Amlessa 2,85 mg/ 2,5 mg tablets

Амлеса е показан за лечение на есенциална хипертония при възрастни.

Перорално приложение

Амлеса 2,85 mg/2,5 mg е предназначен за терапия от първа линия при пациенти с артериална хипертония.

Препоръчителната начална доза Амлеса е 2,85 mg/2,5 mg веднъж дневно.

След лечение с продължителност най-малко четири седмици, дозата може да се повиши до mg/5 mg веднъж дневно при пациенти, чието кръвно налягане не се контролира адекватно с Амлеса 2,85 mg/2,5 mg.

Специални популации

Бъбречно увреждане (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.2)

Амлеса е противопоказан при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс под 30 ml/min) (вж. точка 4.3).

При пациенти с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс от 30 ml/min до 60 ml/min) началната препоръчителна доза Амлеса е 2,85 mg/2,5 mg през ден. При пациенти, чието кръвно налягане не се контролира адекватно, дозата Амлеса 2,85 mg/2,5 mg може да се приема веднъж дневно. Ако е необходимо, дозата може да се повиши при пациенти, чието кръвно налягане не се контролира адекватно. Обичайното медицинско проследяване включва мониториране на креатинин и калий (вж. точки 4.4 и 5.2).

Чернодробно увреждане (вж. точки 4.4 и 5.2)

Трябва да се подхожда с повишено внимание при предписване на Амлеса на пациенти с тежко чернодробно увреждане.

Пациенти в старческа възраст (вж. точки 4.4 и 5.2)

Ефикасността и безопасността на Амлеса са установени при стари хора. Трябва да се подхожда с повишено внимание при започване на лечението, в зависимост от бъбречната функция.

След започване на лечението, бъбречната функция трябва да се проследява преди повишаване на дозата, особено при пациенти на възраст 75 години и повече. Обичайното медицинско проследяване трябва да включва мониториране на креатинин и калий.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Амлеса при деца под 18 години не са установени. Липсват данни.

Таблетката Амлеса трябва да се приема като еднократна доза, за предпочитане сутрин и преди хранене.

• Свръхчувствителност към активните вещества или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Тежко бъбречно увреждане (вж. точки 4.2 и 4,4),

• Анамнеза за ангиоедем, свързан с предишно лечение с АСЕ-инхибитор,

• Наследствен или идиопатичен ангиоедем,

• Втори и трети триместьр на бременността (вж. точки 4.4 и 4.6),

• Тежка хипотония,

• Шок, включително кардиогенен шок,

• Обструкция на изходния тракт на лявата камера (напр. високостепенна аортна стеноза),

• Хемодинамично нестабилна сърдечна недостатъчност след остър инфаркт на миокарда,

• Едновременно приложение на Амлеса с алискирен при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (скорост на гломерулната филтрация GFR < 60 ml/min/l 1,73m²)(вж. точки 4.5 и 5.1).

• Екстракорпорални лечения, водещи до контакт на кръвта с отрицателно заредени повърхности (вж. точка 4.5),

• Значима двустранна стеноза на бъбречната артерия или стеноза на бъбречната артерия при единствен функциониращ бъбрек (вж. точка 4.4),

• Съпътстваща употреба при терапия със сакубитрил/валсартан. Периндоприл не трябва да се започва по-рано от 36 часа след последната доза сакубитрил/валсартан (вж. също точки 4.4 и 4.5).

Специални предупреждения

Свръхчувствителност/Ангиоедем:

Рядко се съобщава за ангиоедем на лицето, крайниците, устните, лигавиците, езика, глотиса и/или ларинкса при пациенти, лекувани с АСЕ-инхибитори, включително периндоприл (вж. точка 4.8). Това може да се случи по всяко време в хода на лечението. В такива случаи приложението на Амлеса трябва незабавно да се преустанови и да започне подходящо проследяване, което да продължи до пълното отзвучаване на симптомите. В случаите, когато отокът се ограничава до лицето и устните, състоянието обикновено отзвучава без лечение, въпреки че приложението на антихистамини помага за облекчаване на симптомите.

Ангиоедемът, свързан с оток на ларинкса, може да бъде фатален. При обхващане на езика, глотиса или ларинкса, създаващо риск от обструкция на дихателните пътища, трябва незабавно да се приложи спешно лечение. То може да включва приложение на адреналин и/или поддържане на проходимостта на дихателните пътища. Пациентът трябва да бъде под строго медицинско наблюдение докато настъпи пълно и трайно отзвучаване на симптомите.

