Accofil 48 MU/0.5 ml - Solution for injection/infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Accofil 48 MU/0.5 ml
Accofil е показан за намаляване продължителността на неутропенията и честотата на фебрилната неутропения при пациенти, лекувани с утвърдена цитотоксична химиотерапия по повод на злокачествено заболяване (с изключение на хронична миелоидна левкемия и миелодиспластичен синдром) и за намаляване продължителността на неутропенията при пациенти, подложени на миеоаблативна терапия, последвана от костномозъчна трансплантация, за които се приема, че са с повишен риск от продължителна тежка неутропения.
Безопасността и ефикасността на Accofil са сходни при възрастни и деца, подложени на цитотоксична химиотерапия.
Accofil е показан за мобилизация на периферните кръвни прогениторни клетки (PBPC).
При пациенти, деца или възрастни, с тежка, конгенитална, циклична или идиопатична неутропения и абсолютен брой неутрофили (ANC) ≤0,5 x 109/l, и анамнеза за тежки или рецидивиращи инфекции е показано продължително приложение на Accofil с цел повишаване на броя на неутрофилите и намаляване на честотата и продължителността на свързаните с инфекция събития.
Accofil е показан за лечение на персистираща неутропения (ANC по-нисък или равен на 1,0 x 109/l) при пациенти с напреднала HIVинфекция, с цел намаляване на риска от бактериални инфекции, когато другите възможности за овладяване на неутропенията са неподходящи.
Лечението с Accofil трябва да се прилага само в сътрудничество с онкологичен център, който има опит в лечението с гранулоцит-колония стимулиращ фактор (G-CSF) и хематологичен опит и разполага с необходимите диагностични средства. Процедурите на мобилизиране и афереза трябва да се провеждат в сътрудничество с онкохематологичен център, който има достатъчен опит в тази област, и в който може коректно да се проведе проследяването на хематопоетичните прогениторни клетки.
Дозировка
Утвърдена цитотоксична химиотерапия
Препоръчителната доза филграстим е 0,5 MU (5 µg)//kg/ден. Първата доза Accofil не трябва да се прилага най-малко 24 часа след цитотоксичната химиотерапия. В рандомизирани клинични изпитвания се използва подкожно доза 230 µg/m2/ден (от 4,0 до 8,4 µg/kg/ден).
Ежедневното приложение на филграстим трябва да продължи до преминаване над очакваната стойност за максималния спад на неутрофилите (надир) и до възстановяване на броя на неутрофилите в границите на нормата. След утвърдена химиотерапия за солидни тумори, лимфоми и лимфоидна левкемия се очаква, че продължителността на лечението за постигане на тези критерии ще бъде до 14 дни. След индукционно и консолидиращо лечение за остра миелоидна левкемия продължителността на лечението може да бъде значително по-голяма (до 38 дни) в зависимост от типа, дозата и схемата на приложената цитотоксична химиотерапия.
При пациентите, лекувани с цитотоксична химиотерапия, обикновено се установява преходно повишаване на броя на неутрофилите 1-2 дни след започването на лечението с филграстим. За стабилен терапевтичен отговор обаче, терапията с филграстим не трябва да се преустановява преди преминаване над очакваната стойност за максималния спад на неутрофилите (надир) и преди възстановяване на броя на неутрофилите в границите на нормата. Не се препоръчва преждевременно преустановяване на лечението с филграстим, преди необходимото време за преминаване над очакваната стойност за максималния спад на неутрофилите (надир).
При пациенти, лекувани с миелоаблативна терапия, последвана от костномозъчна трансплантация
Препоръчителната начална доза филграстим е 1,0 MU (10 µg)//kg/ден. Първата доза филграстим трябва да се прилага най-малко 24 часа след цитотоксична химиотерапия и най-малко 24 часа след костномозъчната инфузия.
След преминаване над стойността за максималния спад на неутрофилите (надир), дневната доза филграстим трябва да бъде титрирана в зависимост от неутрофилния отговор, както следва:
| Брой неутрофили | Корекция на дозата филграстим |
| > 1,0 x 109/l за 3 последователни дни | Да се намали до 0,5 MU (5 µg)/kg/ден |
| След това, ако ANC остане > 1,0 x 109/l за3 последователни дни | Да се спре прилагането на филграстим |
| Ако ANC спадне до < 1,0 x 109/l по време на периода на лечение, дозата филграстимтрябва да се повиши отново в съответствие с описаните по-горе стъпки | |
ANC = абсолютен брой неутрофили
За мобилизиране на периферните кръвни прогениторни клетки (PBPC) при пациенти,
подложени на миелосупресивна или миелоаблативна терапия, последвана от автоложна трансплантация на PBPC
Препоръчителната доза филграстим за мобилизиране на PBPC, ако се използва като монотерапия, е 1,0 MU (10 µg)/kg/ден за 5-7 последователни дни. Време на извършване на
левкафереза: 1 или 2 левкаферези в дни 5 и 6, които често са достатъчни. При други обстоятелства е възможно да са необходими допълнителни левкаферези. Прилагането на филграстим трябва да се продължава до последната левкафереза.
Препоръчителната доза филграстим за мобилизиране на PBPC след миелосупресивна химиотерапия е 0,5 MU (5 µg)/kg/ден, приложена ежедневно от първия ден след края на химиотерапията до преминаване над очакваната стойност за максималния спад на неутрофилите (надир) и до възстановяване на броя на неутрофилите в границите на нормата. Левкаферезата трябва да се извършва в периода, когато ANC се увеличи от < 0,5 x 109/l до > 5,0 x 109/l. При пациенти, които не са били подложени на тежка химиотерапия, често е достатъчна една левкафереза. При други обстоятелства се препоръчват допълнителни левкаферези.
За мобилизация на PBPC при здрави донори, преди алогенна трансплантация на PBPC
За мобилизация на PBPC при здрави донори, филграстим трябва да се прилага в доза 1,0 MU (10 µg)/kg/ден в продължение на 4 до 5 последователни дни. Левкаферезата трябва да започне на 5-ия ден и при необходимост да продължи до 6-ия ден с цел набавянето на 4 x 106CD34+ клетки/kg телесно тегло на пациента.
При пациенти с тежка хронична неутропения (SCN)
Конгенитална неутропения
Препоръчителната начална доза е 1,2 MU (12 µg)/kg/ден, приложена като единична доза или разделена на няколко апликации.
Идиопатична или циклична неутропения
Препоръчителната начална доза е 0,5 MU (5 µg)/kg/ден, приложена като единична доза или разделена на няколко апликации.
