Karbicombi 8 mg/12.5 mg tablets

Карбикомби е показан за:

Лечение на есенциална хипертония при възрастни пациенти, при които кръвното налягане не се контролира оптимално само с кандесартан цилексетил или хидрохлоротиазид като монотерапия.

Препоръчваната доза на Карбикомби е една таблетка веднъж дневно.

Препоръчва се дозата на отделните съставки (кандесартан цилексетил и хидрохлоротиазид) да се титрира. Когато е клинично подходящо, може да се обмисли директна промяна от монотерапия към Карбикомби. Препоръчва се титриране на дозата на кандесартан цилексетил, когато се преминава от монотерапия на хидрохлоротиазид. Карбикомби може да се прилага при пациенти, чието кръвно налягане не е оптимално контролирано с монотерапия на кандесартан цилексетил или хидрохлоротиазид или с Карбикомби в по-ниски дози.

Максималният антихипертензивен ефект се постига обичайно в рамките на 4 седмици след началото на лечението.

Специални популации

Старческа възраст

Не е необходима никаква корекция при пациенти в старческа възраст.

Намален вътресъдов обем

Препоръчва се титриране на дозата на кандесартан цилексетил при пациенти с риск от хипотония, например пациентите с възможно намален вътресъдов обем (при тези пациенти може да се предвиди начална доза от 4 mg кандесартан цилексетил).

Нарушена бъбречна функция

При пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс ≥ 30- 80 ml/min/1,73 m² телесна повърхност (BSA)) се препоръчва титриране на дозата. Карбикомби е противопоказан при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min/1,73 m² телесна повърхност (BSA)) (вж. точка 4.3).

Нарушена чернодробна функция

Препоръчва се титриране на дозата на кандесартан цилексетил при пациенти с леко до умерено хронично чернодробно увреждане..

Карбикомби е противопоказен при пациенти с тежко чернодробно увреждане и/или холестаза (вж. точка 4.3).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Карбикомби при деца и юноши до 18 години не са установени. Няма налични данни.

Перорално приложение.

Карбикомби може да се приема със или без храна.

Бионаличността на кандесартан не се повлиява от храната.

Не съществува клинично значимо взаимодействие между хидрохлоротиазид и храна.

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества или към лекарства, получени от сулфонамиди. Хидрохлоротиазид е лекарство, получено от сулфонамид.

• Втори и трети триместри на бременността (вж. точка 4.4 и точка 4.6).

• Тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min/1,73 m² BSA).

• Тежко чернодробно увреждане и/или холестаза.

• Рефрактерни хипокалиемия и хиперкалцемия.

• Подагра.

• Едновременната употреба на Карбикомби с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m²) (вж. точки 4.5 и 5.1).

Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Бъбречно увреждане

Както при другите средства, инхибиращи ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС), промени в бъбречната функция могат да се очакват при чувствителни пациенти, лекувани с Карбикомби (вж. точка 4.3).

Бъбречна трансплантация

Има ограничен клиничен опит относно прилагането на Карбикомби при пациенти, които са преминали през бъбречна трансплантация.

Стеноза на бъбречната артерия

Други лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин-алдостероновата система, включително ангиотензин II рецепторни антагонисти (AIIRAs), могат да повишат кръвната урея и серумния кретинин при пациенти с двустранна стеноза на бъбречната артерия или стеноза на

артерията към единствен бъбрек.

Намален вътресъдов обем

При пациенти с намалени вътресъдов обем и/или натрий може да възникне симптоматична

хипотония, както е описана и при други лекарствени продукти, влияещи върху ренин ангиотензин-алдостероновата система. Ето защо, прилагането на Карбикомби не се препоръчва докато това състояние не бъде коригирано.

Анестезия и хирургично лечение

По време на анестезия и хирургична интервенция при пациенти, лекувани с антагонисти на ангиотензин II, може да възникне хипотония поради блокада на системата ренин-ангиотензин. Много рядко, хипотонията може да бъде тежка, така че да наложи прилагането на интравенозни течности и/или вазопресори.