Пациентите с анамнеза за ангиоедем, който не е свързан с лечение с АСЕ-инхибитор, може да са изложени на повишен риск от развитие на ангиоедем, докато приемат Амлеса (вж. точка 4.3).

Рядко се съобщава за интестинален ангиоедем при пациенти, лекувани с АСЕ-инхибитори.

Тези пациенти се оплакват от болка в корема (със или без гадене и повръщане); в някои случаи липсва предшестващ ангиоедем на лицето, а нивата на естераза С-1 са нормални. Ангиоедемът е диагностициран с помощта на процедури, включващи абдоминална компютърна томография или ултразвук, или по време на операция, а симптомите отзвучават след спиране на АСЕ- инхибитора. Интестиналният ангиоедем трябва да се включва в диференциалната диагноза на пациентите на АСЕ-инхибитори с болка в корема (вж. точка 4.8).

Съпътстващата употреба на АСЕ инхибитори със сакубитрил/валсартан е противопоказана поради повишен риск от ангиоедем. Лечение със сакубитрил/валсартан не трябва да се започва по-рано от 36 часа след последната доза периндоприл. Лечение с периндоприл не трябва да се започва по-рано от 36 часа след последната доза сакубитрил/валсартан (вж. точки 4.3 и 4.5).

Съпътстващата употреба на АСЕ инхибитори с рацекадотрил, mTOR инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) и вилдаглиптин може да доведе до повишен риск от ангиоедем (напр. оток на дихателните пътища или езика, със или без нарушение на дишането) (вж. точка 4.5). Необходимо е да се подходи с повишено внимание, когато се започва лечение с рацекадотрил, mTOR инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) и вилдаглиптин при пациент, който вече приема АСЕ инхибитор.

Анафилактоидниреакции по време на десенсибилизация:

При пациенти, приемащи АСЕ-инхибитори по време на десенсибилизиращо лечение (напр. с отрова на ципокрили насекоми), са наблюдавани анафилактоидни реакции. При същите пациенти тези реакции са избегнати, когато АСЕ-инхибиторите са временно прекратени, но се появяват отново при непреднамерена повторна провокация.

Неутропения/Агранулоцитоза/Тромбоцитопения/Анемия:

Съобщава се за неутропения/агранулоцитоза, тромбоцитопения и анемия при пациенти, които

приемат АСЕ-инхибитори. При пациенти с нормална бъбречна функция и без други усложняващи фактори рядко възниква неутропения. Амлеса трябва да се прилага

изключителна предпазливост при пациенти с колагенозно-съдово заболяване, пациенти на имуносупресивна терапия, лечение с алопуринол или прокаинамид, или при комбинация от

тези усложняващи фактори, особено ако е налице предшестващо нарушена бъбречна функция. Някои от тези пациенти развиват сериозни инфекции, които в отделни случаи не се повлияват от интензивна антибиотична терапия. Ако Амлеса се прилага при такива пациенти, се препоръчва периодично проследяване на броя на белите кръвни клетки, а пациентите трябва да се инструктират да съобщават за всякакви признаци на инфекция (напр. възпалено гърло, треска).

Двойна блокада наренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС):

Има данни, че едновременното приложение на АСЕ-инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намалена бъбречна функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС) чрез комбинирано приложение на АСЕ-инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ-инхибиторите и ангиотензин II-рецепторните блокери не трябва да се прилагат едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Първичен алдостеронизъм:

Пациентите с първичен хипералдостеронизъм обикновено не се повлияват от антихипертензивните лекарства, действащи чрез инхибиране на ренин-ангиотензиновата система. Ето защо, приложението на този лекарствен продукт не се препоръчва.

Бременност:

Лечението с Амлеса не трябва да се започва по време на бременност. Ако продължаването на лечението с Амлеса не се прецени като съществено, пациентките, които планират бременност, трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност за употреба по време на бременност. Когато се диагностицира бременност, лечението с Амлеса трябва незабавно да се прекрати и ако е подходящо, трябва да започне алтернативно лечение (вж. точки 4.3 и 4.6).

Употреба при пациенти с бъбречно увреждане:

Амлеса е противопоказан при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс под 30 ml/min) (вж. точка 4.3).

При пациенти с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс от 30 ml/min до 60 ml/min) началната препоръчителна доза Амлеса е 2,85 mg/2,5 mg през ден (вж. точка 4.2). Обичайното медицинско проследяване включва мониториране на нивата на креатинин и калий (вж. точки 4.4 и 5.2).