Коригиране на дозата
Филграстим трябва да се прилага ежедневно чрез подкожна инжекция, докато броят на неутрофилите достигне 1,5 x 109/l и може да се поддържа над това ниво. След постигане на отговора е необходимо установяване на минималната ефективна доза за поддържането на това ниво. Необходимо е дългосрочно ежедневно приложение за поддържане на адекватен брой на неутрофилите. След една до две седмици лечение началната доза може да бъде удвоена или намалена наполовина в зависимост от отговора на пациента. След това, дозата може да бъде индивидуално адаптирана на всеки 1 до 2 седмици с цел поддържане на средния брой на неутрофилите между 1,5 x 109/l и 10 x 109/l. Може да се обмисли ускорена схема за повишаване на дозата при пациенти с тежки инфекции. При клиничните изпитвания 97% от пациентите с клиничен отговор демонстрират пълно повлияване при доза ≤ 24 µg/kg/ден. Не е установена безопасността на филграстим при дългосрочно прилагане при дози, надвишаващи 24 µg/kg/ден) при пациенти с тежка хронична неутропения.
При пациенти с HIV инфекция
За обратимост на неутропенията
Препоръчителната начална доза филграстим е 0,1 MU (1 µg)/kg/ден, прилагана ежедневно с възходящо титриране до максимум 0,4 MU (4 µg)/kg/ден, докато нормалният брой неутрофили се достигне и може да се поддържа(ANC > 2,0 х 109/l). В клинични проучвания повече от 90% от пациентите се повлияват при тези дози, постигайки обратимост на неутропенията с медиана 2 дни. При малък брой пациенти (< 10%) са били необходими дози до 1,0 MU (10 µg)/kg/ден за постигане на обратимост на неутропенията.
За поддържане на нормален брой неутрофили
След постигане на обратимост на неутропенията е необходимо установяване на минималната ефективна доза за поддържането на нормалния брой неутрофили. Препоръчва се начално коригиране на дозата, целящо промяна на дневната доза с 30 MU/ден (300 µg/ден). Може да се
наложи допълнително коригиране на дозата, определено от ANC на пациента, с цел поддържане на броя на неутрофилите > 2,0 x 109/l. При клинични проучвания е било необходимо прилагане на 30 MU (300 µg/ден) в 1-7 дни от седмицата за поддържането на ANC
> 2,0 x 109/l, с медиана на честотата на прилагане 3 дни за седмица. Може да е необходимо дългосрочно прилагане с цел поддържане на ANC > 2,0 x 109/l.
Специални популации Старческа възраст
Клиничните изпитвания с филграстим са включвали малък брой пациенти в старческа възраст и не са провеждани специални проучвания в тази група. По тази причина не могат да бъдат направени конкретни препоръки за дозиране.
Пациенти с бъбречно увреждане
Проучванията с филграстим при пациенти с тежко увреждане на бъбречната или чернодробната функция показват сходство на фармакокинетичния и фармакодинамичния профил с този при здрави индивиди. При тези обстоятелства не се налага коригиране на дозата.
Употреба в педиатрията при SCN и злокачествени заболявания
Шестдесет и пет процента от пациентите, изследвани по програмата за проучвания при SCN, са били под 18-годишна възраст. Ефикасността на лечението е ясна при тази възрастова група, в която повечето пациенти са с вродена неутропения. Няма разлики в профилите на безопасност при педиатрични пациенти, лекувани за тежка хронична неутропения.
Данните от клиничните проучвания при педиатрични пациенти показват, че безопасността и ефикасността на филграстим са сходни при възрастни и при деца, подложени на цитотоксична химиотерапия.
Препоръките за дозиране при педиатрични пациенти са същите като тези при възрастни, подложени на миелосупресивна цитотоксична химиотерапия.
Начин на приложение
Утвърдена цитотоксична химиотерапия
Филграстим може да се прилага като ежедневна подкожна инжекция или ежедневна интравенозна инфузия, разреден в 5% разтвор на глюкоза, приложен в продължение на 30 минути (вж. точка 6.6). В повечето случаи се предпочита подкожният начин на
приложение. Някои данни от едно проучване с прилагане на единична доза свидетелстват за това, че е възможно при интравенозно приложение продължителността на ефекта да е скъсена. Не е изяснено клиничното значение на тези данни по отношение на многократно прилагане.
Изборът на път на въвеждане зависи от индивидуалния клиничен случай.
При пациенти, подложени на с миелоаблативна терапия, последвана от костномозъчна трансплантация
Филграстим може да се прилага като 30-минутна или интравенозна инфузия, или чрез непрекъсната 24-часова подкожна инфузия в продължение.
Филграстим трябва да се разреди в 20 ml 5 % разтвор на глюкоза (вж. точка 6.6).
За мобилизизация на PBPC при пациенти, подложени на миелосупресивна или миелоаблативна терапия, последвана от автоложна трансплантация на PBPC Филграстим за мобилизация на PBPC, когато се използва самостоятелно:
Филграстим може да се прилага като 24-часова непрекъсната подкожна инфузия или подкожна инжекция. За инфузии филграстим трябва да се разреди в 20 ml разтвор на глюкоза 5% (вж. точка 6.6).
За мобилизация на PBPC след миелосупресивна химиотерапия
Филграстим трябва да се прилага чрез подкожна инжекция.
За мобилизация на PBPC при здрави донори преди алогенна трансплантация на PBPC
Филграстим трябва да се прилага чрез подкожна инжекция.
При пациенти с тежка хронична неутропения (SCN)
Вродена, идиопатична или циклична неутропения; филграстим трябва да се прилага чрез подкожна инжекция.
При пациенти с HIV инфекция
За обратимост на неутропенията или за поддържане на нормален брой неутрофили при пациенти с HIV инфекция, филграстим трябва да се прилага чрез подкожна нжекция.
Свръхчувствителност към активното(ите) вещество(а) или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Специални предупреждения и предпазни мерки при всички показания
Свръхчувствителност
Свръхчувствителност, включително анафилактични реакции, възникващи при първоначалното или последващо лечение, са съобщавани при пациенти, лекувани с филграстим. Преустановете окончателно прилагането на филграстим при пациенти с клинично значима свръхчувствителност. Не прилагайте филграстим при пациенти с анамнеза за свръхчувствителност към филграстим или пегфилграстим.
Белодробни нежелани реакции
Белодробни нежелани реакции, по-конкретно интерстициална белодробна болест, са съобщавани след прилагане на G-CSF. Възможно е пациентите с анамнеза за скорошни белодробни инфилтрати или пневмония да са изложени на по-висок риск. Появата на белодробни симптоми като кашлица, повишена температура и диспнея, придружени от рентгенологични находки за белодробна инфилтрация и влошаване на белодробните функции могат да бъдат предварителни белези на остър респираторен дистрес синдром при възрастни (ARDS). При тези случаи лечението с филграстим трябва да бъде прекратено и да се приложи подходяща терапия.