Чернодробно увреждане

Тиазидите трябва да се прилагат с повишено внимание при пациенти с нарушена чернодробна функция или прогресиращо чернодробно заболяване, тъй като малки промени в баланса на течностите и електролитите могат да ускорят чернодробната кома. Липсва клиничен опит с Карбикомби при пациенти с чернодробно увреждане.

Стеноза на аоотната и митралната клапа (обструктивна хипертрофична кардиомиопатия) Както и при другите вазодилататори, е необходимо специално внимание при пациенти, страдащи от хемодинамично значима стеноза на аортната и митралната клапа или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия.

Първичен хипералдостеронизъм

Пациентите с първичен хипералдостеронизъм най-общо не се повлияват от лечение с антихипертензивни лекарствени продукти, действащи чрез инхибиране на ренин-ангиотензин- алдостероновата система. Ето защо, прилагането на Карбикомби не се препоръчва при тази популация.

Електролитен дисбаланс

Както при всеки пациент, получаващ диуретична терапия, трябва да се извършва периодично определяне на серумните електролити през подходящи интервали. Тиазидите, включително хидрохлоротиазид, могат да предизвикат дисбаланс на течностите или електролитите (хиперкалцемия, хипокалемия, хипонатриемия, хипомагнезиемия и хипохлоремична алкалоза). Тиазидните диуретици могат да намалят екскрецията на калций чрез урината и могат да предизвикат интермитентни и леко увеличени концентрации на серумния калций. Изразената хиперкалцемия може да бъде признак на скрит хиперпаратироидизъм. Тиазидите трябва да бъдат преустановени преди провеждане на изследванията за паратироидната функция.

Хидрохлоротиазид повишава доза-зависимо екскрецията на калий чрез урината, което може да доведе до хипокалемия. Този ефект на хидрохлоротиазид изглежда по-слабо изявен при комбинирането му с кандесартан цилексетил. Рискът за хипокалемия може да бъде увеличен при пациенти с цироза на черния дроб, при пациенти с бърза диуреза, при пациенти с недостатъчен перорален прием на електролити и при пациенти, получаващи едновременна терапия с кортикостероиди или адренокортикотропен хормон (АСТН).

Лечението с кандесартан цилексетил може да доведе до хиперкалиемия, особено при наличие на сърдечна недостатъчност и / или бъбречно увреждане. Едновременната употреба на Карбикомби и АСЕ-инхибитори, алискирен, калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки или заместители на солта или други лекарствени продукти, които могат да повишат нивата на серумния калий (напр. хепарин натрий, ко-тримоксазол, познат също като триметоприм/сулфаметоксазол) може да доведе до повишаване на серумния калий.

Препоръчва се мониторинг на стойностите на калия. Тиазидите са показали, че увеличават екскрецията на магнезий, което може да доведе до хипомагнезиемия.

Метаболитни и ендокринни ефекти

Лечението с тиазиден диуретик може да наруши глюкозния толеранс. Може да се наложи коригиране на дозата на антидиабетичните лекарствени продукти, включително на инсулин Латентният захарен диабет може да стане явен по време на терапията с тиазид. Повишения в

нивата на холестерола и триглицеридите са свързвани с тиазидната диуретична терапия. При дозите, обаче, съдържащи се в Карбикомби, са наблюдавани само минимални ефекти. Тиазидните диуретици повишават серумната концентрация на пикочната киселина и може да ускорят появата на подагра при предразположените пациенти.

Фоточувствителност

Съобщавани са случаи на реакции на фоточувствителност при тиазидните диуретици (вж. точка 4.8). Ако по време на лечението възникне реакция на фоточувствителност, се препоръчва преустановяване на лечението. Ако се налага повторно прилагане на диуретика, се препоръчва предпазване на повърхностите, експонирани на слънце или изкуствени ултравиолетови лъчи (VVA).

