 22%. Повишаването на експозицията на вилантерол не е свързано с увеличаване на системните ефекти на бета-адренергичните агонисти върху сърдечната честота, нивата на калия в кръвта или QT интервала (коригиран по метода на Fridericia). Препоръчва се внимание при едновременно приложение на умеклидиниум/вилантерол с кетоконазол и други известни мощни инхибитори на CYP3A4, тъй като е възможно повишаване на системната експозиция на вилантерол, което може да доведе до повишаване на възможността за поява на нежелани реакции. Верапамил, умерен инхибитор на CYP3A4, не повлиява в значима степен фармакокинетиката на вилантерол.
Умеклидиниум е субстрат на цитохром P450 2D6 (CYP2D6). Фармакокинетиката на умеклидиниум в стационарно състояние е оценена при здрави доброволци без CYP2D6 (слаби метаболизатори). Не е наблюдаван ефект върху AUC или Cmax на умеклидиниум при 8-кратно по-висока доза. Наблюдавано е повишение на AUC на умеклидиниум с приблизително 1,3 пъти при 16-кратно по-висока доза, без ефект върху Cmax на умеклидиниум. Въз основа на степента на тези промени не се очаква клиничнозначимо взаимодействие при едновременно приложение на умеклидиниум/вилантерол с инхибитори на CYP2D6 или при приложение при пациенти с генетичен дефицит на CYP2D6 активност (слаби метаболизатори).
Умеклидиниум и вилантерол са субстрати на Р-гликопротеиновия транспортер (P-gp). Ефектът на умерения инхибитор на P-gp верапамил (240 mg веднъж дневно) върху фармакокинетиката на умеклидиниум и вилантерол в стационарно състояние е оценен при здрави доброволци. Не е наблюдаван ефект на верапамил върху Cmax на умеклидиниум или вилантерол. Наблюдавано е приблизително 1,4-кратно повишение на AUC на умеклидиниум, без ефект върху AUC на вилантерол. Въз основа на степента на тези промени не се очаква клиничнозначимо лекарствено взаимодействие при едновременно приложение на умеклидиниум/вилантерол с инхибитори на P-gp.
Други антимускаринови и симпатикомиметични лекарства
Едновременно приложение на умеклидиниум/вилантерол с други дългодействащи мускаринови антагонисти, дългодействащи бета2-адренергични агонисти или лекарствени продукти, съдържащи някое от тези средства, не е проучвано и не се препоръчва, тъй като може да потенцира известните нежелани реакции към инхалаторни мускаринови антагонисти или
бета2-адренергични агонисти (вж. точки 4.9). Хипокалиемия
Съпътстващото хипокалиемично лечение с метилксантинови производни, стероиди или несъхраняващи калия диуретици може да потенцира възможния хипокалиемичен ефект на бета2-адренергичните агонисти, поради което трябва да се прилага с повишено внимание (вж. точка 4.4).
Други лекарствени продукти за лечение на ХОББ
Въпреки че не са провеждани официални проучвания за лекарствени взаимодействия in vivo, инхалаторен умеклидиниум/вилантерол е прилаган съпътстващо с други лекарствени продукти за лечение на ХОББ, включително с краткодействащи симпатикомиметични бронходилататори и инхалаторни кортикостероиди, без клинични данни за лекарствени взаимодействия.
Бременност
Липсват данни от употребата на умеклидиниум/вилантерол при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност след приложение на вилантерол при експозиции, които не се достигат в клиничната практика (вж. точка 5.3).
Умеклидиниум/вилантерол трябва да се използва по време на бременност само ако очакваната полза за майката оправдава потенциалния риск за плода.
Кърмене
Не е известно дали умеклидиниум или вилантерол се екскретират в кърмата. Все пак, други бета2-адренергични агонисти се откриват в кърмата. Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови терапията с умеклидиниум/вилантерол, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
Липсват данни за ефектите на умеклидиниум/вилантерол върху фертилитета при хора. Проучванията при животни не показват ефекти на умеклидиниум или вилантерол върху фертилитета.