Гломерулонефрит
Съобщава се за гломерулонефрит при пациенти, получаващи филграстим и пегфилграстим. Обикновено събитията на гломерулонефрит отзвучават след намаляване на дозата или прекратяване на лечението с филграстим или пегфилграстим. Препоръчва се наблюдение на резултатите от изследванията на урината.
Синдром на нарушена капилярна пропускливост
За синдром на нарушена капилярна пропускливост, който може да бъде животозастрашаващ, ако се забави лечението, се съобщава след прилагане на гранулоцит-колония стимулиращ фактор и се характеризира с хипотензия, хипоалбуминемия, едема и хемоконцентрация.
Пациентите, които развиват симптоми на синдрома на нарушена капилярна пропускливост, трябва да се наблюдават внимателно и да получат стандартно симптоматично лечение, което може да включва необходимостта от интензивна терапия (вижте раздел 4.8).
Спленомегалия и руптура на слезката
Съобщавани са асимптомни случаи на спленомегалия и случаи на руптура на слезката при
пациенти и здрави донори след прилагане на филграстим. Някои случаи на руптура на слезката са с фатален изход. Следователно размерът на слезката трябва да се проследява внимателно (напр. клиничен преглед, ехография). Трябва да се обмисли диагноза руптура на слезката при донори и/или пациенти, които съобщават за болка в лявата горна част на корема или горната част на рамото. Наблюдавано е, че намаляването на дозата на филграстим забавя или спира прогресията на уголемяване на слезката при пациенти с тежка хронична неутропения, а при 3% от пациентите е необходима спленектомия.
Злокачествен клетъчен растеж
Гранулоцит-колония стимулиращият фактор може да стимулира растежа на миелоидни клетки
in vitro и подобни ефекти могат да се наблюдават при някои немиелоидни клетки in vitro.
Миелодиспластичен синдром или хронична миелоидна левкемия
Не са установени безопасността и ефикасността на прилагането на филграстим при пациенти с миелодиспластичен синдром или хронична миелогенна левкемия. Филграстим не е показан за употреба при тези заболявания. Особено внимание е необходимо при диагностичното разграничаване на бластната трансформация при хроничната миелоидна левкемия от остра миелоидна левкемия.
Остра миелоидна левкемия
Поради ограничените данни за безопасност и ефикасност при пациенти с вторична AML, филграстим трябва да се прилага с повишено внимание. Не са установени безопасността и ефикасността на приложението на филграстим при пациенти с de novo AML под 55-годишна възраст с добри цитогенетични показатели [t (8;21), t (15;17) и inv (16)].
Тромбоцитопения
При пациенти, получаващи филграстим, се съобщава за тромбоцитопения. Броят на тромбоцитите трябва да се проследява стриктно, особено през първите няколко седмици от лечението с филграстим. Необходимо е временно прекъсване или намаляване на дозата филграстим при пациенти, които развиват тромбоцитопения (брой на тромбоцитите
< 100× 109/l).
Левкоцитоза
При по-малко от 5% от пациентите с онкологични заболявания, получаващи филграстим в дози, надвишаващи 0,3 MU/kg/ден (3 µg/kg/ден), е наблюдаван брой на белите кръвни клетки, равен или надвишаващ 100 x 109/l. Не са съобщавани нежелани ефекти, пряко дължащи се на тази степен на левкоцитоза. Поради възможните рискове, свързани с тежка левкоцитоза обаче, по време на терапията с филграстим трябва периодично да се изследва броят на белите кръвни клетки. Ако броят на левкоцитите надхвърли 50 x 109/l след очаквания максимален спад (надир), приемът на филграстим трябва незабавно да се прекрати. Когато филграстим се прилага за мобилизация на PBPC, ако броят на левкоцитите се увеличи до > 70 x 109/l, приемът на филграстим трябва се прекрати или дозата му да бъде намалена.
Имуногенност
Както при всички терапевтични протеини, съществува вероятност за имуногенност. Степента на образуване на антитела спрямо филграстим обикновено е ниска. Свързващи антитела се появяват, както се очаква при всички биологични продукти; към настоящия момент обаче, те не са свързани с неутрализираща активност.
Аортит
При здрави доброволци и при пациенти с онкологично заболяване се съобщава за аортит след приложение на G-CSF. Симптомите включват повишена температура, коремна болка, неразположение, болка в гърба и повишени маркери на възпалението (напр., С-реактивен протеин и брой на белите кръвни клетки). В повечето случаи, аортитът се диагностицира чрез КТ и обикновено отшумява след спиране на G-CSF. Вижте също точка 4.8.
Специални предупреждения и предпазни мерки, свързани със съпътстващи заболявания
Специални предпазни мерки при носителство на признака на сърповидни клетки и сърповидноклетъчна анемия
Има съобщения за кризи на сърповидноклетъчна анемия, в някои случаи фатални, при употреба на филграстим, при пациенти с носителство на признака на сърповидни клетки или сърповидноклетъчна анемия. Лекарите трябва да подхождат с повишено при предписване на филграстим при пациенти с носителство на признака на сърповидни клетки или сърповидноклетъчна анемия.
Остеопороза
При продължително лечение с филграстим за повече от 6 месеца може да има показания за проследяване на костната плътност при пациенти, страдащи от остеопоротични заболявания на костите.
Специални предпазни мерки при пациенти с онкологични заболявания
Филграстим не трябва да се използва за увеличаване на дозата на цитотоксичната химиотерапия над установените дозови режими.
Рискове, свързани с химиотерапия с повишени дози
Специално внимание е необходимо при пациенти, подложени на химиотерапия с високи дози, защото не е доказано по-добро повлияване на тумора, а увеличените дози на химиотерапевтичните средства могат да предизвикат повишена токсичност, в това число сърдечни, белодробни, неврологични и дерматологични реакции (моля вижте информацията за предписване на конкретното използвано химиотерапевтично средство).
Ефект на химиотерапията върху еритроцитите и тромбоцитите
Само по себе си лечението с филграстим не изключва развитието на тромбоцитопения и анемия, дължащи се на миелосупресивната химиотерапия. Поради вероятност от приемане на по-високи дози химиотерапия (напр. пълни дози от предписаната схема), възможно е пациентът да е изложен на повишен риск от развитието на тромбоцитопения и анемия.
Препоръчва се редовно проследяване на броя на тромбоцитите и хематокрита. Необходимо е особено внимание, когато се прилагат самостоятелно или в комбинация химиотерапевтични средства, за които е известно, че причиняват тежка тромбоцитопения.
Установено е, че използването на мобилизирани с филграстим PBPC понижава степента на задълбочаване и продължителността на тромбоцитопенията след миелосупресивна или миелоаблативна химиотерапия.