Общи

Пациенти, при които съдовият тонус и бъбречната функция зависят основно от активността на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (напр, пациентите с тежка застойна сърдечна недостатъчност или подлежащо бъбречно заболяване, включително стеноза на бъбречната артерия), лечение с други лекарства, които повлияват тази система, са свързани с остра хипотония, азотемия, олигурия или, в редки случаи, остра бъбречна недостатъчност. Както при всяко антихипертензивно средство силното понижаване на кръвното налягане при пациентите с исхемична болест на сърцето или атеросклероза на мозъчните съдове може да доведе до миокарден инфаркт или инсулт.

Реакции на свръхчувствителност към хидрохлоротиазид може да настъпят при пациенти с или без предходна анамнеза за алергия или бронхиална астма, но са по-вероятни при тези с такава анамнеза.

При употребата на тиазидни диуретици се съобщават екзацербации или активиране на лупус еритематодес.

Антихипертензивният ефект на Карбикомби може да се повлияе от други антихипертензивни средства.

Карбикомби таблетки съдържат лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозно-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Бременност

Прилагането на ангиотензин II рецепторните антагонисти (AIIRA) не трябва да започва по време на бременност. Освен ако продължителната терапия с ангиотензин II рецепторните антагонисти (AIIRA) не се смята за особено важна, пациентките, които планират да забременеят, трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност за употреба по време на бременност. При диагностициране на бременност, лечението с ангиотензин II рецепторните антагонисти (AIIRA) трябва незабавно да се преустанови и ако е уместно, трябва да се започне алтернативна терапия (вж. точки 4.3 и 4.6).

Немеланомен рак на кожата

В две епидемиологични проучвания, основаващи се на датския национален раков регистър, е наблюдаван повишен риск от немеланомен рак на кожата (НМРК) [базал но клетъчен карцином (БКК) и сквамозноклетъчен карцином (СКК)] при нарастваща експозиция на кумулативна доза хидрохлоротиазид (ХХТЗ). Фотосенсибилизиращите ефекти на ХХТЗ могат да действат като вероятен механизъм за развитие на НМРК.

Пациентите, приемащи ХХТЗ, трябва да бъдат информирани за риска от НМРК и съветвани редовно да проверяват кожата си за нови лезии и незабавно да съобщават при поява на подозрителни кожни лезии. На пациентите трябва да се препоръчат възможни превантивни мерки, като ограничено излагане на слънчева светлина и ултравиолетови лъчи, а в случай на експозиция, подходяща защита, за да се сведе до минимум рискът от рак на кожата. Подозрителните кожни лезии трябва да бъдат подложени на незабавно изследване, потенциално включващо хистологични изследвания на биопсични материали. Преразглеждане на употребата на ХХТЗ може да се наложи и при пациенти, които са имали предходен НМРК (вж. също точка 4.8).

Остра респираторна токсичност

След прием на хидрохлоротиазид се съобщават много редки тежки случаи на остра респираторна токсичност, включително остър респираторен дистрес синдром (ОРДС). След прием на хидрохлоротиазид обикновено се развива белодробен оток в рамките на минути до часове. В началото симптомите включват диспнея, повишена температура, влошаване на белодробната функция и хипотония. При съмнение за ОРДС трябва да бъде спрян приемът на Карбикомби и да се приложи подходящо лечение. Хидрохлоротиазид не трябва да се прилага при пациенти, които преди това са получавали ОРДС след прием на хидрохлоротиазид.

Хороидален излив. остра миопия и вторична закритоъгьлна глаукома

Сулфонамидите или лекарствата, производни на сулфонамидите, могат да предизвикат идиосинкратична реакция, водеща до хороидален излив с дефект на зрителното поле, преходна миопия и остра закритоъгьлна глаукома. Симптомите включват в началото остро понижение на зрителната острота или очна болка, и обикновено се появяват в рамките на часове до седмици от началото на лечението. Нелекуваната, остра, закритоъгьлна глаукома може да доведе до трайна загуба на зрение. Първичното лечение е, да се спре приема на лекарствения продукт, колкото е възможно по-скоро. Навременно лечение или хирургична интервенция може да се наложи да се обмислят, ако вътреочното налагане остава неконтролирано. Рисковите фактори за развиване на остра закритоъгьлна глаукома може да включват анамнеза за алергия към сулфонамиди или пеницилини.