Умеклидиниум/вилантерол не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.
Резюме на профила за безопасност
Най-често съобщаваната нежелана реакция е назофарингит (9%). Списък на нежеланите реакции в табличен вид
Профилът на безопасност на ANORO ELLIPTA се основава на опита с умеклидиниум/вилантерол и отделните компоненти по отношение на безопасността от програмата за клинично разработване, обхващаща 6 855 пациенти с ХОББ и от спонтанно съобщаване. Програмата за клинично разработване включва 2 354 пациенти, приемали умеклидиниум/вилантерол веднъж дневно в клинични проучвания фаза ІІІ с продължителност 24 седмици или повече, от които 1 296 пациенти са приемали препоръчителната доза от
55/22 микрограма в 24-седмични проучвания, 832 пациенти са приемали по-висока доза от 113/22 микрограма в 24-седмични проучвания и 226 пациенти са приемали 113/22 микрограма в 12-месечно проучване.
Честотите, определени за нежеланите реакции, описани в таблицата по-долу включват установената честота на случаите на нежелани реакции, наблюдавани в обединените данни от пет 24-седмични проучвания и 12-месечното проучване за безопасност.
Честотата на нежеланите реакции е дефинирана, като се използва следната конвенция: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до
<1/1 000); много редки (<1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
| Системо-органен клас | Нежелани реакции | Честота |
| Инфекции и инфестации | Инфекция на пикочните пътища СинузитНазофарингит ФарингитИнфекция на горните дихателни пътища | Чести Чести Чести ЧестиЧести |
| Нарушения на имунната система | Реакции на свръхчувствителност, включително:ОбривАнафилаксия, ангиоедем и уртикария | Нечести Редки |
| Нарушения на нервната система | Главоболие Тремор Дисгеузия Замаяност | Чести Нечести НечестиС неизвестначестота |
| Нарушения на очите | Замъглено зрение ГлаукомаПовишено вътреочно налягане Болка в окото | Редки РедкиРедки Редки |
| Сърдечни нарушения | Предсърдно мъждене Надкамерна тахикардия Идиовентрикуларен ритъм ТахикардияНадкамерни екстрасистолиПалпитации | Нечести Нечести Нечести Нечести НечестиНечести |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Кашлица Орофарингеална болка ДисфонияПарадоксален бронхоспазъм | Чести Чести НечестиРедки |
| Стомашно-чревнинарушения | ЗапекСухота в устата | ЧестиЧести |
| Нарушения на мускулно- скелетната система исъединителната тъкан | Мускулни спазми | Нечести |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Задържане на урина ДизурияОбструкция на изхода на пикочния мехур | РедкиРедки Редки |
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Възможно е предозирането на умеклидиниум/вилантерол да предизвика появата на признаци и симптоми, дължащи се на действието на отделните компоненти, в съответствие с познатите нежелани реакции на инхалаторните мускаринови антагонисти (напр. сухота в устата, нарушения в зрителната акомодация и тахикардия) или признаци и симптоми, наблюдавани при предозиране на други бета2-адренергични агонисти (напр. аритмии, тремор, главоболие, палпитации, гадене, хипергликемия и хипокалиемия).
При предозиране пациентът трябва да се подложи на поддържащо лечение с подходящо проследяване както е необходимо.
Фармакологични свойства - Anoro 55 µg / 22 µg
Фармакотерапевтична група: лекарства за обструктивни заболявания на дихателните пътища, адренергични лекарства в комбинация с антихолинергични лекарства включително тройни комбинации с кортикостероиди, ATC код: R03AL03
Механизъм на действие
Умеклидиниум/вилантерол е комбинация от инхалаторен дългодействащ мускаринов рецепторен антагонист/дългодействащ бета2-адренергичен агонист (ДДМА/ДДБА). След инхалиране през устата и двете съставки действат локално върху въздухоносните пътища, като предизвикват бронходилатация чрез отделни механизми.