При някои пациенти с двустранна стеноза на бъбречната артерия или стеноза на артерията на единствен бъбрек, лекувани с АСЕ-инхибитори, се наблюдават повишени стойности на уреята в кръвта и серумния креатинин, обикновено обратими при преустановяване на лечението. Това е особено вероятно при пациенти с бъбречна недостатъчност. Ако е налице и ренаскуларна хипертония, съществува повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатъчност. Някои пациенти с хипертония, при които липсва проявено предшестващо бъбречно съдово заболяване, развиват повишени стойности на уреята в кръвта и серумния креатинин, обикновено незначителни и преходни, особено когато периндоприл се прилага едновременно с

диуретик. Това е по-вероятно да възникне при пациенти с предшестващо бъбречно увреждане

Амлодипин може да се използва в нормални дози при пациенти с бъбречна недостатъчност Промените в плазмените концентрации на амлодипин не са свързани със степента на бъбречното увреждане. Амлодипин не се диализира.

Бъбречна транс-плантация:

Тъй като няма опит по отношение на приложението на периндоприл/амлодипин при пациенти със скорошна бъбречна транс плантация, лечението с Амлеса не се препоръчва.

Реноваскуларна хипертония:

Съществува повишен риск от хипотония и бъбречна недостатъчност, когато пациенти с двустранна стеноза на бъбречната артерия или стеноза на артерията на единствен функциониращ бъбрек се лекуват с АСЕ-инхибитори (вж. точка 4.3). Лечението с диуретици може да бъде допълнително допринасящ фактор. Загуба на бъбречната функция със само незначителни промени в серумния креатинин може да настъпи дори при пациенти с едностранна стеноза на бъбречната артерия.

Приложение при пациенти с нарушена чернодробна функция:

В редки случаи АСЕ-инхибиторите се свързват със синдром, който започва с холестатична жълтеница и прогресира до фулминантна чернодробна некроза и (понякога) смърт. Механизмът на този синдром не е изяснен. Пациентите, приемащи Амлеса, които развиват жълтеница или значително повишение на чернодробните ензими, трябва да преустановят приема на Амлеса и да се подложат на подходящо медицинско проследяване (вж. точка 4.8).

Полуживотът на амлодипин е удължен и стойностите на AUC са по-високи при пациенти с нарушена чернодробна функция.

Употреба в старческа възраст:

Започването и увеличаването на дозировката трябва да се извършва внимателно при стари хора, в зависимост от бъбречната функция. Бъбречната функция трябва да се проследява преди увеличаването на дозировката. Следователно, медицинското проследяване трябва да включва мониториране на креатинин и калий (вж. точки 4.2 и 5.2).

Предпазни мерки за употреба

Хипертонична криза:

Безопасността и ефикасността на амлодипин при хипертонична криза не е установена.

Употреба при пациенти със сърдечна недостатъчност:

Пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да бъдат лекувани с повишено внимание.

Амлеса трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, тъй като амлодипин може да увеличи риска от бъдещи сърдечно-съдови инциденти и смъртност.

Хипотония:

АСЕ-инхибиторите могат да предизвикат спадане на кръвното налягане. Симптоматична хипотония е наблюдавана рядко при пациенти с неусложнена хипертония и е по-вероятно да настъпи при пациенти с хиповолемия, причинена например от лечение с диуретици, диета с ограничено съдържание на сол, диализа, диария или повръщане, или при пациенти с тежка ренин-зависима хипертония (вж. точки 4.5 и 4.8). При пациенти с висок риск от симптоматична хипотония, кръвното налягане, бъбречната функция и серумния калий трябва да се проследяват внимателно по време на лечението с Амлеса.

Подобни съображения се отнасят и до пациентите с исхемично сърдечно или мозъчно-съдово заболяване, при които прекомерното спадане на кръвното налягане може да доведе до ифаркт на миокарда или мозъчно-съдов инцидент.

Ако възникне хипотония, пациентът трябва да се постави в легнало положение и при необходимост, трябва да получи интравенозна инфузия с 9 mg/ml (0,9%) разтвор на натриев хлорид. Преходният хипотензивен отговор не е противопоказание за по-нататъшни дози, които обикновено могат да се приемат без затруднения след повишаването на кръвното налягане като последствие от увеличаването на обема.

Стеноза на аортната и митралната клапа / хипертрофична кардиомиопатия: АСЕ-инхибиторите трябва да се прилагат с повишено внимание при пациенти със стеноза на митралната клапа и обструкция в изходния тракт на лявата камера, като аортна стеноза или хипертрофична кардиомиопатия.