Съединенията, които са изследвани в клиничните фармакокинетични проучвания включват варфарин, дигоксин, перорални контрацептиви (напр. етинилестрадиол/левоноргестрел), глибенкламид и нифедипин.

Не са установени фармакокинетични взаимодействия с клинично значение при тези проучвания.

Може да се очаква калий изчерпващият ефект на хидрохлоротиазид да се потенцира от други лекарствени продукти, водещи до загуба на калий и хипокалиемия (напр. други калийуретични диуретици, лаксативи, амфотерицин, карбеноксолон, пеницилин G натрий, производни на салициловата киселина, стероиди и АКТХ).

Едновременната употреба на Карбикомби и калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки и заместители на солта или други лекарства, които биха могли да повишат серумните нива на калия (напр. хепарин натрий, ко-тримоксазол, познат също като триметоприм/сулфаметоксазол), може да доведе до повишение на серумния калий. При необходимост трябва да се проведе мониторинг на калий (вж. точка 4.4).

Индуцираните от диуретици хипокалиемия и хипомагнезиемия предразполагат към появата на потенциални кардиотоксични ефекти на дигиталисовите гликозиди и антиаритмични средства. Препоръчва се периодично проследяване на серумния калий, когато Карбикомби се прилага с такива лекарствени продукти, и със следните лекарствени продукти, които може да предизвика Torsades de pointes:

• Клас IA антиаритмични (например хинидин, хидрохинидин, дизопирамид).

• Клас III антиаритмици (напр. амиодарон, соталол, дофетилид, ибутилид).

• Някои антипсихотици (например тиоридазин, хлорпромазин, левомепромази трифлуороперазин, циаметазин, сулпирид, султоприд, амисулпирид, халоперидол, дроперидол).

• Други (напр. бепридил, цизаприд, дифеманил, еритромицин IV, халофантрин, кетансерин, мизоластин, лентамидин, спарфлоксацин, терфенадин, винкамин IV).

Обратимо повишаване на серумните концентрации на литий и токсичност са съобщени по време на едновременно приложение на литий с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ инхибитори) или хидрохлоротиазид. Подобен ефект се съобщават също и с AIIRAs. Използването на кандесартан и хидрохлоротиазид с литий не се препоръчва. Ако тази комбинация е необходима се препоръчва внимателно проследяване на серумните нива на литий.

Когато ангиотензин II рецепторните антагонисти се прилагат едновременно с нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти (НСПВС) (напр. селективни СОХ-2 инхибитори, ацетилсалицилова киселина (> 3 g/ден) и неселективни нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС)), може да възникне отслабване на антихипертензивния ефект.

Както при АСЕ инхибиторите, едновременната употреба на ангиотензин II рецепторните антагонисти и нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС) може да доведе до увеличен риск от влошаване на бъбречната функция, включително възможна остра бъбречна недостатъчност, и до увеличение на серумния калий, особено при пациенти с предшестващо влошена бъбречна функция. Комбинацията трябва да се прилага с повишено внимание, особено при пациенти в старческа възраст. Пациентите трябва да бъдат съответстващо хидратирани и трябва да се обмисли проследяване на бъбречната функция след започване на едновременната терапия и периодично след това.

Диуретичният, натриуретичен и антихипертензивен ефект на хидрохлоротиазид се отслабва от неселективни нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС).

Абсорбцията на хидрохлоротиазид се намалява от колестипол или холестирамин.

Въздействието на недеполяризиращите релаксанти на скелетните мускули (напр. тубокурарин) може да бъде потенциирано от хидрохлоротиазид.