Умеклидиниум
Умеклидиниум е дългодействащ мускаринов рецепторен антагонист (наричан също антихолинергично средство). Той е производно на хинуклидин с активност върху множество мускаринови рецепторни подтипове. Умеклидиниум проявява своята бронходилататорна активност чрез конкурентно инхибиране на свързването на ацетилхолин с мускариновите рецептори в гладката мускулатура на въздухоносните пътища. Той показва in vitro бавна обратимост при човешкия M3 мускаринов рецепторен подтип и дълга продължителност на действие in vivo, когато се прилага директно в белите дробове в предклинични модели.
Вилантерол
Вилантерол е селективен дългодействащ бета2-адренергичен рецепторен агонист (ДДБА). Фармакологичните ефекти на бета2-адренергичните агонисти, включително вилантерол, се дължат, най-малкото частично, на стимулиране на интрацелуларната аденилатциклаза, ензим, който катализира превръщането на аденозин трифосфат (АТФ) до цикличен-3’,5’-аденозин монофосфат (цикличен АМФ). Повишените нива на цикличен АМФ предизвикват отпускане на бронхиалната гладка мускулатура и инхибиране на освобождаването на медиатори на реакциите на свръхчувствителност от бърз тип от клетките, особено от мастоцитите.
Фармакодинамични ефекти
В 6-месечни проучвания фаза III умеклидиниум/вилантерол осигурява клиничнозначимо подобрение спрямо плацебо по отношение на белодробната функция (измерено чрез форсирания експираторен обем за 1 секунда [ФЕО1]) за 24 часа след приложение веднъж дневно, което е видно 15 минути след приложение на първата доза (подобрение спрямо плацебо със 112 ml (р<0,001). Средните пикови подобрения на ФЕО1 през първите 6 часа след приложение на дозата спрямо плацебо са 224 ml (p<0,001*) на 24-та седмица. Липсват данни за тахифилаксия свързана с ефекта на ANORO ELLIPTA във времето.
Сърдечна електрофизиология
Ефектът на умеклидиниум/вилантерол върху QT интервала е оценен в плацебо и активно (моксифлоксацин) контролирано проучване за QT, включващо приложение на умеклидиниум/вилантерол 113/22 микрограма или 500/100 микрограма (предварително
В това проучване е използвана стъпаловидна процедура за статистическа оценка и това сравнение е по-долу от сравнение, което не е постигнало статистическа значимост. Поради това не може да се прецени статистическата значимост на това сравнение.
дозирана доза с умеклидиниум осем пъти препоръчителната доза и вилантерол четири пъти препоръчителната доза) веднъж дневно за 10 дни при 103 здрави доброволци. Максималната средна разлика в удължаването на QT интервала (коригирано по метода на Fridericia, QTcF) спрямо плацебо след коригиране на изходните стойности е 4,3 (90% CI=2,2 до 6,4) милисекунди, наблюдавана 10 минути след приложение на умеклидиниум/вилантерол 113/22 микрограма и 8,2 (90% CI=6,2 до 10,2) милисекунди, наблюдавана 30 минути след
приложение на умеклидиниум/вилантерол 500/100 микрограма. Следователно, не е наблюдаван клинично значим проаритмогенен потенциал, свързан с удължаване на QT-интервала, с умеклидиниум/вилантерол 113/22 микрограма.
Наблюдавано е и дозозависимо повишаване на сърдечната честота. Максималната средна разлика в сърдечната честота спрямо плацебо след коригиране на изходните стойности е 8,4 (90% CI=7,0 до 9,8) удара/минута и 20,3 (90% CI=18,9 до 21,7) удара/минута, наблюдавана 10 минути след приложение на умеклидиниум/вилантерол съответно 113/22 микрограма и 500/100 микрограма.