Миелодиспластичен синдром и остра миелоидна левкемия при пациенти с рак на млечната жлеза и рак на белия дроб
В постмаркетинговото обсервационно проучване, миелодиспластичен синдром (MDS) и остра миелоидна левкемия (AML) се свързват с употребата на пегфилграстим, алтернативен G-CSF лекарствен продукт, съвместно с химиотерапия и/или лъчетерапия при пациенти с рак на млечната жлеза или рак на белия дроб. Не е наблюдавана подобна връзка между филграстим и MDS/AML. Въпреки това пациентите с рак на млечната жлеза или с рак на белия дроб трябва да се проследяват за признаци и симптоми на MDS/AML.
Други специални предпазни мерки
Не са проучвани ефектите на филграстим при пациенти със силно намален брой на миелоидните прогениторни клетки. Филграстим оказва влияние предимно върху неутрофилните прекурсори, като предизвиква повишаване на броя на неутрофилите. Затова, при пациенти с намален брой прекурсори, неутрофилният отговор може да бъде отслабен (като при тези, подложени на екстензивна лъчетерапия или химиотерапия или тези с туморна инфилтрация на костния мозък).
Има единични съобщения за съдови нарушения, включително венооклузивна болест и нарушения в обема на течностите, при пациенти, подложени на химиотерапия с високи дози, последвана от трансплантция.
Има съобщения за реакция на присадката срещу приемателя (GvHD) и фатални случаи при пациенти, получаващи G-CSF след алогенна костномозъчна трансплантация (вж. точка 4.8 и 5.1).
Повишената хематопоетична активност на костния мозък в отговор на терапията с растежен фактор се свързва с преходни патологични находки при образните изследвания на костите. Това трябва да се има предвид при интерпретацията на резултатите от образните изследвания на костите.
Специални предпазни мерки при пациенти, подложени на мобилизация на PBPC
Мобилизация
Няма проспективни рандомизирани сравнения на двата препоръчителни методи за мобилизация (само филграстим или в комбинация с миелосупресивна химиотерапия) при една и съща популация пациенти. Степента на вариация между отделните пациенти и между лабораторните тестове за CD34+ клетки означава, че е трудно пряко сравнение между различните проучвания. По тази причина е трудно да бъде препоръчан оптимален метод.
Изборът на метод за мобилизация трябва да се обмисли във връзка с общите цели на лечението за всеки отделен пациент.
Предходна експозиция на цитостатици
Възможно е при пациентите, предварително подложени на много продължителна миелосупресивна терапия, да не се постигне достатъчна мобилизация на PBPC за достигане на препоръчителната минимална продукция (≥2,0 x 106CD34+ клетки/kg) или акцелерация на тромбоцитното възстановяване до същото ниво.
Някои цитотоксични агенти показват специфична токсичност към хематопоетичния прогениторен пул и могат да имат нежелан ефект върху прогениторната мобилизация. Средства като мелфалан, кармустин (BCNU) и карбоплатин, прилагани за продължителни периоди, преди опитите за мобилизация на прогениторните клетки, могат да снижат прогениторния прираст. Доказано е обаче, че комбинираното прилагане на мелфалан, карбоплатин или кармустин (BCNU) едновременно с филграстим е ефективно за прогениторната мобилизация. Когато е предвидена трансплантация на PBPC се препоръчва планирането на процедура за мобилизация на стволовите клетки в ранните етапи на лечебния курс на пациента. При такива пациенти трябва да се обърне особено внимание на броя мобилизирани прогенитори преди прилагането на химиотерапия с високи дози. Ако прирастът е недостатъчен, измерено според посочените по-горе критерии, трябва да се търсят алтернативни форми на лечение, които не изискват подкрепа от страна на прогениторите.
Оценка на продукцията на прогениторни клетки
При оценяване на броя на прогениторните клетки, продуцирани при пациенти, третирани с филграстим, трябва внимателно да бъде избран методът за количествено определяне.
Резултатите от флоуцитометричния анализ на броя на CD34+ клетките варират в зависимост от точността на използвания метод и следователно резултатите от изследванията в различни лаборатории трябва да се интерпретират с повишено внимание.
Статистическият анализ на връзката между броя на реинфузираните CD34+ клетки и скоростта на тромбоцитното възстановяване след химиотерапия с високи дози показва сложна, но непрекъсната връзка.
Препоръката за минимален прираст от ≥ 2,0 x 106 CD34+ клетки/kg се основава на публикации за постигнат резултат на адекватно хематологично възстановяване. Продукции, надвишаващи този прираст, изглежда корелират с по-бързо възстановяване, докато тези с по-ниски стойности – с по-бавно възстановяване.
Специални предпазни мерки при здрави донори, подложени на мобилизация на PBPC
Мобилизацията на PBPC не води до пряка клинична полза за здравите донори и трябва да се прилага само за целите на алогенната трансплантация на стволови клетки.
Мобилизацията на PBPC трябва да се обмисля само при донори, които отговарят на нормалните клинични и лабораторни критерии за донорство на стволови клетки, като трябва да се обърне специално внимание на хематологичните показатели и инфекциозните заболявания.
Не са проучвани безопасността и ефикасността на филграстим при здрави донори на възраст под 16 години или над 60 години.
Преходна тромбоцитопения (тромбоцити < 100 x 109/l) след прилагане на филграстим и левкафереза се наблюдава при 35% от изследваните участници. Сред тях се съобщава за два случая на тромбоцитен брой < 50 x 109/l, които се отдават на процедурата на левкафереза.
При необходимост от провеждане на повече от една левкафереза, особено внимание трябва да се обърне на донорите с тромбоцити < 100 x 109/l преди левкаферезата; по принцип афереза не трябва да се провежда при брой на тромбоцитите < 75 x 109/l.
Левкафереза не трябва да се провежда при донори, приемащи антикоагуланти или при такива с доказани нарушения на хемостазата. Донорите, приемащи G-CSF за мобилизация на PBPC, трябва да бъдат проследявани до достигане на нормалните стойности на хематологичните показатели.
Специални предпазни мерки при реципиенти на алогенни PBPC, мобилизирани с филграстим
Съвременните данни показват, че имунологичните взаимодействия между алогенните PBPC присадки и реципиента могат да бъдат свързани с повишен риск от развитие на остра или хронична реакция на присадката срещу приемателя (GvHD), в сравнение с костномозъчната трансплантация.
Специални предпазни мерки при пациенти с SCN
Филграстим не трябва да се прилага при пациенти с тежка вродена неутропения, при които се развива левкемия или има данни за еволюция на левкемия.
Кръвна картина
Възможно е възникването на други промени в кръвните клетки, включително анемия и преходно нарастване на броя на миелоидните прогенитори, което налага стриктно проследяване на клетъчния брой.