Раса:

АСЕ-инхибиторите причиняват по-висока честота на ангиоедем при чернокожи пациенти в сравнение с нечернокожи пациенти.

АСЕ-инхибиторите може да са по-слабо ефективни при понижаване на кръвното налягане при чернокожи, отколкото при нечернокожи пациенти, вероятно поради по-високата честота на състоянията с ниски нива на ренина сред популацията на чернокожи хипертонични пациенти.

Кашлица:

Има съобщения за кашлица при употреба на периндоприл/амлодипин. Обикновено кашлицата е непродуктивна, продължителна и отзвучава след преустановяване на лечението. Предизвиканата от АСЕ-инхибитори кашлица трябва да се има предвид като част от диференциалната диагноза на кашлицата.

Хирургична интервенция/анестезия:

При пациенти, подложени на сериозна хирургична интервенция или по време на анестезия с лекарства, които причиняват хипотония, периндоприл може да блокира образуването на ангиотензин II в резултат на компенсаторното освобождаване на ренин. Амлеса трябва да се преустанови един ден преди хирургичната интервенция. Ако се появи хипотония и се приеме, че се дължи на този механизъм, тя може да бъде коригирана чрез увеличаване на плазмения обем.

Хиперкалиемия

При някои пациенти, лекувани с АСЕ-инхибитори, включително периндоприл, се наблюдава повишаване на серумния калий. АСЕ инхибиторите могат да предизвикат хиперкалиемия, тъй като инхибират освобождаването на алдостерон. Рисковите фактори за развитие на хиперкалиемия са: бъбречна недостатъчност, влошаване на бъбречната функция, години (> 70 години), захарен диабет, интеркурентни събития, по-специално дехидратация, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза и едновременно лечение с калий съхраняващи диуретици (напр. спиронолактон, еплеренон, триамтерен или амилорид, самостоятелно или в комбинация), калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта, както и едновременното лечение с други лекарства, които могат да доведат до повишаване на серумните нива на калий (напр. хепарин, други АСЕ-инхибитори, ангиотензин-II антагонисти, ацетилсалицилова киселина 3 g/ден, СОХ-2 инхибитори и неселективни НСПВС, имуносупресори като циклоспорин или такролимус, триметоприм или ко-тримоксазол, познат също като триметоприм/сулфаметаксазол и особено антагонисти на алдостерона). Употребата на калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици или калий-съдържащи заместители на солта, особено при пациенти с нарушена бъбречна функция, може да доведе до значително повишаване на серумния калий. Хи перкалиемията може да предизвика сериозни, понякога фатални аритмии. Ако едновременното приложение на Амлеса и някое от гореспоменатите лекарства се прецени като подходящо, те трябва да се прилагат с повишено внимание и при често мониториране на серумния калий. Калий-съхраняващите диуретици и ангиотензин-рецепторните блокери трябва да се прилагат внимателно при пациенти, приемащи АСЕ инхибитори, като серумния калий и бъбречната функция трябва да се проследяват (вж. точка 4.5).

Пациенти със захарен диабет:

При пациенти с диабет, лекувани с перорални антидиабетни средства или инсулин, гликемичният контрол трябва да се проследява строго през първия месец от лечението с Амлеса (вж. точка 4.5).

Калий-съхраняващи диуретици. калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта: Не се препоръчва комбинирането на Амлеса и калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта (вж. точка 4.5).

Натрий:

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) в една таблетка, т.е. практически не съдържа натрий.

Данни от клинични изпитвания показват, че двойното блокиране на ренин-ангиотензин- алдостероновата система (РААС) чрез комбинирано приложение на АСЕ-инхибитори, ангиотензин П-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като хипотония, хиперкалиемия и намалена бъбречна функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с приложението само на едно средство, действащо върху РААС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Лекарства, предизвикващи хиперкалиемия:

Някои лекарства или терапевтични класове могат да повишат честотата на поява на хиперкалиемия: алискирен, калиеви соли, калий-съхраняващи диуретици, АСЕ-инхибитори, ангиотензин-II рецепторни антагонисти, НСПВС, хепарини, имуносупресори като циклоспорин или такролимус, триметоприм и комбинацията му с фиксирани дози със сулфаметоксазол (Со- trimoxazole). Комбинирането на Амлеса с тези лекарства повишава риска от хиперкалиемия.

Едновременно приложение, което е противопоказано (вж. точка 4.3):

Алискирен:

При пациенти с диабет или нарушена бъбречна функция рискът от хиперкалиемия, влошаване на бъбречната функция и повишаване на сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност се повишава.