В допълнение, не са наблюдавани клинично значими ефекти върху сърдечния ритъм при 24 часово проследяване с Holter при 53 пациенти с ХОББ, които са лекувани с
умеклидиниум/вилантерол 55/22 микрограма веднъж дневно в едно 6-месечно проучване или при допълнителни 55 пациенти, приемали умеклидиниум/вилантерол 113/22 микрограма веднъж дневно в друго 6-месечно проучване и 226 пациенти, които са приемали
113/22 микрограма веднъж дневно в 12-месечното проучване. Клинична ефикасност и безопасност
Клиничната ефикасност на умеклидиниум/вилантерол, приложен веднъж дневно, са оценени в осем Фаза III клинични проучвания при 6 835 възрастни пациенти с клинична диагноза ХОББ; 5 618 пациенти от пет 6-месечни проучвания (две плацебо контролирани и три активно [тиотропиум]- контролирани със сравнителен продукт), 655 пациенти от две 3-месечни проучвания за издръжливост при физически усилия/белодробна функция и 562 пациенти от 12-месечното подкрепящо проучване.
Ефекти върху белодробната функция
ANORO ELLIPTA показва подобрение на белодробната функция (определено чрез промяна от изходното ниво на най-ниския ФЕО1) в няколко проучвания. В едно 6-месечно фаза ІІІ проучване ANORO ELLIPTA показва статистически значимо подобрение на най-ниския ФЕО1 (първична крайна точка) на 24-та седмица в сравнение с плацебо и рамената на монотерапия с отделните съставки. В допълнение ANORO ELLIPTA показва клинично и статистически значимо подобрение на най-ниския ФЕО1 в сравнение с тиотропиум в две от трите 6-месечни проучвания със сравнителен продукт и числено по-голямо подобрение от тиотропиум в третото проучване със сравнителен продукт (вж. Таблица 1). Не е наблюдавано отслабване на бронходилататорния ефект с течение на времето.
Симптоматични резултати
Задух:
ANORO ELLIPTA показва статистически и клинично значимо намаляване на задуха, оценено по повишаване на фокалния скор на TDI (индекс за транзиторна диспнея) на 24-та седмица (ключова вторична крайна точка) в сравнение с плацебо (вж. Таблица 1). Подобрението във фокалния скор на TDI в сравнение с групите на монотерапия с отделните съставки и групата на тиотропиум не е статистически значимо (вж. Таблица 1).
Процентът пациенти, които са отговорили с поне минималната клинично значима разлика (minimum clinically important difference, MCID) от 1 единица фокален скор на TDI на 24-та седмица е по-голям за ANORO ELLIPTA (58%) в сравнение с плацебо (41%) и монотерапия с отделните съставки (53% за умеклидиниум и 51% за вилантерол).
Качество на живот, свързано със здравето:
ANORO ELLIPTA показва също подобрение в качеството на живот, свързано със здравето, оценено чрез използване на Респираторния въпросник на университета Св. Георги (St. George’s Respiratory Questionnaire, SGRQ), като показва понижаване в общия скор по SGRQ на 24-та седмица в сравнение с плацебо и монотерапия с отделните съставки (вж. Таблица 1).
ANORO ELLIPTA показва статистически значимо намаляване на общия скор на SGRQ в сравнение с тиотропиум в едно от трите проучвания със сравнителен продукт (вж. Таблица 1).
Процентът пациенти, които са отговорили с поне MCID в скора на SGRQ (определено като понижаване с 4 единици от изходното ниво) на 24-та седмица е по-голям за ANORO ELLIPTA (49%) в сравнение с плацебо (34%) и монотерапия с всяка от съставките (44% за умеклидиниум и 48% за вилантерол). В едно проучване със сравнителен продукт по-голям процент от пациентите, приемащи ANORO ELLIPTA отговарят с клинично значимо подобрение в скора на SGRQ на 24-та седмица (53%) в сравнение с тиотропиум (46%). В другите две проучвания със сравнителен продукт, сходен процент от пациентите постигат най-малко MCID с
ANORO ELLIPTA и тиотропиум; 49% и 54% за ANORO ELLIPTA 55/22 микрограма и 52% и 55% за тиотропиум.