Трансформация в левкемия или миелодиспластичен синдром
Специално внимание е необходимо при диференциалното диагностициране на тежките хронични неутропении от други хематопоетични заболявания като апластична анемия, миелодисплазия и миелоидна левкемия. Преди започване на лечението трябва да се проведе изследване на пълната кръвна картина, включващо диференциално броене и определяне на броя на тромбоцитите, и оценка на костномозъчната морфология и кариотип.
При клиничните изпитвания при пациенти с тежка хронична неутропения, приемащи филграстим, се отчита ниска честота (около 3%) на миелодиспластични синдроми (MDS) или левкемия. Това се наблюдава само при пациенти с конгенитална неутропения. MDS и левкемията са естествени усложнения на болестта и връзката им с прилагането на филграстим остава недоказана. При извадка от около 12% от пациентите с нормални цитогенетични стойности на изходно ниво впоследствие при повторна рутинна оценка са установени патологични изменения, в това число монозомия 7. Ако пациенти с SCN развият цитогенетични аномалии, рисковете и ползите от продължаване на лечението с филграстим трябва да бъдат внимателно преценени; лечението с филграстим трябва да се преустанови при поява на MDS или левкемия. Понастоящем не е ясно дали дългосрочното лечение на
пациентите с тежка хронична неутропения предразполага към развитие на цитогенетични аномалии, MDS или левкемична трансформация. Препоръчва се периодично провеждане на морфологично и цитогенетично изследване на костния мозък (приблизително на всеки
12 месеца).
Други специални предпазни мерки
Трябва да се изключат причини за преходна неутропения, напр. вирусни инфекции.
Хематурията е честа, а протеинурия е наблюдавана при малък брой пациенти. Проследяването на това събитие изисква периодично изследване на урината.
Не са проучени безопасността и ефикасността при новородени и при пациенти с автоимунна неутропения.
Специални предпазни мерки при пациенти с HIV инфекция
Кръвна картина
Абсолютния брой на неутрофилите (ANC) трябва да се проследява стриктно, особено през първите няколко седмици от лечението с филграстим. Някои пациенти може да се повлияят много бързо със значително увеличаване на броя на неутрофилите при началната доза филграстим. През първите 2 до 3 дни от лечението с филграстим се препоръчва ежедневно измерване на ANC. След това измерването на ANC трябва да се извършва поне два пъти седмично през първите две седмици и след това - един път седмично или веднъж на две седмици в периода на поддържащата терапия. При интермитентно прилагане на 30 MU (300 µg)/ден филграстим е възможно да се наблюдават големи флуктуации на ANC на
пациентите с течение на времето. За определяне на най-ниската стойност (надир) на ANC при даден пациент се препоръчва вземането на кръвните проби да се извършва непосредствено преди прилагане на дозата филграстим по схема.
Рискове, свързани с повишени дози на миелосупресивните лекарствени продукти
Само по себе си лечението с филграстим не изключва развитието на тромбоцитопения и анемия, дължащи се на миелосупресивни лекарствени продукти. Поради вероятността за получаване на по-високи дози или повече на брой такива лекарствени продукти едновременно с филграстим, пациентът може да е изложен на повишен риск от развитието на тромбоцитопения и анемия. Препоръчва се редовно проследяване на кръвната картина (вж. по-горе).
Инфекции и злокачествени заболявания, причиняващи миелосупресия
Неутропенията може да се дължи на опортюнистични инфекции, инфилтриращи костния мозък, като комплекса Mycobacterium avium, или на злокачествени процеси, напр. лимфом. При пациенти с диагностицирани инфекции, инфилтриращи костния мозък, или злокачествено заболяване трябва да се обмисли назначаването на подходяща терапия за повлияване на подлежащото заболяване в допълнение към прилагането на филграстим за лечение на неутропенията. Ефектите на филграстим върху неутропенията, дължаща се на инфилтрираща костния мозък инфекция или злокачествен процес, не са добре проучени.
Всички пациенти
Accofil съдържа сорбитол (Е420). Това лекарство не трябва да се прилага при пациенти с наследствена непоносимост към фруктоза (ННФ), освен при категорична необходимост. Бебета и малки деца (под 2-годишна възраст) може все още да не са диагностицирани за наследствена непоносимост към фруктоза (ННФ). Интравенозното приложение на лекарства, съдържащи сорбитол/фруктоза, може да е животозастрашаващо и трябва да е противопоказано при тази популация, освен при крайна клинична необходимост и липса на алтернативни терапии.
Трябва да се снеме подробна анамнеза по отношение на симптомите на ННФ при всеки пациент преди приложението на този лекарствен продукт.
Accofil съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Капачката на иглата на предварително напълнената спринцовка съдържа суха естествена гума (производно на латекс), която може да предизвика тежка алергична реакция.
Безопасността и ефикасността на филграстим, прилаган в един и същи ден с миелосупресивна цитотоксична химиотерапия, не са окончателно установени. Поради чувствителността на бързо делящите се миелоидни клетки към миелосупресивната цитотоксична химиотерапия, прилагането на филграстим не се препоръчва в периода от 24 часа преди до 24 часа след химиотерапията. Предварителните данни от малък брой пациенти, подложени на комбинирана терапия с филграстим и 5-Fluorouracil, показват възможна екзацербация на неутропенията.
Възможните взаимодействия с други хематопоетични растежни фактори и цитокини все още не са проучени в клинични проучвания.
Тъй като литият съдейства за освобождаването на неутрофили, се очаква литият да потенцира ефекта на филграстим. Въпреки че това взаимодействие не е било официално проучвано, няма данни, че такова взаимодействие е вредно.
Бременност
Липсват или има ограничени данни от употребата на филграстим при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност. При зайци е наблюдавано повишаване на честотата на загуба на ембриони при екпозиции, многократно по-високи от клиничната експозиция и в присъствието на токсичност за майката (вж. точка 5.3). В литературата има съобщения, които доказват трансплацентарно преминаване на филграстим при бременни жени.
Филграстим не се препоръчва по време на бременност. Кърмене
Не е известно дали филграстим/метаболитите се екскретират в кърмата. Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/не се приложи лечението с филграстим, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
Филграстим не повлиява репродуктивните способности и фертилитета при мъжки или женски плъхове (вж точка 5.3).
Accofil може да повлияе в незначителна степен способността за шофиране и работа с машини. Замаяност може да възникне след приложение на Accofil (вж. точка 4.8).