Тиазидните диуретици може да увеличат нивата на серумния калций, поради намалената екскреция. Ако трябва да бъдат предписани калциеви добавки или витамин D, нивата на серумния калций трябва да бъдат проследявани, а дозировката - съответно коригирана.

Хипергликемичният ефект на бета-блокерите и диазоксид може да бъде усилен от тиазидите.

Антихолинергичните средства (напр. атропин, бипериден) може да увеличат бионаличността на диуретиците от тиазиден вид чрез намаляване на стомашно-чревната подвижност и скоростта на изпразване на стомаха.

Тиазид може да увеличи риска за нежелани реакции, предизвикани от амантадин.

Тиазидите може да намалят бъбречната екскреция на цитотоксични лекарствени продукти (напр. циклофосфамид, метотрексат) и да потенциират техните миелосупресивни ефекти.

Ортостатичната хипотония може да се влоши допълнително от едновременното приемане на алкохол, барбитурати или анестетици.

Лечението с тиазиден диуретик може да наруши глюкозния толеранс. Може да се наложи коригиране на дозата на антидиабетичните лекарствени продукти, включително инсулин.

Метформин трябва да се използва с повишено внимание, поради риск от лактатна ацидоза, индуцирана от възможна функционална бъбречна недостатъчност, свързана с хидрохлортиазид.

Хидрохлоротиазид може да предизвика да се намали артериалния отговор към пресорните амини (напр. адреналин), макар и недостатъчно, за да се изключи пресорен ефект.

Хидрохлоротиазид може да увеличи риска от остра бъбречна недостатъчност, особено при високи дози на йодирани контрастни вещества.

Едновременното лечение с циклоспорин може да повиши риска от хиперурикемия и усложнение от типа на подагра.

Едновременното лечение с баклофен, амифостин, трициклични антидепресанти или невролептици може да доведе до повишаване на антихипертензивния ефект и може да предизвикат хипотония.

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин ангиотензин алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РААС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Ангиотензин II рецепторни антагонисти (AIIРА):

Епидемиологичните данни относно риска от тератогенност след експозиция на АСЕ инхибитори през първия триместър на бременността не са категорични, но въпреки това не може да се изключи леко повишение на риска. Докато липсват контролирани епидемиологични данни за риска от ангиотензин II рецепторни антагонисти (АIIРА), може да се предположат подобни рискове и за този клас активни вещества. Ако продължаващата терапия с АIIРА се счита за необходима, пациентките, планиращи бременност, трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност за употреба по време на бременност. Когато се установи бременност, лечението с АIIРА трябва да се спре незабавно и, ако е уместно, да се започне алтернативна терапия.

Известно е, че експозицията на терапия с АIIРА през втория и третия триместър индуцира фетотоксичност при хората (отслабена бъбречна функция, олигохидрамниони, забавяне на осификацията на черепа) и токсичност върху новороденото (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вижте също 5.3).

Ако има експозиция на АIIРА от втория триместър на бременността, се препоръчва ултразвуков преглед на бъбречната функция и черепа.

Кърмачетата, чиито майки са приемали АIIРА, трябва да бъдат стриктно проследявани за хипотония (вижте също точка 4.3 и 4.4).

Хидрохлоротиазид

Опитът с хидрохлоротиазид по време на бременност, особено през първия триместър, е ограничен. Проучванията върху животни са недостатъчни.

Хидрохлоротиазид преминава през плацентата. Съдейки по фармакологичния механизъм на действие на хидрохлоротиазид употребата му през втория и третия триместри може да компрометира фетоплацентарната перфузия и да причини фетални и неонатални ефекти като иктер, нарушения на електролитното равновесие и тромбоцитопения. Хидрохлоротиазид не трябва да се използва при гестационни отоци, гестационна хипертония или прееклампсия поради риска от понижен плазмен обем и плацентарна хипоперфузия, без благоприятен ефект върху хода на заболяването.

Хидрохлоротиазид не трябва да се използва при есенциална хипертония при бременни жени, освен в редки случаи, когато не може да се използва никакво друго лечение.