Употреба на животоспасяваща терапия
ANORO ELLIPTA намалява приложението на животоспасяваща терапия със салбутамол през седмици 1 – 24 в сравнение с плацебо и умеклидиниум (вж. Таблица 1) и показва увеличение спрямо изходното ниво на процента дни без необходимост от животоспасяващо лечение (средно 11,1%) в сравнение с намалението спрямо изходното ниво при плацебо (средно 0,9%).
В трите 6-месечни активно контролирани проучвания със сравнителен продукт
ANORO ELLIPTA намалява приложението на животоспасяващо лечение със салбутамол в сравнение с тиотропиум със статистически значимо понижаване, наблюдавано в две от проучванията (вж. Таблица 1). ANORO ELLIPTA също така показва по-голямо увеличение спрямо изходното ниво на процента дни, в които не е необходимо приложение на животоспасяващо лечение и в трите проучвания (средно в диапазона от 17,6% до 21,5%) в сравнение с тиотропиум (средно в диапазона от 11,7% до 13,4%).
Таблица 1. Белодробна функция, резултати по отношение на симптомите и качеството на
живот, свързано със здравето на 24-та седмица
| Лечение, сравнявано с ANORO ELLIPTA55/22 µg | Разлика в лечението1 (95% доверителни интервали, p-стойност) | |||
| Най-нисък ФЕО1 (ml) | Фокален скор на TDI | Общ скор на SGRQ | Използване на животоспасяващолечение3 | |
| ANORO ELLIPTA (N = 413)спрямоПлацебо (N = 280) | 167(128, 207)<0,001 | 1,2(0,7,1,7)<0,001 | -5,51(-7,88, -3,13)<0,001 | -0,8(-1,3,-0,3) 0,001* |
| ANORO ELLIPTA (N = 413)спрямо Умеклидиниум 55 µg(N = 418) | 52(17, 87)0,004 | 0,3(-0,2, 0,7)0,244 | -0,82(-2,90, 1,27)0,441 | -0,6(-1,0, -0,1) 0,014* |
| ANORO ELLIPTA (N = 413)спрямо Вилантерол 22 µg(N = 421) | 95(60, 130)<0,001 | 0,4(-0,1, 0,8)0,117 | -0,32(-2,41, 1,78)0,767 | 0,1(-0,3, 0,5)0,675 |
| ANORO ELLIPTA(N = 454) спрямо тиотропиум 18 µg(N = 451)(Проучване ZEP117115) | 112(81, 144)<0,001 | n/e | -2,10(-3,61, -0,59)0,006 | -0,5(-0,7, -0,2)<0,001 |
| ANORO ELLIPTA (N = 207)спрямо тиотропиум 18 µg(N = 203)(Проучване DB2113360) | 90(39, 141)<0,001 | 0,12(-0,4, 0,5)0,817 | 0,75(-2,12, 3,63)0,607 | -0,7(-1,2, -0,1)0,022 |
| ANORO ELLIPTA (N = 217)спрямо тиотропиум 18 µg(N = 215)(Проучване DB2113374) | 60(10, 109) 0,018* | -0,17(-2,85, 2,52)0,904 | -0,6(-1,2, 0,0)0,069 | |
N = брой в популацията Intent-to-treat µg = микрограма
n/e = не е оценено
-
Средна стойност по метода на най-малките квадрати
-
Сборни данни от проучване DB2113360 и проучване DB2113374
-
Разлика в средния брой впръсквания на ден през седмици 1 – 24
По-висока доза умеклидиниум/вилантерол (113/22 микрограма) е проучена в 24-седмично плацебо-контролирано клинично проучване и в две от трите 24-седмични активно контролирани проучвания. Резултатите са подобни на тези при дозата на ANORO ELLIPTA и дават допълнителни подкрепящи данни относно ефикасността на ANORO ELLIPTA.