Екстракорпорални лечения:

Екстракорпорални лечения, които водят до контакт на кръвта с отрицателно заредени повърхности, като диализа или хемофилтрация с определени високопропускливи мембрани (напр. полиакрилонитрилни мембрани) и афереза на липопротеини с ниска плътност с декстран сулфат, поради повишен риск от тежки анафилактоидни реакции (вж. точка 4,3). Ако се налага такова лечение, трябва да се обмисли използването на различен тип диализна мембрана или на друг клас антихипертензивно средство.

Лекарствени продукти, които могат да повишат риска от ангиоедем:

Съпътстващата употреба на АСЕ инхибитори със сакубитрил/валсартан е противопоказана, тъй като това повишава риска от ангиоедем (вж. точка 4.3 и 4.4).

Едновременно приложение, което не се препоръчва (вж. точка 4.4):

Естрамустин:

Риск от утежнени нежелани реакции като ангионевротичен оток (ангиоедем).

Инхибитори наmTOR(напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус):

Пациентите, които приемат съпътстващо лечение с mTOR инхибитори, могат да бъдат

изложени на повишен риск от ангиоедем (вж. точка 4.4).

Калий-съхраняващи диуретици (напр. триамтерен, амилорид). калий (соли):

Въпреки че серумният калий обикновено остава в рамките на нормалните граници, при някои пациенти, лекувани с периндоприл, може да възникне хиперкалиемия (потенциално летална), особено в комбинация с бъбречно увреждане (адитивни хи перкалиемични ефекти). АСЕ- инхибиторите не трябва да се свързват с хиперкалиемични вещества, освен при хипокалиемия. Употребата на калий-съхраняващи диуретици (напр. спиронолактон, триамтерен или амилорид), хранителни добавки, съдържащи калий или калий-съдържащи заместители на солта може да доведе до значително повишение на серумния калий. Трябва също да се внимава, когато периндоприл се прилага едновременно с други средства, които повишават серумния калий, като напр. триметоприм и котримоксазол (триметоприм/сулфаметоксазол), тъй като е известно, че триметоприм действа като калий-съхраняващ диуретик подобно на амилорид. Поради това не се препоръчва комбинирането на периндоприл с гореспоменатите лекарства. Ако е показана съпътстваща употреба, те трябва да се използват с повишено внимание и при често проследяване на серумния калий.

За употребата на спиронолактон при сърдечна недостатъчност вижте по-долу.

Циклоспорин:

При съпътстваща употреба на АСЕ инхибитори с циклоспорин може да възникне хиперкалиемия. Препоръчва се проследяване на серумния калий.

Хепарин:

При съпътстваща употреба на АСЕ инхибитори с хепарин може да възникне хиперкалиемия. Препоръчва се проследяване на серумния калий.

Комбинирането на Амлеса с гореспоменатите лекарства не се препоръчва (вж. точка 4.4). Ако независимо от това е показано едновременно приложение, те трябва да се прилагат с повишено внимание и при често мониториране на серумния калий. За приложението на спиронолактон при сърдечна недостатъчност, вижте по-долу.

Литий:

Има съобщения за обратимо повишаване на серумните концентрации на лития и токсичност при едновременното му приложение с АСЕ-инхибитори. Не се препоръчва приложението на Амлеса с литий, но ако комбинацията се окаже необходима, трябва да се извършва внимателно мониториране на серумните стойности на лития (вж. точка 4.4).

Дантролен (инфузия):

При животни са наблюдавани летално камерно мъждене и сърдечно-съдов колапс, свързани с хиперкалиемия след приложение на верапамил и интравенозен дентролен. Поради риска от хиперкалиемия, се препоръчва да се избягва едновременното приложение на Амлеса поради съдържащия се амлодипин - блокер на калциевите канали - при пациенти, предразположени към злокачествена хипертермия и при лечението на злокачествена хипертермия.

Едновременно приложение, което изисква специално внимание:

Антидиабетни средства (инсулини, перорални хипогликемични средства): Епидемиологичните проучвания предполагат, че едновременното приложение на АСЕ- инхибитори и антидиабетни лекарства (инсулини, перорални хипогликемични средства) може да предизвика засилен ефект на понижаване на кръвната захар с риск от хипогликемия. Това явление изглежда е no-вероятно да възникне през първите седмици на комбинираното лечение и при пациенти с бъбречно увреждане.

Баклофен:

Повишен антихипертензивен ефект. Да се проследява кръвното налягане и ако е необходимо да се адаптира дозировката на антихипертензивното средство.