Ангиотензин II рецепторни антагонисти (AIIPA):

Тъй като няма информация за употребата на Карбикомби през периода на кърмене, Карбикомби не се препоръчва, а се предпочитат алтернативни лечения с по-добре установени профили на безопасност, особено при кърмене на новородено или преждевременно родено дете.

Хидрохлоротиазид:

Хидрохлоротиазид се екскретира в кърмата в малки количества. Тиазидите с високи дози, предизвикващи интензивна диуреза, може да инхибират продукцията на мляко. Употребата на Карбикомби не се препоръчва през периода на кърмене, Ако Карбикомби се използва по време кърмене, дозата трябва да бъде поддържана възможно най-ниска.

Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. При шофиране или работа с машини, трябва да се има предвид, че понякога при лечение с Карбикомби може да настъпи замаяност или слабост.

При контролирани клинични проучвания с Карбикомби, нежеланите лекарствени реакции са леки и преходни.

Броят на случаите на прекъсване на лечението поради нежелани събития е подобен при Карбикомби (2,3-3,3%) и плацебо (2,7-4,3%).

При клинични проучвания с Карбикомби, нежеланите реакции са ограничени до тези, които са били отчетени по-рано с кандесартан цилексетил и / или хидрохлоротиазид.

В таблицата по-долу са представени нежеланите лекарствени реакции с кандесартан цилексетил от клиничните изпитвания и след пускането в продажба.

При обобщен анализ на данни от клинични изпитвания с хипертонични пациенти се съобщават следните нежелани лекарствени реакции с кандесартан цилексетил/хидрохлоротиазид, въз основа на честотата на нежеланите събития с кандесартан цилексетил/хидрохлоротиазид, надхвърляща най-малко с 1% честотата, наблюдавана при плацебо:

Честотите, използвани в таблиците в точка 4.8, са:

• Много чести (> 1/10)

• Чести (> 1/100 до<1/10)

• Нечести (> 1/1 000 до <1/100)

• Редки (> 1/10 000 до <1/1 000)

• Много редки (<1/10 000)

• С неизвестна честота (честотата не може да бъде определена от наличните данни)

Следните нежелани реакции се съобщават при монотерапия с хидрохлоротиазид, обикновено при дози от 25 mg или повече.

¹Немеланомен рак на кожата: Въз основа на наличните данни от епидемиологични проучвания е наблюдавана зависима от кумулативната доза връзка между ХХТЗ и НМРК (вж. също точки 4.4 и 5.1).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата

ул.,Дамян Груев” № 8

1303 София

тел.:+35 928903417

уебсайт: www.bda.bg

Базирайки се на фармакологичните свойства, основните прояви на предозирането на кандесартан цилексетил е вероятно да бъдат симптоматична хипотония и замаяност. При отделни съобщения за предозиране (до 672 mg кандесартан цилексетил) възстановяването на пациента е без последствия.

Основната проява на предозирането на хидрохлоротиазид е остра загуба на течности и електролити. Възможно е да се наблюдават симптоми като замаяност, хипотония, жажда, тахикардия, камерни аритмии, седиране/нарушение на съзнанието и мускулни крампи.

Липсва специална информация за лечението на предозиране с Карбикомби. В случай на предозиране се предлагат следните мерки.

Трябва да се имат предвид индуциране на повръщането и стомашна промивка, когато това е показано. Ако настъпи симптоматична хипотония, трябва да се започне симптоматично лечение и да се следят жизнените показатели. Пациентът трябва да се постави в легнало положение с повдигнати долни крайници. Ако това не е достатъчно плазменият обем трябва да се увеличи чрез вливане на изотоничен солеви разтвор. Трябва да се проследяват електролитното и киселинно равновесие и да се коригира, ако е необходимо. Може да прилагат симпатикомиметици, ако гореспоменатите мерки не са достатъчни.

Кандесартан не може да се отстрани чрез хемодиализа. Не е известно до каква степен хидрохлоротиазид се отстранява чрез хемодиализа.