-
В това проучване е използвана стъпаловидна процедура за статистическа оценка и това сравнение е по-долу от сравнение, което не е постигнало статистическа значимост. Поради това не може да се
-
Екзацербации на ХОББ
В 24-седмично плацебо контролирано проучване при пациенти със симптоматична ХОББ, ANORO ELLIPTA намалява риска от умерена/тежка екзацербация на ХОББ с 50% в сравнение с плацебо (въз основа на анализ на времето до първа екзацербация: Коефициент на риск (HR) 0,5; 95% CI: 0,3, 0,8; p=0,004*); с 20% в сравнение с умеклидиниум (HR 0,8; 95% CI: 0,5, 1,3; p=0,391); и с 30% в сравнение с вилантерол (HR 0,7; 95% CI: 0,4, 1,1; p=0,121). От трите проучвания със сравнителен продукт при пациенти със симптоматична ХОББ, рискът от умерена/тежка екзацербация на ХОББ в сравнение с тиотропиум е намален с 50% в едно проучване (HR 0,5; 95% CI: 0,3, 1,0; p=0,044). В другите две проучвания рискът от умерена/тежка екзацербация на ХОББ е повишен с 20% и 90% (съответно HR 1,2;
95% CI: 0,5, 2,6; p=0,709 и HR 1,9; 95% CI: 1,0, 3,6; p=0,062). Тези проучвания не са със специфичен дизайн за оценка на ефекта от лечението върху екзацербациите на ХОББ и пациентите са изключени от проучването при настъпване на екзацербация.
Подкрепящи проучвания за ефикасност
В едно рандомизирано, двойносляпо, 52-седмично проучване (CTT116855, IMPACT), 10 355 възрастни пациенти със симптоматична ХОББ и с анамнеза за една или повече
умерени/тежки екзацербации в рамките на предходните 12 месеца са рандомизирани (1:2:2) да получават умеклидиниум/вилантерол (UMEC/VI 55/22 микрограма), флутиказон фуроат/умеклидиниум/вилантерол (FF/UMEC/VI 92/55/22 микрограма) или флутиказон фуроат/вилантерол (FF/VI 92/22 микрограма), прилагани веднъж дневно в един инхалатор.
Първичната крайна точка е годишната честота на умерени и тежки екзацербации при лечение на пациенти с FF/UMEC/VI в сравнение с FF/VI и UMEC/VI. Средната годишна честота на екзацербации е 0,91, 1,07 и 1,21 съответно за FF/UMEC/VI, FF/VI и UMEC/VI.
Сравнението на FF/UMEC/VI с FF/VI и UMEC/VI води до статистическо значимо 14,8%-но намаление на риска от умерена/тежка екзацербация (въз основа на анализа на времето до първа екзацербация) (Коефициент на риска 0,85; 95% CI: 0,80, 0,91; p< 0,001) и съответно 16%-но намаление на риска от умерена/тежка екзацербация (въз основа на анализ на времето до първа екзацербация) (Коефициент на риска 0,84; 95% CI: 0,78, 0,91; p<0,001).
Издържливост при физически усилия и белодробни обеми
ANORO ELLIPTA 55/22 микрограма подобрява времето на издържливост при физически усилия в сравнение с плацебо, оценено с теста с ходене с постепенно увеличаване на натоварването (endurance shuttle walk test, ESWT) в едно проучване, но не и във второто проучване и подобрява измерения белодробен обем в сравнение с плацебо в двете проучвания при възрастни пациенти с ХОББ с хиперинфлация (функционален остатъчен капацитет [ФОК]
>120%). В първото проучване ANORO ELLIPTA 55/22 микрограма показва статистически и клинично значимо подобрение (въз основа на минимална клинично значима разлика (minimal clinically important difference, MCID) между 45 и 85 секунди) спрямо плацебо във времето на издържливост при физически усилия (exercise endurance time, EET) на 3-тия час след приложение на дозата на 12-та седмица (69,4 секунди [p=0,003]). Подобрение на EET в сравнение с плацебо се наблюдава на 2-ри ден и се поддържа на 6-та и 12-та седмица. Във второто проучване разликата в EET между ANORO ELLIPTA 55/22 микрограма и плацебо е 21,9 секунди (p=0,234) на 12-та седмица.