а. Обобщение на профила на безопасност
Най-сериозните нежелани реакции, които могат да възникнат по време на лечението с
филграстим, включват: анафилактична реакция, сериозни белодробни нежелани събития (включително интерстициална пневмония и ARDS), синдром на нарушена капилярна пропускливост, тежка спленомегалия/руптура на слезката, трансформация до миелодиспластичен синдром или левкемия при пациенти с SCN, GvHD при пациенти, получаващи алогенна трансплантация на костен мозък или трансплантация на периферни кръвни прогениторни клетки и сърповидно клетъчна криза при пациенти със сърповидноклетъчна болест.
Най-често съобщаваните нежелани реакции са пирексия, мускулно-скелетна болка (включваща костна болка, болка в гърба, артралгия, миалгия, болка в крайниците, мускулно-скелетна болка, мускулно-скелетна болка в гръдния кош, болка в шията), анемия, повръщане и гадене. При клинични изпитвания при пациенти с рак, мускулно-скелетната болка е лека или умерена при 10%, и тежка при 3% от пациентите.
б. Обобщение на нежелани реакции в табличен вид
Данните в следващата таблица описват нежеланите лекарствени реакции, които се съобщават от клиничните проучвания и при спонтанни съобщения. При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
| Системо-органни класове по MedDRA | Нежелани лекарствени реакции | |||
| Много чести(≥ 1/10) | Чести(≥ 1/100 до< 1/10) | Нечести(≥ 1/1 000 до< 1/100) | Редки(≥ 1/10 000 до< 1/1 000) | |
| Инфекции и инфестации | Сепсис Бронхит Инфекция на горните дихателни пътища Инфекция напикочните пътища | |||
| Нарушения на кръвта и лимфнатасистема | Тромбоцитопе нияАнемияд | Спленомегалияа Понижен хемоглобинад | Левкоцитозаа | Руптура на слезкатаа Сърповиднокле тъчна анемия с криза Екстрамеду-ларнахемопоеза |
| Нарушения на имуннатасистема | Свръхчувстви-телност Лекарствена свръхчувстви-телноста Реакция на присадкатасрещу приемателяб | Анафилактична реакция | ||
| Психични нарушения | Безсъние | |||
| Нарушения на метаболизма и храненето | Понижен апетитд Повишена лактат дехидрогеназа вкръвта | Хиперурикемия Повишена пикочна | Намалена кръвна захар Псевдоподаграа | |
| Системо-органни класове по MedDRA | Нежелани лекарствени реакции | |||
| Много чести(≥ 1/10) | Чести(≥ 1/100 до< 1/10) | Нечести(≥ 1/1 000 до< 1/100) | Редки(≥ 1/10 000 до< 1/1 000) | |
| киселина в кръвта | (хондрокалциноза пирофосфат) Нарушения вобема на течностите | |||
| Нарушения на нервнатасистема | Главоболиеа | Замаяност,Хипоестезия, Парестезия | ||
| Съдови нарушения | Хипотония Хипертония | Венооклузивна болестг | Синдром на нарушена капилярна пропускливостаАортит | |
| Психични нарушения | Безсъние | |||
| Респираторни, гръдни имедиастиналн и нарушения | Хемоптизад Диспнея КашлицааОро-фарингеална болкаа,д Епистаксис | Остър респираторен дистрес синдрома Дихателна недостатъчноста Белодробен отока Интерстициална белодробна болеста Белодробна инфилтрацияа Белодробен кръвоизливХипоксия | ||
| Стомашно-чревнинарушения | Диарияа, eПовръщанеа, eГаденеа | Констипацияe Орална болка | ||
| Хепатобилиар ни нарушения | Повишена алкална фосфатаза в кръвта Хепатомегалия | Повишена гама-глутамил трансфераза Повишена аспартат аминотрансфераза | ||
| Нарушения на кожата иподкожната тъкан | Алопецияа | Обрива Еритема | Макулопапуларе н обрив | Синдром на Sweet (остра фебрилна неутрофилна дерматоза)Кожен васкулита |
| Нарушения на мускулно-скелетната система исъединителна та тъкан | Мускулно-скелетна болкав | Мускулни спазми | Остеопороза | Намалена костна плътност Обостряне на ревматоиден артрит |
| Системо-органни класове по MedDRA | Нежелани лекарствени реакции | |||
| Много чести(≥ 1/10) | Чести(≥ 1/100 до< 1/10) | Нечести(≥ 1/1 000 до< 1/100) | Редки(≥ 1/10 000 до< 1/1 000) | |
| Нарушения на бъбреците и пикочнитепътища | Дизурия Хематурия | Протеинурия | Промени в урината Гломерулонефрит | |
| Общи нарушения и ефекти намястото на приложение | Умораа Възпаление на лигавиците Пирексия | Гръдна болкаа Астенияа БолкааНеразположениед Периферен отокд | Реакция на мястото на инжектиране | |
| Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали в резултат наинтервенции | Реакция, свързана с трансфузиятад | |||
аВижте подточка „в“ (Описание на избрани нежелани реакции).
бИма съобщения за GvHD и фатални случаи при пациенти след алогенна костномозъчна трансплантация (вижте подточка „в“).
вВключва болка в костите, болка в гърба, артралгия, миалгия, болка в крайниците, мускулно-скелетна болка, мускулно-скелетна гръдна болка, болка във врата.
гСлучаите са наблюдавани в постмаркетинговия период при пациенти, подложени на костномозъчна трансплантация или мобилизация на PBPC.
дНежелани събития с по-висока честота при пациенти на филграстим в сравнение с плацебо и свързани с последствията от основното злокачествено заболяване или цитотоксична химиотерапия.
в. Описание на избрани нежелани лекарствени реакции
GvHD
Има съобщения за реакция на присадката срещу приемателя (GvHD) и фатални случаи при пациенти, получаващи G-CSF, след алогенна костномозъчна трансплантация (вж. точки 4.4 и 5.1).
Синдром на нарушена капилярна пропускливост
Съобщавани са случаи на синдром на нарушена капилярна пропускливост в следпродажбени условия при употреба на гранулоцит-колония стимулиращ фактор. По принцип, те са възниквали при пациенти със злокачествени заболявания в напреднал стадий, сепсис, при такива, които са приемали няколко медикамента за химиотерапия, или подложени на афереза (вижте раздел 4.4).
Синдром на Sweet
Има съобщения за случаи със синдром на Sweet (остра фебрилна неутрофилна дерматоза) при пациенти, лекувани с филграстим.
Белодробни нежелани реакции
При клиничните проучвания и в постмаркетинговия период има съобщения за белодробни нежелани лекарствени реакции, включително интерстициална белодробна болест, белодробен оток и белодробна инфилтрация, като в някои случаи те са довели до дихателна недостатъчност или остър респираторен дистрес синдром (ARDS), които могат да бъдат фатални (вж. точка 4.4).
Спленомегалия и руптура на слезката
След прилагане на филграстим се съобщава за нечести случаи на спленомегалия и руптура на слезката. Някои случаи на руптура на слезката са с фатален изход (вж. точка 4.4).