Калий-несъхраняващи диуретици:

Пациентите на диуретици и особено тези, които са с хиповолемия и/или солеви дефицит, могат да получат прекомерно понижаване на артериалното налягане след започване на терапията с АСЕ-инхибитор. Възможността за хипотензивни ефекти може да бъде намалена чрез преустановяване на диуретика, чрез увеличаване на обема или приема на сол преди започване на лечението с Амлеса.

При артериална хипертония, когато предшестващата диуретична терапия може да е довела до хиповолемия и/или солеви дефицит, диуретикът трябва да се преустанови преди започване на лечението с Амлеса, като впоследствие може отново да се въведе калий-несъхраняващ диуретик. Бъбречната функция (нивата на креатинина) трябва да се проследява през първите няколко седмици на лечението с Амлеса.

Калий-съхраняващи диуретици (еплеренон, спиронолактон):

При еплеренон или спиронолактон в дози от 12,5 mg до 50 mg дневно и при ниски дози АСЕ- инхибитори:

При лечението на сърдечна недостатъчност клас II-IV (по NYHA) с фракция на изтласкване <40% и предшестващо лекувани с АСЕ-инхибитори и бримкови диуретици, съществува риск от хиперкалиемия, потенциално летален, особено в случай на неспазване на препоръките за тази комбинация.

Преди започване на лечението с комбинацията, да се провери за отсъствие на хиперкалиемия и бъбречно увреждане. Препоръчва се строго проследяване на калиемията и креатининемията през първия месец нат лечението, веднъж седмично в началото, а след това ежемесечно.

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) включително ацетилсалицилова киселина ≥3g/ден:

Едновременното приложение с нестероидни противовъзпалителни средства (т.е.

ацетилсалицилова киселина в противовъзпалителни дози, СОХ-2 инхибитори и неселективни НСПВС) може да намали антихипертензивния ефект на АСЕ-инхибиторите. Едновременното приложение на Амлеса и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция, включително възможна остра бъбречна недостатъчност, и до повишаване на серумния калий, особено при пациенти с предшестващо нарушена бъбречна функция. Комбинацията трябва да се прилага с повишено внимание, особено при пациенти в старческа възраст. Необходимо е пациентите да бъдат адекватно хидратирани и да се обмисли проследяване на бъбречната функция след започване на едновременното лечение и периодично след това.

Индуктори наCYP3A4:

При едновременно приложение на известни индуктори на CYP3A4 плазмената концентрация на амлодипин може да варира. Поради това кръвното налягане трябва да се проследява и да се обмисли адаптиране на дозата както по време, така и след едновременен прием, особено със силни CYP3A4 индуктори (напр. рифампицин, жълт кантарион).

Инхибитори наCYP3A4:

Едновременното приложение на амплодипин със силни или умерени инхибитори на CYP3A4 (протеазни инхибитори, азолни противогъбични средства, макролиди като еритромицин, верапамил или дилтиазем) може да доведе до значимо увеличаване на експозицията на амлодипин. Клиничната значимост на тези фармакокинетични промени може да е по-изразена при пациентите в старческа възраст. Това може да наложи клинично проследяване и коригиране на дозата.

Съществува повишен риск от хипотония при пациенти, приемащи кларитромицин с амлодипин Препоръчва се стриктно наблюдение на пациентите при едновременно приложение на амлодипин с кларитромицин.

Едновременно приложение, което изисква известно внимание:

Антихипертензивни средства (като бета-блокери) и вазодилататори:

Едновременното приложение на тези средства може да увеличи хипотензивния ефект на

Амлеса. Едновременното приложение с нитроглицерин и други нитрати или други вазодилататори може допълнително да понижи кръвното налягане и поради това, трябва да се обмисли с повишено внимание.

Глиптини (линаглиптин, саксаглиптин, ситаглиптин, вилдаглиптин):

Повишен риск от ангиоедем, поради намалена активност на дипептидилпептидаза IV (DPP-IV) от глиптина при пациенти, които са съпътстващо лекувани с АСЕ-инхибитор.

Рацекадотрил:

Едновременното приложение на АСЕ-инхибитори с рацекадотрил може да доведе до повишен риск от ангиоедем (вж. точка 4.4).

Трициклични антидепресанти/Антипсихотици/Анестетици:

Едновременното приложение на определени анестетични лекарствени продукти, трициклични антидепресанти и антипсихотици с Амлеса може да доведе до допълнително понижаване на кръвното налягане.

Симпатикомиметици:

Симпатикомиметиците може да намалят антихипертензивните ефекти на Амлеса.