ANORO ELLIPTA 55/22 микрограма показва също статистически значимо подобрение в сравнение с плацебо в промяна от изходните стойности на измерения белодробен обем като най-нисък и 3 часа след приложение на дозата на 12-та седмица в първото проучване (инспираторен капацитет: 237 ml и съответно 316 ml, остатъчен обем: -466 ml и
съответно -643 ml и функционален остатъчен капацитет: -351 ml и съответно -522 ml; за всички p<0,001). Във второто проучване ANORO ELLIPTA 55/22 микрограма показва подобрение в
* В това проучване е използвана стъпаловидна процедура за статистическа оценка и това сравнение е по-долу от сравнение, което не е постигнало статистическа значимост. Поради това не може да се
сравнение с плацебо в промяна от изходните стойности на измерения белодробен обем като най-нисък и 3 часа след приложение на дозата на 12-та седмица (инспираторен капацитет: 198 ml и съответно 238 ml, остатъчен обем: -295 ml и съответно -351 ml и функционален остатъчен капацитет: -238 ml и съответно -302 ml; за всички p<0,001).
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с ANORO ELLIPTA във всички подгрупи на педиатричната популация при ХОББ (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Когато умеклидиниум и вилантерол се прилагат в комбинация чрез инхалаторен път на въвеждане, фармакокинетиката на всяка съставка е сходна с наблюдаваната при самостоятелно приложение на всяко едно от активните вещества. По тази причина, за фармакокинетични цели, всяка една от съставките може да се разглежда поотделно.
Абсорбция
Умеклидиниум
След инхалаторно приложение на умеклидиниум при здрави доброволци, Cmax се достига на
5-та до 15-та минута. Абсолютната бионаличност на инхалаторен умеклидиниум е средно 13% от дозата, с пренебрежимо участие на пероралната абсорбция. След многократно прилагане на доза инхалаторен умеклидиниум, стационарно състояние се достига в рамките на 7 до 10 дни с 1,5- до 1,8-кратна кумулация.
Вилантерол
След инхалаторно приложение на вилантерол при здрави доброволци, Cmax се достига на 5-та до 15-та минута. Абсолютната бионаличност на инхалаторен вилантерол е 27%, с пренебрежимо участие на пероралната абсорбция. След многократно прилагане на доза инхалаторен вилантерол, стационарно състояние се достига в диапазон от 6 дни с до 2,4-кратна кумулация.
Разпределение
Умеклидиниум
След интравенозно приложение при здрави доброволци средният обем на разпределение е 86 литра. Свързването с плазмените протеини in vitro в човешката плазма е средно 89%.
Вилантерол
След интравенозно приложение при здрави доброволци средният обем на разпределение в стационарно състояние е 165 литра. Вилантерол се свързва в ниска степен с еритроцитите. Свързването с плазмените протеини in vitro в човешката плазма е средно 94%.
Биотрансформация
Умеклидиниум
In vitro проучвания показват, че умеклидиниум се метаболизира основно от цитохром P450 2D6 (CYP2D6) и е субстрат за P-гликопротеиновия (P-gp) транспортер. Основните метаболитни пътища за умеклидиниум са оксидативни (хидроксилиране, O-дезалкилиране), последвано от конюгиране (глюкурониране и т.н.), в резултат на което се образуват редица метаболити, които
В това проучване е използвана стъпаловидна процедура за статистическа оценка и това сравнение е по-долу от сравнение, което не е постигнало статистическа значимост. Поради това не може да се
са с намалена фармакологична активност или за които фармакологичната активност не е установена. Системната експозиция на метаболитите е ниска.