Свръхчувствителност
Съобщени са реакции на свръхчувствителност, включващи анафилаксия, обрив, уртикария, ангиоедем, диспнея и хипотония, възникващи при първоначалното или при последващо лечение в клинични проучвания и в постмаркетинговия период. Най-общо, по-чести са съобщенията след i.v. приложение. В някои случаи симптомите рецидивират при повторно прилагане и се предполага причинно-следствена връзка. При сериозни алергични реакции прилагането на филграстим трябва да бъде окончателно преустановено.
Кожен васкулит
При пациенти, лекувани с филграстим, се съобщава за кожен васкулит. Механизмът на васкулит при пациенти, приемащи филграстим, не е известен. При продължителна употреба се съобщава за кожен васкулит при 2% от пациентите с SCN.
Псевдоподагра (пирофосфатна хондракалциноза)
При пациенти с рак, лекувани с филграстим, се съобщава за псевдоподагра (пирофосфатна хондрокалциноза).
Левкоцитоза
Левкоцитоза (WBC > 50 x 109/l) е наблюдавана при 41% от здравите донори и преходна тромбоцитопения (тромбоцити < 100 x 109/l) след лечение с филграстим и левкафереза се наблюдава при 35% от донорите (вж. точка 4.4).
г. Педиатрична популация
Данните от клиничните проучвания с филграстим при педиатрични пациенти показват, че безопасността и ефикасността на филграстим са сходни при възрастни и деца, подложени на цитотоксична химиотерапия, като се предполага, че няма свързани с възрастта различия във фармакокинетиката на филграстим. Единствената системно съобщавана нежелана реакция е мускулно-скелетна болка, което не се различава от опита при популацията на възрастните. Няма достатъчно данни за допълнително оценяване на употребата на филграстим при педиатрични пациенти.
д. Други специални популации
Гериатрична употреба
Като цяло не са наблюдавани разлики в безопасността и ефективността между индивиди над 65-годишна възраст в сравнение с по-млади възрастни (> 18 години) пациенти, подложени на цитотоксична химиотерапия и клиничният опит не е открил разлики вотговорите между пациенти в старческа възраст и по-млади възрастни пациенти. Няма достатъчно данни, за да се оцени употребата на Accofil при гериатрични пациенти за други одобрени показания на Accofil.
Педиатрични пациенти с тежка хронична неутропения
Случаи на намалена костна плътност и остеопороза са били съобщени при педиатрични пациенти с тежка хронична неутропения на продължително лечение с филграстим.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Accofil 48 MU/0.5 ml
Фармакотерапевтична група: имуностимуланти, колония стимулиращите фактори, ATC код: L03AA02
Accofil е биологично подобен лекарствен продукт. Подробна информация е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата https://www.ema.europa.eu
Човешкият G-CSF е гликопротеин, който регулира производството и освобождаването на функционални неутрофили от костния мозък. Accofil, съдържащ r-metHuG-CSF (филграстим), предизвиква значително повишаване на броя на неутрофилите в периферната кръв в рамките на 24 часа, при незначително увеличаване на моноцитите. При някои пациенти с тежка хронична неутропения филграстим може да индуцира и незначително увеличаване на броя на циркулиращите еозинофили и базофили в сравнение с изходното ниво; някои от тези пациенти може да имат предшестваща лечението еозинофилия или базофилия. Повишаването на броя на неутрофилите е дозозависимо при препоръчителните дози. Изследванията на хемотаксичните свойства и фагоцитната функция показват нормална или засилена функция на произведените в отговор на филграстим неутрофили. След прекратяване на терапията с филграстим броят на циркулиращите неутрофили спада с 50% в рамките на 1 до 2 дни и се възстановява до нормалните стойности за 1 до 7 дни.
При пациенти, подложени на цитотоксична химиотерапия, прилагането на филграстим води до значително намаляване на честотата, тежестта и продължителността на неутропенията и фебрилната неутропения. Лечението с филграстим чувствително намалява продължителността на фебрилната неутропения, употребата на антибиотици и хоспитализацията след индукционна химиотерапия по повод на остра миелогенна левкемия или миелоаблативна терапия, последвана от костномозъчна трансплантация. Честотата на фебрилните състояния и документираните инфекции не намалява и в двата случая. Продължителността на фебрилните състояния не намалява при пациентите, подложени на миелоаблативна терапия, последвана от костномозъчна трансплантация.
Прилагането на филграстим, самостоятелно или след химиотерапия, мобилизира хематопоетичните прогениторни клетки в периферната кръв. Тези автоложни PBPC могат да бъдат събирани и вливани след високи дози цитотоксична терапия, вместо или в допълнение към костномозъчната трансплантация. Вливането на PBPC ускорява възстановяването на хемопоезата, намалявайки продължителността на риска от хеморагични усложнения и необходимостта от трансфузия на тромбоцити. Реципиентите на алогенни PBPC, мобилизирани с филграстим, демонстрират значително по-бързо хематологично възстановяване, водещо до значително скъсяване на времето за неподпомагано възстановяване на тромбоцитите, в сравнение с алогенната костномозъчна трансплантация.
Едно ретроспективно европейско проучване за оценяване на употребата на G-CSF след алогенна костномозъчна трансплантация при пациенти с остри левкемии, показва евентуално повишаване на риска за реакция на присадката срещу приемателя, на свързаната с лечението смъртност и на смъртността при прилагане на G-CSF. При едно отделно международно ретроспективно проучване при пациенти с остри и хронични миелогенни левкемии, не е наблюдаван ефект върху риска за реакция на присадката срещу приемателя, за свързана с лечението смъртност и смъртност. Един мета-анализ, обхващащ проучванията с алогенна трансплантация, включително резултатите от девет проспективни рандомизирани проучвания, 8 ретроспективни проучвания и 1 проучване с контрол на случаите, не е показал ефект върху
риска за остра реакция на присадката срещу приемателя, хронична реакция на присадката срещу приемателя или ранна свързана с лечението смъртност.
| Относителен риск (95% ДИ) за реакция на присадката срещу приемателя и свързана с лечението смъртност след лечение с G-CSF след костномозъчна трансплантация | |||||
| Вид публикация | Период на проучванет о | N | Остри реакции на присадката срещу приемателястепен II - IV | Хронична реакция на присадката срещу приемателя | Свързана с лечението смъртност |
| Мета-анализ(2003) | a1986-2001 | 1 198 | 1,08(0,87; 1,33) | 1,02(0,82; 1,26) | 0,70(0,38; 1,31) |
| Европейскоретроспективн | б1992-2002 | 1 789 | 1,33(1,08; 1,64) | 1,29(1,02; 1,61) | 1,73(1,30; 2,32) |
| о | |||||
| проучване | |||||
| (2004) | |||||
| Международноретроспективн | б1995-2000 | 2 110 | 1,11(0,86; 1,42) | 1,10(0,86; 1,39) | 1,26(0,95; 1,67) |
| о | |||||
| проучване | |||||
| (2006) | |||||
aАнализът обхваща проучвания, включващи костномозъчна трансплантация в този период; при някои проучвания е използван GM-CSF
бАнализът включва пациенти, подложени на костномозъчна трансплантация в този период
Употреба на филграстим за мобилизиране на PBPC при здрави донори преди алогенна трансплантация на PBPC
При здрави донори прилагането на доза от 10 µg/kg/ден подкожно в продължение на
4-5 последователни дни позволява събиране на ≥ 4 x 106 CD34+ клетки/kg телесно тегло от реципиента при повечето донори след две левкаферези.