Кортикостероиди тетракозактид:

Намаляване на антихипертензивния ефект (задържане на соли и вода, дължащо се на

кортикостероид ите).

Алфа-блокери (празозин. алфузозин, доксазозин, тамсулозин, теразозин):

Повишен антихипертензивен ефект и повишен риск от ортостатична хипотония.

Амифостин:

Може да потенцира антихипертензивния ефект на амлодипин.

Злато:

Рядко се съобщава за нитритоидни реакции (симптомите включват зачервяване на лицето, гадене, повръщане и хипотония) при пациенти на лечение с инжекционно прилагано злато (натриев ауротиомалат) и едновременна терапия с АСЕ-инхибитор, включително периндоприл.

Грейпфрут:

Приложението на Амлеса с грейпфрут или сок от грейпфрут не се препоръчва, тъй като при някои пациенти бионаличността на амлодипин може да се увеличи и да доведе до засилване на антихипертензивните ефекти,

Такролимус:

Съществува риск от повишаване на нивата на такролимус в кръвта при едновременно приложение с амлодипин. За да се избегне токсичност от страна на такролимус, приложението на амлодипин при пациент, лекуван с такролимус, изисква проследяване на нивата на такролимус в кръвта и при необходимост, коригиране на дозата на такролимус.

Циклоспорин:

Не са провеждани проучвания за взаимодействията на циклоспорин и амлодипин при здрави доброволци или други популации, с изключение на пациенти с бъбречна трансплантация, където са наблюдавани увеличения на променливата „най-ниска концентрация (средно с 0%- 40%) на циклоспорин. Необходимо е да се обмисли проследяване на нивата на циклоспорин

при пациенти с бъбречна трансплантация, лекувани с амлодипин, и при необходимост да се намали дозата на циклоспорин.

Като се имат предвид ефектите на отделните компоненти в този комбиниран лекарствен продукт върху бременността и кърменето:

Амлеса не се препоръчва през първия триместър на бременността. Амлеса е противопоказан през втория и третия триместьр на бременността.

Амлеса не се препоръчва в периода на кърмене. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови Амлеса, като се вземе предвид ползата от терапията за майката.

Свързани с периндоприл:

Епидемиологичните данни относно риска от тератогенност след експозиция на АСЕ-инхибитори през първия триместьр на бременността не са убедителни; все пак, не може да се изключи леко повишаване на риска. Пациентките, които планират бременност, трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност при употреба по време на бременност, освен ако не се счита, че е от особена важност да се продължи лечението с АСЕ-инхибитор. Ако е диагностицирана бременност, лечението с АСЕ- инхибитори трябва незабавно да се преустанови и ако е подходящо, да се започне алтернативно лечение.

Известно е, че експозицията на терапия с АСЕ-инхибитор през втория и третия триместьр причинява фетотоксичност при хора (намалена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавена осификация на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5,3).

В случай на експозиция на АСЕ-инхибитор от втория триместьр на бременността нататък, се препоръчва преглед на бъбречната функция и черепа чрез ултразвук.

Новородени, чиито майки са приемали АСЕ-инхибитори, трябва да бъдат строго наблюдавани за хипотония (вж. също точки 4.3 и 4.4).

Свързани с амлодипин:

Безопасността на амлодипин при бременни жени не е установена.

В проучвания при животни, при високи дози е наблюдавана репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Употреба по време на бременност се препоръчва само когато няма по-безопасна алтернатива и когато самото заболяване носи по-висок риск за майката и плода.

Свързани с периндоприл:

Поради липса на информация за употребата на периндоприл през периода на кърмене, терапията с периндоприл не се препоръчва, а се предпочита приложение на алтернативни лечения с по-добре установен профил на безопасност, особено при кърмене на новородено или недоносено дете.

Свързани с амлодипин:

Амлодипин се екскретира в кърмата при хора. Частта от дозата за майката, получена от кърмачето, е изчислена с интерквартилен диапазон 3-7%, максимум 15%. Ефектът на амлодипин върху кърмачетата е неизвестен. Трябва да се вземе решение дали да се продължи/преустанови кърменето или да се продължи/преустанови лечението с амлодипин, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията с амлодипин за майката.

Свързани с периндоприл:

Не повлиява репродуктивната способност или фертилитета.

Свързани с амлодипин:

Съобщава се за обратими биохимични промени в главичката на сперматозоидите при някои пациенти, лекувани с блокери на калциевите канали. Клиничните данни са недостатъчни по отношение на потенциалния ефект на амлодипин върху фертилитета. При едно проучване с плъхове са установени неблагоприятни ефекти върху мъжкия фертилитет (вж. точка 5.3).