Вилантерол
In vitro проучвания показват, че вилантерол се метаболизира основно от цитохром P450 3A4 (CYP3A4) и е субстрат за P-gp транспортер. Основните метаболитни пътища за вилантерол са O-дезалкилиране до редица метаболити със значително намалена бета1- и бета2-адренергична агонистична активност. Плазмените метаболитни профили, след перорално приложение на вилантерол в проучване с радиоактивно маркиране при хора, са в съответствие с метаболизъм при първо преминаване във висока степен. Системната експозиция на метаболитите е ниска.
Елиминиране
Умеклидиниум
Плазменият клирънс след интравенозно приложение е 151 литра/час. След интравенозно приложение, приблизително 58% от приложената радиоактивно маркирана доза (или 73% от възстановената радиоактивност) се екскретира с фецеса до 192 часа след приложение на дозата. Елиминирането чрез урината е 22% от приложената радиоактивно маркирана доза на 168-ия час (27% от възстановената радиоактивност). Екскрецията на лекарство-свързаните вещества във фецеса след интравенозно приложение показва секреция в жлъчката. След перорално приложение на здрави доброволци от мъжки пол, общата радиоактивност се екскретира основно във фецеса (92% от приложената радиоактивно маркирана доза или 99% от възстановената радиоактивност) до 168-ия час след приложение на дозата. По-малко от 1% oт перорално приложената доза (1% от възстановената радиоактивност) се екскретира в урината, което предполага пренебрежима абсорбция след перорално приложение. Плазменият
елиминационен полуживот на умеклидиниум след инхалаторно приложение на дозата за 10 дни е средно 19 часа при здрави доброволци, като 3% до 4% се екскретират непроменени в урината при стационарно състояние.
Вилантерол
Плазменият клирънс на вилантерол след интравенозно приложение е 108 литра/час. След перорално приложение на радиоактивно маркиран вилантерол, балансът на масата показва 70% от радиоактивно маркираното вещество в урината и 30% във фецеса. Основният път на елиминиране на вилантерол е чрез метаболизъм, последван от екскреция на метаболитите в урината и фецеса. Плазменият елиминационен полуживот на вилантерол след инхалаторно приложение на дозата за 10 дни е средно 11 часа.
Специални популации
Старческа възраст
Популационен фармакокинетичен анализ показва, че фармакокинетиката на умеклидиниум и вилантерол са сходни при пациенти с ХОББ на възраст на и над 65 години и при пациенти на възраст под 65 години.
Бъбречно увреждане
При пациенти с бъбречно увреждане в тежка степен няма данни за повишаване на системната експозиция на умеклидиниум или вилантерол (Cmax и AUC) след приложение на умеклидиниум/вилантерол с умеклидиниум в доза два пъти по-голяма от препоръчителната и вилантерол в препоръчителната доза и няма данни за променено свързване с протеините между пациентите с тежко бъбречно увреждане и здравите доброволци.
Чернодробно увреждане
При пациенти с чернодробно увреждане в умерена степен (Child-Pugh Клас Б) липсват данни за повишаване на системната експозиция на умеклидиниум или вилантерол (Cmax и AUC) след приложение на умеклидиниум/вилантерол с умеклидиниум в доза два пъти по-голяма от препоръчителната и вилантерол в препоръчителната доза и няма данни за променено свързване
с протеините между пациентите с чернодробно увреждане в умерена степен и здравите доброволци. Умеклидиниум/вилантерол не е проучен при пациенти с тежко чернодробно увреждане.
Други специални популации
Популационен фармакокинетичен анализ показва, че не се налага коригиране на дозата на умеклидиниум или вилантерол, въз основа на ефекта на възрастта, расата, пола, употребата на инхалаторни кортикостероиди или теглото. Проучване при слаби CYP2D6 метаболизатори не показва данни за клинично значим ефект на CYP2D6 генетичен полиморфизъм върху системната експозиция на умеклидиниум.