Прилагането на филграстим при пациенти - деца или възрастни с SCN (тежка конгенитална, циклична и идиопатична неутропения) индуцира устойчиво повишение на абсолютния брой на неутрофилите в периферната кръв и намаляване на инфекцията и свързаните с нея събития.
Прилагането на филграстим при пациенти с HIV инфекция поддържа нормален брой неутрофили, който позволява изпълнението на планираната схема на приложение на антивирусен и/или друг миелосупресивен лекарствен продукт. Не съществуват доказателства за това, че пациентите с HIV инфекция, третирани с филграстим, показват ускорена репликация на HIV.
Както и при останалите хемопоетични растежни фактори, G-CSF показва in vitro стимулиращи свойства по отношение на човешките ендотелни клетки.
Абсорбция
След подкожно приложение на препоръчителните дози, серумните концентрации се поддържат над 10 ng/ml в продължение на 8-16 часа.
Разпределение
Обемът на разпределение в кръвта е приблизително 150 ml/kg.
Елиминиране
Установено е, че клирънсът на филграстим следва фармакокинетика от първи порядък, както след подкожно, така и след интравенозно приложение. Серумният елиминационен полуживот на филграстим е приблизително 3,5 часа, с приблизителен клирънс 0,6 ml/min/kg.
Продължителната инфузия на Accofil за период до 28 дни при пациенти, възстановяващи се след автоложна костномозъчна трансплантация, е показала липса на кумулиране на лекарството и съпоставим елиминационен полуживот.
Линейност
Съществува положителна линейна корелация между дозата и серумната концентрация на филграстим, независимо дали е приложен интравенозно или подкожно.
Фармацевтични данни - Accofil 48 MU/0.5 ml
Ледена оцетна киселина Натриев хидроксид Сорбитол (E420) Полисорбат 80
Вода за инжекции
Accofil не трябва да се разрежда с разтвори на натриев хлорид.
Разреденият филграстим може да се абсорбира по стъклени или пластмасови материали.
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.
Да се съхранява в хладилник (2°C-8°C). Да не се замразява.
Случайното еднократно излагане на Accofil на отрицателни температури не повлиява негативно стабилността му. Ако експозицията е била по-дълга от 48 часа или препаратът е бил замразен повече от един път, Accofil НЕ трябва да се използва.
В рамките на срока на годност и за целите на амбулаторната употреба, пациентът може да извади продукта от хладилника и да го съхранява при стайна температура (не повече от 25°С) за еднократен период до 15 дни. В края на този период, продуктът не трябва да се поставя обратно в хладилника, а трябва да се изхвърли.
Съхранявайте спринцовката в картонената кутия, за да се предпази от светлина.
Доказана е химична и физична стабилност на разредения инфузионен разтвор в продължение на 30 часа при 25°C ± 2°C. От микробиологична гледна точка, продуктът трябва да се използва веднага. Ако не се използва незабавно, периодът на използване и условията на съхранение преди употреба са отговорност на потребителя и обикновено не трябва да надвишават 30 часа при 25°C ± 2°C, освен ако разреждането е извършено при контролирани и валидирани асептични условия.
Стъклена тип I предварително напълнена спринцовка с трайно прикрепена игла от неръждаема стомана на върха, и градуирани от 0,1 ml до 1 ml с 1/40 деления върху тялото на спринцовката. Капачката на иглата на предварително напълнената спринцовка съдържа сух естествен каучук (вж. точка 4.4). Всяка предварително напълнена спринцовка съдържа 0,5 ml разтвор.
Всяка опаковка съдържаща една, три, пет, седем или десет предварително напълнени спринцовки, със или без блистер, и тампони, напоени със спирт. Опаковките без блистер са за спринцовки без предпазител за иглата. Опаковките с блистер са предназначени за отделни спринцовки с предварително фиксиран предпазител за иглата
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
Ако е необходимо Accofil може да се разреди в 5% глюкоза. Разреждането до крайна концентрация по-ниска от 0,2 MU (2 μg) на милилитър не се препоръчва при никакви обстоятелства.
Преди употреба разтворът трябва да се провери визуално. Трябва да се използват само бистри разтвори без наличие на видими частици. Да не се разклаща.
При пациенти, лекувани с филграстим, разреден до концентрации под 1,5 MU (15 μg) на милилитър, е необходимо добавянето на човешки серумен албумин (HSA) до постигане на крайна концентрация 2 mg/ml. Пример: В крайния инжекционен обем от 20 ml, общи дози филграстим под 30 MU (300 µg) трябва да се прилагат с добавен 0,2 ml разтвор на човешки албумин 200 mg/ml (20%).
Accofil не съдържа консервант. С оглед на евентуален риск от микробно замърсяване, предварително напълнените с Accofil спринцовки са само за еднократна употреба.
Когато е разреден в 5% разтвор на глюкоза, Accofil е съвместим със стъкло и редица пластмаси, в това число PVC, полиолефин (съполимер на полипропилен и полиетилен) и полипропилен.
Използване на предварително напълнена спринцовка с предпазител за иглата
Предпазителят служи да покрие иглата след инжектирането, за да се избегне нараняване от убождане. Той не повлиява нормалното функциониране на спринцовката. Натискайки буталото, притиснете здраво към кожата в края на инжектирането, за да е сигурно, че цялото съдържимо на спринцовката е инжектирано. Дръжте кожата здраво, докато инжектирането приключи. Дръжте спринцовката неподвижна и бавно повдигнете палеца си от главата на буталото. Буталото ще се движи нагоре заедно с палеца Ви, пружината ще се задейства и иглата ще се изтегли от мястото на инжектиране в предпазителя на иглата.
Използване на предварително напълнена спринцовка без предпазител за иглата
Приложете дозата според стандартния протокол.
Не използвайте предварително напълнена спринцовка, ако е била изпусната на твърда повърхност.
Изхвърляне
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.