Не са провеждани проучвания за ефектите на периндоприл/амлодипин върху способността за шофиране или работа с машини.

Периндоприл и амлодипин повлияват в малка или умерена степен способността за шофиране и работа с машини. Ако пациентите страдат от замаяност, главоболие, умора, изтощение или гадене, способността за реакция може да бъде нарушена. Препоръчва се повишено внимание при употреба на Амлеса, особено в началото на лечението.

Резюме на профила на безопасност

Профилът на безопасност на периндоприл/амлодипин е оценен при 6-месечно контролирано проучване, включващо 1 771 пациенти, 887 от които получават периндоприл/амлодипин, 6-седмично контролирано проучване, включващо 837 пациенти, 279 от които получават периндоприл/амлодипин и 8-седмично плацебо-контролирано проучване, включващо 1 581 пациенти, 249 от които получават периндоприл/амлодипин.

В тези клинични проучвания не се наблюдават значими нови нежелани реакции при комбинацията, в сравнение с вече известните ефекти на отделните монокомпоненти.

По време на клиничните изпитвания най-често се съобщават следните нежелани реакции: замаяност, кашлица и оток.

Нежеланите лекарствени реакции, предшестващо съобщени по време на клинични изпитвания и/или постмаркетинговия опит при един от отделните компоненти на периндоприл/амлодипин, са изброени в таблицата по-долу, тъй като те могат да се появят и при комбинацията с фиксирани дози.

Табличен списък на нежеланите реакции

Следните нежелани реакции са наблюдавани по време на лечението с периндоприл/ амлодипин, периндоприл или амлодипин, приложени поотделно, и са класифицирани според MedDRA класификацията по системо-органен клас и според следната конвенция за честотата:

Много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до <1 /100); редки (>1/10 000 до<1/1 000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Допълнителна информация за комбинацията периндоприл/амлодипин:

В продължение на 8 седмици рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано проучване показва, че периферният оток - признат нежелан ефект на амлодипин - се наблюдава с по-ниска честота при пациентите, които получават комбинацията периндоприл 3,5 mg/амлодипин 2,5 mg, отколкото при тези, които получават само амлодипин 5 mg (съответно, 1,6% и 4,9%).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез: Изпълнителна агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев” № 8 1303 София

Тел.:+359 2 8903417

уебсайт: www.bda.bg

Липсва опит при предозиране с периндоприл/амлодипин.

Опитът при умишлено предозиране с амлодипин при хора е ограничен.

Симптоми: наличните данни предполагат, че голямо предозиране може да доведе до прекомерна периферна вазодилатация и вероятно, до рефлекторна тахикардия. Има съобщения за изразена и вероятно продължителна системна хипотония, достигаща до и включваща шок с фатален изход.

Лечение: клинично значимата хипотония, дължаща се на предозиране с амлодипин, изисква активна сърдечно-съдова подкрепа, включваща често мониториране на сърдечната и дихателната функция, повдигане на крайниците и внимание по отношение на обема на циркулиращите течности и на отделената урина.

Приложението на вазоконстриктор може да помогне за възстановяването на съдовия тонус и кръвното налягане, при условие че няма противопоказание за неговото използване.

Интравенозното приложение на калциев глюконат може да помогне за обръщане на ефектите от блокадата на калциевите канали.

В някои случаи може да бъде полезна стомашна промивка. При здрави доброволци е доказано, че приложението на активен въглен до 2 часа след приема на амлодипин 10 mg намалява скоростта на абсорбция на амлодипин. Тъй като амлодипин се свързва във висока степен с протеините, малко вероятно е диализата да е от полза.

Има ограничени данни за предозирането с периндоприл при хора. Симптомите, свързани с предозиране на АСЕ-инхибитори, могат да включват хипотония, циркулаторен шок, електролитни нарушения, бъбречна недостатъчност, хипервентилация, тахикардия, палпитации, брадикардия, замаяност, тревожност и кашлица.

Препоръчителното лечение на предозирането е интравенозна инфузия на стандартен физиологичен разтвор. Ако се появи хипотония, пациентът трябва да се постави в легнало положение като при шок. При наличност може да се обмисли и лечение с инфузия на ангиотензин II и/или интравенозно приложение на катехоламини, Периндоприл може да бъде отстранен от системното кръвообращение чрез хемодиализа (вж. точка 4.4). Лечението с пейсмейкър е показано за резистентна към лечението брадикардия. Необходимо е непрекъснато проследяване на виталните признаци, серумните електролити и концентрациите на креатинина.