Furanthril 40 mg tablets

Фурантрил се използва за лечението на:

• Отоци, които са причинени от:

  • застойна сърдечна недостатъчност;

  • чернодробна недостатъчност и цироза;

  • бъбречни заболявания, вкл. нефротичен синдром;

  • изгаряния;

  • лекарствено обусловени отоци (при лечение с надбъбречни хормони, АСТН, орални контрацептивни продукти и др.)

• Артериална хипертония (самостоятелно или в комбинация с други антихипертензивни средства) при болни, неотговарящи на лечение с тиазидни диуретици.

Най-добър ефект се получава при приемане на таблетките сутрин, на гладно (поне ½ час преди или 2 часа след хранене).

Дозировката се определя от лекуващия лекар в зависимост от индивидуалния отговор, като се цели постигане на максимален терапевтичен ефект и установяване на минималната доза, необходима за поддържане на този ефект.

• Лечение на отоци.

Възрастни: обичайната начална доза е 20–80 mg еднократно дневно, в най-удобното за пациента, време. Ако е необходимо, дозата може да се повишава до 160 mg/дневно, разделена на 1 до 3 приема, до достигане на желания диуретичен ефект. Дозата може да бъде внимателно повишавана до максимално 600 mg/дневно при пациенти с тежки оточни прояви. Обичайната поддържаща доза е 40-120 mg/дневно. По-пълно и по-безопасно повлияване на отоците може да се постигне чрез интермитентно приложение на Фурантрил. При по-продължително използване на дози над 80 mg/дневно, трябва да се проследяват внимателно клиничните и лабораторни показатели на болните.
Деца: началната доза, обикновено е 1–2 mg/kg телесно тегло, еднократно дневно. Ако отговорът е незадоволителен, дозата може да се повиши до 3 mg/kg телесно тегло дневно, разделена на 1 до 3 приема. Не се препоръчват дневни дози по-високи от 40 mg/дневно. За поддържащо лечение се използва най-ниската ефективна доза.

• Артериална хипертония.

Възрастни: дозата се определя строго индивидуално, докато се установи минималната поддържаща доза, осигуряваща нужния ефект. Обичайната начална доза е 80 mg/дневно, разделена на два приема. След това дозата се определя в зависимост от постигнатия отговор. При недостатъчен ефект се добавя друг антихипертензивен продукт. В такъв случай е необходимо дозите на другите лекарствени продукти да бъдат понижени с 50% и да се проследява внимателно артериалното налягане.
Продължителността на лечението се определя от състоянието на болния и при периодично проследяване за развитие на хипокалиемия и дехидратация. При необходимост се прилага допълнителна калиева терапия.

Увредена бъбречна функция:

Когато Фурантрил се използва за лечение на пациенти с бъбречна недостатъчност, може да се наложи използването на по-високи дози, за да се постигне желаната диуреза. Общата дневна доза обикновено не трябва да надвишава 1500-2000 mg (обикновено приложени интравенозно). Необходимо е адаптиране на дозата при лечение на пациенти, подложени на диализа.

Старческа възраст

Обикновено фуроземид се елиминира по-бавно. Дозата трябва да се титрира, докато се постигне желаният терапевтичен отговор.

Перорално приложение

• Пациенти със свръхчувствителност към фуроземид или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1;

• Пациенти с хиповолемия или дехидратация;

• Пациенти с прекоматозни или коматозни състояния, свързани с чернодробна енцефалопатия;

• Пациенти с бъбречна недостатъчност и анурия.

Симптоматична хипотония, водеща до замаяност, припадане или загуба на съзнание, може да се появи при пациенти, лекувани с фуроземид, особено при пациенти в старческа възраст, пациенти, приемащи други лекарства, които могат да предизвикат хипотония, както и пациенти с други заболявания, които са рискови за развитието на хипотония.

Фурантрил съдържа лактоза монохидрат и пшенично нишесте.

Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактазен дефицит или глюкозо/галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Пшеничното нишесте може да съдържа само следи от глутен и се счита за безопасно при хора с цьолиакия.

Фуроземид може да засили ототоксичността на аминогликозидите и други ототоксични лекарствени продукти.

При едновременна употреба с цефалоридин се наблюдава повишен риск от нефротоксичност. Хипокалиемията може да повиши чувствителността към дигиталисови гликозиди.

Едновременното приложение на нестероидните противовъзпалителни средства с фуроземид може да редуцира диуретичния ефект.

При пациенти с дехидратация или хиповолемия нестероидните противовъзпалителни средства могат да предизвикат остра бъбречна недостатъчност.

Фуроземид намалява екскрецията на литий с възможно повишаване на плазмените концентрации на лития.

Фуроземид може да взаимодейства с ACE-инхибитори и да предизвика увреждане на бъбречната функция. Пациенти, които провеждат лечение с диуретици могат да получат тежка хипотония и увредена бъбречна функция, когато АСЕ инхибитори се прилагат за първи път, или за първи път се използват в по-висока доза („хипотония на първата доза”).

Бременност

Фуроземид не трябва да се използва по време на бременност, освен в случай на крайна необходимост, когато клиничното състояние на жената го изисква. Фуроземид преминава през плацентарната бариера.

Кърмене

Фуроземид се екскретира в кърмата при хора и при лекувани жени са наблюдавани ефекти. Фуроземид не трябва да се употребява по време на кърмене.

Вследствие на нежелани реакции фуроземид има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини.

Най-честата нежелана лекарствена реакция е електролитен дисбаланс.

Честотата на нежеланите лекарствени реакции е класифицирана по следните критерии: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до <1/100), редки (≥ 1/10 000 до

< 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Нарушения на кръвта и лимфната система

Нечести: апластична анемия. Редки: левкопения.

Много редки: агранулоцитоза, тромбоцитопения.

Нарушения на метаболизма и храненето

Чести: хипомагнезиемия, хипокалиемия, хипохлоремия, хипонатриемия Нечести: дехидратация, хиперурикемия, хиповолемия

Редки: хипергликемия.

Нарушения на нервната система

С неизвестна честота: замаяност, припадане и загуба на съзнание (причинени от симптоматична хипотония).

Нарушения на ухото и лабиринта

Нечести: глухота (понякога обратима).

Редки: тинитус и обратимо намаляване на слуха.

Съдови нарушения Нечести: хипотония. Редки: васкулит.

Стомашно-чревни нарушения

Нечести: гадене, повръщане.

С неизвестна честота: остър панкреатит

Хепатобилиарни нарушения

С неизвестна честота: интрахепатална холестаза.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Редки: обрив, сърбеж, фоточувствителност.

С неизвестна честота: еритема мултиформе, остра генерализирана екзантематозна пустулоза (AGEP), пурпура, ексфолиативен дерматит, уртикария, синдром на Stevens-Johnson (SJS), токсична епидермална некролиза (TEN).

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища Редки: нефрокалциноза при недоносени деца. С неизвестна честота: интерстициален нефрит.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев”

№ 8, 1303 София, тел.: 02 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

Симптомите са дехидратация, загуба на електролити и хипотония. Лечение: парентерално приложение на натриев хлорид и рехидратация.